Доклад за оценка на степента на въздействие на инвестиционно предложение за „
Южен подковонос (Rhinolophus euryale)
Изтегляне 6.72 Mb.
|
1305 Южен подковонос (Rhinolophus euryale) Пещерообитаващ вид, формиращ понякога многохилядни зимни и размножителни колонии. Местен вид, като най-дългите миграции рядко надхвърлят 100 км. Предпочита гористи карстови райони. За убежища използва предимно пещери. Обикновен обитател на карстовите райони у нас, често се среща до около 1000 м н.в. Състояние на популацията в ЗЗ: В актуализирания Стандартен формуляр на ЗЗ (2015 г.), популацията на вида е означена като присъстваща без каквито и да било данни за нейната численост. Видът не е регистриран досега. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 27.6 ha (0.8% от площта на защитената зона). Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 659 ha (17.8% от площта на защитената зона). Общата оценка на природозащитното състояние е „неблагоприятно-незадоволително” поради отсъствие на достатъчно данни за вида в ЗЗ. Въздействия: Временно засягане на местообитания И двата компонента (1 и 4) при пресичането на ЗЗ западно от с. Маноле, в близост до него (км 21+200), не засягат убежища и потенциални местообитания на вида. Въздушното полагане на оптичния кабел по моста над реката (компонент 1) гарантира отсъствието на въздействие върху местообитания на вида. Подновяването на железния път и предвидените отмествания на места на проектната ос спрямо съществуващата с до 150 см, като не се нарушава целостта на обхвата на жп линията (компонент 4), няма да отнемат допълнителни площи от потенциалните местообитания на Южния подковонос, вкл. и от неговото ловно местообитание. Без въздействие (степен 0). Бариерен ефект Конструктивните изменения на жп линията не водят до бариерен ефект за прилепите, тъй като не прекъсват локални и сезонни миграционни коридори и не създават непреодолими препятствия при полета на индивидите. Без въздействие (степен 0). Безпокойство Предвидените дейности по компоненти 1 и 4 не засягат нито пряко, нито косвено убежища на вида или отделни индивиди. Без въздействие (степен 0). Смъртност Отчитайки изключително ниската численост на популацията на вида в ЗЗ, поради отсъствието на убежища, като и това, че двата компонента (1 и 4) не засягат потенциални и ловни местообитания на Южния подковонос, считаме, че този фактор е без въздействие (степен 0) върху популацията на вида в ЗЗ. 1306 Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii) Среща се в ниските части на страната, предимно в Южна България. Предпочита гористи карстови и скалисти терени. Пещерообитаващ вид. Формира смесени колонии с други видове подковоноси прилепи. Ловува предимно в горски територии. През лятото населява пещери и скални цепнатини, често с проникваща светлина и непостоянна температура. Зимува в пещери с температура около 11-12 градуса, където образува колонии с други подковоноси прилепи. Стационарен вид, не са регистрирани миграции. Ражда по едно малко в края на юни – началото на юли (Попов & Седефчев 2003). Състояние на популацията в ЗЗ: Съгласно резултатите от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и водове – фаза I“ (МОСВ 2013), установяването на вида в района е изключително слабо вероятно (популацията би била с изключително ниска численост). Този извод се потвърждава и от направения от нас анализ на пригодността на местообитанията в ЗЗ за вида и отсъствието на негови убежища. Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 1292 ha (35% от площта на защитената зона), а потенциални местообитания напълно отсъстват. Общата оценка на природозащитното състояние е „неблагоприятно-незадоволително” поради отсъствие на достатъчно данни за вида в ЗЗ. Въздействия: Временно засягане на местообитания И двата компонента (1 и 4) при пресичането на ЗЗ западно от с. Маноле, в близост до него (км 21+200), не засягат убежища и потенциални местообитания на вида. Въздушното полагане на оптичния кабел по моста над реката (компонент 1) гарантира отсъствието на въздействие върху местообитания на вида. Подновяването на железния път и предвидените отмествания на места на проектната ос спрямо съществуващата с до 150 см, като не се нарушава целостта на обхвата на жп линията (компонент 4), няма да отнемат допълнителни площи от потенциалните местообитания на Средиземноморския подковонос, вкл. и от неговото ловно местообитание. Без въздействие (степен 0). Бариерен ефект Конструктивните изменения на жп линията не водят до бариерен ефект за прилепите, тъй като не прекъсват локални и сезонни миграционни коридори и не създават непреодолими препятствия при полета на индивидите. Без въздействие (степен 0). Безпокойство Предвидените дейности по компоненти 1 и 4 не засягат нито пряко, нито косвено убежища на вида или отделни индивиди. Без въздействие (степен 0). Смъртност Отчитайки изключително ниската численост на популацията на вида в ЗЗ, поради отсъствието на убежища, като и това, че двата компонента (1 и 4) не засягат потенциални и ловни местообитания на Средиземноморския подковонос, считаме, че този фактор е без въздействие (степен 0) върху популацията на вида в ЗЗ. 1308 Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus) Широкоухият прилеп е характерен обитател на влажни и стари широколистни, смесени и иглолистни гори. Води скрит начин на живот. Често лети и при студено време около входовете на пещерите. Копулацията е през есента и зимата. Зимува както поединично, така и на групи. Състояние на популацията в ЗЗ: Популацията на вида в ЗЗ според актуализирания Стандартен формуляр на ЗЗ е оценена на присъстваща с много ниска численост от 6 до 10 индивида. Досега видът не е установен в зоната и неговото присъствие тук е много малко вероятно поради отсъствие на достатъчни по големина стари горски масиви с добра свързаност. Почти цялата ЗЗ представлява тясна ивица по речната долина, разположена всред обработваеми селскостопански масиви. Площта на потенциалните местообитания е оценена на 246 ha (6.66% от площта на защитената зона). Общата оценка на природозащитното състояние е „неблагоприятно-незадоволително” поради отсъствие на достатъчно данни за вида в ЗЗ. Въздействия: Временно засягане на местообитания И двата компонента (1 и 4) при пресичането на ЗЗ западно от с. Маноле, в близост до него (км 21+200), не засягат убежища и потенциални местообитания на вида. Тук дървесната растителност е млада и далеч от благоприятните местообитания за Широкоухия прилеп, каквито съществуват в северните части на ЗЗ, на разстояние повече от 40 км северно от строителните дейности по компонент 4. Тази отдалеченост от убежищата на вида и обширните обработваеми площи, които ги разделят от засегнатата територия, изключват възможността от негативни въздействия върху индивидуалните ловни територии на широкоухия прилеп в ЗЗ. Железопътното трасе не е част от ловното местообитание на популацията. Въздушното полагане на оптичния кабел по моста над реката (компонент 1) и дейностите по компонент 4 при модернизацията на жп-линията не оказват преки или косвени въздействия върху местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). Бариерен ефект Конструктивните изменения на жп линията не водят до бариерен ефект за прилепите, тъй като не прекъсват локални и сезонни миграционни коридори и не създават непреодолими препятствия при полета на индивидите. Без въздействие (степен 0). Безпокойство Реализацията на компоненти 1 и 4 не засяга нито пряко, нито косвено убежища на вида или отделни индивиди. Без въздействие (степен 0). Смъртност Запазването на настоящото трасе на жп-линията в сега съществуващия обхват в обсега на ЗЗ няма да доведе до увеличаване на риска от смъртност на индивиди при сблъсък с движещите се влакове, тъй като то е извън потенциално и ловно местообитание на популацията на Широкоухия прилеп. Без въздействие (степен 0). 1323 Дългоух нощник (Myotis bechsteinii) Известен е от над 70 находища у нас, в планините до 1650 м. Най-голям брой индивиди са установени в буковите и смесени гори в пояса 800-1450 м. Горите с преобладание на цер (Quercus cerris), полски ясен (Acer campestre) и по-рядко от обикновен габър (Carpinus betulus) или източен бук (Fagus orientalis) в Странджа са предпочитаните местообитания в низинните находища на вида у нас. Характерен горски вид. Възрастните мъжки обикновено живеят поединично в различни убежища (най-често малки дупки в дървета). Характерна особеност и за двата пола е честата смяна/редуване на убежището в един и същи район/участък от гората пред и след размножителния сезон. Известно е, че женските са силно привързани към района откъдето произхождат, а мъжките са значително по-мобилни и много рядко остават да живеят в района, където са се родили. Предпочита окрайнини на гори, ловува около и над речни течения в горски масиви. Видът е известен като стационарен и у нас не е известно да извършва сезонни миграции. Състояние на популацията в ЗЗ: Популацията на вида в ЗЗ според актуализирания Стандартен формуляр на ЗЗ е оценена на присъстваща с много ниска численост от 1 до 5 индивида. Досега видът не е установен в зоната и неговото присъствие тук е много малко вероятно поради отсъствие на достатъчни по-големина стари горски масиви с добра свързаност. Почти цялата ЗЗ представлява тясна ивица по речната долина, разположена всред обработваеми селскостопански масиви. Площта на потенциалните местообитания е оценена на 111 ha (3.0 % от площта на защитената зона). Общата оценка на природозащитното състояние е „неблагоприятно-незадоволително” поради отсъствие на достатъчно данни за вида в ЗЗ. Въздействия: Временно засягане на местообитания И двата компонента (1 и 4) при пресичането на ЗЗ западно от с. Маноле, в близост до него (км 21+200), не засягат убежища и потенциални местообитания на вида. Тук дървесната растителност е млада и далеч от благоприятните местообитания за Дългоухия нощник, каквито съществуват в най-северните части на ЗЗ и по южните склонове на Средна гора, на разстояние повече от 45 км северно от строителните дейности по компонент 4. Тази отдалеченост от убежищата на вида и обширните обработваеми площи, които ги разделят от засегнатата територия, изключват възможността от негативни въздействия върху индивидуалните ловни територии на Дългоухия нощник в ЗЗ. Железопътното трасе не е част от ловното местообитание на популацията. Въздушното полагане на оптичния кабел по моста над реката (компонент 1) и дейностите по компонент 4 при модернизацията на жп-линията не оказват преки или косвени въздействия върху местообитания на вида. Без въздействие (степен 0). Бариерен ефект Конструктивните изменения на жп линията не водят до бариерен ефект за прилепите, тъй като не прекъсват локални и сезонни миграционни коридори и не създават непреодолими препятствия при полета на индивидите. Без въздействие (степен 0). Безпокойство Реализацията на компоненти 1 и 4 не засяга нито пряко, нито косвено убежища на вида или отделни индивиди. Без въздействие (степен 0). Смъртност Запазването на настоящото трасе на жп-линията в сега съществуващия обхват на жп линията в обсега на ЗЗ няма да доведе до увеличаване на риска от смъртност на индивиди при сблъсък с движещите се влакове, тъй като то е извън потенциално и ловно местообитание на популацията на Дългоухия нощинк. Без въздействие (степен 0). 1307 Остроух нощник (Myotis blythii) В България се счита като обикновен и често срещан вид. Известен е от около 130 находища на територията на цялата страна, без най-високите части на планините. Повечето находища са между 100 и 800 м н.в. Среща се в почти всички карстови и скалисти райони в страната. Характерен пещерообитаващ вид. Максимумът на ражданията е през периода 20 май - 10 юни. Данни за хранителната биология на вида у нас засега не са публикувани. В Швейцария е установено, че над 60% от храната му се състои от едри дългопипалести скакалци (сем. Tettigoniidae), които лови в открити райони, пасища и често в прясно окосени ливади. У нас извършва редовни сезонни миграции между зимните и летни убежища в рамките на 50 до 80 км. Състояние на популацията в ЗЗ: Популацията на вида в ЗЗ според актуализирания Стандартен формуляр на ЗЗ е оценена на присъстваща с ниска численост от 51 до 100 индивида. Общо 36 индивида са установени в две летни находища в околностите на град Стряма. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 145.8 ha (3.9% от площта на защитената зона). Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 2400 ha (65.0% от площта на защитената зона). Общата оценка на природозащитното състояние е „неблагоприятно-незадоволително” поради отсъствие на достатъчно данни за вида в ЗЗ. Въздействия: Временно засягане на местообитания И двата компонента (1 и 4) при пресичането на ЗЗ западно от с. Маноле, в близост до него (км 21+200), не засягат убежища, потенциални и ловни местообитания на вида. Въздушното полагане на оптичния кабел по моста над реката (компонент 1) гарантира отсъствието на въздействие върху местообитания на вида. Подновяването на железния път и предвидените отмествания на места на проектната ос спрямо съществуващата с до 150 см, като не се нарушава целостта на обхвата на жп линията (компонент 4), не засягат убежища на Остроухия нощник и няма да отнемат допълнителни площи от неговите потенциални местообитания, вкл. и от неговото ловно местообитание. Без въздействие (степен 0). Бариерен ефект Конструктивните изменения на жп линията не водят до бариерен ефект за прилепите, тъй като не прекъсват локални и сезонни миграционни коридори и не създават непреодолими препятствия при полета на индивидите. Без въздействие (степен 0). Безпокойство Предвидените дейности по компоненти 1 и 4 не засягат нито пряко, нито косвено убежища на вида или отделни индивиди. Без въздействие (степен 0). Смъртност Отчитайки изключително ниската численост на популацията на вида в ЗЗ, поради отсъствието на убежища, като и това, че двата компонента (1 и 4) не засягат потенциални и ловни местообитания на Остроухия нощник, считаме, че този фактор е без въздействие (степен 0) върху популацията на вида в ЗЗ. 1316 Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) Формира размножителни колонии с численост от няколко десетки до няколко хиляди (50 до 3000, най-често 200-500, винаги смесени с Miniopterus schreibersii). Максимумът на ражданията е през периода 20-25 май. Зимува само в подземни убежища. Дългопръстите нощници извършват редовни сезонни миграции между убежищата си от порядъка на 50 до 150 км. У нас зимуването започва в края на ноември и продължава до към средата на март. През този период е установен в много пещери, но никъде с численост повече от 3000-5000 екземпляра. Миграцията към местата за размножаване вероятно става след 10-20 април. Обитава целогодишно само подземни убежища – карстови и вулкански пещери, минни галерии, по изключение влажни мазета на необитаеми сгради. Ловува често над водни площи. Състояние на популацията в ЗЗ: Популацията на вида в ЗЗ според актуализирания Стандартен формуляр на ЗЗ е оценена на присъстваща, но без данни за числеността ѝ. Видът не е регистриран в зоната и на практика отсътват негови потенциални местообитания. Площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 2844 ha (77.0% от площта на защитената зона). Общата оценка на природозащитното състояние е „неблагоприятно-незадоволително” поради отсъствие на достатъчно данни за вида в ЗЗ. Въздействия: Временно засягане на местообитания И двата компонента (1 и 4) при пресичането на ЗЗ западно от с. Маноле, в близост до него (км 21+200), не засягат убежища и потенциални местообитания на вида. Въздушното полагане на оптичния кабел по моста над реката (компонент 1) гарантира отсъствието на въздействие върху местообитания на вида. Подновяването на железния път и предвидените отмествания на места на проектната ос спрямо съществуващата с до 150 см, като не се нарушава целостта на обхвата на жп линията (компонент 4), няма да отнемат допълнителни площи от потенциалните местообитания на Дългопръстия нощник. Засегнатата територия от реализацията на компонент 4 представлява незначителна част от ловна територия на Дългопръстия нощник – 0.0796 ха, или едва 0.0028% от общата площ на местообитанието в ЗЗ. Тази незначителна площ, засегната временно от строителните дейности по компонент 4, ни дава основание да оценим въздействието като незначително (степен 1). Бариерен ефект Конструктивните изменения на жп линията не водят до бариерен ефект за прилепите, тъй като не прекъсват локални и сезонни миграционни коридори и не създават непреодолими препятствия при полета на индивидите. Без въздействие (степен 0). Безпокойство Предвидените дейности по компоненти 1 и 4 не засягат нито пряко, нито косвено убежища на вида или отделни индивиди. Без въздействие (степен 0). Смъртност Запазването на настоящото трасе на жп-линията в обсега на ЗЗ, но с нови конструктивни изменения ще позволи по-голяма скорост на влаковите композиции, което е предпоставка за незначително увеличаване на вероятността от смъртност на отделни индивди в тяхната ловна територия. Отчитайки изключително ниската численост на популацията на вида в ЗЗ, този фактор се очаква да има инцидентен характер с незначително въздействие главно в късите периоди на сезонни миграции, без промяна в структурата на популацията и настоящото и природозащитно състояние. Незначително въздействие (степен 1) без промяна на настоящото природозащитно състояние. 1321 Трицветен нощник (Myotis emarginatus) През размножителния период, трицветеният нощник най-често формира смесени колонии с подковоноси прилепи (Rhinolophus spp.). В България е установена най-дългaтa миграция на вида – 105 км (от с. Муселиево, Никополско, до пещерата Водните дупки при х. Плевен в Централен Балкан). Ловува и над водни площи. Първично пещерен обитател, в райони без пещери видът се среща и в мазета на изоставени постройки, тавани на църкви и къщи, стари военни бункери и други убежища. Най-много са убежищата в ниско-планинския пояс (400-500 м н.в.). Единични екземпляри са установявани до ок. 1500 м н.в. в Централна Стара планина и в Западните Родопи. Обитанието на трицветния нощник в България може да се счита за сезонно (от април до септември), защото досега у нас не са открити големи зимуващи колонии. В известните у нас около 30 размножителни колонии броят на индивидите наброява средно от 300 до 1000. Предпочита площи с храстова или дървесна растителност. Състояние на популацията в ЗЗ: Популацията на вида в ЗЗ според актуализирания Стандартен формуляр е оценена на присъстваща, но без данни за числеността ѝ. Видът не е регистриран в зоната и на практика неговите потенциални местообитания са оценени на едва 5.5 ха или 0.2 % от общата площ на ЗЗ. Площта на потенциално най-подходящите ловни местообитания е оценена на 963 ha (26.1% от площта на защитената зона). Общата оценка на природозащитното състояние е „неблагоприятно-незадоволително” поради отсъствие на достатъчно данни за вида в ЗЗ. Въздействия: Временно засягане на местообитания И двата компонента (1 и 4) при пресичането на ЗЗ западно от с. Маноле, в близост до него (км 21+200), не засягат убежища, потенциални и ловни местообитания на вида. Въздушното полагане на оптичния кабел по моста над реката (компонент 1) гарантира отсъствието на въздействие върху местообитания на вида. Подновяването на железния път и предвидените отмествания на места на проектната ос спрямо съществуващата с до 150 см, като не се нарушава целостта на обхвата на жп линията (компонент 4), не засягат убежища на Трицветния нощник и няма да отнемат допълнителни площи от неговите потенциални местообитания, вкл. и от неговото ловно местообитание. Без въздействие (степен 0). Бариерен ефект Конструктивните изменения на жп линията не водят до бариерен ефект за прилепите, тъй като не прекъсват локални и сезонни миграционни коридори и не създават непреодолими препятствия при полета на индивидите. Без въздействие (степен 0). Безпокойство Предвидените дейности по компоненти 1 и 4 не засягат нито пряко, нито косвено убежища на вида или отделни индивиди. Без въздействие (степен 0). Смъртност Отчитайки изключително ниската численост на популацията на вида в ЗЗ, поради отсъствието на убежища, като и това, че двата компонента (1 и 4) не засягат потенциални и ловни местообитания на Трицветния нощник, считаме, че този фактор е без въздействие (степен 0) върху популацията на вида в ЗЗ. 1324 Голям нощник (Myotis myotis) Пещерообитаващ вид, формиращ смесени колонии с остроухия нощник. Данни за хранителната биология на вида у нас засега не са публикувани. В Швейцария е установено, че над 46% от храната му се състои от едри бръмбари-бегачи (сем. Carabidae). По данни от Западна Европа големият нощник най-често ловува в овощни градини и широколистни гори, а по-рядко в смесени гори, лозя, обработваеми полета с малка площ, смърчови гори. Хранителните местообитания най-често се намират в радиус 2-6 км, максимум до 15 км от убежището. Състояние на популацията в ЗЗ: Популацията на вида в ЗЗ според актуализирания Стандартен формуляр (2015 г.) е оценена на присъстваща с ниска численост от 51 до 100 индивида. Общо 35 индивида са установени в две летни находища. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 117.1 ha (3.2% от площта на защитената зона). Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 2400 ha (65.0% от площта на защитената зона). Общата оценка на природозащитното състояние е „неблагоприятно-незадоволително” поради отсъствие на достатъчно данни за вида в ЗЗ. Въздействия: Временно засягане на местообитания И двата компонента (1 и 4) при пресичането на ЗЗ западно от с. Маноле, в близост до него (км 21+200), не засягат убежища, потенциални и ловни местообитания на вида. Въздушното полагане на оптичния кабел по моста над реката (компонент 1) гарантира отсъствието на въздействие върху местообитания на вида. Подновяването на железния път и предвидените отмествания на места на проектната ос спрямо съществуващата с до 150 см, като не се нарушава целостта на обхвата на жп линията (компонент 4), не засягат убежища на Големия нощник и няма да отнемат допълнителни площи от неговите потенциални местообитания, вкл. и от неговото ловно местообитание. Без въздействие (степен 0). Бариерен ефект Конструктивните изменения на жп линията не водят до бариерен ефект за прилепите, тъй като не прекъсват локални и сезонни миграционни коридори и не създават непреодолими препятствия при полета на индивидите. Без въздействие (степен 0). Безпокойство Предвидените дейности по компоненти 1 и 4 не засягат нито пряко, нито косвено убежища на вида или отделни индивиди. Без въздействие (степен 0). Смъртност Отчитайки изключително ниската численост на популацията на вида в ЗЗ, поради отсъствието на убежища, като и това, че двата компонента (1 и 4) не засягат потенциални и ловни местообитания на Големия нощник, считаме, че този фактор е без въздействие (степен 0) върху популацията на вида в ЗЗ. Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 6.72 Mb. Сподели с приятели:
|