Жълтокоремна бумка (Bombina variegata)

Среща се в планините и предпланините в западната и централната част на страната, до около 1500 м н.в. (понякога и по-високо). Не е намирана в Тракийската низина и по Черноморието, а в Дунавската равнина има само няколко единични находки. Обитава планински потоци, малки блата, локви, канавки, корита на чешми и др., но като правило не се среща в големи стоящи водоеми (язовири и езера) и реки. Рядко се отдалечава на повече от няколко метра от водата, но при пресъхване на водоемите или разселване на малките може да измине значително разстояние. Храни се с различни дребни безгръбначни животни. За разлика от много други земноводни, размножителният период е силно разтеглен във времето и може да продължи до средата на лятото. Женската снася яйцата поединично или на малки групи, и обикновено ги прикрепя към водните растения или към субстрата. Зимува на сушата.

В Стандартния формуляр е отбелязано, че видът е много рядък и са известни 3 находища. Според проучванията през 2011-2012 г. (проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I”, МОСВ 2013) общата площ на потенциалните местообитания на вида е 2480,23 ha (в т.ч. 504,93 ha оптимални местообитания); природозащитното състояние (ПС) е „неблагоприятно-лошо“.

Според картата на потенциалните местообитания (към специфичния доклад по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I”, МОСВ 2013) в територията на ИП попадат слабо пригодни и пригодни местообитания на вида. В резултат на нашите изследвания видът не беше установен; характерът на местообитанията е такъв, че присъствието на вида едва ли е възможно. Въпреки това (с оглед принципа на предпазливост) тук е направена оценка на теоретично възможните въздействия.

По време на строителството съществува малка вероятност за неволно унищожаване на отделни екземпляри. По време на експлоатацията също е възможно прегазване на отделни екземпляри, но предвид фактите, че трасето не е разположено успоредно на брега на водоем (което би било предпоставка за системното му пресичане от земноводни по време на миграции) и че в по-голямата си част е върху мост, това ще има случаен характер и броят на жертвите (ако изобщо има такива) вероятно ще бъде нищожен. Въздействието няма да доведе до промяна на ПС на вида и може да се оцени, като незначително (степен 1), без необходимост от прилагане на мерки.

Среща се в цялата страна до около 1400 м н.в., с изключение на Добруджа и високите полета (и околните планини) на Западна България. Вследствие на интензивното земеделие е почти напълно изчезнала от Тракийската низина и от много райони на Дунавската равнина. Обитава широколистни гори, храсталаци, пасища и ливади с разпръснати дървета и храсти и др. Най-многочислена е в разредени дъбови гори в хълмисти и нископланински райони. През пролетта и есента е активна почти целодневно, а през летните месеци само сутрин и привечер. На много места през лятото се наблюдават ежедневни миграции – към „дъното“ на речните долини (сутрин) и обратно към по-високите части на склоновете (привечер). Храни се с тревисти растения, по-рядко с опадали плодове и др. Обикновено се размножава двукратно през годината, като първата копулация е през април или май, а втората през юли или август. Малките са излюпват в края на лятото или през есента, като във втория случай понякога не напускат „гнездото“, а остават там да зимуват.

В Стандартния формуляр е отбелязано, че видът е много рядък и са известни 2 находища. Според проучванията през 2011-2012 г. (проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I”, МОСВ 2013) общата площ на потенциалните местообитания на вида е 2081,07 ha (в т.ч. 31,13 ha оптимални местообитания); природозащитното състояние (ПС) е „неблагоприятно-незадоволително“.

Според картата на потенциалните местообитания (към специфичния доклад по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I”, МОСВ 2013) в територията на ИП попадат само слабо пригодни местообитания на вида. В резултат на нашите изследвания видът не беше установен; характерът на местообитанията е такъв, че присъствието на вида изглежда малко вероятно, но не може да се изключи.

По време на строителството съществува малка вероятност за неволно унищожаване на отделни екземпляри. По време на експлоатацията не се очаква прегазване на костенурки, тъй като те едва ли могат да преодолеят канавките и да попаднат върху релсите. Като цяло, въздействието няма да доведе до промяна ПС на вида и може да се оцени, като незначително (степен 1), без необходимост от прилагане на мерки.

Среща се в цялата страна до около 1300 м н.в., с изключение на Северозападна България и високите полета (и околните планини) на Западна България. Вследствие на интензивното земеделие е почти напълно изчезнала от Тракийската низина и от много райони на Дунавската равнина. Обитава както открити пространства с разпръсната дървесна и храстовидна растителност, така и разредени гори и храсталаци. През пролетта и есента е активна почти целодневно, а през летните месеци само сутрин и привечер. На много места се наблюдават сезонни миграции – в началото на лятото към по-гористи места, а в края на лятото към по-открити. Храни се с тревисти растения, по-рядко с опадали плодове и др. Копулацията обикновено е през април и първата половина на май. Яйцата се снасят в началото на лятото, а малките се излюпват в края на лятото или началото на есента.

В Стандартния формуляр е отбелязано, че видът е много рядък и е известно 1 находище. Според проучванията през 2011-2012 г. (проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I”, МОСВ 2013) общата площ на потенциалните местообитания на вида е 788,43 ha (оптимални местообитания няма); природозащитното състояние (ПС) е „неблагоприятно-незадоволително“.

Според картата на потенциалните местообитания (към специфичния доклад по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I”, МОСВ 2013) в обхвата на ИП (както и в радиус поне 1 км) попадат само територии, непригодни за вида. В резултат на нашите изследвания видът не беше установен; характерът на местообитанията е такъв, че присъствието му може да се смята за изключено.

Среща се в цялата страна до около 1100 м н.в. Обитава блата, езера, язовири, рибарници и др. стоящи водоеми, както и бавно течащи реки и канали. Придържа се по бреговете на водоемите и рядко се отдалечава от водата. Храни се с водни безгръбначни животни, по-рядко с риби, жаби и ларвите им, понякога поглъща и растителна храна. Яйцата се снасят обикновено през юни, като за целта женските могат значително да се отдалечат от водоема. Малките се излюпват през септември. Зимува на дъното на водоемите, по-рядко на сушата.

В Стандартният формуляр е отбелязано, че видът е рядък и са известни 5 находища. Според проучванията през 2011-2012 г. (проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I”, МОСВ 2013) общата площ на потенциалните местообитания на вида е 2532,47 ha (в т.ч. 544,85 ha оптимални местообитания); природозащитното състояние (ПС) е „неблагоприятно-незадоволително“.

Според картата на потенциалните местообитания (към специфичния доклад по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I”, МОСВ 2013) в територията на ИП попадат пригодни и оптимални местообитания на вида. В резултат на нашите изследвания видът не беше установен, но беше потвърдено наличието на потенциални местообитания.

По време на строителството съществува малка вероятност за неволно унищожаване на отделни екземпляри. По време на експлоатацията не се очаква прегазване на костенурки, тъй като те едва ли могат да преодолеят канавките и да попаднат върху релсите. Като цяло, въздействието няма да доведе до промяна ПС на вида и може да се оцени, като незначително (степен 1), без необходимост от прилагане на мерки.

Среща се в равнините и ниските части на планините в Южна България (източно от Пазарджик), Черноморието, Дунавската равнина, източната част на Предбалкана и Добруджа. Обитава открити терени със степна растителност, разредени широколистни гори и храсталаци. Понякога се среща в много влажни места по бреговете на големи реки и блата. Храни се с гризачи, земеровки, дребни птици и яйца, по изключение и с гущери. Ловува в дупки на гризачи или на повърхността и често се катери по дърветата. Задушава жертвата като се увива около нея. Размножаването у нас не е проучено. В източните части на ареала копулацията е през май, а яйцата се снасят през юни-юли. Малките се излюпват в края на лятото. Половата зрялост настъпва на третата или четвъртата година.

В Стандартния формуляр няма данни за популацията на вида; отбелязано е само, че видът присъства. Според проучванията през 2011-2012 г. (проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I”, МОСВ 2013) общата площ на потенциалните местообитания на вида е 2154,52 ha (в т.ч. 345,57 ha оптимални местообитания); природозащитното състояние (ПС) е „неблагоприятно-незадоволително“.

Според картата на потенциалните местообитания (към специфичния доклад по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I”, МОСВ 2013) в територията на ИП попадат слабо пригодни и оптимални местообитания на вида. В резултат на нашите изследвания видът не беше установен, но беше потвърдено наличието на потенциални местообитания.

По време на строителството съществува малка вероятност за неволно унищожаване на отделни екземпляри. По време на експлоатацията е възможно прегазване на отделни екземпляри, но броят на жертвите (ако изобщо има такива) вероятно ще бъде нищожен, тъй като трасето в по-голямата си част е върху мост, а и видът не извършва масови периодични миграции. Като цяло, въздействието ще има случаен характер, няма да доведе до промяна на ПС на вида и може да се оцени, като незначително (степен 1), без необходимост от прилагане на мерки.

Видът е широко разпространен, обикновен в по-голямата част от страната, като обитава както стоящи, така и течащи води. Среща се в средните и долни течения на повечето реки, както и в река Дунав и в повечето от реките, вливащи се в Черно и Егейско море. Обитава също така и повечето язовири в страната, както и някои микроязовири. В резултат на човешката дейност разширява ареала си особено в микроязовири и завирявания. Потенциални местообитания на горчивката са крайбрежните зони на полупланински и равнинни реки и техни ръкави с бавно до умерено течение, язовири, сладководни езера и блата, мъртвици и други бавнотечащи или стоящи водоеми до 800 м н.в. Поради особеностите на репродукционната му биология, разпространението на вида е обвързано с това на сладководните миди от родовете Anodonta и Unio. Полово съзрява на 2-3 години. Размножава се през април-юли. Плодовитостта на женските е от порядъка на 100 до 800 хайверни зърна, които снася в мидите Anodonta и Unio. Живее до 5 години (Зингстра и кол. 2009, Карапеткова и Живков 2006, МОСВ 2013).

В стандартният формуляр липсват данни за числеността на популацията в зоната - видът е отбелязан като обикновен (С). Според данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013), видът е регистриран в 3 находища в зоната. Плътността му е 792 екз/ха. Потенциалните му местообитания в зоната са с площ 1040 дка.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013), в обхвата на ИП в границите на зоната липсват потенциални местообитания на вида. Според нас това се дължи на неточното картиране на водното тяло, което може да се обитава от вида – р. Стряма. Според собствените ни проучвания и извършеното от нас картиране, в обхвата на жп-линията попадат 0.353 дка потенциални местообитания на вида.

Смъртност на индивиди може да има по време на строителството, при размътване на водното течение. Дори да се наблюдава, ще загинат единични индивиди, поради малкия обхват на строителните дейности. Въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително.

Маришката мряна (Barbus plebejus) е вписана в Стандартния формуляр с научно наименование, представляващо най-вероятно погрешно записан синоним, тъй като видът Barbus plebejus не се среща в България (Froese and Pauly 2011). При правилна употреба на синонима, в Стандартния формуляр на зоната би трябвало да се впише B. bergi (приморска мряна) - вид, който не се среща в тази част на страната (Freyhof and Kottelat 2008), вследствие на което той не е открит по време на теренните проучвания, свързани с проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013). Съгласно решенията на биогеографските семинари видът маришка мряна (Barbus cyclolepis) от българската фауна е включен в Анекс V на Директива 92/43/ЕИО (а не в Анекс ІІ), и следователно не може да се използва като еквивалентен на Barbus plebejus и да се оценява вместо него.

В миналото вида е бил с много широко разпространение в страната. Първоначално е публикуван за горните и средни течения на повечето дунавски притоци, както и за много от притоците на р. Марица - Чепинска р., Стара р., Въча, Чепеларска р., Харманлийска р., Тополница, Луда Яна и Стряма. Установен е и в р. Струма, Рилска река, р. Доспат, както и в р. Камчия. В последствие вида е потвърден за реките от дунавския басейн. Постепенно изчезва в реките от Егейския водосборен басейн. В басейна на р. Марица е потвърден само за р. Мечка при Първомай, р. Арда и притоците ѝ и Бяла река. Обитава средните и горни течения на постоянни реки с пясъчно и чакълесто дъно и бързо течение. Бентосен, реофилен вид. Храни се с дънни безгръбначни животни и хайвер. Размножителния период е от края на април до началото на юни. Плодовитостта на женските е ниска - около 300 хайверни зърна, които се отлагат направо върху камъните (Зингстра и кол. 2009).

Видът е новоустановен в зоната при работата по проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013). Регистриран е в 1 находище в зоната. Плътността му е 70 екз/ха. Потенциалните му местообитания в зоната са с площ 390.08 дка.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013), в обхвата на ИП в границите на зоната липсват потенциални местообитания на вида. Според нас това се дължи на неточното картиране на водното тяло, което може да се обитава от вида – р. Стряма. Според собствените ни проучвания и извършеното от нас картиране, в обхвата на жп-линията попадат 0.353 дка от водното течение, което може да се приеме за потенциално местообитание на вида.

Смъртност на индивиди може да има по време на строителството, при размътване на водното течение. Дори да се наблюдава, ще загинат единични индивиди, поради малкия обхват на строителните дейности. Въздействието върху популацията на вида в зоната ще е незначително.