Типове природни местообитания, предмет на опазване в ЗЗ

Зоната се пресича от Компонент 1 - Проектиране и изграждане на системи за сигнализация и телекомуникация по железопътната линия Пловдив – Бургас, и то от изграждането на оптичния кабел по линията Пловдив – Бургас, и от Компонент 6 - Модернизация на железопътен участък Ямбол – Зимница, при гара Завой. В този участък ще бъдат инсталирани подземно два оптични кабела, които ще бъдат положени в изкопи от двете страни на железния път. Трасето на съществуващата жп-линия навлиза в ЗЗ източно от с. Кабиле, прибл. при км 188+230. Пресича съществуващ канал, след което около 900 м от дължината му минават през обработваеми земи – ниви. Пресича се втори канал, след което до км 190+200 жп-линията минава през заливни смесени гори oт Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior (местообитание 91F0). Тук кабела ще се разположи в обхвата на съществуващата жп-линия, без да се засяга природното местообитание. От 190+200 започва обхвата на Компонент 6, като трасето на оптичния кабел попада в неговите граници. Изместването на жп-линията по Компонент 6 започва от км 190+590, като до км 191+140 минава през заливната гора. Следва насаждение от хибридни тополи до км 191+400, след което се пресича р. Тунджа и прилежашата ѝ крайречна дървесна растителност и утъпкани, рудерални тревисти места. При км 191+535 новото трасе напуска ЗЗ, като при км 191+810 част от обхвата на вече съществуващата жп-линия, която тук се запазва, отново влиза в границите на зоната, в района на надлеза на АМ Тракия и жп-спирка Завой.

В границите на проучвания район, респ. в обхвата на Компонент 6, бяха установени 3 природни местообитания, предмет на опазване в ЗЗ – 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion, 91F0 Крайречни смесени гори oт Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris) и 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba. Първите две се потвърждават и от данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013). При проведеното от нас картиране границите на полигоните бяха прецизирани, така че да се постигне максимална точност.

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), природно местообитание 3260 е представено в ЗЗ с обща площ от 3049.900 дкa.

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и теренните ни проучвания, в изследвания район попада 1 полигон от местообитанието – р. Тунджа.

Според собствените ни проучвания, в обхвата на ИП по време на строителството попадат 0.579 дка, или 0.019% от площта на местообитанието в зоната. След приключване на строителните дейности, по-голямата част от площта ще се възстанови – засегната ще остане само площта на мястото на колоните на мостовото съоръжение – 0.014 дка, или 0.0005% от площта на местообитанието в зоната. Въздействието ще е незначително, предвид малката засегната площ.

ИП засяга малка част от площта на местообитанието в зоната. След приключване на строителните дейности, по-голямата част от площта ще се възстанови – засегната ще остане само площта на мястото на колоните на мостовото съоръжение (две колони). Фрагментация на практика няма да има.

Характера на местообитанието не предполага нахлуване на такива видове, дори при използването им при рекултивацията на старото трасе. Въздействие няма да има.

Периодично заливани крайречни смесени широколистни гори. Почвата може добре да изсъхва между заливанията или да остава преовлажнена. Тези гори са се развили на по-нови алувиални наслаги. В зависимост от водния режим доминиращите дървесни видове принадлежат към родовете Fraxinus, Ulmus или Quercus. Тревната растителност е добре развита (Кавръкова и кол. 2009).

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), природно местообитание 91F0 е представено в ЗЗ с обща площ от 4582.200 дкa.

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013) и собственото ни проучване, в изследвания район попада 1 полигон от местообитанието. Това са относително добре запазени дървесни ценози, разположени покрай р. Тунджа. Най-голямо участие в изграждането на дървостоя вземат летния дъб и ясена. Техните дървета достигат на височина до 18-20 м и диаметър на гръдна височина до около 55-60 см. Дървостоят е относително доста разреден – склоп средно около 2-3. Причина за това, най-вероятно са нерегламентирани сечи, провеждани от местното население. Това е основната причина да се развие втори етаж, в който най-голямо участие взимат глогът, дрянът, маслинката, шипката, къпината и невисоки екземпляри от ясенолистен явор, полски явор и полски бряст. Той достига на височина до около 3.5-4.0 м и на места, които са по-открити, достига проективно покритие до 80%. Високата въздушна влажност е причина за активно участие на извънетажната растителност, представена от обилното развитие на четири вида лиани – скрибка, повет, бръшлян и дива лоза. Тревистият етаж е добре формиран и по обилие зависи от гъстотата на дървостоя – варира между 20% в по-гъстите участъци и до около 85-90% по откритите места. Основен елемент в него са перестият късокрак от групата на Житните и лепката, копривата, матрунята, млечката и др. видове от групата на Разнотревието.

В обхвата на ИП попадат 16.281 дка, или 0.36% от площта на местообитанието в зоната. Въздействието ще е незначително, предвид малката засегната площ.

ИП засяга един голям полигон от местообитанието, като го разделя на части. Оставащата незасегната по-малка част от полигона, северно от новото трасе на жп-линията, ще е с достатъчна площ, за да запази характерния си видов състав и структура, още повече, че старото трасе, минаващо в северната периферия на полигона, ще бъде закрито и рекултивирано. Фрагментацията ще е незначителна.

При използване на инвазивни и/или неместни видове при рекултивацията, същите е възможно да проникнат, с течение на времето, в полигоните, заети от природното местообитание, и да влошат неговите характеристики. При неизползване на подобни видове, въздействие няма да има.

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), природно местообитание 92A0 е представено в ЗЗ с обща площ от 263.900 дкa.

Съгласно данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“ (МОСВ 2013), в обхвата на ИП в границите на зоната липсват полигони от местообитанието. При собственото ни проучване се установи, че в изследвания район попада 1 полигон от местообитанието (Фиг. V.1.8-1).

Фигура V.1.8-1: Новоустановен полигон с местообитание 92A0 на десния бряг на р. Тунджа, в обхвата на Компонент 6.

В обхвата на ИП попадат 0.656 дка, или 0.25% от площта на местообитанието в зоната. Въздействието ще е незначително, предвид малката засегната площ.

ИП засяга малка част от периферията на един полигон от местообитанието, без да го разделя на части. Оставащата незасегната част от полигона ще е с достатъчна площ, за да запази характерния си видов състав и структура. Фрагментацията ще е незначителна.

При използване на инвазивни и/или неместни видове при рекултивацията, същите е възможно да проникнат, с течение на времето, в полигоните, заети от природното местообитание, и да влошат неговите характеристики. При неизползване на подобни видове, въздействие няма да има.

Многогодишно тревисто растение. Среща се в силно преовлажнени, мочурливи ливади и приизворни мочурища в низинния и нископланинския пояс. Доскоро бе известна само една популация в България, в Родопите (Добростански масив, над с. Горнослав), с площ под 0.1 ha и с численост 60 - 150 цъфтящи индивиди през отделните години. През 2008 г. са установени нови 3 популации – в Сливенския Балкан, Лозенска планина, и в района на с. Гъбарево, Старозагорско. Цъфти през май - юни, плодоноси през юни - юли. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена (Пеев 2011).

Според стандартният формуляр числеността на вида в зоната е 200 - 250 екземпляра. Според данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013), видът е регистриран в 2 находища в зоната – в м. Елака при с. Габарево, с площ 11 дка.

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I" (МОСВ 2013) и собствените ни проучвания, в обхвата на ИП в границите на зоната липсват потенциални местообитания на вида – преовлажнени, мочурливи ливади и приизворни мочурища.

В изследвания район липсват условия за развитието на вида. ИП е без въздействие върху местообитанията и популациите на вида в зоната.