Защитена Зона BG0002028 „Комплекс Стралджа“

Част от трасето на жп-линията тангира с южната граница на ЗЗ. Съвсем малки части от обхвата на Компонент 8 - Рехабилитация на железопътната отсечка Стралджа-Церковски в участъка от км 217+210 до км 219+059, засягат територията ѝ, като това е предимно част от габарита на съществуващата жп-линия – общо 0.263 дка попадат в границите на зоната, и прилежаща рудерална растителност – 0.009 дка, както и 0.003 дка полски път. Подобни местообитания, в непосредствена близост до съществуващата жп-линия, са непригодни както за гнездене, така и за хранене на видовете птици, предмет на опазване в ЗЗ. В границите на ЗЗ попада и част от обхвата на новопредвиден надлез на км 219+390 по Компонент 2. В границите на обхвата влизат габарита на съществуващия път в непосредствена близост до цех за производство на алкохолни напитки, както и част от прилежашата му рудерална растителност (Фиг. V.1.11-1). Подобни местообитания, в непосредствена близост до съществуващата жп-линия, са непригодни както за гнездене, така и за хранене на видовете птици, предмет на опазване в ЗЗ. Разположениото в близост производство, както и ситуирането на надлеза под стената на язовор Церковски, която с височината си представлява екран за евентуално безпокойство за птиците в язовира, определят липса на подобно въздействие.

Фигура V.1.11-1: Характер на терена в обхвата на новопредвидения надлез по Компонент 2 (червен контур); лилав контур - граница на ЗЗ.

Гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. От 1956 г. насам гнезди редовно само в резервата "Сребърна". Отделни двойки гнездят епизодично и в Бургаските езера. По време на миграцията и през зимата се среща по Черноморското крайбрежие и по-рядко в ниски части от вътрешността на страната. Обитава сладководни езера и блата, язовири и микроязовири, рибарници и рибовъдни стопанства. По време на миграции и зимуване се среща и в крайбрежни бракични водоеми, незамръзващи язовири, канали за напояване, обработваеми площи и др. Храни се основно с риба, попови лъжички, водни насекоми и ларвите им (Големански 2011).

Оценка на вида в зоната.

Според стандартният формуляр в зоната гнездят 2-4 двойки. При миграция прелитат 8-11 индивида, а зимуват 80.

По нито един от компонентите не се засягат местообитания на вида. Обхвата на Компонент 8 обаче минава в близост до изоставени, заблатяващи се ниви, които може да се използват от единични екземпляри като хранителни местообитания по време на миграции и зимуване.

Временно безпокойство за евентуално хранещи се в района на ИП индивиди ще има по време на строителството. Предвид ограничения му обхват като площ, респ. като продължителност в рамките на зоната, въздействието ще е незначително. По време на експлоатация нивата на безпокойство няма да са толкова високи, че да попречат на използването на съседните площи като хранително местообитание от индивиди на вида – видът е адаптивен в известна степен, по-слабо чувствителен в трофичните си местообитания, и е регистриран многократно в близост до натоварени пътища. Въздействието ще е незначително, дори да се прояви.

Компонент 8 минава в близост до изоставени, заблатяващи се ниви, които може да се използват от единични екземпляри като хранителни местообитания по време на миграции и зимуване. При прелет на индивиди от тези местообитания на юг и обратно към тях, ще съществува повишен риск от смъртност, предвид по-високата скорост на жп-транспорта. Тъй като тези местообитания може да се ползват от единични екземпляри, и миграционната и зимуваща популации в зоната зависи от популации в други части на ареала на вида, то промяна в числеността им не се очаква, ето защо въздействието се определя като незначително.

Белия щъркел е синантропен вид – гнезди в населени места (без централните части на по-големите градове) върху електрически стълбове, комини, камбанарии на църкви, по-големи дървета. По време на размножаване и миграция обитава влажни зони от естествен и изкуствен произход, ливади, мочурища, блата, обработваеми площи (люцернови ниви, оризища, разорани места), покрай канали. Храни се с жаби и техните ларви, гущери, змии, риби, водни насекоми, скакалци, личинки, червеи, гризачи, млади птици. Размножаването е от началото на април до края на юли – началото на август. Малките са гнездожилци. Прелета е от началото на март докъм средата на април и от началото на август до края на септември (Симеонов и кол. 1990, Симеонов и Мичев 1991, Jonsson 2006, лични набл.).

Според стандартният формуляр в зоната гнездят 4 двойки. При миграция прелитат до 152 индивида.

По нито един от компонентите не се засягат местообитания на вида. Обхвата на Компонент 8 обаче минава в близост до обработваеми земи, някои от тях изоставени, заблатяващи се ниви, които може да се използват като хранителни местообитания по време на размножаване и миграции.

Компонент 8 минава в близост до обработваеми земи, някои от тях изоставени, заблатяващи се ниви, които може да се използват като хранителни местообитания предимно по време на миграции. При прелет на индивиди от тези местообитания на юг и обратно към тях, ще съществува повишен риск от смъртност, предвид по-високата скорост на жп-транспорта. Тъй като трафика ще е сравнително малък (към 2045 г. само 8 бързи влака през светлата част на денонощието, когато видът е активен), вероятността от инцидент е ниска и ще има случаен характер. Въздействието върху популацията в зоната ще е незначително. Въпреки това, с оглед принципа на предпазливостта, е необходимо провеждане на мониторинг, с цел да се докаже, че това е така или ако не – да се предложат съответни смекчаващи мерки.

Гнездещо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. Познати са два типа гнезда – на дървета в гори и на скали в равнини и до 800 м н.в. в планини, рядко до 1300 м н.в. Снася през май. Малките се излюпват в края на май – началото на юни. Напускат гнездата от втората половина на юли до началото на август. Есенната миграция е от втората половина на август до края на октомври. Пролетната миграция е от началото на март до началото на април. По време на размножаване се храни около язовири, микроязовири, рибарници, в оризища, заблатени места, влажни тревисти места, реки. По време на прелет – също и в по-сухи тревисти места и в обработваеми земи (Големански 2011, Симеонов и кол. 1990, лични набл.).

Според стандартният формуляр видът не гнезди в зоната. При миграция прелитат единични индивиди.

По нито един от компонентите не се засягат местообитания на вида. Обхвата на Компонент 8 обаче минава в близост до изоставени, заблатяващи се ниви, които може да се използват от единични екземпляри като хранителни местообитания по време на миграции.

Компонент 8 минава в близост до изоставени, заблатяващи се ниви, които може да се използват от единични екземпляри като хранителни местообитания по време на миграции. Видът обаче е достатъчно предпазлив, за да не ловува, респ. да не прелита на малка височина над жп-линията. Смъртност няма да има.

Гнезди в разредени широколистни гори, залесени речни долини, групи дървета сред открити пространства в равнини и предпланини до около 700 m н.в. Храни се най-често с мишевидни гризачи, пойни птици, гущери, скакалци. Гнезди по дървета, гнездото е разположено близо до ствола на височина 6-12 m. Мъти само женската в продължение на 30-35 дни. Малките остават в гнездото около 45 дни. Напускат го преди маховите и кормилните пера да са израсли напълно. Придържат се близо до гнездото, като прекарват голяма част на земята. Прелетен вид, есенната миграция е основно през септември, а пролетната започва в края на април. Ловува и в открити пространства и селскостопански площи (Големански 2011, Симеонов и кол. 1990, Jonsson 2006).

Според стандартният формуляр в зоната гнезди 1 двойка.

По нито един от компонентите не се засягат местообитания на вида. Обхвата на Компонент 8 обаче минава в близост до обработваеми земи, някои от тях изоставени, заблатяващи се ниви, които може да се използват като хранителни местообитания от гнездящата в зоната двойка.

Компонент 8 минава в близост до обработваеми земи, някои от тях изоставени, заблатяващи се ниви, които може да се използват като хранителни местообитания от гнездящата в зоната двойка. Видът обаче е достатъчно предпазлив, за да не ловува, респ. да не прелита на малка височина над жп-линията. Смъртност няма да има.

Постоянен вид, младите птици извършват скитания до достигане на полова зрялост. През гнездовия период у нас се среща от предпланините до алпийския пояс на планините. Моногамен вид. Гнездата са разположени на отвесни скали в близост до обширни открити терени, много рядко в гори по стари дървета. Гнездовия период започва през март, през април снася 1-2 яйца. Мътенето продължава около 45 дни, малките излитат от гнездата след около 80 дни. Храни се различни видове животни - бозайници, птици, сухоземни костенурки, змии и др. През зимата яде и трупове на мъртви диви и домашни животни (Симеонов и кол. 1990).

Според стандартният формуляр видът не гнезди в зоната. При прелет преминават единични индивиди.

По нито един от компонентите не се засягат местообитания на вида. Обхвата на Компонент 8 обаче минава в близост до обработваеми земи, някои от тях изоставени, заблатяващи се ниви, които може да се използват от единични екземпляри като хранителни местообитания по време на скитане.

Компонент 8 минава в близост до обработваеми земи, някои от тях изоставени, заблатяващи се ниви, които може да се използват от единични екземпляри като хранителни местообитания по време на скитане. Видът обаче е достатъчно предпазлив, за да не ловува, респ. да не прелита на малка височина над жп-линията. Смъртност няма да има.

Гнездещо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. Пролетния прелет е от втората половина на февруари до края на март, а есенния – от началото на септември до края на ноември. Гнезди по високи дървета в широколистни и иглолистни гори и техните окрайнини, оазисни горички и полезащитни пояси, единични дървета сред или в близост до открити пространства, но винаги в близост до течаща вода на разстояние до 300 - 350 m. Гнезди също и по електрически стълбове. Храни се с бозайници, най-вече лалугери, по-рядко с птици, като ловува в открити пространства или влажни зони (Големански 2011, Симеонов и кол. 1990, Heredia 1996).

Според стандартният формуляр видът не гнезди в зоната. През нея преминават единични индивиди, вкл. през размножителния период – скитащи птици.

По нито един от компонентите не се засягат местообитания на вида. Обхвата на Компонент 8 обаче минава в близост до обработваеми земи, някои от тях изоставени, заблатяващи се ниви, които може да се използват от единични екземпляри като хранителни местообитания по време на прелет и скитане.

Компонент 8 минава в близост до обработваеми земи, някои от тях изоставени, заблатяващи се ниви, които може да се използват от единични екземпляри като хранителни местообитания по време на прелет и скитане. Видът обаче е достатъчно предпазлив, за да не ловува, респ. да не прелита на малка височина над жп-линията. Смъртност няма да има.

Прелетен и преминаващ вид. Пролетната миграция е от средата на февруари до началото на април, а есенната – от началото на август до средата на октомври. По време на прелет се среща повсеместно в открити пространства. Гнезди в широколистни и смесени гори в близост до речни долини, пасища, ливади, блата, обработваеми земи. Гнездото е разположено на дървета в окрайнините на горите на височина 6 - 25 m. Снася в началото на май. Мътенето продължава 38 - 41 дни. Малките напускат гнездото на около 55 дневна възраст. Храни се с дребни бозайници, гущери, жаби, насекоми (Jonsson 2006, Симеонов и кол. 1990).

Според стандартният формуляр видът не гнезди в зоната. През нея преминават единични индивиди през размножителния период.

По нито един от компонентите не се засягат местообитания на вида. Обхвата на Компонент 8 обаче минава в близост до обработваеми земи, някои от тях изоставени, заблатяващи се ниви, които може да се използват от единични екземпляри като хранителни местообитания по време на прелет.

Компонент 8 минава в близост до обработваеми земи, някои от тях изоставени, заблатяващи се ниви, които може да се използват от единични екземпляри като хранителни местообитания по време на прелет. Видът обаче е достатъчно предпазлив, за да не ловува, респ. да не прелита на малка височина над жп-линията. Смъртност няма да има.

Гнезди предимно по скали в проломи, ждрела, дефилета и други скалисти терени, сред обезлесени предпланински склонове, хълмисти райони и открити сухи полета. Снася в края на март и началото на април. Малките са напълно оперени на 49 дневна възраст, или около средата на юли. В България вида е прелетен и постоянен. Пролетната миграция е от края на март до края на април, а есенната – от края на август до края на октомври. Храни се с дребни бозайници, птици, змии, гущери, жаби (Симеонов и кол. 1990, Vatev 1987, Zavyalov et al. 2001).

Според стандартният формуляр зоната се обитава постоянно от 2 двойки.

По време на теренните проучвания един екземпляр от вида беше наблюдаван на около 75 м от обхвата на Компонент 8. По нито един от компонентите не се засягат местообитания на вида. Обхвата на Компонент 8 обаче минава в близост до обработваеми земи, някои от тях изоставени, заблатяващи се ниви, които се използват като хранителни местообитания от поне една от гнездящите в зоната двойки.

Компонент 8 минава в близост до обработваеми земи, някои от тях изоставени, заблатяващи се ниви, които може да се използват като хранителни местообитания от поне една от гнездящите в зоната двойки. При прелет на индивиди от тези местообитания на юг и обратно към тях, ще съществува повишен риск от смъртност, предвид по-високата скорост на жп-транспорта. Тъй като трафика ще е сравнително малък (към 2045 г. само 8 бързи влака през светлата част на денонощието, когато видът е активен), вероятността от инцидент е ниска и ще има случаен характер. Въздействието върху популацията в зоната ще е незначително. Въпреки това, с оглед принципа на предпазливостта, е необходимо провеждане на мониторинг, с цел да се докаже, че това е така или ако не – да се предложат съответни смекчаващи мерки.

Гнезди в стари разредени широколистни, по-рядко иглолистни гори в близост до сухи пустеещи терени, ерозирани склонове, пасища, ливади. Гнездото е разположено на дървета, на височина 6-10 m. Мъти през втората половина на май в продължение на 45-47 дни. Малките напускат гнездото на 70-75 дневна възраст, или в първата половина на август. Прелетен вид. Пролетната миграция е през март, а есенната – от втората половина на август до края на октомври. По време на прелет се среща и в открити обработваеми площи с единични дървета. Храни се с предимно със змии, гущери, жаби и по-рядко с дребни бозайници и насекоми (Симеонов и кол. 1990).

Според стандартният формуляр в зоната гнезди 1 двойка.

По нито един от компонентите не се засягат местообитания на вида. Обхвата на Компонент 8 обаче минава в близост до обработваеми земи, някои от тях изоставени, заблатяващи се ниви, които може да се използват като хранителни местообитания от гнездящата в зоната двойка.

Компонент 8 минава в близост до обработваеми земи, някои от тях изоставени, заблатяващи се ниви, които може да се използват като хранителни местообитания от гнездящата в зоната двойка. Видът обаче е достатъчно предпазлив, за да не ловува, респ. да не прелита на малка височина над жп-линията. Смъртност няма да има.

Гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ. Пролетния прелет е през март, а есенния – от началото на август до края на октомври. Обитава блата, езера и устия на реки с гъста растителност от тръстика и папур. По време на миграции и зимуване се среща около различни естествени и изкуствени влажни зони, ливади, обработваеми площи в ниските части на страната. Храни се с водолюбиви птици (водни кокошки, патици, дъждосвирцови), дребни бозайници, жаби, водни змии (Jonsson 2006, Големански 2011, Симеонов и кол. 1990, лични набл.).

Според стандартният формуляр в зоната гнездят от 2 до 5 двойки. Единични екземпляри се срещат и през зимния период.

По нито един от компонентите не се засягат местообитания на вида. Обхвата на Компонент 8 обаче минава в близост до обработваеми земи, някои от тях изоставени, заблатяващи се ниви, които може да се използват като хранителни местообитания от гнездящите в зоната двойки.

Компонент 8 минава в близост до обработваеми земи, някои от тях изоставени, заблатяващи се ниви, които може да се използват като хранителни местообитания от гнездящите в зоната двойки. При прелет на индивиди от тези местообитания на юг и обратно към тях, ще съществува повишен риск от смъртност, предвид по-високата скорост на жп-транспорта. Тъй като трафика ще е сравнително малък (към 2045 г. само 8 бързи влака през светлата част на денонощието, когато видът е активен), вероятността от инцидент е ниска и ще има случаен характер. Въздействието върху популацията в зоната ще е незначително, имайки предвид и високата ѝ численост. Въпреки това, с оглед принципа на предпазливостта, е необходимо провеждане на мониторинг, с цел да се докаже, че това е така или ако не – да се предложат съответни смекчаващи мерки.