Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитена зона „балчик" /BG0002061/, на ип за изграждане на „ваканционно селище „момчил голф и голф игрище"
Изтегляне 2.04 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Голям корморан
- Таблица на типовете въздействие върху видовете, премета на опазване в защитенaтa зонa „Балчик” BG0002061
- Легенда на степените за въздействие
- Тези увредени и нарушени терени заедно със старото сметище на Балчик заемат 9% от ЗЗ „Балчик”.
- По време на гнездовия период
- пространство за мигриращите птици
- пространство за зимуващите птици.
- Заключение за въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели
- Инвестиционното предложение ще окаже влияе върху целите на защитенaтa зони в района, а именно
- Значително смекчаване на въздействието
- По този начин след 2018 г /когато се очаква да започне реализацията на ИП балансът на хабитати и площи в зоната заети / обитаващи / хранещи се птици ще остане непроменен.
- Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
Голям горски водобегач (Tringa ochropus) - това е птица от семейство Бекасови. Храни се с насекоми, ракообразни и червеи. Обитава поречия на реки и други водоеми, чиито брегове са обрасли с дървета и храсти. За разлика от другите водобегачи, гнезди в стари гнезда на дроздове по храсти и дървета, в близост до вода. У нас има отделни гнездови находища, разпръснати в ниските и предпланинските части на цялата страна. При миграция и зимуване е широко разпространен. Природозащитен статус на птицата – „незастрашен”. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик”, код BG0002061, е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В района на ИП има някаква вероятност да се наблюдават преминаващи екземпляри от вида по време на миграция. На територията, в която ще се реализира ИП (нарушени терени и земеделски площи), няма водни площи или тръстикови масиви. Терена е силно антропогентно повлияна с значително нарушени терени и не предлага подходящи места за обитание по време на мигриращи и скитане. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида в зоната; Обикновен мишелов (Buteo buteo) – това е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Среща се в Европа, Азия и Африка. Една от най-често срещаните дневни грабливи птици в България. Обитава разннообразни местообитания, но най-често култивирани земи, изпъстрени с горички. Птиците от по-северните популации са прелетни. Понякога младите птици се отправят на юг, а възрастните остават цяла зима в размножителната си територия. Най-широко разпространеният вид граблива птица у нас - постоянен и гнездящо-прелетен вид, една част от северната популация зимува в нашата страна. Включен в червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен. Представителността на вида в зоната е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В района на ИП се наблюдават преминаващи, скитащи или ловуващи екземпляри от вида. По време на орнитологичните проучвания са установени 2 бр. ловуващи птици (или 1 дв.) от вида, ако вземем в предвид посочените данни от „Атлас на гнездящите птици в България” размера на популацията в страната е 2500-4000 двойки, тоест ако има някакво влияние над вида то няма да е повече от 0.03 % за цялата страна. Липсват високи дървета подходящи за гнездене и почивка. Но територията, в която ще се реализира ИП (земеделски площи и нарушени терени), е силно антропогентно повлияна със значително нарушени терени и не предлага подходящи места за гнездене на вида, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици от вида обикновен мишелов. Предвид тези факти очакваното въздействие би било само над възможноста да ловуват над отнетите площи, очакваното отрицателно въздействие ще е над 1 дв. представено с 0.03 % за цялата страна върху популацията му; Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus) – това е птица от семейство Соколови, срещаща се в България. Има изявен полов диморфизъм, мъжкия е със сива глава и ръждиви изпъстрени с тъмни петънца криле, а женската еднообразно кафеникава, изпъстрена с по-тъмни петънца. Широко разпространен в Европа, Азия и Африка вид, но с ниска плътност на популацията. Само в най-северните райони е прелетен, а в останалите части може да бъде видян целогодишно. Предпочита открити местности и избягва гъсти и затворени гори. Често може да се види да лети над поляни, ниви и ливади. Понякога се среща в градска среда. Широко разпространен в България вид, обявен за защитен. Представителността на вида в зоната е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В района на ИП има вероятност да се наблюдават единични скитащи или ловуващи птици. Видът е с малък размер и притежава бърз и маневрен полет. За разлика от по-тежките реещи птици, черношипата ветрушка е способна бързо да реагира и преодолява препятствия по пътя си. На територията в която ще се реализира ИП няма установени гнездящи двойки, но са наблюдавани хранещи се птици представени от 1 дв. По данни от „Атлас на гнездящите птици в България” размера на популацията в страната е 4000-7500 двойки, тоест ако има някакво влияние над вида то няма да е повече от 0.01 % за цялата страна. Предвид тези факти очакваното въздействие би било над фактора „ловуване” за 1 дв., представено 0.01 % за цялата страна върху популацията и; Шилоопашата патица (Anas acuta), наричана още и „кълкуйрук“, е средно голям представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Лети бързо и леко. Плува добре, но не обича да се гмурка. Шилоопашатата патица се среща навсякъде, където има водни басейни и открити пространства за гнездене. Отдава предпочитание на езера, блата и язовири. В България е сравнително често срещан вид. Приема смесена храна, като на север преобладава животинската, а на юг — растителната. Благодарение на дългата си шия достига храна на по-дълбоки места отколкото другите представители на семейството. Шилоопашатата патица е близък със зеленоглавата патица вид, с който има регистрирани случаи на кръстоски. Тя е ловен обект на територията на България. Природозащитен статус – „незастрашен”. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик”, код BG0002061 е с категория „C”, т.е. размера на популацията му е 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Съгласно "Атлас на гнездящите птици в България" - изд. на БДЗП, 2007, ЗЗ „Балчик” не е гнездово местообитание на шилоопашатата патица. Освен това територията, в която ще се реализира ИП е силно антропогентно повлияна със значително нарушени терени, няма водни площи и тръстикови масиви, не предлага подходящи места за гнездене и изхранване на екземпляри от вида. Вероятност да се наблюдава има по време на зимуване на територията на Черно море, което е отдалечено от разглежданата територия. Предвид тези факти не се очаква отрицателно въздействие, което да се отрази върху птиците през зимата, без да се промени популацията им в зоната; Голям корморан (Phalacrocorax carbo, Голяма дяволица, Карабатак) е птица от семейство Корморанови. Среща се и в България. Той е най-едрият от трите вида корморани, които гнездят у нас. В България гнезди колониално, основно по дървета, но също така и по метални конструкции на електропреносната мрежа. Образува и смесени колонии с лопатарка, сива, нощна и малка бяла чапла. Снася 3 – 4 яйца, има едно поколение годишно през периода април-май. Колониите са локализирани основно по дунавските острови, в близост до големи реки, езера, язовири и морето. Не мигрира на дълги разстояния. През зимата се струпва на ята в големи незамръзващи водоеми и по морското крайбрежие. Храни се с риба, която лови поединично или в групи, понякога заедно с пеликани. Зависим е от големи водни басейни, богати на риба. Природозащитен статус – „незастрашен”. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик”, код BG0002061 е с категория „C”, т.е. размера на популацията му е 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Съгласно "Атлас на гнездящите птици в България" - изд. на БДЗП, 2007, ЗЗ „Балчик” не е гнездово местообитание на големия корморан. Освен това територията, в която ще се реализира ИП е силно антропогентно повлияна с значително нарушени терени, няма водни площи и високи дървета, не предлага подходящи места за гнездене и изхранване на екземпляри от вида. Вероятност да се наблюдава има по време на зимуване на територията на Черно море, което е отдаличено от разглежданата територия. Предвид тези факти не се очаква отрицателно въздействие, което да се отрази върху птиците през зимата, без да се промени популацията им в зоната; Голям ястреб (Accipiter gentilis) – това е граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Прелетна птица, среща се в Европа, Азия, Африка, Северна Америка. Широко разпространен вид у нас. Хищна птица, 85 % от храната й се състои от дребни и средни по размери птици, като дроздове, вранови, яребици. Останалите 15 % се падат на бозайниците, като зайцевидни, гризачи и насекомоядни. Включен в червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC). Представителността на вида в зоната е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В района на ИП има вероятност да се наблюдават единични скитащи или ловуващи птици главно по време на зимуване Предвид тези факти и липсата на наблюдения на вида при орнитологичните обходи в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му; Сива чапла (Ardea cinerea) – това е птица от семейство Чаплови. Среща се в България. Сивата чапла е частично прелетна птица. В северните области се появява още преди да изчезнат снеговете и щом малките станат самостоятелни веднага предприема миграции. Младите птици веднага щом станат способни да летят предприемат големи миграции и често достигат северните брегове на Африка или Южна Азия. Те често се установяват в колонии на разстояния от порядъка на 1000 км от мястото където са се излюпили. Общо взето северните европейски популации зимуват в Южна Европа и Северна Африка. Голяма част от популациите размножаващи се в централна и южна Европа водят уседнал начин на живот. Храни се предмно с риба и по-малко с насекоми, мишки, змии, малките на други птици, включително възрастни гмурци. На територията на България е защитен от закона вид. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061, е с категория „B”, т.е. размера на популацията му е между 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Територията обаче, в която ще се реализира ИП (промишлен парцел и водна площ), е силно антропогентно повлияна с значително нарушени терени и не предлага подходящи места за гнездене, хранене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. Предвид тези факти и липсата на наблюдения на вида при орнитологичните обходи в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му; Таблица на типовете въздействие върху видовете, премета на опазване в защитенaтa зонa „Балчик” BG0002061:
Легенда на степените за въздействие: 0 – няма въздействие; от 1 до 3 – слабо въздействие, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки, освен спазване на най-добрите практики при експлоатация; от 4 до 6 – средно по степен въздействие, което е необходимо да се отчете в комбинация с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване или премахване; от 7 до 10 – значително въздействие, което е необходимо да бъде премахнато, чрез избор на алтернативи или прилагане на смекчаващи и компенсаторни мерки. 5.2. Описание и анализ на въздействието на плана, върху целостта на защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.), както по време на реализацията, така и при експлоатацията на инвестиционното предложение. Ваканционно селище „Момчил голф и голф игрище” в една си част се изгражда върху силно антропогентно повлияна с значително нарушени и компрометирани по отношение на съхранено биоразнообразие терен. Настоящото инвестиционно предложение предвижда изграждане на две основни зони – жилищни сгради и голф игрище, които ще образуват затворен спортен комплекс. Към настоящият момент в района предвиден за изграждане на „Ваканционно селище „Момчил голф и голф игрище”, е наблюдавано значително отрицателно въздействие - унищожаване, увреждане, фрагментиране върху местообитанията на видовете птици, предмет на опазване в защитената зона. Проведеното проучване с разкривка, трайно са унищожили голяма част от степните местообитания, съответно е намалена числеността и структура на популациите на птиците поради намален гнездови успех или поради напускане на традиционните хабитати за птици, следствие от промишленото натоварване на зоната. Тези увредени и нарушени терени заедно със старото сметище на Балчик заемат 9% от ЗЗ „Балчик”. Шумовото и светлинното натоварване в резултат от строителството на съоръженията и експлоатацията им, ще предизвикат известно безпокойство в птиците, но то няма да е с такава интензивност, която да доведе до напускане на територията от по-чувствителни видове и заемане на съседни площи. Този ефект няма да повлияе трайно върху числеността и плътността на популациите, тъй като в защитената зона има достатъчно свободни площи, които птиците биха могли да заемат при евентуално безпокойство и прогонване в резултат на реализацията на „Ваканционно селище „Момчил голф и голф игрище”. Прогнозната оценка на акустичната обстановка в района на голфигрището е направена на база статистически данни. Въздействието от генерираните шумови нива при защитените зони (регулацията на населеното място) ще достига нива от порядъка на 36-54 dB. Реализацията на инвестиционната инициатива ще доведе до временно завишаване на нивата на шум в района на територията на ИП в резултат на използването на строителна механизация. В процеса на работа няма да се извършват взривни дейности, къртачни работи и др., генериращи високи нива на шум. Въздействето на шума върху птиците ще е незначително, в рамките на допустимите параметри и ще се осъществява основно в светлата част на деня, периодично и краткотрайно. В процеса на експлоатация генерирането на шум ще е за сметка основно на използването на пътищата за подход. Редуциране на шумовите нива би могло да се осъществи чрез изграждане на защитен зелен пояс от високостъблена растителност в територията на обекта, граничеща с урбанизирани жилищни терени. Въздействието на обекта по време на експлоатация ще е с постоянно времетраене върху обикновените видове птици, които постоянно обитават района, но с ниска степен на негативно въздействие. Безпокойството върху мигриращите видове ще е краткотрайно, поради факта, че те пребивават в района ограничено (от часове до няколко дни). • По време на гнездовия период По време на обследванията на разглежданата територия за гнездещи видове птици, предмет на опазване в ЗЗ „Балчик”, BG0002061, се установи че има дванадесет вида. Регистрираните видове са широко разпространени на територията на страната, не са необходими спецефични места за обитаване, тоест биха заели гнездовища разположени и на друго място или в съседство. Характерните места за размножаване в процентно представяне, като класове земно покритие в ЗЗ са представени от 76 %, т. е. има достатъчно пространство за преселение при реализация на ИН. Това са терени в ЗЗ, но също голяма част от терените по границите на зоната предоставят подходящи условия за обитаване особено на червеногърба сврачка (Lanius collurio), на която не е нужно степи за отглеждане на младите птици. Предвид казаното, може да се твърди, че реализацията на инвестиционното предложение ще окаже отрицателно въздействие върху не повече от 40 дв. гнездящи птици. • По време на миграцията Предмет на опазване в защитена зона „Балчик” са и преминаващите по време на миграция водолюбиви птици. Част от районът на инвестиционното предложение не предлага подходящи условия за нощуване, почивка и хранене на мигриращите птици. Причина за това е нарушената територия и изхвърлените отпадъци в голяма част от имотите. Местата с концентрация на пойни птици, предпочитани от тях по време на миграция, са в откритите площи, където те намират обилна храна и необходимо спокойствие. Такава част от разглежданата територия ще бъде отнета при реализация на ИП, представляваща около 6 % от зоната. Предвид това, може да се каже, че с изграждането на ИП в степната част на ЗЗ „Балчик” ще се отнеме пространство за мигриращите птици от клас земно покритие „Сухи тревни съобщества, степи” - съставляващи 21 %. • По време на зимуването По време на зимния сезон територията вероятно се обитава от няколко пойни вида и вероятно от блатари и мишелови. Като цяло не са възможни значителни зимни концентрации на водолюбиви видове птици поради липсата на хранителна база. Следователно отрицателно въздействие не би се оказало на видовете, който образуват струпвания на територията на ЗЗ. Във връзка с това се направи преглед на наличната информация за установяване на такива терени в близост до разглежданата територия, главно в акваториалната на Черно море. По лични данни от проведени пручвания на екипа разработващ оценката за съвместимост, такива райони в близост са около Р „Балтата” отдалечени на повече от 5 км. Терена на ИН е силно урбанизиран, и натоварен с непрекъснато движение на хора и машини, които оказват прогонващ ефект и непозволяват големи струпвания. С изграждането на ИП няма да се отнеме пространство за зимуващите птици. Относно гнездовите субстрати и тяхното влияние от реализацията на ИП, няма да претърпят негативни изменения, поради което целостта на местообитанията на видовете птици, предмет на опазване в зоната, няма да бъдат нарушени. Не се очаква повишаване на смъртността при птиците, промени в числеността и възрастовата им структура, намаляване на гнездовия им успех, поради което няма да има негативни изменения в благоприятния им природозащитен статус. Разположението на площадките за игра, жилищата и използването на част от имотите за построяването, предполагат в част нарушаване на целостта на анализираната защитена зона. Реализацията на инвестиционно предложение ще повлияе на част от птиците предмет на опазване в ЗЗ, по отношение на техните хранителните биотопи и местата за почивка, без да промени популациите им в зоната, но е възможно да се отрази отрицателно върху предмета и целите на опазване на зоната.
В обобщение на степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитенaтa зонa: Инвестиционното предложение ще окаже влияе върху целите на защитенaтa зони в района, а именно:
Настоящото ИП предвижда прилагане на специален подход /запазване на голяма част от типа земно покритие в съществуващия си вид/ и оформяне с трева само пътя на топката загубите са както следва – около 340 дка за голф по пътя на топката, като в тази площ не е предвидено застрояване. Тази площ представлява максимално 2,17 % от зоната, като може да бъде допълнително снижен с конкретните инвестиционни проекти. Заедно с процедираните ИП кумулативния ефект предполага обща отнета площ от зоната - около 403 дка или 2,58 % от зоната. Не се очаква отнемане на площ от зоната при реализация на строежи / спортни терени в третирии с площ 311 дка, тъй като те попадат в хабитата „други земи – села, кариери пътища” и запазват същността на хабитата при реализация на ИП. Значително смекчаване на въздействието се очаква от реализацията на ИП за закриване и рекултивация депо Балчик с обща площ 870 дка /съгласно техническа спесификация и проект за рекултивация на община Балчик/, като реалната територия покрита с отпадъци и без тревна покривка е около 480 дка. Тези нарушени терени ще преминат от хабитата „други земи – села, кариери пътища” в хабитата „сухи тревни съобщества” По този начин след 2018 г /когато се очаква да започне реализацията на ИП балансът на хабитати и площи в зоната заети / обитаващи / хранещи се птици ще остане непроменен.
При неизпълнение на мерките предвидеви в ДОСВ, урбанизиране на цялата територия и неизпълнение на проекта за закриване на депото за ТБО ще се измени естественото състояние на около 6 % от местообитанията на видове, предмет на опазване в зоната и естествените условия на средата, като това ще бъде от средно до значително въздействие. В този случай са необходими компенсиращи и смекчаващи мерки. Настоящото ИП предвижда прилагане на специален подход - запазване на естественото състояние на местообитание 62С0* „Понто-Сарматски степи” и по-голямата част от хабитата „Сухи тревни съобщества, степи“. Не се предвижда промяна на хабитата „други земи – села, кариери пътища”с площ 311 дка. Друга голяма част от местообитанията са съхнещи и рудерализирани. Тяхното унищожаване се компенсира напълно със закриване и рекултивация депо Балчик с реална площ 480 дка, тъй като тези терени ще бъдат идентични по природно състояние с рудерализираните. Каталог: Doklad%20EO%2018-03-2008 Doklad%20EO%2018-03-2008 -> Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитена зона „калиакра” Doklad%20EO%2018-03-2008 -> Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитени зони „камчийска и еменска планина", код bg 0000133 по директива 92/43/еио, за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете и „камчийска планина" Doklad%20EO%2018-03-2008 -> На общ устройствен план на община дългопол Изтегляне 2.04 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||