Късопръст ястреб (Accipiter brevipes). Късопръстият ястреб е сравнително дребен представител на семейство Ястребови (Accipitridae). Прелетна птица. На територията на България е странстващ и мигриращ вид. Среща се в Европа, Азия и Африка. Обитава гористи местности в околностите на езера и реки, в предпланините и основно в равнините. Природозащитен статут – включен е в Червения списък на световнозастрашените видове – Незастрашен. В България е защитен вид и е вписан в Червената книга. В района на проучването вида не е наблюдаван, единствено може да се види по време на миграция. Представителността на вида в зоната е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна, а ИП се намира извън основния миграционен коридор в района – суходолията на Батова и Суха река. На терена липсват горски терени които да се ползват за почивка и нощувка по време на преминаване. Предвид този факт, както и поради липсата на местообитания, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Ръждива чапла (Ardea purpurea). Червената (ръждива) чапла е птица от семейство Чаплови. Обитава бреговете на езера и реки, най-често обрасли с растителност. Не се среща сред големи горски масиви. В Европа прекарва само размножителния период. Долита април и през септември отлита да зимува в Африка, достигайки екватора. На територията на България е защитен от закона вид – „застрашен”. У нас се среща в Драгоманското и Алдомировско блато. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061, е с категория „C”, т.е. размера на популацията му е 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В района на ИП има някаква вероятност да се наблюдават преминаващи екземпляри от вида по време на миграция. На територията, в която ще се реализира ИП (нарушени терени и земеделски площи), няма водни площи или тръстикови масиви. Терена е силно антропогентно повлияна със значително нарушени терени и не предлага подходящи места за обитание по време на миграция и скитане. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията на вида в зоната;
Черен щъркел (Ciconianigra). Черният щъркел е голяма мигрираща блатна птица от семейство Щъркелови (Ciconiidae). За разлика от белия щъркел, който живее в провинцията и степите, черният щъркел обитава горите. Живее в тихи вековни гори, като строи гнездото си на някое голямо дърво. Ловните му територии се състоят от потоци, рекички, блата, както и ливади с ниска растителност. Двойките са изолирани една от друга на няколко км, като най-голямата гъстота е в Източна Европа (8 двойки/100 км²). У нас черен щъркел може се наблюдава в Никополското плато, в покрайнините на Ловеч и в с. Табачка (Русенско), както и в с. Бисер (Хасковско) и край с. Г. Белотинци (Монтанско). Отлита през септември и зимува в тропическата част на Африка, в Индия и Южен Китай. Връща се в края на март и началото на април. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В района на ИП има вероятност да се наблюдават прелитащи птици от вида по време на миграция на голяма височина, безопасна за вида от дейностите провеждани на територията. Но територията, в която ще се реализира ИП (земеделски площи и нарушени терени), е силно антропогентно повлияна с значително нарушени терени и не предлага подходящи места за гнездене на вида или хранене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. Предвид тези факти и липсата на наблюдения на вида при орнитологичните обходи в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Бял щъркел(Ciconia ciconia). Белият щъркел е вид водолюбива птица от сем. Щъркелови (Ciconiidae). В България гнездят до 10000 – 12000 двойки. Това е широкоразпространен, но намаляващ вид, който се размножава в по-топлите части на Европа. Видът е мигриращ и зимува в тропическа Африка. Белият щъркел е ширококрила рееща се птица, която разчита на реене между термики от топъл въздух при продължителен полет на голямо разстояние. Тъй като термиките са само над сушата, щъркелите заедно с големите грабливи птици трябва да прекосят Средиземно море в най-тесните точки и стотици птици могат да бъдат забелязани да минават през протоците Гибралтар и Босфорa. Белият щъркел е голяма птица, висока 1 м, с размах на крилете 2 м. Теглото му е от 2.3 до 4.5 кг. Птицата е изцяло бяла, с изключение на черните пера по крилата и червените клюн и крака. Ходи бавно и стабилно по земята. Както всички щъркели лети с източен врат. Размножава се в отворени селскостопански области с достъп до мочурливи блата. Изгражда гнездо от пръчки в дървета, на сгради или на специални платформи. Тъй като е смятан за птица на късмета не е преследван и гнезди близо до човешките селища. В южна Европа гнездата на щъркелите могат да често бъдат видени на църкви и други здания. Често оформя малки колонии. Изчезването на вида в северните области може да бъде дължимо на изсушаването на мочурища и сблъсъци със захранващи кабели. Белия щъркел, като повечето негови роднини се храни главно с жаби и големи насекоми, но също и с млади птици, гущери и гризачи. Този щъркел е почти тих с изключение на шумното тракане с клюн, когато възрастни индивиди се срещат при гнездото. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В района на ИП има вероятност да се наблюдават прелитащи ята от вида по време на миграция на голяма височина, безопасна за вида от дейностите провеждани на територията. Но територията, в която ще се реализира ИП (земеделски площи и нарушени терени), е силно антропогентно повлияна със значително нарушени терени и не предлага подходящи места за гнездене на вида или хранене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Тръстиков блатар (Circus aeroginosus). Тръстиковият блатар е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава блатисти и крайбрежни местности. Прелетен вид, гнездящ в България. Видът е включен в Червения списък на световно застрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC) и в Приложение 1 на Директива за птиците на ЕС. На територията на България е защитен от закона вид – „незастрашен”. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В района на ИП се наблюдават преминаващи екземпляри от вида по време на миграция. Но територията, в която ще се реализира ИП (нарушени терени и земеделски площи), липсват тръстики, терена е силно антропогентно повлияна с значително нарушени терени и не предлага подходящи места за гнездене на вида. Разглежданата територия предоставя условия за изхранване и почивка, но вероятността за дълъг престой е малка, поради фактора безпокойство обуславян от силното пресъствие на човека. Предвид тези факти не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му, единствено през зимния период би имало значение за вида, но тогава няма човешко присъствие и птиците няма да бъдат обезпокоявани да ловуват;
Полски блатар(Circuscyaneus). Полският блатар е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Предпочита влажни местности, прелетна птица. Видът е включен в Червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC) и в Приложение 1 на Директива за птиците на ЕС. На територията на България е защитен от закона вид – „незастрашен”. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В ИП има вероятност да се наблюдават преминаващи екземпляри от вида през зимните месеци и по време на миграция. Разглежданата територия предоставя условия за изхранване и почивка, но вероятността за дълъг престой е малка, поради фактора безпокойство обуславян от силното пресъствие на човека. Предвид тези факти и липсата на наблюдения на вида при орнитологичните обходи в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Степен блатар(Circus macrourus). Степният блатар присъства в Световния червен списък под категория „Полузастрашен” (NT). В България видът се среща рядко, главно по време на миграция, най-вече по черноморското крайбрежие като обикновено са наблюдавани единични индивиди. За вида, както и за останалите видове от род Circus е характерно, че по време на миграцията си летят на малка височина, основно с активен махов полет. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В района на Балчик има някаква вероятност да се наблюдават преминаващи екземпляри от вида по време на миграция. Територията, в която ще се реализира ИП (нарушени терени и земеделски площи), е силно антропогенно повлияна със значително нарушени терени, малка част предлага подходящи места за хранене, нощувка и почивка на мигриращи птици. Предвид тези факти и липсата на наблюдения на вида при орнитологичните обходи в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Ливаден блатар(Circus pygargus).Ливадният блатар е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава обширни открити местности. Видът е включен в Червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC). Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В района на Балчик има някаква вероятност да се наблюдават преминаващи екземпляри от вида по време на миграция. Територията, в която ще се реализира ИП (нарушени терени и земеделски площи), е силно антропогенно повлияна със значително нарушени терени, малка част предлага подходящи места за хранене, нощувка и почивка на мигриращи птици. Предвид тези факти и липсата на наблюдения на вида при орнитологичните обходи в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Малък креслив орел (Aquila pomarina). Малкият креслив орел е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Среща се в Европа, включително България, Азия и Африка. Птиците от европейската популация са прелетни. Храни се предимно с дребни бозайници и друга подобна по размери плячка. Природозащитен статус – включен е в Червения списък на световно застрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC). На територията на България е защитен от закона вид. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061 е с категория „B”, т.е. размера на популацията му е 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В района на ИП има вероятност да се наблюдават преминаващи екземпляри от вида по време на миграция на голяма височина, безопасна за вида от дейностите провеждани на територията на ИН. Територията, в която ще се реализира ИП (нарушени терени и земеделски площи), липсват високи дървета, терена е силно антропогенно повлиян със значително нарушени терени и не предлага подходящи места за гнездене на вида или хранене, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. Предвид тези факти и липсата на наблюдения на вида при орнитологичните обходи в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Малък орел (Hierraetus pennatus). Малкият орел е едра дневна граблива птица. Среща се в Европа (включително България), Африка и Азия. Включен е в Червения списък на световно застрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC). Обитава гористи местности. Мигриращ вид. На територията на България е изключително рядък и защитен от закона вид. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик” BG0002061 е с категория „B”, т.е. размера на популацията му е 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. В района на ЗЗ „Балчик” има някаква вероятност да се наблюдават преминаващи екземпляри от вида по време на миграция на голяма височина, безопасна за вида от дейностите провеждани на територията на ИН. Територията, в която ще се реализира ИП (нарушени терени и земеделски площи), е силно антропогентно повлияна със значително нарушени терени и не предлага подходящи места за гнездене на вида, нощувка и почивка на мигриращи или скитащи птици. Има вероятност да се наблюдават птици който се изхранват в района. Според „Атлас на гнездящите птици в България” размера на популацията в страната е 140-200 двойки, тоест ако приемем че ще има някакво влияние над вида то няма да е повече от 0.6 % хранещи се птици за цялата страна. Предвид тези факти и липсата на наблюдения на вида при орнитологичните обходи в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Сокол скитник (Falcoperegrinus) - това е едър и мощен сокол, срещащ се и по нашите земи. Много разпространен вид, но никъде не е многоброен. Балканите са редовно зимовище на този вид, въпреки че има и единични гнездови находища тук. Среща се в почти цяла Европа. Обитава проломи, дефилета и скални масиви от морското равнище до алпийски райони. При миграции и зимуване се среща и в други биотопи. Соколът скитник е застрашен вид в България, включен в съответната категория в „Червената книга на република България”. В района на ИП вида може да се наблюдаван единствено по време на миграция, рядко по време на гнездене. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик”, код BG 0002061 е с категория „А”, т.е. размера на популацията му е между 15 – 100 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП е достатъчно отдалечено (около 27 км) от територията в която вида гнезди в района на Р „Калиакра”. Предвид тези факти, както и поради това че не е наблюдаван вида в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му.
Орел змияр(Circaetusgallicus). Орелът змияр е средно голяма дневна грабливаптица от семейство Ястребови (Accipitridae). Среща се в Европа, Азия и Африка. Прелетна птица, гнезди в България. Включена е в Червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC) и в Приложение 1 на Директива за птиците на ЕС. На територията на България е защитен от закона вид. В района на ИП е наблюдаван прелет от общо 10 екз. през пролетния сезон на 2010 г. и съответно от 102 екз. през есента на 2010 г. Представителността на вида в зоната е с категория „В”, т.е. размера на популацията му е между 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна, ИП се намира извън основния миграционен коридор в района – суходолията на Батовска река. В района на ИП вида може да се наблюдаван по време на миграция на голяма височина безопасна за преминаване. Предвид тези факти и липсата на наблюдения на вида при орнитологичните обходи в района, не би могло да се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Скален орел (Aquilachrysaetos). Скалният орел е една от най-едрите дневни грабливи птици, срещащи се по нашите земи. Дължината на тялото му е 80-95 cm, размахът на крилете - 195 - 220 cm, а теглото - 2,8 - 6,5 kg. Обитава гористи и планински местности. Скалният орел води усамотен начин на живот. Той е хищна птица, ловува преследвайки с летене плячката си, ако не успее да я залови до няколкостотин метра я изоставя. Предпочита средни и сравнително едри по размер бозайници като сърни, диви кози и др. Включен е в Червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC)и Директива за птиците на ЕС – Приложение 1. На територията на България е рядък и защитен от закона вид. От най-дълбока древност скалният орел е използван като ловна птица, наред със соколите и ястребите. Все пак, близо 150-те двойки, които населяват територията на нашата страна му дават относителна сигурност като стабилен вид. Това позволява по-добро наблюдение и оценка на антропогенните фактори, влияещи върху средата. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик”, код BG 0002061 е с категория „C”, т.е. размера на популацията му е 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. ИП е достатъчно отдалечено (на повече от 80 км) от гнездяща територията на вида, също се намира “встрани” от основен миграционен коридор в района, и не предоставя подходящ биотоп на вида. Предвид тези факти и отсъствието на вида по време на орнитологичните наблюдения, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му;
Бухал (Bubo bubo) Бухалът е най-едрата нощна граблива птица срещаща се в България. Среща се само в изолирани места, но като цяло на обширни територии от Европа и Азия, без крайния север: в стари широколистни и иглолистни гори, степи, полупустини, влажни низини и сухи, скалисти терени. В различните области бухалът ловува най-разнообразни животни - от болни, новородени и млади сърни, елени, лосове, както и мърша от тези видове, млади и възрастни лисици, златки и други хищници до едри насекоми, най-често бръмбари, дори раци и риба. Особено обича таралежи и змии. Напада черни и степни порове, прилепи, които вероятно улавя, докато почиват кацнали, и почти всички по-дребни птици в ловния му участък. Гнезди в скални пукнатини и надвеси на земята и рядко в хралупи на дървета. Очите и човката му са разположени на своеобразно лице, характерно за Совови. Поради нежния си стомах след поглъщането на храната той повръща твърдите образувания на своите жертви. Включен е в Червената книга на България за застрашените видове. Представителността на вида в зоната е с категория „C”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна, но ИП се намира извън гнездова територия. По данни на БДЗП в района на ИН има 1 дв. вероятно гнездяща, според „Атлас на гнездящите птици в България” размера на популацията в страната е 420-490 двойки, тоест ако приемем че ще има някакво влияние над вида то няма да е повече от 0.2 % за цялата страна. Установено гнездене има в района на „Бялата лагуна” отстояща на около 7 км в западна посока. Бухала се явява върховен хищник за района, при него липсва конкуренция от други видове. При реализация на ИН с изграждане на инфраструктурата ще се отнеме малка част от местата за ловуване на територията на ЗЗ „Балчик”. При разглеждане на вероятните места за изхранване то несъмнено такова в района се явява намиращото се сметище в близост при което се концентрират различни видове птици, едри и дребни бозайници служещи за храна на бухала. Установените места със сигурно гнездене в района като „Ятата”, „Шабленско и Дуранкулашко езеро”, „Балчишка тузла”, „Балтата” и др. са места с голяма концентрация на различни видове. С реализацията на ИП е възможно е известно безпокойство през периода на гнездене и отнемане на част от местообитания за ловуване. Като се има в предвид, че разглежданата територия е с бедно видово разнообразие поради ниската хранителна база и липсващите места за обитаване, и това че се обитава само от дребни пойни птици които не са предпочитана храна за бухала, може да заключим че терените в съседсто предлагат много по - добри условия за обитаване. Предвид посочените факти, както и отсъствието на вида по време на орнитологичните наблюдения, не се очаква значително отрицателно въздействие върху популацията му.
Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra). Вида е сравнително едър представител на семейство Чучулигови (Alaudidae), разред Врабчоподобни (Passeriformes). Оперението е подобно на другите видове чучулиги - маскировъчно, с много фин рисунък от кафяво, черно и жълто. Крилете са сравнително къси и закръглени, лети бързо и добре с характерния за чучулигите накъсан полет. Краката са добре развити и се придвижва по земята ходейки, а не подскачайки, както го правят останалите видове от разреда. Гласът й е характерен и приятен. Среща се в страните около Средиземно море, в Европа и Африка. Счита се за вид предпочитащ топлия климат, въпреки, че гнезди в Европа, чак до Австрия, Германия и други по-северни страни. В България е защитен вид, включен в Червената книга. Предпочита открити местности, покрити нарядко с храсталаци. Не се качва много нависоко в планините. Според данни от „Атлас на гнездящите птици в България” (БДЗП, Природозащитна поредица/ Книга 10) размерът на популацията на вида в страната е в рамките на 3000-5000 двойки. Влиза в категория „Застрашен” на национално ниво и „SPEC 3 Намаляващ” за Европа. Тенденциите на разпространението на вида са стабилни, а числеността му е оценена като „стабилна, на места нарастваща”. Основните местообитания на вида, съгласно номенклатурата, възприета в Атласа на гнездящите птици, са: 34 Степи и сухолюбиви, тревни съобщества по варовити терени, 35 Тревни съобщества по сухи силикатни терени (най-често пасища) и 87 Пустеещи земи, по-рядко – 81 Подобрени тревни площи (многогодишни тревни култури) (люцернови полета) или в по-малки тревни площи сред ниви. Видът е наблюдаван през есента по време на мониторинга като гнездящ (до 10 дв.) в района на ИП. Представителността на вида в ЗЗ „Балчик”, BG0002061 е с категория „С”, т.е. размера на популацията му е между 0 – 2 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. Според „Атлас на гнездящите птици в България” размера на популацията в страната е 3000-5000 двойки, тоест ако приемем че ще има някакво влияние над вида то няма да е повече от 0.02 % за цялата страна. С реализацията на ИН ще се отнеме част от територия от ЗЗ подходяща за обитаване от вида. Предвид тези факти, би могло да се очаква някакво отрицателно въздействие върху 10 дв. от популацията на вида в страната, но то ще бъде минимално и в рамките на емкостта на екосистемата;
Черногърбо каменарче (Oenanthe pleschanka). Черногърбото каменарче е птица от семейство Мухоловкови. В България се среща само в района на Северното черноморие. Предпочита пустинни области с малко растителност като в района на Калиакра. Зимува в Източна Африка. Гнезди в процепи в скалите, дупки в земята или под голям камък. Представителността на вида в зоната е с категория „B”, т.е. размера на популацията му е между 2 – 15 %, спрямо представителността на популацията в цялата страна. На територията на ИП не са установени индивиди от вида. По лични данни сигурно гнездене е установено във вилна зона „Изгрев” разположена в съседство на около 300 м. с представени 1 – 3 дв. на хектар. Вилната зона с изградените постройки представени често от необитаеми или в малка част от годината със струпани строителни материали, каменни огради и др. вид съоръжения предоставят възможност за обитаване. Разглеждания терен е с малко места за възможно гнездене, съществува конкуренция с вида Сиво каменарче като установен гнездящ вид. Може да се приеме че урбанизираната зона предлага по – добри условия за обитаване и се явава по – важно гнездово местообитание. Съчетанието от растителност и постройки предоставя по – добри условия за гнездене и изхранване от територията на ИН, тоест осъществяването на проекта няма да окаже значително отрицателно въздействие върху популацията му при наличие на по - подходящи места за обитаване в съседство. Възможно е минимално отрицателно въздействие през размножителния период, изразяващо се в безпокойство.
