Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитена зона bg 0002077 бакърлъка за опазване на дивите птици на
Оценка на въздействията върху видове за които съществува вероятност да бъдат засегнати
Изтегляне 1.56 Mb.
|
Оценка на въздействията върху видове за които съществува вероятност да бъдат засегнатиОценката на степента на въздействие от прилагането на проекта за ПУП-ПРЗ и ПП за ПИ 67800. 501. 474, 67800. 501. 481, 67800. 501. 539 по КК на гр. Созопол за „Разширение и реконструкция на рибарско пристанище град Созопол” се базира на влиянието върху всеки от критериите за сигурност на популациите в заеманите от тях обитания, посочени в „Червения списък на застрашените видове” на Международния съюз за опазване на природата IUCIN (UCN-2012). Освен тези критерии са взети предвид и следните възможни промени: Площ на засегнатото местообитание на вида, Промяна в числостта на популацията на вида в зоната, Качество на местообитанията, Въздействия при строителство и експлоатация, Преки и косвени въздействия върху защитената зона. При определяне степента на въздействието е използвана 10-степенна скала на оценка, която дава възможност да се отчете значимостта на въздействията върху видовете предмет на опазване и местообитанията им При оценка на степента и обхвата на въздействията са отчетени:
В зависимост от баловите оценки са определени следните четири степени на въздействие
На база на всеки един от тези критерии въздействията върху всеки един от видовете за които съществува потенциална заплаха са оценени както следва: Поен лебед (Cygnus cygnus) Статус по IUCN – незастрашен (LC) Местообитания. Крайбрежни бракични или солени езера, морски плитчини, орни земи, пасища. Характер на пребиваване. Преминаващ и зимуващ основно около големите водоеми по Черноморското крайбрежие: Южното – (средно 68 и максимално 444) и Северното – (средно 138 и максимално 554). Най-големи концентрации са установени около Мандренския язовир – над 1000 птици (Dimitrov et al. , 2005). Пойният лебед се храни на ята по площите със зимна пшеница, най-вече северно от яз. Мандра, където нощува. Оценка на популацията в зоната. В стандартният формуляр е включен като зимуващ, с численост 1 зимуващ индивид. Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. Оценка на популацията на територията обект на плана: не е установен - пойният лебед се храни на ята по площи засети със зимна пшеница и ечемик, а нощува във обширни влажни зони с големи езерни огледала. Очаквани въздействия от изпълнението на плана. Пряко нарушаване и потенциални заплахи за местообитанията на вида. С проекта не се предвижда корекция, пресушаване или намаляване на площи на водни обекти, естествени местоообитания на вида. Проектът не е свързан с отнемане от площта на местообитанията на този вид. Фрагментация. Не се очаква. Безпокойство. Не се очаква. Смъртност на индивиди. Няма да има. Бариерен ефект. Предвидените съоръжения не са бариера за прелета по време на миграция. Обща оценка на въздействията. Прилагането на плана няма да окаже негативно въздействие върху вида и местообитанията му в защитената зона, защото видът не гнезди, не се среща и обитава паркинги и тротоари, като тези които ще бъдат реконструирани за модернизация на Общинското рибарско пристанище Созопол, нито на 48м от ул. Крайбрежна, разстояние равно на дължината на понтоните, които планът предвижда да бъдат закотвени перпендикулярно на подпорната стена на ул. Крайбрежна, също и в пристанища в процес на експлатация. В границите на защитената зона зимува 1 индивид, и реконструкцията на общинското рибарско пристанище, с оперативна акватория 21 596,24 кв. м. не е в състояние да промени статуса на сигурност на вид с численост 1 индивид, обитаващ само през зимата морска площ с размер 260 кв км. Оценка 0, тъй като акваторията на обекта не е редовно съществуващо или потенциално местообитание за него по време на всички етапи от жизнения му цикъл (гнездене, миграции, зимуване). Ням лебед (Cygnus olor) Статус по IUCN – незастрашен (LC) Местообитания Постоянни сладководни, бракични или солени езера, блата и водоеми, крайбрежни сладководни, бракични или солени лагуни, шелфовата зона на Черноморието. Характер на пребиваване. Гнездещ, мигриращ и зимуващ вид. Оценка на популацията в зоната. В стандартният формуляр е отчетено, че в зоната гнезди 1 двойка и зимуват до 89 индивида. Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (C) 2% >= p > 0%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (С) значима стойност. През зимата се среща основно по Черноморието, където през периода 1997–2001 г. са зимували от 193 до 4039 птици със средна численост 1377 индивида [Костадинова, Дерелиев, 2001; http://bspb. org; Michev, Profirov, 2003]. Оценка на популацията на територията обект на плана; Видът се среща в акваторията на Черно море само при неблагоприятни метеорологични условия. Тогава отделни бедстващи птици се задържат в бреговата ивица покрай плажове и не е изключено и навлизането им в акваторията на пристанище Созопол. На много места в Европа немият лебед (Cygnus olor) обитава водни площи в паркове и по-дълбоки реки в големите градове и птиците с охота приемат подхвърлената им от хората храна. Видът се храни с мека водна растителност, каквато липсва на акваторията, за която е изготвен плана. Случайно попадналите в разглежданата акватория бедстващи птици с подобряването на метеорологичните условия ще се оттеглят в естествените си местообитания. Очаквани въздействия от изпълнението на плана; Пряко нарушаване и потенциални заплахи за местообитанията на вида. Планът е изготвен за територия, която е отдалечена от естествените, подлежащи на опаване съгласно чл. 6 от ЗБР местообитания на вида и която на отговаря на екологичните изисквания на немия лебед. Поради реализирането на инвестиционното намерение не води до отнемане от площта им. Фрагментация. Не се очаква. Безпокойство. Не се очаква. Смъртност на индивиди. Няма да има. Бариерен ефект. Предвидените в плана съоръжения не са бариера за прелета по време на миграция. Обща оценка на въздействията. Прилагането на плана няма да окаже негативно въздействие върху вида и местообитанията му в защитената зона и няма да предизвика фрагментацията им, нито ще засегне местата в които се размножава и почива защото видът не гнезди, не се среща и обитава паркинги и тротоари, като тези които ще бъдат модернизирани в Общинското рибарско пристанище Созопол, нито на 48 м от ул. Крайбрежна, разстояние равно на дължината на понтоните, които планът предвижда да бъдат закотвени перпендиколулярно на подпорната стена на ул. Крайбрежна. В пристанища в процес на експлатация могат да попаднат само отделни бедстващи птици при неблагоприятни метеорологични условия. Реконструкцията на общинското рибарско пристанище, с оперативна акватория 21 596,24 кв. м. не е в състояние да промени статуса на сигурност на вид който единствено може да попадне в оперативната акватория на пристанището само при лоши метеорологични условия. Оценка 0, тъй като акваторията на обекта не е редовно съществуващо или потенциално местообитание за него по време на всички етапи от жизнения му цикъл (гнездене, миграции, зимуване). Черногуш гмуркач (Gavia arctica) Статус по IUCN – незастрашен (LC) Местообитания Предимно езера на тундрата, тайгата, лесостепната и степната област. При миграция и зимуване - в морските заливи и по континенталните водоеми. В страната обитава водоемите по Черноморското крайбрежие. Извън гнездовия период се среща из цялата страна в богати с храна водоеми: морски заливи, язовири, езера, широки реки. В защитената зона се среща само в шелфовата ивица на Черно море. Характер на пребиваване. Рядък вид. В защитената зона е зимуващ с численост 50 индивида. Рядко отделни зимуващи птици се срещат в крайбрежната ивица покрай плажовете в защитената зона. Оценка на популацията в зоната. Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (А) 100% >= p > 15%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване). Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Рядко отделни зимуващи птици се срещат в крайбрежната ивица покрай плажовете в защитената зона. Оценка на популацията на територията обект на плана; Планът е изготвен за територия, която е отдалечена от естествените за вида местообитания и по тези причини видът не е регистриран в акваторията на разлеждания обект, но в редки случаи – лошо време - може да бъдат наблюдавани отделни случайно попаднали птици. Очаквани въздействия от изпълнението на плана Пряко нарушаване и потенциални заплахи за местообитанията на вида. Основните му местообитания са крйбрежни водоеми. Реализацията на ПУП-ПРЗ и ПП не засяга потенциални местообитания на вида и места в които зимува. Обща оценка на въздействията. Не се очаква прилагането на плана да се отрази на местообитанията или популацията на вида в защитената зона, защото въздействията от дейностите по разширението и експлоатацията не могат да достигнат до водоемите в тундрата в които видът се размножава. Видът се среща в ЗЗ „Бакърлъка” единствено като зимуващ. Видът по време на зимуване не търси храна, нито почива на паркинга на ул. Крайбрежна в гр. Созопол, нито на 48м от ул. Крайбрежна, разстояние равно на дължината на понтоните, които планът предвижда да бъдат закотвени перпендикулярно на подпорната стена на улицата, нито в пристанища в процес на експлатация. През зимата се срещат до 50 индивида черногуш гмуркач (Gavia arctica) в ЗЗ „Бакърлъка” в шелфовата зона на Черно море, на такова разстояние от брега при което птиците трудно могат да бъдат определени с невъоръжено око. Всякакви твърдения, че реконструкцията на общинското рибарско пристанище, с оперативна акватория 21 596,24 кв. м. е в състояние да промени статуса на сигурност на вид, който се размножава в тундрата, чиято глобална популация е с численост 280 000-1 500 000 индивида (Wetlands International 2006), като само 50 индивида зимуват в морската акватория на ЗЗ „Бакърлъка” на площ с размер 209,6 km2. Дейности в съществуващо пристанище, нанасянето в кадастралната карта на землището на гр. Созопол на акватория ползвана като подходен канал от основаването на града до наши дни чрез изготвянето на ПУП-ПРЗ за нея, както и разполагането на плаващи понтони на 48 m от ул. Крйбрежна в никакъв случай не са в състояние да фрагментират площ от 209,6 km2 в която видът търси храна и почива през зимата. Оценка 0, тъй като акваторията на обекта не е редовно съществуващо или потенциално местообитание за него по време на всички етапи от жизнения му цикъл (гнездене, миграции, зимуване). Червеногуш гмуркач (Gavia stellata) Статус по IUCN – незастрашен (LC) Местообитания. Обитава основно морски крайбрежия, рядко по-големи вътрешни водоеми. В защитената зона се среща само в шелфовата ивица на Черно море. Характер на пребиваване. Мигриращ и зимуващ вид за България. Оценка на популацията в зоната. В стандартния формуляр е отчетено, че вида е преминаващ с численост 1 eкз. Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (А) 100% >= p > 15%. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване). Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (В) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Рядко отделни зимуващи птици се срещат в крайбрежната ивица покрай плажовете в защитената зона. Оценка на популацията на територията обект на плана. Видът не е регистриран в акваторията на разлеждания обект, но в редки случаи – лошо време - може да бъдат наблюдавани отделни случайно попаднали птици. Очаквани въздействия от изпълнението на плана Пряко нарушаване и потенциални заплахи за местообитанията на вида. Прилагането на плана не засяга потенциални местообитания на този вид. Обща оценка на въздействията. Пряко нарушаване и потенциални заплахи за местообитанията на вида. Не се очаква прилагането на плана да се отрази на местообитанията или популацията на вида в защитената зона, защото въздействията от дейностите по разширението и експлоатацията не могат да достигнат до водоемите в тундрата в които видът се размножава. Видът се среща в ЗЗ „Бакърлъка” само в шелфовата зона на Черно море и единствено като зимуващ. Видът по време на зимуване не, търси храна, нито почива на паркинга на ул. Крайбрежна в гр. Созопол, нито на 48м от ул. Крайбрежна, разстояние равно на дължината на понтоните, които планът предвижда да бъдат закотвени перпендикулярно на подпорната стена на улицата, нито в пристанища в процес на експлоатация. През зимата се срещат рядко отделни индивидиа черногуш гмуркач (Gavia arctica) в шелфовата зона на Черно море и ЗЗ „Бакърлъка”, на такова разстояние от брега при което птиците трудно могат да бъдат определени с невъоръжено око. Твърдения, че реконструкцията на общинското рибарско пристанище, с оперативна акватория 21596,24 m2 е в състояние да промени статуса на сигурност на вид, който се размножава в тундрата и чиято глобална популация е с численост 280 000-1 500 000 индивида (Wetlands International 2006) могат да бъдат направени само от лица с елементарни познания за биологията на вида. В морската акватория на ЗЗ „Бакърлъка”, която е с размер 209,6 km2 зимуват до 50 индивида като дейностите в съществуващото пристанище, нанасянето на акваторията, ползвана като подходен канал от основаването на града до наши дни чрез изготвянето на ПУП-ПРЗ за нея в кадастралната карта на землището на гр. Созопол, както и разполагането на плаващи понтони на 48 m от ул. Крйбрежна в никакъв случай не са в състояние да фрагментират площ от 209,60 m2 в която видът търси храна и почива през зимата. Оценка 0. тъй като акваторията на обекта не е редовно съществуващо или потенциално местообитание за него по време на всички етапи от жизнения му цикъл (гнездене, миграции, зимуване). Чайка буревестница (Larus canus) Статус по IUCN – незастрашен (LC) Местообитания. Среща се по морски и речни крайбрежия. Характер на пребиваване. Прелетен и преминаващ. Оценка на популацията в зоната. В стандартния формуляр е отчетено, че над зоната прелита 0-2 индивида. Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. Оценка на популацията на територията обект на плана. Епизодично високо над гр. Созопол прелитат отделни мигриращи и зимуващи птици без да се задържат в територията за която е изготвен плана. Очаквани въздействия от изпълнението на плана. Видът не гнезди на територията на страната, като рядко отделни индивиди зимуват на Черноморското крайбрежие. Пряко нарушаване и потенциални заплахи за местообитанията на вида. Не се очаква прилагането на плана да се отрази на местообитанията или популацията на вида в защитената зона, защото епизодично над гр. Созопол прелитат до 2 индивида от този вид, за които общинското рибарско пристанище в гр. Созопол, ул. Крайбрежна и партпкингът, който с прилагането на ПУП-ПРЗ ще бъде придаден към общата площ на пристанището, не са място нито за размножаване, нито за търсене на храна или почивка. Територията обект на плана е урбанизирана и антропогенно силно повлияна и не е местообитание на този вид. Фрагментация. Не се очаква. Безпокойство. Не се очаква. Смъртност на индивиди. Няма да има. Бариерен ефект. Предвидените в плана съоръжения не са бариера за прелета по време на миграция. Обща оценка на въздействията. Няма да има отрицателно въздействие върху този вид. Прилагането на плана не е в състояние да промени статуса на сигурност на вид на който местообитанията са в Северозападна Европа, от който само отделни индивиди зимуват по българското Черноморско крайбрежие. Няма да има отрицателно въздействие върху този вид. Оценка 0, тъй като акваторията на обекта не е редовно съществуващо или потенциално местообитание за него по време на всички етапи от жизнения му цикъл (гнездене, миграции, зимуване). Жълтонога чайка (Larus cachinnans), понастоящем Larus michahellis Статус по IUCN – незастрашен (LC) Местообитания. Синантропен вид, гнездещ по поривите на сградите в Черноморските селища, по-рядко се среща край водни басейни във вътрешността на страната. Вид, който разширява местообитаията си и вече гнезди и на сгради в градове във вътрешността на страната, включително и гр. София. Оперението й е светло – сиво по гърба и крилата и бяло по останалата част на тялото. Местта в които търси храна са акваторията на Черно море, вътрешни водоеми, сметища, улици и контейнери за смет в населените места, скоро разорани и временно наводнени земеделски земи. Характер на пребиваване. Постоянно пребиваващ вид, като през есента долитат за зимуване птици от северните части на Европа. Оценка на популацията в зоната. В стандартния формуляр е включена като гнездещ вид с численост 400-695 двойки и зимуващ с численост 138-1570 индивида. Степента на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за вида и възможности за възстановяване се оценява на (А) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); Степента на изолираност на популацията, съотнесена с естествената степен за вида се оценява на (C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение. Цялостната оценка на стойността на обекта за опазването се оценява на (А) отлична стойност. Оценка на популацията на територията обект на плана; Видът гнезди на островите Св. Иван и Св. Петър, както и по покривите на сградите в гр. Созопол. Търси храна както в открити морски води така и на територията за която се изготвя ПУП-ПРЗ, в контейнерите и кошовете за смет край паркинга на прилежащата улица, като понякога краде храна и от ръцете на малки деца. Следва риболовните кораби до акостирането им в пристанището и без да проявява реакции на безпокойство и ловува в акваторията на пристанището между плавателните съдове и пришвартованите лодки. Очаквани въздействия от изпълнението на плана; Пряко нарушаване и потенциални заплахи за местообитанията на вида. Строителството в територията на сега съществуващото общинско пристанище, ще бъде без отрицателни въздействия върху местообитанията и популацията на жълтоногата чайка (Larus cachinnans). Същата е разширяващ обитанията си синантропен вид, който успешно намира храната си на сушата и в акваторията на Черно море. Увеличаването на броя на пришвартованите плавателни съдове и изграждането на допълнителни площи за пришвартоването им ще бъде с благоприятни въздействия за вида, особено за младите не добре летящи птици, тъй като е свързано с увеличаване на хранителните отпадъци в кошовете за смет, изхвърляне на негодна за консумация риба, ракообразни и други морски организми, явяващи се храна за птиците, които веднага след изхвърлянето им ги поглъщат. Фрагментация. Не се очаква. Безпокойство. Не се очаква тъй като видът е синантропен. Смъртност на индивиди. Няма да има. Бариерен ефект. Предвидените в плана съоръжения не са бариера за обитаващите гр. Созопол птици. Обща оценка на въздействията. Няма да има отрицателно въздействие върху този вид тъй като е вид гнездящ по покривите на сградите в гр. Созопол и ползва освен акаваторията на Черно море изхвърлените в контейнерите хранителни отпадъци. Видът е синантропен, засегнатата морска акватория и ул. Крайбрежна и край нея не са от значение за статуса му на сигурност. (Оценка 0). В резултат на увеличения брой рибарски лодки (а оттам и увеличена хранителна база под формата на изхвърлени остатъци от риба, миди, рапани и др.) се очаква положително въздействие от реализирането на Плана. Малка черноглава чайка (Larus melanocephalus) Статус по IUCN – незастрашен (LC) Местообитания Солени, бракични и алкални езера, лагуни, морски плитчини и открито море, пясъчни коси, острови и дюни, канали, засолени терени, орни земи и пасища, рибарници, солници, сладководни езера, блата, мочурища, водоеми за отпадъчни води. Характер на пребиваване Гнездещо-прелетнен, преминаващ и зимуващ вид. Оценка на популацията в зоната. В стандартния формуляр на зоната миграционната популация е представена с 1-3 преминаващи индивида. Размерът и плътността на популацията на вида, съотнесени с популациите на цялата територия на страната се оценява на (D) незначителна популация. Оценка на популацията на територията обект на плана; Епизодично високо над територията за която е изготвен плана се наблюдават да прелитат отделни мигриращи и зимуващи птици без да се задържат в нея. Територията обект на плана няма отношение към този вид. Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели:
|