Описание и анализ на степента на въздействие на плана, върху предмета и целите на опазване на ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка“

5.1.2. Върху видовете предмет на опазване

На територията на защитената зона са установени 172 вида птици, от които 43 са включени в Червената книга на България, а 73 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (Bird Life International, 2004). Като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 24 вида, в SPEC3 - 46 вида и 3 вида, като световно застрашени в категория SPEC1.

Територията на защитената зона осигурява подходящи местообитания за 53 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита, вписани в приложение І на Директива 2009/147/ЕО. (това трябва да отиде в т. Описание на защитената зона).

За да се установи въздействието от прилагането на проекта за ПУП-ПРЗ и ПП за ПИ 67800.501.474, 67800.501.481, 67800.501.539 по КК на гр. Созопол за „Разширение и реконструкция на рибарско пристанище град Созопол” върху птиците, предмет на опазване в защитената зона е анализиран видовия състав, на пряко свързаните със засегнатата територия видове птици, която може да бъде използвана в различни етапи от жизнения им цикъл, както и влиянието на параметрите на тази територия върху тях. На тази база и взетите под внимание биологичните изисквания на птиците и характера на конкретната територия е определен видовият състав в района, който пряко или коствено ще бъде засегнат от прилагането на плана.

Птиците, като най-динамичен компонент на биоразнообразието, могат да проявят висока екологична пластичност при наличието на различни въздействия върху техните местообитания.

Орнитофауната в защитената зона е представена от няколко специфични орнитокомплекса. Защитена зона „Бакърлъка” предлага местообитания на птиците, свързани с различни биотопи, предимно влажни зони, крайбрежните острови, част от акваторията на Черно море. От видове птици които се опазват в защитената зона, 48 вида са водолюбиви. Тези видове са адаптирани към живота във водна (морска) среда и могат да бъдат пелагични, крайбрежни (неритични), или в някои случаи да прекарват част от годината извън морето. В момента няма единна дефиниция в съвременната орнитология, кои групи, семейства и видове могат да бъдат определени, като морски птици. Все пак към тази група могат да бъдат отнесени представители на семействата Procellariidae (Буревестникови); Sulidae (Рибоядови), Phalacrocoracidae (Корморанови), Stercorariidae (Морелетникови), Laridae (Чайкови) и Sternidae (Рибаркови), както и някои видове водоплаващи птици от семействата Anatidae (Патицови), Gaviidae (Гмуркачови) и Podicipedidae (Гмурецови), които използват морето по време на миграция и зимуване, въпреки че те се определят като водоплаващи птици. Като морски видове птици се определят тези от тях, които получават по-голямата част от храната си от крайбрежните води (неритични видове) или от открито море (пелагични видове) и са по-тясно свързани с морето, отколкото с влажните зони на брега и във вътрешността на защитената зона.

Много видове водолюбиви птици използват морските води, като местообитание за хранене, но не могат да бъдат определени, като „морски птици”.

Останалите птици в зоната са предимно горски обитатели или такива, които обитават покрайнините на гори, обитатели на открити площи, обработваеми и необработваеми земи, пясъчи дюни, храсталаци и зелени площи в населените места и сред подлежащите на опазване са включени няколко синантропни вида (бял щъркел, сирийски пъстър кълвач и жълтонога чайка).

Част от птиците, предмет на защита в зоната, са свързани с черноморските заливи, островите Св. Иван и Св. Петър край Созопол, както и влажните зони между Созопол и Равадиново.

Водолюбиви видове птици:

От птиците премет на опазване в ЗЗ „Бакърлъка” в тази група са включеи следните видове:

Водолюбиви видове по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за биологичното разнообразие: червеногуш гмуркач (Gavia stellata), черногуш гмуркач (Gavia arctica), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), голяма бяла чапла (Egretta alba), червена чапла (Ardea purpurea), черен щъркел (Ciconia nigra), бял щъркел (Ciconia ciconia), поен лебед (Cygnus cygnus), малък нирец (Mergus albellus), голяма пъструшка (Porzana porzana), средна пъструшка (Porzana parva), сив жерав (Grus grus), саблеклюн (Recurvirostra avosetta), малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), малка чайка (Larus minutus), речна рибарка (Sterna hirundo), земеродно рибарче (Alcedo atthis), обикновен буревестник (Puffinus yelkouan).

Водолюбиви видове по чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за биологичното разнообразие: малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), голям гмурец (Podiceps cristatus), черногуш гмурец (Podiceps nigricollis), голям корморан (Phalacrocorax carbo), сива чапла (Ardea cinerea), ням лебед (Cygnus olor), бял ангъч (Tadorna tadorna), фиш (Anas penelope), зимно бърне (Anas crecca), зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), клопач (Anas clypeata), червеноклюна потапница (Netta rufina), кафявоглава потапница (Aythya ferina), качулата потапница (Aythya fuligula), планинска потапница (Aythya marila), обикновена гага (Somateria mollissima), среден нирец (Mergus serrator), вoден дърдавец (Rallus aquaticus), зеленоножка (Gallinula chloropus), лиска (Fulica atra), речен дъждосвирец (Charadrius dubius), сребриста булка (Pluvialis squatarola), обикновена калугерица (Vanellus vanellus), тъмногръд брегобегач (Caldris alpina), голям свирец (Numenius arquata), малък червеноног водобегач (Tringa totanus), голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), речна чайка (Larus ridibundus), чайка буревестница (Larus canus), жълтонога чайка (Larus cachinnans)

Местообитанията на повечето от тези водолюбиви видове птици са влажни зони по смисъла на §1 т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за биологичното разнообразие и няма да бъдат засегнати от прилагането на плана и реконструкцията на съществуващото пристанище. Изброените видове птици с малки изключения обитават основно обрасли с водна растителност водоеми, речни корита, мочурища, влажни ливади и тихите заливи покрай скалите на Черноморското крайбрежие. От тях само видовете червеногуш гмуркач (Gavia stellata), черногуш гмуркач (Gavia arctica), малък нирец (Mergus albellus), малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), малка чайка (Larus minutus), речна рибарка (Sterna hirundo), обикновен буревестник (Puffinus yelkouan), ням лебед (Cygnus olor), среден нирец (Mergus serrator), лиска (Fulica atra), речен дъждосвирец (Charadrius dubius), речна чайка (Larus ridibundus), чайка буревестница (Larus canus) и жълтонога чайка (Larus cachinnans) освен в сладководни водоеми се срещат в морски води и крайбрежната ивица на Черно море.

Тези видове, с изключение на жълтоногата чайка (Larus cachinnans), която е синантропен вид, обикновено не се срещат на територията обект на плана, както и в съседните прилежащи на пристанищния комплекс площи.

Акаваторията, обект на плана е с нищожна площ в сравнение с общата площ на акваторията в защитената зона (0,001% от акваторията на защитената зона). В нея няма никаква надводна растителност, както и отделни камъни, скали и островчета, на които птиците да гнездят. Тя се използва като пристанище още от древността и поради тези причини в нея няма подходящи условия за гнездене на птици. Извън гнездовия пелиод тази акватория се използва като място за изчакване на риболовните кораби и рибарски лодки. От тях птиците получават изхвърлена риба или остатъци от нея, както и други хранителни отпадъци. Такива видове птици са:

Жълтоногата чайка (Larus michahellis, която в Стандартния формуляр за защитената зона фигурира като Larus cachinnans). Незащитен по ЗБР, но е предмет на опазване от Натура 2000 вид. В непосредствена близост до пристанищната акватория – островите Св. Иван и Св. Петър - от дълги години съществува гнездова колония от над 400 гнездещи двойки. Това е най-голямата гнездова колония на вида на естествен субстрат в България. Заедно с гнездещите по покривите на града жълтоногите чайки те се хранят с остатъци от риба, миди и др. , изхвърлени от риболовните кораби и рибарските лодки. В изчакването им птиците са накацали по предпазните диги, които отраждат акваторията;

Големият корморан (Phalacrocorax carbo), Незащитен по ЗБР, но е предмет на опазване от Натура 2000 вид. Той гнезди по скалите на малкия остров Св. Петър.

Гривестата рибарка (Sterna sandvicensis), Защитен по ЗБР, но не е предмет на опазване от Натура 2000 вид. Тя гнезди в Атанасовското и Поморийското езеро, но извън гнездовия сезон (без зимата) скита по цялото ни Черноморско крайбрежие, вкл. и Созопол.

Въз основа на данните от литературните източници, както и въз основа на наши дългогодишни наблюдения на птиците във влажните зони около Бургас, вкл. и Созопол, можем с увереност да твърдим, че реализирането на Плана ще има определено положително въздействие върху по-горе посочените водолюбиви видове птици. От своя страна това ще увеличи естетическата стойност на средата в района на пристанището.

Местообитанията на горските птици са широколистни гори в защитената зона, храсталаците и горските поляни в тях. За грабливите птици едно от основните орнитологично важни места е рида Бакърлъка, над който се концентрират по време на миграция голямо количество грабливи видове птици. Гористата част се използва главно от мигриращите грабливи птици за хранене и нощуване. Тук те създават и отглеждат поколние, по време на размножителния период. Грабливите птици използват дървесната растителност за гнездене, а като места за хранене горски или степен тип местообитания, където намират мишевидни гризачи и влечуги.

Защитена зона „Бакърлъка” предоставя обитания на обитаващите пояса на широколистните гори птици осояд (Pernis apivorus), малък креслив орел (Aquila pomarina), скален орел (Aquila chrysaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus), сив кълвач (Picus canus), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), горска чучулига (Lullula arborea), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), голям ястреб (Accipiter gentilis), малък ястреб (Accipiter nisus) и обикновен мишелов (Buteo buteo). Местообитанията на тези видове са гори и храсти в рйона на рида Бакърлъка, който се смята за едно от основните орнитологично важни места в защитената зона. Тази част от защитената зона е отдалечена от градската част на гр. Созопол и акваторията на Черно море в обхвата на проекта за ПУП-ПРЗ и ПП за ПИ 67800.501.474, 67800.501.481, 67800. 501.539 по КК на гр. Созопол за „Разширение и реконструкция на рибарско пристанище град Созопол”.

Видовете птици черна каня (Milvus migrans), червена каня (Milvus milvus), късопръст ястреб (Accipiter brevipes), орел рибар, (Pandion haliaetus) и белоопашат мишелов (Buteo rufinus) не гнездят в защитената зона, но са част от прелитащите по Западночерноморския път Виа Понтика птици. Същите само прелитат над гр. Созопол и нощуват по дървета в отдалечечени от градската част места в защитената зона.

По тези причини отрицателни въздействия върху тази група птици и техните местообитания от прилагането на плана не се очакват и няма да бъдат разглеждани в ДОСВ.

Обитатели на открити площи, обработваеми и необработваеми земи, ивици ди групи дървета в откритите площи, храсталаци, пясъчи дюни и зелени площи в населените места;

В тази група влизат видовете тръстиков блатар (Circus aeruginosus), полски блатар (Circus cyaneus), степен блатар (Circus macrourus), ливаден блатар (Circus pygargus), сoкол скитник (Falco peregrinus), черношипа ветрушка (керкенез) (Falco tinnunculus), сoкол орко (Falco subbuteo), късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), градинска овесарка (Emberiza hortulana), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), синявица (Coracias garrulus), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), полска бъбрица (Anthus campestris), ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), червеногърба сврачка (Lanius collurio), черночела сврачка (Lanius minor). Местообитанията на тези видове птици заемат площите на запад от Черноморското крайбрежие, като в покрайнините и зелените площи на гр. Созопол могат да бъдат наблюдавани видовете черношипа ветрушка (керкенез) (Falco tinnunculus), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), червеногърба сврачка (Lanius collurio) и ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria). Поради липсата на дървесна растителност и храсти срещащите се в покрайнините на гр. Созопол птици не се срещат на територията между старата градска част и о-в Свети Кирик и Юлита. По тези причини отрицателни въздействия, като безпокойство, смърт, компроментиране на гнезденето, прогонване и отнемане на местообитания с прилагането на плана за представителите на тази група птици не се очакват и няма да бъдат разглеждани в ДОСВ.