Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитена зона bg 0002077 бакърлъка за опазване на дивите птици на

Както се вижда от направеният анализ обитаващите гори и открити площи край населени места птици ще останат незасегнати от плана, тъй като територията за която е изготвен обхваща непригодни за тези видове птици обитания. Прелитащите по време на миграция птици от видовете, които се опазват в защитената зона прелитат на голяма височина над гр. Созопол и нощуват на места отдалечени на няколко километра от него.

От водолюбивите видове 17 вида се срещат и в акваторията на Черно море, но само един вид от тях, жълтоногата чайка (Larus cachinnans) се среща редовно и през цялата година в акваторията, за която е изготвен проекта. Видът е синантропен, разширяващ обитанията си и прилагането на плана ще бъде с благоприятни въздействия за нея.

В морската акватория, за която се изготвя парцеларния план-ПП ще се извърши само обособяване на различни по предназначение зони, които ще бъдат разграничени една от друга с различно оцветени буйове. Акваторията се ползва за подход от приставащите в другите три пристанища, военно, яхтено и търговско плавателни съдове при което ще бъде осигурено безопасното маневриране и минимизирани възможностите за потенциални инциденти с плавателни съдове в нея поради сблъсък или засядяне. При реализиране на строителните дейности на брега ще бъде засегната единствено градската среда в която параметрите за застрояване по проект на инвестиционното намерение градоустройствените показатели за плътност и интензивност на застрояване за пристанище не се нормират, но за УПИ I _{474. 481. 539} с плана за застрояване се определят както следва:

• 
  Плътност на застрояване до 10%;
  
• 
  Височина до 6,00 m;
  

Акваторията се ползва повече от 2000 години като пристанище и подходен канал (като част от което е общинското рибарско пристанище). Следователно съставът на орнитофауната в пристанището на гр. Созопол е исторически определен. Заключенията на авторите на доклада, относно видовете птици, за които не се очакват въздействия от прилагането на изготвения ПУП- ПРЗ на територия която в такъв дълъг период е пристанище са направени въз основа на техния дългогодишен опит и наблюдения в акваторията на трите пристанища на гр. Созопол и прилежащата им територия, както и на множество литературни източници, в които няма данни за присъствие на вид именно на тази територия, за която авторите са посочили, че не се среща.

Въздействията са оценени въз основа на наблюдения, направени по време на строителството на яхтеното пристанище в гр. Созопол и на експлоатацията на останалите пристанища в града, както и въз основа на това дали видът гнезди в страната, в Северна Европа, Азия или Северна Америка, в какъв период се среща и каква е числеността на прелитащите над гр. Созопол птици.

ПУП- ПРЗ се изготвя за общинско рибарско пристанище. Реконструкцията и модернизацията за същото пристанище е предназначена само за рибарски лодки, от които 72 броя с дължина до 12 m и 53 с дължина до 8 m.

В гр. Созопол разрешения за морски разходки имат 4 малки плавателни съда, ползващи яхтеното пристанище и кейовите места на пристанището на което са швартовали в миналото плавателните съдове, извършващи регуларни плавания по Българското Черноморско крайбрежие.

Единствените 2 пристанища на южното Черноморско крайбрежие, пригодени да приемат туристически кораби са пристанище Бургас и пристанище Несебър.

С разполагането на 7 броя лодъчни пристани (плаващи понтона), ще бъдат покрити 840m² от акваторията на пристанището, което представлява от морските пространства в защитената зона. Заетата от понтоните площ представлява нищожно малка част от потенциалните обитания на морските птици в защитената зона.

Общата площ на ЗЗ”Бакърлъка” е 209600000кв.метра.

Площта на имота 6780.501.589, представляващ пристанищна акватория е 21592 кв. метра и представлява 0,01% от общата площ на ЗЗ”Бакърлъка”.

От площта 21592 кв. м. на имота №6780.501.589, който е 0,01% от общата площ на ЗЗ”Бакърлъка” с предвижданията на инвестиционното предложение ще бъдат отнети 6048 кв.м или 28,01% водна площ, което представлява 0,0028% от акваторията на ЗЗ”Бакърлъка”.

Следователно, инвестиционното намерение свързано с ПУП-ПРЗ и ПП за ПИ 67800. 501. 474, 67800. 501. 481, 67800. 501. 539 по КК на гр. Созопол за „Разширение и реконструкция на рибарско пристанище град Созопол” на Община Созопол поради изключително малката площ която ще отнеме от акваториалната част на ЗЗ”Бакърлъка” за опазване на дивите птици и направения анализ в ДОСВ ще окаже незначително въздействие върху състоянието на ЗЗ”Бакърлъка”.

5.2. Описание и анализ на въздействието на плана, върху целостта на защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др. ) както по време на реализацията, така и при експлоатацията на свързаните с плана инвестиционни предложения

Територията за която се изготвя ПУП-ПРЗ и ПП за ПИ 67800.501.474, 67800.501.481, 67800.501.539 (по КК са с начин на трайно ползване: Урбанизирана територия за пристанище, за паркинг, за ниско застрояване до 10 m) по КК на гр. Созопол за „Разширение и реконструкция на рибарско пристанище град Созопол” е с площ 5 269,00 кв. м. Обхваща цялата територия на съществуващото рибарско пристанище Созопол, граничи с уличната мрежа на града, стената между старата част на гр. Созопол и о-в Свети Кирик и Юлита, военните съоръжения и военното пристанище на острова, търговското пристанище на гр. Созопол и акваторията на Черно море на север от гр. Созопол. Същата е част от антропогенно възникнала преди обявяване на защитената зона техногенна екосистема. Територията за която е изготвен проекта е част от територията, обект на ОУП на Община Созопол за която компетентния орган вече се е произнесъл със Становище по екологична оценка №2-2/2014г, че с прилагането на ОУП местообитанията на водолюбивите видове птици, предмет на опазване в защитената зона ще останат незасегнати.

Резултатите от направения анализ на въздействията от прилгането на плана върху птиците, предмет на опазване в ЗЗ BG0002077 „Бакърлъка”, които се срещат в морски води и Становището по екологична оценка № 2-2/2014 г. са, че с прилагането на плана структурата, функциите и природозащитните цели на защитената зона ще се запазят.

Загуба на местообитания

Територията за която се изготвя ПУП-ПРЗ и ПП за ПИ 67800.501.474, 67800.501.481, 67800.501.539 по КК на гр. Созопол за „Разширение и реконструкция на рибарско пристанище град Созопол” не попада в обхвата на подлежащите на опазване съгласно чл. 6 и чл. 11, ал 1 от ЗБР местообитания. Прелитащите по време на миграция от видовете, които се опазват в защитената зона прелитат на голяма височина над гр Созопол и не ползват за търсене на храна, почивка или при зимуване територията за която е изготвен плана, тъй като, същата не покрива изискванията за пригодност като обитание за тези видове. Прелитащите нощуват на места извън териториалните граници на гр. Созопол и отдалечени от него. По-голямата част от видовете птици, които се опазват в защитената зона ползват за гнездене, търсене на храна и почивка рида Бакърлъка и откритите площи край него.

Местообитанията на обитателите на смесените широколистни гори в равнинния пояс до 500 м н. в попадат в площите разположени на запад от пътя Бургас Созопол и стария път Созопол - Царево, рида Бакърлъка и хълмовете Шарлан баир и Малък Куку баир.

Местообитанията на обитателите на откритите площи, обработваемите и необработваемите земи, ивици и групи дървета в откритите площи, храсталаци, пясъчи дюни и зелени площи в населените места, са извън обхвата на въздействията които ще възникнат с реализирането на проекта за Разширение и реконструкция на рибно пристанище, Созопол и няма да бъдат засегнати от реализирането му.

От водолюбивите видове, предмет на опазване в зоната само един вид, жълтоногата чайка (Larus cachinnans) ползва за търсене на храна територията, за която е изготвен проекта. Същата е синантропен вид, размножава се предимно в урбанизирани територии в селищата по Черноморското крайбрежие и усвоява нови във вътрешността на страната. В района на гр. Созопол по-голямата част от водолюбивите и водоплаващи птици обитават шелфоватаа зона, крайбрежната ивица покрай плажовете, пролива между града и островите Св. Иван и и Св. Петър и скалите на брега, които са отдалечени от съществуващото рибно общинско пристанище, където се предвижда реализирането на предвидените в изготвения ПУП-ПРЗ инвестиционни предложения.

В близост до територията за която е изготвен плана няма места за концентриране на водоплаващи и водолюбиви видове птици по време на миграции и зимуване реализирането на плана не засяга такива.

В случая не може да бъде отчетена загуба на местообитания, тъй като с прилагането на плана не се отнемат от местообитанията на нито един вид, който се опазва в защитената зона.

Фрагментация

Прилагането на плана и реализирането на свързаните с него инвестиционни намерения няма да предизвика фрагментация на местообитанията на нито един вид от видовете и местообитанията, предмет на опазване в защитената зона, тъй като същият е изготвен за територия, част от населено място, без да се предвиждат каквито и да е било препятствия за свободното придвижване на видовете в границите на защитената зона и обмен на индивиди със съседните на нея територии.

Тъй като за по-голямата част от водолюбивите видове птици, които се опазват в защитената зона условие за разпространението им е наличието на водна среда и масиви с водолюбива растителност същите не ползват тази част от акваторията на Черно море, която се ползва за маневриране и приставане на плавателните съдове. Териториите в които се размножават, укриват при линеене или в тях се струпват водолюбиви птици по време на миграция и зимуване изцяло ще се запазят с прилагането на плана. Популациите на птиците, предмет на опазване в защитената зона поради големите си възможности за придвижване на големи разстояния са слабо уязвими от фрагментиране, като основните фактори за фрагментация са с свързани с тотална подмяна на местообитанията- пресушаване на водоеми, замяна на широколистни гори с иглолистни, усвояване на големи масиви за селското стопанство, големи горски пожари и др.

Целостта на защитената зона ще се запази по причина, че с прилагането и реализирането на плана няма да бъдат намалени площи на местообитания на нито един от видовете, предмет на опазване в нея или фрагментирани популациите им.

Територията на ЗЗ „Бакърлъка” е част от от миграционният път на птиците Via pontica. Някои от мигриращите видове птици, като щъркелите и пеликаните пресичат самия Бургаски залив от нос Емине към Созопол. Пеликаните нощуват в езерата, а щъркелите – в околните открити пространства. Грабливите птици нощуват в горите на Източна Стара планина и хълмовете северно от Атанасовско езеро, както и в горите южно от Мандренското езеро. Реещите се мигриращи птици ползват района между Източна Стара планина и Атанасовско езеро за набиране на височина. Миграционни коридори на птици има и западно от Бургас, но те не са били обект на проучвания досега.

Прелетния път на водоплващите птици е над крайбрежната част, където има хранителна база по време на тяхната почивка и зимуване. По време на миграции грабливите видове птици почиват на дървета в покрайнините на горите в защитената зона.

Територията, за която е изготвен плана е антропогенно и техногенно силно повлияна и е неподходяща за ползване като място за хранене и почивка на мигриращите птици. Те прелитат транзитно, на голяма височина над района и прилагането на плана, както в етапа строителството така и в етап експлоатация на общинското рибарско пристанище, няма да попречи на ритъма на миграционната им активност.

Заплахи за увреждане или унищожаване на места за концентрация на мигриращите птици в обсега на миграционния път Via pontica в границите на защитената зона не съществуацват. Районът на общинското рибарско пристанище и граничещата с него урбанизирана градска среда с изградени и действащи рибно, военно, търговско и яхтени пристанища, не може да бъде приет като място за почивка по миграционния път Via pontica на птиците, предмет на опазване в защитената зона. По-голямата част от тях са водолюбиви, но по време на почивка и зимуване предпочитат за хранене и по-дълъг престой сладководните басейни и влажните зони в защтената зона, най-близките от които са между гр. Созопол и с. Равадиново. Всички тези места са отдалечени и извън обсега на проекта поради което нарушения по миграционния път Via pontica няма да бъдат предизвикани.

Безпокойство на видовете

По-голямата част от видовете птици, предмет на опазване в защитената зона обитават места извън територията за която е изготвен плана, като над нея прелитат предимно по време на миграции, без да се задържат трайно. Поради незначителната численост на размножаващите се в границите на защитената зона птици и отдалечеността на местата за гнездене от територията, за която е изготвен плана не се очакват въздействия изразяващи се в безпокойство в периода на мътене, когато са най-чувствителни и нисък гнездови успех вследствие на повишеното човешко присъствие.

Не се очаква смъртност на индивиди, водеща до нарушаване на видовия състав в защитената зона. Видовият състав на обитаващите територията на гр. Созопол птици е исторически обусловен и нови промени не се очакват.

Реализирането на свързаните с плана инвестиционни предложения не е свързано със създаването на наднормени нива на вредни емисии.

По принцип корабният транспорт е по-горивоефективен от останалите видове транспорт, като емисиите на парникови газове от него заемат 3 % от общия обем на световните емисии. Въпреки това Европейската комисия е представила проект на законодателство като първа стъпка към намаляване на парниковите газове от морския транспорт. Новата система ще изисква от корабособствениците, ползващи пристанища на ЕС, да осъществяват мониторинг, докладване и верификация (МДВ) на емисиите от своите плавателни съдове, независимо от това, къде са регистрирани.

По-голямата част от акостирашите в акваторията на пристанище Созопол плавателни съдове са в категория плавателните съдове за отдих и плавателните съдове за индивидуално използване. Като страна, член на Европейския съюз нормите за шум и емисии от тази категория плавателни съдове в Република България се определят съобразно Директивата относно плавателните съдове с развлекателна цел (94/25/ЕО, изменена с Директива 2003/44/ЕО), целяща осигуряване на високо ниво на безопасност за потребителите, както и регулиране емисиите от отработени газове и шумовите емисии от някои типове моторни плавателни съдове с развлекателна цел. В резултат регистрирането и пускането на вода на тази категория плавателни съдове се извършва в съответствие с Наредбата на МС за съществените изисквания и оценяване съответствието на плавателните съдове за отдих, ДВ бр. 61/12.09.2006 г.

Наблюденията върху експлоатацията и движението на плавателните съдове в Черно море не е показала случаи на трайно прогонване на птици предмет на опазване в защитената зона от заеманите от тях територии и такива с реализирането на инвестиционното предложение поради шумови въздействия не се очакват.

Химически промени

Не се очакват химически промени свързани със замърсяване на водите и вследствие на течове от плавателните съдове. Качеството на морските води в акваторията на Черно море е регламентирано от международната конвенцията за предотвратяване на замърсяването от кораби 173/78г (МАРПОЛ-73/78), а за плавателните съдове извън обхвата ѝ Разпореждане №68/26.04.2010 г. на Изпълнителна агенция "Морска адмиистрация" при Министреството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Прилагането на плана включва изграждане на съоръжения за приемане на сантинните води, каломаслоуловител, за предотвратяване на директното заустване на дъждовните води от съществуващия паркинг в Черно море и осигуряване на приемането на отпадъците от плавателните съдове за риболов и автомобилния паркинг.

При спазване на българското и международното законодателство химически промени свързани със замърсяване на водите са изключени.

Хидроложки промени

Техническият проект за Разширение и реконструкция на рибно пристанище, Созопол ще бъде реализиран след положително становище по предварително изготвен хидроложки доклад, гарантиращ устойчивост на съоръженията и запазване на хидроложките характеристики на засегнатата територия. Предвидени са обтекаеми, проницаеми пристанищни съоръжения с добри хидравлични показатели с потенциални минимални смущения във вътрешно-акваториалния режим на пристанище „Созопол”.

При този начин на процедиране при издаването на разрешение за строеж възможностите за хидроложки промени се изключват.

Кумулативен ефект

Планът се изготвя за част от урбанизираната територия на гр. Созопол . То не е свързано с увеличаване на площта, която в момента се използва от общинското рибарско пристанище. Неговата територия е включена в предвижданията на ИОУП на община Созопол за който МОСВ се е произнесъл със Становище по ЕО №2-2/2014 г. , че урбанизираните територии заемат 1,106 % от територията на защитената зона „Бакърлъка” и с прилагането на плана ново увеличение на отнети площи от защитената зона не се предвижда, тъй като ПИ № 67800.501.474, 67800.501.481 и 678000.501.539, които ще се обединят в УПИ –I 67800.501.481, кв154 са част от територията в обхвата на проекта за ОУП на Община Созопол.

Разполагането на 95 бр. леки коли и 5 бр. бусове по продължение на ул Крайбрежна не води до увеличение на общия брой на движещите се в гр. Созопол МПС, тъй като в плана се определя само предназначението на предвидената за паркиране територия, която преди това е била имот с друг номер.

Реконструкцията и разширението на общинското рибарско пристанище не водят автоматично до увеличаване на броя на приставащите в пристанищата на гр. Созопол плавателни съдове, а само определя броя на местата в които е възможно пришвартоването им и схемата за разполагане на плавателните съдове.

Броят на приставащите в пристанищата на гр. Созопол плавателни съдове се определя основно от икономическите условия в района, възможностите за извършване на морски превози, наличието на рибни запаси, благосъстоянието на населението и броят на заетите в сферата на риболова. В случая през последните 20 години броят на големите плавателни съдове в пристанищата на гр. Созопол значително е намалял за сметка на изместването на военоморската база от гр. Созопол в Атия, приватизацията на СП „Черноорски риболов” и преустановяването на редовните пътническите преози с пътнически кораби по българското Черноморско крайбрежие, като увеличение единствено се отчита в броя на плавателните съдове за развлечение след изграждането на яхтеното пристанище в гр. Созопол.

Прилагането на плана е свързано с намаляване на общата площ на ПИ № 67800.501.474, 67800.501.481 и 678000.501.539 за сметка на разширението на ул. Крайбрежна, а изграждането на предвидените в него съоръжения и зонирането в прилежащата му акватория на Черно море са свързани единствено с подобряване на качеството на морските води, осигуряване на безпроблемно маневриране и безопасността на плавателните съдове поради сблъсък и засядане, Предвиденото строителство е съобразно предвидените в ОУП на Община Созопол параметри за ниско застрояване, които остават непроменени, поради което значителен кумулативен ефект не може да бъде отчетен.

Със закриването на ДП „Черноморски риболов” и военноморската база на о-в Свети Кирик, броят на големите плавателни съдове ползващи пристанищата на гр. Созопол драстично е намалял, поради което не са реални предположения и твърдения за засилен кумулативен ефект. В случая изготвянето на ПУП-ПРЗ и ПП за ПИ 67800.501.474, 67800.501.481, 67800.501.539 по КК на гр. Созопол за „Разширение и реконструкция на рибарско пристанище град Созопол” с цел изпълнение на европейските изисквания за рибарските пристанища, изискванията на Закона за морските пространства води единствено до подобраване на екологичната обстановка, като гарантира предотвратяването на аварии, сблъсъци на плавателни съдове и замърсяване на акваторията на пристанището.