Доклад за оценка на съвместимост мвец "Живина", на р. Равна (Бърза)
Предмет на опазване в ЗЗ „Западен Балкан” са следните видове птици
Изтегляне 1.05 Mb.
|
Предмет на опазване в ЗЗ „Западен Балкан” са следните видове птици:А. Видове, включени в Приложение I на Директива 79/409/EEC
Б. Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр.I на Директива 79/409/EEC.
ЗЗ „Западен Балкан" се отличава с богато биоразнообразие. В орнитологично отношение мястото не е напълно проучено. Установени са 160 вида птици, от които 62 вида са с европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). В категория SPEC1 (световно застрашени) попадат 4 вида, в категориите “застрашени в Европа” съответно в SPEC2 –22 и в SPEC3 – 36 вида. В Червената книга са включени 31 вида от срещащите се тук. Западен Балкан поддържа една от най-многочислените популации на планинския кеклик /Alectoris graeca/ и на ливадния дърдавец /Crex crex/ в България. В района се срещат четири световно застрашени вида птици – ловен сокол /Falco cherrug/, ливаден дърдавец /Crex crex/, царски орел /Aquila heliaca/ и белошипа ветрушка /Falco naumanni/. Ловният сокол, ливадният дърдавец и царският орел имат значими популации на територията на мястото. Белошипата ветрушка е с риск от изчезване в района. Западен Балкан е представително място за алпийския биом поради комлекса от гнездящи алпийски видове - скалолазка /Tichodroma muraria/, жълтоклюна гарга /Pyrrhocorax graculus/ и пъстрогуша завирушка /Prunella collaris/. Западен Балкан е сред най-важните места в България от значение за Европейския съюз за опазването на 22 вида – ливаден дърдавец, царски орел, ловен сокол, късопръст ястреб /Accipiter brevipes/, уралска улулица /Strix uralensis/, пернатонога кукумявка /Aegolius funereus/, горска чучулига /Lullula arborea/, полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/, червеноврата мухоловка /Ficedula parva/, глухар /Tetrao urogallus/, осояд /Pernis apivorus/, сокол скитник /Falco peregrinus/, черен кълвач /Dryocopus martius/, среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, белогръб кълвач /Dendrocopos leucotos/, сирийски пъстър кълвач / Dendrocopos syriacus /, козодой / Caprimulgus europaeus /, бухал / Bubo bubo /, скален орел / Aquila chrysaetos /, градинска овесарка / Emberiza hortulana /, червеногърба сврачка / Lanius collurio / и черночела сврачка / Lanius minor /. През последните години глухарят е застрашен от изчезване в района. Западен Балкан е от европейско значение за опазването на популациите на планинския кеклик, кукумявката / Athene noctua /, обикновената ветрушка / Falco tinnunculus /, пъдпъдъка / Coturnix coturnix /, въртошийката / Jynx torquilla /, зелениката / Carduelis chloris / и коса / Turdus merula /. 4.2. Защитена зона „Западна Стара планина и Предбалкан”, код BG0001040. Защитената зона по Директивата за хабитатите „Западна Стара планина и Предбалкан”, код BG0001040 включва планинските вериги на Стара планина от Искърският пролом до крайната западна част на планината в България и граничи със Сърбия. Във високите части преобладават нефрагментирани горски райони със значителни по площ вековни букови и иглолистни гори. В предпланинията ландшафта е нископланински с мозайка от дъбови гори, храсталаци и сухи тревни местообитания, използвани като екстензивни пасища, ливади и други земеделски земи, повечето изоставени. Към ЗЗ е включен и района на езерото Рабиша и околните хълмове, които заедно с околният ландшафт са пряко свързани с останалите части на зоната. Общата площ на ЗЗ е 2197158.480 дка, в която се включват: широколистни листопадни гори – 47%, сухи тревни съобщества – 15%, храстови съобщества – 12%, подобрени пасища – 10%, обработваема земя – 4%, влажни и мезофилни ливади – 2%, иглолистни гори – 1%, смесени гори -1%, изкуствени горски монокултури – 1%, негорски райони, култивирани с дървесна растителност – 1%, алпийски и субалпийски тревни съобщества – 1%, водни площи – 1%, тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоеми – 1%, скали във вътрешността, сипеи – 1% и други земи (вкл. градове, села, пътища сметища, индустриални обекти) – 2%. Реките в зоната текат в естествените си речни корита и териториите на техните крайречни тераси са слабо фрагментирани. Крайречните гори от Alnus glutinosa и Salix sp. (приоритетно местообитание 91 ЕО) формира една от най-значимите крайречни галерии в страната. Средното течение е обрасло със Salix sp. Подобно е положението и в големи участъци по поречието на р.Равна (р.Бърза), непосредствено преди предвидената площадка за централата на МВЕЦ „ЖИВИНА”, в отсечката на каскада „Горни Лом”, изградена през 50 – те години на миналия век. Зоната е едно от двете места в България с доказано постоянно присъствие на рис. В зоната постоянно се намират няколко мечки, като всички те са мигранти или от планините в Сърбия или от Централните части на Стара планина. Тук е единственото място между тези два центъра на възстановяване генетичния обмен между тези популации. Мечката и риса са основни видове, на основата на които са определени границите на зоната. Зоната е най-важното място в България за опазване на Testudo hermanni. Никъде другаде в Северна България не е запазен на такива площи с толкова плътни и жизнени популации. Този вид, освен едрите хищници, също е ключов за определяне на предложените граници. Целите на опазване в ЗЗ са:
Предмет на опазване в ЗЗ са:
В Защитената зона „Западна Стара планина и Предбалкан” (BG0001040) по Директивата за хабитатите са представени следните значими хабитати включени в Приложение 1 на Директива 43/92/ЕЕС: 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae) – крайречни гори в низините и планините. Приоритетно местообитание, формира едни от най-значимите крайречни галерии в страната. 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс – влажни и нитрофилни високи тревни съобщества по водните течения и по границите на горите, принадлежащи на разредите Lechometalia hederaceae и Convolvuletalia sepium, както и съобщества от високи многогодишни треви в планинския и алпийския пояс от клас Betulo - Adenostyleta. 3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion – водни течения от равнините до планините с прикрепена подводна растителност най-често от съюзите Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion в местата, където не се наблюдава значително влошаване на качеството на водата от промишлено или теригенно замърсяване. 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества - рядко местообитание, разпространено само в най-високите части на зоната. 4070* Храстови съобщества с Pinus mugo – В България фитоценозите на Pinus mugo заемат значителни площи в субалпийските части на високите планини, където формират пояс между 1900- 2000 и 2500 м.н.в. 40A0* Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества – степни храстови съобщества разпространени в райони с континентален или субсредиземноморски климат, най вече по варовити терени, предимно върху хумусно – карбонатни почви. 5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик – съобщества на Juniperus communis, предимно с вторичен произход върху варовити терени в предпланините и планините – пасища или издечени разредени гори. 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi – отворени ксерофилни съобщества върху плитки варовикови или алкални почви с преобладаване на пролетни едногодишни или суколентни растения, най-често от разр. Sedum. 6230* Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините – затворени, сухи или мезофилни многогодишни тревни съобщества с доминиране на Nardus stricta, заемащи силикатни почви в хълмисти или планиски райони. 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) – ксеротермни до мезеоксеротермни тревни съобщества на варовикова основа от разр. Festucetalia valesiacae. Представени са както от континентални или субконтинентални пасища или ливадни степи, така и от многогодишни тревни съобщества на варовити склонове от субсредиземноморски райони. 62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества – психрофилни тревни съобщества върху кисели или неутрални почви предимно по склоновете с топли изложения в субалпийския пояс на планините. 6240 *Субпанонски степни тревни съобщества – отворени ксеротермни съобщества от степен тип, доминирани от туфести житни, полухрастчета и многогодишни тревисти растения от съюз Festusion valesiacae и свързаните с него синтаксони. Тези съобщества се развиват предимно на склонове с южно изложение. 6510 Низинни сенокосни ливади – мезофилни сенокосни ливади от клас Molino – Arthenatheretea. Развиват се на богати почви – най-често на алувиално-ливадни и смолници в низините на реките, влажните долове и котловинните полета. В цялата страна до 700 – 1 200 м н.в. 6520 Планински сенокосни ливади – богати на видове мезофилни сенокосни ливади от планинския пояс, най-вече над 1000 м н.в., обикновено доминирани от Agrostis capilaris, Festuca rubra agg., Cynosurus cristatus и развиващи се при сравнително постоянна почвена и въздушна влажност. 7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища – планински торфени блата, включващи съобщества на ниски острици или кафяви мъхове. 7220* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion) – извори с твърда вода с активно формиране на бигор в карстови райони. Преобладават мъхове привързани към торфени терени. 8110 Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс – съобщества на силикатни сипеи със силно вариращи по размери скални късове във високопланинския пояс. 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове – растителност по пукнатините на голите, често отвесни варовити скали в предпланините и планините. 8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове – сипеи от калциеви шисти, мергели, варовик или мрамор в планинския или алпийския пояс. 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii – пионерни съобщества от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, колонизиращи повърхността на сухи силикатни, голи, вътрешни – извън крайбрежието – скали в равнините, хълмистите и планинските райони до 1000 м. н. в. 8310 Неблагоустроени пещери. 3130 Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoeto-Nanojuncetea – в България се срещат 2 подтипа на различни височини: водни съобщества на ниски многогодишни видове в олиготрофни до мезотровни планински езера; низинни пионерни съобщес-тва от едногодишни хигрофити, развиващи се върху изсъхващите влажни наноси ((тиня и пясъци) през втората половина на лятото) в периферията на обширни плитки езера и по бреговете на големите реки. 9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum – букови гори, развиващи се на бедни, понякога на ерозирали, кисели – във Врачанска планина и на карбонатни, сухи до свежи почви. Подтип са ацидофилни букови гори върху сипеи и каменисти терени. Зоната е важна за опазване на разнообразни букови гори. 9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum – мезофилни букови гори развиващи се на неутрални или близки до неутралните почви. Зоната е важна за опазване на разнообразни букови гори. 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion) – гори с термофилен характер, в ниските части на почти всички планини и някои предпланини (до 800 – 1000 м.н.в.). Основен вид е Fagus sylvatica spp. moesiaca. Зоната е важна за опазване на разнообразни букови гори. 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum - значителна част от габъровите гори в Стара планина са извън националния парк, в обхвата на зона „Централен Балкан – буфер” и „Западна Стара Планина и Предбалкан”. Развиват се в долната част на буковия пояс (над 500 м. надморска височина). Имат тясна връзка с мезофилните букови гори. 9180* Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове – смесени гори от Acer pseudoplatanus, Fraxinus excelsior, Fagus sylvatica, Ulmus gabra, Tilia cordata от съюз Tilio – Acerion. 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus - те се срещат на сенчести, влажни склонове и долове в суходолията и каньоните на Северна България 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори – субконтинентални ксеротермни дъбови гори. Формират ксеротермния дъбов пояс между 150 – 600 (800) м. в цялата страна в районите с континентален и преходно – континентален климат. 91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори – гори доминирани от Pinus sylvestris на пла-нински склонове със слънчеви изложения предимно на силикатни и по-ограничено на варовикови терени. 9260 Гори от Castanea sativa – гори с доминиране на Sastanea sativa. Включват се и създадени стари култури с полуестествен втори етаж. Срещат се на силикатна основа, на канелени горски почви, свежи, с добро овлажняване в долните части на склонове със северни и североизточни изложения. 9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea) – гори от бореален тип, развиващи се на силикатни терени. Най-често доминира Picea abies. Формират иглолистния горски пояс. 91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа – ксерофитни до мезоксерофитни гори с доминиране на Tilia tomentosa, разпространени в континенталните райони на Северна България. Срещат се главно в хълмистите равнини и в предпланините. 91H0* Панонски гори с Quercus pubescens – разредени, ксерофитни дъбови гори, доминирани от Q. pubescens върху много сухи (често с южно изложение) места със скелетни, плитки почви на варовикова основа, която се разкрива като различни по големина скални блокове. 9530* Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор – ксерофитни и мезоксерофитни гори, доминирани от Pinus nigra spp. Pallasiana, срещащи се главно върху варовикови почви. Характерни са за ксеротермни местообитания до 1300 м.н.в. 91W0 Мизийски букови гори – включва съобщества, съществено различни от описваните с кодове 9110, 9130, 9150 и 91SO. 6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae) – ливади с Molonia caerulea в планинския пояс върху преовлажнени, бедни на хранителни вещества и често каменисти почви. Ливадите обикновено са върху или около торфища, на заравнени участъци в близост до планински реки и потоци. 3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara – езера и водни басейни, бедни до средно богати на хранителни вещества, с pH 6-7 или богати на варовик с pH над 7,5, чиито дъна са изцяло или частично покрити с подводни ливади от харови водорасли.
А. Птици: Видове, включени в Приложение I на Директива 79/409/EEC Черночела сврачка (Lanius minor) Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum) Червеногуша мухоловка (Ficedula parva) Черен кълвач (Dryocopus martius) Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata) Червеногърба сврачка (Lanius collurio) Скален орел (Aquila chrysaetos) Kръстат (царски) орел (Aquila heliaca) Малък креслив орел (Aquila pomarina) Белоопашат мишелов (Buteo rufinus) Късопръст ястреб (Accipiter brevipes) Орел змияр (Circaetus gallicus) Египетски лешояд (Neophron percnopterus) Черна каня (Milvus migrans) Черен щъркел (Ciconia nigra) Бял щъркел (Ciconia ciconia) Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria) Синявица (Coracias garrulus) Уралска улулица (Strix uralensis) Пернатонога кукумявка (Aegolius funereus) Бухал (Bubo bubo) Ливаден дърдавец (Crex crex) Глухар (Tetrao urogallus) Лещарка (Bonasa bonasia) Сокол скитник (Falco peregrinus) Козодой (Caprimulgus europaeus) Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius) Земеродно рибарче (Alcedo atthis) Полска бъбрица (Anthus campestris) Сив кълвач (Picus canus) Ловен сокол (Falco cherrug) Белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos) Белошипа ветрушка (Falco naumanni) Малък орел (Hieraaetus pennatus) Осояд (Pernis apivorus) Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) Градинска овесарка (Emberiza hortulana) Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Пр. I на Директива 79/409/EEC Зеленоножка (Gallinula chloropus) Орко (Falco subbuteo) Речен дъждосвирец (Charadrius dubius) Обикновена калугерица (Vanellus vanellus) Средна бекасина (Gallinago gallinago) Обикновен мишелов (Buteo buteo) Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus) B. Бозайници: Видра (Lutra lutra) Рис (Lynx lynx) Европейски вълк (Canis lupus) Кафява мечка (Ursus arctos) Пъстър пор (Vormela peregusna) Лалугер (Spermophilus citellus) Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi) Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros) Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) Южен подковонос (Rhinolophus euryale) Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii) Остроух нощник (Myotis blythii) Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus) Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii) Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) Трицветен нощник (Myotis emarginatus) Дългоух нощник (Myotis bechsteinii) Голям нощник (Myotis myotis)
Консервационно значимата херпетофауна, посочена в предмета и целите за опазване на защитена зона BG00001040 «Западна Стара планина и Предбалкан», включва 5 вида земноводни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Южен гребенест тритон (Triturus karelinii) Жълтокоремна бумка (Bombina variegata) Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)
Консервационно значимата ихтиофауна, посочена в предмета и целите за опазване на защитена зона BG00001040 «Западна Стара планина и Предбалкан», включва 7 вида риби от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis) Обикновен щипок (Cobitis taenia) Балкански щипок (Sabanejewia aurata) Малка кротушка (Gobio uranoscopus) Балканска кротушка (Gobio kessleri) Горчивка (Rhodeus amarus) Главоч (Cottus gobio) Според експертна оценка, основана на GIS анализ на местообитанията на вида в страната, защитената зона «Западна Стара планина и Предбалкан» (BG00001040) покрива около 20.4% от общата площ на местообитанията на главоча Cottus gobio на територията на България и е една от зоните с голямо значение за опазването на този вид в страната. Според относителната площ на потенциалните местообитания на останалите видове, ЗЗ e важна и за опазване на националните популации на черната мряна (обхваща около 1.4% от общата площ на потенциалните местообитания на черната мряна в България), балканската кротушка (около 2.8% от площта на местообитанията) и малката кротушка (около 2.4% от площта на местообитанията). Е. Безгръбначни: Поточен рак (Austropotamobius torrentium) Euplagia quadripunctaria Голям сечко Cerambix cerdo Osmoderma eremita Алпийска розалиа Rosalia alpina Буков сечко Morimus funereus
В обхвата на инвестиционното предложение не попадат защитени територии по смисъла на ЗЗТ. Най-близката защитена територия до инвестиционното намерение е биосферен резерват „Чупрене”. Минималното отстояние между най-долната граница на резервата и най-горната точка на инвестиционното предложение (водохващането на централата) е около 5 км. Каталог: old -> reports reports -> Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение reports -> Решение на Министерски съвет №122 от 02. 03. 2007 г. reports -> Доклад оценка за степента на въздействие върху защитени зони bg 0001040 "западна стара планина и предбалкан" reports -> Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение reports -> Решение на Министерски съвет №122 от 02. 03. 2007 г. reports -> Информация за дейността на риосв – Монтана за периода 11. 07. 2008 г. 17. 07. 2008 г reports -> Програма за управление на дейностите по отпадъците, отчетна книга за заверка, необходимите документи за издаване на разрешение за извършване на дейности с отпадъци. Съставен е акт на управителя на фирмата reports -> Програма за опазване на околната среда. Извършена е и проверка на държавно лесничейство Лом по приложение на Закона за лечебните растения. При проверката не са констатирани нарушения на злр Изтегляне 1.05 Mb. Сподели с приятели:
|