Оценка на степента на въздействие на инвестиционното предложение за изграждане на МВЕЦ „ЖИВИНА” върху отделните местообитания и растителни видове, предмет на опазване в засегнатите защитени зони

Местообитания от значение за общността (pSCIs)“ Западна Стара Планина и Предбалкан” ( BG 0001040 )

При изграждане на МВЕЦ „ЖИВИНА” ще бъде пряко унищожена незначителна и до известна степен вече увредена площ от местообитанието (0,00026 %) и незначително ще бъдат увредени неговата структура и функции (Таблица 7).

6510. 
      Низинни сенокосни ливади.
      

В резултат на строежа на МВЕЦ „ЖИВИНА” местообитанието ще бъде незначително повлияно от загуба на площ (0,0045 % от площта на местообитанието в зоната) (Таблица 9). Това въздействие е постоянно и необратимо, но може да бъде намалено чрез прилагане на смекчаващи дейности.

Определените параметри на въздействие на инвестиционното намерение по 10-степенната скала, която позволява да се отчетат различните параметри на значимостта на едно въздействие, спрямо стандартните показатели за оценка на степента на въздействие, са валидни при положение, че по време на строителството и експлоатацията на обекта стриктно се спазват и съблюдават набелязаните смекчаващи мерки.

Според характера на очакваните въздействия, може да се предположи, че те ще засегнат преди всичко речната ихтиофауна и свързаната с нея популация на видрата, както и в известна степен – херпетофауната.

• 
  Ихтиофауна
  

Нито един от видовете риби, посочени в предмета и целите на опазване в ЗЗ „Западна Стара планина и Предбалкан”, не обитава участъка от р.Бърза, обект на ИП, където единствен представител на ихтиофауната е речната пъстърва Salmo trutta fario. Очевидно, съществуващите антропогенни въздействия, както и морфологията на речното корито, възпрепятстват разпространението на видове като черната мряна, обикновения щипок, балканския щипок, балканската и малката кротушки, и горчивката в речния участък над с. Горни Лом. Съответно, тези видове не попадат в зоната на въздействие на ИП и няма да бъдат засегнати от изграждането и експлоатацията на МВЕЦ „Живина”. Поради характера на пространственото разпределение на консервационно значимите видове риби от Приложение II на Директива 92/43/EEC в р.Горни Лом, водният режим на реката в зоната на техните местообитания изцяло се определя от работата на съществуваща каскада „Горни Лом” и не може да има кумулативен ефект от реализацията на анализираното ИП върху речните участъци под тази каскада.

• 
  Херпетофауна
  

Като цяло, потенциалното въздействие от реализацията на инвестиционното предложение върху херпетофауната в района не е еднопосочно. Дългосрочните въздействия са свързани с формирането на завирен обем, с регулиране на оттока (отнемане на част от високите води) и с работата на водовземните съоръжения на МВЕЦ.

По отношение на установената тук жълтокоремна бумка Bombina variegatа, очакваните промени на средата вследствие реализацията на ИП, не биха могли да окажат негативно въздействие, поради известната поливалентност на този вид спрямо характера на местобитанията.

По отношение на планинската жаба, биха могли да се очакват негативни въздействия вследствие намаленото оводняване на речното корито, но те няма да бъдат значим фактор за популацията на вида тъй като предвидените минимални водни количества („екологичния отток”) са съпоставими с нормалния отток през периоди на маловодие.

Наличието на водовземни съоръжения създава потенциална опасност от навлизане на земноводни от речния участък над бента в турбините на МВЕЦ, което може да бъде причина за гибел на земноводните.

Краткосрочно негативно въздействие върху херпетофауната в района може да се очаква по време на строителните дейности за отбивния яз на водохващането и изграждането на тръбопровода. Това потенциално въздействие е свързано с опасност от физическо унищожаване на отделни бавноподвижни индивиди от строителни и транспортни машини, и с вероятност от попадане и загиване на бавноподвижни животни в изкопа за тръбопровода.

• 
  Орнитофауна
  

Черен щъркел (Ciconia nigra (L.)) – по време на сезонните миграции;

Скален орел (Aquila chrysaetos (L.)) – прелитащи и кръжащи индивиди;

Сокол скитник (Falco peregrinus Tunstall) – прелитащи и кръжащи индивиди;

Полубеловрата мухоловка (Ficedula albicollis semitorquata (Homeyer));

Червеногърба сврачка (Lanius collurio L.);

От останалите 3 вида птици от Приложение I на Директива 79/409/EEC – черен щъркел, скален орел, сокол скитник – в този район са регистрирани само прелитащи и кръжащи индивиди. В обхвата на ИП не са установени техни гнезда. Потенциално засегнатите незначителни по площ територии от водохващането, сградата на МВЕЦ и напорния тръбопровод (който ще минава по трасето на сега съществуващия път) не могат да бъдат разглеждани и като част от хранителната база на скалния орел и соколът скитник, поради стръмните терени, повечето от които са разположени под склопа на гората. Очевидно, този участък от р.Бърза не е част от хранителния ареал на черния щъркел, поради твърде оскъдната рибна популация.

От посочените в Стандартния формуляр за НАТУРА 2000 “редовно срещащи се и мигриращи видове птици, които не са включени в Приложение I към Директива 79/409/ЕЕС” – видовете зеленоножка (зеленокрака водна кокошка), речен дъждосвирец, обикновена калугерица и средна бекасина не се срещат в обхвата на обекта, а на значително по-малки надморски височини и най-вече в територии с открит, и с равнинен характер, т. е. районът на обекта не е сред репродуктивните, нито сред местообитанията, явяващи се хранителна база за тях. От тази група видове в района на обекта са наблюдавани само прелитащи и кръжащи индивиди обикновен мишелов, сокол орко и черношипа ветрушка. И трите вида се размножават в тази част на страната и планината, но са по-многобройни на по-малки надморски височини. Реализацията на ИП няма да засегне неблагоприятно, както гнездови местообитания, така и хранителната база на тези видове.

Данните от извършените теренни проучвания и анализът на информация за биологията на видовете, дават основание да се направи заключение, че липсват предпоставки за значими дълготрайни негативни въздействия от реализацията на ИП върху консервационно значими видове птици, включени в предмета и целите за опазване в ЗЗ „Западен Балкан” и „Западна Стара планина и Предбалкан”. Краткотрайни потенциални въздействия, изразяващи се в безпокойство на обитаващите района видове, могат да се очакват само по време на строителството.

• 
  Бозайници
  

От другите консервационно отбелязани по-горе видове бозайници, приоритетни за опазване в ЗЗ „Западна Стара планина и Предбалкан”, по информация от Горските стопанства и РИОСВ Монтана, за района са съобщавани мечка и вълк. В предмета на опазване в ЗЗ „Западна Стара планина и Предбалкан” е посочена и видра, но няма данни за нейната популация. При извършеното теренно проучване не са установени следи от присъствието на нито един от тези видове в обхвата на ИП.

Потенциалното въздействие върху тази група консервационно значими бозайници, предмет на опазване в ЗЗ, е свързано главно с безпокойство по време на строителството на съоръженията. Трябва да се отбележи обаче, че този фактор и сега оказва въздействие, макар и с ниска интензивност, върху фауната в района, поради съществуването на каскадата от МВЕЦ, промишлено предприятие, дърводобив и селскостопански дейности. Тъй като при строителството на МВЕЦ „Живина” ще бъдат използвани вече изградените частично съоръжения на водохващането и на сградоцентралата, може да се очаква, че строителните дейности ще бъдат извършени в кратки срокове, което ще намали продължителността на повишеното въздействие на фактора „безпокойство” върху локалните популации на бозайници.

Състоянието на средата, повлияна от съществуващите антропогенни въздействия, както и твърде ниската плътност на пъстървовата популация в реката, дават основание да се предполага, че ако видрата присъства тук то тя е представена само от преминаващи индивиди. Образуването на макар и малък завирен обем ще създаде предпоставки за увеличаване на запасите от пъстърва, с което ще се подобри и хранителната база за видрата.

• 
  Безгръбначна фауна
  

Останалите видове безгръбначни животни, предмет на опазване в ЗЗ „Западна Стара планина и Предбалкан” са сухоземни насекоми, чиито популации няма да бъдат засегнати от ИП.

2. 
   Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.) както по време на реализацията, така и при експлоатацията на инвестиционното предложение.
   

При строителството и експлоатацията на МВЕЦ „ЖИВИНА” на р. Равна (Бърза), землище на с. Горни Лом, общ. Чупрене, са възможни следните негативни въздействия върху местообитания и растителни видове:

• 
  Пряко унищожаване на местообитания по време на строителството – незначително по отношение на местообитание 91ЕО, което води до загуба на не повече от 0.0003 % от съществуващата площ в зоната и много слабо до незначително по отношение на местообитание 9110, което води до загуба на не повече от 0,005 % от съществуващата площ в зоната.
  
• 
  Косвено незначително влияние, основно по време на строителството на обекта по отношение на местообитания 91ЕО, 6510 и 9110. Отразява се в незначително влошаване на Блaгоприятното Природозащитно Състояние на тези местообитания, по отношение на параметрите „Структура и функции”.
  
• 
  Повишен риск от пожари и аварии свързани с разливи на петролни продукти.
  
• 
  Макар и незначителен, риск от навлизане на инвазивни видове растения, които са свързани с евентуални рекултивационни мероприятия. По-значителен риск съществува за местообитание 6510.
  

5.3.2. Възможни неблагоприятни въздействия върху целостта на ЗЗ с оглед природозащитните цели за опазване на животински видове и съобщества по време на строителството са свързани с:

евентуално допълнително влошаване на качеството на потенциални микроместообитания на земноводни и влечуги върху речната тераса, където ще бъде изградена сградата на ВЕЦ, поради строителни дейности и/или замърсяване с битови отпадъци, или депониране на инертни материали;

интензивно движение на тежки строителни и транспортни машини, предизвикващо безпокойство на животните и възможна гибел на отделни индивиди земноводни и влечуги, прегазени на пътя или попадащи в изкопите за полагане на тръбопровода;

замърсяване на речната вода и влошаване на наносния режим.
5.3.3. Възможните неблагоприятни въздействия върху целостта на ЗЗ с оглед природозащитните цели за опазване на животински видове и съобщества по време на експлоатацията на МВЕЦ са свързани с:

• 
  потенциална опасност от навлизане и гибел на риби и земноводни от речния участък над бента в турбините на МВЕЦ.
  

• 
  прекъсване на размножителните миграции на речната пъстърва;
  

• 
  намалено оводняване на речния участък между водохващането и централата.
  

5. 
   Предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на инвестиционното предложение върху защитената зона и определяне на степента на въздействие върху предмета на опазване на защитените зони в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки.
   

В Защитените зони трябва да бъде регулирано ползването на природните ресурси за рекреация и за стопански цели.

Доброто информиране и ангажирането на ползвателите в Защитените зони с предмета и целите, както и с ценните местообитания и видове растения и животни биха смекчили въздействията върху хабитатите и популациите на видовете, предмет на опазване в зоната.

1. 
   Мерки за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на инвестиционното предложение върху консервационно значимите групи организми, предмет на опазване в двете ЗЗ
   

Предвид вида и обхвата на инвестиционното предложение, могат да бъдат препоръчани поредица от комплексни смекчаващи мерки за местообитания и видове, които ще бъдат засегнати от инвестиционното предложение в потенциална зона от Значение за общността (pSCIs) - “Западна Стара Планина и Предбалкан” (BG 0001040).

1. 
   Общи мерки
   

1. 
   Да се маркират с трайна маркировка и стриктно да се спазват точни маршрути за подходите към строителните обекти на терена, както и при оформянето на коритото на бъдещия водоем, за да се предотврати допълнителното унищожение на растителност и нарушаване на прилежащи терени. Да се предвидят и маркират с трайна маркировка местата за временно депониране на инертни материали от изкопните дейности. Да се предвидят и маркират местата за временно складиране на строителните материали със същите изисквания; да не се засягат под каквато и да е форма, включително депониране на земна маса и строителни материали, прилежащите терени на предвидените за строителство площи, сумарно възлизащи на 2.550 дка;
   

• 
  Предотвратяване на допълнителното унищожаване на растителността в зоните на движение на техниката;
  

• 
  Ограничаване на загубата на площи за местообитания 91ЕО, 9110 извън предвидените, както и ограничаване на риска от аварии и навлизане на инвазивни или чужди видове.
  

2. 
   Временно депонираните земни маси, строителни отпадъци и строителни материали да са добре покрити с подходящи и здраво прикрепени покривала.
   

• 
  Предотвратяване замърсявания на местообитанията чрез разнасяне на строителни отпадъци и др.
  

2. 
   Да не се допуска паркиране на лични МПС и друга транспортна техника в границите на местообитание 6510.
   

• 
  Недопускане пряко засягане на местообитание 6510, което макар че остава извън обхвата на предвижданото сторителство, се намира в непосредствена близост до инвестиционното намерение.
  

• 
  Запазване на структурата и функциите, както и на характерните видове за местообитанието.
  

• 
  Запазване на сенокосните ливади в настоящото им състояние, което въпреки незначителната им площ, ще позволи запазване на хранителна база за домашните животни на местното население.
  

2. 
   Да не се извършват каквито и да било корекции на речното корито, изграждане на подпорни съоръжения по дължината му, бентове, прагове и др. освен предвидените съоръжения за конструкцията на водохващането (преливаем яз, рибен проход и др.).
   

• 
  Недопускане на пряко засягане на по-голяма площ от местообитание 9110
  

• 
  Запазване на структурата и функциите, както и на характерните видове за местообитанието в района.
  

2. 
   Строителството да се извърши във възможно по-кратки срокове извън активния вегетационен период (април – септември) и извън размножителния период на консервационно значимите видове земноводни, влечуги, птици и бозайници. Ако строителството се осъществява по време на активния вегетационен период, да се осигури редовно оросяване на пътищата по време на сухите периоди.
   

• 
  Намаляване на вероятните косвени отрицателни въздействия върху флората от запрашаването, което ще допринесе за нормалното протичане на вегетационните фази.
  

2. 
   Да не се допуска внасянето в защитената зона на чужди растителни и животински видове. След обратното засипване на траншеята, изкопана за напорния водопровод, да не се извършва биологична рекултивация, а нарушената площ да се остави на естествен отбор. Ако се налага укрепване на скатовете, да се използват подходящи растителни видове от района. Да не се допуска реализирането на каквото и да било озеленяване.
   

• 
  Ограничаване на риска от навлизане на инвазивни или чужди видове във всички местообитания в зоната.
  
• 
  Избягване промяната на характерната растителност на местообитанията.
  

0. 
   и по време на експлоатацията, да става само по съществуващите и обозначени пътеки, в зоната.
   

• 
  Ограничаване на риска за допълнително засягане растителността в характерните местообитания.
  

8. 
   Да не се допускат разливи на горива и смазочни масла от строителните машини. Забрана за ремонтни дейности по транспортна техника, строителна механизация и лични МПС в района.
   

• 
  предотвратяване на замърсяването на почви и води в границите на защитената зона и свързаното с това влошаване на качествата на местообитанията, обект на опазване;
  

8. 
   Да се спазват правилата за противопожарна безопасност и да не се опожарява растителност. За сградата на централата да се разработи противопожарен план и мерки за опазване на горите около обекта. Да се набавят необходимия брой пожарогасители и инструменти.
   

• 
  предотвратяване на временно унищожаване на местообитания, включително гнездови субстрати, люпила на птици, хранителна база на видовете обект на опазване;
  

8. 
   Строго да се спазват нормативните изисквания за събиране, съхраняване и транспоритране на всички видове отпадъци, генерирани по време на строителството и функционирането на МВЕЦ „ЖИВИНА”. При наличието на външни съдове за битови отпадъци, последните задължително да имат здраво затварящи се капаци, които след употреба да се затварят с цел предотвраряване разнасянето на отпадъци от животни.
   

• 
  предотвратяване на замърсяването на почви и води в границите на защитената зона и свързаното с това влошаване качествата на местообитанията, обект на опазване;
  

8. 
   Да се проведе инструктаж на персонала по прилагане на смекчаващите мерки по време на строителството и подготвителните работи и в последствие – на персонала, отговарящ за функционирането и поддръжката на МВЕЦ „ЖИВИНА”.
   

• 
  правилно и пълно прилагане на смекчаващите мерки.
  

8. 
   Да бъде обозначено със специални знаци предмета и предназначението на опазване в зоната, като и ограничителните режими.
   

• 
  Правилно и пълно спазване на ограничителните режими от страна на работниците по време на строителството и обслужващия персонал по време на експлоатацията на МВЕЦ.
  

8. 
   Да не се допускат едновременно строителство с други подобни инвестиционни предложения, които засягат местообитания и видове – предмет на опазване на зоната и се намират по поречието на р.Равна (Бърза), в землището на с.Горни Лом, и чието въздействие може да има кумулативен или синергичен ефект с оказваните въздействия от строителството на настоящото инвестиционно предложение.
   

• 
  Отстраняване на кумулативния ефект при увеличаване на антропогенната преса в резултат на строителство, върху местообитанията по поречието на р. Равна (Бърза) и предотвратяване на по-значими отрицателни въздействия върху местообитанията и видовете в района на разглеждания МВЕЦ.
  

По време на експлоатацията, във фаза на маловодие, при намаляване на наличния отток на реката под 150 л/сек., стриктно да се съблюдава подържането на неработен режим „спряла електроцентрала”, като цялото налично водно количество се пропуска надолу по течението на реката.

• 
  Поддържане на минимално допустимия воден отток в участъка под водовземането до заустването.
  
• 
  Запазване на характерния вид и микроклимат на този участък от местообитание 9110.
  

1. 
   Оборудване на яза на водохващането с рибен проход.
   

• 
  Осигуряване на връзка между речните участъци над и под водохващането и възможност за свободно преминаване на риби и други водни животни;
  

2. 
   Осигуряване на “екологичен отток” в участъка между водохващането и сградоцентралата на МВЕЦ.
   

• 
  Осигуряването на достатъчно оводняване, особено по време на размножителните миграции на речната пъстърва и през периодите на лятно-есенното маловодие, като важно условие за поддържане на пъстървовата популация в речния участък между водохващането и сградоцентралата.
  

3. 
   Оборудване на водовземните съоръжения с ефективни рибозащитни устройства.
   

• 
  Предотвратяване на гибелта на риби и земноводни в турбините на МВЕЦ.
  

4. 
   Недопускане на замърсяване на речното корито с твърди строителни, битови и промишлени отпадъци. Мерки за предотвратяване на евентуално замърсяване с отпадъчни води в процеса на строителството и експлоатацията на МВЕЦ (осигуряване на добро техническо състояние на машините и съоръженията, оборудване на утаители и септични ями и др.)
   

• 
  Опазване на качеството на средата за водните и земноводните обитатели
  

4. 
   Ежегодно зарибяване на речните участъци, засегнати от МВЕЦ „Флеш” и МВЕЦ „Живина” с малки нулевогодишни речни пъстърви. Поддържане в задбаражните водни тела на пъстървово стадо, като резерв за частично естествено възпроизводство на популацията.
   

• 
  Поддържане на популацията на речната пъстърва чрез компенсиране на нарушените условия за естествено размножаване.
  

3. 
   Птици и бозайници
   

1. 
   Трасето на водопровода да се изгражда без взривни работи, по възможност с използване на малогабаритна техника.
   

• 
  Намаляване на безпокойството на дивите животни в района
  

2. 
   Да не се допуска бракониерство от страна на персонала, зает с изграждане и експлоатация на обекта.
   

• 
  Намаляване на безпокойството и опазване на консервационно значими видове и съобщества от пряко унищожение на индивиди.
  

2. 
   Предложени компенсиращи мерки.
   

6. 
   Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона, включително нулева алтернатива.
   

Нулевата алтернатива е отказ от реализиране на ИП. Нейното приемане няма да доведе до подобряване на екологичното състояние на този участък от р.Бърза, трайно влошено от въздействието на съществуващата каскада „Горни Лом”. Частично изградените съоръжения на водохващането и постройката, предназначена за ВЕЦ, ще останат безстопанствени, като артефакт лишен от функционални и естетични качества в ландшафта. Заедно с това, приемането на нулевата алтернатива вероятно ще доведе до загубата на един потенциален механизъм за възстановяване и поддържане на популацията на речната пъстърва – чрез зарибяване от страна на инвеститорите/собствениците и използване потенциала на завирените обеми на МВЕЦ „Флеш” и „Живина”.

Алтернативните решения, които могат да имат значимост за предмета и целите на опазване в ЗЗ „Западна Стара планина и Предбалкан” и „Западен Балкан” се оценяват по: местоположение и избор на инженерното решение:

Алтернативните решения по местоположение са твърде ограничени както от техническа гледна точка, така и спрямо предмета и целите за опазване в ЗЗ поради следните причини:

• 
  Изместване надолу по течението на реката не е възможно поради наличието на вече изградените и работещи МВЕЦ, част от които (каскада Горни Лом) отнемат цялата вода от реката;
  
• 
  Изместване нагоре срещу течението би довело до разширяване на зоната на въздействие и на практика до засилване на общия кумулативен ефект на каскадата върху речната екосистема.
  
• 
  В избрания участък от р.Бърза реализацията на ИП ще има незначителен принос към кумулативния ефект на съществуващите обекти от хидроенергийната каскада.
  
• 
  При избрания створ на водохващането и местоположение на централата се използват вече частично изградени съоръжения;
  

• 
  Избраното инженерно решение на водохващането позволява ефективен контрол и управление на използваните за енергодобив водни количества и съответно, на „екологичния” отток;
  
• 
  Сравнително малката височина на яза на водохващането дава по-добри възможности за изграждането на ефективен рибен проход.
  

6. 
   Картен материал с местоположението на обектите/трасетата на плана, програмата и проекта/инвестиционното предложение спрямо защитената зона и нейните елементи.
   

1.Карта на защитените зони, с означени местата на водохващането, напорния трабопровод и

сградоцентралата;

2.Схема на хидровъзела;

3.Карта на защитените територии в района с означено мястото на МВЕЦ “ЖИВИНА”

4.Снимки на района на МВЕЦ “ЖИВИНА”:

а.) Изглед на изградена част от водохващане (предишно инвестиционно предложение с изтекъл срок на разрешителните), намираща се на створа на водохващането на МВЕЦ “ЖИВИНА”;

б.) Изглед от водохващането на новоизградена МВЕЦ “ФЛЕШ”, разположена под изтичалото на МВЕЦ “ЖИВИНА”;

6. 
   Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите по чл. 22.
   

Оценката за вида и степента на отрицателно въздействие върху защитените зони от инвестиционното предложение е направена съобразно критериите по чл. 22 от Наредбата, кратка информация за които е представена по-долу, както следва:

• 
  съществуващи частично изградени съоръжения за МВЕЦ (водохващане и сграда), резултат на предишно ИП, с изтекъл срок на разрешителните. На створа са извършени основните изкопни работи, фундиран е преливаем яз и е изградена част от конструкцията на водохващането (60%), т.е. част от въздействията вече са приключили. Премахването на съоръжението е възможно само чрез взривяване, при което ще бъдат нанесени нови негативни въздействия върху околната среда в района. Настоящето ИП за изграждане на МВЕЦ «Живина» предвижда използване на изградените части и дооборудване на водохващането с рибен проход (на десния бряг) и аванкамера (на левия бряг). Сградоцентралата за предишното ИП е изградена при водохващането на по-ниско разполо-жената МВЕЦ «Флеш». Тя е с напукани основи, неизползваема и най-вероятно ще бъде премахната.
  
• 
  МВЕЦ «Флеш». Въведена е в експлоатация преди няколко години и е от същия деривационен тип. Водохващането й е разположено на 50 м под долната вада на новопроектираната МВЕЦ «Живина». Отбивният яз на водохващането на МВЕЦ «Флеш» е с височина около 6 м, като площта на формираното задбаражно езеро е около 300 м². Съоръжението е оборудвано със стъпаловиден рибен проход, който служи и за осигуряване на минимално допустимия отток (около 60л/сек.).
  
• 
  каскада «Горни Лом». Изграждането й е започнали още в средата на миналия век, с цел усвояване на високия хидроенергиен потенциал на р.Лом. Централите от каскадата нямат рибни проходи и се захранват от водохващания алпийски тип, чрез които се отнема почти цялата вода на реката, като по протежение на около 3 км нейното корито се оводнява само от няколко малки притоци. Съществуващата каскада «Горни Лом» практически е изолирала един от друг два речни участъка и представлява непреодолима преграда за придвижване на риби и водни безгръбначни в двете посоки (по и срещу течението). В участъка от р.Лом, непосредствено засегнат от едноименната каскада, са създадени твърде неблагоприятни условия за развитието на водната биота.
  
• 
  съществуващ горски път (сега екопътека) и премоствания на реката. Сегашната екопътека за вр. Миджур по същество представлява отдавна съществуващ горски път с чакълеста настилка и частично асфалтово покритие, който се ползва и за придвижване на МПС. Той върви по левия бряг на реката, като има няколко премоствания за преминаване на другия бряг, в т.ч. служещи за пътни отклонения.
  
• 
  други постройки. В района има изградени различни постройки, например на десния бряг, преди водохващането за МВЕЦ «Живина» има паянтови постройки; при задбаражното езеро и водохващането за на МВЕЦ «Флеш», също на десния бряг има сграда на бивш пионерски лагер, вилни сгради и др. На десния бряг е напуканата неизползваема сграда на МВЕЦ от предишно ИП. По-надолу, на левия бряг има производствена сграда на военен завод. Откъм ската на пътя има изоставена стопанска сграда, горски дом, административни и жилищни постройки на военния завод.
  

Потенциален кумулативен ефект от изграждането на МВЕЦ «Живина» на река Равна (Бърза) върху речната екосистема може да се очаква главно в количествен аспект, чрез разширяване пространствения обхват на въздействието от застрояването на реката и свързаната с това урбанизация на поречието. Очакваният ефект на качествено ниво (върху видовия състав на съобществата) е значително по-слаб поради сравнително еднообразния характер на речните и крайречните местообитания по протежение на потенциално засегнатия участък.

Защитената зона по Директивата за птиците „Западен Балкан”, код BG0002002 включва значителни територии от двете страни на билото на Стара планина в нейната най-западна част. Границите на мястото почти съвпадат с орографския обхват на западния дял на главната Старопланинска верига на северозапад от землищата на село Раковица и Подгоре до Петрохан и Понор планина на юг, и до долината на река Пробойница и Врачанска планина на югоизток. Мястото обхваща предимно планински и полупланински горски местообитания.

• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу гнездящи застрашени видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие, за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Подобряване на условията за гнездене на царския орел и белошипата ветрушка за възстановяване на популациите им в района;
  
• 
  Опазване местообитанията на други видове птици, застрашени в Европа, съгласно Бернската конвенция;
  
• 
  Осигуряване на защита на уязвимите места от ключово значение за видовете, обект на опазване;
  
• 
  Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване;
  
• 
  Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.