Доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение за „Модернизация на оловно производство чрез въвеждане на технологията


Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете – предмет на опазване в защитените зони



страница5/8
Дата06.02.2017
Размер0.75 Mb.
#14352
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8

5.1. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете – предмет на опазване в защитените зони


Инвестиционното предложение засяга само урбанизирани площи в границите на площадката на завода. В непосредственият район извън границите на промишлената площадка, най-вече в обхвата, граничещ с язовир Студен кладенец не са установени типове природни местообитания. Заплахите за защитените зони биха били свързани предимно с увеличаване на емисиите в атмосферния въздух и възможни кумулативни въздействия от други източници върху природните местообитания и видовете, предмет на опазване в близко разположените защитени зони.

Целта на проекта с въвеждането на новата технология Ausmelt е именно намаляване на прахогазовите емисии от дейността на оловно производство на Комбината, което ще се реализира при замяната на сега действащата технология на агломерация и шахтово топене с отговаряща на всички изисквания за НДНТ Ausmelt технология. В резултат на изпълнение на инвестиционния проект се отраничат прахогазовите емисии, и преди всичко емисиите от серен диоксид, с което се очаква подобряване състоянието на флората и фауната в непосредствения район на комбината, а така също и в защитените зони.


5.2. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на защитените зони с оглед на тяхната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.), както по време на реализацията, така и при експлоатацията на инвестиционното предложение


Въздействие от реализацията на инвестиционното предложение върху целостта на защитените зони няма да има, тъй като се реализира в границите на съществуващата промишлена площадка, която не попада в границите на двете защитени зони.

Поради вероятността от създаване на предпоставки за промяна във физико-химичните параметри на язовир „Студен кладенец”, в който се предвижда да се заустват отпадъчните води след пречиствателната станция на оловно-цинковия комбинат и влошаване на състоянието на местообитанията на видовете (численост и плътност на популациите), предмет на опазване в защитената зона, анализирахме количествените и качествените характеристики на зоопланктона непосредствено в зоната на заустване на пречистените отпадни води от ПСОВ /фиг. 1 и 2/. Получените резултати от хидробиологичното изследване, проведено през м. май 2009 г., използвахме за първоначална оценка на трофичния потенциал на яз. „Студен кладенец” за зоопланктоноядните риби и от тук за някои водоплаващи птици в зоната на заустване на отпадните води, както и за въздействието на тези отпадни води върху биотата на язовира.



Фиг. 1. Потокът на пречистени отпадни производствени води от оловното производство.

Фиг. 2. Мястото на заустване на пречистените отпадни производствени води от оловното производство в яз. Студен кладенец.
В състава на зоопланктона в мястото на зауставне на пречистените отпадни води доминират както по численост, така и по биомаса низшите ракообразни от подклас Copepoda (фиг. 3), следвани от ротиферите, представени главно от вида Lecane luna (фиг. 4). Данните за тяхната численост и биомаса са представени в Таблица 5.2.1.
Таблица 5.2.1. Качествен и количествен състав на доминиращите зоопланктонни видове в зоната на заустване на пречистените отпадни промишлени води през м. Май 2009 г.

Вид

Численост i/m3

Биомаса mg/m3

Eudiaptomus gracilis

400

28,4

Acanthocyclops robustus

70 000

3640,0

Copepodites (ювенилни форми на ракообразните)

12 000

540,0

Lecane luna

800

0,24




Фиг. 3. Дониращият по численост и биомаса ракообразен вид

Acanthocyclops robustus




Фиг. 4. Lecane luna, най-многоброен вид ротифера в зоопланктона в зоната на заустване на пречистените отпадни промишлени води.
Установените видове в зоопланктона характеризират бета-мезосапробна зона, където преобладават окислителните процеси, разтвореният кислород е в изобилие, свободен сероводород отсъства и окисляемостта намалява значително. Тази зона се характеризира с богата фауна и флора, може да бъде разглеждана като климаксова, към която се стремят самопречиствателните процеси в по-замърсени зони.

В заключение след направеното проучване, можем да твърдим, че не се наблюдава никакво видимо токсично въздействие върху зоопланктона след заустването на отпадните води на Комбината и преминали през пълния цикъл на пречистване в ПСОВ. Показателите на заустените отпадни води (виж Таблица 3.1.) гарантират висока численост на ракообразния планктон, което е предпоставка за поддържане на висок трофичен потенциал на яз. Студен кладенец и запазване на ІІІ-та категория водоприемник. Разреждането на концентрациите на разтворени и неразтворени вещества, йони на редки и тежки метали след постъпването им в основното водно тяло на язовира намалява още повече тяхното неблагоприятно въздействие върху водните организми и от там върху изхранващите се с тях птици, предмет на защита в ЗЗ „Студен кладенец”.

След реализацията на ИП се очаква намаляване с 15% на общия поток отпадъчни производствени води, чийто дебит напълно ще отговаря на проектните възможности на ПСОВ от 22 000 куб. метра вода на ден. Въвеждането на затворени водоохлаждащи цикли в двете Ausmelt-пещи също ще доведе до намаляване на условно чистите води, зауствани в язовира. Тези подобрени проектни параметри ще гарантират запазване на ІІІ-тата категория за водоприемник на яз. Студен кладенец и няма да променят отрицателно констатираното състояние на водната екосистема към настоящия момент.

По време на строителството и модернизацията на оловното производство, няма да има промяна в близкоразположените естествени местообитания предмет на опазване в защитена зона BG 0001032 „Родопи-Източни”. Въздействията биха били свързани с увеличаване на генерираните емисии в атмосферния въздух и отпадъчни води, както и кумулативен ефект от други индустриални производства в района на гр. Кърджали и оказващи въздействие върху яз. „Студен кладенец” и върху елементи в западната част на защитената зона BG 0002013 „Студен кладенец”.

Предвид описаните мерки и характера на технологичния процес не се очакват завишени емисии в отпадните води и отработените газове и отпадъци (ако има такива), както и повишен антропогенен натиск, които да окажат отрицателно въздействие върху местообитанията и видовете предмет на опазване в зони BG 0001032 „Родопи-Източни” и BG 0002013 „Студен кладенец”.
Видове птици, които са обект на опазване в защитената зона BG 0002013 „Студен кладенец” и очаквано влияние върху тях при реализацията на инвестиционното предложение.

В защитена зона BG 0002013 „Студен кладенец” са установени 60 вида птици предмет на опазване и вписани в Приложение І на Директива 79/409 на ЕС. При поведените наблюдения, върху птиците в района се установи следното.



На територията на Оловно цинковия комплекс растителността е твърде бедна, а площадката е изцяло техногенна. Това определя липсата на каквито и да било гнездящи птици на територията на комплекса, включително и на видове птици и животни, предмет на опазване в близките защитени зони. В южната част на територията на завода и около административната сграда растителността е по-богата, но въпреки това не са установени видове птици от Приложение І на Директива 79/409. Инвестиционното предложение за „Модернизация на оловно производство чрез въвеждане на технология „AUSMELT– ОЦК Кърджали, няма да има пряко отрицателно въздействие върху видове птици и техни местообитания, предмет на опазване в защитена зона BG 0002013 „Студен кладенец”.
Птици, предмет на опазване в защитената зона, ползващи прилежащите на завода територи, като места за укритие, търсене на храна, миграция или следгнездови скитания.

Черна рибарка (Chlidonias niger). Установен е в района на защитената зона по време на миграция. Като изявен ихтиофаг е възможно да ловува на територията на опашката на язовира в близост до заустването на отпадните производствени води.

Блатари (р. Circus). Мигриращи видове в защитената зона и прилежащите територии, твърде малобройни през есенната миграция. Възможно е да ползват прилежащата на завода и пречиствателната станция територия за попълване на хранителните запаси по време на миграция. Не се очаква загуба и влошаване на трофични територии и субстрати за тези видове.

Малка бяла чапла (Egretta garzetta), Голяма бяла чапла (Egretta alba). Установени са при опашката на язовира и заустването на отпадните води, където се хранят в мочурливите ливади. Тези територии няма да бъдат повлияни при модернизацията на производството.

Горска чучулига (Lullula arborea). Обитава смесени и широколистни гори на границата между откритите пространства и гората. Многоброен вид по време на пролетната и есенната миграция. Видът гнезди в защитената зона „Студен кладенец”. Видът е уязвим към унищожаване и деградация на подходящите местообитания, както и унищожаване на хранителната база. При реализацията на инвестиционното предложение не се очаква загуба на трофични територии и субстрати за вида.

Червеногърба сврачка (Lanius collurio). Обитава открити места с храсти и редки групи дървета.. Гнезди ниско по храстите и дърветата. Гнездящ вид в съседните на завода територии или в озеленените с шипка, бъз и миризлива върба площи. При реализацията на инвестиционното предложение няма да се получи унищожаване на гнездовите местообитания и субстрати на вида. Видът е широко разпространен и многочислен не само в защитената зона, но и в цялата страна. Територията предмет на разглежданият ДОС, не е местообитание за вида. При реализацията на ИП не се очаква въздействие върху вида и популацията му в защитената зона.
При строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение за „Модернизация на оловно производство чрез въвеждане на технология „AUSMELTОЦК Кърджали не се очаква въздействие върху тези видове птици, техни местообитания и популации в защитена зона BG 0002013 „Студен кладенец”.

От редовно срещащите се мигриращи видове птици, които не са включени в Приложение І на Директива 79/409 ЕЕС за защитената зона са установени 41 вида птици.

В прилежащите на ОЦК Кърджали територии и предимно около язовир „Студен кладенец” и района на пречиствателната станция е възможна появата на следните видове редовно срещащи се мигриращи видове птици в района, които не са включени в Приложение І на Директива 79/409 ЕЕС:

Орко (Falco subbuteo). Гнездящ и мигриращ вид в защитената зона. Използва района за трофична база, предимно открити терени с тревна растителност. С реализацията на инвестиционното предложение не се очаква въздействие върху вида и популацията му.

Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus). Гнезди в защитената зона с численост около 22 двойки. Използва района за трофична база. Не се очаква пряко въздействие върху вида и популацията му.

Обикновен мишелов (Buteo buteo). Мигриращ и гнездещ вид, използващ района за хранене и почивка. Многоброен и повсеместно разпространен в цялата страна. Не се очаква въздействие върху вида и популацията му.

Малък ястреб (Accipiter nisus). Гнездящ, малоброен вид, възможна е появата му в близките и прилежащи на завода територии. Не се очаква въздействие върху вида и популацията му.

Жълтокрака чайка (Larus cachinnans). Широко разпространен вид, както по Черноморското крайбрежие, така и във вътрешните водоеми в периода на зимуване. Зимува в численост около 230-300 птици около яз. Студен кладенец. Реализацията на инвестиционнот предложение няма да окаже въздействие върху вида и популацията му.

Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos). Многоброен зимуващ и преминаващ вид в защитената зона. Тясно свързан с влажните зони и състоянието на водните екосистеми. Не се очаква въздействие върху вида и популацията му.

Ням лебед (Cygnus olor). Освен зимуващи птици се наблюдават и летуващи, неразмножаващи се лебеди в близост до опашката на язовира и района на заустване на водите от оловно цинковия комплекс. Не се очаква въздействие върху вида и популацията му.

Модернизация на оловното производство чрез въвеждане на технология „AUSMELT– ОЦК Кърджали няма да окаже въздействие върху тези видове и загуба на подходящи местообитания.

Прилагайки матрицата за оценка степента на въздействие за типовете местообитания и местообитания на видове (Дир.92/43), същото се оценява като слабо по степен въздействие.

По отношение на орнитофауната (Дир. 79/409) степента на въздействие се оценява като слабо, поради липса на подходящи местообитания на територията на ОЦК Кърджали. Намаляването на общия поток отпадъчни производствени води с 15 % вливащи се в язовир „Студен кладенец” би имало положително въздействие върху видовете птици ползващи района на заустването като трофична база.


Матрица за оценка степента на въздействие

ОЦЕНКА

КРИТЕРИИ

0

Дейността не оказва въздействие

1

Дейността има много слабо отрицателно въздействие

2

Дейността може да предизвика временни отрицателни въздействия

3

Дейността може да предизвика краткосрочни отрицателни въздействия

4

Дейността може да предизвика вторични отрицателни въздействия

5

Дейността може да предизвика кумулативни отрицателни въздействия

6

Дейността може да предизвика синергични въздействия

7

Дейността може да предизвика вторични, кумулативни, синергични отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсиращи мерки.

8

Дейността може да предизвиква значителни, вторични, кумулативни, синергични отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсиращи мерки.

9

Дейността предизвиква значителни, средносрочни или дългосрочни/постоянни отрицателни въздействия. Въздействието може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсиращи мерки.

10

Дейността предизвиква значително и постоянно/необратимо отрицателно въздействие. Въздействието не може да бъде премахнато чрез смекчаващи/компенсиращи мерки.


Оценка:

0 – няма въздействие;

от 1 до 3 – слабо въздействие, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки, освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация;

от 4 до 6 – средно по степен въздействие, което е необходимо да се отчете в комбинация с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване или премахване;

от 7 до 10 – значително въздействие, което е необходимо да бъде премахнато чрез избор на алтернативи или прилагане на смекчаващи и компенсиращи мерки.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница