Доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение за „Модернизация на оловно производство чрез въвеждане на технологията

1. Анотация на инвестиционното предложение

Оловно цинковият комплекс гр. Кърджали е в непрекъсната експлоатация повече от 50 години. През 1956 г. е пуснат цинковият завод, а на следващата година заработва и оловното производство. Изградени по технологии на 50-те години на миналия век, двете производства вече са морално остарели, в значителна степен физически амортизирани.

Бъдещата работа на Комбината няма перспектива за развитие без технологично обновяване на мощности с оглед удовлетворяване на високите изисквания за опазване на околната среда. В тази връзка, от 2003 г. ОЦК АД е в процес на поетапно модернизиране с екологична насоченост, което се реализира в две основни направления:

• 
  Модернизация на цинково производство с оглед привеждането му в пълно съответствие с изискванията за ефективна работа на ПСОВ и постигане качество на заустваните в язовир “Студен кладенец” отпадъчните води;
  
• 
  Модернизация на оловното производство с оглед решаване на проблема с повишените емисии на серен диоксид и съдържащ тежки метали прах.
  

- Първият етап е реализиран през периода 2004 – 2005 г. с въвеждане в експлоатация на ярозитна технология в схемата на мокрото извличане на цинковите угарки, с която се създават предпоставки за постигане на висока степен на извличане на цинка и получаване на подходящ за безопасно депониране отпадък (стабилизиран ярозитен кек, отговарящ на всички изисквания на Наредба № 8/2005 г.);

- Следващият етап включва реализация на проект за “Модернизация и разширение на цинковия завод чрез нов пържилен цех, нова система за сярна киселина и нов електролитен цех”, с който завършва технологичното обновяване на цинковото производство в Комбината. Инвестициите в Цинков завод целят повишение на капацитета, повишение качеството на продукта, достигане на световните стандарти за ефективност на производството и постигане на съответствие с най-високите изисквания за околна и работна среда, съгласно българското и европейско законодателство.

Второто направление, включва инвестиционното предложение за “Модернизация на оловно производство чрез въвеждане на технологията “AUSMELT”, целта на което е да се приведе производството в съответствие с изискванията, заложени в Комплексното разрешително № 124/2006 г. на ОЦК АД. При сега действащата технология на оловно производство, екологичните норми и изисквания не могат да се изпълнят без съществени технически промени. Несъответствията се отнасят главно до:

- Завишени SO₂-емисии с газовете от агломерация и шахтово топене;

- Голям брой емисионни източници, което поражда трудности при поддръжката и управлението им;

- Наличие на значителни количества стари отпадъчни шлаки с високо съдържание на цинк, складирани на временно депо на площадка на Комбината;

- Завишени енергийни разходи – не се използва топлотворната способност на сулфидните оловни концентрати.

2. Описание и характеристика на други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценяваното инвестиционно предложение могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитената зона

Предвид обстоятелството, че площадката на ОЦК не попада на територията на защитени зони „Родопи-Източни” и „Студен кладенец” не е изискана информация за други инвестиционни предложения, съществуващи, в процес на реализация и заявени такива, които в съчетание с настоящото инвестиционно предложение, могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитените зони.

3. Описание на инвестиционното предложение, което самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитената зона или нейните елементи

Изборът на технология, съпътстван и от оценка за технико-икономическа пригодност за конкретните условия на ОЦК АД, доведе до сключване на Договор с фирмата AUSMELT Ltd. – Австралия. Предвижданите инвестиции са от порядъка на над 20 милиона евро.

За осигуряване на строителството и експлоатацията на новата инсталация ще се използува съществуващата инфраструктура (шосейна мрежа, ж.п. транспорт, електроснабдяване, водоснабдяване и канализация). Не се предвижда излизане извън територията на площадката при изкопно-насипните, монтажните и други строителни дейности

Ausmelt-процесът е модерна технология от категорията на т. нар. най-добри налични техники в добивната цветна металургия (BREF Code NFM, т. 2.6.2.6). Ausmelt-технологията се отличава със съществени технико-икономически и екологични предимства. За периода 1992 – 2008 г. процесът се реализира в над 20 промишлени инсталации за преработване на първични и вторични оловни и цинкови суровини.

По същество, сега прилаганите оперции агломерация и шахтово топене на действащото производство се изключват от производствената схема и се заменят с два Ausmelt-агрегата – Аusmelt-пещ № 1 за окислително топене на оловната шихта при непрекъснат режим на работа и Аusmelt-пещ № 2, което работи в цикличен режим в два стадия – стадий на редукция на получаваната в първата пещ оловна шлака и стадий на извличане на цинка от шлаката (т. нар. фюминг-процес). Получава се сурово олово, което отива за рафинация в съществуващия рафинационен цех на Комбината и обезцинкованата (т. нар. фюмингована шлака) с ниско съдържание на тежки метали силикатна шлака, която е търговски продукт.

Получаваните при топенето в Аusmelt-пещ № 1 газове са богати на серен диоксид (над 10 об. % SO₂). Предвижда се тези газове, след охлаждане в котел-утилизатор и очистване от прах в сух електрофилтър, да се преработват до техническа сярна киселина в нова дубъл-каталитична дубъл-абсорбционна система (ДКДА-система № 2), която ще осигури висока степен на извличане на сярата (над 98,5 %), респективно остатъчни съдържания на серен диоксид в отпадъчните газове значително под регламентираните с Наредба № 1/2005 г. емисионни норми.

На площадката на Комбината са разположени 26 стационарни емисионни източници (изпускащи устройства), от които 13 броя са в експлоатация съгласно КР № 124/2006 г.

Оценката на мониторинговите имисионни резултати показва тенденция на намаляване нивото на средногодишните концентрации в атмосферния въздух на всички следени показатели в Кърджали. Обобщените резултати показват значителни нарушения на ПДК-нормите за атмосферен въздух за олово и кадмий.

Проектът за модернизация на оловното производство на ОЦК АД чрез въвеждане на технологията “Ausmelt” има за основна задача да премахне стадиите на агломерация и шахтово топене на сега действащата технология с всички техни негативни последствия, така че по същество той има изразена екологична насоченост в следните направления:

- Утилизиране на серния диоксид от топенето на сулфидната оловна шихта до сярна киселина, което ще се реализира посредством изграждане на нова втора ДКДА-система;

- Намаляване обема на отпадъчните потоци и съществено редуциране на прахогазовите емисии;

- Разкриване на възможност за преработване на натрупаните на депо стари оловни шлаки в стадия на фюминг-процеса в Аusmelt-пещ № 2.

Емисионната ситуация на площадката на ОЦК АД след реализация на ИП ще се определя от генерираните прахо-газови емисии, изхвърляни в атмосферата от стационарните източници на двете производства – цинковото и оловното.

С реализацията на ИП се очаква съществено намаляване на прахогазовите емисии от дейността на оловно производство на Комбината, което ще се реализира при замяната на сега действащата технология на агломерация и шахтово топене с отговарящ на всички изисквания за НДНТ метод на директно топене на оловната шихта в модерна инсталация Ausmelt. Получаваният богат на серен диоксид газов поток, ще се обработва с висока степен на конверсия и адсорбция в ДКДА-система за производство на сярна киселина. Подобрения на емисионната ситуация се очакват и по отношение на съдържащите олово и кадмий прахови емисии, главно поради въвеждането на ново модерно оборудване и намаления обем отпадъчни газове.

По отношение на неизбежните и трайните въздействия върху околната среда от строителството и експлоатацията на обекта на ИП, позволява да се направи изводът, че не се очакват значими, трайни и неизбежни въздействия върху околната среда, предпоставки за което са:

• Намаляване на емисиите от серен диоксид в оловния завод под границите на допустимите норми, което се обуславя от:

- Директно намаляване на емисиите в топилната Ausmelt-пещ № 1 на оловния завод, посредством въвеждане на ДКДА-система за производство на сярна киселина с обща степен на извличане на серния диоксид до сярна киселина над 99,5 %, която осигурява остатъчно съдържание под 0,01 об. % SO2, респективно под 300 mg/Nm3 SO2, което ще съставлява не повече от 30 % от допустимата емисионна норма (Чл. 54,т.1 на Наредба №1/2005 г.);

- Организиране на допълнително очистване на бедните на серен диоксид газове от двата стадия (редукция и фюминг) на Ausmelt-пещ № 2 чрез абсорбционна содова очистка до получаване на разтвор на натриев бисулфит (NaHSO3), който след конверсия до натриев сулфат (NaSO4) по една патентно защитена технология на ОЦК АД, ще се влага като реагент в ярозитния цикъл на цинковата хидрометалургична схема на завода;

- Индиректно намаляване на SO2-емисиите чрез производство на пара в котел-утилизаторите на двете Ausmelt-пещи, което е еквивалентно на намален разход с около 8 000 тона нискосернист мазут за година в парацентралата на Комбината, респективно намалени емисии на SO2 с около 1 000 t/y, както и спестени емисии от въглероден диоксид с около 25 000 t/y.

- Индиректно намаляване на емисиите от серен диоксид посредством извличане на около 2 000 t/y цинк годишно чрез преработката до 20 000 тона стари шлаки и до 5 000 тона стари феритни кекове (натрупани на депо в Комбината), което е еквивалентно на около 4 000 t/y сулфидни цинкови концентрати с около 1 250 t/y сяра, респективно около 2 500 t/y серен диоксид в газовия цикъл на производството.

• Въвеждане на ефективна система на сухо прахоулавяне (под 150 mg/Nm3 след сухите електрофилтри – СЕФ) и противоточна мокра очистка на газовия поток от Ausmelt-пещ № 1 (промивни кули и мокри електрофилтри – МЕФ) преди ДКДА-системата за сярна киселина, така че да се осигури намалено количество на извежданата промивна киселина (до 5 m3/h с концентрация около 50 g/l H2SO4), с което няма да се затрудни работата на ПСОВ в сравнение със сега действащото производство.

• С реализацията на ИП се създават предпоставки за повторна преработка и намаляване на натрупаните количества стари оловни шлаки и феритни кекове, както и за преработката на цинксъдържащи отпадъци от стомано-добивната индустрия на страната.

• Получаваната отпадъчна шлака след обезцинковане (фюминг-процес) в Ausmelt-пещ № 2 по състав и гранулометрични характеристики трябва да се третира като търговски продукт за използване от външни потребители.

При експлоатация на действащите инсталациите се генерират следните потоци от производствени отпадъчни води:

• Отпадъчни води от гранулиране на шлака (образуват се при източване на шлаката от шахтова пещ);

• Отпадъчни води от охлаждане на шахтовата пещ;

• Отпадъчни води от агломерация (образуват се от миене на цеха);

• Охлаждащи води от разливочната машина за олово леене на блок;

• Отпадъчни води от прахоулавяне (образуват се от миене на цеха);

• Отпадъчни води от цех „Агломерация” (образуват се от миене на цеха и кесоните на огнището на агломашината);

• Отпадъчни води от агломерационната система, получени при промиването на уловените газове (образуват се от прахоуловителната инсталация "Келер");

• Отпадъчни води от утаителната шахта № 1 на автомивката за миене на автомашини;

• Отпадъчни води от измиване на площадките, в района на "Калаено отделение”, след утаителна шахта № 2;

• Отпадъчни води от миене на площадки, след сборна утаителна шахта № 5;
От общозаводско ползване на вода:

• Отпадъчни води от миене на улици и площадки на територията на комплекса, включително и отпадъчните води след утаителна шахта № 7;

• Отпадъчни води от промиването на вакуум-помпите за очистване на сухите електрофилтри в "цех "Пържилен", след утаителна шахта № 8;

• Отпадъчни води от цех "Акумулаторни отпадъци", след утаителна шахта № 3;

• Отпадъчни води от промиване на пластмасови отпадъци - утаителна шахта № 4;

• Дъждовни води от площадката на мазутно стопанство и отпадъчния кондензат, получен при подгряване на горивото в цистерните, след мазутоуловителите;

Като пречиствателни съоръжения за отпадъчните води от промишлно-дъждовнато канализация се използват:

- Локални пречиствателни съоръжения (утаителни шахти);

- Комбинатската пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) - има проектен капацитет от 22 000 m3/day (респективно 916,6 m3/h) и включва четири основни операции:

- Предварителна неутрализация с хидратна вар;

- Първи агитационен и седиментационен стадии;

- Втори и трети агитационен стадии с последваща седиментация;

- Заключителна неутрализация със сярна киселина.

Q ср. ден 10 368 m3/d;

Q макс.час - 916 m3/h;

Q ср. год. 3 732 480 m3/у.

Източници на охлаждащи отпадъчни води са:

• Охлаждащи води от действащите две системи за сярна киселина;

• Охлаждащи води на цинков електролит;

• Охлаждащи води от компресорно отделение.

Индивидуалните емисионни ограничения за охлаждащите води са представени в Таблица 3.2.

По проектни данни в ПСОВ постъпват водите от промишлено-дъждовната канализация с характеристики, както следва:

• Отпадъчни промишлени води с дебит до 120 l/sec (до 430 m3/h) и среден състав: 3,28 mg/l Pb, 2,51 mg/l Cu, 1,65 mg/l Cd, 157 mg/l Zn, pH = 2,5;

• Дъждовни води с дебит до 40 l/sec, респективно до 140 m3/h (периодично през дъждовните периоди) и среден състав: max. 20 mg/l Pb, max. 4 mg/l Cu, max. 0,15 mg/l Cd, max. 140 mg/l Zn.

Пречистените води след ПСОВ, които се заустват в язовир “Студен кладенец” (III-та категория водоприемник), имат среден дебит 429 m3/h и средни съдържания на контролираните примеси: 0,19 mg/l Pb, 0,018 mg/l Cd, 3 mg/l Zn, 0,02 mg/l Cu и pH в границите 6,0 – 8,5. Тези стойности са в границиете на допустимите норми за III-та категория водоприемник (Pb <0,3 mg/l, Cd < 0,1 mg/l, Zn < 3 mg/l, Cu <0,5 mg/l). Констатираните нарушения на нормите за ПДК на изходящата пречистена вода имат инцидентен характер, което се дължи на повишаване на концентрацията на промивните киселини, които постъпват към ПСОВ. С реализацията на ИП за нов цех “сярна киселина” причината за подобни инцеденти ще бъде отстранена.

За сравнение и съпоставка са представени и актуални данни за качество на водите на язовир „Студен кладенец”. Резултатите от проведеното през 2007 г., с финансиране по програмата PHARE, обстойно изследване на водите в поречието на р. Арда, в т. ч. трите язовира – „Кърджали”, „Студен кладенец” и „Ивайловград”, показват обаче влошена ситуация по отношение на води и утайки. На база тези резултати, зоната в т. нар. опашка на язовир „Студен кладенец”, в която зона се заустват отпадъчните води на ОЦК АД и избистрените води от хвостохранилището на „Горубсо-Кърджали” АД, на основата на европейските норми вече е определена като „водно тяло в риск”, което изисква съответни мерки за постигане на добро състояние

Приведените данни показват завишени концентрации по цинк във водите на язовир “Студен кладенец” по отношение на Холандските норми и на нормите за води за риборазвъждане и риболов. По отношение на българските норми за категории на водоприемниците, които са твърде високи и доста стари, язовир “Студен кладенец” ,по посочените основни замърсители от групата на тежките метали, отговаря на изисквания на неговата категория. Силно замърсени на тежки метали са всички взети проби от седиментите (утайките). Същестен принос в замърсяването на утайките, наред с дейността на ОЦК АД преди пускане в действие на ПСОВ през 1995 г., имат и стари замърсявания от обогатителните фабрики в горното течение на р. Арда. За това свидетелстват много високите съдържание на тежки метали в утайките от язовир “Кърджали”, който е над града.

Битово-фекални отпадъчни води от площадката на ОЦК АД се заустват в канализационната система на гр. Кърджали въз основа договор с фирмата, която експлоатира селищната канализационна система.

Дъждовните води от площадката на ОЦК АД се заустват язовир „Студен кладенец” (ІІІ категория водоприемник), като част от смесен поток отпадъчни води (производствени, дъждовни и охлаждащи).


Отпадъчни води след реализация на инвестиционното предложение

Съгласно инвестиционното предложение към ПСОВ ще се насочи допълнителен поток от около 5 m3/h промивни киселини от новата система за сярна киселина (ДКДА-система № 2), с което обаче проектния й капацитет няма да се превиши. Напротив, предвижда се след реализация на ИП към ПСОВ да се формира общ поток отпадъчни производствени води от оловно производство, който ще бъде редуциран с около 15 % спрямо този от сега действащото производство.

Към двете Ausmelt-пещи и в стадия на гранулация на шлаката се предвиждат затворени водоохлаждащи цикли, което ще доведе до съществено намаляване на условно чистите води зауствани в язовир Студен кладенец.

При сега действащите производства на ОЦК АД средно-денонощният дебит на отпадъчните производствени води в промишлено-дъждовната канализация към ПСОВ (общо за цинково и оловно производства) възлиза на 10 368 m3/d (респективно 228 m3/h или 3 784 320 m3 за година), при проектен капацитет на Комбинатската ПСОВ 22 000 m3/day (респективно 916,6 m3/h), от които 456 m3/day отточни води от промишлената площадка с отточна площ 25 005 m2 при 687 mm средногодишни валежи и отточен коефициент 0,15 и 449 m3/day – изпомпвани води от сотдажни кладенци).

Охлаждащите води възлизат средно на 7 568 640 m3 за година, така че общият годишен поток зауствани в язовир “Студен кладенец” води възлиза средно на 1 352 960 m3 годишно.

Точката на заустване не попада в санитарно-охранителна зона около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около източници на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни или хигиенни нужди.

След реализация на инвестиционното предложение не се очаква съществено изменение в режима на повърхностните и подземните води. В сравнение със сега действащото производство, отпадъчните води след въвеждане в експлоатация на новата Ausmelt-инсталация ще останат практически непроменени независимо от това, че годишният капацитет на производството ще нарастне до 60 000 тона олово. От новата ДКДА-система № 2 се очаква да отпадат допълнително около 5 м³/ч промивна киселина, с която общият дебит отпадъчни води ще остане значително под капацитета на ПСОВ и без предпоставки за инцидентни нарушения на ПДК-нормите, каквито се наблюдават при сега действащите производства.

Очаква се и известно намаляване дебита на отпадъчните води към канализацията за условно-чисти води, главно поради въвеждането на затворени охлаждащи цикли към двете Ausmelt-пещи и затвореният воден цикъл на гранулация на фюмингованата шлака.

Реализация на ИП може да се оцени като пряко и дълготрайно в допустимите емисионни норми за заустване на отпадъчните води след пречистване в язовир “Студен кладенец”. Предпоставките за облекчена работа на комбинатската ПСОВ, както и подновяването на значителна част от канализационната система за отпадъчни промишлени води при изграждане на новите инсталации, несъмнено ще имат положително въздействие в сравнение със сега действащите производства, както върху повърхностните води, така и върху подземните води в обхвата на промишлената площадка на ОЦК АД.