Доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение за „регионално управление на отпадъците в регион пазарджик



страница19/19
Дата22.08.2016
Размер2.67 Mb.
#7042
ТипДоклад
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

Наличие на причини от първостепенен обществен интерес за реализиране на инвестиционното предложение или съображения във връзка с човешкото здраве, обществената сигурност и благоприятни въздействия върху околната среда.


Няма отношение.
    1. Предложение за компенсиращи мерки


Не е необходимо предлагането на компесаторни мерки.
    1. Общо заключение


Въз основа на гореизложеното може да се заключи, че при прилагането на горепосочените смекчаващи мерки, инвестиционното предложение за „Регионално управление на отпадъците в регион Пазарджик” е съвместимо с предмета и целите на защитената зона BG0002057 „Бесапарски ридове” по Директива за опазване на дивите птици.
  1. Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР (когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането на ИП и че не е налице друго алтернативно решение.


Няма обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР.
  1. Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация

    1. Изпозлвани методи на изследване


Използвани са стандартни методи за определяне на видовия състав на птиците и за

оценка на тяхната численост.



Проучванията са извършени по трансектен метод (Bibby, 1992) и наблюдение от наблюдателен пункт (точка) (Bibby, 1992). Използвани са високопрходим автомобил, GPS, фотоапарат, увеличителна тръба 20х60 и бинокли 10х50 и 16х50.

Осъществени са четири огледа на терена – в периода 15-16.04.2011 и 16-17.05.2011 и на дати 16.07.2011 г. и 23.07.2011 г. от биолог Димитър Димитров и д-р Диньо Кючюков. При изготвяне на оценката за съвместимост са използвани и данни от проучванията проведени април и май месец от проф.дсс Димитър Павлов.

Оценките са извършени въз основа на нормативната база по българското екологично законодателство, адаптирано с европейското – Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии и произтичащите от тях нормативни документи – правилници, наредби и тарифи за обезщетения при нанесени неотстраними вреди. Ползвани са заповедта за обявяване и новия Стандартен формуляр за защитената зона, изготвен от екип на БАН, „Червена книга на България”, „Орнитологично важните места в България и Натура 2000”, „Атлас на гнездящите птици в България”, Птиците на Балканския полуостров (Симеонов, Мичев, 1991) и др.


    1. Методи за прогнози и оценка на въздействието



За оценяване на степента на отрицателното въздействие на отделните видове птици, предмет на опазване в защитената зона е използвана изготвената от Таньо Мичев оригинална таблица (Таблица 11-1., непубликувани данни ).
Таблица 11-1 Таблица за оценяване на отрицателното въздействие върху даден вид-предмет на опазване в защитената зона


ЗЗ “Бесапарски ридове”

Г


СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

Оценка

Гнезда

Яйца


Малки

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене

Термики


Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)*

























Увреждане (0,5 т)**

























Влошаване (0,3 т)**

























Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)




Геогр. Свързаност (0,8 т)




Общо

























Забележки:

* Когато се касае за вид от Червената книга, точките се удвояват.

** Когато при увреждане, влошаване и обезпокояване се засяга между 10% и 70% от популацията на дадения вид в съответната защитена зона, точките се удвояват, а над 70% - точките се утрояват.

В най-лявата колона на таблицата са подредени категориите (видовете) отрицателно въздействие върху дадения вид. Особеностите на всяка една от тези категории са разгледани последователно:

Унищожаване – отрицателно въздействие, което причинява нулев гнездови успех; пълно унищожаване по различни начини на гнезда, яйца, на места за гнездене, миграция и зимуване; с 38% тежест от цялостното въздействие.

Увреждане – отрицателно въздействие, което причинява съществено (над 50%) намаляване на гнездовия успех, прогонване на преобладаващата част от двойките, които са заели гнездова територия, или са направили гнезда, на малки пред излитане и пр; съществено намаляване на възможностите за гнездене, хранене и нощуване; с 23% тежест от цялостното въздействие.

Влошаване – отрицателно въздействие, което причинява намаляване (под 50%) на гнездовия успех; прогонване на малка част от двойките, които са заели гнездова територия или са направили гнезда, на малки пред излитане и пр.; незначително намаляване на възможностите за гнездене, хранене и нощуване; съществено нарушаване нормалната денонощна активност на птиците; с 14% тежест от цялостното въздействие.

Обезпокояване – отрицателно въздействие, което не се отразява съществено на гнездовия успех, но нарушава нормалната денонощна активност на птиците; с 5% тежест от цялостното въздействие.

Фрагментация – отрицателно въздействие, което причинява разкъсване, надробяване, насичане на местата за гнездене, миграция и зимуване; с 5% тежест от цялостното въздействие.

Замърсяване – отрицателно въздействие от няколко вида:

  • Замърсяване с твърди битови отпадъци;

  • Замърсяване с промишлени отпадъци;

  • Замърсяване с нефтени продукти;

  • Замърсяване с химически препарати за торене, за борба с вредители и др. подобни;

  • Шумово замърсяване;

  • Светлинно замърсяване.

В таблицата се нанася само степента, а характерът на замърсяването се уточнява в текста към дадения вид; с 9% тежест от цялостното въздействие. Тук се включва и зацапване, омазутяване на отделни птици.

Категориите въздействие „Биокоридори” и „Географската свързаност” са включени в таблицата само като обща оценка.



В следващата колона са включени трите фази от годишния цикъл на птиците:

Размножаване– разделено на:

  • Птици, гнезда и яйца – имат се предвид както възрастни птици в размножителна фаза, новопостроени гнезда, така и такива с яйца в различен стадий на развитие;

  • Места за гнездене – естествените субстрати, на който са разположени гнездата – дървета, храсти, скали и скални комплекси, тръстикови масиви, пасища, ливади, пясъчни коси (тук не се включват, ел. Стълбове, комини, покриви, кубета на църкви и др. подобни);

  • Места за хранене – всякакви хранителни биотопи с естествен характер.

Миграция – разделена на:

  • Места за термики – терени, над които се образуват възходящи въздушни потоци, които реещите се птици използват за набиране на височина по време на миграцията. Без тяхна помощ тази група мигранти не може да достигне до местата за зимуване в Африка;

  • Места за нощуване – преобладаващата част от водолюбивите птици използват за нощуване естествени и изкуствени водоеми с голямо водно огледало, където се намират в безопасност. Мигриращите ята от обикновени щъркели и жерави използват открити пространства, отдалечени от пътища и селища – стърнища, угари, ливади, пасища. Мигриращите грабливи птици нощуват в обширни горски комплекси. Към местата за нощуване следва да се прибавят и онези терени, които патици и гъски използват за убежища по време на линеенето (смяната на оперението, когато губят способността да летят и стават уязвими). Мигриращите пойни птици използват за нощуване горски и тръстикови масиви, храсталаци.

Зимуване – разделено на:

  • Места за хранене – ниви със зимни житни култури, люцерни, езера и блата, рибарници и рибовъдни стопанства, язовири и микроязовири, черноморския шелф;

  • Места за нощуване – незамръзнали езера и блата, язовири и микроязовири, рибарници и рибовъдни стопанства, черноморския шелф; заливни и лонгозни гори по Дунава, Тунджа, Марица и Черноморието, пясъчни коси по Дунава, Марица и др.

В най-дясната колона е посочена обобщената степен на въздействие от съответната категория въздействие, която е сума от отделните оценки.

В най-долната част на тази колона е посочена обобщената степен на въздействие от всички категории. Това е крайната оценка за степента на въздействие върху дадения вид.



От 0 до 1 няма въздействие

от 1 до 5 – малка степен на въздействие, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация;

от 5 до 10 – средна степен на въздействие, което е необходимо да се намали или премахне чрез прилагане на смекчаващи мерки;

от 10 до 15 – голяма степен на въздействие, което е необходимо да се намали или премахне чрез избор на алтернативи или прилагане на компенсаторни мерки.

За определяне степента на фрагментация е използвана „плътността на планове,

програми и ИП на площта от 1 km2”. Това e число, получено от разделянето на техният

брой на общата площ (в km2) на защитената зона.


    1. Източници на информация





  1. Закон за защитените територии (ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. доп. ДВ бр. 98 от '99 г.,изм. доп. ДВ бр. 28, 48 и 78 от 2000 г., изм. доп. ДВ бр. 23, изм. бр. 77 и бр. 91/2002 г., изм. ДВ бр. 28, изм. доп. ДВ бр. 94/2005 г., изм. ДВ бр. 30/2006 г., посл.пром. 8 март 2011 г.)

  2. Закон за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г.; изм. и доп., бр. 88, изм. бр/ 105/2005 г. , изм. ДВ бр. 29, бр. 30, бр. 34/2006 г., посл. изм. 26 Април 2011г.)

  3. Защитени територии, РИОСВ- Пазарджик

  4. Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие, 1993

  5. Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони- В сила от 11.09.2007 г. Приета с ПМС № 201 от 31.08.2007. Обн. ДВ. бр.73 от 11 Септември 2007г., посл. изм. Януари 2011 г.

  6. Стандартни формуляри за специални защитени зони (ССЗ) за проекто-територии от значение за общността (ПТЗ) и за специални консервационни зони (СКЗ) по Натура 2000.

  7. Ботев, Б., Ц. Пешев (ред.). 1985. Червена книга на Република България. т. 2: Животни.

  8. София. БАН, 183 с.

  9. Костадинова, И., М. Граматиков (отг. ред.). 2007. Орнитологично важни места в

  10. България и Натура 2000. БДЗП, 11, София, 639 с. (на бълг. и англ. език).

  11. МОСВ. 2008. Заповед № РД-786 от 29 октомври 2008 г. за обявяване на защитена зона „Бесапарски ридове”, публикувана в ДВ брой 106/2008 г.

  12. Нанкинов, Д., С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов. 1997. Фауна на България, Aves, Част

  13. 2, т. 26, София, Академично издателство ”Проф. Марин Дринов” и Издателство “Пенсофт”, 427 с.

  14. Орнитологично важни места в България и Натура 2000. БДЗП, 11, София: 474-

  15. 476 (на бълг. и англ. език).

  16. Симеонов, С., Т. Мичев, Д. Нанкинов. 1990. Фауна на България, 20, Aves, част I,

  17. София, Изд. БАН, 350 с.

  18. Янков, П. (отг. ред.). 2007. Атлас на гнездящите птици в България. Българско

  19. дружество за защита на птиците

  20. Симеонов, С., Т.Мичев, 1991, Птиците на Балканския полуостров, Изд. Петър Берон, 248 с.

  21. Централна лаборатория по обща екология при БАН, Доклад за резултатите от извършени допълнителни проучвания и анализи относно очакваната степен на увреждане върху предмета и целите на опазване на ЗЗ „Бесапарски ридове” от инвестиционно предложение „Инсталация за превръщане на отпадъци в енергия” в ПИ № 000540 в землището на с. Главиница, общ. Пазарджик

  22. Демерджиев Димитър.2008. Проучване на разпространението и числеността на видовете птици, обект на опазване в района на ОВМ „Бесапарски ридове” през 2008 г. Българско дружество зазащита на птиците. Доклад.Пловдив.

  23. Bibby, C.J., N.D. Burgess, D. A. Hill. 1992. Bird Census Techniques. The University Pres, Cambridge
  1. Документи по чл. 9, ал. 2 и 3.


Възложителят и експертите, изготвящи доклада, могат да провеждат консултации с дирекциите на националните паркове, басейновите дирекции, с Изпълнителната агенция по околна среда, както и с други централни и регионални органи и техните специализирани структури, с научни институции/организации, резултатите от които се прилагат към доклада по ал. 2. 

Експерти с компетентност в областта на опазване на местообитанията и видовете, включени в приложение № 1 и № 2 ЗРБ, отговарящи на изискванията на чл.9 Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони в сила от 11.09.2007г. Приета с ПМС № 201 31.08.2007г.





  1. Проф. дссн Димитър Петков Павлов

- лицензиран експерт по ОВОС и ЕО Удостоверение № 615 /.2007 г.”Растителен свят”, ”Ландшафт”,”Природни обекти”

  • Катедра: ” Дендрология “ Факултет – Горско стопанство при ЛТУ гр. София

  • Диплома № 002985 за завършено висше образование, спец. Горско стопанство във ВЛТИ, сега ЛТУ

  • Диплома № 8449 за научна степен “кандидат на науките”, сега “доктор”

  • Диплома № 8721 за научното звание “доцент”

  • Диплома № 26107 за научна степен “доктор на селскостопанските науки”

  • Диплома № 26349 за научна звание “професор”

Служебна бележка от ЛТУ София
2. Д-р инж. Диньо Тодоров Кючюков

  • Автобиография

  • Лицензиран експерт по ОВОС и ЕО Удостоверение № 2/07.04.2006 г. „Животински свят”

  • Диплома № 040795 за завършено висше образование (магистър), спец. Горско стопанство

  • Диплома № 27278 за образователна и научна степен „доктор” по научна специалност 04.04.11, въз основа на дисертационен труд – «Проучвания върху орнитофауната на големите софийски паркове»

  • Служебна бележка от ЛТУ, Катедра дендрология

3. Биолог Димитър Димитров

- Диплома № 115340, за завършено висше образование, спец. Биология, Биологически факултет на СУ



  • Копие от Трудова книжка, удостоверяваща 8 години трудов стаж като експерт в РИОСВ-София и ПП Витоша

  • Служебна бележка от Екотан ЕООД, удостоверяваща работа по мониторинг на птици

  • Служебн бележка от П-Юнайтед ООД, удостоверяваща работа по мониторинг на птици, изготвяне на оценки за съвместимост и Доклади по ОВОС за периода 2009-2011 година



1

2

3 ПИ 456 е включен към територията на регионалното депо с решение №213 от 12.11.2009 г.

4

5


Каталог: odobrdoklzz-riewpz
odobrdoklzz-riewpz -> Възложител: Община Велинград
odobrdoklzz-riewpz -> Попинци” (BG0001039) на инвестиционно предложение за „Създаване на 450 дка насаждение от лавандула и закупуване на специализирана техника”
odobrdoklzz-riewpz -> София, март 2012 година съдържание
odobrdoklzz-riewpz -> Сценарий за всяко вероятно въздействие в рамките на научните предпоставки за съществуването на такова въздействие
odobrdoklzz-riewpz -> Оценка за степента на въздействие върху защитени зони


Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница