Доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение за „регионално управление на отпадъците в регион пазарджик
Изтегляне 2.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Aнотация на инвестиционното предложение
- А) Рекултивация на съществуващото сметище на площадка Алеко Константиново
ВъведениеНастоящата оценка за степента на въздействие на инвестиционно предложение „Регионално управление на отпадъците в регион Пазарджик” върху защитена зона се извършва на основание чл. 6 (3) и 6 (4) на Директива 92/43/ЕИО, чл. 31-34 на Закона за биологичното разнообразие и Наредбата за условията и реда за извършване на Oценка на съвместимостта (ОС) на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (ЗЗ). Формата и съдържанието на Оценката са съобразени с изискванията на МОСВ, Становище на РИОСВ-Пазарджик Изх. № КД-01-2379/27.06.2008г. и Становище на РИОСВ-Пазарджик Изх. № КД-01-2379/28.12.2011 г. Оценката за съвместимост е изготвена от колектив експерти, притежаващи необходимата компетентност в областта на опазване на местообитанията и видовете птици, включени в приложение № 1 и № 2 ЗРБ, отговарящи на изискванията на чл.9 Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони в сила от 11.09.2007г. Приета с ПМС № 201 31.08.2007г. Експертите изготвили оценката са проф. дссн Димитър Павлов, д-р Диньо Кючуков и магистър биолог Димитър Димитров. Освен процедурните изисквания при оценката на вероятността от отрицателни въздействия и тяхната значимост е взето предвид следното:
При изработването на оценката за съвместимост са взети предвид всички ръководства и документи на ЕК, касаещи Натура 2000.
Целта на инвестиционното предложение на Община Пазарджик „Регионално управление на отпадъците в регион Пазарджик“ е изграждане на регионално депо за отпадъци и регионален център за рециклиране. За постигането й са направени предварителни предпроектни проучвания, в резултат на които е предложено изграждане на Регионална система за управление на битовите отпадъци, състояща се от Регионално депо и Регионален център за рециклиране, разположени на площадка „Алеко Конснтантиново“ и претоварна станция Велинград/Ракитово. Реализацията на инвестиционното предложение предвижда:
2. Регионално депо за неопасни отпадъци – с. Алеко Константиново 3. Регионален център за рециклиране – Алеко Константиново
Реализацията на инвестиционното предложение за изграждане на регионално депо ще доведе до закриване и рекултивация на съществуващото сметище с землището на с. Алеко Константиново. Предмет на настоящата оценка е основната площадка „Алеко Константиново“, която включва:
Проектът ще се реализира на терен, общинска собственост, в землището на с. Алеко Константиново, местност “Баира” (Фигура 1.1). На регионалното депо се предвижда депониране на неопасни и инертни отпадъци, по смисъла на Наредбата за класификация на отпадъците, а разположението му да бъде в съседство и върху площадката на понастоящем експлоатираното общинско депо в землището на с. Алеко Константиново. Площадката на днешното депо е около 123,291 дка, като се предвижда за бъдещото регионално депо да бъдат преотредени допълнителни 225,161 дка. Бъдещата площадка, с обща площ около 348,452 дка, отстои на 12 км южно от гр. Пазарджик, на 1,2 км от с. Алеко Константиново и 1,8 км от с. Главиница. На площадката, освен клетките на новото регионално депо и съпътстващата ги инфраструктура се предвиждат за изграждане още система за събиране и пречистване на инфилтрата, система за улавяне и утилизация на биогаза и Регионален център за рециклиране (РЦР). В РЦР се предвижда разполагане на инсталация за сепариране, съоръжение за компостиране, инсталация за рециклиране на строителни отпадъци, приемателна площадка за временно съхранение на опасни отпадъци от бита и едрогабаритни отпадъци.
Бъдещата площадка е определена с Решение №213/12.11.2009год., прието с Протокол №18 от общински съвет Пазарджик и е разположена в землището на с. Алеко Константиново, ЕКАТТЕ00254, с обща площ 348,452 дка. Част от площадката, понастоящем, е действащото сметище с площ 123,291 дка в ПИ №000654. Основната площадка е разположена на обща площ от 348,452 дка и включва съществуващото сметище на гр. Пазарджик с площ от 123 дка, находящо се югоизточно от с. Алеко Константиново, община Пазарджик, както и поземлени имоти с №№ 000456, 070003, 070004, 070005, 070006, 070007, 070008, 070009, 070011, 070012, 070013, 070014, 0690010, 0690009, 0690008, 0690007, 069006, 0690011, 0690004, 0690003, 0690002, 0690001, 0680002, 0680003, 0680004, 0680005, 0680006, 461, 298, 278, 207. Скица на имотите, с площ, предназначение и начин на трайно ползване на земите и координати на чупките на кунтура на площадката на ИП са представени в Приложение 1. До сметището се достига по специално изграден асфалтов път. Собствеността на земите е както следва: Общинска публична- 125,045дка;частна- 84,539дка; общинска частна -130,.984дка;обществени организации-8,329дка/. В релефно отношение площадката е със слабо хълмист характер и е разположена върху склоновете на най-високия хълм в околността. На фигура 1.2 е представен генплан на площадка с. Алеко Константиново. 
Фигура 1.2 Генплан на площадка с. Алеко Константиново Елементите на Инвестиционното предложение, предвидени за изграждане на основната площадка Алеко Константиново са: А) Рекултивация на съществуващото сметище на площадка Алеко КонстантиновоВъв връзка с решение за изграждане на територията на съществуващото депо на регионално депо, Община Пазарджик е придобила собственост върху значима част от граничещите с депото земи, разположени основно по западната граница на депото. Отпадъците на съществуващото сметище се депонират от 1962 г., като първоначално са запълвани отработените пространства на две кариери за мрамор. Депото е изградено на няколко нива върху склон с югозападно изложение. Средната дебелина на натрупаните отпадъци варира от 4,0 – 22,0 m, откосите са стръмни (30 - 480) и в голямата си част обезопасени (запръстени). Заетата площ от депото е 65,882 dka (2D) като от тях 10,535 dka са извън отредената площ. На територията на депото се депонират производствени отпадъци на „Тракия Папир” АД в течно състояние. Заетата от тези отпадъци площ е около 1,6 dka. На депото няма изграден дънен изолационен екран, система за събиране и отвеждане на биогаз, система за събиране и отвеждане на инфилтрата. Депонираните отпадъци веднъж месечно се разстилат с булдозер и запръстяват. На депото се изпълнява входящ контрол на отпадъците (от фирмата оператор). Отредената площ за депониране на неопасните отпадъци от Община Пазарджик възлиза на 123291 m2. Усвоената до момента площ е 65,882 dka, от които 39,757 dka, заети от относително равни площадки и 24,291 dka, заети от откоси (таблица 1.1). Депото е изградено без изграждане на долен минерален запечатващ пласт, геомембрана, дренажна система за инфилтрат. Отпадъците са насипани в отработени площи на две кариери за добив на мрамор. Таблица 1.1 Площи, заети от депото на Община Пазарджик
Предлаганите мерки за рекултивация на депото, са основани на оценка на риска за околната среда, изискванията на българското законодателство (ЗУО; Наредба №8/2004 г.; Наредба №26/1996 г. и избора на саниращи мероприятия (Модел „С”). Към техническата рекултивация на депото за неопасни отпадъци на Община Пазарджик са отнесени дейности, които са в съответствие с изискванията на Наредба №8/2004 г., чл. 20, Приложение 2, раздел 4, и чието изпълнение е необходимо за конкретното дело. Дейностите включват:
Укрепяване на заблатена зона В проекта за рекутливация е оконтурена слаба (заблатена) зона, разположена на най-ниското хипсометрично ниво на V площадката (к. 249,5) с 1628 m2. Наличието й е обослувено от депониране в миналото на утайки от хартиената промишленост и стичане на инфилтрат от депонирани отпадъци от по-високо разположени площадки. Преди започването на закриването на депото в проекта са заложени специални мероприятия за повишаване носимоспособността на депонираните утайки, чрез изграждане на армирана еластична платформа от геомрежи. Геотекстилът играе ролята на сепаратор, който не позволява смесването на материала от основата с този на едрия чакъл. Без него едрият чакъл ще се закаля и това няма да позволи доброто заклинване на чакъла в отворите на геомрежата. Именно това заклинване спомага за образуването на преразпределяща динамичния товар платформа от «геомрежа – едър чакъл/трошен камък». Тази армирана платформа не позволява да настъпят неравномерни слягания и повишава носимоспособността на слабата основа, което е и крайната цел за осъществяване на рекултивацията. Геотекстилът няма да позволи преразход на едрия чакъл. Без геотекстил, голяма част от по-фината фракция на едрия чакъл/трошения камък ще премине през отворите на геомрежата. За съжаление без тази по-фина фракция е невъзможно пълното и ефективно заклинване на чакълак/камъка в отворите на геомрежата. Геотекстилът Typar SF94 играе ролята и на допълнителна армировка, тъй като има много висока якост на опън. В проекта е предвиден транспорт на чакъла от кариера «Огняново - К» АД, гр. Пазарджик с автосамосфали на 24 km разстояние и разстилане с булдозер 180-230 к.с. Фирмата е специализирано предприятие за добив на инертни материали от трошен камък. Находища на фирмата: р-к „Огняново - 77”. Местоположение – на 12 км от гр. Пазарджик, в югоизточна посока. До кариерите има асфалтов второкласен път. Изгребване на отпадъци, извън отредената площ Отредената площ за депониране на битовите отпадъци от Община Пазарджик възлиза на 123291 m2. Усвоената до момента площ е 65882 m2, от които 10535 m2 са извън отредената за депото площ – площадка I и прилежащи към нея откоси. Определянето на обемите насипни отпадъци за изгребване извън отредената площ възлиза на 45628 m3. Преоткосиране и вертикално планиране За осигуряване на противоерозионната стабилност на депото и благоприятен релеф за остатъчния период на експлоатация при отчитане на изискванията за минимални наклони на билото и въздушните откоси на горния изолиращ екран в проекта е предвидено намаляване на наклона на западния (опасващ депото) откос. По зарадната граница, в зоната на преоткосиране, откосът е планиран с наклон 190 (по-малък от допустимия по наредба №8/2004 г. – 1:2,5), с което се осигурява стабилност на отпадъчното тяло. Преоткосирането ще се извърши чрез изгребване на отпадъците в зоната на голям западен откос – 233811 m3 с багер обратна лопата и предепонирането им в рамките на отредената за депониране площ. Новоформираната площ на депото е в размер 57766 m2 . Таблица 1.2 Площ на депото след изгребване на отпадъци извън отредената площ и преоткосиране на западен откос
Предепониране на отпадъци от изгребване и преоткосиране на зааден откос Предопонирането на отпадъците след изгребване и преоткосиране на западния откос с планиране на ерозионно безопасни наклони на депото ще се изпълнява чрез разстилане и подравняване върху новоформираните площадка и откос. След предепонирането на 279439 m3 отпадъци от изгребване извън отредената площ и преоткосиране, депото е с площ 54270 m2 , от които 22708 m2 площадки и 37233 m2 откоси. Таблица 1.3 Площ на депо «Алеко Константиново» след предепонирането на отпадъците от преоткосиране и вертикално планиране
Депониране на отпадъци за периода на остатъчна експлоатация Съгласно направената оценка на риска за околната среда, изготвеният график за изпълнение на планираните дейности по закриването и рекултивацията на депото в „Инвестиционен план за управление на отпадъците в регион Пазарджик”, в проекта е планирано разстилане, подравняване и уплътняване на кубатури отпадъци за депониране през периода на остатъчна експлоатация в размер на 81721 m3. В проекта, разстилането на отпадъците е предвидено да се извършва с булдозер с прибутване 40 m, а уплътняването – чрез трикратно преминаване върху цялата площ (11955 m2) с булдозер или с шиповиден валяк (при наличност). След окончателното депониране на прогнозни отпадъци с общ обем 75000 m3 новоформираното депо има обща площ 77495 m2. Табица 1.4 Площи за закриване – депо «/Алеко Константиново», Община Пазарджик
Периодично запръстяване Мероприятието е предвидено във връзка с изискванията на Наредба №8/2004 г. и Наредба №7/1992 г. за предотвратяване разпиляването на леката фракция от повърхността на отпадъчното тяло през етапа на експлоатация на депото и хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. С изпълнението му се осигурява по-бърз преход от аеробна към анаеробна фаза на минерализация на отпадъците, предотвратява се прекият достъп на птици и животни и реалната възможност от пожари. На запръстяване подлежат разстиланите, подравнени и уплътнени отпадъци, получени след почистването на депото и планирането на ерозионно безопаен наклон, както и тези, които ще се насипят през остатъчния период на експлоатация. Необходимите кубатури земни маси са определени на база на пресметнати количества на отпадъци от предепониране и прогнозни за депониране (01.01.2008 г. – 30.06.2010 г.) при 264 бр. работни дни в годината и степен на уплътняване 1:3. Съгласно изискванията на ЗОЗЗ и Наредба 26/1996 г. в проекта е предвидено изземване на хумусно-акумулативния хоризонт на земите, подлежащи на отчуждение с надграждането на депото – 7970 m2 – 2391 m3 и съхранение на временно депо с оглед оползотворяването им. В проекта е остойностено транспортирането на необходимите за запръстяване земни маси от строителството на града, разположен на 12 km от депото. Изгребването и натоварването на земни маси, необходими за запръстяване на отпадъците ще се извършва с багер. Извозването им до съществуващото депо на 12 km ще се извършва със самосвал с вместимост на коша 10 тона. Необходимите количества възлизат на 3859 m3. Разстилането на земните маси ще се извършва с булдозер с прибутване, като на разстилане подлежат 6250 m3. Предотвратяване постъпването на повърхностни води в тялото на депото За предотвратяване постъпването на повърхностни води в тялото на депото се проектира построяването на необлицована охранителна канавка от източната страна на депото и две облицовани канавки, разположени на берми с коти 262 и 276. Разглежданото депо на Община Пазарджик се разполага върху южните склонове на „Башикаровски баир”, във водосбора на долина с направление почти изток – запад, която няма повърхностен отток. С оглед безопасното извеждане на повърхностните води от площите над рекултивираното депо се предвижда изграждане на една охранителна облицована канавка К1, за отвеждане на повърхностния отток от северозападната страна на к.сметищното тяло. Закриване на депото за неопасни отпадъци – Община Пазарджик Предлаганите мерки, във връзка със закриване на съществуващото депо за отпадъци на Община Пазарджик, са основани на оценка на риска за околната среда и изискванията на българското законодателство (ЗУО; Наредба №8/2004 г.; Наредба №26/1996 г.). Карта с разположение на рекултивираното депо и елементите на рекултивацията са представени в Приложение 2. Съгласно изискванията на Наредба 8/2004 г., основната цел след закриването на депото са планиране и изпълнение на дейност, свързани с осигуряване на: ● горен изолиращ екран, който: А) изключва емисията на вредни вещества към компонентите на околната среда; Б) предотвратява инфилтрацията на атмосферни води през сметищното тяло; В) създава условия за безопасно отделяне на газовете от сметищното тяло; ● провеждане на мониторингови изследвания: - газове – CO2, CH4, H2S, O2. - топография на тялото. Тяхното изпълнение включва:
В проекта са представени технически решения, включително с възможности за: ● изграждане на система за газов дренаж; ● полагане на разделителен геотекстил; ● изграждане на минерален запечатващ слой, чрез прилагане на екраниращ слой от глини (I вариант) или хидрогеомембрана – „БентоМат”/, „Бентофикс” (II вариант) или комбинация ат двете (III вариант); ● полагане на разделителен геотекстил; ● изграждане на дренаж за отвеждане на инфилтрирани дъждовни води; ● полагане на разделителен геотекстил; ● прилагане н земни маси за рекултивиращ слой. Горният изолиращ екран е проектиран съобразно предвидения обем на отпадъците и позволява естественото вписване на депото в съществуващия ландшафт. Определените проектни наклони на билната част и откосите не допускат заблатяване и прояви на ерозионни процеси. Планираният наклон на откосите е 190 и е по-малък от ограничителния по Наредба 8/2004 г. (1:2,5). Газоотвеждаща система Съгласно изискванията на Наредба 8/2004 г. газовият дренаж трябва да включва: А) дренажен слой; Б) събирателни газоотвеждащи дренажни тръби (кладенци), осигуряващи провеждане на газовите емисии, отделяни от отпадъчното тяло и тяхното отвеждане. Необходимостта от изграждането й се обуславя от значителното количество на биоразградими вещества в отпадъка. В проекта е предвидено полагане върху хоризонтални повърхности на новоформираните площадка на к. 282 и защитни берми на коти 262 (ширина 6 m) и 276 (ширина 4 m) на газдрениращи ленти от промита речна баластра с ширина 1 m и дебелина 0,5 m. Върху площадката на к. 282 лентите са съответно една надлъжна и 3 перпендикулярни на нея на 50 m отстояние по между им. В пресечните им точки се изграждат предварително три вертикални сондажни кладенци с Ф 400, запълнени с чакъл, които в процеса на рекултивация се надграждат с железобетонни пръстени с Ф 600 (Ф 400 вътрешен) до кота +0,50 m над горната повърхност на рекултивиращия пласт (проектна обща дължина на пръстените за един сондажен кладенец е 1.5 m). Върху бермите на коти 262 и 276 се изграждат по една надлъжна газоотвеждаща лента. В средата на всяка лента през 30 m се отварят вертикални сондажни кладенци с Ф 400, запълнени с чакъл, които в процеса на рекултивация се надграждат с железобетонни пръстени Ф 600 (Ф 400 вътрешен), до кота +0,50 m над горната повърхност на рекултивиращия пласт. Полагане на геотекстил В проекта е предвидено полагане на геотекстил с площно тегло 300g/m2 само над газоотвеждащия слой. Необходимото количество възлиза на 1000 m2. Минерален запечатващ пласт С него се осигурява предотвратяване постъпването на повърхностни води в тялото на депонираните отпадъци. Минералният запечатващ пласт трябва да има висока степен на водоплътност, да е устойчив на излужване и да притежава способност за самозаздравяване. Предвиденият във проекта I вариант разглежда изграждане на минерален запечатващ слой от естествени глини с дебелина 0,5 m върху планираното и подравнено отпадъчно тяло с площ в размер на 77,495 dka. Полагането на глините ще се извършва на два пласта по 0,25 m с 2 кратно уплътняване до достигане на плътност 1х10-9 m/c. Влаганите глинести материали в минералния запечатващ пласт трябва да осигуряват състав, физични характеристики и състояние на отделните слоеве както следва:
Необходимите количества глини възлизат на 38748 m3. В проекта е предвидено изграждане на алтернативна на естествените глини бентонитова хидлоизолация с тегло >= 3.50 g/m2 (II вариант). Необходимото общо количество възлиза на 85245 m2 при отчетени 10% загуби от застъпване или комбинация от глина (0.3 m – 23249 m3) и бентонит – 85245 m2 (III вариант). Дренаж за отвеждане на инфилтрирани дъждовни води Над минералния заечатващ слой в проекта е предвидено изграждане на дренажен слой във вид на площен дренаж с дебелина 0.3 m от промита речна баластра 16/32 mm с коефициент на филтрация Kf=1.10-3m/s, позволяващ извеждането на инфилтрираните през рекултивиращия слой атмосферни валежи. В проекта е предвидено полагане на перфорирана в горната 1/2част дренажна тръба HDPE Ф 75 с обща дължина 130 m. Тя се полага на изток-североизток от кота 280,17 до кота 279,5 на депото (0,53%), при което събира и отвежда инфилтрираните дъждовни води през рекултивационния слой извън тялото на депото. Около и над тръбата се изсипва и уплътнява дренажният слой от чакъл с дебелина 0,50 m. Необходимото количество възлиза на 3305 m3. Над дренажния слой от промита речна баластра в проекта е предвидено полагане на разделителен геотекстил с площно тегло 300 g/m2. Необходимото количество възлиза на – 12116,5 m2 при отчетени 10% загуби от застъпване на платната. Рекултивиращ слой Рекултивиращият слой е проектиран с обща мощност 1 m във връзка с изпълнението на дейностите по закриване на депото и предвиденото бъдещо ползване на територията му след приключване на експлоатацията му – за затревяване. В проекта е предвидено изграждане на рекултивиращ пласт на 77,495 dka технически рекултивирани и закрити за експлоатация терени. За изграждането на рекултивиращия слой са необходими 77495 m3 почвени материали, от които – хумусна почва (0,3 m) – 23248,5 m3 и земни маси (0,7 m) – 54246,5 m3. Необходимите за рекултивация почвени материали и земни маси ще бъдат осигурени от изграждането на новото депо, съгласно Наредба № 26/2002 год за рекултивацията на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт. Приблизителното количество на иззетите земни маси и почвени материали от площадката, предвидена за изграждане на новото депо, са съответно: около 60-70000 m3 земни маси и 100-120 000m3 почвени материали. Точните количества земни маси и почвени материали ще бъдат определени в работния проект. След изпълнение на рекултивацията на същестуващото сметище ще останат достатъчно почвени материали и земни маси за запръстяване при експлоатацията на новото депо през първите 5 години. За осигуряване на работата на депото за целия период на експлоатция материали за запръстяване и рекултивация ще бъдат изкопни материали при строителството на сгради и съоръжения на територията на община Пазарджик и компостът, произвеждан от депото. Биологична рекултивация Биологичната рекултивация е разработен във връзка с изпълнение на изискванията на Наредба №8/2004 г. (т. 4.13; т. 4.19; т. 4.20 и т. 4.21) и Наредба №26/1996 г. С нейното изпълнение нарушената от изграждането на депото площ ще бъде възстановена и приобщена към околния ландшафт с подходящо избрани за условията тревна и дървесна растителност. Съобразно предвидените дейности по техническа рекултивация и закриване на биологична рекултивация подлежат 77,495 dka технически възстановени земи. Основните дейности, залегнали в проекта по биологична рекултивация са за подобряване на условията на месторастене и предвиждат:
Предвидено е затревяване с тревна смеска известна в практиката с укрепващия си ефект и устойчивостта си на силно влошени едафични условия. Изискванията към тревните видове от смеската са, да са сухоустойчиви и невзискателни към съдържанието на хранителни елементи. Поради силно утежнените едафични условия е приета посевна норма за тревна смеска от 20 kg/dka. Подходящи за условията на депото са видовете: ● червена власатка (Festuca rubra L. ssp. Communata Gaud.); ● ливадна метлица (Poa pratensis L.); ● овча власатка (Festuca ovinna L.); Необходимото количество тревна смеска за нуждите на биологичната рекултивация на депото възлиза на 1439 kg. Отгледни грижи За създаване на оптимални условия на растеж и развитие на тревната растителност в проекта са предвидени отгледни мероприятия в продължение на три годишен период. Отглеждането предвижда:
Площта, височината, обемът и специфичната конструкция както и необходимостта от предепониране изискват специфичен работен проект, който да се съобрази с изискванията на Наредба № 8, НДНТ и обвързване с инсталациите съпътстващи новото депо-ПСОВ и инсталацията за събиране, съхранение и оползотворяване на биогаза от новото депо. Б) Регионален център за рециклиране (РЦР) Основните технологични операции които се предвиждат на територията на РЦР са:
На територията на РЦР се предвижда изграждането и организирането на следните съоръжения , обособени площадки и функционални зони:
В) Депо за неопасни отпадъци Депото включва следните основни компоненти:
Избраният вариант за реализация на Депото предлага клетки 1 и 2 да бъдат разположени между сервитутите на ВЛ 20 кВ и 110 кВ. Конфигурацията на терена позволява да се оформят големи обеми на клетките, като общият обем на клетка 1 е 820 000 м3, а на клетка 2 – 670 000 м3. Стопанският двор и всички съоръжения за предварително третиране ще бъдат разположени в северозападна посока от ВЛ 20 кВ , ограничено от запад с петата на рекултивираното старо сметище. По този начин площадката на депото със съоръженията придобиват по-компактен вид. Тази компановка позволява също така концентриране на съоръженията на площадковата канализация – инсталацията за събиране и третиране на инфилтрата, резервоара за техническите води с помпената станция, автомивката с кало- и маслоуловителя да бъдат разположени в най-ниската точка на терена. Бъдещо разширение на стопанския двор би било възможно само в западна посока покрай петата на рекултивираното сметище и на север в посока билото на възвишениего. Основите технически параметри на клетките на депото са представени в Таблица 1.5. Таблица 1.5 Основни параметри на клетките на депото
Стопански двор В стопанския двор към депото ще бъдат разположени:
Система за събиране и обработка на биогаз Напълно проектирана система за управление на газа общо се състои от следните елементи:
За целите на настоящия проект е предвидено изграждането на подходящ факел за био-газ от началото на експлоатация на депото (в рамките на първата работна година). На Фигура 1.3 е представена примерна инсталация за изпомпване и изгаряне на факел на био-газ. 
Фигура 1.3 Примерна инсталация за изпомпване и изгаряне на факел на био-газ Въз основа на предвиденото отделяне на био-газ, са изчислени неорганизираните (без изгаряне на био-газ на факел) и организираните (остатъчни свободни емисии+емисии от изгаряне на факел) от регионалното депо. Метан (CH4) и въглероден диоксид (CO2) са основна съставна част на био-газа, който също съдържа и малки количества не метанови органични вещества. В био-газа са открити повече от 100 различни вещества, повече от които са органични. Видът и концентрацията на тези следи от вещества зависи от състава на отпадъците. Те могат да се променят поради химични и биологични процеси, протичащи във вътрешността на депото. Тези следи могат да причинят вреди на техническото оборудване, използвано за извличане и оползотворяване на газ и имат неблагоприятен ефект върху околната среда и човешкото здраве.
През етапа на изграждане на инвестиционното предложение се очакват предимно неорганизирани на емисии на вредни вещества в атмосферния въздух. Замърсяването на въздуха в района по време на строителството ще се дължи на:
По време на експлоатацията на инвестиционното предложение се очакват емисии от:
По време на строителството ще се генерира основно шум от движението на автомонтажната техника и изкопно-насипните дейности. Очакваните стойности за шумовото натоварване на работната среда на площадките ще бъдат под пределно допустимите норми. Източниците на шум при строителство, експлоатацията и закриване на инвестиционното предложение се определят от вида и броя на техниката, която ще се използва. Например, такива са строителните машини и техника като: багери, челни товарачи и самосвали. В етапа на строителство ще се очаква техния брой да е около 10. В етапа на експлоатация се очаква да работят около 20 броя техника и механизация. Останалите съоръжения към инсталациите – шредери (95 dB(А)), сепаратори, помпи и др. са на закрито и не се очаква да въздействат върху близко разположените населени места. Очакваното звуково натоварване, което може да се създаде е свързано с наслагването на шумовото ниво от посочените източници на шум, в резултат на което се получава сложна емисионна картина с резултативни шумови нива във всяка точка. По своя характер излъчването от източниците шум по време на строителството ще е постоянно. Планиране на действия при следните възможни извънредни ситуации, трябва да се подготвят:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
