Доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение за „регионално управление на отпадъците в регион пазарджик



страница13/19
Дата22.08.2016
Размер2.67 Mb.
#7042
ТипДоклад
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   19


Площта на местата за размножаване и хранене в защитената зона е 135837.7 дка, а на всички процедирани планове, програми и ИП в нея по данни на РИОСВ Пазарджик и РИОСВ-Пловдив – 4288.145 дка. Дори всички те да са разположени в местата за размножаване и хранене на вида, то те ще засегнат най-много 3.2 % от местообитанията в защитената зона.

При реализация на ИП ще бъдат унищожени 0,16% от потенциалните хранителни или ловни територии на вида спрямо общото им покритие за ЗЗ.

Изчислението е направено с площ 225,161 dka, а не с 348,452 dka, тъй като разликата от 123,291 dka е площа на съществуващото сметище, което към момента се експлоатира. При реализация на настоящето ИП тази площ ще бъде рекултивирана. На тази площ не са предвидени никакви други дейности, освен рекултивация и възстановяване на терена.

9.Турилик (Burhinus oedicnemus) – гнездещо-прелетен и преминаващ вид от Червената книга на България. Обитава окрайнини на влажни зони с пясъчни коси, каменисти терени и открити затревени площи с редки храсти (драка, глог и др.). Според Янков (2007) в България има 160-360 двойки, а в UTM квадрат KG 76 не е даден като гнездещ, но в съседните квадрати е с голяма вероятност за гнездене. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 2-3двойки гнездещи, преминаващи птици с обща оценка В. Възможно е да се среща на терена на ИП по време на гнездене. Очаква се отрицателно въздействие в малка степен.



ЗЗ “Бесапарски ридове”
Турилик

(Burhinus oedicnemus)

СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

оценка

Гнезда

Яйца


Малки

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене

Термики


Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)*

























Увреждане (0,5 т)**

























Влошаване (0,3 т)**




0.6

0.6













1.2

Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)

0.8

Геогр. Свързаност (0,8 т)

0.8

Общо




0.6

0.6













2,8

Местообитанията на вида са по Янков (2007) и са представени на следващата таблица съгласно категорията на площта на отделните класове земно покритие в стандартниа формуляр за защитената зона.

Класове земно покритие

% от общата площ на ЗЗ

Местообитания на турилика в ЗЗ (дка)


Друга орна земя

3

4429,5

Други земи

11

16241,5

Сухи тревни съобщества, степи

13

19194,5

Общо

27

39865,50


Площта на местата за размножаване и хранене в защитената зона е 39865,50 дка, а на всички процедирани планове, програми и ИП в нея по данни на РИОСВ Пазарджик и РИОСВ-Пловдив – 4288.145 дка. Дори всички те да са разположени в местата за размножаване и хранене на вида, то те ще засегнат най-много 10,7% от местообитанията в защитената зона.

При реализация на ИП ще бъдат унищожени 0,56% от потенциалните хранителни или ловни територии на вида спрямо общото им покритие за ЗЗ.

Изчислението е направено с площ 225,161 dka, а не с 348,452 dka, тъй като разликата от 123,291 dka е площа на съществуващото сметище, което към момента се експлоатира. При реализация на настоящето ИП тази площ ще бъде рекултивирана. На тази площ не са предвидени никакви други дейности, освен рекултивация и възстановяване на терена.

10. Дебелоклюна чучулига (Melanocorhypha calandra) – гнездещо-прелетен, преминаващ, зимуващ вид. Обитава степи и открити пространства, песъчливи и тревисти пустеещи земи. Според Янков (2007) в България има между 3000 и 5000 гнездещи двойки, а в UTM квадрат KG 76 – възможно гнездене. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 100-150 гнездещи, преминаващи и зимуващи птици с обща оценка В. Възможно е да се среща на терена на ИП по време на гнездене. Очаква се отрицателно въздействие в малка степен.



ЗЗ “Бесапарски ридове”
Дебелоклюна чучулига (Melanocorhypha calandra )

СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

оценка

Гнезда

Яйца


Малки

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене

Термики


Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)*

0,8



















0.8

Увреждане (0,5 т)**

























Влошаване (0,3 т)**




0.3

0.3













0.6

Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)

0.8

Геогр. Свързаност (0,8 т)

0.8

Общо

0.8

0.3

0.3













3.0

Местообитанията на вида са по Янков (2007) и са представени на следващата таблица съгласно категорията на площта на отделните класове земно покритие в стандартния формуляр за защитената зона.


Класове земно покритие

% от общата площ на ЗЗ

Площ на обитанията на дебелоклюната чучулига в ЗЗ (дка)

Друга орна земя

3

4429,5

Други земи

11

16241,5

Сухи тревни съобщества, степи

13

19194,5

Общо

27

39865,50


Площта на местата за размножаване и хранене на вида в защитената зона е 39865,50 дка., а на всички процедирани планове, програми и ИП в нея по данни на РИОСВ Пазарджик и РИОСВ-Пловдив е 4288.145 дка. Дори всички те да са разположени в местата за размножаване и хранене на вида, то те ще засегнат най-много 10.7% от местообитанията на вида в защитената зона.

При реализация на ИП ще бъдат унищожени 0,56% от потенциалните хранителни или ловни територии на вида спрямо общото им покритие за ЗЗ.

Изчислението е направено с площ 225,161 dka, а не с 348,452 dka, тъй като разликата от 123,291 dka е площа на съществуващото сметище, което към момента се експлоатира. При реализация на настоящето ИП тази площ ще бъде рекултивирана. На тази площ не са предвидени никакви други дейности, освен рекултивация и възстановяване на терена.

11.Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla) – гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава пасища и целини. Според Янков (2007) в България има между 1200 – 3000 гнездещи двойки, а в UTM квадрат KG 76 – сигурно гнездене. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 13 – 132 двойки гнездещи и преминаващи птици с обща оценка В. Възможно е да се среща на терена на ИП по време на гнездене. Очаква се отрицателно въздействие в малка степен.



ЗЗ “Бесапарски ридове”
Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla

СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

оценка

Гнезда

Яйца


Малки

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене

Термики


Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)*

0.8



















0.8

Увреждане (0,5 т)**

























Влошаване (0,3 т)**




0.3

0.3













0.6

Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)

0.8

Геогр. Свързаност (0,8 т)

0.8

Общо

0.8

0.3

0.3













3.0

Местообитанията на вида са по Янков (2007) и са представени на следващата таблица съгласно категорията на площта на отделните класове земно покритие в стандартния формуляр за защитената зона.



Класове земно покритие

% от общата площ на ЗЗ

Площ на обитанията на късопръстата чучулига в ЗЗ (дка)


Друга орна земя

3

4429,5

Други земи

11

16241,5

Сухи тревни съобщества, степи

13

19194,5

Общо

27

39865,5


Площта на местата за размножаване и хранене на вида в защитената зона е 39865,5 дка., а на всички процедирани планове, програми и ИП в нея по данни на РИОСВ Пазарджик и РИОСВ-Пловдив е 4288.145 дка. Дори всички те да са разположени в местата за размножаване и хранене на вида, то те ще засегнат най-много 10.7 % от местообитанията на вида в защитената зона.

При реализация на ИП ще бъдат унищожени 0,56% от потенциалните хранителни или ловни територии на вида спрямо общото им покритие за ЗЗ.



Изчислението е направено с площ 225,161 dka, а не с 348,452 dka, тъй като разликата от 123,291 dka е площа на съществуващото сметище, което към момента се експлоатира. При реализация на настоящето ИП тази площ ще бъде рекултивирана. На тази площ не са предвидени никакви други дейности, освен рекултивация и възстановяване на терена.

12. Горска чучулига (Lullula arborea) – гнездещо – прелетен вид. Обитава млади издънкови гори с поляни между тях. Според Янков (2007) в България има между 40 000 – 80 000 гнездещи двойки, а в UTM квадрат KG 76 – твърде вероятно гнездене. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 3 – 33 двойки гнездещи и преминаващи птици с обща оценка С. Възможно е да се среща на терена на ИП по време на гнездене и миграция. Очаква се отрицателно въздействие в малка степен.


ЗЗ “Бесапарски ридове”
Горска чучулига (Lullula arborea)

СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

оценка

Гнезда

Яйца

Малки

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене

Термики

Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)*

























Увреждане (0,5 т)**

























Влошаване (0,3 т)**




0.3

0.3

0.3










0.9

Обезпокояване (0,1 т)**




0.1

0.1













0.2

Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)

0.8

Геогр. Свързаност (0,8 т)

0.8

Общо




0.4

0.4

0.3










2.7


Местообитанията на вида са по Янков (2007) и са представени на следващата таблица съгласно категорията на площта на отделните класове земно покритие в стандартния формуляр за защитената зона.

Класове земно покритие

% от общата площ на ЗЗ

Площ на обитанията на полската бъбрица в ЗЗ (дка)


Друга орна земя

3

4429,5

Други земи

11

16241,5

Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност, включително овошки, лозя, крайпътни дървета

6

8859

Храстови съобщества

6

8859

Широколистни листопадни гори

9

13288,5

Общо




51677,5


Площта на местата за размножаване и хранене на вида в защитената зона е 51677,5 дка., а на всички процедирани планове, програми и ИП в нея по данни на РИОСВ Пазарджик РИОСВ-Пловдив е 4288.145 дка. Дори всички те да са разположени в местата за размножаване и хранене на вида, то те ще засегнат най-много 8,3 % от местообитанията на вида в защитената зона.

При реализация на ИП ще бъдат унищожени 0,43% от потенциалните хранителни или ловни територии на вида спрямо общото им покритие за ЗЗ.

Изчислението е направено с площ 225,161 dka, а не с 348,452 dka, тъй като разликата от 123,291 dka е площа на съществуващото сметище, което към момента се експлоатира. При реализация на настоящето ИП тази площ ще бъде рекултивирана. На тази площ не са предвидени никакви други дейности, освен рекултивация и възстановяване на терена.

13. Полска бъбрица (Anthus campestris) – гнездещо прелетен вид. Обитава пасища, ливади и ниви. Според Янков (2007) в България има между 1200 – 3500 гнездещи двойки, а в UTM квадрат KG 76 – твърде вероятно гнездене. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 35 – 38 двойки гнездещи и преминаващи птици с обща оценка А. Възможно е да се среща на терена на ИП по време на гнездене или сезонни миграции. Очаква се отрицателно въздействие в малка степен.


ЗЗ “Бесапарски ридове”
Полска бъбрица (Anthus campestris)

СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

оценка

Гнезда

Яйца


Малки

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене

Термики


Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)*

0.8



















0.8

Увреждане (0,5 т)**

























Влошаване (0,3 т)**




0.3

0.3













0.6

Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)

0.8

Геогр. Свързаност (0,8 т)

0.8

Общо

0.8

0.3

0.3













3.0

Местообитанията на вида са по Янков (2007) и са представени на следващата таблица съгласно категорията на площта на отделните класове земно покритие в стандартния формуляр за защитената зона.




Класове земно покритие

% от общата площ на ЗЗ

Площ на обитанията на полската бъбрица в ЗЗ (дка)


Друга орна земя

3

4429,5

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти)

11

16241,5

Екстензивни зърнени култури (вкл.ротационни култури с периодично оставяне на угар)

44

64966,2

Сухи тревни съобщества, степи

13

19194,5

Общо

71

104831,7


Площта на местата за размножаване и хранене на вида в защитената зона е 104831,7 дка., а на всички процедирани планове, програми и ИП в нея по данни на РИОСВ Пазарджик и РИОСВ-Пловдив е 4288.145 дка. Дори всички те да са разположени в местата за размножаване и хранене на вида, то те ще засегнат най-много 4,09 % от местообитанията на вида в защитената зона.

При реализация на ИП ще бъдат унищожени 0,21% от потенциалните хранителни или ловни територии на вида спрямо общото им покритие за ЗЗ.

Изчислението е направено с площ 225,161 dka, а не с 348,452 dka, тъй като разликата от 123,291 dka е площа на съществуващото сметище, което към момента се експлоатира. При реализация на настоящето ИП тази площ ще бъде рекултивирана. На тази площ не са предвидени никакви други дейности, освен рекултивация и възстановяване на терена.

14.Червеногърба сврачка (Lanius collurio) – гнездещо-прелетен вид. Обитава храсти, сечища, паркове. Според Янков (2007) в България има между 300 000 – 700 000 гнездещи двойки, а в UTM квадрат UTM 76 – сигурно гнездене. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 50 – 70 двойки гнездещи и преминаващи птици с обща оценка С. Отчетени са единични индивиди и гнезда в района на ИП по време на гнездовия период. Очаква се отрицателно въздействие в малка степен.




ЗЗ “Бесапарски ридове”
Червеногърба сврачка (Lanius collurio)

СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

оценка

Гнезда

Яйца


Малки

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене

Термики


Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)*

0.8



















0.8

Увреждане (0,5 т)**

0.5

0.5

0.5













1.5

Влошаване (0,3 т)**

























Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)

0.8

Геогр. Свързаност (0,8 т)

0.8

Общо

1.3

0.5

0.5













3.9

Местообитанията на вида са по Янков (2007) и са представени на следващата таблица съгласно категорията на площта на отделните класове земно покритие в стандартния формуляр за защитената зона.



Класове земно покритие

% от общата площ на ЗЗ

Площ на обитанията на червеногърбата сврачка в ЗЗ (дка)

Друга орна земя

3

4429,5

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти)

11

16241,5

Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета)

6

8859

Храстови съобщества

6

8859

Широколистни листопадни гори

9

13288,5

Общо

32

51677,5


Площта на местата за размножаване и хранене на вида в защитената зона е 51677,5 дка., а на всички процедирани планове, програми и ИП в нея по данни на РИОСВ Пазарджик РИОСВ-Пловдив е 4288.145 дка. Дори всички те да са разположени в местата за размножаване и хранене на вида, то те ще засегнат най-много 8,3 % от местообитанията на вида в защитената зона.

При реализация на ИП ще бъдат унищожени 0,48% от потенциалните хранителни или ловни територии на вида спрямо общото им покритие за ЗЗ.

Изчислението е направено с площ 225,161 dka, а не с 348,452 dka, тъй като разликата от 123,291 dka е площа на съществуващото сметище, което към момента се експлоатира. При реализация на настоящето ИП тази площ ще бъде рекултивирана. На тази площ не са предвидени никакви други дейности, освен рекултивация и възстановяване на терена.

15. Черночела сврачка (Lanius minor) – гнездещо-прелетен, мигриращ вид. Обитава сухи полета, храсти, лозя. Според Янков (2007) в България има между 5000 – 15 000 гнездещи двойки, а в UTM квадрат KG 76 – сигурно гнездене. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 15 двойки гнездещи и преминаващи птици с обща оценка С. Възможно е да се среща на терена на ИП по време на гнездене. Очаква се отрицателно въздействие в малка степен.



ЗЗ “Бесапарски ридове”
Черночела сврачка (Lanius minor)

СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Размножаване

Миграция

Зимуване


Обща

оценка

Гнезда

Яйца


Малки

Места за

Места за

Места за

Гнездене

Хранене

Хранене

Термики


Нощуване

Хранене

Нощуване

Унищожаване (0,8 т)*

0.8



















0.8

Увреждане (0,5 т)**

0.5

0.5

0.5













1.5

Влошаване (0,3 т)**

























Обезпокояване (0,1 т)**

























Фрагментация (0,1 т)

























Замърсяване (0,2 т)

























Биокоридори (0,8 т)

0.8

Геогр. Свързаност (0,8 т)

0.8

Общо

1.3

0.5

0.5













3.9

Местообитанията на вида са по Янков (2007) и са представени на следващата таблица съгласно категорията на площта на отделните класове земно покритие в стандартния формуляр за защитената зона.




Класове земно покритие

% от общата площ на ЗЗ

Площ на обитанията на черночелата сврачка в ЗЗ (дка)

Друга орна земя

3

4429,5

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти)

11

16241,5

Екстензивни зърнени култури (вкл.ротационни култури с периодично оставяне на угар)

44

64966,22

Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета)

6

8859

Храстови съобщества

6

8859

Общо

70

103355.2


Площта на местата за размножаване и хранене на вида в защитената зона е 103355,2 дка., а на всички процедирани планове, програми и ИП в нея по данни на РИОСВ Пазарджик и РИОСВ-Пловдив е 4288.145 дка. Дори всички те да са разположени в местата за размножаване и хранене на вида, то те ще засегнат най-много 4.1 % от местообитанията на вида в защитената зона.

При реализация на ИП ще бъдат унищожени 0,22% от потенциалните хранителни или ловни територии на вида спрямо общото им покритие за ЗЗ.

Изчислението е направено с площ 225,161 dka, а не с 348,452 dka, тъй като разликата от 123,291 dka е площа на съществуващото сметище, което към момента се експлоатира. При реализация на настоящето ИП тази площ ще бъде рекултивирана. На тази площ не са предвидени никакви други дейности, освен рекултивация и възстановяване на терена.

По време на гнездовия период

Площадката предвидена за реализиране на инвестиционното предложение обхваща клас земно покритие „друга орна земя“. Цялата площ на този клас земно покритие в ЗЗ е 4429,5 dka. Площа на площадката е 225,161 dka, което е 5,08% от площта на клас „друга орна земя“. За видовете, които използват терена като ловна територия ще има минимално въздействие. Възможно е негативно въздействие върху наземно гнездящи видове. Поради малката засегната площ, смятаме че въздействието ще бъде с малка степен.



По време на миграция

Част от видовете, предмет на опазване в защитена зона „Бесапарски ридове” са мигриращи. За разглеждания район на ИП не са известни значителни миграционни пътища и концентрации на прелетници. Такива не са посочени и в стандартния формуляр на защитената зона.



Възможно е по време на миграция да бъдат наблюдавани в района на ИП видове, които не са включени в Стандартния формуляр за защитената зона. Такива например са блатната сова (Asio flammeus), северният мишелов (Buteo lagopus), малкият сокол (Falco columbarius).

От тези видове при блатната сова в района са срещани индивиди (почиващи по земната повърхност или и по храстова и дървесна растителност) само през есенно-зимния период. Видът понастоящем гнезди на по-северни от нашата географски ширини. Площта на инвестиционното предложение за него има значение само на хранителна база през посочения период и евентуално за място за почивка.

Поради обстоятелството, че върху площта на инвестиционното предложение и в съседство обикновената полевка – основен хранителен обект за този вид – е твърде рядка, така посочената като обхват площ не би имала достатъчно значение като хранителна база за зимуващи в района индивиди на вида. Това важи и за другите два вида – северен мишелов и малък сокол.

Поради това може определено да се твърди, че евентуалното реализиране на ИП няма да окаже значително въздействие върху миграцията на птиците в района.

По време на зимуване

По долината на р. Марица, която е северна граница на ЗЗ Бесапарски ридове, преминава един от важните миграционни пътища вътре в територията на страната. Това оказва отражение върху орнитофауната в района на ЗЗ като цяло. През неблагоприятната (студената) част на есенно-зимния период по долината на реката, както и във вътрешни водоеми се настаняват за зимуване видове, обитаващи и размножаващи се на по-северни от нашата географски ширини. На териоторията на ИП няма подходящи условия за струпване на зимуващи птици, поради което реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху зимуването им.



      Каталог: odobrdoklzz-riewpz
      odobrdoklzz-riewpz -> Възложител: Община Велинград
      odobrdoklzz-riewpz -> Попинци” (BG0001039) на инвестиционно предложение за „Създаване на 450 дка насаждение от лавандула и закупуване на специализирана техника”
      odobrdoklzz-riewpz -> София, март 2012 година съдържание
      odobrdoklzz-riewpz -> Сценарий за всяко вероятно въздействие в рамките на научните предпоставки за съществуването на такова въздействие
      odobrdoklzz-riewpz -> Оценка за степента на въздействие върху защитени зони


      Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница