4.Описание на защитената зона, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на инвестиционното предложение 4.1. Общо описание
Защитената зона „Бесапарски ридове” с код BG0002057 е обявена със Заповед № РД-786 от 29 октомври 2008 г., публикувана в ДВ брой 106/2008 г. Съгласно тази заповед, площта на защитената зона е 147650.50 дка.
Защитената зона се обявява с цел:
-
Опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т. 2 от заповедта видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;
-
Възстановяване на местообитанията на видове птици по т. 2 от заповедта, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние
Предмет на опазване в защитената зона са следните видове птици:
По чл.6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие:
№
|
Вид
|
№
|
Вид
|
1.
|
Малък корморан (Pnalacrocorax pygmeus)
|
14.
|
Турилик (Burhinus oedicnemus)
|
2.
|
Черен щъркел (Ciconia nigra)
|
15.
|
Земеродно рибарче (Alcedo atthis)
|
3.
|
Бял щъркел (Ciconia ciconia)
|
16.
|
Синявица (Coracias garrulus )
|
4.
|
Орел змияр (Circaetus gallicus)
|
17.
|
Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus)
|
5.
|
Тръстиков блатар (Circus aeruginosus)
|
18.
|
Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra)
|
6.
|
Късопръст ястреб (Accipiter brevipes)
|
19.
|
Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla)
|
7.
|
Белоопашат мишелов (Buteo rufinus)
|
20.
|
Горска чучулига (Lullula arborea)
|
8.
|
Малък креслив орел (Aquila pomarina)
|
21.
|
Полска бъбрица (Anthus campestris)
|
9.
|
Царски орел (Aquila heliaca)
|
22.
|
Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria)
|
10.
|
Скален орел (Aquila chrysaetos)
|
23.
|
Червеногърба сврачка (Lanius collurio)
|
11.
|
Малък орел (Hieraaetus pennatus)
|
24.
|
Черночела сврачка (Lanius minor)
|
12.
|
Ловен сокол (Falco cherrug)
|
25.
|
Градинска овесарка (Emberiza hortulana)
|
13.
|
Сокол скитник (Falco peregrinus)
|
|
|
По чл.6, ал.1, т.4 от Закона за биологичното разнообразие:
№
|
Вид
|
№
|
Вид
|
1.
|
Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos)
|
6.
|
Орко (Falco subbuteo)
|
2.
|
Голям ястреб (Accipiter gentilis)
|
7.
|
Речен дъждосвирец (Charadrius dubius)
|
3.
|
Малък ястреб (Accipiter nisus)
|
8.
|
Обикновен пчелояд (Merops apiaster)
|
4.
|
Обикновен мишелов (Buteo buteo)
|
9.
|
Брегова лястовица (Riparia riparia)
|
5.
|
Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus)
|
|
|
Бесапарските ридове са разположени в югозападната част на Тракийската низина в близост до град Пазарджик в подножието на Родопите. Мястото обхваща ниски варовити безлесни хълмове и съседните открити пространства на запад до пътя за Пещера, на изток до река Въча. Северна граница е река Марица, а южната преминава през землищата на селата Радилово, Бяга и Козарско и достига до град Кричим. На територията на мястото попадат и рибарниците до село Триводици. Бесапарските ридове са с надморска височина между 350 и 536 м. Около 90% от територията им е заета от калцифилни и топлолюбиви тревни съобщества и обработваемите площи. Има отделни петна широколистни и смесени гори. Най-разпространените тревни съобщества са доминирани от белизма /Dichantium ischaemum/, поради факта че видът е много издържлив на паша, утъпкване и особено на ерозия. Малък процент от територията е заета от храсти и ниски дървета. Срещат се и изолирани площи със широколистни и смесени гори. Варовитите хълмове се характеризират със специфична растителност, което определя тяхното значение като убежище на редки, ендемични и реликтни видове. На хълмовете расте един локален ендемичен растителен вид – текирската мишорка /Gypsophila tekirae/. От бозайниците, лалугерът /Spermophilus citellus/ заслужава особено внимание, тъй като представлява основен хранителен ресурс за хранещите се тук дневни грабливи птици, някои от които много редки и застрашени.
4.1.1 Характеристика
Класове земно покритие
|
%
|
Площ (дка)
|
Влажни ливади, мезофилни ливади
|
0
|
0
|
Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води)
|
5
|
7382,5
|
Друга орна земя
|
3
|
4429,5
|
Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти)
|
11
|
16241,5
|
Екстензивни зърнени култури (вкл.ротационни култури с периодично оставяне на угар)
|
44
|
64966,2
|
Иглолистни гори
|
0
|
0
|
Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета)
|
6
|
8859
|
Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници
|
3
|
4429,5
|
Смесени гори
|
0
|
0
|
Сухи тревни съобщества, степи
|
13
|
19194,5
|
Тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища
|
0
|
0
|
Храстови съобщества
|
6
|
8859
|
Широколистни листопадни гори
|
9
|
13288,5
|
4.1.2. Предназначение
По-малко от 6% от територията на Бесапарските ридове е поставена под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. Около 35% от територията е определена за КОРИНЕ място през 1998 г., поради европейското и значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.
4.1.3 Качество и значимост
В Бесапарските ридове са установени 86 гнездящи видове птици, от които 15 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 12 вида, в SPEC3 - 29 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 25 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 22 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Бесапарските ридове са от световно значение за опазването на застрашения от изчезване на планетата царски орел /Aquila heliaca/ и е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за гнездящите тук полска бъбрица /Anthus campestris/, белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, ловен сокол /Falco cherrug/ и дебелоклюна чучулига /Melanocorypha calandra/. Тъй като мястото предоставя богата хранителна база, то поддържа значителни гнездови популиции и на други видове грабливи птици като малкия креслив орел /Aquila pomarina/, орела змияр /Circaetus gallicus/, скалния орел /Aquila chrysaetos/, сокола скитник /Falco peregrinus/ и др. Видове, характерни за откритите тревни местобитания, като совоокия дъждосвирец /Burchinus oedicnemus/, къопръстата чучулига /Calandrella bracdatyla/ и други също гнездят в района в значителна численост.
4.1.4 Уязвимост
Бесапарските ридове са разположени в Южния централен район, който е втори в България по гъстота на населението - 70,7 жители/км2. Селищата около мястото имат средно над 2100 жители на селище, което показва демографска стабилност. Инфраструктурата е добре развита. Околните райони са обект на непрекъсната урбанизация. Това прави мястото лесно достъпно и подложено на натиск от разнообразни човешки дейности. Бесапарските ридове се характеризират с добро съчетание между запазена природа и традиционни земеделски практики. Добре развити са отглеждането на зеленчуци и култивирани растения, а така също и животновъдството. Има няколко инициативи за земеделски борси, които стимулират парниковото отглеждане на зеленчуци, като се увеличава интереса към биологичното земеделие. В района на Бесапарските ридове, поради климатичните условия, малката надморска височина и големия процент обработваеми земи само 10% от храната на домашните животни се осигурява чрез паша и косене на естествени пасища. Най-сериозният проблем водещ до загуба на ценни местообитания, е постепенното превръщане на пасищата и ливадите в лозови масиви. Откриването и експлоатацията на кариери за инертни материали е ключов за района фактор, водещ до унищожаване на тревни местообитания. Въпреки че района не е подходящ за залесяване, тази дейност се планира и на практика се осъществява тук. Други заплахи, влияещи отрицателно на качеството на местообитанията са употретбата на пестициди в обработваемите земи, както и опожаряването на стърнищата. Потенциална заплаха както за птиците, така и за местообитанията им е изграждането на ветроенергийни паркове. Такива паркове ще ограничат достъпа на грабливите птици до ловните им територии и ще са причина за гибелта им. Практиката в Испания показва напълно изчезване на уязвими видове птици от техните гнездови територии след построяването на ветрови генератори. Изсичането на дървесната и храстовата растителност по бреговете на Марица, залесяването с неприсъщи за района видове и изграждането на пясъчни кариери влошава местообитанията, които са важни за малкия корморан и за други видове привързани към тях. Обща заплаха за грабливитептици е прякото избиване на лалугера, който е основен хранителен ресурс, и унищожаване на местообитанията му. Преки заплахи за птиците са бракониерството (вземането на малки и на яйца от гнездата на грабливите птици, отстрелване на грабливи птици), безпокойство в следствие на делта- и парапланеризъм, горско-стопански дейности през гнездовия период, движение с моторни превозни средства (включително т.нар. “off road”) и други.
Сподели с приятели: |