Доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение за „регионално управление на отпадъците в регион пазарджик
Описание на видовете птици в защитената зона
Изтегляне 2.67 Mb.
|
4.3 Описание на видовете птици в защитената зонаСъвременният видов и количествен състав на птиците в защитената зона е посочен в заповедта за нейното обявявяне ( № РД-786 от 29 октомври 2008 г., ДВ брои 106/2008 г.), както и в раздел 4.1 на настоящия доклад. 4.4. Цели на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвяне на инвестиционното предложениеНяма данни за такива цели. 5.Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитената зона5.1 Описание и анализ на въздействието на ИП върху типовете природни местообитания и видовете предмет на опазване в защитената зона5.1.1 Върху типовете местообитания В Стандартния формуляр не са описани типове местообитания, предмет на опаване в защитената зона. 5.1.2. Върху видовете-предмет на опазване Както беше посочено, видовете предмет на опазване в защитената зона са общо 34. Те се разпределят както следва:
Оценката на отрицателното въздействие върху видовете е извършена в две стъпки. Първата включва качествено определяне характера на въздействието (има-няма) и е представено в следващата Таблица 5.1.2-1. Таблица 5.1.2-1 Характер на въздействието върху видовете птици предмет на опазване в защитената зона „Бесапарски ридове” (в таксономичен ред). Обозначения в колона „Не се очаква защото......” 1. Видът целогодишно или през отделен сезон не се среща в местообитанията, които са част от терена на ИП или в непосредствена близост. 2.Видът може да се среща в местообитанията, които са част от терена на ИП или в непосредствена близост, но това е: A – нередовно B – епизодично C – случайно D - фигурира в Стандартния формуляр за защитената зона с цялостна оценка „D” 3.Видът целогодишно или през определен сезон може да се среща редовно в местообитанията от терена на ИП, но не ги използва поради: А - близостта на асфалтов път В - близост до населено място С – други причини (постоянно човешко присъствие, липса на хранителна база, засилен трафик на автомобили и тежкотоварна техника) 4.Видът редовно само прелита над терена на ИП по време на хранене или миграция. 5.Видът е синантропен или нечувствителен към антропогенно въздействие произлизащо от реализирането на ИП. 6.Видът не е установен от Янков (2007) като гнездещ в УТМ квадрата, в който е терена на ИП.
Втората стъпка от оценката включва количествено определяне на степента на отрицателно въздействие. Видовете птици, включени в стандартния формуляр за зоната са разгледани в две групи. В първата група са включени тези, за които не се очаква отрицателно въздействие и втората група, за които се очаква потенциално, отрицателно въздействие. Оценката обхваща само видове птици, за които вече е определено, че потенциално може да претърпят отрицателно въздействие. За оценяване на степента на отрицателното въздействие на отделните видове птици, предмет на опазване в защитената зона, е използвана изготвената от Таньо Мичев оригинална таблица (непубликувани данни) за оценка. Поради това, че местообитанията в защитените зони от Натура 2000 все още не са картирани при определяне размера на кумулативния ефект при определените видове са използвани данни за класовете земно покритие от Стандартния формуляр за защитената зона. Видовете, които не се очаква да претърпят въздействие са разгледани по таксономичен ред, както следва: 1. Малък корморан (Pnalacrocorax pygmeus) – прелетен, преминаващ и зимуващ вид от Червената книга на България. Обитава големи сладководни езера и блата, с обширни тръстикови масиви, устия на реки и канали. Според Янков (2007) в България има 350-500 двойки, а в UTM квадрат KG 76 не е даден като гнездещ. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 116 индивида, зимуващи птици с обща оценка С. Видът целогодишно или през отделен сезон не се среща в местообитанията, които са част от терена на ИП или в непосредствена близост. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида. 2. Черен щъркел (Ciconia nigra) – прелетен и преминаващ вид от Червената книга на България. Обитава равнинни и полупланински широколистни гори, проломи на големи реки, ждрела, малки реки с изобилна растителност и богати на риба язовири, микроязовири, рибарници, оризища. Според Янков (2007) в България има 300-550 двойки, а в UTM квадрат KG 76 не е даден като гнездещ. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 1 двойка с обща оценка С. Видът целогодишно или през отделен сезон не се среща в местообитанията, които са част от терена на ИП или в непосредствена близост. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида. 3. Бял щъркел (Ciconia ciconia) - прелетен и преминаващ вид. Обитава населени места, в близост до влажни зони от естествен или изкуствен произход, влажни ливади, мочурища, блата, обработваеми площи. Според Янков (2007) в България има 4956 – 5672 двойки, а в UTM квадрат KG 76 - сигурно гнездене. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 20 двойки с обща оценка С. Видът редовно само прелита над терена на ИП по време на хранене или миграция. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида. 4. Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos) – гнездещ, постоянен, мигриращ, зимуващ вид. Обитава разливи на реки, острови със стари наводнени върбови гори, блата и езера с богата крайбрежна растителност, изкуствени водоеми, рибовъдни стопанства. Според Янков (2007) в България има 2500 – 6000 двойки, а в UTM квадрат KG 76 не е даден като гнездещ. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 1-9 двойки с обща оценка D. Видът целогодишно или през отделен сезон не се среща в местообитанията, които са част от терена на ИП или в непосредствена близост. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида. 5. Тръстиков блатар (Circus aeruginosus) - прелетен и постоянен вид от Червената книга на България. Обитава обрасли с растителност блата, езера и язовири, устия на реки. Според Янков (2007) в България има 220 – 240 двойки, а в UTM квадрат KG 76 не е даден като гнездещ. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 2 двойки с обща оценка С. Видът целогодишно или през отделен сезон не се среща в местообитанията, които са част от терена на ИП или в непосредствена близост. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида. 6. Голям ястреб (Accipiter gentilis) – постоянен, прелетен, скитащ вид от Червената книга на България. Обитава разредени широколистни и иглолистни гори в съседство с обработваеми площи и пустеещи земи, в предпланини и планини. Според Янков (2007) в България има 800-1200 двойки, а в UTM квадрат KG 76 не е даден като гнездещ. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 1 двойка с обща оценка D. Видът може да се среща в местообитанията, които са част от терена на ИП или в непосредствена близост, но фигурира в Стандартния формуляр за защитената зона с цялостна оценка „D” – „незначителни популации”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида. 7. Малък ястреб (Accipiter nisus) – постоянен и прелетен вид от Червената книга на България. През размножителния период обитава планински широколистни, иглолистни и смесени гори, по време на миграции и през зимата в равнинни и хълмисти райони, по открити полета, паркове и край селища. Според Янков (2007) в България има 1500 – 2000 двойки, а в UTM квадрат KG 76 не е даден като гнездещ. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 2 двойка с обща оценка D. Видът може да се среща в местообитанията, които са част от терена на ИП или в непосредствена близост, но фигурира в Стандартния формуляр за защитената зона с цялостна оценка „D” – „незначителни популации”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида. 8. Късопръст ястреб (Accipiter brevipes) - прелетен вид от Червената книга на България. Обитава равнинни и предпланински райони до около 700 м. над. в. Според Янков (2007) в България има 200 – 340 двойки, а в UTM квадрат KG 76 не е даден като гнездещ. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 1 двойка с обща оценка D. Видът може да се среща в местообитанията, които са част от терена на ИП или в непосредствена близост, но фигурира в Стандартния формуляр за защитената зона с цялостна оценка „D” – „незначителни популации”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида. 9. Скален орел (Aquila chrysaetos) - постоянен и скитащ вид от Червената книга на България. През размножителния период обитава изключително планински райони, през есента и зимата се среща често далеч от скални райони. Според Янков (2007) в България има 150 – 170 двойки, а в UTM квадрат KG 76 не е даден като гнездещ. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 0 - 1 двойка с обща оценка С. Видът целогодишно или през отделен сезон не се среща в местообитанията, които са част от терена на ИП или в непосредствена близост. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида. 10. Орко (Falco subbuteo) – гнездещо-прелетен вид от Червената книга на България. Обитава редки, просветлени широколистни, смесени и иглолистни гори, с поляни, в близост до отсрити площи, около крайречни дървета и малки островни гори. Според Янков (2007) в България има 600 – 1200 двойки, а в UTM квадрат KG 76 не е даден като гнездещ. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 1-3 двойки с обща оценка D. Видът целогодишно или през отделен сезон не се среща в местообитанията, които са част от терена на ИП или в непосредствена близост. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида. 11. Сокол скитник (Falco peregrinus) – скиташ вид от Червената книга на България. Обитава скалисти терени, проломи, дефилета, в близост до открити пространства с групи дървета и малки горички. Според Янков (2007) в България има 120 - 180 двойки, а в UTM квадрат KG 76 не е даден като гнездещ. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 1 двойка с обща оценка С. Видът може да се среща в местообитанията, които са част от терена на ИП или в непосредствена близост, но това е нередовно, епизодично, случайно. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида. 12. Речен дъждосвирец (Charadrius dubius) – гнездещо-прелетен вид. Обитава непосредствено до водоемите, песъчливи и чакълисти брегове, острови и пясъчни коси. Според Янков (2007) в България има 1200 - 1800 двойки, а в UTM квадрат KG 76 не е даден като гнездещ. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 1 - 9 двойки с обща оценка D. Видът целогодишно или през отделен сезон не се среща в местообитанията, които са част от терена на ИП или в непосредствена близост. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида. 13. Земеродно рибарче (Alcedo atthis) – постоянен и скитащ вид. Обитава отвесни глинести, песъчливи и чакълести брегове на реки, блата, езера, язовири и други водоеми. Според Янков (2007) в България има 1000 – 2000 двойки, а в UTM квадрат KG 76 – сигурно гнездене. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 1 – 12 двойки с обща оценка С. Видът целогодишно или през отделен сезон не се среща в местообитанията, които са част от терена на ИП или в непосредствена близост. Видът целогодишно или през отделен сезон не се среща в местообитанията, които са част от терена на ИП или в непосредствена близост. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида. 14. Обикновен пчелояд (Merops apiaster) – прелетен вид. Обитава открити песъчливи и сухи места, отвесни глинести и песъчливи брегове на различни водоеми, оврази, склонове и свлачища, ерозирани долове. Според Янков (2007) в България има 25000 – 50000 двойки, а в UTM квадрат KG 76 не е даден като гнездещ. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 55 двойки с обща оценка D. Видът може да се среща в местообитанията, които са част от терена на ИП или в непосредствена близост, но това е нередовно, епизодично, случайно. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида. 15. Синявица (Coracias garrulus ) - прелетен вид. Обитава открити полета и обработваеми площи с единични стари дървета, крайречни насаждения, окрайнини на гори и по-рядко скалисти брегове, проломи, дефилета и ждрела. Според Янков (2007) в България има 2500 – 5000 двойки, а в UTM квадрат KG 76 не е даден като гнездещ. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 1-9 двойки с обща оценка С. Видът не е установен от Янков (2007) като гнездещ в УТМ квадрата, в който е терена на ИП. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида. 16. Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) - постоянен вид. Обитава селища, широколистни гори, паркове, овощни градини, крайпътни насаждения, залесени насаждения, брегове на водоеми със стари дървета. Според Янков (2007) в България има 14000 – 25000 двойки, а в UTM квадрат KG 76 – сигурно гнездене. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 15-104 двойки с обща оценка С. Видът е синантропен или нечувствителен към антропогенно въздействие произлизащо от реализирането на ИП. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида. 17. Брегова лястовица (Riparia riparia)- прелетен вид. Обитава песъчливи и льосови отвесни брегове на реки и блата. Според Янков (2007) в България има 20000 – 50000 двойки, а в UTM квадрат KG 76 не е даден като гнездещ. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 350 двойки с обща оценка С. Видът целогодишно или през отделен сезон не се среща в местообитанията, които са част от терена на ИП или в непосредствена близост. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида. 18. Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria) - прелетен вид. Обитава храсталаци, гори, речни брегове, живи плетове и равнини. Според Янков (2007) в България има 4000 – 10000 двойки, а в UTM квадрат KG 76 не е даден като гнездещ. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 10 двойки с обща оценка С. Видът не е установен от Янков (2007) като гнездещ в УТМ квадрата, в който е терена на ИП. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида. 19. Градинска овесарка (Emberiza hortulana) - прелетен вид. Обитава места с храсти и дървета. Според Янков (2007) в България има 25000 – 75000 двойки, а в UTM квадрат KG 76 – сигурно гнездене. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 10 двойки с обща оценка D. Видът може да се среща в местообитанията, които са част от терена на ИП или в непосредствена близост, но фигурира в Стандартния формуляр за защитената зона с цялостна оценка „D” – „незначителни популации”. Не се очаква отрицателно въздействие върху вида. При определяне на количествената оценка отделните видове птици са подредени по таксономичен ред. Ще бъде използвана Таблица 5.1.2-2 за оценяване отрицателното въздействе върху даден вид предмет на опазване в защитената зона (подробно описана и разяснена в т. 11.2). Каталог: odobrdoklzz-riewpz odobrdoklzz-riewpz -> Възложител: Община Велинград odobrdoklzz-riewpz -> Попинци” (BG0001039) на инвестиционно предложение за „Създаване на 450 дка насаждение от лавандула и закупуване на специализирана техника” odobrdoklzz-riewpz -> София, март 2012 година съдържание odobrdoklzz-riewpz -> Сценарий за всяко вероятно въздействие в рамките на научните предпоставки за съществуването на такова въздействие odobrdoklzz-riewpz -> Оценка за степента на въздействие върху защитени зони Изтегляне 2.67 Mb. Сподели с приятели:
|