Доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение за „регионално управление на отпадъците в регион пазарджик
Тип земно покритие и обща характеристика на растителността на площадката на инвестиционното предложение
Изтегляне 2.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Анализът на флористичния състав на растителните съобщества в пасищните имоти дава основание те да се отнасят към песъчливине пасища от клас Brachipodio- Chrysopogonetea Horvatic, 1958.
- Анализът на флористичния състав на растителността показва, че в района на площадката не са установени находища на редки и защитени растителни видове, растителни съобщества и природни местообитания.
- Към клас Stellarietea mediae R.Tx. et al. ex von Rochow, 1951 се отнасят плевелните съобщества в изоставените ниви и част от едногодишните съобщества на деградирани терени.
- Към клас Artemisietea vulgaris Lohmeyer et al. ex von Rochow, 1951 се отнасят рудералните съобщества на деградирани терени с преобладание на многогодишни тревисти растения.
- Към клас Rhamno-Prunetea Rivas Goday et Borja Carbonell, 1961 се отнасят фрагментите от храстовата растителност.
4.2 Тип земно покритие и обща характеристика на растителността на площадката на инвестиционното предложениеТеренът на инвестиционното предложение обхваща части от типове земно покритие „Друга орна земя”, които общо заемат 3% или 4429,5 дка от общата площ на защитената зона. Територията на площадка Алеко Константиново е разположена в граничната ивица между Пловдивски район и Родопски предпланински район към Горнотракийски геоботанически окръг на Македоно-Тракийската провинция от Европейската широколистна горска област. В района, коренната растителност в миналото е била с преобладание на Листопадни широколистни гори с доминиране на дръжкоцветен дъб, по-късно, голяма част от територията е усвоена за земеделско ползване за отглеждане на различни селскостопански култури. Родопски предпланински район се характеризира със значително растително разнообразие, като в съвременната растителност преобладават вторични и производни тревни съобщества с доминиране на ксеротермни видове. В зависимост от начина на трайно ползване на земите (Депо за битови отпадъци; мери; ниви и временно неизползвани орни земи) на територията на площадката на инвестиционното предложение са формирани различни типове растителни съобщества. Територията на сегашното депо за битови отпадъци и прилежащите до него територии се характеризират с рудерална растителност, като в образуваните множество микрогрупировки в различни количествени съотношения участват видовете Arctium minus (Hill.) Bernh (малък репей), Arctium lappa L. (обикновен репей), Eryngium campestre L. (полски ветрогон), Phragmites australis (Cav,) Trin ex Steudel (тръстика), Verbascum blattaria L. (обикновен лопен), Ailanthus altissima (Mill.) Swingle (айлант), Xeranthemum cylindraceum Sibth. And Sm.(цилиндрично безсмъртниче), Centaurea rhenana Boreau (ренанска метличина), Chenopodium album L. (бяла кучешка лобода), Atriplex rosea L. (розова лобода), Trifolium arvense L. (плевелна детелина), Rumex pulcher L. (лапад), Sonchus arvensis L. (полски кострец), Lactuca saligna L. (соленолюбива салата) и др. вторични и рудерални видове. Формираните рудералните микрогрупировки на сметището и на част от прилежащите до него територии, по характерния флористичен състав могат да се отнесат към клас Artemisietea vulgaris Lohmeyer et al. ex von Rochow, 1951. В подножието на насипа от отпадъци, покрай шосето е формирано производно растително съобщество с участието на Cynodon dactylon (L.) Pers. (троскот), Poa pratensis L. (ливадна ливадина), Poa bulbosa L. (луковична ливадина), Melilotus officinalis (L.) Pall. (лечебна комунига), Melilotus alba Medic. (бяла комунига), Achillea millefolium L. (хилядолистен равнец), Ligustrum vulgare L. (птиче грозде), Malva sylvestris L. (горски слез), Alcea rosea L. (градинска ружа), Cichorium intybus L. (обикновена синя жлъчка), Anchusa ochroleuca Bieb. (кремаво винче), Matricaria perforatа Merat (коронеста лайка), Bromus sterilis L. (дългоосилеста овсига), Convolvulus arvensis L. (полска поветица), Vitis vinifera L. (лоза). На изоставените орни земи и на нивите има вторична плевелна и рудерална растителност, като при протекли вторични сукцесии в различни направления са формирани сериални растителни съобщества, които могат да бъдат включени в различни сукцесионни редове. В обособените множество микрогрупировки в различни количествени съотношения участват видовете ренанска метличина (Centaurea rhenana Boreau), възловат торилис (Torilis nodosa (L.) Gaertner), троскот (Cynodon dactylon (L.) Pers.), обикновена синя жлъчка (Cichorium intybus L.), четинест пирей (Elymus hispidus (Opiz.) Meld.), жълто подрумиче (Anthemis tinctoria), безосилеста овсига (Bromus inermis Leysser), магарешки бодил (Carduus acanthoides L.), обикновена метличина (Cirsium vulgare L.), хмелна люцерна (Medicago lupulina L.), жълта резеда (Reseda Lutea L.), обикновен кривец (Chondrilla juncea L.), малък репей (Arctium minus (Hill.) Bernh.). дългоосилеста овсига (Bromus sterillis L.), бяла кучешка лобода (Chenopodium album L.), слънчева млечка (Euphorbia helioscopia L.), миши ечемик (Hordeum murinum L.), компасна салата (Lactuca seriola L.), незабележим слез (Malva neglecta Wall.), обикновен спореж (Senecio vulgaris L. ), средна звездица (Stellaria media (L.) Vill.) и др. По характерния флористичен състав, преобладаваща част от съобществата на изоставените орни земи и плевелните съобщества в нивите могат да се отнесат към клас Stellarietea mediae R.Tx. et al. ex von Rochow, 1951. В поземлените имоти по начин на трайно ползване „мери“ е формирана производна растителност с преобладаване на Cynodon dactylon (L.) Pers. (троскот), Achillea collina, Elymus hispidus (Opiz) Meld. (четинест пирей), Dichantium iachaemum (белизма), Eryngium campestre (полски ветрогон), Medicago falcataL. (сърповидна люцерна), Phleum phleoides (L).Karst. (степна тимотейка), Poa bulbosa L. (луковична ливадина), Scorsonera hispanica L. (испански кокеш), Senecio acubea L. (якобов спореж), Taraxacum serotinum (Walds. and Kit.) Poir. (късно глухарче), Trifolium scabrum L. (грапава детелина), Verbascum phoeniceum L.(финикийски лопен), Carthamus lanatus L. (вълнест аспурт), Conyza canadensis (L. ) Cronq (канадска коница), Linaria genistifolia (L.) Mill. (жълтуголистна луличка), Xetenthemum annuum L. (обикновено безсмъртниче) и др. Анализът на флористичния състав на растителните съобщества в пасищните имоти дава основание те да се отнасят към песъчливине пасища от клас Brachipodio- Chrysopogonetea Horvatic, 1958. В растителните съобщества на площадката на инвестиционното предложение и в прилежащите на нея територии участват популации на лечебни растения, които са с малка численост. Тъй като инвестиционното предложение се реализира на територията на съществуващо депо за битови отпадъци и на прилежащи до него поземлени имоти, които са със засилено антропогенно въздействие, използването на растенията на тази територия за лечебни цели считаме за нецелесъобразно. Анализът на флористичния състав на растителността показва, че в района на площадката не са установени находища на редки и защитени растителни видове, растителни съобщества и природни местообитания. Въз основа на цялостния анализ на флористичния състав на растителни съобщества на площадката на инвестиционното предложение и на прилежащите до нея територии по флористичния подход за класификация на растителността, се отнасят към следните синтаксони:
Каталог: odobrdoklzz-riewpz odobrdoklzz-riewpz -> Възложител: Община Велинград odobrdoklzz-riewpz -> Попинци” (BG0001039) на инвестиционно предложение за „Създаване на 450 дка насаждение от лавандула и закупуване на специализирана техника” odobrdoklzz-riewpz -> София, март 2012 година съдържание odobrdoklzz-riewpz -> Сценарий за всяко вероятно въздействие в рамките на научните предпоставки за съществуването на такова въздействие odobrdoklzz-riewpz -> Оценка за степента на въздействие върху защитени зони Изтегляне 2.67 Mb. Сподели с приятели:
|