Доклад за оценка на съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитени зони

Описание на характеристиките на други планове и проекти, съществуващи или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценяваното инвестиционно предложение могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитените зони

Инвестиционните предложения за използването на слънчевоенергийния потенциял в Бургаска област са концентрирани основно в общините Айтос, Руеен, Карнобат и Сунгурларе и по-малко в Средец, Камено и Поморие. За разглеждания район и за цялата защитена зона са внесени малко инвестиционни предложения за смяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди – производство на електроенергия от фотоволтаични системи. Единственото подадено предоложение е за съседен Имот № 46663.52.479. Не е издавано решение за строеж и не е извършвана процедура по смяна предназначението на земята. Напълно липсват предложения за рекреационни паркове и зони от подобен характер.

При строителството ще се завиши нивото на действие на антропогенните фактори - нивата на шум и вибрации, временно и локално запрашаване на приземния атмосферен слой при земно-изкопните работи и бетонирането на основите на носещата конструкция.

Считаме, че с оглед на уникалността на територията на планината, върху която са съхранени типичните за края на Терциера гори в най-големия запазен широколистен горски комплекс на Европа, предмет на опазване в най-голямата защитена територия в България и една от петте приоритетни за опазване територии от Централна и Източна Европа, е добре, че двете инвестиционни предложения са концентрирани на увредени и нарушени терени в непосредствена близост до една от най-урбанизираните зони – град МалкоТърново и международния път Е 87.

В случая не се засягат представителни екосистеми, характерното биологично разнообразие и ключовите елементи на защитените зони, като внесения нов техногенен елемент чрез подходящо озеленяване ще подобри и ландшафтните характеристики на района. Не се отнемат и площи, годни за селскостопанско производство, което отговаря на философията за обявяване на парка и зоните - да се опази в полза на обществото неповторимата природа на Странджа и свързаните с нея традиции и поминък и се осигури устойчиво социално-икономическо развитие на района. 

Не са ни известни други планове, програми и проекти, които в съчетания с настоящото инвестиционно предложение могат да окажат неблагоприятно въздействие върху Защитени зони „СТРАНДЖА” /BG0001007/ и „СТРАНДЖА” /BG0002040/.

Местоположението на настоящото инвестиционно предложение спрямо другото предложение за фотоволтаична централа в района, представяме на следната ситуация, извадка от кадастралната карта на землището на град Малко Търново:

• 
  - централа в Имот №46663.52.479
  

• 
  - централа в Имот №46663.52.477
  

Реализацията на проекта ще увеличи, макар и незначително, делът на урбанизираните територии в зоната - ще се засегнат общо 667.313 дка земя, необходима за изграждане на рекреационния център и фотоволтаичния парк.

При строителството ще се завиши нивото на действие на антропогенните фактори - нивата на шум и вибрации, временно и локално запрашаване на приземния атмосферен слой при земно-изкопните работи. Трайно, макар и незначително ще се завиши количеството на вредните вещества във въздуха, отделяни от трафика на автомобилния транспорт - въглероден оксид, въглеводороди, азотни оксиди, серни оксиди, оловни аерозоли, алдехиди, сажди, водни пари и др. Съществува опасност от увреждане на терени от навлизане на машини в тях, или от разливи на гориво-смазочни материали.

Общото количество и състав на емисиите, получени при строителството и експлоатацията на обекта, не дават основание за очаквано значимо влияние върху качествата и състава на атмосферния въздух, водите и почвите в района. То ще е съизмеримо с това от традиционните обработки на земята – риголване, оран, брануване, култивиране.

При строителството ще се генерират известни количества строителни отпадъци, а при експлоатацията ще се генерират само битови отпадъци – опаковки, стъкло, хартия, картон, биоразградими отпадъци.

Дейностите с тях, неотговарящи на изискванията, могат да доведат до негативно въздействие.

Щрихираните възможни въздействия ще доведат до макар и незначителна загуба на екологични ниши, а при дейности, неотговарящи на изискванията, заложени в българското хармонизирано екологично законодателство и до негативно въздействие върху екосистемите в района.

4. Описание на защитените зони, местообитания, видове и цели на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на проекта
4.1. Защитена зона „Странджа” /BG0001007/
Обектът попада изцяло в границите на Защитена зона „Странджа”, записана с идентификационен код BG0001007 от националната екологичната мрежа, в частта й за защитените зони по чл.6, ал.1, т.1 и 2 от Закона за Биологичното разнообразие, изграждани по Европейската програма Натура 2000, в частта й за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете от Директива  92/43/ЕЕС.

Предложението за обявяване е одобрено от Националния съвет по биологично разнообразие на 21.11.2006 г. и с Решение № 122/02.03.2007 г. на Министерски съвет (ДВ бр.21/09.03.2007 г.). Документацията е внесена в Европейската Комисия през март 2007 и е одобрена от нея.

ОБЩИНА	ЗЕМЛИЩЕ НА НАСЕЛЕНО МЯСТО
Малко Търново	Близнак, Малко Търново, Бръшлян, Бяла вода, Визица, Граматиково, Евренозово, Заберново, Звездец, Калово, Младежко, Сливарово, Стоилово
Приморско	Ново Паничарево, Писменово
Средец	Граничар, Кирово
Царево	Царево, Ахтопол, Бродилово, Българи, Варвара, Велика, Изгрев, Кондолово, Резово, Синеморец, Фазаново, Кости

Целите на опазване съгласно чл. 8,ал. 1, т.2 на ЗБР на защитената зона са свързани със:

•Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

•Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване, при необходимост, на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

В зоната са установени следните ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC и Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие:

При описанието на всички хабитати от Приложение І към Директива 92/43/EEC, които се срещат в обекта са ползвани:

• 
  Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на типовете хабитати в Приложение І към Директива 92/43/EEC.
  
• 
  Приоритетност – приоритетност на хабитата съгласно Приложение І към Директива 92/43/EEC.
  
• 
  Име – Българско име на хабитати съгласно Приложение І на Закона за биологичното разнообразие.
  
• 
  % Покр. – процентно покритие на хабитатите спрямо общата площ на обекта.
  
• 
  Предст. – степен на представителност, предоставя индикация за това, доколко даденият тип хабитат е “типичен”. Използвана е следната система за класифициране: A - отлична представителност, B – добра представителност, C - значима представителност, D - незначително наличие.
  
• 
  Относителна площ – относителна площ или площта от обекта, покрита от дадения тип хабитат, отнесена към общата площ от националната територия, покрита от този тип хабитат. Използваните интервали по класове са следните: А) 100 >= p >15%; B) 15 >= p > 2%; C) 2 >= p >0
  
• 
  Природна стойност – Степен на опазване на структурата и функциите на дадения тип природен хабитат и възможности за възстановяване. Този критерий включва три под-критерия: i) степен на опазване на структурата; ii) степен на опазване на функциите; iii) възможности за възстановяване. Използвана е следната система за класифициране: A: отлично опазване; B: добро опазване; C: средно или слабо опазване.
  

• 
  Цялостна оценка - Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природен хабитат. Представлява интегрирано оценяване на предишните критерии, като се взема предвид различната им тежест за разглеждания хабитат. Използвана е следната система за класифициране: A: отлична стойност, B: добра стойност, C: значима стойност.
  

• 
  БЕЗГРЪБНАЧНИ: Bolbelasmus unicornis, Callimorpha quadripunctaria, алпийска розалия (Rosalia alpina), бръмбар отшелник (Osmoderma eremita), буков сечко (Morimus funereus), бръмбар рогач (Lucanus cervus), обикновен сечко (Cerambyx cerdo), лицена (Lycaena dispar), офигомфус (Ophiogomphus сecilia), ценагрион (Coenagrion mercuriale), еуфидриас (Euphydryas aurinia), обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides), бисерна мида (Unio crassus);
  
• 
  РИБИ: Alosa immaculate, Alosa agone, резовски карагьоз (Alosa tanaica), брияна (Chalcalburnus chalcoides), маришка мряна (Barbus plebejus), распер (Aspius aspius), горчивка (Rhodeus sericeus amarus)
  
• 
  ЗЕМНОВОДНИ: червенокоремна бумка (Bombina bombina) и голям гребенест тритон (Triturus karelinii);
  
• 
  ВЛЕЧУГИ: пъстър смок (Elaphe quatuorlineata), южна блатна костенурка (Mauremys caspica), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), шипобедрена костенурка (Testudo graeca), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni);
  
• 
  БОЗАЙНИЦИ: *европейски вълк (Canis lupus), муткур (Phocoena phocoena), афала (Tursiops truncates), видра (Lutra lutra), рис (Lynx lynx), лалугер (Spermophilus citellus), мишевиден сънливец (Myomimus roachi), пъстър пор (Vormela peregusna), широкоух прилеп (Barbastella barbastellus), дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii), дългоух нощник (Myotis bechsteinii), дългопръст нощник (Myotis capaccinii), остроух нощник (Myotis blythii), трицветен нощник (Myotis emarginatus), голям нощник (Myotis myotis), средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), южен подковонос (Rhinolophus euryale), голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi).
  

Установени са или са вероятни много други растителни и животински видове, повечето от които включени в приложенията на ЗБР:

• 
  растения - Groenlandia densa, Sideritis syriaca, Teucrium lamifolium, Epimedium pubigerum, Daphne pontica, Geranium tuberosum, Tulipa thracica, Vaccinium arctostaphylos, Verbascum bugulifolia, Veronica turrilliana, Polygala supine, Mespilus germanica, Primula acaulis ssp. Rosea, Pyracantha coccinea, Hesperis theophrasti, Otanthus maritimus, Hypecoum ponticum, Romulea linaresii ssp. Graeca, Lupinus albus, Scilla bythinica, Rhododendron ponticum, Laurocerassus officinalis, Pancratium maritimum , Knautia degenii , Imperata cylindrica , Ilex colchica, Hypericum calycinum, Hypericum androsaemum, бяла водна лилия (Nymphaea alba); форскалева какула (Salvia forskahlei), триръба хептаптера (Heptaptera triquetra), черноморска ведрица (Fritillaria pontica), източен лопух (Trachystemon orientalis), пролетно ботурче (Cyclamen coum), тамянка (Cistus salvifolius), обикновен тис (Taxus baccata), цариградски нахут (Cicer montbretii), персийски крайспорник (Cheilanthes persica), тракийска метличина (Centaurea thracica), пихлерова метличина (Centaurea pichleri), пензешова горва (Cardamine penzesii), дребно чадърче (Calystegia soldanella), крайбрежен астродаукус (Astrodaucus littoralis), есенна кумарка (Arbutus unedo), Морско зеле (Crambe maritime), блатно кокиче (Leucojum aestivum), бърдуче (Nuphar luteum), пеперудоцветен салеп (Orchis papilionacea), Странджански дъб (Quercus hartwissiana), редкоцветен салеп (Orchis laxiflora), теснолисетн божур (Paeonia tenuifolia), червен божур (Paeonia peregrine), палешников серапиас (Serapias vomeraceae);
  

• 
  Veronica turriliana Stoj.and Stef. (търилово великденче, рядък вид, балкански ендемит) – разпространен по варовити скали във флористичен район Сж.;
  
• 
  Ophrys argolica H. Fleischm.(гръцка пчелица) – разпространен на варовити тревисти места и храсталаци във флористичен район Сж.;
  
• 
  Anthemis jordanovii Stoj. & Acht. (Йорданово подрумиче, рядък вид български ендемит) – разпространен по варовити скали във флористичен район Сж (Малко Търново);
  
• 
  Verbascum lagurus Fisch. & C.A.Meyer (лагуров лопен, застрашен вид) – разпространен по каменисти, тревисти места, горски поляни в Сакар и Странджа;
  
• 
  Saponaria strndjensis Jord. (страндженско сапунче, рядък вид, български ендемит) – разпространен по каменисти места и скални пукнатини във флористични райони Рд /и/ и Сж.;
  
• 
  Verbascum bugulifolium Lam. (винчелистен лопен, застрашен вид) – разпространен по сухи, тревисти места, пасища и храсталаци във флористични райони Чм/ю/ и Сж.;
  
• 
  Vaccinium arctostaphylos L.(кавказка боровинка, застрашен вид) – разпространен във влажни сенчести гори;
  
• 
  Oenanthe tenuifolia Boiss. & Orph.(странджански воден морач, рядък вид, балкански ендемит) – разпространен по тревисти местd и храсалаци във флористични райони Тхр, Сж, Сп /и/;
  
• 
  Sideritis syriaca (сирийски миризлив бурен, кримски чай, застрашен вид) – разпространен по варовити скали в Сж и СиБ;
  
• 
  Pyrus bulgarica Khutath. & Sachok (българска круша, рядък вид, български ендемит) – разпространен в храсталаци, край дъбови гори във флористични райони Чм, Сп/и/, Люл, Тхр, Сж;
  
• 
  Lens ervoides (Brign.) Grande (южна леща, застрашен вид) – разпространен по каменисти, варовити места във флористичен район Сж.;
  
• 
  Ilex colchica Pojark. (колхидски джел) – разпространен във влажни, сенчести букови гори във флористичен район Сж;
  
• 
  Quercus hartwissiana Steven (странджански дъб, рядък вид) – разпространен край реки във флористичен район Сж;
  
• 
  Tilia rubra DC.(червена липа, рядък вид) – разпространен в широлистни гори във флористични райони Чм, Люл, Сг, Сж, Осг.
  

• 
  безгръбначни – Lycaena ottomanus, Glaucopsyche alexis, Heteropterus Morpheus, Maculinea arion, Zerynthia polyxena, Lithobius bifidus, Nymphalis xanthomelas, Parnassius Mnemosyne, Melitaea trivia, Brenthis Hecate, Trichoniscus valkanovi, Sisyra terminalis, Trichoniscus beroni, Thymelicus action;
  
• 
  риби – пъстро попче (Pomatoschistus microps), беломорски скобар (Chondrostoma vardarense), лихнус (Mesogobius batrachocephalus), морска лисица (Raja clavata), малък речен кефал (Petroleuciscus borysthenicus), моруна (Huso huso), лупавец (Rutilus frisii), морски паун (Salaria pavo), тънкоуст кефал (Liza ramado), паламуд (Sarda sarda), Pegusa lascaris, сом (Silurus glanis), руска есетра (Acipenser gueldenstaedti), качулата (безпипална) морска кучка (Coryphoblennius galerita), пъструга (Acipenser stellatus), морунаш (Vimba vimba), Aidablennius sphinx, европейска речна змиорка (Anguilla Anguilla), атерина (Atherina boyeri), речен кефал (Leuciscus cephalus), звездоброец (Морска жаба, Морско биволче (Uranoscopus scaber), обикновена бодлива акула (Squalus acanthias), морска котка (Dasyatis pastinaca), морски дракон (Trachinus draco), късоносо морско конче (Hippocampus guttulatus), високомуцунеста игла (Syngnathus typhle), очилата зеленушка (Symphodus ocellatus), сСтронгил (Neogobius melanostomus);
  
• 
  земноводни – дървесница (Hyla arborea), горска дългокрака жаба (Rana dalmatina), зелена крастава жаба (Bufo viridis) и сирийска чесновница (Pelobates syriacus);
  
• 
  влечуги – сива водна змия (Natrix tessellate), медянка (Coronella austriaca), смок мишкар (Elaphe longissima), смок-стрелец (синурник) (Coluber caspius), ивичест гущер (Lacerta trilineata), кримски гущер (Podarcis taurica), зелен гущер (Lacerta viridis), ливаден гущер (Lacerta agilis), степен гущер (Podarcis muralis);
  
• 
  бозайници - дива котка (Felis silvestris), чакал (Canis aureus), златка (Martes martes).
  

Класове земно покритие	Покритие /%/
друга орна земя	3
други земи	1
морски райони, заливи	2
смесени гори	5
сухи тревни съобщества, степи	2
храстови съобщества	10
широколистни листопадни гори	77

Защитената зона се припокрива изцяло с Природния парк „Странджа” (116 068.5 ха). В рамките на зоната е Биосферният резерват (ЮНЕСКО) „Узунбуджак” /международен код IN03/, който заема 2.20 от нейната територия.

код	Категория и наименование	Покритие /%/
ВG01	Резерват „Силкосия”	0.34
ВG01	Резерват „Средока”	0.52
ВG01	Резерват „Узунбуджак”	2.23
ВG01	Резерват „Витаново”	0.95
ВG01	Резерват „Тисовица”	0.64
ВG03	Природна заб.Пещера и изворите на река Младежка”	0.90
ВG03	Природна забележителност „Пещера Махарата”	0.01
ВG03	Природна забележителност „Градището”	0.01
ВG03	Природна забележителност „Камъка”	0.01
ВG06	Защитена местност „Устието на Река Велека”	1.35
ВG06	Защитена местност „Марина речка”	0.03
ВG06	Защитена местност „Силистар”	0.72
ВG06	Защитена местност „Руденово”	0.01
ВG06	Защитена местност „Босна”	0.05
ВG06	Защитена местност „Моряне”	0.09
ВG06	Защитена местност „Велека”	1.41
ВG06	Защитена местност „Петрова нива”	0.21
ВG06	Защитена местност „Калката”	0.02
ВG06	Защитена местност „Кривинозово”	0.11
ВG06	Защитена местност „Парория”	0.90
ВG06	Защитена местност „Докузак”	0.00

Най-общо Защитената зона съдържа в себе си следните категории защитени природни обекти, представени като % покритие:

код	Категория	Покритие /%/
ВG05	Природен парк	100.00
ВG01	Резерват	4.68
ВG03	Природна забележителност	0.93
ВG06	Защитена местност	4.91

Площта на защитената зона кореспондира с тази на 4 места по програмата КОРИНЕ БИОТОПИ:

код	Име	Покритие /%/
F00007200	Странджа	* 93.04
F00007201	Узунбуджак	+ 2.09
F00007202	Силкосия	+ 0.34
F00007203	Велека - Силистар	+ 2.00

Директива  92/43/ЕЕС		Директива  79/409/ЕЕС
код	Зона	код	Зона
BG0000208	Босна	BG0002040	Странджа
BG0000219	Дервентски възвишения 2

Особеното разположение на планината и защитената зона на границите между Европа и Азия, я прави уникална по отношение на изключителното, за Европа, биоразнообразие. Тя е е типичен представител на суббиома на широколистните листопадни гори на умерения пояс с лавровиден подлес. Неслучайно в границите на защитената зона са обявени пет резервата, 17 природни забележителности и 12 защитени местности.

Според вносителите на предложението - Сдружение за дива природа "Балкани", тя съхранява добре запазени скални местообитания, хабитати от дъбови гори, съчетани с естуари и стръмни скали, важни места за хранене и размножаване на прилепите и други дребни бозайници. Тя включва значителни територии гори - 91MO, 91S0, 91F0, 91E0. Това е най-важната зона за опазването на типа природно местообитание 91S0. Тя е важна и по отношение на географската кохерентност за устията (1130), белите дюни (2120) и сивите дюни (2130). Дюните (кодове 2120 и 2130) са под формата на тясна ивица край плажовете - основно в близост до устията на реките.

В зоната има 2 големи и 2 малки устия (1130). По- голямата част от крайбрежната ивица е заета от местообитание тип 1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium. По-голямата част от вътрешността на зоната е заета от гори. Земеделските земи са разпръснати в някои от долините и около селата. Това е най-важното място, на което се среща южна блатна костенурка (Mauremys caspica) в Черноморския район.

Опазва местообитания също така за Emys orbicularis, Bombina bombina и Lutra lutra (it also inhabits rocky seashores in the site), Testudo hermanni, Testudo graeca, Elaphe quatorlineata sauromates, Vormela peregusna. Последните 4 обитават територии с негъста храстова растителност, границите между гъсти гори и пасища или обработваеми земи, синори в земите с екстензивно земеделие. Зоната е една от двете зони в южната част на Черноморското крайбрежие (между пристанище Бургас и Турция), в които се срещат размножаващи се популации на шипобедрената и шипоопашатата костенурки на брегови местообитания. Тя включва нефрагментирани местообитания на вълка, но понастоящем видът е само маргинално представен– зоната цели възстановяването на естествения ареал на вида.

Странджа е слабо населена във вътрешността на територията си, но крайбрежието през последното десетилетие силно се урбанизира. Територията е уязвима главно от човешки дейности, свързани с управлението и ползването на горите, както и към общото развитие на района. Ползването на горите, включващо премахване на умиращите и сухите дървета, както и интензивни сечи в старите гори в значителна степен снижават качествата на горските местообитания. Прокарването на нови горски пътища в частност води до безпокойство на животните. Крайбрежната ивица е подложена на интензивно застрояване и урбанизация в резултат на развитието на туризма. Това води до влошаване и дори разрушаване на крайбрежните местообитания. По-голямата част от земеделските земи са изоставени и започват да обрастват с рудерална и храстова растителност. Намаляването на пашата, последвано от сукцесия на горите води до загуба на тревните местообитания. Потенциална заплаха представлява разораването на пасищата, което също води до разрушаване на местообитания. Сухите тревни местобитания са особено застрашени от пожари, както естествени, така и причинени от човека. Развитието на инфраструктурата в района може да доведе до разпокъсване и влошаване качеството на ценни местообитания.

Странджа е един от осемте природни обекта, включени за наблюдение в Европейската програма за сътрудничество в управлението на парковите територии “Parks for Life”.

4.2. Защитена зона „Странджа” /BG0002040/
Инвестиционното предложение изцяло попада и в границите на защитена зона „Странджа” , записана с идентификационен код BG0002040 от национална екологичната мрежа в частта й защитените зони по чл.6 ал.1 т.3 и 4 от ЗБР (НАТУРА 2000 В ЧАСТТА И ЗА ОПАЗВАНЕ МЕСТООБИТАНИЯТА НА ПТИЦИТЕ ОТ ДИРЕКТИВА  79/409/ЕЕС). Общата площ на зоната е 116 389.431 ха.

Територията обхваща землищата или части от тях на 24 населени места от 2 общини на Бургаска област.

Защитената зота е обявена със Заповед № РД-802/04.11.2008 година на Министъра на околната среда и водите /Д.В. бр. 106, 12.12.2008 г./.

Целите на опазване са свързани с:

• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на видовете птици за постигане на техното благоприятно природозащитно състояние;
  
• 
  Възстановяване местообитанията на видовете птици, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние;
  

• 
  залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения
  
• 
  използването на пестициди и минерални торове в ливади и пасища;
  

Те са вписани също в Приложение І на Директива 79/409 на ЕС за дивите птици.

Странджа е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за 15 застрашени видове птици - черен щъркел (Ciconia nigra), египетски лешояд (Neophron percnopterus), орел змияр (Circaetus gallicus), малък креслив орел (Aquila pomarina), скален орел (Aquila chrysaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus), сив кълвач (Picus canus), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), белогърб кълвач (Dendrocopos leucotos), горска чучулига (Lullula arborea), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), градинска овесарка (Emberiza hortulana), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), земеродното рибарче (Acedo atthis), голямата пъструшка (Porzana porzana) и средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan). По време на миграция в района могат да се наблюдават 5 световно застрашени вида - малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus), къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus), белооката потапница (Aythya nyroca), ливадният дърдавец (Crex crex) и водното шаварче (Acrocephalus paludicola). Установени са 129 гнездещи вида - 73 са обитатели на горите и храсталаците, 12 имат главните си гнездови ниши в горите, 5 в скалите, а със селскостопанските земи е свързано гнезденето на 8 вида, някои от които имат голямо консервационно значение. Броят на синантропните видове е 16.

Долното течение на река Велека е “място с тесен фронт на миграция” за реещите се птици. Почти целите популации на щъркелите и грабливите птици, прелитащи по черноморския прелетен път Via Pontica, преминават над Странджа планина, като грабливите птици често нощуват в горите.

Зоната се обитава и от други видове птици – пъдпъдък (Coturnix coturnix), гургулица ( Streptopelia turtur), чухал (Otus scops), домашна кукумявка (Athene noctua), обикновен пчелояд (Merops apiaster), въртошийка (Jynx torquilla), зелен кълвач (Picus viridis), малък пъстър кълвач (Dendrocopos minor), качулата чучулига (Galerida cristata), селска лястовица (Hirundo rustica), червеногръдка (Erithacus rubecula), южен славей (Luscinia megarhynchos), черногушо ливадарче (Saxicola torquatus), пъстър скален дрозд (Monticola saxatilis), кос (Turdus merula), поен дрозд (Turdus philomelos), червеногушо коприварче (Sylvia cantillans), голямо черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla), жалобен синигер (Parus lugubris), син синигер (Parus caeruleus), чавка (Corvus monedula), обикновена чинка (Fringilla coelebs), Зеленика (Carduelis chloris), Зеленогуша овесарка (Emberiza cirlus), черноглава овесарка (Emberiza melanocephala),сива овесарка (Miliaria calandra).

Територията на Странджа е обявена за Природен парк през 1995 г. с цел дългосрочното опазване на уникална природа във водосборните басейни на реките Велека и Резовска и устойчиво социално-икономическо развитие на региона. Природният парк включва 25 защитени територии със собствен статут – 5 строги резервата с буферни зони, един поддържан резерват, 12 защитени местности и 7 природни забележителности. Изготвен е план за управление от 2004 г., който още не е приет от Правителството.

През 1998 г. територията е включена в мрежата КОРИНЕ Биотоп, поради европейското му значение за опазването на уникалната растителност и флора и богатата фауна с множество застрашени видове, включително птици.

Площното разпределение на земите в Защитена зона „Странджа” /BG0002040/ е следното:

Класове земно покритие	Покритие /%/
друга орна земя	6
други земи	2
екстензивни зърнени култури	6
не-горски райони, култивирани с дървесна растителност	1
сухи тревни съобщества, степи	3
смесени гори	4
широколистни листопадни гори	78

Минималната надморска височина в зоната е 0 м, максималната – 691, а средната – 247 м.

Защитената зона се припокрива изцяло с Природния парк „Странджа” (116068.5 ха). В рамките на зоната е Биосферният резерват (ЮНЕСКО) „Узунбуджак” /международен код IN03/, който заема 2.20 от нейната територия.

Площта на защитената зона си пршпокршво на 100 % с тази на едно от местата по програмата КОРИНЕ БИОТОПИ:

Код	Име	Покритие /%/
F00007200	Странджа	+ 100

Най-общо Защитената зона съдържа в себе си следните категории защитени природни обекти, представени като % покритие:

Код	Категория	Покритие /%/
ВG05	Природен парк	100.00
ВG01	Резерват	4.60
ВG03	Природна забележителност	0.01
ВG06	Защитена местност	3.40

Защитената зона съдържа в себе си и други обявени или приведени в съответствие със Закона за защитените територии категории защитени природни териториии:

Код	Категория и наименование	Покритие /%/
ВG01	Резерват „Силкосия”	0.30
ВG01	Резерват „Средока”	0.50
ВG01	Резерват „Узунбуджак”	2.20
ВG01	Резерват „Витаново”	1.00
ВG01	Резерват „Тисовица”	0.60
ВG03	Природна забележителност „Пещера и изворите на река Младежка”	0.00
ВG03	Природна забележителност „Пещера Махарата”	0.00
ВG03	Природна забележителност „Градището”	0.01
ВG03	Природна забележителност „КАМЕНСКА БЪРЧИНА”	0.00
ВG03	Природна забележителност „ГРАДИЩЕТО - ЕСТ. НАХОДИЩЕ НА СИНЯ хвойна”	0.01
ВG06	Защитена местност „Устието на Река Велека”	1.30
ВG06	Защитена местност „Марина река”	0.03
ВG06	Защитена местност „Силистар”	0.70
ВG06	Защитена местност „Руденово”	0.00
ВG06	Защитена местност „Босна”	0.05
ВG06	Защитена местност „Моряне”	0.10
ВG06	Защитена местност „Велека”	1.41
ВG06	Защитена местност „Петрова нива”	0.20
ВG06	Защитена местност „Кълката”	0.02
ВG06	Защитена местност „Кривинозово”	0.10
ВG06	Защитена местност „Парория”	0.90
ВG06	Защитена местност „Докузак”	0.00

Директива 92/43/ЕЕС		Директива 79/409/ЕЕС
код	Зона	код	Зона
BG0000208	Босна	-	-
BG0000219	Дервентски възвишения 2	-	-
BG0001007	Странджа	-	-