Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона, включително нулева алтернатива

7. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона, включително нулева алтернатива

“Нулевата алтернатива” е възможността да не се осъществява дейността, предвидена с инвестиционното предложение. От гледна точка на риска по отношение на околната среда, здравният риск за населението и въздействието върху защитените зони и природния парк в конкретния случай тя е нецелесъобразна. До момента не е провеждан мониторинг за настъпилите отрицателни промени в околната среда и степента на въздействието върху парковата територия, защитени зони „Странджа” /BG0001007/ и „Странджа” /BG0002040/ и техните ключови елементи и предмет на опазване.

Нереализацията на инвестиционното предложение води до съхраняване на увреден и замърсен терен с възможности при определени условия за миграция на замърсителите.

Реализацията на проекта ще даде възможност за провеждане на ремедиация и приобщаване на терена към околните, за създаване и възстановяване на екологични ниши и настаняване на елементи на естествените биоценози за района.

Разглеждани са и се разглеждат алтернативи по отношение на конфигурацията на елементите на инвестиционното предложение – архитектурен облик, алейно оформяне, зелено строителство, мощност, разположение и вид на фотоволтаичните панели, инфраструктура. Препоръките към тях сме представили в т.6.

Изготвеният проект за реализация на инвестиционното предложение ще бъде приет по изискванията на Закона за устройство на територията на експертен съвет в Община Малко Търново, при което следва да се вземат предвид поставените условия в решенията по процедурите по ОВОС и ОС и изискванията за опазване на околната среда, заложени в хармонизираното екологично българско законодателство.
8. Картен материал с местоположението на обектите/трасетата на инвестиционното предложение спрямо защитената зона и нейните елементи

защитена зона „Странджа” /BG0001007/



защитена зона „Странджа” /BG0002040/




9. СНИМКОВ МАТЕРИАЛ



Общ изглед от площадката за изграждане на рекреационен центъри енергиен парк





Мястото, предвидено за водна площ, около която да се формира устойчива влажна зона





Установяващото се на терена вторично тревно съобщество е с беден състав.

10. Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие, съобразно критериите по чл. 22 на нарEдбата

Пълна характеристика на инвестиционното предложение беше представена в т.1, а характеристиката на аналогични инвестиционни предложения в т.2. Предложението предвижда изграждането на рекреационен център „Зона на здравето” / 428,824 дка/, зона за активен спорт /78,500 дка/, енергиен парк с обслужваща сграда /127 дка/ и водна /32,989 дка/ в ПИ № 46663.52.477 с обща площ 667,313 дка в землището на град Малко Търново

• 
  Реализацията на инвестиционното предложение в посочения терен и граници не влиза в грубо противоречие и не нарушава целите за обявяване на защитените зони.
  
• 
  Дейността не засяга находища и местообитания на редки, ендемични и включени в приложенията на Закона за биологичното разнообразие растителни и животински видове.
  
• 
  Реализацията на проекта няма да въздейства върху включените в предмета на опазване на зоните видове, и техните местообитания. Няма да бъдат фрагментирани или нарушена структурата на популациите им. Няма да се засегнат екологичните ниши на типичните и постоянни за зоната видове;
  
• 
  Описаните фитоценози и зооценози изключват възможността за въздействие върху подлежащи на опазване хабитати, включени в Приложение №1 на ЗБР и предмета на опазване на Защитена зона „СТРАНДЖА” //BG0001007/.
  
• 
  Общо антропогенният натиск в района ще се увеличи незначително. Негативно въздействие върху биотата в района ще окажат съпътстващите на ремедиацията и изгражданета на обекта шум, вибрации, навлизане на хора и техника в района. Това въздействие ще е кратко като времетраене през денонощието и временно в рамките на няколко месеца от годината.
  
• 
  Общо инвестиционното предложение ще засегне само по 0.056 % от площта на защитените зони.
  
• 
  Реализацията на проекта няма да предизвика такива сукцесионни процеси, водещи до негативна промяна на видовия състав или в условията на средата - химически, хидроложки, геоложки промени, климатични или други промени.
  
• 
  Напълно ще липсва въздействие върху останалите, близко разположени, други елементи на Националната екологична мрежа.
  
• 
  Очакваният кумулативен ефект с други аналогични инвестиционни предложения в зоната е само върху приблизително 120 дка в съседен имот – за фотоволтаична централа., т.е. ще бъдат засегнати евентуални при реализацията 0.02 % от зоните, като се отнемат временно площи за енергийно производство, а ако се има предвид цялата площ на настоящото инвестиционно предложение - 0.076 %.
  
• 
  Защитените зони имат площен характер и точковото разполагане на фотоволтаичната инсталация няма да предизвика фрагментиране на популациите.
  
• 
  Не се налагат специални компенсиращи мерки. Всички изяснени евентуални отрицателни въздействия могат да бъдат минимизирани чрез адекватни смекчаващи мерки, които ще осигурят и запазването, и осигуряването в бъдеще на благоприятно природозащитно състояние на местообитанията и видовете, предмет на опазване в защитените зони.
  
• 
  Елементите на инвестиционното предложение вписват терена в ландшафта на природния парк и двете защитени зони, а предвиденото озеленяване при изпълнение с автохтонни дървесни и храстови видове и форми, характерни за Страндажа, ще придаде автентичност и уникалност на парка и същевременно ще допринесе за реинтеграцията на увредения и замърсен терен към околните територии и съществуващите в района хранителни вериги и пирамиди. Ще се възстановят и създадат нови екологични ниши и условия за екотонен ефект.
  

11. Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация

При разработването на оценката са използвани стандартните методи за полеви изследвания, прилагани за определяне на видовия състав при висшите растения и гръбначните животни.

Направените анализи и изводи са в съответствие с изискванията на Директивите на Европейския съюз, хармонизираното българско природозащитно законодателство и на всички международни конвенции, по които Република България е страна.

Използвана е богата литература, Уеб страници и предложения от НПО като източник на информация за региона и потенциалните защитени зони, списък на която прилагаме към разработката. Не са срещани трудности при набирането на необходимата информация.

Бигон М., Дж.Харпер, К.Таунсенд. 1989. Екология. Том I, Изд. Мир, Москва

Бигон М., Дж.Харпер, К.Таунсенд. 1989. Екология. Том II, Изд. Мир, Москва

Бондев И. (Ред.). 1995. Хорологичен атлас на лечебните растения в България. Акад. Изд. “М.Дринов”, 272 с.

Бешков В., К. Нанев. 2002. Земноводни и влечуги в България. Изд. Pensoft

Българско дружество за защита на птиците – база данни - www. bspb.org

Георгиев Г. 2004. Националните и природните паркове и резерватите в България. ИК “Гея-Либрис”, София, 294с.

Груев Б., Б. Кузманов. 1994. Обща биогеография. Университетско издателство “Св. Кл.Охридски”, София, 498с.

Делков Н., 1984. Дендрология. Земиздат, София

Иванов И., И. Ланджев, Г. Нешев.1977. Билките в България и използването им. Земиздат, София

Карапеткова М., Мл. Живков. 1993. Рибите в България. Изд. Геолибрис, София

Карапеткова М., К.Александрова-Колеманова, Мл..Живков.1993. Сладководните риби на България. В: Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие, Том 1, 515-547.

Костадинова И. 1997. Международни мерки за природозащита. В: Орнитологично важни места в България. БДЗП, Природозащитна поредица, кн. 1. Костадинова И. (съст.). БДЗП, София.

Костадинова И. 1997а. Резултати от проучването на ОМВ в България. В: Орнитологично важни места в България. БДЗП, Природозащитна поредица, кн. 1. Костадинова И. (съст.). БДЗП, София.

Костадинова И. 2002. Опазването на места – един от ключовите подходи в опазването на биоразнообразието. В: Наръчник за НАТУРА 2000 в България. БДЗП, Природозащитна поредица, кн. 5. Костадинова И., М.Михайлов (съст.). БДЗП, София.

Любенова М. 2004. Фитоекология. Академично издателство „Марин Дринов”, София.

Матев И., Д. Ганева, Д. Ганев: 2004; Екология с основи на биогеографията и опазване на околната среда, Изд. Pensoft, София-Москва

Митрев А., Св. Попова. 1982. Атлас на лечебните растения в България. Изд. на БАН

Нанкинов Д. 2000. Застрашените животни в България. Изд. Pensoft, София, 146с.

Натура 2000: http://www.natura2000bg..org

Наумов, Б., М. Станчев. 2004. Земноводни и влечуги в България и Балканския полуостров. Електронно издание на Българското херпетологично дружество. www.herpetology.hit.bg

Национален план за приоритетни действия по опазване на най-значимите влажни зони на България. Министерство на околната среда, Изд.“Булвест 2000”

Петров П. 1990г. Ландшафтознание. Университетско издателство.

Проект „Изграждане на мрежата от защитени зони Натура 2000 в България” - www.natura2000bg.org

Сборник със закони и нормативни актове за опазване на околната среда. 1998. МОСВ, София, Изд. “Вендом”,168с.

Симеон С., Т. Мичев. 1991. Птиците на Балканския полуостров. Изд. „Петър Берон”, София.

Симеон С., Т.Мичев, Д. Нанкинов. 1990. Фауна на България. Том 20, Изд. на БАН, София.

Стоянов Н. 1972. Нашите лекарствени растения. Том I и II, Изд. „Наука и изкуство, София.

Събев Л., Св. Станев. 1959. Климатичните райони на България и техният климат. В: Трудове на Института по хидрология и метеорология. Том V, Държавно издателство “Наука и изкуство”, София

Узунов Й., Ст. Ковачев. 2002. Хидробиология. Изд. Pensoft, София

Червената книга на НР България. 1984. Том I, Изд. на БАН, София.

Червената книга на НР България.1985. Том II, Изд. на БАН, София.

Федерация “Зелени Балкани”; WWF;:МОСВ. 2005. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България, София.

Федерация “Зелени Балкани” – База данни. www.greenbalkans.org

■ Декларация на експертите, автори на оценката, по чл. 9, ал. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми и проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони;