Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони

5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони

► Защитена местност „ДОКУЗАК”, обявена със Заповед № 845 от 31.10.1991 на МОС на площ от 5 ха в землището на град Малко Търново с цел „запазване естествено находище на кримски чай”. Отстои на около 2 км северно от обекта.

►Резерват „Средока”, обявен със Заповед № 75 от 18.01.1989 на КОПС в землището на гр. Малко Търново и с. Стоилово на площ от 607.80 ха. Опазва характерни за Странджа горски екосистеми. Голяма част от горите са чисто букови с висока средна възраст. Горските съобщества са високостеблени, със съществено участие на много стари дървета. С най-голям дял са смесените съобщества от източен бук (Fagus orientalis), източен горун (Quercus polycarpa) и благун (Quercus frainetto), следвани от тези на източен горун и благун. На места е развит вечнозелен подлес от лавровишня (Laurocerasus officinalis), колхидски джел (Ilex colhica), странджанско вълче лико (Daphne pontica) и двата вида залист (Ruscus hypoglossum и Ruscus aculeatus). В резервата се опазва едно от най-големите находища на лавровишня, както и сравнително компкатни групи от колхидски джел, който на места достига 6 м височина и 10 см в диаметър. В крайречните смесени дъбрави по р. Мечи дол участва и лъжникът (Quercus hartwissiana). Отстои на около 4 км северно от обекта.

На запад, на разстояние от над 6 км са разположени резерват „Витаново” и Природната забележителност „Естествено находище на синя хвойна в местността „Градището”, а на изток, на около 12 км Защитена местност „Руденово”.

Описаните местоположение, характер и отстояние на защитените природни територии, обявени или приведени в съответствие с изискванията на Закона за защитените територии, изключват възможността за въздействие от реализацията на инвестиционното предложение върху тях.

Районът попада в Евксинтската биогеографска провинция, Странджански биогеографски район (А.Асенов, 2006). Биологичното разнообразие е изключително богато и уникално и за Европа. На сравнително малка територия тук могат да се намерят около 1670 растителни вида и 54 подвида, като видовете с висока консервационна стойност са около 20%. Това представлява около 47,6% от висшите растения в България. Лесистостта е висока – около 80% от територията са гори. Със странджанските гори завършва поясът на понтийско-евксинската растителност, разпространена в Северен Иран, Кавказ и по южното черноморско крайбрежие на Турция. В Странджа участието на местни дървесни и храстови видове в състава на горите е твърде значително – над 100 вида. В подлеса се наблюдават много елементи на колхидската флора.

Фауната е разнообразна и има голямо консервационно значение - висок процент на ендемизъм, голям брой редки и реликтни видове, със значително сходството с малоазийския комплекс. Безгръбначните включват 97 ендемични, 12 реликтни и 138 вида редки. В река Велека се срещат 16 вида и подвида от 5 семейства риби. Херпетофауната е представена с 30 вида, а впечатляващо е и птичето богатство – 261 вида или 68 % от установените видове в цялата страна, от които 118 гнездящи. Долното течение на река Велека е “място с тесен фронт на миграция” за реещите се птици. Почти целите популации на щъркелите и грабливите птици, прелитащи по черноморския прелетен път Via Pontica, преминават над Странджа планина, като грабливите птици често нощуват в горите.

Описани са 54 вида бозайници – 66% от българската и 42% от европейската автохтонна сухоземна фауна (над 60% за едрите бозайници и прилепите и 35% за групата на дребните бозайници).

Богатото биологично разнообразие е подробно разгледано в Доклада за оценка въздействието върху околната среда, а консервационно най-значимите видове бяха представени като предмет на опазване в защитени зони „СТРАНДЖА” /BG0001007/ и „СТРАНДЖА” /BG0002040/ в т.4 на настоящата оценка.

Описаните климатични особености, релеф, геоложка основа и почви, определят спецификата на формираните ценози върху избраната площадка.

Орографски понижението, в което е разположена изследваната територия, е със сравнително добра отвореност на север-североизток и частично на югоизток.

На север и северозапад е високото гранично било с най-висок връх Голямо градище – 710 м. Средната надморска височина е 315 м.

Теренът, върху който ще се реализира инвестиционното предложение, е заравнен и на отстояние около един км, североизточно от град Малко Търново. Разположен е в естествено понижение - бивше хвостохранилище от намивен тип. Депонирани са отпадъците от миннопреработвателната промишленост. Онпадъците са гегерирани от обогатителната фабрика „Малко Търново”, преработвала оловни, медни и златосъдържащи руди от Малкотърновското и Граматиковското рудно поле. През 2003 година е съставен и подписан протокол за приемане на завършени видове и обеми дейности по Работен проект „Частична консервация и рекултивация на хвостохранилище „Малко Търново”, в който са описани дейностите в отделните етапи на рекултивацията. Рекултивацията е извършена като площта на хвостохранилището е покрита с геотекстил и запечатана със средно 0,7 м глина и късове мрамори.

За района на инвестиционното предложение са представителни канелените горски (Chromic Luvisols), заемащи околните терени и антропогенни (Anthrosols) почви.

Характеристиката на терена е определена по данни от сондажните работи на хвостохранилище „Малко Търново” през 2005 година. Обобщеният литоложки разрез показва следните слоеве:

Извършен е с покриване с геотекстил и запечатване с глина и късове мрамори.

Шламът в хвостохранилището е поделен полево въз основа на физическите свойства, които има след изваждането на земната повърхност. Отделени са две разновидности – песъклив и глинест шлам.

Следващият слой е от глина с дебелина от около 0,2 м.

Най-отдолу е подложката на хвостохранилището представена от мрамори.

Разликата между котите на подложката и на повърхността на хвостохранилището определя дебелина на хвоста – средно 6,18 м.

В ДОВОС е приложен протокола с резултатите от взетите проби, изследвани за съдържание на мед, олово, цинк, кадмий и манган в лабораторията по Атомноабсорбционна спектрофотометрия при Централна лаборатория по обща екология при БАН. Анализите показват отклонение от нормите за допустимо съдържание на мед, олово и кадмий, съгласно Наредба № 3 ( ДВ, бр. 36 от 8 май 1979 г., посл. изм. и доп. бр.71/2008 г), имайки предвид състава на депонирания отпадък. Придвижването на замърсителите към повърхностния запечатващ слой е показателен за нуждата от провеждане на нови рекултивационни мероприятия, за да се ограничи протичането и на други нежелани процеси като ерозия, засоляване, вкисляване и замърсяване на повърхостния почвен слой с вредни вещества.

Канелените горски почви се отнасят към почвите със сравнително висока устойчивост към техногенно замърсяване. Това се определя от тежкият им механичен състав, благоприятна почвена реакция и съдържание на органично вещество. Съдържанието на хумус е 2-3%. Тези почви са слабо запасени с азот и фосфор и добре с калий. В потвърждение на устойчивостта на тези почви към техногенно замърсяване са и резултатите от анализа на пробата от почвите извън площадката на инвестиционното предложение. Данните от изследването на съдържанието на мед, олово, цинк, кадмий и манган показват, че почвите извън площта на хвостохранилището са в границите на допустимите норми по Наредба №3.

Ерозионните процеси в района на обекта са слабо застъпени. Преобладаващият слабо хълмист характер на терена не благоприятства протичането на ерозионни почвени процеси. По-податливи на ерозия са дългите склонове на хълмистите възвишения, които са отдалечени от изследваната територия.

В района на площадката няма опасност и от свлачищни процеси.

При провеждане на хидрогеоложки проучвания, на територията на инвестиционното предложение (рекултивирано хвостохранилище „Малко Търново”) не са установени подземни води в него. Констатирано е, че хвостът в дълбочина е влажен, но не е водоносен.

В източната и южната част на хвостохранилището има изградена система от водосборни канави, на няколко места и събраните повърхностни води в тях се оттичат в него.

Повърхностните води се подхранват от южното дере, вливаващо се в площта на хвостохранилището. В източната част на хвостохранилището се вливат повърхностно течащи води от малък водотток. Това е река Малкотърновска, в която е заустена смесената канализация на града. В местността „Край града” се е образувало блато. Там е изградена земнонасипна стена и канал, чието предназначение е да улавят водите от града и да предотвратяват проникването им в хвостохранилището. Каналът завършва в тунел, изграден в северната част на хвостохранилището, който извежда водите близо до с. Стоилово към река Айдере. През 2005 г. вследствие на проливни дъждове каналът е разрушен на места и водата се оттича към хвостохранилището, образувайки заблатени площи. Поради тази причина водите на река Малкотърновска се акумулират в средната източна част на хвостохранилището и формират водна площ почти в средата му. Това е практически най-ниската точка на обследвания терен.

В района на блатото в местността “Край града” ще бъде пусната в експлоатация ПСОВ, която ще пречиства водите от смесената канализация на града.

В ДОВОС е подробно представена информация и са анализирани данни за състоянието на повърхностните води в имота. Допустимото съдържание на тежки метали в седиментите е оценено съгласно Приложение 1 на Наредба № 3/2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвата Оценката е извършена спрямо отчетената стойност на рН - 7.57 на почвата, във водната суспензия. Регистрираните стойности на всички изследвани елементи надхвърлят предохранителните концентрации за съдържание на метали. Ето защо резултатите са отчетени спрямо максимално допустими концентрации (МДК) за индустриални производствени терени. Данните показват трикратно превишение в концентрацията на мед, съдържанието на цинка е близо до МДК, а стойностите на останалите елементи са под границите на МДК. Посоченото показва, че изследваните на пункт В2 седименти (непосредствено преди вливането на рекичката във формиралата се влажна зона) са натоварени с високи концентрации на тежки метали, главно мед и цинк. Това налага мерки за очистване, тъй като МДК за паркове и спортни площадки са много по-ниски от посочените за индустриални производствени терени.

5.1. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете - прeдмет на опазване в защитените зони

5.1.1. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете - прeдмет на опазване в защитена зона „СТРАНДЖА” /BG0001007/

5.1.1.1. Въздействие върху растителната покривка и типовете природни местообитания

Описаните климатични особености, релеф, геоложка основа, почви и спецификата на терена като хвостохранилище определят характера на ценозите върху избраната площадка.

Фитоценозата е вторична по произход и изключително бедна на видове.

Върху площта липсва дървесна и храстова растителност, характерна за отдалечените на около 1 – 1.5 км площи от Държавния горски фонд, заети от гори с едификатор източен горун (Quercus роlycarpa) и с около 20 % участие на източния бук (Fagus orientalis). В състава в по-широк район около плащадката, се включват още космат дъб (Quercus pubescens), мъждрян (Fraxinus ornus), брекина (Sorbus torminalis), скоруша (Sorbus domestica), клен (Acer campestre), явор (Acer pseudoplatanus), шестил (Acer platanoides), сребролистна липа (Tillia argentea), дребнолистна липа (Tillia parvifolia), дива круша (Pyrus communis), джанка (Prunus divaricata ).