Анализът на представените данни показва, че върху видовете предмет на опазване при изграждането на обектите може да се очаква отрицателно въздействие в диапазона 1-2 . слабо въздействие, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки, освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация.
Предлаганите от инвеститора и препоръчани от нас мерки са представени в т. 6 на Доклада.
При експлоатацията на рекреационния център и енергиен парк:
Вид
|
Оценка за степента на въздействие
|
БЕЗГРЪБНАЧНИ
|
|
|
лицена (Lycaena dispar)
|
0
|
Липсва въздействие/положително
|
бръмбар отшелник (Osmoderma eremita),
|
0
|
Липсва въздействие
|
бръмбар рогач (Lucanus cervus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
бисерна мида (Unio crassus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
ценагрион (Coenagrion ornatum)
|
0
|
Липсва въздействие/положително
|
офигомфус (Ophiogomphus сecilia)
|
0
|
Липсва въздействие
|
буков сечко (Morimus funereus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
алпийска розалия (Rosalia alpina),
|
0
|
Липсва въздействие
|
обикновен сечко (Cerambyx cerdo)
|
0
|
Липсва въздействие
|
Callimorpha quadripunctaria,
|
0
|
Липсва въздействие
|
обикновен паракалоптенус (P. caloptenoides)
|
0
|
Липсва въздействие
|
еуфидриас (Euphydryas auriniа).
|
0
|
Липсва въздействие
|
Bolbelasmus unicornis
|
0
|
Липсва въздействие
|
РИБИ
|
|
|
маришка мряна (Barbus plebejus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
резовски карагьоз (Alosa tanaica),
|
0
|
Липсва въздействие
|
брияна (Chalcalburnus chalcoides),
|
0
|
Липсва въздействие
|
горчивка (Rhodeus sericeus amarus),
|
0
|
Липсва въздействие
|
распер (Aspius aspius),
|
0
|
Липсва въздействие
|
Alosa immaculate,
|
0
|
Липсва въздействие
|
Alosa agone
|
0
|
Липсва въздействие
|
ЗЕМНОВОДНИ
|
|
|
голям гребенест тритон (Triturus karelinii)
|
0
|
Липсва въздействие/положително
|
червенокоремна бумка (Bombina bombina)
|
0
|
Липсва въздействие/положително
|
Вид
|
Оценка за степента на въздействие
|
ВЛЕЧУГИ
|
|
|
Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)
|
0
|
Липсва въздействие
|
южна блатна костенурка (Mauremys caspica)
|
0
|
Липсва въздействие
|
пъстър смок (Elaphe quatuorlineata)
|
0
|
Липсва въздействие
|
шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)
|
0
|
Липсва въздействие
|
шипобедрена костенурка (Testudo graeca)
|
0
|
Липсва въздействие
|
БОЗАЙНИЦИ
|
|
|
широкоух прилеп (Barbastella barbastellus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi)
|
0
|
Липсва въздействие
|
средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)
|
0
|
Липсва въздействие/положително
|
мaлък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
|
0
|
Липсва въздействие
|
дългопръст нощник (Myotis capaccinii)
|
0
|
Липсва въздействие
|
дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi)
|
0
|
Липсва въздействие/положително
|
южен подковонос (Rhinolophus euryale)
|
0
|
Липсва въздействие/положително
|
остроух нощник (Myotis blythii).
|
0
|
Липсва въздействие/положително
|
дългоух нощник (Myotis bechsteini)
|
0
|
Липсва въздействие
|
голям нощник (Myotis myotis)
|
0
|
Липсва въздействие
|
голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum),
|
0
|
Липсва въздействие/положително
|
трицветен нощник (Myotis emarginatus)
|
0
|
Липсва въздействие/положително
|
лалугер (Spermophilus citellus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
*европейски вълк (Canis lupus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
видра (Lutra lutra)
|
0
|
Липсва въздействие
|
пъстър пор (Vormela peregusna)
|
0
|
Липсва въздействие
|
мишевиден сънливец (Myomimus roachi)
|
0
|
Липсва въздействие
|
муткур (Phocoena phocoena)
|
0
|
Липсва въздействие
|
афала (Tursiops truncates)
|
0
|
Липсва въздействие
|
* рис (Lynx lynx)
|
0
|
Липсва въздействие
|
Анализат на представените данни показва, че върху видовете предмет на опазване при експлоатацията на рекреационния център и енергиен парк не се очаква отрицателно въздействие, предмет на опазване в защитена зона „Странджа” /BG0001007/.
Създаването на водно огледало, около което би се формирала стабилна и устойчива влажна зона, както и озеленяването на парка ще създаде нови екологични ниши за растителните и животински видове в района, в т.ч. и на част от включените в предмета на опазване гореразгледани видове.
5.2.1.2. Въздействие върху структурата на защитена зона „Странджа” /BG0001007/
Въздействието върху площта от общо 667,313 дка, засегната от инвестиционното предложение, няма да окаже забележимо въздействие върху структурата на защитената зона.
В крайна сметка очакваме реинтеграция на увредения терен - хвостохранилище, макар и много бавно, по посока съществуващите в района ценози.
5.2.1.3. Въздействие върху функциите и природозащитните цели на защитената зона
Ще се засегнат само 0.056 % от територията на Защитена зона „Странджа” /BG0001007/.
Общо може да се направи извода, че не се касае за отнемането на макар и незначителни площи от защитената зона, а по-скоро за тяхното връщане в известна степен към нейните характеристики. Няма да се предизвика фрагментация на популациите на видовете, включени в предмета на опазване и влошаване на тяхната структура.
Реализацията на проекта няма да предизвика сукцесионни процеси, водещи до отрицателна промяна на видовия състав или в условията на средата - химически, геоложки, климатични или други промени. Хидроложките условия ще търпят положителни промени.
Може да се очаква засилване на антропогенния натиск, но в рамките на емкоста на формираните екосистеми и без влошаване на структурите на популациите на видовете в района. Нарушенията ще имат временен и краткосрочен характер. Не са необходими специални компенсиращи мерки.
Въздействието върху популациите на видовете ще бъде минимално и без засягане на техните хабитати и няма да бъде нарушена структурата на местните популации.
Реализацията на проекта ще има и не малък положителен ефект върху всички видове. Екотонният ефект ще бъде много по-силно изразен.
5.2.2. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на Защитена зона „Странджа” /BG0002040/ с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели
5.2.2.1. Въздействие върху видовете, предмет на опазване в „Странджа” /BG0002040/
Очакваното или вероятно въздействие върху видовете птици, включени в предмета на опазване, сме определили на база представения статус в т. 5.1.2. след проведени теренни наблюдения и отчети:
При ремедиацията и изграждането на рекреационния център и енергиен парк:
Вид
|
Оценка за степента на въздействие
|
малка чайка (Larus minutus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
малка черноглава чайка (Larus melanocephalus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
дългоклюна чайка (Larus genei)
|
0
|
Липсва въздействие
|
малък горски водобегач (Tringa glareola)
|
0
|
Липсва въздействие
|
жълтокрак брегобегач (Xenus cineres)
|
0
|
Липсва въздействие
|
белоока потапница (Aythya nyroca)
|
0
|
Липсва въздействие
|
черна рибарка (Chlidonias niger)
|
0
|
Липсва въздействие
|
гривеста рибарка (Sterna sandvicensi)
|
0
|
Липсва въздействие
|
белобуза рибарка (Chlidonias hybridus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
белочела рибарка (Sterna albifrons)
|
0
|
Липсва въздействие
|
речна рибарка (Sterna hirundo)
|
0
|
Липсва въздействие
|
каспийска рибарка (Sterna caspia)
|
0
|
Липсва въздействие
|
голяма бяла чапла (Egretta alba)
|
0
|
Липсва въздействие
|
поен лебед (Cygnus cygnus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
бяла лопатарка (Platalea leucorodia)
|
0
|
Липсва въздействие
|
блестящ ибис (Plegadis falcinellus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
ръждива чапла (Ardea purpurea)
|
0
|
Липсва въздействие
|
нощна чапла (Nycticorax nycticor ax)
|
0
|
Липсва въздействие
|
малка бяла чапла (Egretta garzetta)
|
0
|
Липсва въздействие
|
гривеста чапла (Ardeola ralloides)
|
0
|
Липсва въздействие
|
малък воден бик (Ixobrychus minutus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
къдроглав пеликан (Pelecanus crispus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
розов пеликан (Pelecanus onocrotalus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
малък корморан (Phalacrocorax pygmeus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
качулат корморан (Phalacrocorax aristotelis)
|
0
|
Липсва въздействие
|
обикновен буревестник (Puffinus yelkouan)
|
0
|
Липсва въздействие
|
ушат гмурец (Podiceps auritus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
черногуш гмуркач (Gavia arctica)
|
0
|
Липсва въздействие
|
голяма бекасина (Gallinago media)
|
0
|
Липсва въздействие
|
бойник (Philomachus pugnax)
|
0
|
Липсва въздействие
|
златистопер дъждосвирец (Pluvialis apricaria)
|
0
|
Липсва въздействие
|
голям воден бик (Botaurus stellaris)
|
0
|
Липсва въздействие
|
морски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
кафявокрил огърличник (Glareola pratincola)
|
0
|
Липсва въздействие
|
турилик (Burhinus oedicnemus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
кокилобегач (Himantopus himantopus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
малка пъструшка (Porzana pusilla)
|
0
|
Липсва въздействие
|
средна пъструшка (Porzana parva)
|
0
|
Липсва въздействие
|
голяма пъструшка (Porzana porzana)
|
0
|
Липсва въздействие
|
саблеклюн (Recurvirostra avosetta)
|
0
|
Липсва въздействие
|
зеленоножка (Gallinula chloropus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
лиска (Fulica atra)
|
0
|
Липсва въздействие
|
стридояд (Haematopus ostralegus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
речен дъждосвирец (Charadrius dubius)
|
0
|
Липсва въздействие
|
пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula)
|
0
|
Липсва въздействие
|
обикновена калугерица (Vanellus vanellus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
трипръст брегобегач (Calidris alba)
|
0
|
Липсва въздействие
|
малък брегобегач (Calidris minuta)
|
0
|
Липсва въздействие
|
сив брегобегач (Calidris temminkii)
|
0
|
Липсва въздействие
|
кривоклюн брегобегач (Calidris ferruginea)
|
0
|
Липсва въздействие
|
тъмногръд брегобегач (Calidris alpina)
|
0
|
Липсва въздействие
|
крещалец (Rallus aquaticus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
плоскоклюн блатобегач (Limicola falcinellus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
голям червеноног водобегач (Tringa erythropus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
пъстроопашат крайбр.н бекас (Limosa lapponica)
|
0
|
Липсва въздействие
|
малък червеноног водобегач (Tringa tetanus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
голям горски водобегач (Tringa ochropus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos)
|
0
|
Липсва въздействие
|
речна чайка (Larus ridibundus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
чайка буревестница (Larus canus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
малка черногърба чайка (Larus fuscus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
жълтокрака чайка (Larus cachinnans)
|
0
|
Липсва въздействие
|
белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
горски бекас (Scolopax risticola)
|
0
|
Липсва въздействие
|
сребриста булка (Pluvialis squatarola)
|
0
|
Липсва въздействие
|
голям свирец (Numenius arquata)
|
0
|
Липсва въздействие
|
голяма белочела гъска (Anser albifrons)
|
0
|
Липсва въздействие
|
голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia)
|
0
|
Липсва въздействие
|
голям гмурец (Podiceps cristatus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
червеногуш гмурец (Podiceps grisegena)
|
0
|
Липсва въздействие
|
черноврат гмурец (Podiceps nigricollis)
|
0
|
Липсва въздействие
|
голям корморан (Phalacrocorax carbo)
|
0
|
Липсва въздействие
|
ням лебед (Cygnus olor)
|
0
|
Липсва въздействие
|
сива гъска (Anser anser)
|
0
|
Липсва въздействие
|
бял ангъч (Tadorna tadorna)
|
0
|
Липсва въздействие
|
малък гмурец (Tachybaptus ruficollis)
|
0
|
Липсва въздействие
|
фиш (Anas Penelope)
|
0
|
Липсва въздействие
|
сива патица (Anas strepera)
|
0
|
Липсва въздействие
|
звънарка (Bucephala clangula)
|
0
|
Липсва въздействие
|
зимно бърне (Anas crecca)
|
0
|
Липсва въздействие
|
сива чапла (Ardea cinerea)
|
0
|
Липсва въздействие
|
зеленоглава патица (Anas platyrhynchos)
|
0
|
Липсва въздействие
|
средна бекасина (Gallinago gallinago)
|
0
|
Липсва въздействие
|
среден нирец (Mergus serrator)
|
0
|
Липсва въздействие
|
качулата потапница (Aythya fuligula)
|
0
|
Липсва въздействие
|
кафявоглава потапница (Aythya ferina)
|
0
|
Липсва въздействие
|
червеноклюна потапница (Netta rufina)
|
0
|
Липсва въздействие
|
лятно бърне (Anas querquedula)
|
0
|
Липсва въздействие
|
клопач (Anas clypeata)
|
0
|
Липсва въздействие
|
обикновена гага (Somateria mollissima)
|
0
|
Липсва въздействие
|
земеродно рибарче (Alcedo atthis)
|
0
|
Липсва въздействие
|
синявица (Coracias garrulous)
|
0
|
Липсва въздействие
|
среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius)
|
0
|
Липсва въздействие
|
сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
черен кълвач (Dryocopus martius)
|
0
|
Липсва въздействие
|
белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos),
|
0
|
Липсва въздействие
|
сив кълвач (Picus canus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
черен щъркел (Ciconia nigra)
|
0
|
Липсва въздействие
|
козодой (Caprimulgus europaeus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
горска чучулига (Lullula arborea),
|
0
|
Липсва въздействие
|
бухал (Bubo bubo).
|
0
|
Липсва въздействие
|
голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum)
|
1
|
много слабо отрицателно в-ие
|
сив жерав (Grus grus)
|
1
|
много слабо отрицателно в-ие
|
полска бъбрица (Anthus campestris)
|
1
|
много слабо отрицателно в-ие
|
ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria)
|
1
|
много слабо отрицателно в-ие
|
полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata)
|
1
|
много слабо отрицателно в-ие
|
черночела сврачка (Lanius minor)
|
1
|
много слабо отрицателно в-ие
|
червеногърба сврачка (Lanius collurio)
|
1
|
много слабо отрицателно в-ие
|
ливаден дърдавец (Crex crex)
|
1
|
много слабо отрицателно в-ие
|
бял щъркел (Ciconia ciconia)
|
0
|
Липсва въздействие
|
градинска овесарка (Emberiza hortulana)
|
1
|
много слабо отрицателно в-ие
|
орко (Falco subbuteo)
|
0
|
Липсва въздействие
|
черношипа ветрушка (Falco tinnunculus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
блатна сова (Asio flammeus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
орел змияр (Circaetus gallicus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
черен лешояд (Aegypius monachus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
белоглав лешояд (Gyps fulvus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
египетски лешояд (Neophron percnopterus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
белоопашат морски орел (Haliaeetus albicilla)
|
0
|
Липсва въздействие
|
червена каня (Milvus milvus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
осояд (Pernis apivorus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
тръстиков блатар (Circus aeruginosus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
черна каня (Milvus migrans)
|
0
|
Липсва въздействие
|
полски блатар (Circus cyaneus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
сокол скитник (Falco peregrinus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
малък орел (Hieraaetus pennatus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
късопръст ястреб (Accipiter brevipes)
|
0
|
Липсва въздействие
|
белоопашат мишелов (Buteo rufinus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
ливаден блатар (Circus pygargus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
ловен сокол (Falco cherrug)
|
0
|
Липсва въздействие
|
малък креслив орел (Aquila pomarina)
|
0
|
Липсва въздействие
|
кръстат (царски) орел (Aquila heliaca)
|
0
|
Липсва въздействие
|
степен блатар (Circus macrourus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
орел рибар (Pan dion haliaetus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
вечерна ветрушка (Falco vespertinus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
малък сокол (Falco columbarius)
|
0
|
Липсва въздействие
|
средиземноморски сокол (Falco eleonorae)
|
0
|
Липсва въздействие
|
скален орел (Aquila chrysaetos)
|
0
|
Липсва въздействие
|
обикновен мишелов (Buteo buteo)
|
0
|
Липсва въздействие
|
северен мишелов (Buteo lagopus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
малък ястреб (Accipiter nisus)
|
0
|
Липсва въздействие
|
При експлоатацията на рекреационния център и енергийния парк очакваме леко отрицателно въздействие във връзка с увеличаването на присъствието на хора в района и положително, тъй като озеленяването, обособоването на стабилна влажна зона от около 30 дка ще създадат нови екологични ниши и трофична база. Ще се създадат условия за приближаване на характеристиките на територията към изискванията на част от видовете, включени в предмета на опазване на защитена зона „Странджа” /BG0002040/.
5.2.2.2. Въздействие върху структурата на защитена зона „Странджа” /BG0002040/
Въздействието върху площта от общо 667,313 дка, засегната от инвестиционното предложение, няма да окаже забележимо въздействие върху структурата на защитената зона.
5.2.2.3. Въздействие върху функциите и природозащитните цели на защитената зона
Ще се засегнат само 0.056 % от територията на Защитена зона „Странджа” /BG0002040/.
Общо може да се направи извода, че не се касае за отнемането на макар и незначителни площи от защитената зона, а по-скоро за тяхното връщане в известна степен към нейните характеристики. Няма да се предизвика фрагментация на популациите на видовете, включени в предмета на опазване и влошаване на тяхната структура.
Реализацията на проекта няма да предизвика сукцесионни процеси, водещи до отрицателна промяна на видовия състав или в условията на средата - химически, геоложки, климатични, хидроложки или други промени. Всички условия ще търпят положителни промени.
Може да се очаква засилване на антропогенния натиск, но в рамките на емкоста на формираните екосистеми и без влошаване на структурите на популациите на видовете в района. Нарушенията ще имат временен и краткосрочен характер. Не са необходими специални компенсиращи мерки.
Въздействието върху популациите на видовете ще бъде минимално и без засягане на техните хабитати и няма да бъде нарушена структурата на местните популации.
Реализацията на проекта ще има и не малък положителен ефект върху всички видове. Екотонният ефект ще бъде много по-силно изразен.
В крайна сметка очакваме реинтеграция на увредения терен - хвостохранилище, макар и много бавно, по посока съществуващите в района орнитоценози в района. Първоначално с развитието на тревната покривка ще се появят по-трайно зърненоядни и насекомоядни видове птици, като някои биха могли и да гнездят на по-късен етап след развитието на елементите на зелената система. Впоследствие района ще стане постепенно привлекателен и за дневни и нощини грабливи птици.
5.3. Кумулативен ефект
До момента няма изградена или в процес на изграждане фотоволтаична централа или рекреационен център спрямо които да бъде изчисляван кумулативен ефект върху Защитени зони „Странджа” /BG0001007/ и „Странджа” /BG0002040/.
Както поскочихме в т.2 единственото подадено предоложение е за съседен Имот № 46663.52.479. Не е издавано решение за строеж и не е извършвана процедура по смяна предназначението на земята.
Евентуалната реализация на двата проекта ще увеличи, макар и незначително, делът на урбанизираните територии в двете защитени зони и Природния парк „Странджа”, като ще се засегнат временно, но продължително /за около 20 години/ общо около 240 дка увредени земи, необходими за изграждане на фотоволтаичните централи. В този смисъл те ще засегнат по около 0.02 % от териториите на зоните и парка. Ако вземем предвид и останалата площ на разлеждания имот, заета с рекреационния център то ще се засегнат общо по 0.076 % съответно от двете защитени зони и приблизително толкова от територията на Природен парк „Странджа”. В случая не се засягат представителни екосистеми, характерното биологично разнообразие и ключовите елементи на защитените зони, като внесения нов техногенен елемент чрез подходящо озеленяване ще подобри и ландшафтните характеристики на района. Не се отнемат и площи, годни за селскостопанско производство, което отговаря на философията за обявяване на парка и зоните - да се опази в полза на обществото неповторимата природа на Странджа и свързаните с нея традиции и поминък и се осигури устойчиво социално-икономическо развитие на района.
Считаме, че с оглед на уникалността на територията на Странджа, върху която са съхранени типичните за края на Терциера гори в най-големия запазен широколистен горски комплекс на Европа, предмет на опазване в най-голямата защитена територия в България и една от петте приоритетни за опазване територии от Централна и Източна Европа, е добре, че двете инвестиционни предложения са концентрирани на увреден и нарушен терени и на такъв, повлиян от хвостохранилището десетки години и в непосредствена близост до една от най-урбанизираните зони – град МалкоТърново и международния път Е 87. Местоположението на двете предложения едно спрямо друго беше представено в т.2.
Не са ни известни други планове, програми и проекти, които в съчетания с настоящото инвестиционно предложение могат да окажат неблагоприятно въздействие върху Защитени зони „СТРАНДЖА” /BG0001007/ и „СТРАНДЖА” /BG0002040/.
6. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА СМЕКЧАВАЩИ МЕРКИ, ПРЕДВИДЕНИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ, НАМАЛЯВАНЕ И ВЪЗМОЖНО ОТСТРАНЯВАНЕ НА НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ОТ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНите ЗОНи И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТЕПЕНТА ИМ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПРЕДМЕТА НА ОПАЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ В РЕЗУЛТАТ НА ПРИЛАГАНЕТО НА ПРЕДЛОЖЕНИТЕ СМЕКЧАВАЩИ МЕРКИ
6.1. По време на ремедиацията и изграждането на рекреационния център и енергийния парк
Прогнозираният антропогенен натиск може да бъде смекчен с поредица от мерки. Те са свързани на първо място с показателите, които трябва да бъдат заложени в ПУП и техническия проект, които да осигуряват най-добра конфигурация на елементите на инвестиционното предложение на терена и във времето при осигуряване на минимално въздействие върху околната среда.
-
Разполагането на панелите на фотоволтаичните централи е необходимо да бъде проектирано така, че максимално да дава възможност за свободни миграции на животинските видове. Диспозициата от няколко метра задоволява тези изисквания. Оградата да се предвиди и изпълни с лека конструкция, ограничаваща достъпа на едри пашуващи или преминаващи домашни животни и хора, но с проходи за диви животни, характерни за зоната, за осигуряване миграционните коридори за херпетофауната и дребни бозайници и на възможности за миграции и използване на трофичната база. Така площта ще се интегрира по-бързо и удачно в изградените в зоните хранителни вериги и пирамиди.
-
При проектирането и изграждане на инфраструктурата на обекта да се използват най-добрите европейски практики. Рехабилитацията на полския път да е с параметри, засягащи минимално околната среда и защитените зони. Кабелните връзки между модулите, централите и мястото на включване към националната електропраносна и електроразпределителна мрежа да са подземни.
-
Препоръчваме при възможност да се използват тракери на водещи световни фирми, което е най-надеждната и доказала се днес технология Това позволява на соларния панел автоматично да следва движението на слънцето през целия ден. Това увеличава улавянето на слънчева светлина до 25% над традиционните системи с фиксиран наклон, значително намалявайки изискванията към използване на грунда. Производителят е добре да е член на PV Cycle или друга индустриална група, която работи с цел постигането на “Зелена Енергия за Планетата” и чрез създаване на доброволна програма за pецикилиране на ФВ-модули и поема отговорност по цялата верига.
Индустриалните процеси за рециклиране на силиконови модули съществуват и в наши дни и ценните суровини могат да бъдат възстановени. Рециклирането намалява отпадъците и намалява цената за производство на нови панели.
-
Елементите на рекреационния парк да се проектират така, че да са в съзвучие и да се вписват в ландшафта на природния парк и двете защитени зони, а не да се акцентува на екзотично разширение на антропогенните елементи, типични за регулационните граници. Предвиденото озеленяване да се заложи и изпълни с автохтонни дървесни и храстови видове и форми, характерни за Страндажа. Това ще придаде автентичност и уникалност на парка и същевременно ще допринесе за реинтеграцията на увредения и замърсен терен към околните територии.
-
Да се предвидят мерки за предпазване на терените около зоната на инвестиционното предложение от рудерална и синантропна инвазия;
-
При монтирането на модулите да се заложи система за набиване на металните носещи елементи без циментиране. Необходимо и целесъобразно е да се извърши затревяване с подходяща тревна смеска, което да осигури макар и бавното възстановяване на замърсения и увреден терен и натрупването чрез създаване на органично покритие. Ще се създадат условия за развитие на сукцесионни процеси, водещи към настаняване на естествените за района ценози. Значим ще е и естетическия ефект, видим от рекреационната зона.
-
При строителството да се използва съвременна строителна техника и машини, съобразени с габаритите на монтираните панели и изграждане на рекреационния парк. Не бива да се допуска навлизането на машини и увреждането на съседни терени. Използването на възможно малогабаритни подемни и траспортни машнини ще минимизира максимално отрицателното въздействие върху околната среда и зоните. Да се вземат всички възможни мерки за предотвратяване разпиляването на материали при товаро-разтоварните процеси. Строителството да бъде изпълнено по съвременен начин, с подходящи материали. Да се ограничат емисиите от прах по време на строителните работи, чрез редовно почистване и оросяване на площадките. По никакъв начин да не се допуска разгръщане на СМР, депониране на строителните материали или отпадъци, земни маси, извън територията на площадката;
-
Необходимо е строителството да бъде извършено в извънразмножителния период на животинските видове и по този начин да се тушира и действието на фактора безпокойство, причинен от шум и вибрации.
-
Строителните отпадъци, колкото и малки да са те, следва да бъдат изнесени на определено, от Кмета на община Малко Търново, сметище.
-
Да се проведе подробна разяснителна кампания сред строителните работници за целите и предмета на защитената зона, с оглед предотвратяване на щети върху растителния и животински свят в района. При намиране, преди започване и по време на строителството, на сухоземни костенурки, таралежи, змии и други животински видове, те да бъдат пренесени и освободени на безопасно разстояние от обекта;
6.2. По време на експлоатацията на рекреационния център и енергийния парк
При експлоатацията не се очакват емисии с вреден характер, освен от личните автомобили на охраната, обслужващия персонал и посетителите, което е съизмеримо с влиянието на международния път. Генерираният шум е минимален и не се очакват нива, които да повлияят на жителите на град Малко Търново, както и на растителния и животински свят.
-
Важно е при очакваната промяна в условията на средата под модулите: настаняване на по-сенколюбиви видове в тревната ценоза и по буйно развитие на растителността, поради задържане на влага, настаняване на гризачи и т.н., да не се прогонват или по-лошо отстрелват навлизащи в района животински видове, основно хищници.
-
Не бива да се допуска свободното отглеждане на домашни кучета за опазване на територията, тъй като ще се засегнат значително жизнените райони на дивите видове. Така територията ще се реинтегрира в съществуващите в момента хранителни вериги и мрежи.
-
Битовите отпадъци по време на експлоатацията да се събират разделно и да се третират съгласно Общинската програма за управление на отпадъците. Дейността не е свързана с генерирането на производствени отпадъци.
-
Да се заложи и изпълнява няколкогодишен мониторинг на водите и почвите в района на рекреационния център и енергийния парг с цел установяване на състоянието, концентрациите и следене на замърсителите. При необходимост да се предприемат необходимите мерки.
-
Да не се допуска навлизането по каквито и да е причини на транспортни и други машини в терени близкоразположени горски терени, съхраняващи представителни хабитати, обект на опазване в защитените зони.
Сподели с приятели: |