Доклад за оценка на съвместимостта с предмета и целиtе на опазване на защитени зони

Изтегляне 2.35 Mb.

страница	14/17
Дата	31.03.2018
Размер	2.35 Mb.
	#64274
Тип	Доклад

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17

Белочела сврачка (Lanius nubicus) – гнездеща и прелетна птица. Обитава равнинни и слабо хълмисти райони с разреден храсталак и ниски дървета, псевдомаквиси, разредени стари дъбови гори с поляни и единични храсти, стари овощни градини. Популацията в страната е оценена на 600-800 двойки (Иванов, 2011). Според стандартния формуляр (2008) на зоната в нея гнездят 2 двойки. Тъй като по-голяма част от засегнатите местообитания са открити, смятаме, че е малко вероятно да бъде засегната гнездеща двойка. Не е наблюдавана по време на теренните изследвания на района. Очаква се малка степен на въздействие (5,0), което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация.

_{ЗЗ „Емине”} _{(за обяснения по таблицата вж} _{точка 11)}	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване			Обща оценка
	ПтициГнезда Яйца	Места за		Места за		Места за
	ПтициГнезда Яйца	Гнездене	Хранене	Термики	Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)*
Увреждане (0,5 т)**		1,0	1,0						2,0
Влошаване (0,3 т)**	0,6	0,6	0,6						1,8
Обезпокояване (0,1 т)**	0,2	0,2	0,2						0,6
Фрагментация (0,1 т)	0,2	0,2	0,2						0,6
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)
Геогр. свързаност (0,8 т)
Общо	1,0	2,0	2,0					5,0

Късопръст ястреб (Accipiter brevipes) – гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава разредени широколистни гори, залесени речни долини, групи дървета сред открити пространства. Гнезди по дървета. В България са установени 200-340 двойки (Янков, отг. ред., 2007). Според стандартния формуляр (2008) в зоната гнезди 5 двойка. Не е наблюдаван по време на теренните изследвания. Има малка вероятност да гнезди в околностите на пътното трасе (около поречието на р. Ахелой). Очаква се малка степен на въздействие (5,0), което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация.

_{ЗЗ „Емине”} _{(за обяснения по таблицата вж} _{точка 11)}	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване			Обща оценка
	ПтициГнезда Яйца	Места за		Места за		Места за
	ПтициГнезда Яйца	Гнездене	Хранене	Термики	Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)*
Увреждане (0,5 т)**		1,0	1,0						2,0
Влошаване (0,3 т)**	0,6	0,6	0,6						1,8
Обезпокояване (0,1 т)**	0,2	0,2	0,2						0,6
Фрагментация (0,1 т)	0,2	0,2	0,2						0,6
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)
Геогр. свързаност (0,8 т)
Общо	1,0	2,0	2,0					5,0

Турилик (Burhinus oedicnemus) – гнездещо-прелетен вид, включен в Червена книга на РБ. Обитава открити степи и равнинни райони близо до водоеми; каменисти, песъчливи и глинести биотопи, неразоравани поля и др. (Нанкинов и др., 1997). В ЗЗ гнездят между 2 и 10 двойки (Стандартен формуляр на ЗЗ, 2008). Засегната територия от ЗЗ ще е около 7.9 ha. От Стандартния формуляр на ЗЗ става ясно, че относителната плътност на вида (при равномерно разпределение на двойките) е 0,001 дв./10 ха, което означава, че е много малко вероятно да бъде засегната гнездяща двойка в рамките на трасето. Очаква се малка степен на въздействие (5,0), което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация.

_{ЗЗ „Емине”} _{(за обяснения по таблицата вж} _{точка 11)}	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване			Обща оценка
	ПтициГнезда Яйца	Места за		Места за		Места за
	ПтициГнезда Яйца	Гнездене	Хранене	Термики	Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)*
Увреждане (0,5 т)**		1,0	1,0						2,0
Влошаване (0,3 т)**	0,6	0,6	0,6						1,8
Обезпокояване (0,1 т)**	0,2	0,2	0,2						0,6
Фрагментация (0,1 т)	0,2	0,2	0,2						0,6
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)
Геогр. свързаност (0,8 т)
Общо	1,0	2,0	2,0					5,0

Малък ястреб (Accipiter nisus) – постоянен и прелетен вид, включен в Червена книга на РБ. През размножителния период се среща предимно в планини до горната граница на гората. През зимата се среща често в равнини и предпланини (Симеонов и др., 1990). Често срещан вид в страната. В ЗЗ гнездят 7 двойки (Стандартен формуляр на ЗЗ, 2008). Малко вероятно е да бъде засегната гнездеща двойка, поради характера на предпочитаните местообитания. Може да бъде обезпокоен по време на миграцията си в района на ИН. Очаква се малка степен на въздействие (1,6), което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация.

_{ЗЗ „Емине”} _{(за обяснения по таблицата вж} _{точка 11)}	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване			Обща оценка
	ПтициГнезда Яйца	Места за		Места за		Места за
	ПтициГнезда Яйца	Гнездене	Хранене	Термики	Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)*
Увреждане (0,5 т)**
Влошаване (0,3 т)**			0,6	0,2					0,8
Обезпокояване (0,1 т)**			0,2	0,2					0,4
Фрагментация (0,1 т)			0,2	0,2					0,4
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)
Геогр. свързаност (0,8 т)
Общо			1,0	0,6				1,6

Обикновен мишелов (Buteo buteo) – постоянен и прелетен вид. Широко разпространен вид в цялата страна. Обитава окрайнини на широколистни, смесени и иглолистни гори с поляни, групи дървета сред открити пространства (Симеонов и др., 1990). Според стандартния формуляр на зоната в нея гнездят около 10 двойки. Може да гнезди в терени съседни на трасето. Вероятно е да бъде обезпокоена гнездеща двойка в района на трасето. Отделни индивиди може да използват откритите местообитания в района на трасето за търсене на храна. Очаква се малка степен на въздействие (4,1), което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация.

_{ЗЗ „Емине”} _{(за обяснения по таблицата вж} _{точка 11)}	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване			Обща оценка
	ПтициГнезда Яйца	Места за		Места за		Места за
	ПтициГнезда Яйца	Гнездене	Хранене	Термики	Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)*		0,8	0,8						1,6
Увреждане (0,5 т)**		0,5	0,5						1,0
Влошаване (0,3 т)**	0,3	0,3	0,3						0,9
Обезпокояване (0,1 т)**	0,1	0,1	0,1						0,3
Фрагментация (0,1 т)	0,1	0,1	0,1						0,3
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)
Геогр. свързаност (0,8 т)
Общо	0,5	1,8	1,8					4,1

Обикновен пчелояд (Merops apiaster) – гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава открити песъчливи и сухи места, отвесни глинести и песъчливи брегове на различни водоеми, склонове и свлачища, ерозирани долове. Гнезди по отвесни, земни, песъчливи склонове. В България са установени 25000-30000 двойки (Янков, отг. ред., 2007). В ЗЗ гнездят около 210 двойки (Стандартен формуляр на ЗЗ, 2008). Малко вероятно да бъде засегната гнездяща двойка в рамките на трасето, тъй като няма подходящи местообитания. Отделни индивиди може да търсят храна в района на трасето. Не се очаква въздействие.
Сокол Орко (Falco subbuteo) – гнездещо-прелетен вид, включен в Червена книга на РБ. Обитава редки, просветлени широколистни, смесени и иглолистни гори с поляни, в близост до пасища, ливади, обработваеми площи и други открити пространства (Симеонов и др., 1990). Според стандартния формуляр (2008) на зоната в нея гнездят 5 двойки. Може да гнезди в терени съседни на трасето. Малко вероятно е да бъде обезпокоена гнездеща двойка в района на трасето. Отделни индивиди може да използват откритите местообитания в района на трасето за търсене на храна. Очаква се малка степен на въздействие (5,0), което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация.

_{ЗЗ „Емине”} _{(за обяснения по таблицата вж} _{точка 11)}	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване			Обща оценка
	ПтициГнезда Яйца	Места за		Места за		Места за
	ПтициГнезда Яйца	Гнездене	Хранене	Термики	Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)*
Увреждане (0,5 т)**		1,0	1,0						2,0
Влошаване (0,3 т)**	0,6	0,6	0,6						1,8
Обезпокояване (0,1 т)**	0,2	0,2	0,2						0,6
Фрагментация (0,1 т)	0,2	0,2	0,2						0,6
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)
Геогр. свързаност (0,8 т)
Общо	1,0	2,0	2,0					5,0

Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus) – прелетен и постоянен вид. През размножителния период повсеместно разпространен в равнини и планини до най-високите алпийски терени (Симеонов и др., 1990). Според стандартния формуляр (2008) на зоната в нея гнездят около 20 двойки. Може да гнезди в терени съседни на трасето. Вероятно е да бъде обезпокоена гнездеща двойка в района на трасето. Очаква се малка степен на въздействие (4,1), което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация.

_{ЗЗ „Емине”} _{(за обяснения по таблицата вж} _{точка 11)}	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване			Обща оценка
	ПтициГнезда Яйца	Места за		Места за		Места за
	ПтициГнезда Яйца	Гнездене	Хранене	Термики	Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)*		0,8	0,8						1,6
Увреждане (0,5 т)**		0,5	0,5						1,0
Влошаване (0,3 т)**	0,3	0,3	0,3						0,9
Обезпокояване (0,1 т)**	0,1	0,1	0,1						0,3
Фрагментация (0,1 т)	0,1	0,1	0,1						0,3
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)
Геогр. свързаност (0,8 т)
Общо	0,5	1,8	1,8					4,1

Осояд (Pernis apivorus) - прелетен и преминаващ вид включен в Червената книга на България. Обитава обширни гори (предимно букови) в равнини и планини до около 1600 m надморска височина (Симеонов и др., 1990). Според стандартният формуляр (2008) на защитената зона в нея гнезди 7 двойка. Поради характера на предпочитаните местообитания, няма вероятност да бъдат засегнати гнездови двойки. Съществува вероятност за обезпокояване по време на есенната и пролетната миграция, когата по Черноморското крайбрежие има струпване на преминаващи индивиди. Очаква се малка степен на въздействие (1,6), което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация.

_{ЗЗ „Емине”} _{(за обяснения по таблицата вж} _{точка 11)}	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване			Обща оценка
	ПтициГнезда Яйца	Места за		Места за		Места за
	ПтициГнезда Яйца	Гнездене	Хранене	Термики	Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)*
Увреждане (0,5 т)**
Влошаване (0,3 т)**			0,6	0,2					0,8
Обезпокояване (0,1 т)**			0,2	0,2					0,4
Фрагментация (0,1 т)			0,2	0,2					0,4
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)
Геогр. свързаност (0,8 т)
Общо			1,0	0,6				1,6

Ливаден дърдавец (Crex crex) – прелетен и преминаващ вид, включен в Червена книга на РБ. Гнезди в обработваеми площи (люцерна, ливади, угари, лозя и др.), влажни ливади и храсталаци в равнинни и полупланински райони (Симеонов и др., 1990). Популацията в България е оценена на 4000-8800 токуващи мъжки. Видът е най-широко разпространен в Западна България като избягва районите с медитеранско влияние (Янков, П., отг. ред., 2007). В ЗЗ гнездят между 2 и 20 двойки (Стандартен формуляр на ЗЗ, 2008). Може да гнезди в терени съседни на трасето. Засегната територия от ЗЗ ще е около 7,9 ha. От Стандартния формуляр на ЗЗ става ясно, че относителната плътност на вида (при равномерно разпределение на двойките) е 0,002 дв./10 ха, което означава, че е малко вероятно да бъде засегната гнездяща двойка в рамките на трасето, а и вида предпочита по влажни мистообитания. Очаква се малка степен на въздействие (5,4), което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация;

_{ЗЗ „Емине”} _{(за обяснения по таблицата вж} _{точка 11)}	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване			Обща оценка
	ПтициГнезда Яйца	Места за		Места за		Места за
	ПтициГнезда Яйца	Гнездене	Хранене	Термики	Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)*
Увреждане (0,5 т)**	1,0	1,0	1,0						3,0
Влошаване (0,3 т)**	0,6	0,6	0,6						1,2
Обезпокояване (0,1 т)**	0,2	0,2	0,2						0,6
Фрагментация (0,1 т)	0,2	0,2	0,2						0,6
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)
Геогр. свързаност (0,8 т)
Общо	2,0	2,0	3,6					5,4

Зеленоножка (Gallinula chloropus) – постоянен вид по Черноморското крайбрежие и в Тракия, прелетен в останалите територии на страната. Обитава различни по характер и размер влажни зони както в равнините, така и в планините до 1000 м. надм. вис. Широко разпространен вид в цялата страна (Симеонов, 1990). В ЗЗ гнездят между 7 и 29 двойки (Стандартен формуляр на ЗЗ, 2008). Има вероятност да гнезди в някои части по крайбрежието на р. Ахелой, където има заблатени участъци с тръстика и папур. Вероятно е да бъде обезпокоена гнездеща двойка в района на трасето. Очаква се малка степен на въздействие (4,1), което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация.

_{ЗЗ „Емине”} _{(за обяснения по таблицата вж} _{точка 11)}	СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
	Размножаване			Миграция		Зимуване			Обща оценка
	ПтициГнезда Яйца	Места за		Места за		Места за
	ПтициГнезда Яйца	Гнездене	Хранене	Термики	Нощуване	Хранене	Нощуване
Унищожаване (0,8 т)*		0,8	0,8						1,6
Увреждане (0,5 т)**		0,5	0,5						1,0
Влошаване (0,3 т)**	0,3	0,3	0,3						0,9
Обезпокояване (0,1 т)**	0,1	0,1	0,1						0,3
Фрагментация (0,1 т)	0,1	0,1	0,1						0,3
Замърсяване (0,2 т)
Биокоридори (0,8 т)
Геогр. свързаност (0,8 т)
Общо	0,5	1,8	1,8					4,1

Европейски крещалец (Rallus aquaticus) – постоянен и прелетен вид. Обитава сладководни блата, устия на реки и др. с изобилна растителност, планински ливади, незамръзващи водоеми (Симеонов, 1990). В страната гнездят 1000-1800 двойки (Янков, П., отг. ред., 2007). В ЗЗ гнездят между 1 и 11 двойки (Стандартен формуляр на ЗЗ, 2008). Според нас видът е много малко вероятно да гнезди в района на ИН. Не се очаква въздействие.
Четири вида от ЗЗ: белоопашат мишелов (Buteo rufinus), бял щъркел (Ciconia ciconia), ливаден блатар (Circus pygargus), орел змияр (Circaetus gallicus) ще използват терена на ИН при търсене на храна и по време на миграциите си през есента и пролетта, когато по Черноморското крайбрежие има струпване на преминаващи индивиди. Не се очаква да бъдат засегнати гнездови двойки по време на строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение. Очаква се малка степен на въздействие (1,6), което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация.
Осреднената степен на въздействие за разгледаните по-горе видове е 3,44, което е малка степен на въздействие, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация. Тъй като синият вариянт е по-къс от червения и следователно загубата на местообитания ще е по-малко, препоръчваме реализациата на проекта по «синия» вариянт.
При извършените теренни наблюдения в обхвата на терените, които се засягат от инвестиционното предложение /21.05.2012 г/ бяха установени следните видове птици: жълтокрака чайка (Larus cachinanns), обикновен мишелов (Buteo buteo), гугтка (Streptopelia decaocto), куквица (Cuculus canorus), авлига (Oriolus oriolus), папуняк (Upupa epops), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), полска чучулига (Alauda arvensis), качулата чучулига (Galerida cristata), селска лястовица (Hirundo rustica), градска лястовица (Delichon urbica), жълта стърчиопашка (Motacilla flava), южен славей (Luscinia megarhynchos), сиво каменарче (Oenanthe oenanthe), черен кос (Turdus merula), тръстиково шаварче (Acrocephalus arundinaceus), малко белогушо коприварче (Sylvia curruca), голямо черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla), сива мухоловка (Muscicapa striata), голям синигер (Parus major), червеногърба сврачка (Lanius collurio), черночела сврачка (Lanius minor), сврака (Pica pica), скорец (Sturnus vulgaris), полско врабче (Passer montanus), испанско врабче (Passer hispaniolensis), домашно врабче (Passer domesticus), обикновенна чинка (Fringilla coelebs), зеленика (Carduelis chloris), черноглава овесарка (Emberiza melanocephala), сива овесарка (Miliaria calandra).
Въздействието върху тези видове ще бъде пряко и непряко. Пряко ще е по време на строителните работи, ако те се извършат по време на размножителния период – част от птиците може да не загнездят в района поради силния шум и безпокойството от хора и машини. Препоръчваме задължително изкопните работи да не се извършват през гнездовия период (април-юни).

Ще бъдат отнети площи - потенциални местообитания на птици. По време на експлоатацията някои индивиди на посочените видове може да станат жертва на трафика.

Шумът е факторът, които ще повлияе непряко на всички видове и в трите участъка от реконструкцията и строителството на пътя (както по време на гнездовия период, така и по време на миграция и зимуване, най-вече) както по време на строителството, така и по-време на експлоатацията. Установено е, че плътността на дъждосвирцоподобните видове птици намалява в близост до натоварени пътища и то главно поради влиянието на шума, които за успешното гнездене на видовете от тази група не трябва да надвишава 56 dBA (Hirvonen, 2001), но в близост до скоростни пътища и автомагистрали стойностите са между 60 и 80 dBA. През есенно-зимния период от шума ще бъдат засегнати по-голям брой видове (79% от общия брой срещащи се в ЗЗ), отколкото през гнездовия период (21%), защото повечето видове използват Поморийско езеро като „спирка” за почивка и хранене по време на миграция и/или зимуване.

Каталог: ovos

Изтегляне 2.35 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17