Доклад за оценка на съвместимостта с предмета и целиtе на опазване на защитени зони
Картен материал с местоположението на обектите на инвестиционното предложение спрямо защитените зони и техните елементи
Изтегляне 2.35 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 9. Заключение за вида и степента на отрицателното въздействие съобразно критериите по чл. 22 на наредбата
- 13. Използвани методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация
- 14. Документи по чл. 9, ал. 2, т. 3 - ( Приложение № 4 )
8. Картен материал с местоположението на обектите на инвестиционното предложение спрямо защитените зони и техните елементиПриложение № 3 – картен материал. 9. Заключение за вида и степента на отрицателното въздействие съобразно критериите по чл. 22 на наредбата
Степен на повлияност върху защитената зона Нарушава целостта на защитената зона с 8.280 дка, което представлява 0.021 % от територията й. Област и степен на въздействие Типове местообитания (хабитати) и местообитания на растителни видове Не се засягат типове природни местообитания. Не се засягат видове с консервационна значимост. Безгръбначни Не се засягат се местообитания на безгръбначни. Земноводни Не се засягат местообитания на видове предмет на защита в зоната. Засягат се местообитания на други два значими вида. Влечуги Не се засягат местообитания на видове предмет на защита в зоната. Засягат се местообитания на други 2 значими вида. Бозайници Не се засягат местообитания на видове предмет на защита в зоната. Засяга се местообитание на един значим вид. Възможни смекчаващи и/или възстановителни мерки Предложени са мерки за намаляване на въздействията от реализацията на инвестиционното предложени. Наличие на алтернативни решения Предложени са два варианта за трасето на пътя, от които е предложен за реализация „син” вариант поради по-малката му дължина, с което се минимизират въздействията върху биоразнообразието като цяло.
Степен на повлияност върху защитената зона Нарушава се целостта на защитената зона с 78.9 дка, което представлява 0.012 % от територията й. Област и степен на въздействие Няма да има загуба на местообитания на консервационно значими видове птици. Не се очаква съществена фрагментация на местообитанията в защитената зона, тъй като те са налице. Малко вероятно е да бъдат засегнати гнездящи двойки от консервационно значими видове в рамките на трасето, а ако бъде засегната, то ще става въпрос за обезпокояване по време на строитеството. Не съществува вероятност някой от видовете, предмет на опазване в защитената зона да престане да я обитава в резултат от евентуалното реализиране на обходния път. Възможни смекчаващи и/или възстановителни мерки Подготовката на пътната полоса (изкопни работи) да не се извършва в периода април - юни, когато е гнездовия период. Наличие на алтернативни решения Предложени са два варианта за трасето на пътя, от които е предложен за реализация „син” вариант, тъй като е по-къс и ще бъдат засегнати по-малки по площ местообитания на видове птици. 10. Описание и оценка на на комбинираното (кумулативно) въздействие на предлаганото инвестиционно предложение с други планове, програми инвестиционни предложения, които биха могли да окажат значително въздийствие върху защитената зона или нейните елементиСъгласно предоставената информацията от РИОСВ-Бургас в периода 2007 – 2011 г. са проведени процедури по ОВОС за 34 инвестиционни предложения и 7 ЕО за планове и програми, всички те касаещи жилищно строителство описани в т. 2 на доклада. За всяко едно посочените инвестиционни предложения решението на РИОСВ Бургас е, че ще бъдат с незначителни въздействия върху компонентите на околната среда, видовете и местообитанията на видовете предмет на опазване в близките защитени зони. С реализирането на участъка на Път І-9 «Бургас – Слънчев бряг» чрез изграждане на обходен път на гр. Ахелой, кумулативният ефект по отношение на целостта на защитената зона ще се изразява с отнемане на площ от 8.280 дка, което представлява 0.021 % от защитената зона. Кумулативният ефект поради отнемане на площи от типове местообитания няма да има, тъй като не се засягат такива. Не се засягат и местообитания на видовете, предмет на опазване в защитената зона поради което кумулативен ефект с настоящи и бъдещи проекти няма да има.
11. Наличие на причини от първостепенен обществен интерес за реализирането на инвестиционното предложение или съображения във връзка с човешкото здраве, обществената сигурност или благоприятни въздействия върху околната средаРеализацията на инвестиционно предложение за „Път 1-9 „Слънчев бряг - Бургас” - изграждане на обход на гр. Ахелой от км 207+500 до км 212+233.06” е крайно необходима. В момента съществуващия Път І-9 е с габарит 7/10 и 8/12 и една от главните артерии на населеното място. Действителната скорост на движение през летните месеци е около 30 км/час. Проектното трасе, разработено в габарит Г20 (две самостоятелни платна с по две ленти за движение) ще намали броя на ПТП и много съществено ще намали времето за пътуване, като на превозните средства ще се осигури оптимална скорост на пътуване. С реализирането на проекта ще се увеличи пропускателната способност на участъка от републиканския Път І-9 между гр. Несебър и гр. Бургас. Транзитния трафик от МПС ще се изведе извън населената зона на гр. Ахелой, с което ще се подобри чистотата на атмосферния въздух и ще се намалят нивата на шум. Ще се подобри сигурността на движението и ще се осигури комфорт при пътуване. Засягането на терени в урбанизирани територии ще бъде минимално.
12. Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР – когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на съответната защитена зона ще бъде значително увреден от реализирането и есплоатацията на инвестиционното предложение и че не е налце друго алтернативно решениеНе се налагат. 13. Използвани методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информацияПри изследване на растителния свят в границите на инвестиционното предложение е използван маршрутният метод. Определянето на видовете е извършено по Флора на Република България, том 1-10 и по Определител на висшите растения в България (Кожухаров (ред.) 1992). Определянето на местообитанията е според Ръководството за определяне на местообитания от европейска значимост в България (Кавръкова, Димова, Димитров, Цонев & Белев, 2005). Използвани са Стандартните фармуляри за НАТУРА 2000 за защитените зони, Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България, 2005, WWF, Дунавско-Карпатска програма, Федерация “Зелени Балкани”, 128с. За оценка състоянието на фауната са използвани основни методи и подходи за преки теренни изследвания. Това са маршрутния или трансектен метод (Line transects) и методът на точковото броене (Point counts) (Bibby et al., 1992). Всеки от тях има определени предимства и зависи от поставените цели и характера на местността. Използвани са стандартни методи за определяне на видовия състав на птиците и заоценка на тяхната численост. Оценките са извършени въз основа на нормативната база по българското екологично законодателство, адаптирано с европейското - Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии и произтичащите от тях нормативни документи – правилници, наредби и тарифи за обезщетения при нанесени неотстраними вреди. Ползвани са и „Червена книга на България”, „Орнитологично важните места в България и Натура 2000” и др. Прогнозите и оценките на въздействието са извършени въз основа на многогодишния практически опит, натрупан при проучването и мониторинга на влажни зони, защитени територии, на редки, застрашени и защитени видове птици в страната. За оценяване степента на отрицателно въздействие върху отделните видове птици-предмет на опазване в защитената зона е използвана изготвената от нас оригинална таблица: Таблица за оценяване на отрицателното въздействие върху даден вид-предмет на опазване в защитената зона
Забележки: * Когато се касае за вид от Червената книга, точките се удвояват. ** Когато при увреждане, влошаване и обезпокояване се засяга между 10% и 70% от популацията на дадения вид в съответната защитена зона, точките се удвояват, а над 70% - точките се утрояват.
В таблицата се нанася само степента, а характера на замърсяването се уточнява в текста към дадения вид; с 9% тежест от цялостното въздействие. Тук се включва и зацапване, омазутяване на отделни птици. Категориите въздействие „Биокоридори” и „Географската свързаност” са включени в таблицата само като обща оценка. В следващата колона са включени трите фази от годишния цикъл на птиците:
Птици, гнезда и яйца – имат се предвид както възрастни птици в размножителна фаза, новопостроени гнезда, така и такива с яйца в различен стадий на развитие; Места за гнездене – естествените субстрати, на който са разположени гнездата – дървета, храсти, скали и скални комплекси, тръстикови масиви, пасища, ливади, пясъкчни коси (тук не се включват, ел. стълбове, комини, покриви, кубета на църкви и др. подобни). Места за хранене - всякакви хранителни биотопи с естествен характер.
Места за термики - терени, над които се образуват възходящи въздушни потоци, които реещите се птици използват за набиране на височина по време на миграцията. Без тяхна помощ тази група мигранти не може да достигне до местата за зимуване в Африка. Места за нощуване – преобладаващата част от водолюбивите птици използват за нощуване естествени и изкуствени водоеми с голямо водно огледало, където се намират в безопасност. Мигриращите ята от обикновени щъркели и жерави използват открити пространства, отдалечени от пътища и селища - стърнища, угари, ливади, пасища. Мигриращите грабливи птици нощуват в обшрни горски комплекси. Към местата за нощуване следва да се прибавят и онези терени, които патици и гъски използват за убежища по време на линеенето (смяната на оперението, когато губят способността да летят и стават уязвими). Мигриращите пойни птици използват за нощуване горски и тръстикови масиви, храсталаци.
Места за хранене – ниви със зимни житни култури, люцерни, езера и блата, рибарници и рибовъдни стопанства, язовири и микроязовири, черноморския шелф. Места за нощуване – незамръзнали езера и блата, язовири и микроязовири, рибарници и рибовъдни стопанства, черноморския шелф; заливни и лонгозни гори по Дунава, Тунджа, Марица и Черноморието, пясъчни коси по Дунава, Марица и др. В най-дясната колона е посочена обобщената степен на въздействие от съответната категория въздействие, която е сума от отделните оценки. В най-долната част на тази колона е посочена обобщената степен на въздействие от всички категории. Това е крайната оценка за степента на въздействие върху дадения вид. от 0 до 1 - няма въздействие от 1 до 5 – малка степен на въздействие, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация; от 5 до 10 – средна степен на въздействие, което е необходимо да се намали или премахне чрез прилагане на смекчаващи мерки; от 10 до 15 – голяма степен на въздействие, което е необходимо да се намали или премахне чрез избор на алтернативи или прилагане на компенсаторни мерки. Литература БДЗП. Стандартен формуляр за набиране на данни за специални защитени зони (СЗЗ) за проекто - територии от значение за общността (ПТЗО) и за специални консервационни зони (СКЗ), Натура 2000, МОСВ. Стандартен формулар за НАТУРА 2000 – защитена зона „Емине”; Стандартен формулар за НАТУРА 2000 – защитена зона „Ахелой-Равда-Несебър”; Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България, 2005, WWF, Дунавско-Карпатска програма, Федерация “Зелени Балкани”; 12 Директива 79/409 на Съвета на Европейската икономическа общност от 2.04.1979 г. за опазване на дивите птици. Директива 92/43 на Съвета на ЕИО от 21.05.1992 г за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост – Световен фонд за дивата природа, ФПС Зелени Балкани, МОСВ. Закон за биологичното разнообразие. ДВ. бр. 77/2002 г. Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади т. 2. Програма за поддържане на биологичното разнообразие, 1993. Червена книга на НР България, 2012, БАН. Бондев, И. 1999. Растителността на България Физическа география на България, БАН, 2002 г. Нанкинов Д. 2009. Изследвания върху Фауната на България. Птици. Разред Врабчоподобни. Сем. Лястовицови, Сем. Мухоловкови, 83-328 сс. Hirvonen H. 2001. Impacts of highway construction and traffic on a wetland bird community. IN: Proceedings of the 2001 International Conference on Ecology and Transportation, Eds. Irwin CL, Garrett P, McDermott KP. Center for Transportation and the Environment, North Carolina State University, Raleigh, NC: pp. 369-372. Симеонов, С., Т. Мичев, Д. Нанкинов. 1990. Фауна на България. Том 20. Aves, част I. София, Издателство на БАН: 350 с. Янков, П. (отг. ред.). 2007. Атлас на гнездящите птици в България. БДЗП, Природозащитна поредица, Книга 10, София, БДЗП, 679 с. 14. Документи по чл. 9, ал. 2, т. 3 - (Приложение № 4 )Списък на Прлиложенията: Приложение № 1 РЕШЕНИЕ № 36-ПР/2011г. на МОСВ за необходимостта от разработването на доклад за Оценка на съвместимостта Приложение № 2 Ситуация на вариантните решения за обход на гр. Ахелой с посочени два варианта от предпроектни проучвания през 2008 г., м 1:25 000 Приложение № 3 Картен материал с местоположението на обектите на инвестиционното предложение спрямо защитените зони и техните елементи Приложение № 4 - Документи по чл. 9, ал. 2, т. 3 Каталог: ovos Изтегляне 2.35 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||