Доклад за оценка на съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитена зона

За верифициране на данните от модела на разпространение на пъстрия пор бе проведено полево проучване в границите на участък „Западен”, който попада в границите на ЗЗ „Карлуково”. Установено бе, че отсъстват убежища на вида. Установихме, че дебелината на почвената покривка не позволява на пъстрия пор да изкопае собствени подземни убежища, а в същото време отсъстват и такива на по-едроразмерни бозайници. Може да се заключи, че видът не обитава перманентно района на ИП, но е възможно присъствие на ловуващи и/или преминаващи индивиди в обхвата на реализация на ИП.

» Пряко унищожаване на местообитания: Осъществяването на ИП ще засегне пряко 302.07 дка потенциални местообитанията на вида. Съгласно МОСВ (2013), потенциалните местообитания на вида в зоната са 102096.0 дка. ИП ще засегне 0.3% от потенциалните местообитания на вида в зоната, като ще намали природозащитното състояние на вида по този показател в „неблагоприятно-незадоволително”. Предвид субоптималната стойност на разглежданата площ (липсва добра хранителна база, липсват подходящи условия за убежища), както и ниския процент засегната територия, считаме това въздействие за незначително.

» Фрагментация на местообитания: Осъществяването на ИП няма да раздели полигони с потенциални местообитания за вида на по-малки фрагменти. Потенциалните местообитания извън засегнатата площ ще са с достатъчна големина (над 100 ha; Зингстра и кол. 2009), така че да запазят качеството си на такива. Фрагментация няма да има.

» Фрагментация на популации/бариерен ефект: Видът не обитава перманентно района на ИП - липсва съществуваща популация. Осъществяването на ИП няма да окаже бариерен ефект, тъй като извън неговата територия остават потенциални местообитания с достатъчна големина (със средна широчина най-много 20 пъти по-малка от дължината; Зингстра и кол. 2009), така че да запазят качеството си на такива. Фрагментация на популации/бариерен ефект няма да има.

» Безпокойство: Осъществяването на ИП е възможно да предизвика безпокойство, което ще засегне единствено случайно преминаващи и/или ловуващи в района индивиди. Предвид субоптималната стойност на разглежданата площ (липсва добра хранителна база, липсват подходящи условия за убежища), и тъй като това въздействие ще се наблюдава само през деня, когато вида е по-слабо активен, считаме, че въздействието ще е незначително.

» Смъртност: Вида е предпазлив и избягва човешко присъствие; скоростта на транспортната и добивна техника е достатъчно ниска, за да не се наблюдава такова въздействие.

» Кумулативен ефект: Според данните, с които разполагаме, само едно ИП - 93. Промяна начина на трайно ползване на ПИ №110018, с. Чомаковци, ще засегне потенциални местообитания на вида (липсват данни за още 11 ИП). Засегнатата площ ще е 4.611 дка, като общата засегната площ ще е 306.681 дка, или 0.3%. Природозащитното състояние на вида в зоната ще остане „неблагоприятно-незадоволително”. Кумулативното въздействие може да се определи като незначително.
2633 Степен пор (Mustela eversmanni)

Разпространение. Най-често се среща в Добруджа, Лудогорието и на запад до Червен бряг. Най-южното находище е в Източна Стара планина – селата Бероново и Дъскотна, Бургаско.

Местообитание. Обитава открити степни терени, като се придържа към колониите на лалугера. Видът обикновено не копае собствени, а разширява подземни леговища на по-едроразмерни гризачи. Разпространен е основно в райони където обитават лалугера и хомяците, които са главната му храна.

Биология. Разгонването започва в началото на февруари. Женската ражда 8 – 11 малки, понякога и до 18. Храни се с гризачи, главно лалугери, гущери, птици и др.

Оценка на популацията в зоната. В защитената зона видът е отбелязан като рядък /R/. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013), вида не е регистриран в зоната, но не е изключено неговото присъствие, предвид наличие на подходящи местообитания (с площ 3571.12 ha) и хранителна база.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение. Според данните от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I” (МОСВ 2013), участък „Западен” засяга потенциални местообитания на вида в зоната. Тези площи са определени на базата на моделиране и екстраполиране на наличните ГИС данни, както и частични данни при предходни полеви проучвания. Така определените площи са резултат на статистически модел с определена степен на достоверност.

За верифициране на данните от модела на разпространение на степния пор бе проведено полево проучване в границите на участък „Западен”, който попада в границите на ЗЗ „Карлуково”. Установено бе, че отсъстват убежища на вида. Установихме, че дебелината на почвената покривка не позволява на степния пор да изкопае собствени подземни убежища, а в същото време отсъстват и такива на по-едроразмерни бозайници. Освен това, площта на полигона с потенциални местообитания, който се засяга, е около 80 ha, което е прекалено малка територия, за да се разглежда като потенциално местообитание за степния пор (необходими са му минимум 100 ha; Зингстра и кол. 2009). Може да се заключи, че видът не се среща и не би могъл да обитава района на ИП.

» Пряко унищожаване на местообитания: В обхвата на ИП липсват потенциални за вида местообитания. Осъществяването на ИП няма да доведе до унищожаване на потенциални за вида местообитания.

» Фрагментация на местообитания: В обхвата на ИП липсват потенциални за вида местообитания. Осъществяването на ИП няма да доведе до фрагментация на потенциални за вида местообитания.

» Фрагментация на популации/бариерен ефект: В обхвата на ИП липсват потенциални за вида местообитания, респ. популация. Липсват и подходящи биокоридори. Осъществяването на ИП няма да доведе до фрагментация на популациии на вида или бариерен ефект.

» Безпокойство: В обхвата на ИП липсват потенциални за вида местообитания, респ. популация. Осъществяването на ИП няма да доведе до безпокойство за вида.

» Смъртност: В обхвата на ИП липсват потенциални за вида местообитания, респ. популация. Липсват и подходящи биокоридори. Осъществяването на ИП няма да предизвика смъртност на индивиди от вида.

Без въздействие.

» Пряко унищожаване на местообитания: В резултат на подготовката на терена за добивните дейности и отнемането на хумусния слой, се очаква да настъпят трайни промени в естествената екологична характеристика на ловното местообитание и снижаване на неговия потенциал като такова за вида по време на експлоатация на баластриерата. Тези промени ще засегнат 398.706 дка или 0.66% от общата площ на ловните местообитания на вида в ЗЗ. Поради близостта на Хайдушката пещера (отстои на 1 km южно от участък „Западен”), където видът е наблюдаван да формира размножителни колонии с численост до 4000 индивида, степента на въздействие се определя като „средна”. След предвидената рекултивация на терена и оформянето на открити водни повърхности, се очаква територията да възстанови голяма част от своя потенциал на ловно местообитание за вида.

» Фрагментация на местообитания: Предвид биологията на вида и характера на ИП, фрагментация на потенциални за вида местообитания няма да има.

» Фрагментация на популации/бариерен ефект: Предвид биологията на вида и характера на ИП, фрагментация на популациии на вида или бариерен ефект няма да има.

» Безпокойство: В обхвата на потенциално безпокойство (150 m от границите на концесията) липсват убежища на вида. Осъществяването на ИП няма да доведе до безпокойство за вида.

» Смъртност: Осъществяването на ИП няма да предизвика смъртност на индивиди от вида.

» Кумулативен ефект: Кумулативният ефект е анализиран в Таблица 5.1.
1323 Дългоух нощник (Myotis bechsteini)

Биология на вида: Известен е от над 70 находища у нас, в планините до 1650 m. Най-голям брой индивиди са установени в буковите и смесени гори в пояса 800-1450 m. Горите с преобладание на цер (Quercus cerris), полски ясен (Acer campestre) и по-рядко от обикновен габър (Carpinus betulus) или източен бук (Fagus orientalis) в Странджа са предпочитаните местообитания в низинните находища на вида у нас. Характерен горски вид. Възрастните мъжки обикновено живеят поединично в различни убежища (най-често малки дупки в дървета). Характерна особеност и за двата пола е честата смяна/редуване на убежището в един и същи район/участък от гората пред и след размножителния сезон. Известно е, че женските са силно привързани към района откъдето произхождат, а мъжките са значително по-мобилни и много рядко остават да живеят в района, където са се родили. Предпочита окрайнини на гори, ловува около и над речни течения в горски масиви (Петров, непубл.). Видът е известен като стационарен и у нас не е известно да извършва сезонни миграции.

Състояние на популацията в ЗЗ: Досега не са известни убежища на вида в ЗЗ и не е регистриран тук.

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение: В инвестиционната площ няма известни убежища на вида и тя не е част от потенциално и ловно местообитание на дългоухия нощник.

Въздействия

Без въздействие.

» Пряко унищожаване на местообитания: В резултат на подготовката на терена за добивните дейности и отнемането на хумусния слой, се очаква да настъпят трайни промени в естествената екологична характеристика на ловното местообитание и снижаване на неговия потенциал като такова за вида по време на експлоатация на баластриерата. Тези промени ще засегнат 387.107 дка или 0.17% от общата площ на ловните местообитания на вида в ЗЗ. Въздействието се оценява като временно и обратимо със „слаба” степен, изразяващо се в промяна на естествените характеристики на ловно местообитание. След предвидената рекултивация на терена и оформянето на открити водни повърхности, се очаква територията да възстанови голяма част от своя потенциал на ловно местообитание за вида.

» Фрагментация на местообитания: Предвид биологията на вида и характера на ИП, фрагментация на потенциални за вида местообитания няма да има.

» Фрагментация на популации/бариерен ефект: Предвид биологията на вида и характера на ИП, фрагментация на на популациии на вида или бариерен ефект няма да има.

» Безпокойство: В обхвата на потенциално безпокойство (150 m от границите на концесията) липсват убежища на вида. Осъществяването на ИП няма да доведе до безпокойство за вида.

» Смъртност: Осъществяването на ИП няма да предизвика смъртност на индивиди от вида.

» Кумулативен ефект: Кумулативният ефект е анализиран в Таблица 5.1.
1316 Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)

Биология на вида: Формира размножителни колонии с численост от няколко десетки до няколко хиляди (50 до 3000, най-често 200 - 500, винаги смесени с Miniopterus schreibersii). Максимумът на ражданията е през периода 20 - 25 май. Зимува само в подземни убежища. Дългопръстите нощници извършват редовни сезонни миграции между убежищата си от порядъка на 50 до 150 km. У нас зимуването започва в края на ноември и продължава до към средата на март. През този период е установен в много пещери, но никъде с численост повече от 3-5000 екземпляра. Миграцията към местата за размножаване вероятно става след 10-20 април. Обитава целогодишно само подземни убежища – карстови и вулкански пещери, минни галерии, по изключение влажни мазета на необитаеми сгради. Ловува често над водни площи.

Състояние на популацията в ЗЗ: Установени са общо 2 находища. В известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 2 екземпляра. В известните летни находища в зоната са били установени общо 10 екземпляра. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 2058.6 ha (7.1% от площта на защитената зона), а площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 6041 ha (20.9% от площта на защитената зона).

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение: Не се засягат убежища на вида. Участък „Запад” заема площ от потенциално ловно местообитание на вида.

Въздействия

» Пряко унищожаване на местообитания: В резултат на подготовката на терена за добивните дейности и отнемането на хумусния слой, се очаква да настъпят трайни промени в естествената екологична характеристика на ловното местообитание и снижаване на неговия потенциал като такова за вида по време на експлоатация на баластриерата. Тези промени ще засегнат 0.66% от общата площ на ловните местообитания на вида в ЗЗ. Въздействието се оценява като временно и обратимо със „слаба” степен, изразяващо се в промяна на естествените характеристики на ловно местообитание. След предвидената рекултивация на терена и оформянето на открити водни повърхности, се очаква територията да възстанови голяма част от своя потенциал на ловно местообитание за вида.

» Фрагментация на местообитания: Предвид биологията на вида и характера на ИП, фрагментация на потенциални за вида местообитания няма да има.

» Фрагментация на популации/бариерен ефект: Предвид биологията на вида и характера на ИП, фрагментация на на популациии на вида или бариерен ефект няма да има.

» Безпокойство: В обхвата на потенциално безпокойство (150 m от границите на концесията) липсват убежища на вида. Осъществяването на ИП няма да доведе до безпокойство за вида.

» Смъртност: Осъществяването на ИП няма да предизвика смъртност на индивиди от вида.

» Кумулативен ефект: Кумулативният ефект е анализиран в Таблица 5.1.
1321 Трицветен нощник (Myotis emarginatus)

Биология на вида: През размножителния период, трицветеният нощник най-често формира смесени колонии с подковоноси прилепи (Rhinolophus spp.). В България е установена най-дългaтa миграция на вида – 105 km (от с. Муселиево, Никополско, до пещерата Водните дупки при х. Плевен в Централен Балкан). Ловува и над водни площи. Първично пещерен обитател, в райони без пещери видът се среща и в мазета на изоставени постройки, тавани на църкви и къщи, стари военни бункери и други убежища. Най-много са убежищата в ниско-планинския пояс (400 - 500 m). Единични екземпляри са установявани до ок. 1500 m в Централна Стара планина и в Западните Родопи. Обитанието на трицветния нощник в България може да се счита за сезонно (от април до септември), защото досега у нас не са открити големи зимуващи колонии. В известните у нас около 30 размножителни колонии броят на индивидите наброява средно от 300 до 1000. Предпочита площи с храстова или дървесна растителност.

Състояние на популацията в ЗЗ: Видът е рядък в ЗЗ, като досега е известно само едно находище с единствен екземпляр. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 1798.5 ha (6.2% от площта на защитената зона), а площта на потенциално най-подходящите ловни местообитания е оценена на 10710 ha (37.1% от площта на защитената зона).

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение: Не се засягат убежища на вида. Участък „Запад” заема площ от потенциално ловно местообитание на вида.

Въздействия

» Пряко унищожаване на местообитания: В резултат на подготовката на терена за добивните дейности и отнемането на хумусния слой, се очаква да настъпят трайни промени в естествената екологична характеристика на ловното местообитание и снижаване на неговия потенциал като такова за вида по време на експлоатация на баластриерата. Тези промени ще засегнат 396.27 дка или 0.37% от общата площ на ловните местообитания на вида в ЗЗ. Въздействието се оценява като временно и обратимо със „слаба” степен, изразяващо се в промяна на естествените характеристики на ловно местообитание. След предвидената рекултивация на терена и оформянето на открити водни повърхности, се очаква територията да възстанови голяма част от своя потенциал на ловно местообитание за вида.

» Фрагментация на местообитания: Предвид биологията на вида и характера на ИП, фрагментация на потенциални за вида местообитания няма да има.

» Фрагментация на популации/бариерен ефект: Предвид биологията на вида и характера на ИП, фрагментация на на популациии на вида или бариерен ефект няма да има.

» Безпокойство: В обхвата на потенциално безпокойство (150 m от границите на концесията) липсват убежища на вида. Осъществяването на ИП няма да доведе до безпокойство за вида.

» Смъртност: Осъществяването на ИП няма да предизвика смъртност на индивиди от вида.

» Кумулативен ефект: Кумулативният ефект е анализиран в Таблица 5.1.
1324 Голям нощник (Myotis myotis)

Биология на вида: Пещерообитаващ вид, формиращ смесени колонии с остроухия нощник. Данни за хранителната биология на вида у нас засега не са публикувани. В Швейцария е установено, че над 46% от храната му се състои от едри бръмбари-бегачи (сем. Carabidae). По данни от Западна Европа големият нощник най-често ловува в овощни градини и широколистни гори, а по-рядко в смесени гори, лозя, обработваеми полета с малка площ, смърчови гори. Хранителните местообитания най-често се намират в радиус 2-6 km, максимум до 15 km от убежището.

Състояние на популацията в ЗЗ: Установени са общо 7 находища. В известните находища за зимуване в зоната е бил установен общо 1 екземпляр. В известните летни находища в зоната са били установени общо 13 екземпляра. Площта на потенциалните подходящи ловни местообитания е оценена на 22771 ha (79.0% от площта на защитената зона), а площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 1483.3 ha (5.1% от площта на защитената зона).

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение: Не се засягат убежища на вида. Участък „Запад” заема площ от потенциално ловно местообитание на вида.

Въздействия

» Пряко унищожаване на местообитания: В резултат на подготовката на терена за добивните дейности и отнемането на хумусния слой, се очаква да настъпят трайни промени в естествената екологична характеристика на ловното местообитание и снижаване на неговия потенциал като такова за вида по време на експлоатация на баластриерата. Тези промени ще засегнат 387.107 дка или 0.17% от общата площ на ловните местообитания на вида в ЗЗ. Въздействието се оценява като временно и обратимо със „слаба” степен, изразяващо се в промяна на естествените характеристики на ловно местообитание. След предвидената рекултивация на терена и оформянето на открити водни повърхности, се очаква територията да възстанови голяма част от своя потенциал на ловно местообитание за вида.

» Фрагментация на местообитания: Предвид биологията на вида и характера на ИП, фрагментация на потенциални за вида местообитания няма да има.

» Фрагментация на популации/бариерен ефект: Предвид биологията на вида и характера на ИП, фрагментация на популациии на вида или бариерен ефект няма да има.

» Безпокойство: В обхвата на потенциално безпокойство (150 m от границите на концесията) липсват убежища на вида. Осъществяването на ИП няма да доведе до безпокойство за вида.

» Смъртност: Осъществяването на ИП няма да предизвика смъртност на индивиди от вида.

» Кумулативен ефект: Кумулативният ефект е анализиран в Таблица 5.1.
1306 Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)

Биология на вида: Среща се в ниските части на страната, предимно в Южна България. Предпочита гористи карстови и скалисти терени. Пещерообитаващ вид, формира смесени колонии с други видове подковоноси прилепи.

Състояние на популацията в ЗЗ: Видът е рядък в ЗЗ, като досега е известно само едно находище с единствен екземпляр. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 1195.3 ha (4.1% от площта на защитената зона), а площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 14051 ha (48.7% от площта на защитената зона).

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение: Не се засягат убежища на вида. Участък „Западен” заема площ от потенциално ловно местообитание на вида.

Въздействия

» Пряко унищожаване на местообитания: В резултат на подготовката на терена за добивните дейности и отнемането на хумусния слой, се очаква да настъпят трайни промени в естествената екологична характеристика на ловното местообитание и снижаване на неговия потенциал като такова за вида по време на експлоатация на баластриерата. Тези промени ще засегнат 393.428 дка или 0.28% от общата площ на ловните местообитания на вида в ЗЗ. Въздействието се оценява като временно и обратимо със „слаба” степен, изразяващо се в промяна на естествените характеристики на ловно местообитание. След предвидената рекултивация на терена и оформянето на открити водни повърхности, се очаква територията да възстанови голяма част от своя потенциал на ловно местообитание за вида.

» Фрагментация на местообитания: Предвид биологията на вида и характера на ИП, фрагментация на потенциални за вида местообитания няма да има.

» Фрагментация на популации/бариерен ефект: Предвид биологията на вида и характера на ИП, фрагментация на популациии на вида или бариерен ефект няма да има.

» Безпокойство: В обхвата на потенциално безпокойство (150 m от границите на концесията) липсват убежища на вида. Осъществяването на ИП няма да доведе до безпокойство за вида.

» Смъртност: Осъществяването на ИП няма да предизвика смъртност на индивиди от вида.

» Кумулативен ефект: Кумулативният ефект е анализиран в Таблица 5.1.
1305 Южен подковонос (Rhynolophus euryale)

Биология на вида: Пещерообитаващ вид, формиращ понякога многохилядни зимни и размножителни колонии. Местен вид, като най-дългите миграции рядко надхвърлят 100 km. Предпочита гористи карстови райони. За убежища използва предимно пещери. Обикновен обитател на карстовите райони у нас, често се среща до около 1000 m н.в.

Състояние на популацията в ЗЗ: Установени са общо 2 находища. В известните летни находища в зоната са били установени общо 35 екземпляра. Не е регистриран през зимата. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 2516.7 ha (8.7% от площта на защитената зона), а площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 1725 ha (6.0% от площта на защитената зона).

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение: Не се засягат убежища на вида. Участък „Западен” граничи с потенциално ловно местообитание на вида, но не засяга бреговете на р. Искър.

Въздействия

Без въздействие.

» Пряко унищожаване на местообитания: В резултат на подготовката на терена за добивните дейности и отнемането на хумусния слой, се очаква да настъпят трайни промени в естествената екологична характеристика на ловното местообитание и снижаване на неговия потенциал като такова за вида по време на експлоатация на баластриерата. Тези промени ще засегнат 398.169 дка или 1.62% от общата площ на ловните местообитания на вида в ЗЗ. Въздействието се оценява като временно и обратимо със „слаба” степен, изразяващо се в промяна на естествените характеристики на ловно местообитание. След предвидената рекултивация на терена и оформянето на открити водни повърхности, се очаква територията да възстанови голяма част от своя потенциал на ловно местообитание за вида.

» Фрагментация на местообитания: Предвид биологията на вида и характера на ИП, фрагментация на потенциални за вида местообитания няма да има.

» Фрагментация на популации/бариерен ефект: Предвид биологията на вида и характера на ИП, фрагментация на популациии на вида или бариерен ефект няма да има.

» Безпокойство: В обхвата на потенциално безпокойство (150 m от границите на концесията) липсват убежища на вида. Осъществяването на ИП няма да доведе до безпокойство за вида.

» Смъртност: Осъществяването на ИП няма да предизвика смъртност на индивиди от вида.

» Кумулативен ефект: Кумулативният ефект е анализиран в Таблица 5.1.
1303 Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)

Биология на вида: Обикновен вид в цялата страна, среща се до около 1500 m н.в. Използва предимно подземни местообитания - естествени пещери и изкуствени галерии. Свързан е с карстови райони с богата растителност. Среща се и в населени места. Формира размножителни групи през май-юни. Ражда по едно малко от средата на юни до средата на юли. Използва различни размножителни и зимни убежища. Не се отдалечава на големи разстояния от убежището. Познати са миграции на индивиди на територията на България до около 100 km.

Състояние на популацията в ЗЗ: Видът е често срещан в ЗЗ като са установени 16 находища. В известните находища за зимуване в зоната са били установени общо 20 екземпляра. В известните летни находища в зоната са били установени общо 28 екземпляра. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 1471.7 ha (5.1% от площта на защитената зона), а площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 3207.7 ha (11.1% от площта на защитената зона).

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение: Не се засягат убежища на вида. Участък „Западен” заема площ от потенциално ловно местообитание на вида.

Въздействия

» Пряко унищожаване на местообитания: В резултат на подготовката на терена за добивните дейности и отнемането на хумусния слой, се очаква да настъпят трайни промени в естествената екологична характеристика на ловното местообитание и снижаване на неговия потенциал като такова за вида по време на експлоатация на баластриерата. Тези промени ще засегнат 397.755 дка или 1.24% от общата площ на ловните местообитания на вида в ЗЗ. Въздействието се оценява като временно и обратимо със „слаба” степен, изразяващо се в промяна на естествените характеристики на ловно местообитание. След предвидената рекултивация на терена и оформянето на открити водни повърхности, се очаква територията да възстанови голяма част от своя потенциал на ловно местообитание за вида.

» Фрагментация на местообитания: Предвид биологията на вида и характера на ИП, фрагментация на потенциални за вида местообитания няма да има.

» Фрагментация на популации/бариерен ефект: Предвид биологията на вида и характера на ИП, фрагментация на популациии на вида или бариерен ефект няма да има.

» Безпокойство: В обхвата на потенциално безпокойство (150 m от границите на концесията) липсват убежища на вида. Осъществяването на ИП няма да доведе до безпокойство за вида.

» Смъртност: Осъществяването на ИП няма да предизвика смъртност на индивиди от вида.

» Кумулативен ефект: Кумулативният ефект е анализиран в Таблица 5.1.
1302 Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi)

Биология на вида: Характерен пещерообитаващ вид. Формира смесени колонии с други видове подковоноси прилепи. Все още с недобре проучена биология. Изцяло свързан с карстови райони.

Състояние на популацията в ЗЗ: Видът е изключително рядък в ЗЗ, като е известен само от едно лятно находище с единствен екземпляр. Площта на потенциално най-благоприятните местообитания е оценена на 2585.9 ha (9.0% от площта на защитената зона), а площта на потенциално подходящите ловни местообитания е оценена на 5472 ha (19.0% от площта на защитената зона).

Оценка на популацията в територията на инвестиционното предложение: Не се засягат убежища на вида. Участък „Западен” заема площ от потенциално ловно местообитание на вида.

Въздействия

» Пряко унищожаване на местообитания: В резултат на подготовката на терена за добивните дейности и отнемането на хумусния слой, се очаква да настъпят трайни промени в естествената екологична характеристика на ловното местообитание и снижаване на неговия потенциал като такова за вида по време на експлоатация на баластриерата. Тези промени ще засегнат 399.456 дка или 0.73% от общата площ на ловните местообитания на вида в ЗЗ. Въздействието се оценява като временно и обратимо със „слаба” степен, изразяващо се в промяна на естествените характеристики на ловно местообитание. След предвидената рекултивация на терена и оформянето на открити водни повърхности, се очаква територията да възстанови голяма част от своя потенциал на ловно местообитание за вида.

» Фрагментация на местообитания: Предвид биологията на вида и характера на ИП, фрагментация на потенциални за вида местообитания няма да има.

» Фрагментация на популации/бариерен ефект: Предвид биологията на вида и характера на ИП, фрагментация на популациии на вида или бариерен ефект няма да има.

» Безпокойство: В обхвата на потенциално безпокойство (150 m от границите на концесията) липсват убежища на вида. Осъществяването на ИП няма да доведе до безпокойство за вида.

» Смъртност: Осъществяването на ИП няма да предизвика смъртност на индивиди от вида.

Обитава планинските потоци и малки реки. Видът има строги изисквания към характеристиките на околната среда и преди всичко към на размера на речните камъни, всред които се укрива, и площта, която те заемат (Streisll & Hodl 2002). Тези негови изисквания го правят особено уязвим към антропогенни въздействия в речните долини.

Не се очакват въздействия, тъй като ИП не засяга речното течение на р. Искър.
1032 Бисерна мида (Unio crassus)

Обитава долните течения на реките, предимно дълбоки богати на кислород чисти течащи водоеми с пясъчно дъно. В България обитава реките както в Черноморския басейн, така и в Егейския. Предпочита песъкливо-тинесто-глинест характер на дъното. Полова зрялост мидите достигат след третата година. По хрилете им се развиват до 130000 яйца. Развитието протича с метаморфоза - паразитна ларва глохидиум, която се прикрепя към различни видове риби. У нас яйцата се оплождат от края на април до юни, а узряването на глохидиите в мидите и изхвърлянето им във водата продължава до август. Престояването на яйцата и глохидиите в хрилете на мидата продължава от 20 до 40 дни.

Не се очакват въздействия, тъй като ИП не засяга речното течение на р. Искър.

4052 Одонтоподизма (Odontopodisma rubripes)

Съгласно резултатите от проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), видът не е установен и не се среща на територията на ЗЗ „Карлуково”. ИП е без въздействие.

По резултати от теренното изследване по проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І” (МОСВ 2013), в ЗЗ BG0001014 няма нито оптимални, нито потенциални местообитания за вида. Включването на вида в зоната е неправилно, като причина за това е грешно съобщение от с. Реселец, което се намира в зона „Карлуково”. ИП е без въздействие.

Източно медитерански вид добре представен у нас. Дребно равнокрило водно конче. Обитава средните и долни течения на потоци и малки реки в голяма част от страната. Установен е и при вточната и отточната части на стагнантни водоеми. Разпространен е предимно в низините, но се изкачва и до около 1200 m н.в. в планините. Летят от май до юли и имат едно поколение годишно, но не е изключено да се намери през август и дори и през септември, в зависимост от годината. Ларвитe се развиват по подводната част на растения, като изправена берула (Berula erecta), блатна перуника (Iris pseudocorus), ежова главица (Sparganium erectum) и други.

» Пряко унищожаване на местообитания: При реализацията на ИП ще бъдат унищожени 401.696 дка, или 1.20% от потенциалните местообитания на вида в зоната. Въздействието се изразява в промяна на естествените екологични характеристики на потенциално местообитание. Степен на въздействие е незначителна, тъй като то ще е временно и обратимо. Не се променя природозащитното състояние на популацията на вида в ЗЗ.

» Фрагментация на местообитания: Осъществяването на ИП няма да фрагментира реката и прилежащата и брегова ивица. Фрагментация няма да има.

» Фрагментация на популации/бариерен ефект: Предвид биологията на вида и характера на ИП, фрагментация на популациии на вида или бариерен ефект няма да има.

» Смъртност: Осъществяването на ИП няма да предизвика смъртност на индивиди от вида.

» Кумулативен ефект: Общата засегната площ от потенциални местообитания на вида в резултат на реализацията на всички ИП ще е 415 дка, или 1.24%. Кумулативното въздействие може да се определи като незначително. Не се променя природозащитното състояние на популацията на вида в ЗЗ.

В България се среща почти навсякъде из открити припечни места край езера, вади, канавки и други влажни зони до към 1000 м в планините по брегове с хранителните растения – Rumex hydrolapathum, Rumex crispus, Rumex aquaticus. Пеперудите летят от май до октомври. Поколенията вероятно са три в зависимост от надморската височина.

» Пряко унищожаване на местообитания: При реализацията на ИП ще бъдат унищожени 365 дка, или 0.86% от потенциалните местообитания на вида в зоната. Въздействието се изразява в промяна на естествените екологични характеристики на потенциално местообитание. Степен на въздействие е незначителна, тъй като то ще е временно и обратимо. Не се променя природозащитното състояние на популацията на вида в ЗЗ.

» Фрагментация на местообитания: Осъществяването на ИП няма да фрагментира реката и прилежащата и брегова ивица. Фрагментация няма да има.

» Фрагментация на популации/бариерен ефект: Предвид биологията на вида и характера на ИП, фрагментация на популациии на вида или бариерен ефект няма да има.

» Смъртност: Осъществяването на ИП е възможно да предизвика смъртност на еденични индивиди от вида (ларвния стадий), но това няма да доведе до промени в числеността на популацията в зоната. Въздействието ще е незначително.

» Кумулативен ефект: Общата засегната площ от потенциални местообитания на вида в резултат на реализацията на всички ИП ще е 404.912 дка, или 0.95%. Кумулативното въздействие може да се определи като незначително. Природозащитното състояние на популацията на вида в ЗЗ няма да се промени.

В България се среща предимно в северните и източни части на страната. Обитател на стари широколистни гори. Развива се предимно по дъбове (Quercus), по-рядко се среща по Castanea, Betula, Salix, Fraxinus, Ulmus, Juglans и Corylus. Ларвите са ксилофаги, живеят в гниеща дървесина на стари или мъртви дървета и се хранят с нея. Възрастното лети през май-август като най-често се наблюдава през юни-юли. Активно е привечер или през ранните часове на нощта. Яйцата се отлагат в цепнатините на кората на дървета. Цикълът на развитие е от 3 до 4 години. Численост и лимитиращи фактори: Няма данни за намаляваща численост у нас, но достоверните находки през последните две десетилетия не са много. Лимитиращ фактор е изсичането на стари и отмиращи широколистни дървета.

Площта на участък „Западен”, съгласно резултатите от проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”, не е определена като ефективно заето местообитание от вида. ИП е без въздействие.
1083 Бръмбар рогач (Lucanus cervus)

В България е известен от редица находища, сравнително равномерно разпределени из цялата страна. В северна България се среща от най-ниските и топли части до към 1000 m, докато в южните райони на страната има данни, че е намиран до 1500 m надморска височина. Обитава най-често покрайнините на просветни широколистни и смесени гори. Ларвата се развива нормално 5 (максимално до 8) години в гнила дървесина на дънери, пънове и корени на Quercus, Tilia, Fagus, Salix, Populus, Corylus, Fraxinus, Castanea, овощни дървета (например череша), много рядко е намиран в иглолистни дървета. Имагото най-често се наблюдава през ранното лято. То е активно привечер и в ранните часове на нощта като лети и се привлича от светлинни източници. Сравнително рядък вид. Намаляването и изчезването на стари и естествени широколистни и смесени гори и тяхната дефрагментация е основна причина за намаляване на вида в целия му ареал.

» Пряко унищожаване на местообитания: При реализацията на ИП ще бъдат унищожени 102.715 дка, или 0.09% от потенциалните местообитания на вида в зоната. Степен на въздействие е незначителна. Не се променя природозащитното състояние на популацията на вида в ЗЗ.

» Фрагментация на местообитания: Осъществяването на ИП ще фрагментира един полигон с подходящо за вида местообитание, като площта на оставащите фрагменти е 1.275 дка. Това предсравлява 0.001% от площта на местообитанията на вида в зоната. Съгласно Зингстра и кол. (2009), подобна фрагментация няма да промени природозащитното състояние на вида по този показател. Въздействието ще е незначително.

» Фрагментация на популации/бариерен ефект: Предвид биологията на вида и характера на ИП, фрагментация на популациии на вида или бариерен ефект няма да има.

» Смъртност: Осъществяването на ИП е възможно да предизвика смъртност на еденични индивиди от вида, но това няма да доведе до промени в числеността на популацията в зоната. Въздействието ще е незначително.

» Кумулативен ефект: Общата засегната площ от потенциални местообитания на вида в резултат на реализацията на 19 ИП в зоната ще е 1266.42 дка, или 1.11%. Заедно с настоящото ИП, тази площ ще възлезе на 1369.135 дка, или 1.2%. Кумулативното въздействие може да се определи като незначително.

В България се среща предимно в предпланините (Предбалкан, Краище) и планините (Стара планина, Витоша, Средна гора, Рила, Малешевска планина, Западни и Централни Родопи, Беласица и Славянка), както и в Лудогорието. Среща се от 50 до 1700 m надморска височина. Обитава предимно широколистни и смесени гори (Fagus, Populus, Tilia, Acer, Salix, Carpinus, Quercus и др.), но също така се среща и в иглолистни гори. Ларвите се развиват под кора на дървета, където се хранят със сърцевината им. Възрастното се среща през април-август, но най-често се наблюдава през юни-юли, в купчини от отсечени трупи. Активно е привечер или през нощта. Цикълът на развитие е 2-3 годишен. Няма данни за намаляваща численост у нас.

Площта на участък „Западен”, съгласно резултатите от проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”, не е определена като ефективно заето местообитание от вида. ИП е без въздействие.
1087 Алпийска розалиа (Rosalia alpina)

В България е разпространен предимно в предпланините (Предбалкан) и планините (Стара планина, Витоша, Средна гора, Рила, Пирин, Малешевска планина, Западни и Централни Родопи, Странджа, Беласица и Славянка). Среща се от 0 до 1200 m надморска височина, като в района на южен Пирин и Славянка достига до 1500 m. Обитава стари широколистни гори. Развива се предимно по бук (Fagus), също по Carpinus, Fraxinus, Ulmus, Acer, Alnus, Castanea, Crataegus, Juglans, Larix, Quercus, Salix, Tilia. Ларвите са ксилофаги, живеят в гниеща дървесина на стари живи или мъртви дървета, като се хранят с нея. Възрастното лети през юли-август. Активно е през деня, като през слънчевите часове често е наблюдавано върху кора на дървета. Яйцата се отлагат в цепнатините на кората. Цикълът на развитие е 3-4 години. Достоверните находки през последните две десетилетия са малко.

Площта на участък „Западен”, съгласно резултатите от проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”, не е определена като ефективно заето местообитание от вида. ИП е без въздействие.
4064 Ивичест теодоксус (Theodoxus transversalis)

Обитава р. Дунав и долните течения на нейните притоци. Литореофил, който се намира по-рядко и в останалите биоценози. В българския сектор на р. Дунав е широко разпространен и масов вид.

ИП е без въздействие върху вида, тъй като не засяга водното течение на р. Искър.