Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на Инвестиционно предложение "Реконструкция и модернизация на инсталация за производство на клинкер и цимент в завода на Девня Цимент ад"
Изтегляне 4.42 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- VІ.2.1.1. Характеристика на хидроложките условия и фактори
- VІ.2.1.2. Характеристика на водоизточниците и водопотреблението
- VІ.2.1.3. Източници на отпадъчни води, емисии
- VІ.2.1.4. Пречиствателни съоръжения, утайки
- VІ.2.1.5. Прогноза и оценка на очакваните изменения в режима и качеството на водоприемниците
- VІ.2.1.5.2. По време на експлоатацията
- VІ.2.1.5.3. При извънредни ситуации
- VІ.2.1.6. Собствен мониторинг
- VI.2.2.1. Характеристика на хидрогеоложките условия и фактори;
- VI.2.2.2. Източници на замърсяване на подземните води, емисии;
- VI.2.2.3. Прогноза и оценка на очакваните изменения в режима и качеството на подземните води
- VI.2.2.4. Собствен мониторинг
VІ.2. ВодиVІ.2.1. Повърхностни водиПовърхностните води в Девненския район са представени от речна мрежа, открити водоеми и открити изкуствени канали (Фиг.VI.2-1).
(i) естествени (Белославското езеро, Тръстиковското блато и временните заблатявания в заливната тераса на Девненската река); (ii) изкуствени (яз. Тръстиково – многогодишен изравнител на води от яз. Цонево на деривацията Цонево – Девня, малки язовири – Падина, Манастир, Чернево, които са изградени за мелиоративни цели, шламоотвал “Падина”, утаител на водите на р. Провадийска преди вливането й в Белославското езеро). VІ.2.1.1. Характеристика на хидроложките условия и фактори“Девня Цимент” АД се намира във водосборната област на р. Девненска (водоприемник II категория), основна отводнителна система в района. Хидроложките характеристики се формират в условията на континентално-средиземноморския климат с влияние на Черно море – топло лято, мека зима, сравнително малка годишна температурна амплитуда, подчертан пролетен и вторичен есенен максимум на валежите и липса на ежегодна устойчива снежна покривка. Валежните минимуми са също два – през м.март и през септември. Средногодишната сума на валежите е около 500 mm. Количеството на валежите е почти равномерно през отделните сезони: през зимата падат около 25% от средногодишната сума на валежите, около 25% - през пролетта, около 27% - през лятото и около 23% през есента. Геоложкият строеж (льос и льосови глини върху подложка от варовици, мергели и пясъчници) благоприятства инфилтрацията и повърхностен склонов отток почти липсва. Подхранването на повърхностния отток се осъществява главно от извори, излизащи от разкритията на водоупорните скали. Подхранването на р. Девненска е смесено и ориентировъчно може да се приеме – 50% от подземни води; до 40% от дъждовни води и 10-20% от топене на снеговете. Предимно равнинния терен благоприятства за сравнително равномерен повърхностен отток през годината. Фиг. VI.2-1 Река Девненска води началото си от район, северно от Суворово. До гр. Девня водното й количество е незначително – около 12-20 l/s. Основното подхранване на реката е от Девненските извори, които са разположени на около 0,5-1,0 km от Девня Цимент АД. Регистрирани са около 25 изходища на напорни води от малм-валанжинския водоносен хоризонт със сумарен дебит около 3,4 m3/s като изворният район е около 0,8 km2 (Фиг. VI.2-2). До 1954 г. оттокът на реката е бил около 2,5-3,0 m3/s. Понастоящем повечето от изворите са каптирани за питейно-битово водоснабдяване на заводите в района и на гр. Варна и подхранването на Давненската река се осъществява вече от некаптирани Девненски извори (около 200 l/s), от преливниците на каптираните извори и на две помпени станции (Ада–1 и Ада-2). В резултат на това оттокът на реката в района на “Девня Цимент” АД е намалял до 0,3 – 0,7 m3/s. При преминаването си през кв. Река Девня на гр. Девня реката е със среден дебит около 600 l/s, а максималният воден дебит е достигал 7 750 l/s. Северно от площадката на Дружеството започва корекцията на р. Девненска и тя е коригирана до заустването си в р. Провадийска (Фиг. VI.2-1). VІ.2.1.2. Характеристика на водоизточниците и водопотреблениетоВ района няма водоизточник от повърхностни води. За водоснабдяване на заводите от Девненския промишлен комплекс и на гр. Варна служат няколко каптирани Девненски извори с общ дебит от 2600 до 4200 l/s, които при миналите естествени условия са подхранвали р. Девненска. VІ.2.1.3. Източници на отпадъчни води, емисииКанализационната система на площадката на “Девня Цимент” АД е полуразделна: битово-фекална канализация и 2 основни клона на промишлено-дъждовната канализация. Освен това съществува и дренажна канализационна система, която служи за понижаване на нивото на плитките подземни води в района на площадката и отвеждането им извън нейната територия. Канализационната мрежа е претърпявала редица реконструкции в зависимост от провежданите преустройства и технологични промени и изменящите се в различните периоди нормативни изисквания относно събирането, третирането и заустването на отпадъчните води от площадката на Дружеството. Понастоящем се извършва редовно преглед на канализационната мрежа на площадката на “Девня Цимент” АД и при констатиране на запушвания или други забележими отклонения, вкл. установяване на течове, се взимат своевременно необходими мерки. Особено внимание се обръща на старите канализационни клонове, служили за заустване в по-ранен период на отпадъчни води във водоприемника – р. Девненска. В изпълнение на изискванията на КР 63/2005 г. към 31.12.2006 г. и след реализация на затворен цикъл за използване на промишлените и дъждовните води в производствения процес, технически са прекъснати връзките на двата клона на промишлено-дъждовната канализация с предишните точки на заустване в Девненска река. Фиг. VI.2-2 На територията на “Девня Цимент” АД се образуват: Битово-фекални отпадъчни води - от санитарните възли в битовите помещения, административната сграда и столовата за хранене. Те се отвеждат посредством площадковата битова канализация към градския колектор “Б” ( 500 mm), преминаващ през площадката на “Девня Цимент” АД успоредно на пътя Девня – Суворово. Постъпват в градската пречиствателна станция за отпадъчни води – Девня съгласно сключения договор с В и К Варна. Битово-фекалните отпадъчни води отговарят на Норми за допустима степен на замърсяване на отпадъчните води в канализационната мрежа и пречиствателните станции на гр. Варна и населените места от Варненския регион. Географските координати на точката на включване на битово-фекалната канализация на Дружеството в градския колектор с 14136,24; У488 696,33. “Девня Цимент” АД няма задължения за провеждане на собствен мониторинг на битовите отпадъчни води преди заустването им в градската канализация. Дебитът на заустваните битови отпадъчни води, степента на тяхното замърсяване, броят и периодите на вземане на контролните проби се установяват от В и К Варна, съгласно сключения договор между двете дружества за продажба на питейна вода и отвеждане на отпадъчни битово-фекални води (Текст. приложение 9). Производствени отпадъчни води. Понастоящем производствените отпадъчни води са малки по количество – около 0,5-1,0 l/s и се формират от хидрофолната мелница, паровата централа, автомивката на заводската площадка и от поддръжката на мазутното стопанство. Въпреки че мазут вече не се използва като гориво, в мазутното стопанство до 2004 г. се е съхранявал държавен резерв, като към момента мазут не се съхранява. Тези води не се заустват във водоприемника, а посредством промишлено-дъждовната канализация се подават с помпена станция в затворена система за оползотворяване на производствени и дъждовни води. Производствени води не се заустват във водоприемник. Охлаждащи води. По-голямата част от водата за производствени нужди се използва за охлаждане (на суровинните мелници, ротационните пещи, компресорната станция, циментовите мелници и др. ). Тези води са условно чисти и са включени в затворени оборотни цикли при производството на клинкер и цимент. Оборотната система се допълва със свежа вода за компенсиране на загуби на вода в производствения процес. Водите от оборотния цикъл не се заустват във водоприемник. В изпълнение на изискванията на КР 63/2005 г. е изграден събирателен авариен резервоар с обем 150 m3 към системата за оборотни води, прекъсващ връзката с канализационния колектор. Не се разрешава изпускане на води от преливника на резервоара при сухо време. Количеството на дъждовните води при обезпеченост 5 години възлиза на 12,4 m3/s, а при обезпеченост 2 години – 9,8 m3/s. Реално по работата на помпите през дъждовната канализация са преминали 41 602 m3/y за 2005 г. и 16 413 m3/y за 2006 г. Дъждовни води. Събират се от площадката на „Девня Цимент” АД и от разположения в нея сграден фонд. Отвеждат се чрез промишлено-дъждовната канализация помпажно към затворената система за оползотворяване на производствени и дъждовни води. Дъждовните води не се заустват във водоприемник. Дренажни води. Дренажни води не се образуват или замърсяват от производствената дейност на „Девня Цимент” АД, а се събират от дренажна канализация, чрез която се отводнява площадката на Дружеството от плитките подпочвени води в района. По произход дренажните води са от плитките хоризонти на кватернера (дълбочина 5 – 7 m). Те са пресни, умерено твърди, хидро-карбонатно-магнезиево-калциеви. Поемат се от дренажна система и се отвеждат в р. Девненска по гравитация. Средногодишното им водно количество е около 10 l/s. Дренажните води са с непостоянен и недостатъчен дебит и се счита за икономически необосновано използването им за производствени нужди. Дренажните води от площадката са единствените води в „Девня Цимент” АД, които според КР 63/2005 г. могат да се заустват в р. Девненска, водоприемник II категория. Точката на заустване е с географски координати N = 43°14,113’’, E=27°35,209’’ и е извън СОЗ – пояс А на Девненските извори (Фиг. VІ.2-2). Регламентирани са следните индивидуални емисионни ограничения:
Данните от извършвани през 2006 г. анализи в акредитираната Регионална лаборатория Варна към ИАОС показват, че дренажните води не са замърсявани от дейността на Дружеството и не влияят върху проектната категория на водата. Стойностите на рН варират от 7,33 до 8,58; за неразтворени вещества от 5 до 33 mg/l, ХПК от 12 до 26 mg/l. Поради аналитико-методологични причини засега няма данни за съдържание на нефтопродукти (Текст. приложение 12). Съгласно изискванията на КР 63/2005 г. „Девня Цимент” АД организирва собствен мониторинг на дренажните води, зауствани в Девненска река (II категория) по показателите: рН, неразтворени вещества, ХПК и нефтопродукти. Пробите са еднократни и се взимат веднъж месечно. В мониторинга е включено и определяне или изчисляване на количеството на заустваните дренажни води. VІ.2.1.4. Пречиствателни съоръжения, утайкиОхладителни кули Охлаждащите води са условно чисти отпадъчни води (с повишена температура около 26°С). Преди да се подадат отново в затворената оборотна система те преминават през градирни охладителни кули, където се охлаждат на въздуха. Тези съоръжения не се явяват източници на емисии спрямо водни обекти, почви, атмосферен въздух и климатичните условия, не се образуват утайки. „Девня Цимент” АД няма задължение с КР 63/2005 г. за провеждане на мониторинг на охладителната система. Нефтоуловител Изграден е към клон 1 на промишлено-дъждовната канализация на „Девня Цимент” АД и служи за разделяне на нефтопродуктите от постъпващите в него отпадъчни води. Изграден е на площадката на мазутното стопанство и служи за пречистване на нефтосъдържащи отпадъчни води от Паровата централа, старото автостопанство и от поддръжката на мазутното стопанство. Събраните нефтопродукти се препомпват обратно в мазутните резервоари. „Девня Цимент” АД няма задължения с КР 63/2005 г. за провеждане на мониторинг на работата на нефтоуловителя и водите се пречистват до необходимото качество съобразно технологичните изисквания на производствения процес към който тя е насочена. Кало-маслоуловител Изграден е през 2001 г. към общия колектор за отпадъчните води от промишлено-дъждовната канализация, преди влагането им за повторна употреба. Разположен е в западната част на заводската площадка, близо до шламовите басейни. Служи за разделяне на нефтопродуктите в горен слой и на неразтворените вещества във вид на утайка. През 2003 г. е изградена помпена станция и отпадъчните води от промишлено-дъждовната канализация са насочени в производствения цикъл. Съгласно КР 63/2005 г. „Девня Цимент” АД извършва мониторинг на функционирането на каломаслоуловителя, включен в затворената система за оплзотворяване на производствените и дъждовните води, като ежемесечно се следи визуално нивото на утайките до определен знак.
VІ.2.1.5.1. По време на строителствотоЩе се образуват допълнително битово-фекални отпадъчни води от временния бетонов възел и от площадката и временните постройки за работния персонал. Тъй като строителството ще е продължително ще се наложи отвеждането им в битовата канализация, за да не се допуска отрицателно въздействие върху водоприемника. VІ.2.1.5.2. По време на експлоатациятаПредвижда се реконструкция на канализационната мрежа, която ще включва битово-фекална канализация, дъждовна канализация и дренажна канализация (Гр. приложение 6). Според инвестиционното предложение от производствената площадка ще се образуват:
Не се очаква замърсяване на повърхностни и подземни води и на почви. Не се очаква изменение на режима на повърхностните и подземни води в района на Дружеството.
VІ.2.1.5.3. При извънредни ситуацииПо отношение на повърхностните води в „Девня Цимент” АД могат да се появят следните извънредни ситуации:
Възможни последици са:
Предвидено е при всички случаи на големи аварийни ситуации, свързани със залпово замърсяване на води, да се предприемат необходимите мерки за ограничаване или ликвидиране на последиците от замърсяването, съгласно изготвен авариен план и незабавно да се уведомят компетентните органи – ГПСОВ или РИОСВ и Басейновата дирекция. VІ.2.1.6. Собствен мониторингНа собствен мониторинг подлежат:
Пробите са еднократни, вземат се веднъж месечно и се анализират от акредитирана лаборатория. Количествата на заустваните дренажни води се измерват или изчисляват.
Количеството на пречистените отпадъчни води се измерва след каломаслоуловителя. VI.2.2. Подземни водиVI.2.2.1. Характеристика на хидрогеоложките условия и фактори;Съгласно приетото за страната хидрогеоложко райониране, районът около гр.Девня попада в границата на Варненски артезиански басейн от Долнодунавската артезианска област. Той заема източната част от Мизийската платформа и за него (както и за цялата Долнодунавска артезианска област) е характерна вертикална зоналност с редуване на водоносни хоризонти и водоупори в дълбочина. В района около площадката с най-широко разпространение на повърхността са мергелите и глинестите мергели на Горнооряховската свита. Те се приемат за неводопропускливи и са част от един дебел регионален водоупор, наречен “долонокредна водоупорна плоча”, разпространен в цяла Северна България. Той разделя дълбоко залягащите напорни водоносни хоризонти от ненапорните подземни води в скалните комплекси лежащи над него. Конкретно в района на разглежданата площадка значение имат 2 водоносни хоризонта :
Малм-валанжински водоносен хоризонт А. Обща характеристика Малм-Валанжинския (Горноюрско-долнокредния) водоносен хоризонт е най-голямата водоносна структура в България. Той е разпространен в цяла Северна България, като продължава на територията на Румъния и в акваторията на Черно море. Водовместващите скали са горноюрско – долнокредните варовици и доломити на Чернооковска, Дриновска и Каспичанска свити. Границите между отделните свити са приблизителни и условни, като се оформя дебел карбонатен комплекс с дебелина от 300 до над 1000 m (средно 700-800 m). Южно от линията Провадия-Шумен-Търговище горноюрско-долнокредните седименти променят своя фациес от карбонатен във флишки (редуването на алевролити, пясъчници, мергели с различни по дебелина варовици). Водовместващите свойства на скалите се дължат на напукване и окарстяване. Напукаността е по три, почти взаимно перпендикулярни системи, като значение имат вертикалните и пластови повърхнини. Образуването на кухини и на каверни се дължи на палеокарстови процеси, протекли през хотрива при платформена обстановка, след прекъсване на седиментацията. Окарстяването е засегнало най-горната част от излезлите на повърхността карбонатни скали. Във втората половина на хотрива отново настъпва морска трансгресия и образувалия се хоризонтален палеокарстов етаж се запечатва от неокарстени карбонатни и теригенно-карбонатни скали. Този етаж се разкрива от сондажи, като са установени пропадания от няколко сантиметра до няколко метра и каверни със значителни размери. Преобладават хоризонталните карстови форми, на места частично запълнени с фини пясъци, доломитово брашно, каолинитови глини. Тъй като карстовите процеси не са засегнали цялата дебелина на карбонатния комплекс, дебелината на окарстената част от комплекса е по-малка от неговата обща мощност (най-често 200-300 m, което е под 15% от общата дебелина). По данни от разходометрични изследвания и поинтервални водочерпения е установено, че действителната активна мощност на водоносния хоризонт, в която скалите са най-водообилни и където са съсредоточени по-големите карстови каверни, е значително по-малка и не надвишава няколко десетки метра (от 20-25 m докъм 70-80 m). Тя е “привързана” към отделни (най-често силно окарстени) нива, от които става “изливане” или “преливане” на подземни води, разслоени от многократно редуващи се по-плътни неокарстени пластове. За долен, съвършен водоупор на водоносния хоризонт служат аргилити, алевролити, пясъчници и глини на Есенишката и Провадийската свита, по-плътни варовици на Добричката и Султанска свита, а на места и по-стари скали. В действителност, като водоупорни могат да се приемат и най-ниско лежащите в геоложкия разрез неокарстени скали от горноюрско-долноскредния карбонатен комплекс. Горен водоупор на водоносния хоризонт са мергелите и глинестите варовици на Горнооряховската и Разградска свита (в южните и средни части на областта) или от по-плътни карбонатни скали на Каспичанската, Разградската и Русенска свита. Дълбочината на залягане на горнището на водоносния хоризонт е различна. Във високите части на Северобългарското издигане те залягат плитко, а на места и се разкриват на повърхността. На североизток, изток, югоизток, и юг тези отложения постепенно потъват до над –1000 m във Варненската падина (фиг. VI.2-3). 
Фиг. VI.2-3. Карта по дълбочина на залягане на малм-валанжинския водоносен хоризонт Подхранването на подземните води се осъществява от валежи и повърхностни води в районите на разкритие на карбонатните скали в обсега на Северобългарското подуване, от губилища на реки и други повърхностни води. Установено е и частично подхранване от горни водоносни хоризонти в северната част на разпространение на хоризонта. В областта на разкритие на карбонатните скали водите са ненапорни, като дълбочината на залягане на подземните води зависи предимно от релефа и се изменя в широки граници – от 4-10 m от терена до 90-100 m. В този участък водното ниво в хоризонта има най-високо хипсометрично положение. От тук се формира разходящ поток, като подземните води се насочват на север, изток и юг, а характерът им се променя в напорен. Пиезометричните водни нива са над горнището на хоризонта, а в ниските части на релефа има и сондажи на самоизлив. Хидравличният градиент на юг е от 0,008-0,01 до 0,002-0,003, а на изток, север и запад намалява и е от 0,0075-0,0055 до 0,001-0,002. Потокът е удължен в направление запад-северозапад-юг-югоизток като приблизително по линията Алфатар-Дулово-Владимировци-Осеновец-Кап.Петко-Звегор-Буховци се маркира подземен водораздел. Основното дренирането на водоносния хоризонт се извършва чрез възходящи извори в обсега на Южномизийския разлом – Златинските извори с дебит 140-150 l/s и Девненските извори (в непосредствена близост до които, е разположена разглежданата площадка на “Девня Цимент” АД). Друга вероятна зона на естествено дрениране е в акваторията на Белославското и Варненско езеро, както и на Черно море. Значителна част от оттока преминава подземно в Р. Румъния. Филтрационните свойства на малм-валанжинския водоносен хоризонт са изключително разнообразни. Стойностите за проводимост варират в широки граници от 8-10 m2/d до над 10000 m2/d, коефициентът на филтрация е от 0,5-0,6 m/d до над 20 m/d и преимуществено между 2 m/d и 5 m/d; относителните дебити са от 0,5-1,0 l/s.m до над 10-50 l/s.m. Високите стойности на филтрационните параметри са свързани с големите карстови празнини, значителна част от които не са достигнати или преминати от повечето прокарвани сондажи. Коефициентът на нивопредаване е около 104 m2/d за ненапорната част и около 105 m2/d – за напорната част. Стойностите на гравитационното водоотдаване са в границите 0,02-0,10, а на еластичното водоотдаване (за напорната част) – 0,01-0,03. По химичен състав, в областите на подхранване на водоносния хоризонт и прилежащите му части, подземните води са пресни (0.4-0.5 g/l), хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви. На изток и югоизток, с потъването на хоризонта типът на водите постепенно се изменя в хидрокарбонатно-натриево-калциево-магнезиев, като при това ниската минерализация се запазва в рамките от 0.5 до 0.7 g/l. Тези промени в типа като цяло бележат и съответстват на зоните на подхранване и транзит на хоризонта. В най-източната част (района на Тюленовско нефтено находище) типът на водите е хлор-натриев, а общата минерализация бързо нараства на 3-4.5 g/l. Естествените ресурси на малм-валанжинския водоносен хоризонт възлизат на 13.5-14 m3/s, а експлоатационните - 11.3 m3/s (по Стефанов, 2000). От последните около 85% са пресни студени води, а останалите 15 % са термални. Малм-валанжинският водоносен хоризонт е основен източник за водоснабдяване в цяла Североизточна България. Експлоатацията на подземните води се осъществява основно чрез дълбоки сондажи. Поради почти повсеместното си покритие с дебели водонепропускливи скали хоризонтът е защитен от проникване на замърсители от повърхността.
Площадката на “Девня Цимент” АД е разположена в непосредствена близост (0,5-1 km) до основната зона на дрениране на малм-валанжински водоносен хоризонт – Девненските извори. Тази зона е формирана в границите издигнат блок, вторично усложнен от тектонски нарушения. На повърхността се разкриват сравнително здрави варовици на Каспичанската свита. Вследствие на това издигане тук палеокарстовото ниво в карбонатния комплекс е сравнително най-близко до повърхността. Подземната вода излиза по разломи, които на земната повърхност оформят добре изразени гърла (грифони). Тектонските нарушения са засегнали както варовиците на Каспичанската свита (в частност палеокарстов етаж), така и по-младите отложения на хотрива и са довели до блоково разломяване на района. Изворната зона има площ около 0.8 km2 и в нея се очертават няколко системи от разломи, имащи отношение към местоположението и хидравличния характер на изворите. Първата разломна зона отсича от югоизток височината "Кайряка". Към нея са привързани трите извора "Кара -дипсиз 1, 2 и 3". Косо на първата разломна зона се намира втората разломна зона към която са привързани най-високо дебитните извори - "Марциана", "Траян", "Нимфа", "Вълшебен", "Ада -1", "Ада -2", "Ада 3", "Конкордия 1", "Конкордия 2", " Лудетина" и "Юпитер". На около 300 m западно, успоредно на втората зона се очертава трета разломна зона към която са привързани останалите извори - "Плутон", "Нептун", "Фортуна" и "Кавака" и "Окото". Наред със споменатите разломни зони вероятно съществуват и напречни разломявания, които облекчават възходящия поток на подземните води към земната повърхност. Изворите се изливат между абсолютни коти +29 m (изв."Окото") и +20 m (изв."3ад Винкис"). Голяма част от изворите са каптирани за питейно-битово и промишлено водоснабдяване и около тях има организиран пояс “А” на санитарно–охранителна зона регламентирана през 1977 г. със заповед №3449б/08.06.19977 на Минстъра на строежите и архитектурата (Фиг. VІ.2-4, Текст. приложение 15). Понастоящем границите на пояс „А”, „Б” и „В” около „Девненските извори” са разработени по Наредба №2/1989 г. за СОЗ около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване (ДВ, бр. 68/1989 г.) и са учредени със Заповед №221 от 11.12.1995 г. от Областен управител на Варненска обласат, но предстои ревизирането на пояси „Б” и „В” до 2010 г., като границите на пояс „А” на СОЗ не се променят, съгласно изискванията на актуалната нормативна база . Голяма част от изворите са каптирани за питейно-битово и промишлено водоснабдяване и около тях има организиран пояс “А” на санитарно–охранителна зона (Фиг. VІ.2-4, Текст. приложение 15 - Писмо No 5448/15.01.2007 г. на В и К ООД, гр. Варна), но предстои ревизирането на всички пояси, съгласно изискванията на актуалната нормативна база. Във всички посоки от изворната зона карбонатният комплекс затъва стъпаловидно в дълбочина, като непосредствено в източната част от разглежданата площадка на “Девня Цимент” АД варовиците на Каспичанската свита са покрити от 50 m дебели мергелни материали на Горнооряховската свита. Извън издигнатия блок подземните води се разкриват само със сондажи, като южно от изворите пиезометричното ниво е над земната повърхност. Подземният поток до Девненските извори е с посока на движение югоизток. Хидравличният градиент е 0,002. В района на изворите той е с посока на юг, а след тях подземният поток се насочва почти на изток (Фиг. VI.2-5). Фиг. VI.2-4 
Фиг.VI.2-5. Хидродинамична карта на малм-валанжинския водоносен хоризонт в района на Девненските извори (по данни на П.Пенчев ,1995) 1 – извор; 2 – сондаж; 3 - хидроизохипси Съгласно последните изследвания водопроводимостта в района около Девненските извори е от 8000 до 110 000 m3/d. По тези данни са оценени естествените ресурси на малм-валанжинския водоносен хоризонт в района на 3,6 ¸ 5,0 m3/s (по формулата на Дарси). Съществена част от тях излизат на повърхността и оформят групата на Девненските извори. От тях най-големи са изворите " Ада - 1", "Марциана", “Карадипсиз” и “Лудетина”, чиито дебити са от порядъка на няколко стотици l/s. Водните количества на останалите изходища са от порядъка на около 100 и по-малко l/s. Комплексът на Девненските извори е включен в националната мрежа за наблюдение на подземните води в България под №152. Измерванията се извършват от НИМХ, като от 1966 г. до сега сумарното водно количество на групата извори варират от около 2600 до 4200 l/s, като изменение се наблюдават както в сезонен, така и в многогодишен аспект (Фиг. VI.2-6). Фиг.VI.2-6. Изменение на дебита на Девненските извори (по данни на НИМХ)
С цел локално водоснабдяване на „Девня Цимент” през 1994 г. в западния край на площадката на завода е изграден сондаж (ПЕС) с дълбочина 550 m, разкриващ малм-валанжинския водоносен хоризонт. Геоложкият му разрез и конструкцията са дадени на Фиг. VI.2-7.
Фиг.VI.2-7. Геоложка колонка и конструкция на сондажа изграден за локално водоснабдяване на „Девня Цимент” АД. При прокарване на сондажа е установено, че независимо от близкото разположение на зоната на дрениране на малм-валанжинския водоносен хоризонт, горноюрско-долнокредния карбонатен комплекс тук е покрит с 50 m водоупорни мергели. Горната част на карбонатните скали не е окарстена и, съответно, не е водоносна. Слабо окарстяване започва на дълбочина 210 m, където се установява и първата поява на вода в сондажа, която в последствие се установява на дълбочина 5 m от устието. След завършване на сондажа в него са проведени 2 опитни водочерпения. Първото е проведено през м. декември 1994 г. с дебит 2 l/s и понижение 61 m. Второто водочерепене е проведено през м.януари 1995 г. на няколко степени. При максимален дебит 20 l/s е получено стабилизирано понижение от 103 m. Определени са филтрационни параметри – коефициент на филтрация 0,07 m/d, и проводимост на пласта 20 m2/d. Тези стойности са многократно по-ниски от филтрационните параметри в зоната на Девненските извори. По тези параметри са определени експлоатационните ресурси на сондажа – 28,5 l/s, при понижение 147 m. След завършване на сондажа, водата е ползвана в продължение на кратък срок за питейно-битово и промишлено водоснабдяване на “Девня Цимент” АД. В разглеждания район има още 1 сондаж (ПС-8), намиращ се на 400 m северозападно от сондажа на “Девня Цимент” АД. Това е пиезометричен сондаж изграден с цел провеждане на режимни наблюдения на пиезометричното водно ниво в района на Девненските извори. Той е с дълбочина 350 m и на 29,20 m. Водното ниво в него през 1969 г. е било на 2,50 m над терена, а през 1995 г. е спаднало с 2,20 m. Качествената характеристика на подземните води в района на Девненските извори, включително и на водата от сондажа, разположен на територията на площадката на „Девня Цимент” АД е дадена в Таблица VI.2-1. Таблица VI.2-1
Общо водите от всички водоизточници са пресни с минерализация от 0,52 до 0,77 g/l, хидрокарбонатно - магнезиево - калциеви, пресни, умерено твърди. Поради добрата защитеност на водоносния хоризонт, не се установява замърсяване на подземните води - съдържанието на нитрати е от порядъка 1¸4mg/l. Кватернерен водоносен хоризонт За разлика от малм-валанжинския водоносен хоризонт, кватернерият водоносен хоризонт се разкрива на повърхността и има прекъснат характер. Кватернерните наслаги лежат върху глинесто-карбонатните наслаги на Горнооряховската свита и са представени от: Плейстоценските отложения (еолично-алувиално-делувиални льосовидни глини, глинест льос и алувиални заоблени чакъли с песъчливо-глинест запълнител) са разпространени по високите заравнености на района и в надзаливните тераси на р. Девненска и нейните притоците. Холоценските отложения са делувиалните ръбести скални късове с глинесто - песъчлив запълнител с незначително разпространение на скатовете, пролувиалните пясъци и чакъли на горните и средни течения на деретата, алувиалните пясъци, чакъли и глини по заливната тераса на р. Девненска и езерно - блатните глини, пясъци и торф. Конкретно на територията на “Девня Цимент” АД се разкриват предимно плейстоценски отложения, които съгласно проведените през 2006 г. в централната и северната част сондажни проучвания са с дебелина от 4 до 15 m (Фиг. VI.2-8), като най-големите дебелини намаляват от север на юг. 
Фиг. VI.2-8. Карта на дебелините на кватернерните наслаги по данни от проведените инженерно-геоложки проучвания през 2006 г. В кватернерните отложения са формирани порови подземни води. Те са привързани основно към долната част на тези отложения, където са концентрирани относително по-песъкливи материали. Към водоносния хоризонт се включват и най-горната изветряла зона на иначе водоупорните глинести мергели на Горнооряховската свита. Като доказателство за това са водни нива в някои от проучвателните инженерно-геоложки сондажи, разположени под долнището на кватернерните наслаги. Водните нива са на дълбочина от 4 до 10 m под повърхността (Фиг. VI.2-9), като генералната посока на движение на подземния поток е от север на юг. По характер водите се ненапорни до слабонапорни. 
Фиг. VI.2-9. Хидродинамична карта на дебелините на кватернерните наслаги по данни от проведените инженерно-геоложки проучвания през 2006 г. Подхранването на подземните води се осъществява от инфилтрирани валежи и склонови води, като вероятно максимумът е от есенно - зимните валежи, когато температурите са по-ниски и изпарението - по-малко. Дренирането се осъществява в алувиалните наслаги на р.Девненска, където също са се формирали подземни води (в алувиалните чакъли и пясъци на терасата). Конкретно за района на площадката отсъстват данни за филтрационни свойства. В съседни участъци коефициентът на филтрация на кватернерните наслаги се изменят от 0,1 m/d за изветрелите глинести мергели до 10-20 m/d за пясъците и чакълите. В регионален план естествените ресурси в кватернерния водоносен хоризонт са около 75-160 l/s, но през площадката преминава съвсем незначителна част от това водно количество. В границите на площадката не са взимани проби за определяне химичния състав на подземните води в кватренерния водоносен хоризонт. Анализирана е само агресивността на водите в 2 проби (Tаблица VI.2-2). Таблица VI.2-2. Оценка на агресивността на води от кватернерния водносен хоризонт
В съседни територии по пътя на движението си подземните води променят химическия си състав (Tаблица VI.2-3), като увеличават минерализацията от скатовете към терасите. Общата минерализация от 1,5 g/l в северните участъци на района достига до 5 g/l в най-южните участъци на терасата на р. Девненска, в близост до р. Провадийска. В същата посока се увеличават общата твърдост и съдържанието на магнезий, хлор, сулфати. Таблица VI.2-3
Поради слабата си водообилност и повишената минерализация, водите от кватернерния водоносен хоризонт в района на площадката на „Девня Цимент” АД и прилежащите територия не се използват. VI.2.2.2. Източници на замърсяване на подземните води, емисии;В района съществуват значителен брой потенциални замърсители на подземните води, както промишлени, така и селскостопански, но конкретно предвижданата реконструкция и модернизация на инсталацията на клинкер и цимент няма да промени в отрицателно отношение съществуващата обстановка по отношение риска на замърсяване на подземните води. Основните емисии от вредни вещества ще бъдат намалени, като това основно ще се отрази на въздуха и почвения слой. В повечето случаи отделяните вещества не могат да се отразят на качествата на подземните води, защото както използваната суровина, така и крайните продукти на производства не се различава по химически състав от този на разпространените в района скали. Възможно е замърсяване само с гориво смазочни материали при аварийни разливи по време на строителството и от кало-маслоуловителя, предвиден в инвестиционното предложение. Проектният кало-маслоуловител ще бъде построен само на няколко метра от изградения експлоатационен сондаж, разкриващ малм-валанжинският водоносен хоризонт (Гр.приложение 3). VI.2.2.3. Прогноза и оценка на очакваните изменения в режима и качеството на подземните води:При прогнозата и оценката на очаквани изменения в режима и качеството на подземните води трябва да се има предвид хидрогеоложките условия и защитеността на основните водоносни хоризонти. Малм-валанжинският водоносен хоризонт като цяло е много добре защитен в почти цялата си област на разпространение. Предпоставка за това е, че той в по-голямата си част е покрит от дебели водоупори, а евентуални замърсители могат да попаднат в него само в зоната на подхранване на хоризонта в обсега на Северобългарското издигане и от компроментирани сондажи. Въпреки че в района на Девненските извори скали на Каспичанската свита се разкриват на повърхността, там подземните води също са добре защитени, защото основният им колектор са етажно разположени палеокарстови форми в дълбочина, покрити от неокарстени (и съответно водонепропускливи) карбонатни скали. Това е доказано чрез сондажни и геофизични проучвания (П.Пенчев, 1995). Северно от „Девня Цимент” АД окарстената част на варовиците и доломитите е на кота -265 m, докато горнището на същите варовици и доломити е на кота +123 m, т.е. плътната част на варовиците е средно около 400 m, а коефициентът им на филтрация е: до 5 m – средно 0,08 m/d; до 50 m – средно 0,11 m/d; по-надолу - близък до нула. Проведените геофизичните проучвания в разкритата част на карбонатните скали, показват, че по-значителната напуканост се наблюдава на дълбочина до 20 m, след което следват здрави, плътни варовици, без аномалии, показващи тектонски нарушения. Движението на водите в зоната на Девненските извори е вертикално и е привързано само към карстови канали, образувани по разломни нарушения. Водите излизат под напор, което затруднява проникването на повърхностни води и смесването им с тях. В района на площадката на „Девня Цимент” АД, както бе отбелязано, малм-валанжинският водоносен хоризонт е покрит с дебели над 50 m водоупорни скали на Горнооряховската свита и окарстената част на варовиците започва на дълбочина 210 m. Водите са напорни и се установяват на 5 m под повърхността. Това прави водоносният хоризонт напълно защитен и не може да се очаква каквото и да е въздействие върху него, както по време на осъществяване на инвестиционното предложение (строителство на нови мощности), така и по време на бъдещата им експлоатация и при аварийни ситуации. Възможно е частично замърсяване на водите в прокарания експлоатационен сондаж на „Девня Цимент” АД при евентуално нарушаване на обсадната колона и задтръбната циментация вследствие невнимание по време на строителните работи за изграждане на кало-маслоуловителя. Площадката на „Девня Цимент” АД е разположена в непосредствена близост до оградата на сега съществуващия Пояс „А” на Санитарно-охранителната зона на изворите. Северната част на площадката на „Девня Цимент” АД попада в границите на пояси „Б” и „В” на съществуващата в момента СОЗ. Предстои актуализирането на зоните на изворите, като съгласно чл.22, ал 3. на Наредба № 3/16.10.2000 г. е допустимо за защитени водни обекти границата на пояс 1 да бъде поставена на разстояние 5-15 m от съответния водоизточник, т.е. при новото регламентиране на Санитарно-охранителната зона не би трябвало да има конфликт между новите граници на Пояс 1 и площадката на “Девня Цимент” АД. Очаква се площадката на завода да попадне в границите на пояс 2 и 3 на санитарно-охранителната зона на изворите., но това не би трябвало да попречи на осъществяване на инвестиционното предложение, както и на бъдещата експлоатация, защото нито една от дейностите не е посочена като забранена или ограничена в Приложение № 2 към чл. 10, ал. 1 на Наредба №3 в частта, отнасяща се за защитени водни обекти. Единственият обект, имащ отношение по този въпрос, е експлоатационния кладенец за подземни води, предвиден за локално водоснабдяване на завода, разкриващ малм-валанжинския водоносен хоризонт. Въпреки, че този водоизточник не се разглежда в инвестиционно предложение, той не се експлоатира от доста години и не се предвижда неговото включване в бъдеще, защото е въведен затворен цикъл за промишлените води, а с осъществяване на предложението, необходимите водни количества за технологичния процес ще намалеят значително. Независимо от това, през 1995 г. е изготвен Доклад за ОВОС за експлоатацията на този кладенец, в който е оценено въздействие на експлоатацията на 28 l/s вода от него върху водното количество на изворите. Кватернерният водоносен хоризонт е значително по-слабо защитен по отношение на антропогенно въздействие, но едновременно с това водите в него почти не представляват практически интерес. В по-голямата си част те са безнапорни, водното ниво е близко до повърхността. Поради това валежните води инфилтрират пряко в подземните и съществува възможност за внасяне на различни замърсители. Слабата залесеност и наличието на изкопи, ями, сгуроотвали и др. На територията на Двененския комплекс засилва риска от замърсяване. От друга страна трябва да се има предвид, че в района на площадката подземните води са привързани главно към песъчливо глинести и глинести наслаги, вероятно с ниски филтрационни свойства, което затруднява миграцията на замърсители в хоризонтална посока. Зоната на аерация е представена също от глинести материали и антропогенен слой с ниска водопроводимост. Химичният състав на водите в съседни на площадката територии показва, че те са замърсени. При съществуващата обстановка, имайки предвид дейностите при реализация на инвестиционното предложение при извършване на строителните дейности, ще се наложи извършване на изкопни работи. При тази дейност ще бъде намалена зоната на аерация, а на места на повърхността ще бъде разкрито и водното ниво. Това прави подземните води много по-уязвими. При правилно изпълнение на строителните дейности не би трябвало да има постъпване на замърсители. Риск има само при директно изхвърляне на отпадъци в строителни изкопи и аварийни разливи на гориво-смазочни материали. По време на експлоатация изкопите ще бъдат запълнени, пространствата около сградите в повечето случаи асфалтирани. При това положение то ще се възстанови близко до сегашното състояние. Предвижда се бъдещият производствен процес да има по-малки емисии на замърсители, което дава основание, че рискът за замърсяване на подземните води в кватернерния водоносен хоризонт ще е по-малък. Възможно е замърсяване на подземни води само при аварийни ситуации – при аварии в канализационната мрежа, аварийни изпускания на гориво-смазочни материали от цистерни и от кало-маслоувителя. Едно такова замърсяване ще има само локален характер. При това трябва да се има предвид, че кватернерният водоносен хоризонт има разпокъсан характер и не представлява интерес за практическо използване в района.
Каталог: ovos Изтегляне 4.42 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
