Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на Инвестиционно предложение "Реконструкция и модернизация на инсталация за производство на клинкер и цимент в завода на Девня Цимент ад"
VI.9. Състояние на културното наследство
Изтегляне 4.42 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- VI.9.2.Регистрирани археологически паметници в околностите на град Девня
VI.9. Състояние на културното наследствоVI.9.1. Наличие на исторически, археологически и архитектурни паметнициВъпреки че в района досега не е извършено целенасочено издирване на археологически обекти, при предприемането предимно на спасителни проучвания и при обхождане на отделни зони са регистрирани значителен брой археологически паметници. Събраните до момента данни подсказват за съществуването на селищна система с голяма гъстота през праисторическите периоди, античността и средновековието. Високата наситеност с различни археологически обекти на района е обусловена в голяма степен и от близостта на значими културноопределящи центрове – находищата от палеолитни и мезолитни сечива в м. Побитите камъни, Варненския енеолитен некропол, праисторическото селище при Езерово, гръцката колония и античен град Одесос (днешна Варна) и античния град Марцианопол (днешна Девня). Когато се прави анализ на културно-историческото наследство на съвременно селище като Девня, трябва да се вземе предвид фактът, че то е изградено върху руините на античен и средновековен град. Поради това днешният град и околностите му са наситени с изключително ценни археологически паметници, свързани с различни етапи от историческото развитие на тази територия. Античният град Марцианополис е основан от император Траян след втората дакийска война (106 г.). Мястото му е избрано предимно по стратегически съображения – тук се кръстосват важни пътища, поддържани до края на ІV в. Разположен около Девненските извори, градът е заемал 70 ha площ и е бил защитен с мощна крепостна стена. При планирането и изграждането му са следвани принципите на т. нар. “ортогонална” система. Градът имал булевтерион, гражданска базилика, храмове на почитаните божества, библиотека, преториум, гимназион, триумфални арки и амфитеатър с площ около 4000 m2 за 3500 зрители. При археологически проучвания е разкрита представителна постройка т. нар. “сграда с мозайки”, съществувала от края на ІІІ до началото на VІІ в. Сградата имала богата архитектурна украса, подът на пет от помещенията и портика са покрити с многоцветни мозайки – едни от най-добрите образци на римското мозаечно изкуство, открити в България. Сега сградата е експонирана в специално създадения за това Музей на мозайките. Извън крепостните стени са се развили некрополите на града, занаятчийски квартали, именията и вилите на едрите земевладелци. Марцианополис достига своя икономически и културен разцвет при управлението на Северите (193-235). По време на готските нашествия през ІV в. градът се превръща във важен военен център. При разделянето на провинциите при император Диоклециан (284-305) Марцианополис е обявен за главен град на провинция Втора Мизия. През ІV в. значението му нараства за сметка на Одесос (днeшна Варна) като укрепен център по най-краткия път от р. Дунав до Константинопол. По времето на Първата готска война (366-369) на император Валент (364-378) Марцианополис станал временна столица на източната част на империята и изходна база на римската армия. Градът е нападан многократно при варварските нашествия след средата на ІІІ в., разрушаван е през 250, 378 и 447 г., но е възстановен и не губи стратегическото си значение до 586 г., когато е превзет от аварите. Окончателно разрушен и изоставен е след нападенията на аварите през 614-615 г. След известно прекъсване върху развалините на римския амфитеатър била изградена българска крепост. Това най-вероятно е станало по времето хан Омуртаг (816-831), като част от неговото активно крепостно строителство. Тя е идентифицирана със споменатата от византийски хронисти Диакене и Диавена. През Х или началото на ХІ в. крепостта е разширена в северна посока. Изградена е нова крепостна стена дебела 2,40 m, подсилена от кули и бастиони. Крепостта е съществувала до османското нашествие. Установените досега, непосредствено свързани с античния град, паметници на културата, които се намират извън територията му, са:
VI.9.2.Регистрирани археологически паметници в околностите на град Девня:
VI.9.3. Прогноза и оценка за въздействията върху състоянието на историческите, археологическите и архитектурните паметници в резултат от реализацията на Инвестиционното предложениеПоради факта, че инвестиционното предложение предвижда да се използва площадката на досегашно производство в „Девня Цимент” АД, провеждането на строителните работи няма да засегне известни до момента паметници на културата. Съществува теоретична опасност строителството да застраши неизвестни до момента археологически обекти. След реконструкцията и модернизацията на инсталацията за производство на клинкер и цимент и съобразяването с изискванията на европейските стандарти за околна среда на производствената линия, отделяните вредни емисии ще бъдат значително ограничени. Монтиране на пречиствателни съоръжения с висок коефициент на полезно действие и постигането на по-ниски нива на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух ще се отрази благоприятно на паметниците на културата и ще подпомогне опазването им. Каталог: ovos Изтегляне 4.42 Mb. Сподели с приятели:
|