Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на Инвестиционно предложение "Реконструкция и модернизация на инсталация за производство на клинкер и цимент в завода на Девня Цимент ад"

VI.6.1.1. Характеристика на състоянието

Литостратиграфия

Основните скали в района на обекта, според Геоложка карта на България в М 1:100 000 (Чешитев и др.,1994) са тези на долната и горната креда и кватернера (Фиг. VI.6-1).
Долна креда

Каспичанска свита – kpK₁^bs-h – представена е предимно от варовици, в долната си част прослоени от доломитизирани варовици и доломити. Варовиците са дебелопластови, кавернозни и напукани. Често се срещат и органогенно-отломъчни варовици. Долната й граница в района на обекта не е изяснена, а горната й граница (с покриващата я Горнооряховска свита) е рязка. Свитата се разкрива северозападно от разглеждания обект и заема възвишението Големия кайряк. Дебелината на свитата се изменя от 360 до 970 m.

Горнооряховска свита – gK₁^h-b – изградена е от сивосинкави мергели, в долните части варовити, с редки прослойки от пясъчници и алевролити. Долната й граница (с Каспичанската свита) е рязка. Свитата се покрива трансгресивно от различни горнокредни литостратиграфски единици, като граница и е размивна. Тази свита има преобладаващо разпространение в района, а разглежданият обект е разположен върху нея. Дебелината й е около 60 m.
Горна креда

Могиленска свита – mgK₂¹ – състои се от светлосиви белезникави до бледожълтеникави, дебелослойни или неяснослоисти, слабо песъчливи до слабо алевритови варовици. В тях се наблюдават кремъчни и варовито-кремъчни конкреции, а в основата й се намира тънък фосфоритов пласт. Свитата лежи трансгресивно върху Горнооряховската свита и се покрива от Добриндолската или Венчанската свити. Разкрива се като отделни петна североизточно от обекта. Дебелината и е от 3 до 6 m.

Добриндолска свита – ddK₂^t-st – изградена е от пясъчници и варовици. Пясъчниците са светлосиви до зеленикави пясъчници с глауконит, глауконитно-варовити или варовито-кремъчни конкреции. Варовиците са белезникави до сивожълтеникави, глауконитни, алевритови или песъчливи с варовито-кремъчни конкреции. В основата й се намира тънък пласт от фосфоритови конкреции с глауконитно-песъчливо-варовита спойка. В горната си част преминава с постепенен преход във Венчанската свита. Разкрива се като тясна ивица в югозападните и източни части на района. Дебелината й е променлива 1,60-22 m.

Фиг. VI.6-1

Еолично-алувиално-делувиални образувания – e-a-dQp – представени са от тежки, мазни, плътни, безструктурни, жълтеникави кафеникави льосовидни глини с варовити конкреции. Разкриват се в западната част на разглеждания район. Дебелината им се изменя от 2-3 до 10-15 m.

Еолични образувания – eQp^2-3 – състоят се от тъмножълт до кафеникав на цвят глинест льос с варовити конкреции. Разкрива се в северозападната част на района. Дебелината му е около 10-15 m.

Алувиални образувания - aQp³ – изграждат І и ІІ надзаливни тераси на р. Девня. Състоят се от добре обработени чакъли, включени в песъчливо-глинеста маса. Дебелината им е 10-15 m.

Алувиални образувания – aQh – представени са от пясъци, чакъли и малко глини. Заемат руслото и заливните тераси на р. Девня. Дебелината им е 10-15 m.

В тектонско отношение районът попада в източната част на Мизийската платформа.

Литостратиграфските единици могат да се обединят в два структурни комплекса - палеозойски (каледоно - херцински) и мезо - кайнозойски (алпийски).

Палеозойският структурен комплекс е подсечен само от сондажи, по данните от които той би могъл да се разчлени на ордовик-силурски и пермски структурни етажи. Алпийският структурен комплекс се поделя на триаски, юрско-долнокреден, горнокредно-палеогенски и неоген-кватернерен. Тези структурни етажи изграждат 2 структурни плана: предюрски и следюрски. Данните за предюрския структурен план в района са малко, но все пак, по аналогия със съседни райони, може да се предположи, че наклонът на пластовете е от 10-20 до 50-60, а интензитетът на нагъване отслабва от долу на горе. Този структурен план има блоково-мозаичен строеж поради неколкократните разломявания. От следюрския структурен план в района е развита източната част от Провадийската синклинала, ограничена от изток от Венелин-Толбухинската тектонска зона.

Установените разломи в района са с преобладаваща посока север – юг, но се наблюдават и други с посока югозапад-североизток.
Инженерно - геоложка характеристика

Във връзка с бъдещото разширение на завода и изграждането на нови мощности са извършени инженерно-геоложки проучвания. Прокарани са 22 броя сондажи с общ обем 340 m. Взети са 35 броя ненарушени земни проби. Извършени са лабораторни изследвания на 35 броя за физико-механични показатели, 8 броя за компресионни свойства и 13 броя за якостни параметри, от които -7 броя срязвания в едноплоскостен апарат и 6 броя срязвания в триаксиален апарат.

Въз основа на прокараните сондажи и извършените лабораторни изследвания, както и от обследване и интерпретация на наличната архивна информация в района, е изготвена инженерно-геоложка характеристика на терена до дълбочина 19,50 m.

В геоложкия строеж на терена вземат участие следните инженерно-геоложки разновидности:

• 
  Р 1 - насипи – Q_kc - разнородни глини с чакъли и бетонови късове и строителни отпадъци, глини с чакъли и опочвени глини, сравнително уплътнени с дебелина 0,80-7,00 m. Причисляват се към почви група "В" ("НППФ.96 г"), а по отношение на земетръса са ІІІ-та почвена група ("НПССЗР.87 г"). Категория при изкоп - земни почви с допустими най-стръмни временни откоси при ненатоварена берма и дълбочина на изкопа до 3,0 m - в отношение 1:0,50; от 3 до 6 m - в отношение 1 :0,75.
  
• 
  Р 2 - песъчливи глини, сивобежови, с чакъли Q_al - глини - кафяви, жълти до сивобежови с чакъли и блокажи - едри и дребни, закръглени и ръбести, чакъли, разнозърнести с пачки от глини и пясъци, разнозърнести, жълтокафяви с чакъли. Дебелината им се изменя от 1,20 до 10,50 m в отделните сондажи. Причисляват се към почви група "Б" ("НППФ.96 г"), а по отношение на земетръса са ІІ-ра почвена група (НПССЗР.87 г"). Категория при изкоп - земни почви с допустими най-стръмни временни откоси при ненатоварена берма и дълбочина на изкопа до 3,0 м - в отношение 1:0,50; от 3 до 6 м - в отношение 1:0,75, под водното ниво - чрез плътно укрепване стените на строителните изкопи.
  
• 
  Р 3 - мергелни глини, сивозелени - K₁^h - изветрителната зона на Горнооряховската свита. На места в тях се срещат и тънки прослойки от мергели. Дебелината им е от 0,30 до 6,00 m. Причисляват се към почви група "Б" ("НППФ.96 г"), а по отношение на земетръса са ІІ-ра почвена група (НПССЗР.87 г").
  
• 
  Р 4 - мергели, сиви, с пачки от мергелни глини - K₁^h - сиви, неравномерно здрави с пачки от мергелни глини. Изнесени на повърхността бързо се разрушават. Дебелината им е от 0,90 до 7,20 m. Причисляват се към почви група "Б" ("НППФ.96 г"), а по отношение на земетръса са ІІ-ра почвена група (НПССЗР.87 г").
  
• 
  Р 4 - мергели, тъмносиви - K₁^h - здрави, тъмносиви до синкави с мидест лом. Причисляват се към почви група "А" ("НППФ.96 г"), а по отношение на земетръса са І-ва почвена група ("НПССЗР.87 г").
  

Таблица VI.6-1

В сеизмично отношение районът се отнася към зона с интензивност от VІІ-та степен по скалата на Медведев – Шпонхоер – Карник и е с коефициент на сеизмичност К_с = 0,10.

VI.6.1.2. Прогноза и оценка на очакваните изменения от реализацията на инвестиционното предложение;

При съобразяване с инженерно-геоложките свойства на скалите не се очаква натоварването върху земната основа да доведе до слягане или други отрицателни геоложки явления и процеси.

Общо срокът на въздействие е краткотраен – по време на строителството, а очакваните промени несъществени.

VI. 6.2. Подземни природни богатства

Извън района са установени други неметални полезни изкопаеми – фосфорити със силно изменчиво съдържание на Р₂О₅ в Могиленската, Добриндолската и Венчанската свити; кварцови пясъци в Дикилиташката свита и диатомити в Русларската свита.