Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно педложение за „преустройство на новоизграждащ се склад за метални изделия и метални конструкции в цех за горещо поцинковане" имот 0011411, масив 011, м

Изтегляне 11.89 Mb.

страница	7/30
Дата	21.06.2018
Размер	11.89 Mb.
	#75075
Тип	Доклад

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 30

1. Атмосферен въздух и атмосфера

4. ”Нулева алтернатива”

Една от основните дейности на инвеститора, и по-специално на негово дружество („Цинкови покрития” АД) е свързана с горещо поцинковане на стоманени детайли, изделия и части от конструкции. Дружеството развива производствена дейност в цех за горещо поцинковане, разположен на площадка с площ от 4 724 m², намираща се на 5 км от гр. Пловдив в дясно на шосето Пловдив - Асеновград (в южната промишлена зона на гр. Пловдив). Оборудването и технологията за нанасяне на защитно цинково покритие по метода на горещото поцинковане са на водещата в тази област немска фирма GEWA. Капацитетът на съществуващата линия е недостатъчен за да се задоволи търсенето на пазара, което е предпоставка за предприетото инвестиционно предложение на дружеството за изграждане на нова линия за горещо поцинковане след преустройство на новоизграждащия се склад за метални изделия и метални конструкции. Обектът ще се реализира на основата на проект и доставка на основното оборудване от европейска фирма (”SIRIO” - Италия), което изисква нова площадка. Считаме, че ”нулева алтернатива” трябва да се изключи от анализ поради следните по-съществени съображения:

С инвестиционното предложение се предлага модерна инсталация за горещо поцинковане на основата на трансфер на екологосъобразна технология от водеща в бранша фирма (компанията SIRIO- Италия), с която се повишава техническото нивото на действащите в страната инсталации;
Реализацията на ИП се осъществява на основата на значителни инвестиции, с всички положителни последствия върху приходната част на платежния баланс, както и повишени приходи в общината от имуществени данъци и такси;
Допълнителни постъпления от увеличаване на пряката и непряка трудова заетост при изпълнение на инвестиционното предложение.

ІV. Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда и на материалното и културно наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционните предложения, както и взаимодействието между тях

Факторите, под влияние на които се формира екологичната ситуация за дадена териториална област, са твърде разнообразни и различни по характера на своето действие. Най-общо те могат да се разделят в две групи:

- Териториални фактори с пряко влияние, към които спадат природните условия – географско местоположение, атмосферни и климатични характеристики, състояние на почвите, хидрология и хидрогеология на района, растителен и животински свят, ландшафт, културно наследство.

- Териториални фактори с косвено влияние, към които трябва да се причислят промишления и селскостопанския характер на района, в случая конкретно действащите производства на КЦМ АД, в близост до площадката на което ще се реализира Инвестиционното предложение (ИП).

Районът на реализация на ИП заема равнинна територия в Горно-тракийската низина на границата с Родопите. Тя е най-обширната и добре формирана алувиална низина на България с дължина над 100 km и ширина около 40 km. В близост до обекта са разположени няколко населени места и военни обекти – на 3 km в северна посока е с. Крумово, на около 3 km изток-североизточно е Летище Крумово и военно поделение, на 6 km югоизточно е с. Долни Воден, на 5 km югозападно е гр. Куклен и на 5 km западно е с. Брани поле. Единствената река в района е р. Чепеларска (Чая или Асеница).

1. Атмосферен въздух и атмосфера

Наред с основните фактори, характеризиращи режима на работа на инсталацията съгласно ИП, съществено значение за интензитета и териториалния обхват на въздействие оказва специфичният характер на природната среда и физичните процеси в атмосферата.

1.1. Характеристика и анализ на климатичните и метеорологичните фактори, имащи отношение към конкретното въздействие и качеството на атмосферния въздух

Наред с основните фактори, характеризиращи режима на работа на инсталацията съгласно ИП, съществено значение върху степента и териториалния обхват на въздействие оказват физичните процеси в атмосферата.

Районът на техногенно въздействие от производствената дейност на бъдещия обект заема граничната част на двете зони – южната част на Горно-тракийската низина и северните склонове на Западнородопския масив. Релефът е преобладаващо равнинен с надморска височина 100 до 300 m. Реките са къси с неголям дебит и непостоянен отток. Климатът е преходно-континентален с умерени валежи, но с големи летни засушавания.

Основните климатични и метеорологични фактори, които определят състоянието на атмосферния въздух в района на ИП, са проучени от "Климатичен справочник на България" (том 1 - 6) за трите най-близки станции – Асеновград, Пловдив и Садово.

Слънчево греене и радиация

Слънчевата радиация е основен климатообразуващ фактор и главен източник на топлинна енергия за природните процеси протичащи върху земната повърхност, в атмосферата и хидросферата. За района на разглеждания обект е използвана наличната информация за ХМС Садово, като най-близък до обекта пункт, за който разполагаме с данни (Климатичен справочник на България, том 1 - Слънчево греене).

Общото времетраене на слънчево греене в района достига до 2180 часа годишно (таблица № IV.1.1-1), като максималната му продължителност е през юли и август. Дните без слънце през годината са средно 77, като най-малко на брой (само 13 дни без слънце) са през периода май – октомври.
Таблица № IV.1.1-1. Продължителност на слънчевото греене по месеци в часове (ХМС Садово)

I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	Год.
74	98	130	192	226	258	318	302	231	160	94	70	2159

Средно-годишната продължителност на слънчевото греене е 2159 часа (около 25% в годината), което дава сумарна слънчева радиация от 5700 MJ/m². Високите стойности на турболентен топлообмен в приземния атмосферен слой с интензивно вертикално въздушно движение, което е благоприятно за разсейване на промишлените емисии, са характерни само за 18 до 20 % от часовете в годината.

Температура на въздуха

Температурата на въздуха е важна климатична характеристика, която се определя от редица взаимосвързани условия – преди всичко от слънчевото греене и радиация, надморската височина на района, интензивност на топлообмена между земната повърхност, приземния атмосферен слой и по-горните слоеве. Тя оказва влияние върху процесите на разсейване на прахо-газови вредности в изхвърляните в комин отпадъчни потоци. Средно-месечните и годишни температури (в ⁰С) по справочни данни са показани в таблица № IV.1.1-2, а средно-месечните максимални и минимални температури на въздуха са дадени в таблиците № IV.1.1-3 и № IV.1.1-4.

Таблица № IV.1.1-2. Средномесечна и средногодишна температура на въздуха, ⁰С

Станция	І	ІІ	ІІІ	ІV	V	VІ	VІІ	VІІІ	ІХ	Х	ХІ	ХІІ	Средно годишна
Асеновград	0,8	3,0	6,3	12,5	17,3	21,2	23,5	23,7	19,5	13,5	8,4	3,2	12,7
Садово	-0,5	1,9	5,8	12,2	17,1	20,9	23,6	23,2	18,7	12,7	7,4	1,9	12,1
Пловдив	-0,4	2,2	6,0	12,2	17,2	20,9	23,2	22,7	18,3	12,6	7,4	2,2	12,0

Таблица № IV.1.1-3. Средномесечна и средногодишна максимална температура на въздуха, ⁰С

Станция	І	ІІ	ІІІ	ІV	V	VІ	VІІ	VІІІ	ІХ	Х	ХІ	ХІІ	Средно годишна
Асеновград	4,0	7,2	11,4	18,3	3,0	7,1	9,8	9,7	5,5	9,4	2,1	6,5	17,8
Садово	3,6	6,8	11,6	18,5	3,3	7,5	0,4	0,3	5,9	9,2	2,0	6,0	17,9
Пловдив	3,6	7,0	11,8	18,5	3,6	7,6	0,3	0,2	6,0	9,4	2,1	6,1	18,0

Таблица № IV.1.1-4. Средномесечна и средногодишна минимална температура на въздуха, ⁰С

Станция	І	ІІ	ІІІ	ІV	V	VІ	VІІ	VІІІ	ІХ	Х	ХІ	ХІІ	Средно годишна
Асеновград	-3,5	-1,5	1,4	6,7	11,7	15,5	17,6	17,2	13,6	9,0	4,3	-0,6	7,6
Садово	-4,5	-2,6	0,3	5,2	10,2	13,9	16,0	15,4	11,5	7,0	3,4	-1,8	6,2
Пловдив	-4,1	-2,0	0,9	5,6	10,8	14,4	16,2	15,4	11,7	7,2	3,6	-1,4	6,5

Установените за района абсолютна-мaксимална и абсолютна-минимална температури имат стойности съответно +41,5°С и -31,5°С. Максималните денонощни амплитуди на температурата на въздуха варират от 7-10°С през зимните месеци, до 12-15°С през летните месеци.

Облачност и валежи

Годишната картина на облачността в района е добре изразена, като преобладават облачните дни през периода декември – февруари. С малка облачност са дните през лятото – месеците юли и август. Данни за средната месечна и годишна облачност (визуална оценка по десетобална скала) за трите близки до района станции са съпоставени в таблица № IV.1.1-5, а средният месечен и годишен брой на ясните и мрачни дни е показан в таблица № IV.1.1-6.

Таблица № IV.1.1-5. Средна месечна и годишна обща облачност (по 10-бална скала)

Станция	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	Год.
Асеновград	6,8	6,4	6,3	5,5	5,4	4,7	3,2	2,8	3,4	4,8	6,5	6,6	5,2
Садово	6,7	6,1	6,0	5,4	5,1	4,4	3,1	2,7	3,2	4,9	6,6	6,7	5,1
Пловдив	6,9	6,5	6,2	5,5	5,5	4,8	3,5	2,9	3,5	5,0	6,7	7,0	5,3

Таблица № IV.1.1-6. Среден брой (по обща облачност за месец и за годината) на ясните и мрачни дни за ХМС Асеновград

Месец	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	Год.
ясни дни	2,9	3,1	3,7	4,3	3,6	4,1	11,3	14,1	11,2	7,6	3,9	3,6	73
мрачни дни	13,6	10,6	11,7	6,9	6,7	3,3	1,0	1,7	2,5	7,5	12,3	13,5	91

По своя генезис валежите в България биват фронтални, вътрешно-масови и орографски. В района на разглеждания обект преобладават фронталните валежи, т. е. целогодишните по количество и качество. Годишната сума на валежите в района е 540 - 600 mm. В таблица № IV.1.1-7 е показано средномесечната и сезонна сума на валежните количества (в mm) за станциите в Асеновград и Пловдив. Сумата на валежите е важен климатичен фактор, който има определящо значение като източник на подхранване на експлоатирания подземен воден обект.

Таблица № IV.1.1-7.Средномесечна и сезонна сума на валежните (в mm)

Станция	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII
Асеновград	45	35	43	50	67	70	53	34	37	47	53	58
Садово	42	35	38	45	61	68	48	31	36	43	52	52
Пловдив	42	32	38	45	65	63	49	31	35	43	47	49

Станция	Зима	Пролет	Лято	Есен	Ср. год.
Асеновград	138	160	157	138	593
Садово	129	144	148	131	551
Пловдив	123	149	144	124	540

Таблица № IV.1.1-8. Среден брой на дните с валежи по месеци и общо за годината

Станция	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	Год.
Асеновград	9	8	8	9	12	10	7	5	5	7	8	9	99
Садово	109	8	10	11	13	10	8	6	5	7	87	9	105
Пловдив	10	9	10	10	14	11	9	7	6	8	8	10	112

Таблица № IV.1.1-9. Средномесечен и средногодишен брой на дни с валежи над 5 mm и над 10 mm

Валежи над 5 mm
Станция	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X		XI	XII	Год.
Асеновград	2,9	2,1	2,8	3,0	4,2	4,1	3,0	1,9	2,0	2,9		3,0	2,8	34,7
Садово	2,7	2,2	2,5	2,8	3,8	3,6	2,9	2,0	1,8	2,5		3,2	2,8	32,8
Пловдив	2,6	2,4	2,6	2,8	3,9	3,8	2,6	2,0	2,0	2,8		3,0	2,8	33,3
Валежи над 10 mm
Станция	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX		X	XI	XII	Год.
Асеновград	1,5	0,8	1,3	1,8	1,8	2,3	1,7	1,1	1,1		1,6	1,8	1,6	18,4
Садово	1,3	0,8	1,0	1,6	2,0	2,2	1,5	1,0	1,1		1,3	2,0	1,5	17,3
Пловдив	1,3	1,0	1,1	1,4	1,9	2,0	1,6	0,9	1,1		0,6	1,6	1,3	15,8

За района на ИП средният брой дни в годината с валежи е съответно 99 дни за Асеновград, 105 дни за Садово и 112 – за Пловдив (таблица № IV.1.1-8). Най-малко са дните с валежи през месеците август и септември (средно 5 – 6 дни за месец). Средно-месечен и средногодишен брой на дни с валежи над 5 mm и над 10 mm е показан в таблица № IV.1.1-9. Максимални стойности за денонощен валеж са констатирани съответно 86.4 mm за Пловдив през 1979 г., 166.4 mm – за Садово през 1913 г. и 98.0 mm за Асеновград през 1984 г. Средният брой дни със сняг е 12 дни за Асеновград и Садово и 13 дни за Пловдив. Средният брой дни в годината със снежна покривка варира от 15 дни за Пловдив до 22 дни за Асеновград и Садово. Средната дата на поява на първата снежна покривка в района е 15 декември, като най-ранната поява на сняг е 14 ноември (за Садово и Пловдив ), а най-късната – 8 февруари. Сняг се задържа средно до 5-10 март и най-късно до началото на април.

Влажност на въздуха, мъгла и хоризонтална видимост

Средно-годишната влажност за района е сравнително ниска 66 - 73 %. Дни с повишена влажност (над 80 %) и безветрие, при които се създават предпоставки за мъгливо време, са до 10 % от дните в годината (23 до 33 дни) и са предимно през късноесенния и зимен сезони. Данни за средната месечна и годишна относителна влажност на въздуха (в %) за трите най-близки до обекта станции са съпоставени в таблица № IV.1.1-10. Тя е твърде близка за станциите в Пловдив и Садово.

Таблица № IV.1.1-10. Данни за средна месечна и годишна относителна влажност на въздуха (в %)

Станция	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	Год.
Асеновград	80	73	68	61	63	63	57	50	56	66	77	80	66
Садово	83	78	74	68	69	65	58	58	65	74	83	85	72
Пловдив	84	81	74	68	69	67	62	62	69	77	84	86	73

Мъглите се образуват като резултат на определено съчетание на климатични условия и физико-географски характеристики на района. Това е състояние на въздуха в приземния слой, при което видимостта е под 1 km. Кондензацията на водни пари във въздуха, предизвиква повишаване на концентрацията на различните замърсители, които се явяват центрове за кондензация. Така че намалената видимост при мъгла е резултат както на кондензация на водни пари, също и на запрашаване и задимяване на въздуха от вредни вещества – сажди, прах, газообразни оксиди като продукти на изгаряне на течни и твърди горива и др.

Мъглите са резултат от кондензация на водните пари в приземния атмосферен слой и са характерно явление за студеното полугодие. За Садово и Пловдив броят на дните с мъгла съответства на средния за страната, докато за Асеновград, породи наличие на течение по р. Чепеларска, е значително по-малък. Максимумът е през периода ноември - февруари, а минимумът – през юни - септември (таблица № IV.1.1-11).

Хоризонталната видимост се оценява визуално и се класира по пет условно приети степени (лоша, намалена, средна, добра и много добра). По-долу в таблица № IV.1.1-12 са представени данни от ХМС Пловдив за повторяемост (в %) по срокове (7, 14 и 21 дни в месеца) на хоризонталната видимостта (в km) средно за годината.

Таблица № IV.1.1-11. Брой на дните с мъгла по месеци и средно за годината

Станция	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	Год.
Асеновград	4,8	2,9	2,3	1,0	0,4	0,2	0,0	0,0	0,0	1,2	4,3	6,1	23,2
Садово	6,4	4,4	2,1	0,8	0,3	0,1	0,0	0,2	0,2	2,5	6,4	7,7	31,2
Пловдив	6,7	4,3	2,5	0,7	0,5	0,2	0,0	0,2	0,6	3,1	6,1	8,3	33,3

Таблица № IV.1.1-12. Повторяемост (по срокове, в %) на хоризонталната видимост (по степени, в km) за годишните сезона с най-добра (м. VII ) и най-лоша видимост (м. XII)

ХМС Пловдив		Хоризонтална видимост, km
Месец	Срок	до 0,2 km	0,2 - 1,0 km	1 - 4 km	4 - 10 km	над 10 km
Юли	7 дни 14 дни 21 дни	0 0 0	0 0 0	0 0 0	14 2 2	86 98 98
Декември	7 дни 14 дни 21 дни	12 1 4	18 8 11	26 32 33	26 36 27	15 21 25

Ветрове

Ветровата ситуация в района е фактор с определящо влияние върху разсейването на прахо-газовите емисии в атмосферата и предотвратяването на тяхното акумулиране в определени зони от района. Районът се характеризира със сравнително ниска скорост на ветровете (средногодишна стойност 1,2 - 3,1 m/sec) и под 50 % от дните с "тихо време" (скорост на вятъра под 1,0 m/sec). Дните със силни ветрове (над 14 m/sec) са само 10 до 12 средно в годината.

По справочни данни, средната месечна и годишна скорост на вятъра в района за трите най-близки до обекта метеорологични станции са показани в таблица № IV.1.1-13. В таблици № IV.1.1-14 и № IV.1.1-15 са представени съответно данни за средната скорост на вятъра по посока (в m/sec) и честотата на вятъра по скорост в градация (в % средно за година).
Таблица № IV.1.1-13. Средна месечна и годишна скорост на вятъра в района (m/sec)

Станция	І	ІІ	ІІІ	ІV	V	VІ	VІІ	VІІІ	ІХ	Х	ХІ	ХІІ	Средно годишни
Асеновград	3,2	3,6	3,1	3,4	3,0	3,2	3,2	3,2	3,3	2,7	2,4	2,4	3,1
Садово	1,3	1,6	1,4	1,6	1,3	1,1	1,1	1,1	1,0	0,8	1,0	1,1	1,2
Пловдив	1,9	2,4	2,3	2,1	1,9	1,9	1,8	1,7	1,4	1,3	1,5	1,7	1,8

Таблица № IV.1.1-14. Средна скорост на вятъра по посока (m/sec)

Станция	N	NE	E	SE	S	SW	W	NW
Асеновград	2,8	2,5	2,4	2,9	4,0	3,5	5,6	5,5
Садово	1,8	1,9	2,3	2,1	1,8	2,1	3,7	3,1
Пловдив	2,1	2,1	2,2	2,1	1,9	3,5	4,2	3,0

Таблица № IV.1.1-15. Честота на вятъра по скорост в градация (в % средно за година)

	Скорост на вятъра, m/sec
Станция	до 5	5 – 10	10 - 14	Над 14
Асеновград	83,8	9,9	З,5	2,8
Пловдив	91,2	6,9	1,5	0,3

Таблица № IV.1.1-16. Честота на вятъра по посока и тихо време (в %)

Станция	N	NE	E	SE	S	SW	W	NW	Тихо време
Асеновград	2,9	3,1	9,8	10,7	24,0	11,5	27,3	10,7	33,6
Садово	5,6	7,8	19,9	12,7	4,5	5,3	28,6	15,7	45,7
Пловдив	2,7	4,7	25,5	7,7	2,4	7,3	45,1	4,6	46,5

От особена важност за оценка на емисионната ситуация на източниците на индустриално замърсяване в райони и разпространението на емисиите е преобладаващата посока на ветровете, която се дава с т. нар. "роза на ветровете" (таблица № IV.1.1-16). Средно-годишните стойности на ветровата посока по 8-румбовата скала за близките станции в Асеновград, Садово и Пловдив са графично онагледени на фигура № IV.1.1-1, където е показана "розата на ветровете".

а.

б.

Фигура № IV.1.1-1. Средногодишна честота на вятъра по посока (в %) за станциите Пловдив (a), Садово (б) и Асеновград (в)
Приземни температурни инверсии

Е
в.

б.
мисионната ситуация за разпространяването на замърсяванията в атмосферата в района на ИП не може да бъде еднозначно представена само на основата на преобладаващите посоки на вятъра. Картината е значително по-сложна, както поради многоточковия характер на източниците на емисии в района (главно от близкия металургичен обект КЦМ АД), така и поради характерните за района устойчиви приземни температурни инверсии, съпроводени с безветрие (33 до 46 % "тихо време"). При "тихо време" и приземни инверсии в атмосферата се създава "екраниращ слой", условията за разсейване на замърсяванията са влошени и концентрацията им в приземния слой се повишава.

За климатичните условия на страната температурни инверсии се наблюдават главно през зимните месеци и са характерни най-вече за райони с котловинен характер на релефа. Те могат да започват от земната повърхност (т. нар. приземни инверсии), или да се формират на значителна височина (т. нар. височинни инверсии). Ниските температурни инверсии (под 200 m) спомагат за задържане на вредностите в приземния атмосферен слой. Както е известно, състоянието на атмосферата при температурните инверсии се характеризира със слаба проветливост и продължително задържане на замърсяванията в ограничен периметър, което може да влоши условията на биологичната среда. Като резултат от минали изследвания, в таблица № IV.1.1-17 са представени данни за приземните термични инверсии, определени по вертикалния профил "Пловдив-Асеновград-Бойково-Персенк".

Таблица № IV.1.1-17. Брой на дните с приземни температурни инверсии (по месеци и средно за година) за района на инвестиционното предложение

Година	І	ІІ	ІІІ	ІV	V	VІ	VІІ	VІІІ	ІХ	Х	ХІ	ХІІ	Дни годишно
1966	23	26	21	23	24	25	27	26	27	26	18	25	291
1967	26	19	23	24	25	19	28	30	30	28	28	22	302
1968	17	19	25	28	24	22	29	25	30	26	12	21	278
1969	23	15	12	26	24	26	29	30	26	30	26	16	283
1970	26	19	22	28	27	27	28	29	28	27	24	31	316
Ср. дни	23	19,6	20,6	25,8	24,8	23,8	28,2	28	28,2	27,4	21,6	23	294
%	74,2	70	66,5	86	80	79,3	90,9	90,3	94	88,4	72	74,2	80,5

Броят на дните с инверсия е една от основните характеристики за режима на температурните инверсии. За Пловдивското поле той е 294 дни средногодишно (над 80 %), което е твърде неблагоприятно обстоятелство по отношение на разсейването на емитираните замърсители от стационарни източници. Неблагоприятното отражение на температурните инверсии върху възможностите за разсейване на прахо-газовите емисии в района е потвърдено с изследвания от минали периоди. Установена е корелация между повишената честота на инверсиите през студеното полугодие (ноември - март) и по-високата концентрация на замърсители в атмосферния въздух.

Каталог: ovos

Изтегляне 11.89 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 30