Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно педложение за „преустройство на новоизграждащ се склад за метални изделия и метални конструкции в цех за горещо поцинковане" имот 0011411, масив 011, м

Оценка за използване на най-добри налични техники (НДНТ) при изграждане на нови производствени мощности

Изтегляне 11.89 Mb.

страница	6/30
Дата	21.06.2018
Размер	11.89 Mb.
	#75075
Тип	Доклад

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 30

3. Оценка за използване на най-добри налични техники (НДНТ) при изграждане на нови производствени мощности

Оценката на изискванията за съответствие с НДНТ на проектната инсталация за горещо поцинковане на стоманени изделия съгласно ИП е изготвена съгласно изискването на чл. 119 ал. 2 от Раздел II и чл. 99а, ал. 1 на ЗООС (изм. ДВ, бр. 82 от 2009 г.) В тази връзка е представено Допълнение към Доклада за ОВОС съгласно изискванията на т. 3.1 от Методиката за попълване на Заявление за издаване на комплексно разрешително.

Оценката за използване на НДНТ за нова инсталация съгласно ИП за инсталация за поцинковане на метални изделия (от стомана и някои видове чугун) обхваща възприетия технологичен вариант (означен като Алтернатива № 1 – виж по-горе т. 1 на раздел II).

3.1. Критерии за оценка на приетата технология за поцинковане

Основен критерий за оценка на технологията, която ще си реализира съгласно ИП, е минимизиране замърсяването на околната среда от прилаганите производствени техники и тяхното съответствие с НДНТ за отрасъла (BREF Сode FMP- Part C и Part D), както и останалите посочени по-горе документи – хоризонтални и вертикални BREF-документи (BREF Сode NFM, BREF Code CWW, BREF Сode ECM). За оценка са използвани и документи от нормативната база на страната, главно за оценка на емисионната ситуация при реализация на инвестиционното предложение.

3.2. Доказани в промишлен мащаб производствени техники за горещо поцинковане на метални изделия

Както беше посочено по-горе, при съвременното развитие на техниките на горещото поцинковане (Batch Hot Galvanizing) на изделия от черни метали вече е достигната значителна степен на унифициране на технологичните операции (обезмасляване, байцване, флюсиране и поцинковане) по отношение на режим на работа и апаратурно оформяне. Основни алтернативни различия остават само в първата подготвителна операция – обезмасляване на изделията.

- Артернатива № 1: Вариант на киселинно обезмасляване (модерен вариант) с използване разтвори на фосфорна киселина;

- Артернатива № 2: Вариант на алкално обезмасляване (по-стар вариант) с използване на разтвори на натриева основа.

И двете разглеждани алтернативи се причисляват към НДНТ в бранша (BREF Code FMP - т. C.2.4, C.3.1, C.4.2 и D.4).

3.2.1. Технологична информация за предлаганата технология (Алтернатива № 1)

Предлаганата съгласно ИП технология се основава на Алтернатива № 1, представена по-горе с принципната схема на фигура II.1-1. Възприет е цикличен режим за процеса горещо поцинковане – определена партида детайли или изделия минава последователно всички операции до получаване на готова продукция, след което процесът се повтаря с нова партида. Пълният цикъл на обработката на изделията включва няколко последователни операции (описани по-горе в т. 1 на раздел II), които условно могат да се обединят в три групи:

- Подготвителни операции (групиране на детайлите в еднотипни партиди и окачване на подвески за следващата химическа обработка във ваните);

- Физико-химическа обработка на металните повърхности на детайлите и изделията за поцинковане (обезмасляване, байцване, промиване, флюсиране и сушене);

- Операции на обслужване на цинковата вана (пещ за поцинковане), охлаждане и контрол на готовата продукция.

За подготвителните операции се използва общоприето оборудване – стендове за окачване (двуколонни, механизирани и регулируеми по височина) и транспортни съоръжения (мостовия кран, мотокар-вилков повдигач и електрозадвижвана релсова транспортна количка).

Операциите за физико-химическа обработка на повърхностите на детайлите и изделията се извършват в поредица от в 10 броя паралелно разположени метални вани (работен обем около 60 m³), облицовани с антикоризионно покритие от полипропиленови листове (в т. ч. 2 броя вани за обезмасляване, 5 броя вани за байцване, една вана за флюсиране, 2 броя вани за промиване (изплакване).

За същинската операция на горещо поцинковане се предвижда подгреваема с природен газ пещ с размери на ваната 13000х1600х3200 mm. Стените на пещта са топлоизолирани с минерална вата. Над цинковата вана е монтиран специално конструиран метален кожух с автоматично отварящи се врати за подаване и изваждане на подвеските с детайли за поцинковане. В най-горната част на кожуха е монтиран газоход на локалната аспирация на ваната, чрез която отделящите се запрашени газове се отвеждат в инсталация за прахоочистване. Посредством подходящо позициониране на горелките се осигурява различна температура на горната и долната зона на ваната с цинковата стопилка, а с това по-добро разпределение на топлината и по-добро качество на поцинкования материал.

3.2.2. Количествена информация за предлаганата технология

Представената по-долу количествена информация , необходима за съпоставка и оценката с изискванията за НДНТ, обхваща основните суровини и материали и тяхното съхранение, консумация на вода и енергия, употреба на опасни вещества, разхода на суровини, емисии на вредни вещества в атмосферния въздух и в отпадъчните води, генерирането на отпадъци. Представена е и предварителна оценка на предлаганата технология по отношение на икономическа ефективност.

1. Основни суровини и материали

Като основна суровина за горещо поцинковане ще се използва цинк на блок, който ще се доставя главно от КЦМ АД - Пловдив. Цинковите блокове отговарят на изискванията на БДС ЕN 1179/1999 г. и са с тегло 23 ±0.5 kg, при тегло на отделната пратка (палет) 850-1000 kg. Предлагат се три марки блоков цинк (Z1, Z2 и Z3) и една специална марка за горещо поцинковане (СGG), със състави по цинк и основните примеси, дадени в таблица № ІІІ.3.2.1-1. Основно ще се използват марките цинк Z2 и Z3.

Таблица № ІІІ.3.2.1-1

Компоненти	Марки блоков цинк			Цинк за поцинковане,
	Z1	Z2	Z3	марка СGG
Цинк, %	99,995 min	99,99 min	99,95 min	Остатък до 100 %
Олово, %	0,003 max	0,005 max	0,03 max	0,007 max
Кадмий, %	0,003 max	0,003 max	0,005 max	0,01 max
Желязо , %	0,002 max	0,003 max	0,02 max	0,0075 max
Калай, %	0,001 max	0,001 max	0,001 max	0,001 max
Мед, %	0,001 max	0,002 max	0,002 max	0,01 max
Алуминий, %	0,001 max	-	-	-

За корекция на стопилката в цинковата вана до оптимален състав за постигане на желаното качество на покритията ще се влага добавка от алуминий:

Алуминий (> 99.80 % Al) или цинк-алуминиева лигатура (0.3 – 1.0 % Al), доставка от SOPRIN - Италия.

По химически състав използваният за горещо поцинковане цинк ще отговаря на изискванията за НДНТ (BREF Сode ECM, Part C, т. C.2.9), а именно: цинк над 98.9 %, олово до 1.0 %, желязо до 0.03 %, кадмий до 0.2 %, алуминий да 0.002 %, мед и калай –следи.

Предвижда се използването на около 20 тона олово (марка 99.97 % Pb – БДС EN 12659 ) и 99.99% еднократно зареждане в цинковата вана при пуск на инсталацията в експлоатация.

Като основни реагенти ще се използват:

- Обезмасляващ продукт с концентрация 8-12% H₃PO₄ за приготвяне на разтвор (1 %) за обезмасляване, най-често с инхибиторни добавки – отговаря на изискванията за НДНТ (BREF Сode ECM, Part C, т. C.2.4 и т. С.3.1 );

- Солна киселина (34-36 % HCl) за приготвяне на разтвор за байцване (нормална концентрация 12-16 % HCl), също с добавка на инхибитор – отговаря на изискванията за НДНТ (BREF Сode ECM, Part C, т. C.2.5 и т. С.3.2 );

- Солева смес от цинков хлорид (> 98 % ZnCl₂, безводен, силно хигроскопичен) и амониев хлорид (> 98 % NH₄Cl, безводен) за приготвяне на разтвор за флюсиране – отговаря на изискванията за НДНТ (BREF Сode ECM, Part C, т. C.2.8 и т. С.3.4 ) с препоръчителна концентрация 150 - 300 g/l ZnCl₂ и 150 - 300 g/l NH₄Cl и разтворено желязо до 2 g/l.

2. Съхранение на суровини и материали

Съгласно представените НДНТ (Reference Document on Best Available Techniques on Emission from Storage. January 2005 - BREF Code ЕSB) суровините могат да се съхраняват на открити складови площадки, покрити и закрити складове (навеси и сгради), силози и др.

В разглеждания обект съгласно ИП на две самостоятелно обособени открити площадки, под кранов път, ще се съхраняват както пристигащите за поцинковане метални конструкции, изделия и детайли, така и готовата продукция за експедиция. Откритите складови площадки ще бъдат в обхвата на кранов път и ще отговарят на изискванията за НДНТ (BREF Code ЕSB, т.3.3.1).На определена площадка под навес, непосредствено до производственото хале, ще се съхранява и блоковия цинк, подреден на палети така, че да може да се вземат с вилков мото- или електрокар.

В 3 броя резервоари вертикален тип от стъклопласт с вместимост по 30 m³, разположени на специална закрита площадка до южната стена на сградата, ще се съхраняват разтвори на солна киселина – един за концентрирана солна киселина и двата за отработените солнокисели разтвори. Обезмасляващият реагент (фосфорната киселина с добавки) ще се съхранява в стандартни варели от полипропилен (вместимост 200 l). Съхранението на течните реагенти е в съответствие с изискванията за НДНТ (BREF Code ЕSB, т.3.1.4 и фиг. 3.8). Площадката на резервоарите, в т. ч. и съоръженията за тяхното обслужване и контрол, ще отговарят на изискванията за НДНТ (BREF Code ЕSB, т. 3.1.4, т. 3.1.12.7 ). Резервоарите ще бъдат монтирани върху железобетонни поставки и снабдени с т. нар. ”обваловка” с вместимост не по-малка от 110 % от максималния обем съхранявани киселини.

Солите за приготвяне на флюсиращия разтвор (цинков и аммониев хлориди) ще се съхраняват в закрито, сухо и проветриво помещение, в найлонови чували по 25 kg, така че да отговарят на изискванията на BREF Code ЕSB, т.3.3.4, т. 5.1.2 и т. 5.3.3 – Storage of packaged substances.

Съгласно класификацията за риск от емисии (BREF Code ЕSB, т.3.1 и фиг. 3.2), посочените съоръжения и начини за съхранение на суровините и реагентите на обекта се оценяват като нискорискови – относително малки съхранявани обеми и нечесто използване.

3. Консумация на вода

Съгласно ИП се предвижда използване на вода за промишлени нужди до 2000 m³годишно за покриване на изпаренията от вените, загубите при сушене и с извежданите влажни продукти. В таблица № ІІІ.3.2.1-2 са представена оценка за изискването за съответствие с НДНТ.

Таблица № ІІІ.3.2.1-2

Технологични параметри

и показатели

Технология

съгласно ИП

Съответствие с изискванията за НДНТ

Консумация на вода за производството на единица (тон, килограм) продукт – m³/t изделия

0,05 m³/t поцинковани изделия

(Годишна консумация на промишлена вода

до 2000 m³/y) */

Съответствие с НДНТ - Да: BREF Code FMP - т. С.3.1, т.С.3.2, т.С.3.4 (до 0,085 m³/t поцинковани изделия, в т. ч.

до 0,02 m³/t за обезмасля-ване, до 0,035 m³/t за байцване, до 0,02 m³/t за флюсиране и до 0,01 m³/t за охлаждане)

*/ За покриване на загубите от изпарения и с извежданите отпадъци.
Планираният разход на вода за промишлени нужди (средногодишно 0,05 m³/t поцинковани изделия) е в съответствие с изискванията за НДНТ. Възприетата схема на киселинно обезмасляване позволява да се съкрати една операция на междинно промиване на изделията преди байцване, което има за резултата редуциране на общия разход на промишлена вода.

Необходимата вода за промишлени нужди ще се осигури от собствен сондажен кладенец за водоползване на подземни води, изграден на територията на обекта, със средногодишен капацитет от 2000 m³ вода.

4. Консумация на енергия

Съгласно ИП се предвижда използване на екологосъобразен енергоизточник за основните производствени звена на инсталацията – производството на гореща вода за ваните и подгряването на пещта на ваната за горещо поцинковане. Приведените в таблица № ІІІ.3.2.1-3 данни позволяват да се направи извода, че предлаганата за реализация технология, по основните показатели за енергопотребление, е в съответствие с изискванията за НДНТ (BREF Code FMP- Part C);

Таблица № ІІІ.3.2.1-3

Технологични параметри и показатели	Технология съгласно ИП	Съответствие с изискванията за НДНТ
Консумация на топлинна енергия за производството на единица продукт (kG/t поцинковани изделия)	330 000 kcal/t (1,381kG/t) поцинковани изделия (при гориво метан-газ –среден разход 40 Nm³/t поцинковани изделия, респект. (средночасов разход 398 Nm³/h) Не се предвижда използ-ване на топлинна енергия от друг външен топло-носител (пара); Предвижда се утилизиране на топлината от газовия поток от ваната (пещта) за горещо поцинковане чрез включване на рекупера-тивен топлообменник.	Съответствие с НДНТ - Да: BREF Code FMP - Part C, т. C.3.1, C.3.2, C.3.4 и C.3.6, със съответните таблици С.3-1, С.3-3, С.3-6, С.3-7; / Съответствие с НДНТ - Да:* BREF Code FMP - Part C, т. C.3.1, C.3.2, C.3.4 и C.3.6; С.4.6.8, Part D, т. D.1.2 с фиг. D.1-4
Консумация на електрическа енергия за производството на единица продукт (тон, килограм) – кWh / t изделия	Съгласно ИП ^/*- среден разход 48 кWh/t изделия (При максимална годишна консумация 1920 MWh/y).	Съответствие с НДНТ - Да: BREF Code FMP - Part C, т. C.3.1, C.3.2, C.3.4 и C.3.6; */

*/ Съгласно изискванията за НДНТ общият енергиен разход (топлинна от изгаряне на гориво и електроенергия) варира в границите на 230 до 1070 kWh/t поцинковани изделия (без енергия при флюсирането), съответно на 0,83 до 3,83 GJ/t изделия, което е еквивалентно на разход на природен газ в границите 25,8 до 110,8 Nm³/t изделия (BREF Code FMP - т. С.3.1, т.С.3.2, т.С.3.4);
Специално внимание се обръща на възможностите за регенерация (утилизиране) на физическата топлина на пещните газове от ваната за горещо поцинковане чрез включване на топлообменник (BREF Сode FMP- т. С.4.6.8 и т. D.1.2 с фиг. D.1-4). Този метод е с доказана висока ефективност и по основните си модули топлообменната инсталация е аналогична на тази предвидена в ИП на инвеститора – регенеративен топлообменник.

5. Употреба на опасни вещества - суровини, спомагателни материали и/или горива

Към категорията на опасните вещества, съгласно ИП се причисляват някои от основните реагенти, използвани във ваните за обработка на повърхностите на изделията за поцинковане, както са показани в следващата таблица № ІІІ.3.2.1-4. Към тях се причислява и използваното гориво – природен газ.

Таблица № ІІІ.3.2.1-4

Опасни вещества, препарати и горива съгласно инвестиционното предложение, в т. ч.:	Консумация на опасни вещества/препарати за производството на единица продукт – t/t изделия	Съответствие с изискванията за НДНТ
Орто фосфорна киселина (8-12 %-на H₃PO₄) ^1/ Символ Xi ;класификация С (коро-зионно действащ) CAS код: 7440-66-6 R-фрази: R34, R36/38; S-фрази: S(1/-), S 25, S36/37/39-45	Съгласно ИП: 2,0 kg/t поцинковани изделия като 8-12% H₃PO₄	Съответствие - да: До 4 kg/t изделия (при алкален обезмаслител -BREF Code FMP- т. С.3.1, таблица С.3-1
Солна киселина (34-36 %-на HCl) Символ – С, Xi CAS код: 7647-01-0 R-фрази: R34, R37; S-фрази: S(1/2), S26-36, S37/39-45.	Съгласно ИП: 25 kg/t поцинковани изделия (като 32 %-на HCl)	Съответствие - да: 9,2 - 40 kg/t изделия (BREF Code FMP- т.С.3.2, таблица С.3-2;
IRONSAVE - инхибиторна добавка за солно-кисело байцване ^2/ CAS код: 107-41-5 Символ – Xi R-фрази: R36/38; S-фрази: - няма.	Съгласно ИП: Разход 0,003 m³ за 1 m³ байц-разтвор.	Съответствие - да: BREF Code FMP- т. С.3.2, таблица С.3-3
Цинков хлорид (ZnCl₂ ^3/ Символ – Хn, T, Xi, N CAS код: 1314-62-1 R-фрази: R34, R50/53; S-фрази: S7/8, S28, S45, S60, S61	Съгласно ИП: 1,25 kg/t изделия	Съответствие - да: До 3 kg/t солева смес (ZnCl₂+ NH₄Cl) при 40-60 % NH₄Cl в сместа (BREF Code FMP- т. С.3.4, табл. С.3-6)
Амониев хлорид (NH₄Cl) ^3/ Символ: Xi CAS код: 427-19-8 R-фрази: R36; S-фрази: 21, S22, S26	Съгласно ИП: 1,25 kg/t изделия	Съответствие - да: До 3 kg/t солева смес (ZnCl₂+ NH₄Cl) при 40-60 % NH₄Cl в сместа BREF Code FMP- т. С.3.4, таблица С.3-6
FILM FLUX (инхибиторна добавка при флюсиране )^4/ ЕЕС № 231-595-7; Index № 017-002-01-Х Символ – С, Хi R-фрази: R34, R37; S-фрази – няма.	0,3-0,7 kg/t поцинковани изделия	В BREF Code FMP -Part C няма данни;
FLUX ZINC (смес от соли на база NH₄NO₃) ^5/ CAS № 6484-52-2; Символ – O, Хi R-фрази: R8, R36/37/38; S-фрази – няма.	Съгласно ИП: Разход 0,3 kg/t изделия	В BREF Code FMP -Part C няма данни;
Машинни масла ^6/ Символ: F ,N CAS код: 64742-19-4 R-фрази: R45; S-фрази: S28 Грес ^6/ CAS № 74869 – 21 - 9; Символ – F ,N R-фрази: R45; S-фрази: S53-45	Съгласно ИП: < 0,001kg/t поцинковани изделия	В BREF Code FMP -Part C няма данни;
Природен газ (виж състава му в т. 2.3 на раздел I), в т. ч.: Метан (CH₄) Символ: F+ CAS код: 74-82-8 R-фрази: R12; S-фрази: S2-9-16-33 Етан (С₂Н₆) Символ: F+ CAS код: 74-82-0 R-фрази: R12; S-фрази: S2-9-16-33	Съгласно ИП: Общ разход на природен газ (метан-газ) 40 Nm³/t поцин-ковани изделия, еквивалентно на 384 kWh/t (1,381 kG/t)	Съответствие - да: BREF Code FMP - Part C, т. C.3.1, C.3.2, C.3.4 и C.3.6, със съответните таблици С.3-1, С.3-3, С.3-6, С.3-7; ⁷/
Водороден прекис (50 -70 % H₂O₂) Символ: F+ CAS код: 7722-84-1 R-фрази: R5-8-20/22-35 ; S-фрази: S(1/2)17-26-28-36/37/39-45 R-фрази: R12; S-фрази	Съгласно ИП: 0,02 kg/t поцинковани изделия (средно 800 kg/годишно)	BREF Code FMP - Part C няма данни
Амоняк (25 %-ен разтвор на NH₃) Символ: CAS код: 1336-21-6 Символ–C;N R-фрази: R34-50 ; S-фрази: S (1/2-)26-36/37/39-45-61	< 0,05 kg/t поцинковани изделия (средно 1700 kg/годишно)	BREF Code FMP - Part C няма данни
^1/ Ще се прилага като ”HYDRONET BASE” (течен фирмен продукт на SOPRIN ) CAS № 7664-38-2, ЕС №:231-633-2, ЕС индекс №:015-011-00-6 ; символ Xi,класификация С; Съхранение - в PVC или гумирани съдове в затворени контейнери, в складово помещение с Т > 5 ⁰С; ^2/ IRONSAVE - течен реагент, инхибитор за корозия специално за байцване при горещо поцинковане. Разход 0,003 m³за 1 m³ байц-разтвор;Химично съединение: 2-methil-2,4-pentanediol; CAS № 107-41-5; EEC № 203-489-0; Индекс № 603-053-003; Класификация Xi; ^3/ Използват се за приготвяне на солева смес (ZnCl₂+ NH₄Cl) за операцията флюсиране; ⁴/ Инхибираща добавка при флюсиране; съдържа 15-16 % амониев нитрат и други солеви добавки; ⁵/ Представлява солнокисела солева добавка от Al-, Ni-, Mg-, Mn-соли (хлориди). Използва се за намаляване на образуването на цинкови пепели при горещото поцинковане. ^6/ Използват се за смазване на части от наличната техника на обекта (кранове, вентилатори ,помпи , компресор и др. ); ⁷/ Виж по-горе таблица № ІІІ.3.2.1-3.

По вид и разход основните реагенти (за обезмасляване, байцване и флюсиране) са в съответствие с изискванията за НДНТ (BREF Code FMP- Part C). Предвижда се прилагането към тях на специфични добавки (инхибитори, ограничаващи емисиите и образуването на цинкови пепели), с които се подобрява тяхното действие и се намалява техния разход.

На площадката на ИП не се предвиждат дейности, които попадат в обхвата на Директива 1999/13 на ЕС и Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за ограничаване на емисиите на летливи органични съединения (ЛОС) от употребата на органични разтворители. Няма да се използва и държи в наличност азбест и материали съдържащи азбест (като вата, въжета, платна и др.). На площадката няма да се генерират, използват и държат в наличност метилбромид (CH₃B) и вещества от Приложение № 1 на ПМС № 254 от 30.12.1999 г. (изменения и допълнения към него с ПМС № 224/01.10.2002 г.) за контрол и управление на вещества, които нарушават озоновия слой.

6. Консумация на суровини

Разходът на основните суровини съгласно ИП са съпоставени в таблица № ІІІ.3.2.1-5 за съответствие с изискванията за НДНТ (BREF Code FMP).

Таблица № ІІІ.3.2.1-5

Технологични параметри и показатели	Технология съгласно ИП	Съответствие с изискванията за НДНТ
Консумация на основни суровини за производството на единица (тон, килограм) продукт – кg/t изделия, в т. ч.:
Метален цинк на блок	Средно 80 kg/t поцинковани изделия	Съответствие - да! 20-200 kg/t изделия BREF Code FMP - т. С.3.6, таблица С.3-7
Алуминий	0,036 kg/t поцинковани изделия (при максимална добавка на алуминий 0,045 % спрямо разхода на цинк)	Съответствие - да! BREF Code FMP - т. С.2.9
Олово */	< 0,01 kg/t поцинковани изделия	Съответствие - да! BREF Code FMP - т. С.2.9

*/ Еднократен разход за първоначално зареждане на цинковата вана с около 20 тона олово
7. Емисии на вредни вещества в атмосферния въздух

Съгласно ИП на ”Юпитер 05” ООД, при работа на инсталацията за горещо поцинковане ще се генерират отпадъчни прахо-газови потоци, които ще се изхвърлят в атмосферата (без или след пречистване) в следните пет стационарни емисионни източници.

Комин К1 (височина 14 m, диаметър 0.8 m) – димни газове от изгаряне на природен газ и преминаващи през устройство за оползотворяване на топлината им (топлообменник-утилизатор) с вредни емисии от азотни оксиди (като NO₂), СО и SO₂;
Комин К2 (височина 15 m, диаметър 1.3 m) – вентилационни газове от аспирационната система за изсмукване и обезвреждане в скрубер на изпаренията от ваните за повърхностна обработка на детайлите; вредни HCl-емисии;
Комин К3 (височина 15 m, диаметър 1.0 m) – вентилационни газове отделяни от ваната за поцинковане след прохоулавяне в ръкавен филтър; вредни емисии от прахови частици (ФПЧ₁₀) и малки количества амоняк;
Комин К4 (височина 15 m, диаметър 0.3 m) – димни газове от изгаряне на природен газ в генератор (котел) за производство на гореща вода за подгряване на ваните; вредни емисии от азотни оксиди (като NO₂), СО и SO₂;
Предвижда се и комин К5 (височина 15 m, диаметър 0,1 m) за отпадъчните горивни (димни) газове от малка котелна инсталация за битови нужди, която ще работи също на природен газ. Изхвърляните в атмосферата вредни емисии са аналогични на тези от комините К1 и К4 – азотни оксиди (като NO₂), СО и SO₂.

Основните характеристики на отпадъчните потоци и очакваните нива на емисиите са анализирани в т. 1 на раздел V на Доклада за ОВОС. На основата на получените резултати е направена оценка за съответствие с изискванията за НДНТ (основния документ BREF Code FMP, както и ”вертикални BAT-документ” за цветната металургия – BREF Code NFM ). Направена е съпоставка и с нормите за допустими емисии в страната, съгласно Наредба № 1/2005 г. Резултатите от оценката са съпоставени в таблица № ІІІ.3.2.1-6.

Таблица № ІІІ.3.2.1-6

Технологични параметри и показатели	Технология съгласно ИП	Съответствие с изискванията за НДНТ и нормативната уредба на страната
Емисии в отпадъчни потоци: 1. ФПЧ₁₀ (общо)	< 5 mg/Nm³ (от източник К3), респективно < 0,233 kg/h и < 0,0233 kg/t поцинковани изделия	Съответствие за НДНТ - да: 40-600 g/t изделия (BREF Code FMP - т. С.3.6, табл. С.3-7 Съответствие с Наредба № 1 от 2007 г. - да: 5 mg/Nm³ (Чл. 43, ал. 25)
2. NO_x-емисии (като NO₂)	< 250 mg/Nm³ (от източници К1, К4, К5), респект. < 9,9 kg/h и < 0,99 kg/t поцинковани изделия	Съответствие с Наредба № 1 от 2007 г. - да: 250 mg/Nm³ (При-ложение № 7 към чл. 21, ал. 1)
3. SO₂-емисии	< 35 mg/Nm³ (от източници К1, К4, К5), респект. < 1,4 kg/h и < 0,14 kg/t поцинковани изделия	Съответствие за НДНТ - да: При гориво природен газ (под 10 ppm сяра) SO₂-eмисиите са минимални; Съответствие с Наредба № 1 от 2007 г. - да: 35 mg/Nm³ (Прило-жение № 7 към чл. 21, ал. 1)
4. CO-емисии	< 100 mg/Nm³ (от източници К1, К4, К5), респект. < 4 kg/h и < 0,4 kg/t поцинковани изделия	Съответствие с Наредба № 1 от 2007 г. - да: 100 mg/Nm³ (При-ложение № 7 към чл. 21, ал. 1)
5. Емисии cъдържащи HCl-аерозоли	< 7 mg/Nm³ (от източник К2), респект. < 0,52 kg/h и < 0,052 kg/t поцинковани изделия	Съответствие с Наредба № 1 от 2007 г. - да: 30 mg/Nm³ (При-ложение № 2 към чл. 13, ал. 1)
6. Eмисии съдържащи NH₃	< 25 mg/Nm³ (от източник К3), респект. < 1,2 kg/h и < 0,12 kg/t поцинковани изделия	Съответствие с Наредба № 1 от 2007 г. - да: 30 mg/Nm³ (При-ложение № 2 към чл. 13, ал. 1)

Съпоставените в таблица № ІІІ.3.2.1-6 данни показват, че емисиите са в съответствие с допустимите норми за страната (Наредба № 1 от 27.06.2005 г). В референтия ВАТ-документ за отрасъла на горещото поцинковане (BREF Code FMP) няма общоприети норми за допустими емисии на характерниге за процеса замърсители. Такива норми би могло да се ползват за сравнителна оценка от ВАТ-документа за цветната металлургия (BREF Code NFM – Приложение II.6, Table II-1 и Table II-2), където са цитирани емисионни норми на водещи оператори в Европейския съюз (към 2001 г.), извадка от които е дадена в следващата таблица № ІІІ.3.2.1-7.
Таблица № ІІІ.3.2.1-7. Емисионни норми на страни от Европейската общност за промишлени отпадъчни газове (НДНТ – BREF Code NFM, Annex II.6, Table II-1 и Table II-2)

Компоненти	Държава	Металургично производство	Мярка	Норма
Прах	България ^1/	Цветна металургия (без Pb) Pb-металургия Общо за индустрията	mg/m³ mg/m³ mg/m³	20,0 10,0 20,0
	Белгия	Pb-металургия Останалата цветна металургия	mg/Nm³ mg/Nm³	10,0 20,0
	Франция	Zn/Pb-пирометалургия	mg/Nm³ kg/h	10,0 2,5
	Германия	Pb-металургия Цветна металургия (без Pb)	mg/Nm³ mg/Nm³	10,0 20,0
	Холандия	Zn-металургия Sn-металургия Общо за индустрията	mg/Nm³ mg/Nm³ mg/Nm³	30,0 5,0 25
	Норвегия	Zn-металургия Cu/Ni- металургия	kg/h kg/h	50,0 2,0
	Испания	Zn-металургия Pb-металургия (топене) Pb-металургия (рафинация)	mg/Nm³ mg/Nm³ mg/Nm³	50,0 50,0 10,0
	Швеция	Cu,Pb,Zn-металугия Cu,Pb,Zn-металугия	mg/Nm³ t/y	20,0 250,0
HCl-емисии	България ¹^/	Общо за индустрията Cu,Pb,Zn-металугия	mg/Nm³ mg/Nm³	30,0 5,0
	Германия	Общо за индустрията	mg/Nm³	30,0
	Норвегия	Cu, Ni-металугия	kg/h	2,5
	Испания	Цветна металугия	mg/Nm³	460
NO_x – емисии (като NO₂)	България ¹^/	Горивни инсталации с газообразно гориво	mg/Nm³	250
	Австрия	Норми BG-BI.II/1998 г.	mg/Nm³	250
	Велико-британия	Annex II.6, Table 2	mg/Nm³	300

^1/Наредба № 1 от 27.06.2005 г.
8. Емисии на вредни и опасни вещества в отпадъчните води

Съгласно ИП, при експлоатацията на инсталацията за горещо поцинковане не се предвижда получаване на промишлени отпадъчни води за заустване в налични за района водоприемници – повърхностни обекти или в канализационни системи на населени места). Това е осъществимо благодарение на някои специфични технически и технологични решения, които са в съответствие с НДНТ, по-важните от които са:

- Възприета е схема на киселинно обезмасляване с разтвори на база фосфорна киселина (съответствие с BREF Code FMР- т. С.2.4), с което се избягва една междинна операция на промиване на изделията преди байцване, а с това и отпадъчен поток промивни води за обезвреждане и заустване;

- Възприета е схема на рецикъл на водите от промиването на изделията след байцване обратно в основния цикъл за приготвяне на байц-разтворите (BREF Code FMР- т. С.2.7, т. С.3.2);

- Солнокиселите води от скрубера към аспирационната система за ваните също се рециклират в схемата на байц-разтворите;

- Извежданите отработени разтвори от байцването се предават на специализирана фирма за преработка до FeCl₃-коагуланти.

Като отпадъчни ще се извеждат само битово-фекални води (около 1,5 m³ на ден БФ води), които на първо време (до изграждането на колектор за БФ води в района) ще се включат временно към септична яма изгребен тип и средно един път седмично ще се източват и извозват от специализирана фирма. В последствие БФ води ще се включат към колектора на градска канализационна система. Така че и за двата периода на работа БФ води от площадката трябва да отговарят на изискванията за показателите на отпадъчните БФ води включвани към канализационни системи на населени места (без или с пречиствателна станция), съпоставени в следващата таблица № ІІІ.3.2.1-8 с допустимите по наредбите норми, а именно:

- Наредба № 6/09.11.2000 г. за изисквания към отпадъчни води след селищни пречиствателни станции – таблици 1 и 2 в Приложение № 3 към чл. 11, ал. 3;

- Наредба № 7/08.08.1986 г. за норми за качество на течащи повърхностни води (в случая за допустими концентрации на неразтворени вещества, нефтопродукти, метални и неметални йони).
Таблица № ІІІ.3.2.1-8

Показатели

Мярка

Допустими концентрации

Забележка

1. Съгласно Наредба № 6/09.11.2000 г.:

- БПК₅ при 20 ⁰С (биохимична потребност от кислород)

mg/dm³ О₂

25

- ХПК (химично потребен кислород)

mg/dm³ О₂

125

- Общо съдържание на неразтворени вещества

mg/dm³

35

При повече от 10 000 жители

- Общ фосфор

mg/dm³

2

При заустване в

- Общ азот

mg/dm³

15

чувствителни зони

2. Съгласно Наредба № 7/08.08.1986 г.:

- БПК₅

mg/dm³ О₂

15

За II-ра категория

- ХПК

mg/dm³ О₂

70

водоприемник

- Активна реакция (рН)

-

6,0-8,5

„

- Неразтворени вещества

mg/dm³

50

„

- Хлорни йони

mg/dm³

300

„

- Сулфатни йони

mg/dm³

300

„

- Фосфати (като PO₄)

mg/dm³

1,0

„

- Желязо

mg/dm³

1,5

„

- Азот (амониев)

mg/dm³

2,0

„

- Манган

mg/dm³

0,3

„

- Мед

mg/dm³

0,1

„

- Олово

mg/dm³

0,05

„

- Цинк

mg/dm³

5,0

„

- Нефтопродукти

mg/dm³

0,3

„

9. Образуване на отпадъци

Различните по вид и количество отпадъци, които ще се генерират при експлоатация на инсталацията за горещо поцинковане, са представени и анализирани по-нататък в т. 6 на раздел V на Доклада за ОВОС, в съответствие с Приложение 1 към чл. 5 ал.1 на Наредба № 3/01.04.2004 г. за класификация на отпадъците, на МОСВ и МЗ (ДВ бр. 44/2004 год.). На тази база в следващата таблица № ІІІ.3.2.1-9 е направена оценка за съответствие на ИП с изискванията за НДНТ (BREF Code FMP - Рart С).

Таблица № ІІІ.3.2.1-9

Технологични параметри и показатели	Технология съгласно ИП	Съответствие с изискванията за НДНТ
Количества опасни отпадъци, образувани за единица продукт– kg/t изделия, в т. ч.:
Прах от ръкавни филтри – kg /t поцинковани изделия ^1/ (Класификационен код съгласно Наредба №3/01.04.2004 г. – 11 05 03 * - твърди отпадъци от пречистване на газове)	Съгласно ИП: 0,25 kg/t поцинковани изделия (10 t годишно)	Съответствие - да: 0,1-0,6 kg/t изделия – BREF Code FMP - т. С.3-6, таблица С.3-7.
Ръкави от ръкавни филтри – kg/t поцинковани изделия (Класификационен код съгласно Наредба №3/01.04.2004 г. – 15 02 02 * - абсорбенти, филтърни материали, кърпи за изтриване и предпазни облекла, замърсени с опасни вещества)	Съгласно ИП: Средно 100 броя годишно (< 0,01 kg/t поцинковани изделия)	Във BREF Code FMP няма данни
*Оработена HCl-киселина от байцването (разтвори) – kg/t поцинковани изделия^2/* (Класификационен код съгласно Наредба №3/01.04.2004 г. – 11 01 05* - киселини от химично почистване на повърхности).	Съгласно ИП: 40 kg/t готова продукция (1600 t разтвори годишно)	Съответствие - да: 0,010 - 0,04 m³/t изделия (респект. 0,011 - 0,044 kg/t изделия – BREF Code FMP - т. С.3.2, табл. С.3-3
Количества производствени отпадъци, образувани за единица продукт– kg/t изделия, в т. ч.:
*Хардцинк – kg/t поцинковани изделия* ^1/** (Класификационен код съгласно Наредба №3/01.04.2004 г. – 11 05 01 - твърд цинк)	12 kg/t готова продукция (около 480 t годишно)	Съответствие - да: 5-30 kg/t изделия – BREF Code FMP - т. С.3-6, табл. С.3-7;
Цинкови пепели – kg/t поцинковани изделия ^1/ (Класификационен код съгласно Наредба №3/01.04.2004 г. – 11 05 02 - цинкова пепел)	Съгласно ИП: 11,8 kg/t готова продукция (470 t годишно )	Съответствие - да: 4 - 25 kg/t изделия – BREF Code FMP - т. С.3-6, таблица С.3-7;
Утайки от обезмасляване – kg/t поцинковани изделия (Класификационен код съгласно Наредба №3/01.04.2004 г. – 11 01 14 – отпадъци от обезмасляване различни от упоменатите в 11-01-13 )	Съгласно ИП: 0,4 kg/t готова продукция (16 t годишно )	Съответствие - да: До 5,4 kg/t изделия – BREF Code FMP - т. С.3.1, таблица С.3-1;
Утайки от метални хидроокиси – kg/t поцинковани изделия (Класификационен код съгласно Наредба №3/01.04.2004 г. – 19 02 06 - утайки от физико-химично обработване, различни от упоменатите в 19 02 05)	Съгласно ИП: 4 kg/t поцинковани изделия (160 t годишно)	Съответствие - да: До 20 kg/t изделия – BREF Code FMP - т. С.3.4, таблица С.3-6;
*Скрап от черни метали (арматурно желязо от т. нар. подвески) – kg/t поцинковани изделия* ^3/** (Класификационен код съгласно Наредба №3/01.04.2004 г.– 19 12 02	Съгласно ИП: 10 kg/t готова продукция (400 t подвески годишно)	Във BREF Code FMP няма данни
Възможност за оползотворяване, повторна употреба и/или рециклиране	Да – Хардцинкът, цинковите пепели и прахът от ръкавния филтър се събират на пар-тиди и предават на външна фирма (цинков завод) за рециклиране чрез извличане на цинка; Отработените солнокисели разтвори отиват за пре-работка до FeCl₃-коагуланти	Съответствие - да: BREF Code FMP - т. С.3; Съответствие - да: BREF Code FMP - т. С.2;
^1/Отива за следваща преработка от външна фирма (цинков завод) за извличане на цинка; ^2/ Предават се на външна фирма за преработка до търговски продукт (FeCl₃-коагуланти); ^3/ Предават се на външна фирма за рециклиране.

10. Предотвратяване на аварии

Предлаганата с ИП технологията е попада в обхвата на Раздел І на Глава VII на ЗООС и Наредба за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях (ДВ, 39/12.05.06). Дейностите ще бъдат съобразени с Правилник за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи, (Приет с ПМС № 18 от 23.01.1998 г., обн., ДВ, бр. 13 от 3.02.1998 г., в сила от 3.02.1998 г., изм., бр. 3 от 11.01.2000 г., в сила от 29.12.1999 г., бр. 22 от 9.03.2001 г., в сила от 09.03.2001 г., изм. и доп., бр. 15 от 14.02.2003 г., изм., бр. 48 от 13.06.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., отм., бр. 40 от 18.05.2007 г., в сила от 18.05.2007 г.)

3.2.3. Оценка за съответствие относно факторите, представляващи риск за човешкото здраве

При съблюдаване на технологичните инструкции и Инструкциите за безопасен труд, предлаганият технологичен вариант за работа на инсталацията за горещо поцинковане (Алтернатива № 1), изключва риск за човешкото здраве на обслужващия персонал.

По време на експлоатация, очакваните нива на шум (обща звукова мощност) на границите на производствената площадка ще бъдат значително под допустимата стойност 70 dBA за производствено-складови зони. Дейностите при експлоатация на инсталацията не са източник на вибрации и вредни лъчения в околната среда. Съоръженията, които ще бъдат разположени в затворени помещения (портален кран, вентилатори и помпи, компресор, дизел-агрегат и др.) по отношение на шум и вибрации ще отговарят на европейските изисквания за безопасност на обслужващия персонал.

3.2.4. Оценка за ефективност по отношение на опазването на околната среда

Във BREF “Economics and Сrоssmedia Еffects” (т. 2.5, Упътване 3 и анексите към него) няма данни и указания за количествена оценка конкретно на инсталации за горещо поцинковане. При експлоатация на инсталацията съгласно ИП не се очакват въздействия върху околната среда по отношение на:

- Токсичност на човешкото здраве;

- Глобално затопляне;

- Токсичност на водната среда;

- Вкисляване;

- Еутрофикация;

- Обедняване на озоновия слой или фотохимично образуване на озон.

При въвеждане в експлоатация на ИП (Алтернатива № 1) не се предвижда преработката и няма да се генерира метилбромид (CH₃Br), както и на вещества от Приложение 1 на Постановление на МС № 254/30.12.1999 г. (изм. и доп. с ПМС № 224/01.10.2002 г.) за контрол и управление на вещества, които нарушават озоновия слой. Не се предвижда използването на азбест и материали съдържащи азбест (като вата, въжета, платна и др.). Не се предвиждат дейности, които попадат в обхвата на Директива 1999/13 на ЕС и Наредба № 7 от 21.10.2003 г. за ограничаване на емисиите на летливи органични съединения (ЛОС) от употребата на органични разтворители.

Референтният документ “Economics and Cross Media Evaluation” (BREF Code ECM, 2003) дава насоки за работа при разглеждане екологичната и икономическата страна на един проект, при подбора на технология във връзка с европейската директива относно интегрираното предотвратяване и контрол на замърсяването (IPPC). Методологиите, дадени в BREF Code ECM, основно служат за определяне на най-добрите налични техники (НДНТ) по икономически сектори, но подходите може да се използват донякъде и за конкретни производства, като все пак трябва да се отбележи, че:

- Директивата не дава указания за тестове за икономическа целесъобразност на ниво различно от икономически сектор;

- Директивата изрично казва в точка 18, че държавите-членки сами решават по какъв начин да взимат предвид техническите характеристики на инсталацията, географското разположение и местните екологични условия.
Оценка на за ефективност по отношение на икономическите показатели е представена в Допълнение към Доклада за ОВОС – ”Оценка за използване на най-добри налични техники”, изготвена в съответствие с чл. 119 ал. 2 от Раздел II и чл. 99а, ал. 1 на ЗООС (изм. ДВ, бр. 82 от 2009 г.). В оценката са ползвани насоките на Референтния документ BREF Code ECM и, където е приложимо, са ползвани опростени техники за определяне на методологиите, в сбит вариант на анализ, с акцент върху най-важните фактори в различните алтернативи. Ползваните опростени техники са както следва:

Дефинирани са границите на обекта;
Приета е валидността на очевидните заключения;
Анализът изключва факторите, които са общи за разглежданите алтернативи;
Незначителните ефекти са изключени;
Ползват се стандартни източници на данни, и изчисления на ефектите.

В Глава 3 на BREF Code ECM е дадена методология за разглеждане на разходите. За настоящите цели е следвана тази методология, заедно с указаните техники за опростяване на анализа, и където е необходимо, са ползвани някои техники за адаптиране на указанията към спецификата на проекта.

В основния ВАТ-документ за отрасъла (BREF Code FMP) няма съпоставими с капацитета на проектираната инсталация данни за икономическа оценка на ИП. Ориентировъчните данни за оценка на икономическата ефективност на проектната технология са представени в таблица № ІІІ.3.2.1-10. Най-общата оценка показва, че очакваните годишни приходи от експлоатация на инсталацията (около 6 мил. лв.) значително превишават годишните експлоатационни разходи (около 3.2 мил. лв.), което е предпоставка за постигане на нужната възвращаемост на направените инвестиционни разходи (около 5.1 мил. лв.).

Таблица № ІІІ.3.2.1-10

Показатели	Технология съгласно ИП	Съответствие с изискванията за НДНТ
1. Инвестиционни разходи за изграждане на инсталацията	5 100 000 лв.	Н.д. */
2. Годишни разходи за експлоатация на инсталацията	3 200 000 лв.	Н.д. */
3. Годишни разходи за поддръжка на инсталацията	460 000 лв.	Н.д. */
4. Годишни приходи от експлоатация на инсталацията	6 000 000 лв.	Н.д. */
5. Други (индиректни) разходи	120 000 лв.	Н.д. */

*/ Във BREF Code FMP няма данни за съпоставка с посочените показатели.
Независимо от отсъствието във BREF Code FMP на конкретни данни за сравнение и съпоставка, може да се прогнозира постигането на достатъчно добри икономически показатели в процеса на експлоатация на предлаганата с ИП технология за горещо поцинковане. Тя се основава на алтернатива, която съответства на изискванията за НДНТ, така че:

- Ще се използва екологосъобразно гориво – природен газ;

- Осигурява нисък разход на промишлена вода и енергия;

- Технологията е безотпадъчна по отношение на промишлени води;

- Намален разход на суровини поради висока ефективност на подготвителните операции и работата на ваната за горещо поцинковане;

- Подобрена емисионна ситуация по отношение прах (ФПЧ), азотни оксиди и солнокисели изпарения и аерозоли;

- Екологосъобразво управление на отпадъците.

3.2.5. Сравнение на предлаганата технология със заключенията за НДНТ, отнасящи се за горещо поцинковане на метални изделия

Съпоставката на предлаганата с ИП технология със съответните сравнителни документи (НДНТ) по факторите, представени в таблиците 3.2-1 – 3.2-10 и предварителната оценка за икономическата ефективност, показват съответствия с изискванията за НДНТ, препоръчани в основния документ за отрасъла на горещо поцинковане на метални изделия – Reference Document on Best Аvailable Techniques in the Ferrous Metals Processing Industries, December 2001 (BREF Сode FMP), както и с другите „хоризонтални и вертикални BREF-ръководства” , които са използвани за оценката:

- Reference Document on Best Available Techniques in the Non Ferrous Metals Industries (BREF Сode NFM);

- Economics and Cross Media Evaluation (BREF Code ECM, 2003);

- Reference Document on Best Available Techniques in the Waste Water and Waste Gas Treatment (BREF Code CWW);

- Reference Document on Best Available Techniques on Emission from Storage. January 2005 (BREF код ЕSB).

Каталог: ovos

Изтегляне 11.89 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 30