Доклад за оценка на въздействието върху околната среда

Относителната влажност на въздуха показва стойности, значително по-високи от други части на страната и се счита като положителен климатичен елемент по отношение на предвидената за разглежданата територия функция. Посоченото разпределение на валежите и относителната влажност на въздуха е благоприятно по отношение периодите на засаждане и вегетация на растителността – основен елемент от структурата на всяко голф-игрище.

Посочените данни показват, че един като правило неблагоприятен климатичен елемент, какъвто са мъглите, е рядко срещано явление за разглежданата територия.

Ниските стойности на средната месечна и годишна обща облачност също се разглеждат като благоприятен климатичен елемент по отношение на предвидената функция на разглежданата територия.
* Мраз

Средната продължителност на свободното от мраз време е 198 дни.

Последен мраз:

• 
  най-ранна дата – 20.03.
  
• 
  средна дата - 12.04
  
• 
  най-късна дата – 03.05
  

Първи мраз:

• 
  най-ранна дата – 26.09
  
• 
  средна дата – 19.10.
  
• 
  най-късна дата – 17.11
  

Средна и крайна дата на първия и последен мраз в почвата е както следва:

Дата на последен мраз:

• 
  средна – за дълбочина 5 см – 16.03; за дълбочина 20 см – 19.02;
  
• 
  най-ранна – за дълбочина 5см -11.02; за дълбочина 20см – 01.01;
  
• 
  най-късна – за дълбочина 5см -02.04; за дълбочина 20см -26.03;
  

Дата на първи мраз:

• 
  средна дата – за дълбочина 5см – 09.12; за дълбочина 20см – 03.01;
  
• 
  най-ранна – за дълбочина 5см – 08.11; за дълбочина 20см – 03.12;
  
• 
  най-късна – за дълбочина 5см – 13.01; за дълбочина 20см – 27.01;
  

Средната продължителност на свободното от мраз време за различни дълбочини в почвата е както следва:

• 
  за дълбочина 2см – 240 дни;
  
• 
  за дълбочина 5см – 268 дни;
  
• 
  за дълбочина 10см – 293 дни;
  
• 
  за дълбочина 20см – 318 дни.
  

Посочените данни показват, че за територията са характерни ветрове със сравнително ниски скорости – 1.7м/сек средногодишно. В денонощен разрез скоростите на вятъра се увеличават към обедните и ранните следобедни часове (до 2.6м/сек) и силно намаляват към вечерните часове (1м/сек). Преобладаващи по посока са ветровете от северозапад (30.4% от случаите с вятър), следвани по честота от тези от запад (26.1%). С най-слабо проявление са ветровете от север и юг (по около 5% от случаите с вятър). За разглежданата територия е характерен сравнително висок относителен дял на тихо време – около 44%. Всички характеристики на елемента ветрове са благоприятни по отношение предвижданата за разглежданата територия функция.

2. 
   Оценка на качеството на атмосферния въздух – съществуващо състояние
   

Единственият вероятен източник на замърсяване на въздуха е разположен извън границите на разглежданата територия и се намира на разстояние 50-80м от най-западната й граница. Съгласно преброяване, проведено от Изпълнителна агенция „Пътища” за преминаващите в този участък на магистралата МПС, извършено през 2000г., са били изброени общо 6 700 за светлата част на деня. Според прогнозите на същият източник, през 2005г. преминаващите МПС ще бъдат около 7 500, което се възприема като оразмерител в разглеждания случай.

За моделиране процеса на разсейване на емисиите на вредни вещества от превозни средства е използвана Методика на МОСВ за определяне разсейването на емисиите на вредни вещества от превозни средства и тяхната концентрация в приземния атмосферен слой.

За изчисляване на общата емисия за пътен участък са използвани следните входни данни за брой МПС по категории, преминаващи по магистрала Хемус за денонощие.

3. 
   Емисии от реализацията на инвестиционното предложение
   

• 
  земни, вкл. земекопни работи;
  
• 
  складиране на хумус, пясък, разтоварване на чакъл и дренажни материали;
  
• 
  отпадъчни газове от строителната техника и механизация, работеща с двигатели с вътрешно горене.
  

Преобладаващо, в периода на строителство, въздухът се замърсява с нетоксична прах и в по-малка степен от отпадъчните газове от работата на двигателите с вътрешно горене на транспортните средства и строителна техника.

Прахът от строителните работи обикновено се отлага на няколко метра от източника. По-дребните фракции, вкл. тези с респираторен размер (под 10 микрона) обикновено се разнасят от въздушните течения и се разсейват в атмосферата. По принцип, прахът от строителните работи не е респираторен, което е основна причина да се счита, че той не е опасен за работещите на строителната площадка.

Главен източник на респирабилни частици са дизеловите двигатели на строителната техника и транспортните средства. Те обаче няма да допринесат съществено за замърсяването на въздуха още повече, че теренът, предмет на оценка е под въздействието на разнообразен ветрови пренос, което го определя като среда с мощен самоочистващ фактор.

Съгласно Методиката за изчисляване на емисиите от вредни вещества по балансови методи – CORINAIR-94, замърсителите от отпадъчни газове от двигателите с вътрешно горене на сроителната техника и механизация са разделени в 4 групи:

• 
  SO_x, NO_x, ЛОС, CH₄, CO, CO₂, N₂O, NH₃;
  
• 
  тежки метали;
  
• 
  устойчиви органични замърсители;
  
• 
  сажди.
  

Поради обстоятелството, че на този етап инвестиционно предложение няма яснота относно вида и броя на строителната техника, механизация и транспортни средства, които ще се използват при изграждането на голф-клуба, както и вида и количествата на горивата, които ще бъдат използване по време на строителството на обекта, количествените параметри на очакваното замърсяване на въздуха не могат да бъдат определени.

Като се има предвид, че инвестиционното предложение визира подчертана етапност в строителната си програма се приема, че в периода на строителство на голф-клуба сериозно замърсяване на въздуха не следва да се очаква.

В етапа на експлоатация, вероятният източник на замърсяване на атмосферния въздух ще бъде само евентуалното неправилно боравене с препаратите за растителна защита. В обхвата на голф-клуба не се предвижда изграждане на улична мрежа и паркинги. Не се предвиждат други форми за отопление на обектите, освен електрическо. Експлоатацията на обекта не включва дейности, които да предизвикат замърсяване на въздуха.

След изграждането на игрището и въвеждането му в експлоатация, всички очаквани промени са с положителен знак, повлияно от мащабното тревно покритие и озеленяване на терена и поддържането му според изискванията на световните стандарти.

Оценката за очакваното въздействие върху този компонент на околната среда се базира на изискванията на Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и Съвета на Европа относно “Оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда”. Възможното въздействие върху качествата на атмосферния въздух се оценява, както следва:

• 
  по вид – въздействието е пряко, функционално обусловено;
  
• 
  по вероятност – неблагоприятни въздействия могат да се проявят само по време на строителството на обекта; по време на експлоатацията въздействието се оценява като слабо вероятно, положително т.к. мащабното зелено присъствие и водните площи повлияват положително характеристиките на атмосферният въздух и са активен елемент в самопречистващата сила на природата;
  
• 
  по продължителност – по време на строителството въздействието е краткотрайно, само в светлата част на деня и в срока на строителство; по време на експлоатацията въздействието е постоянно, с положителен знак;
  
• 
  по териториален обхват – съответства на степента на намеса, поради което по време на строителството е с локален характер, а по време на експлоатацията ще бъде с широк териториален обхват и положителен знак на въздействие;
  
• 
  по честота – временно в периода на строителството и постоянно по време на експлоатационния период;
  
• 
  рискове за човешкото здраве – не се очакват, ако по време на строителството на обекта се спазват всички присъщи за съответната работа нормативни изисквания и експлоатацията се извършва от добре подготвен персонал;
  
• 
  кумулативен ефект – по време на строителството на обекта, при неспазване на технологичната дисциплина и Плана за организация и изпълнение на строителството е възможно да се проявят въздействия с кумулативен ефект върху някои компоненти на околната среда (напр. при разливи на гориво е възможно въздействие върху почвите, растителността и въздуха) по време на експлоатацията възможни кумулативни ефекти са възможни само при неправилно боравене с препарати за растителна защита или торове; при стриктно спазване на нормативите и мерките за опазване на околната среда не се очаква кумулативен ефект;
  
• 
  стойност и уязвимост на пространството – местоположението, характера и предвидената функция на проучваната територия определят висока стойност на пространството; начина на устройство на територията и характера на поддържането му определят висока устойчивост към уязвимост по отношение състоянието на водите, почвите и въздуха;
  
• 
  превишени екологични стандарти за качество или пределни стойности – няма; в границите на обекта няма очаквания за превишаване на екологични стандарти поради това, че всеки елемент от строителството и експлоатацията на обекта, вкл. и по отношение на влаганите материали се подчинява на най-добрите налични техники и изисквания;
  
• 
  последици върху пространства или пейзажи, които имат признат национален, общностен или международен статут на защита – няма доказани последици върху посочените пространства – най-близо разположената потенциална за Натура 2000 територия – „Било” е разположена на 1000м от игрището. Потенциалната територия „Бебреш” е разположена на 5000м от игрището. И двете посочени територии понастоящем нямат регламентиран статут на защита или охрана.
  

Оценката за характера на различните видове въздействие върху атмосферния въздух в периодите на строителство и експлоатация на обекта е както следва:

Съгласно изискваният на Заданието за обхват и съдържание на ДОВОС, анализът и оценката на този компонент се извършва диференцирано за подземните и повърхностни води, като се обхванат следните аспекти:

• 
  характеристика на хидрогеоложките и хидроложки условия и фактори, влияещи върху количеството и качествата на повърхностните и подземните води;
  
• 
  количествена и качествена характеристика на водните ресурси на територията на обекта и категория на водоприемниците;
  
• 
  характеристика на водопотреблението на обекта;
  
• 
  количество и качества на отпадъчните води и методи за пречистване;
  
• 
  водоприемник, количество и състав на заустваните отпадъчни води, емисионни норми;
  
• 
  влияние върху други компоненти на околната среда;
  
• 
  прогноза и оценка на очакваните изменение в режима и качествата на водите, очаквано въздействие върху язовир “Правец”, микроязовир “Скърнава” и яз. “Бебреш”.
  

Според хидрогеоложкото райониране на България обектът попада в Западнобалканския район на Междинната област. Хидрогеоложките условия се характеризират с пукнатинни подземни води в докамбрийските и палеозойските скали и порови води в кватернера.

В Ботевградската котловина пукнатинните води са акумулирани в скалната подложка под кватернерните образувания, където придобиват напорен характер. Естествените им ресурси са малки, поради ниските филтрационни свойства на колектора.

В границите на разглежданата площадка подземни води са установени на дълбочина от 2÷4 m в жълтокафяви чакъли с глинест запълнител с малка дебелина, обикновено до около 1,0 m. Нивото им се установява от 1,35 до 2,80 m под повърхността и търпи сезонни колебания до 0,3÷0,5 m.