Редки и застрашени от изчезване видове. Природни и антропогенни фактори, застрашаващи видовете

Типовете природни местообитания са обусловени от общата характеристика на ареала, както и от конкретните дадености разглежданата територия, която е представена от неизползваеми земеделски земи. Ландшафтно- естетическата оценка на типа месторастене не е висока поради липса на ефектни доминиращи екосистеми. Съществуващата растителност е от единични дървета - широколистни и храсти, както и единични плодни дръвчета.

За района на инвестиционното предложение, в Червена книга на България са показани следните видове:

-пеперувиден салеп (Orchis papilionacea L.) сем. Салепови (Orchidaceae) – многогодишно тревисто растение с коренови грудки; рядък вид;

-есенен спиралник (Spiranthes automnalis Rich.) сем. Салепови (Orchidaceae) – многогодишно тревисто растение с коренови грудки; рядък вид;

-изправеноплодна злина (Barbarea stricta Andrz.) сем. Кръстоцветни (Brassicaceae) – двегодишно тревисто растение; рядък вид;

-гол сладник (Glycyrrhiza glabra L.) сем. Бобови (Fabaceae) – многогодишно тревисто растение; рядък вид;

-грахова глушина (Vicia pisiformis L.) сем. Бобови (Fabaceae) – многогодишно тревисто растение; рядък вид;

-пълзяща телчарка (Polygala supine Schreb.) сем Телчаркови (Polygalaceae) – многогодишно тревисто растение; рядък вид;

-хилядолистен воден морач (Oenanthe millefolia Janka) сем. Сенникоцветни (Apiaceae) - многогодишно тревисто растение; рядък вид; български ендемит;

-линдерния (Lindernia procumbens Krock.) сем. Живеничеви (Scrophulariaceae) – едногодишно тревисто растение; рядък вид.

В Приложение №2 (ЗБР) към чл.6, ал.1, т.2 попада видът Lindernia procumbens.

В Приложение №3 към чл.37 попадат видовете Orchis papilionacea и Spiranthes automnalis,

В Приложение №4 към чл.41, ал.1 попада видът Orchis papilionacea.

Като правило, природните фактори, които застрашават видовете са ерозията и резките климатични промени. Към антропогенните фактори принадлежат събирането на цветове, семена и корени, пашата, разораването, обща деградация на растителността слаба конкурентна способност, антропогенни промени в местообитанията и др.

При огледа на терена, предмет на инвестиционното намерение, не бе установено наличие на някои от посочените по-горе видове. Вероятността някое от горе споменатите растения да попада на терена е малка, тъй като земите са били ниви, обработвани в продължение на много години и изоставени в последното десетилетие.

За района на обекта са характерни и някои лечебните растения (билки) (Хорологичен атлас на лечебните растения в България). Много от тях при подходящи условия се срещат из цялата страна, без да са обособени в райони, отличаващи се с по-големи популации. Част от тях растат из сухи, тревисти и каменисти места като елемент на естествената растителност, други участват в съобщества предимно на Quercus dalechampii, Q. cerris, Carpinus betulus, Corylus avelana. Някои от тях растат по изкопи, ровове, канали, заблатени и замочурени места, из влажни ливади, покрай реки в границата на естествената растителност, но в участъци с нарушени в една или друга степен естествените отношения на видовете. Характерни за района на обекта са: Achillea mollefolium, Alchemilla vulgaris, Anthemis tinctoria, Artemisia absinthium, Artemisia vulgaris, Asarum europaeum, Betonica officinalis, Cichorium intybus, Crataegus monogyna, Euphrasia-species diversa, Galega officinalis, Galeopsis tetrachit, Galium verum, Leonurus cardiaca, Melilotus officinalis, Ononis arvensis, Patasites hybridus, Potentilla reptans, Rosa canina, Rumex acetosa, Scrophularia nodosa, Tanacetum vulgare, Verbascum thapsiforme, Veronica officinalis и др..

Отделните видове лечебни растения се поставят под специален режим на опазване и ползване (контролирани от съответните РИОСВ). Теренът, отреден за голф игрище не попада в район, регламентиран, като такъв за събиране на лечебни растения.

Изпълнението на инвестиционното намерение не е свързано с унищожаване на ценни биотопи от редки и защитени видове.
4.6.3 Прогноза и оценка на въздействието върху растителността и животинския свят при реализацията на инвестиционното предложение

С промяната на предназначението на земята и реализирането на инвестиционното предложение се променя изцяло облика на терена. При неговото моделиране, съществуващата тревна растителност ще отпадне. На нейно място ще бъдат изградени нови тревни полета заети от определен вид треви, подходящи за целта.

Общата площ на голф-клуба е 572.810 дка от които:

• 
  зона „Игрални полета” – обща площ 256.395 дка, в т.ч. феъруей площи – 221.595 дка и грийн и тий площи – 34.800 дка;
  
• 
  зона „Благоустрояване” – 313.570 дка, в т.ч. затревени и залесени площи – 290.503 дка и водни площи 23.067 дка;
  
• 
  зона „Сгради” – 2.845 дка.
  

Подготовката на площадката води до премахване на всичко, което не е част и не би могло да се приспособи към завършеното игрище за голф – дървета и храсти, камъни и др. Съществуващите дървета са малко на брой, на видима възраст над 20-30 години, като при повечето от тях има суховършия, изпочупени клони и др. Като цяло, храстовите и дървесни представители не се отличават с добро общо състояние.

Оформянето на тревните полета се извършва на база специализиран план, който отразява местоположенията и размерите на отделните зони за затревяване, различните видове трева за отделните части на голф игрището. Всички зони, които ще се затревяват се подлагат преди затревяването на подготовка на почвата и на лехите. Повърхността на зоната на коренищата на стартовите площадки “тий” и тревните площи “грийн” се подлагат на по-особен начин на подготовка поради естеството на материала, тънкостта на нивата и контурите, които трябва да се постигнат. Изграждането на игрището от тревни площи “грийн” е един от най-важните елементи на строителството на игрището за голф, защото включва изграждането на обширна подпочвена система от дренажи, специален материал за коренища и много тънък повърхностен контур.

При изграждане на тревните площи трябва да се спазва стриктно програмата и технологията на самото изграждане. За постигане на нужното качество в процеса на усилена експлоатация, решаващо значение имат профилирането и дренирането на площадките, механичния състав, структурата и хранителността на почвата, подбора на тревните смески (устойчиви на климатичните изисквания, отъпкване и на механични повреди) и начините на затревяване, системните грижи за поддържането на тревния чим.

Най-важна предпоставка за осигуряване на характерната за тревните площи, изравнена и плътна вегетативна плоскост са морфологичните особености на житните треви. За житните треви е характерна по-голямата екологическа пластичност, в резултат на което те имат по-широко разпространение.

През периода на врастване трябва да се следи процеса на укрепване и растеж на тревата, както и общото състояние на игрището за голф. Необходимо е да се спазват линиите на косене на стартовите площадки “тий”, окосените части между две дупки “феъруей” и неравните части “раф”.

Като „пример” в инвестиционното предложението са дадени основните видове площи и видовете тревни смески, необходими за тях: Тиита - 30% Poa pratensis, 30% Bartender, 30% Poa pratensis Bariris, 20% Festuca R.commutate Bargreen, 20% Festuca R. Trichlophylla Baroyal

Феъруеир тренировъчен терен, полуобработен и естествен терен - 30% Festuca R. commutate Bargreen, 20% Festuca ovina Duriuscula Bardur/Bareppo/Barfina, 20% Festuca rubra rubra Barustic, 30% Poa pratensis Bartender;

или след смес за всички терени - 30% Rodsvingel Bargreen, 20% Rodsvingel Barcrown, 20% Rodsvingel Center, 10% Engrapp Miracle, 10% Engrapp Limousine

При оформянето на новите растителните композиции, стремежът е да се организират разнообразни пространствени акценти и ориентири, да се създаде среда за отмора, красиви гледки и пейзажи, усещане за дълбочина, преграда срещу вятъра, буфер срещу шума или визуална преграда, сигурност на играта голф. Видовете трябва да са с подчертан декоративен ефект, да се използват за озеленяване на паркови терени и да отговарят на конкретните условия в района. Необходимо е да бъдат избрани здрави растения, отговарящи на определените стандарти, с добре развита коренова система.

Имайки предвид, че основната част от игрището е на базата на тревни площи, от изключително значение е поддържането им. Независимо от климатичните условия на района, поливната система и правилно изградените дренажи са от решаващо значение. Растителната защита и превантивните мерки са особено важни още в процеса на изграждането на игрището.

За поддържането на добър тревен килим е необходимо следното:

- с NPK тор: м. март – 40 кг/дка, м април-май – 40 кг/дка, м. юни-юли – 40 кг/дка, август-септември – 40 кг/дка;

- подхранване с амониева селитра – от март до октомври нормата за два месеца е 20 кг/дка.

Програмата при екстензивно поддържани тревни площи включва:

- с NPK тор: м април – 30 кг/дка, м.септември – 40 кг/дка, м.октомври – 50 кг/дка;

- подхранване с амониева селитра – от март до юни нормата за по два месеца е 20 - 25 кг/дка, за юли-август е 30 кг/дка, септември-октомври – 20 кг/дка.

Подкиселяването на почвата с внасянето на физиологично кисели торове (амониев сулфат и амониев фосфат) е основаната причина за гибелта на плевелите. При заплевяване на тревните площи се внасят торове в завишени норми (цели се регулиране на почвената реакция рН=5-5.5). Към амониевия сулфат се добавя и железен сулфат, което увеличава неговата ефективност.

2. По-нови препарати: Dicamba (Банвел-Д) (прах). Бързо действащ, разтваря се в етилов спирт.; Mecoprop, Dichloprop, Fenoprop - трябва да се внимава с тях.

3. Ioxynil - предизвиква обгаряне и опърляне на листата.
Не е желателно използването на хербициди в близост до храсти и дървета. Посочените препарати в почвата се разлагат от микроорганизмите. Десет -четиринадесет дни преди употребата на хербицидите се тори с азотни торове, а три –пет дни преди това тревата се окосява. Плевелите се третират в период на пълна вегетация, т.е. 1-2 седмици след последното косене. Не трябва да се коси точно преди и след третирането им, тъй като по-голяма част от активните материали няма да имат време да подействат. Най-ефективно е използването им през пролетта – от края на май до началото на юни, както и есенното третиране –от средата на август до началото на септември. Преди третирането тревната площ трябва да е добре полята, за да се напоят листата на плевелите и да се увеличи ефектът от пръскането. Хербицидите трябва да се прилагат при слънчево, безветрено време при температура на въздуха 16-20С и при сухи почви, които да не се поливат 12 ч. след това. Третира се един път през вегетационния сезон.

Действието на отделните препарати към съответните плевели е различно. Преди третирането със селективни хербициди е необходимо задължително да се проучи упътването на производителя. Те трябва да се използват съобразно указанията му, като се спазва подходящата фаза на развитие на плевелните растения.

Цялостното ландшафтно оформяне на терена на голф-игрището е предмет на конкретен проект за цялостно оформяне на територията.

С изграждането на обекта територията ще придобие коренно променен вид. От запуснат и неподдържан терен ще се превърне в озеленена и добре поддържана тревна площ.
4.6.4 Защитени природни територии и обекти

Теренът, предмет на инвестиционно предложение не попада в защитена територия. В близост се намира вековно дърво – дъб /Querqus robur/, държавен регистрационен номер №869, обявен със заповед № 511/24.02.76. Дървото е разположено на площадката на хотелски комплекс Правец. В обсега на община Правец и в близост до района на терена няма природни паркове и природни резервати с национално значение. На повече от 2км от разглежданата територия са разположени следните защитени обекти:

• 
  „Котлите” - Природна забележителност; Местоположение: с. Осиковска Лакавица, община: Правец, област: София град; Площ: .20 хектара; Обявена със Заповед No.1187 от 19.04.1976. Цели на обявяване : скално образувание
  
• 
  “Водната пещ” - пещера в землището на с. Липница, община Ботевград. Обявена е със заповед № 1187/10.04.1976 г., на площ от 0,3 ха.
  
• 
  “Рудината” - землище на с.Бойковец, община Ботевград. Обявена е със заповед № 443/25.04.1984 г., с цел опазване запазване на чисти букови гори със средна възраст 140 години, на площ от 37,0 ха.
  
• 
  “Елака” - в землището на с. Врачеш, община Ботевград. Обявена е със заповед № 443/25.04.1984 г., с цел опазване на комплекс от вековни букови и дъбови гори и красиви скални образувания, на площ от 87,5 ха.
  
• 
  “Дренето” - в землището на с. Литаково, община Ботевград, Софийска област, обявена е със заповед № 779/19.10.1979 г., с цел запазване на гнездовото находище на сиви чапли и бели щъркели, на площ от 33,0 ха.
  
• 
  „Урвич" - землище на с. Боженица, община Ботевград, Софийска област, обявено със заповед № 2081 от 24.VII.1962 г. на председателя на Комитета по горите и горската промишленост, като историческо място. През 2003 г., с цел опазване на семенни дъбови гори, е прекатегоризирано в защитена местност със същото наименование, с площ от 93,3 ха.
  
• 
  "Романия" - в землището на с. Рашково, община Ботевград, Софийска област, обявено със заповед № 1634 от 27.V.1976 г. на министъра на горите и опазване на природната среда, като историческо място. През 2003 г., с цел опазване на територия с характерен ландшафт, която е резултат от хармоничното съжителство на човека и природата, е прекатегоризирано в защитена местност със същото наименование, с площ от 0,1 ха.
  
• 
  “Училищна гора” - с площ от 136,3 ха, в границите на с. Боженица, община Ботевград. Обявен е със Заповед №4019 от 06.12.1963 г., изм. със зап. №862/07.04.1986 г. Прекатегоризиран е в поддържан резерват със Заповед №390 от 15.10.1999г. на МОСВ, съответстващ на категорията и режима, определени от Закона за защитените територии. В резервата се съхранява вековна дъбова гора на възраст от 50 до 200 години, като отделни дървета достигат височина до 30м.
  

• 
  “Било” – код BG 0000328 с площ 6212.182ха; зоната е разположена на около 1000м южно от голф-клуба;
  
• 
  “Бебреш” – код BG0000374 с площ 4023 ха; зоната е на повече от 5000м северозападно от голф-клуба.
  

И двата посочени обекта не са били предмет на инвентаризация, като схема на местоположението им е дадена в Приложенията на настоящия ДОВОС.

С изграждането и експлоатацията на голф-клуб Правец не се очаква негативно въздействие върху защитените природни обекти в широкия териториален обхват спрямо инвестиционното предложение.
Обобщено, територията, предмет на оценка е представена от земеделска земя - V, ІV и VІІ категория при неполивни условия и начин на трайно ползване – ниви., които в последните години не са използвани При огледа на терена не са установени редки или защитени растителни видове, определени с Червената книга на България или от Приложения № 2, 3 и 4 от ЗБР. Вероятността някое от тях да попада на терена е малка, тъй като земите са били ниви, обработвани в продължение на много години и изоставени в последното десетилетие. Изграждането на тревните площи на игрището се базира на конкретен проекти стриктна програма и технология на изграждане. Характерната за тревните площи изравнена и плътна вегетативна плоскост може да бъде постигната чрез морфологичните особености на житните треви, които се отличават с голяма екологична пластичност. Опасност от разпространение на тревни видове извън границите на игрището няма т.к. задължително условие за игрището е поддържането им на височина не по-голяма от 5см, което изключва цъфтеж и разпространение на семена. Оформянето на новите растителните композиции ще се мотивира от необходимостта от създаване на разнообразни пространствени акценти и ориентири, да се създаде среда за отмора, красиви гледки и пейзажи, усещане за дълбочина, преграда срещу вятъра, буфер срещу шума или визуална преграда, сигурност на играта голф. Видовете трябва да са с подчертан декоративен ефект и да отговарят на конкретните условия в района. Въздействие на голф-игрището върху потенциално защитените зони Било и Бебреш не се очаква поради териториална отдалеченост и по-голяма теренна денивелация спрямо голф-игрището.
4.7 Културно-историческо наследство

Съгласно изискванията на Заданието за обхват и съдържание на ДОВОС, в този раздел се анализират наличието на археологически, исторически и архитектурни паметници и влиянието, което реализацията на инвестиционното предложение може да окаже върху тях.

Съгласно съществуващи проучвания и нарочно допитване до Община Правец, както и на базата на нарочно питане до Националният институт за паметници на културата (НИПК) се установи, че в землището на с.Разлив има регистрирани като паметници на културата могилни некрополи. Едната от надгробните могили (Прв-3) е разположена на север от черния път, свързващ мах.Миленска с мах.Скърнава. Другата могила (Прв-13) е разположена на юг от черния път и попада извън границите на терена, предмет на инвестиционно предложение. На около 5-6 километра от терена се намира манастира “Св.Тирон”, който е възстановен и се поддържа от “Тера Тур Сервиз” ЕООД.