Въздействия в резултат от аварии – въздействия върху земните недра са възможни в резултат от

Въздействия в резултат от аварии – въздействия върху земните недра са възможни в резултат от:

- аварии в изградената водопроводна и канализационна мрежа;

- разливане на нефтопродукти и други опасни вещества и материали при пътно-транспортни произшествия или некоректна употреба.
Тези евентуални въздействия са отрицателни, преки, временни и необратими, с обхват в площадката на обекта и транспортните комуникации.
Потенциалните въздействия върху геоложката основа по време на строителството и експлоатацията на голф-игрището, са следните:

• 
  вероятност от проява на въздействието – очаква се;
  
• 
  териториален обхват – площадката на инвестиционното предложение;
  
• 
  вид на въздействието – незначително, пряко, отрицателно;
  
• 
  степен на въздействието – ниска;
  
• 
  честота – постоянно;
  
• 
  продължителност – дълготрайно;
  
• 
  кумулативен ефект – няма.
  

Съгласно Европейската конвенция за ландшафта (01.03.2005г.), и §1, т.13 от ДР към ЗООС, ландшафт е “територия, специфичният облик и елементите на която са възникнали като резултат от действия и взаимодействия между природните и/или човешки фактори”.

Съгласно изискванията на Заданието за обхват и съдържание на ДОВОС, в този раздел от доклада следва да бъдат коментирани основните черти и структурата на ландшафта, възможностите за самоочистване и само-възстановяване, както и миграцията на евентуалните замърсявания.

Докладът за ОВОС трябва да прецени доколко мерките за защита на околната среда по компоненти гарантират защитата на ландшафта като цяло и ако е необходимо, да предложи допълнителни изисквания и условия за поддържане на ландшафта.

Голф-клубът, предмет на оценка в настоящият ДОВОС ще се разположи в землищата на гр.Правец и с. Разлив, върху бивша земеделска земя, собственост на инвеститора или договорена по предварителни договори. Основният облик на територията се формира от изразена котловинна релефна форма, с лек наклон на север и запад, пресечена в посока север-юг от дере и канал.

1. 
   Структура и функциониране на ландшафта
   

Според класификатора на ландшафтите в България за принадлежност, разглежданият терен се категоризира, както следва:

• 
  по основен тип социално – икономическа функция – бивши земеделски земи, неизползваеми;
  
• 
  по характер на климата – умерено-континентален;
  
• 
  по степен на овлажненост – сравнително висока;
  
• 
  по микрорелефни особености – котловинно-долинен;
  
• 
  по степен на разчленение на релефа – слабо разчленен;
  
• 
  по степен на антропогенно въздействие – немодифициран;
  
• 
  по устойчивост на антропогенно въздействие – устойчив;
  
• 
  по стадии на развитие – развит;
  
• 
  ландшафтно-естетическа оценка – ниска, поради липса на доминиращи и естествени екосистеми.
  

• 
  от юг-югозапад –земеделски ландшафт;
  
• 
  от запад – буферен ландшафт;
  
• 
  от север – ландшафт с буферни качества;
  
• 
  от изток и юг - земеделски ландшафт.
  

Предвид местоположението на голф-клуба, основната външна визуална връзка е водния басейн на яз. Правец. Вътрешните визуални връзки са с посока запад-изток и ще се оформят от 18^те полета за игра на голф и присъщите на голф-игрището растителни, водни и релефни форми.

С реализацията на инвестиционното предложение се очаква формиране на ландшафт, който ще притежава основни характеристики, определени на база Класификатора на ландшафтите в България по принадлежност, както следва:

• 
  по социално-икономическа функция – спортно-рекреативен;
  
• 
  по характер на климата – не се променя;
  
• 
  по макрорелефни форми – не се променя;
  
• 
  по водещ ландшафтообразуващ фактор – спортно-рекреативен;
  
• 
  по генезис на антропогенните въздействия – физически;
  
• 
  по интензивност на антропогенно въздействие – ниска;
  
• 
  по продължителност на антропогенно въздействие – постоянно
  
• 
  по целенасоченост – социално полезно и икономически обосновано;
  
• 
  по възможност за регулиране на антропогенното въздействие – напълно контролируемо и регулируемо.
  

Посочената преценка показва, че с реализацията на инвестиционното предложение ще се формира спортно-рекреативен ландшафт без да се нарушават основните ландшафтообразуващи признаци и фактори – геоложка основа, релеф, климат.

3. 
   Анализ и оценка на миграцията на замърсителите
   

Пренос на замърсители в ландшафта по пътя на повърхностните води може да се получи само в случаите, когато при третиране на растителността с препарати за защита, не се отчита “идващия” дъжд. Това е ситуация, при която валежа отмива препарата и го установява върху почвата. При подобни случаи, концентрациите са неизмерими и по правило, ако се спазват изискванията при пръскане и торене, пренос на замърсители в ландшафта по този път не може да се очаква.

Невнимателното боравене с препарати за растителна защита и торове може да причини замърсяване на подпочвените води, което като правило при високо-класните игрища за голф подлежи на контрол чрез специално проектирани за това “отвори” в почвения слой. При изграждане на голф-клуб Правец се предвижда монтиране на система, която отчита както степента на влажност на почвения слой, така и съдържанието на почвени подобрители и препарати за защита.

Миграция на замърсители в атмосферния въздух може да се получи при неправилно боравене с препарати за растителна защита и торове. Не се допуска използването им в дни с вятър, както и количества, по-големи от тези, отбелязани на етикета на съответния продукт или в разрез с предписанията на ландшафтният архитект.

В периода на строителство на обекта, съществуващият ландшафт ще претърпи постепенна модификация, като от неизползваем ще се превърне в добре организиран рекреативен ландшафт. Строителната дейност ще се проведе поетапно, като в края на 2-годишния период, голф-клуба ще бъде завършен и въведен в експлоатация.

По вид на третиране, разглежданата територия ще бъде формирана от следните функционални зони:

• 
  зона „Игрални полета” – обща площ 256.395 дка, в т.ч. феъруей площи – 221.595 дка и грийн и тий площи – 34.800 дка;
  
• 
  зона „Благоустрояване” – 313.570 дка, в т.ч. затревени и залесени площи – 290.503 дка и водни площи 23.067 дка;
  
• 
  зона „Сгради” – 2.845 дка.
  

Потенциалът за самоочистване и самовъзстановяване се измерва чрез определен набор от критерии, които включват характера и интензивността на природните процеси, способността за запазване на определено ниво на състояние, режим и характеристика на връзките между компонентите, възможности за средовъзпроизвеждащи функции.

Разглежданата територия притежава сравнително добър естествен потенциал за самоочистване и самовъзстановяване, мотивирани от наличието на добро местоположение и топографска характеристика, благоприятна климатична и микроклиматична картина, стабилна геоложка основа, липса на физикогеоложки процеси и явления. Съгласно посоченият по-горе баланс е видно, че игралните полета ще заемат 44.8% от територията на игрището, затревената и залесена зона – 54.7% и сградите – 0.5%, което определя много висок естествен потенциал на ландшафта. Липсата на ограничители за естественото му развитие и близостта на воден обект, определят наличие на сравнително добри параметри на самоочистване и самовъзстановяване на ландшафта.

С изграждането на голф-клуба ландшафта ще придобие подчертано средовъзпроизвеждащи функции, изразяващи се в:

• 
  подобряване качествата на атмосферния въздух;
  
• 
  подобряване на микроклиматичната картина;
  
• 
  подобряване на условията за водозащита;
  
• 
  намаляване възможностите за разпространение на вредители;
  
• 
  подобряване качествата на почвите и защита от водна и ветрова ерозия;
  
• 
  създаване на условия за подходящи местообитания;
  
• 
  подобряване на рекреативните и естетически качества на средата.
  

В свое писмо с изх.№26-00-3768/29.12.2006г. МОСВ изисква да се оцени въздействието върху прилежащите територии от очаквания човекопоток в голф-игрището.

Коефициентът на издръжливост (наситеност) на натоварване на природната среда се диференцира в зависимост от структурата на такива елементи като геоложка основа, хидрология, растителна покривка, хипсометрия, и др. и отразява “съпротивлението” на елементите на природната среда към рекреационното въздействие. Изчислението става по формулата (Станев, П., 84г.):

,

където:

S – обща площ на природния комплекс (м²) = 572 000м²;

К₀ – коригиращ коефициент със стойност 0,7, който се определя на база хипсометричните особености, инженерно-геоложки, хидроложки, ландшафтни и др. съображения и условия;

N – нормативна площ за един посетител (м²/човек) – 800.

Анализът на основните характеристики на територията, върху която се предвижда да се изгради голф–клуба, дава основание за формулиране на следните въздействия върху ландшафта (базирано на изискванията на Директива 2001/42/ЕО):

• 
  по вид – въздействието е пряко, обусловено от предвиденото ново функционално предназначение на територията;
  
• 
  по вероятност – неблагоприятните въздействия върху ландшафта могат да се проявят само по време на строителството на обекта; по време на експлоатацията въздействието се оценява като положително т.к. пред-назначението, структурната организация и начина на поддържане на обекта определят създаване на добре организиран рекреативен ландшафт;
  
• 
  по продължителност – по време на строителството въздействието е ограничено по времетраене като цяло и в денонощен разрез; по време на експлоатацията въздействието е постоянно, с положителен знак;
  
• 
  по териториален обхват - съответства на степента на намеса, поради което по време на строителството е с локален характер, а по време на експлоатацията ще бъде с широк териториален обхвати положителен знак на въздействие;
  
• 
  по честота – въздействието е временно и обективно присъщо в периода на строителството и постоянна в експлоатационния;
  
• 
  рискове за човешкото здраве – не се очакват, ако по време на строителството на обекта се спазват всички присъщи за съответната работа нормативни изисквания и експлоатацията се извършва от добре подготвен персонал;
  
• 
  кумулативен ефект – по време на строителството на обекта, при неспазване на технологичната дисциплина и Плана за организация и изпълнение на строителството е възможно да се проявят въздействия с кумулативен ефект върху някои компоненти на околната среда (напр. при разливи на гориво е възможно въздействие върху почвите, растителността и въздуха) по време на експлоатацията кумулативни ефекти са възможни само при неправилно боравене с препарати за растителна защита или торове; при стриктно спазване на нормативите и мерките за опазване на околната среда не се очаква кумулативен ефект;
  
• 
  стойност и уязвимост на пространството – при съществуващото състояние уязвимостта на пространството е висока поради обстоятелството, че територията се развива без организирано управление и може да приеме всякакво нерегламентирано присъствие – криминално депониране на битови или строителни отпадъци и земни маси, разкопаване и др.; предвидената функция на проучваната територия определя висока стойност на пространството предвид т.к. устройство на територията и характера на поддържането му определят висока й устойчивост по отношение състоянието на водите, почвите и въздуха;
  
• 
  превишени екологични стандарти за качество или пределни стойности – в границите на обекта няма очаквания за превишаване на екологични стандарти поради това, че всеки елемент от строителството и експлоатацията на обекта, вкл. и по отношение на влаганите материали се подчинява на най-добрите налични техники и изисквания;
  
• 
  последици върху пространства или пейзажи, които имат признат национален, общностен или международен статут на защита – няма доказани последици върху посочените пространства т.к. потенциална за Натура 2000 територия – “Било” е разположена на около 1000м от разглежданата територия а зона Бебреш – на около 5000м.
  

Обобщената оценка за видовете въздействие върху ландшафта в периодите на строителство и експлоатация на обекта е както следва:

Според геоботаническото райониране на страната (Бондев и др.1976), разглеждания район попада в Европейска широколистна горска растителната област, Илирийска провинция, Предбалкански окръг, Мездренски район. В изграждането на растителната покривка на провинцията, освен характерните растения с европейско и евроазиатско разпространение, участват и над 100 български ендемични растения. Предбалкански окръг се характеризира с изключително голямо видово разнообразие, с добре застъпени реликтни и ендемични (български и балкански) видове, каквито са водния габър (Ostrya carpiniflora), турската леска и др. На сухи терени се среща маклен (Acer monspessulanum), мизийски бук и др. В окръга се срещат и следните ендемични видове - Silene velcevii, Eranthis bulgaricus, Sedum steftscho, Chamaecytisus neiceffii, Crocus reticulates, Medicago rhodopaea, Chamaecytisus frivaldskianus, Seseli rhodopaeum, S. degenii, Oenanthe millifolium и др. В Мездренски район преобладават смесени гори от цер и благун, както и отделни петна от ксеротермни гори от космат дъб и смесени гори от космат дъб и келяв габър. На мястото на по-силно деградиралите гори са се формирали храсталаци от драка и вторични гори от келяв габър с преобладаване на мъждрян и маклен. На по-влажните северни склонове са разпространени гори от обикновен горун, на места с обикновен габър, полски клен и сребролистна липа.

В миналото, територията в която попада терена за голф, е била заета от ксеротермни гори от космат дъб и смесени гори от космат дъб и келяв габър на места примесен с цер и благун. Край реките и на равнинните терени са съществували гори от дръжкоцветен дъб и бряст. Растителността на Илирийската провинция се е разпределяла както следва (по литературни данни – Бондев):

1. Ксерофитна и ксеромезофитна микротермна растителност в габърово-горуновия горски пояс - Северноприсредиземноморска растителност

Коренна растителност - Гори от мизийски бук (Fageta moesiacae) - разпространени главно по-ниските части на северните склонове в района на Предбалкана. В повечето случай образува монодоминантни фитоценози. В тревната покривка на пролет се срещат, предимно луковични растения: Scilla bifolia L., Erythronium denscanis L., Isopyrum thalictroides L., Anemone ranunculoides L., Corydalis solida L., Cardamine bulbifera L., а от летните сциофити, като по-характерни са: Sanicula europea L., Galium odoratum L., Poa nemoralis L., и др. В изграждането на дървостоя на места участват и Carpinus betulus L., Acer campestre L., Tilia tomentosa Moench., Quercus dalechampii Ten., Q. cerris L., Q. fraineto Ten и др..

Смесени гори от мизийски бук (Fagus sylvatica ssp.moesiaca Hyelmq), келяв габър (Carpinus orientalis Mill.) и обикновен габър (Carpinus betulus L.) – тревната покривка е изградена предимно от характерните за буковите гори сциофити, предимно геофити – Erytronium dens-canis L., Anemone ranunculoides L., Allium ursinum L. и др., но често и видове, характерни за габъровите гори – Cardamine bulbifera L., Helleborus odorus W et K ex Willd. И др.

2. Ксерофитна и мезоксерофитна, микротермна и мезотермна растителност в ксеротермния дъбов пояс и в хълмистите равнини

Производна растителност - Гори и храсталаци от келяв габър (Carpineta orientalis) – възникнали са след деградацията на коренните гори и най-често след силно ерозиране на почвата (дори до разкриване на основната скала), и не рядко при деградацията на гори от Quercus Frainetto Ten., Q. dalechampii Ten, Q. policarpa Schur, Carpinus betulus L., Fagus sylvatica L., ssp.moesiaca, Tilia tomentosa Moench., и др., които постепенно се подменят с келяв габър. Горите са силно разредени, или на групи, а останалото пространство е заето от други видове храсти или от ксерофитни тревни видове. От храстите най-често се срещат Crataegus monogyna Jack., Viburnum lantana L., Cornus mas L., Rhamnus catharcticus L., Euonymus verrucosa Scop., Cotinus coggygria Scop., Clematis vitalba L., Hedera helix L., Syringa vulgaris L., Cornus sanguinea L., Corylus avellana L., Paliurus spina-christi и др. Тревната покривка е от видове, които са характерни и за коренните горски фитоценози, на мястото на които вторично са възникнали гори от келяв габър. Участват видовете Brachypodium sylvaticum P.B., Heleborus odorus, Dactylis glomerata L., Cruciata glabra L., Teucrium chamaedrys L., Carex brevicollis DC, Poa nemoralis L., Lychnis coronaria, Trifolium pannonicum, Lathyrus niger, Diplachne serotina, GeraniumLucidum, Veronica chamedrys, Primula veris и др..

3. Изкуствени насаждения от салкъм (Robinia pseudoacacia L.) – срещат се ограничено, на отделни места в съчетание с различни видове храсти.

4. Растителност в низините – мезофитна и хигрофитна микротермна растителност в низините, в котловинните полета и край реките

Производна растителност - селскостопански площи на мястото на гори от полски бряст (Ulmus minor Mill), полски ясен (Fraxinus oxycarpa Willd.), дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora C.Koch.) и др. – това са земи в миналото, заемани от горски фитоценози, с преобладаване на полски бряст, полски ясен, дръжкоцветен дъб, но впоследствие унищожени. Сега по тези места са създадени главно зеленчукови градини, рядко овощни или се отглежда царевица и др. култури.

При съществуващото състояние, извън селскостопанските земи са формирани тревни формации, предимно рудерална растителност – разнотревие. Естествените тревни ценози са пасищно-ливаден тип (мезофитни тревни формации - Festuseta pratensis, Alopecureta pratensis, Lolium perennis, Agrostideta stoloniferae и др.), а рудерализираните са следствие от промените в режима на ползване.

Територията, предмет на оценка е представена от земеделска земя - V, ІV и VІІ категория при неполивни условия и начин на трайно ползване – ниви, почти всички частна собственост. Теренът на игрището за голф граничи предимно с земеделски земи, ливади, на юг и с плодни дървета. През последните години, част от нивите не са използвани по предназначение. На две места през терена (по малките суходолия) е разположена високостъблена растителност - единични дървета от Populus и Salix, на отделни места шипка и къпина. Между терена, вътрешния път и в близост до съществуващото езерото е разположен растителен пояс предимно от Populus. Срещат се и други видове, (използвани при озеленяване на терена около езерото), но те попадат извън рамките на отредения терена за голф игрището.

При огледа на терена не са установени редки или защитени растителни видове.

Животинския свят в широк териториален обхват е разнообразен. Представители на бозайниците са сърна, елен, дива свня, лисица, заек. Представители на птиците са бял щъркел, черен щъркел, който обитава поречието на р.Витомерица, защитен вид, гълъбови, синигерови, сврака, сива врана. По време на прелет, в района на яз. Правец се срещат различини видове патици, гъски и др. От земноводните се срещат жаби-дървестници и змии.