Доклад за оценка степента на въздействие на


Картен материал с местоположението на всички елементи на ОУП спрямо защитените зони и техните елементи



страница21/21
Дата06.02.2018
Размер3.12 Mb.
#55703
ТипДоклад
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21

8. Картен материал с местоположението на всички елементи на ОУП спрямо защитените зони и техните елементи.

Картният материал е позициониран, като приложение към настоящия доклад – Приложение 2.

9. Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие, съобразно критериите по чл. 22 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

9.1. Пълна характеристика на плана: териториален обхват, обем, мащаб и други спецификации на ОУП, връзки на ОУП със защитените зони (ключови разстояния) и т.н.
Предложеният ОУП не е свързан с предходно реализирани
ИП, планиве и програми. Тези данни са разработени подробно в предходните точки от доклада.
9.2. Характеристика на други планове, програми и инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценявания план могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитените зони.

В т. 2. на настоящия доклад е представена пълна характеристика на известните към месец юни на 2015 г. планове, програми, проекти и инвестиционни предложения в границите на защитените зони.


9.3. Характеристики на защитените зони – предмет и цели на опазване, наличие на приоритетни типове природни местообитания и видове, фактори, допринасящи за природозащитната стойност на зоната, специфична значимост и/или уязвимост, елементи на защитената зона, чувствителни към промени, природозащитно състояние (благоприятно или не).
Направено е описание по този показател в т. 4. от доклада.

В териториалният обхват на общината попада част от защитена зона от Национална екологична мрежа съгласно Закона за биологичното разнообразие (обн. ДВ 77/2002 г.) BG0000106 “Хърсовска река“ за опазване на природните местообитания (включена в списъка ЗЗ, приет с Решение на Министерски съвет № 661/16.10.2007 г. обн. ДВ бр.85/2007 г.). Към момента зоната не е обявена със заповед с наложени режими и ограничения, съгласно ЗБР.

В рамките на Община Каолиново, само землището на с. Тодор Икономово попада в границите на защитена зона BG0000106 “Хърсовска река“: с. Тодор Икономово – 525, 20 ха или 13,10% от общата землището или 1,43% от общата площ на зоната. Съгласно проект на ОУП площта от 525, 20 ха, представлява около 1,79% от общата площ на общината.

В землището на с. Тодор Икономово са установени две местообитания:



  • 6240 *Субпанонски степни тревни съобщества

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че това местообитание по дедуктивен модел се среща на площ от около 715 дка в землището на с. Тодор Икономово, което е около 2,58% от общата площ на местообитанието в зоната.

Общата площ на местообитанието в границите на зоната е 2772,69   ха.



  • 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че това местообитание по дедуктивен модел се среща на площ от около 267 ха в землището на с. Тодор Икономово, което е около 5% от общата площ на местообитанието в зоната.

Теренните данни показват, че то е силно фрагментирано, поради проведени горско-стопански мероприятия.

Общата площ на местообитанието в границите на зоната е 5300,93 ха.
Резултатите от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, видове предмет на опазване и техните местообитания в защитена зона BG0000106 “Хърсовска река“ не попадат в землището на с. Тодор Икономово и обхвата на ОУП.
Предвижданията на ОУП не засягат местообитания и видовете предмет на опазване в BG0000106 “Хърсовска река“.
9.4. Област на въздействие.
а) Типове природни местообитания – предмет на опазване на защитените зони, в областта на въздействие на плана – площ, местоположение, приоритетност, уязвимост, състояние.
Не се очаква въздействие.
б) Местообитания и популации, на видовете – предмет на опазване в защитените зони, в областта на въздействие на плана.
Не се очаква въздействие.
9.5. Степен на въздействие върху типове природни местообитания – предмет на опазване в защитените зони, в областта на въздействие на плана.

Направена е подробна характеристика в точка 5. от доклада, която показва, че степента на въздействие върху местообитания – предмет на опазване на защитена зона BG0000106 “Хърсовска река“ е „0“ (виж предложената методика за оценка).


9.6. Степен на въздействие върху местообитания и популации на видовете – предмет на опазване на защитените зони, в областта на въздействие на плана.
Направена е подробна характеристика в точка 5. от доклада, която показва, че степента на въздействие върху местообитания и популации на видовете – предмет на опазване на защитена зона BG0000106 “Хърсовска река“ е „0“ (виж предложената методика за оценка).
9.7. Въздействия върху природозащитните цели и целостта на защитените зони.
В предходните точки от доклада е направен и анализ на въздействието. Целостта защитената зона няма да бъде повлияна и променена, тъй като не ги засяга. Предвидените дейности не противоречие с целите на опазване на защитената зона.
В резултат от изпълнението на ОУП, няма да бъде повлияно благоприятното природозащитно състояние на природните местообитания, на местообитанията и на популациите на видовете, представляващи предмет на опазване в защитената зона от Националната екологична мрежа, предвид определенията на § 1, т. 1 и 2 от Допълнителната разпоредба на Закона за биологичното разнообразие.

ОУП няма да предизвика фрагментация на природни местообитания. Крайното заключение от настоящия доклад за оценка е, че предметът на опазване в защитените зони от Националната екологична мрежа няма да бъде значително увреден. При спазване на предложените общи мерки, ОУП няма да има значително отрицателно въздействие върху природни местообитания от списъка на Приложение № 1 към Закона за биологичното разнообразие и местообитания на видове от Приложение № 2 на същия закон.


9.8. Възможни смекчаващи и/или възстановителни мерки.
Не е необходимо предвиждането и изпълнението им.
9.9. Наличие на алтернативни решения и свързаните с тях възможности за промени на ОУП.
Не е необходимо предвиждането и изпълнението им.
9.10. Наличие на причини от първостепенен обществен интерес за реализиране на ОУП или съображения, във връзка с човешкото здраве, обществената сигурност или благоприятни въздействия върху околната среда.
Такива причини не са на лице.
9.11. Предложени компенсиращи мерки.
Не е необходимо прилагането на компенсиращи мерки, тъй като липсва въздействие, поради което се препоръчват някои общи превантивни мерки, а именно:

1. Преди реализирането на всеки конкретен елемент на ОУП (за всяко отделно инвестиционно предложение), да се преминава процедура по реда на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и по реда на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР);

2. Инвестиционни предложения/планове, програми или проекти, за които се изисква провеждане на процедура по реда на глава шеста от ЗООС - ОВОС/ЕО и оценка на степента на въздействие с предмета и целите на опазване на защитените зони по реда на ЗБР, да се одобряват само след произнасяне със съответния административен акт за съгласуване от компетентните органи по околна среда и при съобразяване на препоръките от извършените оценки, както и с условията на съответния административен акт.
10. Наличие на обстоятелства по чл. 33 Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), включително доказателства за това и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл. 34 ЗБР - когато заключението по т. 9 е, че предметът на опазване на защитената зона ще бъде значително увреден от реализирането на ОУП и че не е налице друго алтернативно решение.

Не са на лице обстоятелства по чл. 33 от ЗБР.

Обхвата на действие и предвижданията на ОУП на Община Каолиново, не засяга пряко или косвено територии, местообитания и видове предмет на опазване в BG0000106 “Хърсовска река“. Не се очаква значително увреждане на предметът на опазване в BG0000106 “Хърсовска река“.
11. Информация за използваните методи на изследване, включително времетраене и период на полеви проучвания, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация.

Камерална фаза

Определянето на висшите растения (без мъховете) е по следва Делипавлов & Чешмеджиев (2003). Местообитанията от Директива 92/43 на EEC (1992) са определени в съответствие с Interpretation Manual of European Habitats (2007), Кавръкова и др. (2009) и Законът за биологичното разбооразие (2007).

Изготвянето на настоящия доклад и обобщаването на теренните данни са крайния етап на тази фаза.
Теренни проучвания

Теренните проучвания се проведоха през месеците май и юни, когато е оптимума на развитие на храстовите, тревните и горските съобщества в района на изследване. С помощта на изготвената карта на Общия устройствен план на Община Каолиново, както и на GPS.

Местата, в които се предвижда антропогенно въздействие са локализирани. След обхождане на засегната територия е направен кратък списък на разпространените висши растения, като основен акцент е отделен на консервационно значимите видове. В случаите когато се засяга природно местообитание от Директива 92/43 на EEC (1992) е направено и фитоценотично описание по метода на Браун-Бланке (Braun-Blanquet 1965, Westhoff & van der Maarel 1973).

Пробните площадки са поставяни в хомогенни и представителни за растителните съобщества участъци. В европейската фитоценология липсва общоприето стандартизиране на размера на пробните площадки в зависимост от растителността, която се изследва (Dengler et al. 2009). Приема се, че размерът на пробната площадка, трябва да е “минималната територия за проявление на растителното съобщество” (minimal area), т.е. най-малката територия, в която се срещат всички видове разпространени в него или поне 90 % от тях.

Размерът на пробните площадки е стандартизиран според Chytrý & Otýpková (2003), като за тревните съобщества е 16 m2.

В случаите когато има ясен доминиращ вид в съобществото той също е посочен. Специално внимание е отделено на оценката на антропогенното въздействие, което е оценявано в зависимост от навлизането на рудерални видове, замърсеността с битови отпадъци, отдалечеността от селища, сметища и др.


Таксономията на висшите растения (без мъховете) следва Делипавлов & Чешмеджиев (2003), но също така отделни справки са правени по Кожухаров (ред.) (1992).

Всяко описание съдържа идентификаторен номер, локалитет, GPS координати (WGS84). Също така е събрана информация и за стандартните екологични характеристики.

11.2. По компонент фауна.

За изготвяне на настоящия доклад са извършени основни едномесечни теренни наблюдения в периода 15.04.2015 г. – 30.06.2015 г., обхващащи района на Община Каолиново, през светлата и тъмната част на денонощието. Използвани са някои утвърдени от Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие методики, публикувани на интернет-страницата на Изпълнителната агенция по околна среда:



Безопашати земноводни

- Отчитане броя на индивидите. Претърсва се целия обект. Отчитат се всички адултни, субадултни и ювенилните екземпляри;

- Отчитане на броя на клумпени, шнурове и единично снесени яйца;

- В определените места, съобразно с конкретните особености на хабитати се определят трансекти, или набелязват работни площадки, в които се извършва търсенето и отчитането на животните.

Опашати земноводни

- Претърсване на целия обект. Организират се нощни наблюдения, тъй като тогава активността на животните е по-голяма. Отчитат се само възрастни и субадултни индивиди, като регистрираните и преброени ларви могат да се водят в отделен отчет;

- Отчитане на броя на намерените яйца, както и броя на местата, в които са открити яйца.

Влечуги (костенурки)

- Трансектен метод.

Регистрират се всички открити индивиди: възрастни, субадулти и ювенилни.

- Площадков метод.

В конкретния случай се работи с определена работна площадка, в която се извършва търсенето на животните.

Птици (тези методи, в съчетание с наръчника „Прилепите - методика за изготвяне на ОВОС и ОС” са използвани и за прилепи)

- Съчетаване на маршрутен (трансектен) и стационарен метод. Стационарно наблюдение от една точка в продължение на 2 часа.

При проучванията на фауната в района са използвани и данните от следните литературни източници: Бигон и др. (1989а,б), Ботев & Пешев (1985), Бешков & Нанев (2002), Костадинова (1997, 2002), Нанкинов (2000), Нанкинов и др. (1997), Наумов & Станчев (2004), Петров (1990), Симеонов § Мичев (1991), Симеонов и др. (1990), Костадинова & Михайлов (2002).


Литература
Делипавлов, Д. & Чешмеджиев, И. (ред.). 2003. Определител на растенията в България. Академично издателство на Аграрния У-т, Пловдив.

Закон за биологичното разнообразие. Държавен вестник бр. 94/16.11.2007, стр. 2-44.

Кавръкова, В., Димова, Д. Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., & Раковска. Р. (ред.). 2009. Ръководство за определяне на местообитанията от европейска значимост в България. Второ преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма и федерация “Зелени Балкани”.

Braun-Blanquet, J. 1965. Plant Sociology. The Study of Plant Communities. Hafner Publishing Company. New York and London.

Chytrý, M., Otýpková, Z. 2003. Plot sizes used for phytosociological sampling of European vegetation. – Journal of Vegetation Science, 14: 563-570.

Dengler, J., Löbel, S. & Dolnik, Ch. 2009. Species depends on plot size – a problem for vegetation classification and how it can be solved. – Journal of Vegetation Science., 20: 754-766.

Interpretation Manual of European habitats. 2007. EUR27. Europea Commission, DG Environment, Brussels.

Westhoff, V. & van der Maarel, E. 1973. The Braun-Blanquet approach. In: Whittaker, R. H. (ed.) Ordination and classification of plant communities, pp. 617-737. W. Junk, The Hague, NL.

Асенов А. 2006. Биогеография на България, София, ЕТ „АН-ДИ-Андриян

Тасев”.


Ботев, Б., Пешев, Ц. (ред.). 1985, 2012 г. Червена книга на Република България. Т.2: Животни. София. БАН

Бешков, В., Нанев, К. 2002. Земноводни и влечуги в България. Изд. Pensoft;Българско дружество за защита на птиците – база данни - www. bspb.org.

Второ издание на Червена книга на Република България, 2011 г., том 2 – животни, ИБЕИ-БАН.



Георгиев, Г. 2004. Националните и природните паркове и резерватите в

България. ИК “Гея-Либрис”, София, 294 с.



Груев, Б., Кузманов., Б. 1994. Обща биогеография. Университетско

издателство “Св. Кл.Охридски”, София, 498 с.



Карапеткова М., Александрова-Колеманова, К., Живков, М. 1993. Сладководните риби на България.

Карапеткова, М., Живков, М. 1993. Рибите в България. Изд. “Гея-Либрис”, София.

Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие, Том 1, 515-547.



Кожухаров, С. (ред.). 1992. Определител на висшите растения в България. Наука и изкуство, София.

Костадинова, И. 1997. Орнитологично важни места в България – БДЗП, Природозащитна поредица, кн. 1, София, 176 с.

Костадинова, И. 2002. Опазването на места – един от ключовите подходи

в опазването на биоразнообразието. В: Наръчник за НАТУРА 2000 в България, БДЗП, Природозащитна поредица, кн. 5. Костадинова И., Михайлов, М. (съст.). БДЗП, София.



Костадинова, И. & Граматиков, M. 2000. Природозащитна поредица на БДЗП – книга № 11 - Орнитологично важни места в България и Натура 2000.

Костадинова, И., Граматиков, М. (ред.). 2007. Орнитологично важните места в България. Второ допълнено издание. Българско дружество за защита на птиците – Природозащитна поредица, БДЗП, София.

Костадинова, И., Михайлов, M. (съст.). 2002. Природозащитна поредица на БДЗП № 3. БДЗП. София.

Нанкинов, Д. 2000. Застрашените животни в България. Изд. Pensoft,

София, 146 с.



Нанкинов, Д., Симеонов, С., Мичев, Т., Иванов., Б. 1997. Фауна на България, Aves, Част 2, т. 26, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов” и Издателство ―Пенсофт;

Натура 2000: http://www.natura2000bg..org;



http://registers.moew.government.bg/ovos/

http://registers.moew.government.bg/eo/

Наумов, Б., Станчев, М. 2004. Земноводни и влечуги в България и Балканския полуостров. Електронно издание на Българското херпетологично дружество. www.herpetology.hit.bg;

Симеонов С., Мичев, Т. 1991. Птиците на Балканския полуостров. Изд.

„Петър Берон”, София;



Симеонов, С., Мичев, Т., Нанкинов, Д. 1990. Фауна на България. Том 20, Изд.на БАН, София.
При разработване на материала са използвани и следните документи: Инструкция за оценка на защитени зони по чл. 7 ал. 3 във връзка с чл. 6 ал. 1 т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, включващи местообитания на видове птици; Стандартни формуляри за набиране на данни за защитените зони, изд. МОСВ; Заповеди за обявяване на защитените зони, изд. МОСВ; Резултати от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I”, МОСВ – НСЗП.

12. Документи по чл. 9, ал. 2 и 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.


  1. Декларация на експертите съгласно чл. 9 ал. 3 от Наредбата.

  2. Документи за завършено висше образование, с образователно-квалификационна степен “магистър”;

  3. Документи, удостоверяващи стаж по специалността, съгласно чл. 9 ал. 1 т. 2 и т. 3 от Наредбата.




Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница