Терени с обекти на културно наследство (Ткин)

Това са обособени терени, с разположена недвижима културна ценност (НКЦ) в тях и обхващат 34.46 ха. Те са със самостоятелен устройствен режим и специфични особености и изисквания по смисъла на чл. 79 от ЗКН. Конкретните устройствени параметри се определят с ПУП.

Възложител: ОБЩИНА КАОЛИНОВО

Адрес: Област Шумен, Община Каолиново, гр. Каолиново 9960, пл. "Украйна" № 4

Кмет: НИДА НАМЪКОВ АХМЕДОВ

Централа: Тел.: +3595361 - 2210

Факс: +3595361 – 2110, +3595361 - 2105

Планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване в обхвата на община Каолиново. (землище с. Тодор Икономово, тъй като това е единственото землище в рамките на общината, в което попада част от защитена зона BG0000106 “Хърсовска река“).

3. 
   Описание на елементите на ОУП, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми, проекти и инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитените зони от Националната екологична мрежа.
   

Балансът показва данните от съществуващото положение и от проектното предвиждане. По данните от съществуващото положение се отличава преобладаването на обработваемите земи-ниви, заемащи 57.84 % от цялата територия на общината, следвани от гори и горски земи с 22.60 % и необработваемите земи – 7.52 %. Най – малък дял от земеделските земи имат трайните насаждения с 1.43 %. В тази насока ОУПО Каолиново предвижда насоченост към социално-икономическото развитие и усвояване на земеделския потенциал.

По съществуващи строителни граници, площта на населените места представлява 5.55 % от територията на цялата община. С предложеното разширение на строителните граници, площта на територията нараства с 0.06 %.

Подробни данни, за съществуващо и проeктно положение по вид територия и вид собственост, са показани в приложените баланси – Приложение 1.

В териториалният обхват на общината попада част от защитена зона от Национална екологична мрежа съгласно Закона за биологичното разнообразие (обн. ДВ 77/2002 г.) BG0000106 “Хърсовска река“ за опазване на природните местообитания (включена в списъка ЗЗ, приет с Решение на Министерски съвет № 661/16.10.2007 г. обн. ДВ бр.85/2007 г.). Към момента зоната не е обявена със заповед с наложени режими и ограничения, съгласно ЗБР.

В рамките на Община Каолиново, само землището на с. Тодор Икономово попада в границите на защитена зона BG0000106 “Хърсовска река“: с. Тодор Икономово – 525, 20 ха или 13,10% от общата землището или 1,43% от общата площ на зоната. Съгласно проект на ОУП площта от 525, 20 ха, представлява около 1,79% от общата площ на общината.

Скалисто суходолие на Хърсовска река, разположено в Добруджа, югоизточно от град Силистра. На север достига до с. Войново, на юг до с. Безмер, като обхваща и суходолието на изток от село Попрусаново до село Средище. Мястото представлява суха речна долина, където водите се губят в карстовия терен. Значителна част от суходолието, главно по хълмовете, е покрита с първични дъбови гори от цер /Quercus cerris/, на места примесени с граница /Quercus pubescens/ и виргилиев дъб /Quercus virgiliana/. Речното корито е обрасло със смесени гори от обикновен габър /Carpinus betulus/ и полски клен /Acer campestre/, а на места и с вторични гори и храсталаци от келяв габър /Carpinus orientalis/, както и изкуствени тополови насаждения. Ливадите по суходолието са обрасли с ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/ и др. и по-рядко с мезоксеротермна растителност (Бондев, 1991). Долината е сравнително права, но при село Кутловица образува много завои. На много места по суходолието има отделни ниски скали и скални масиви, които в южната и северната му част се издигат до 60-70 м височина. Около суходолията са разположени селскостопански площи.

В района на Хърсковска река досега са установени 109 вида птици, от които 23 са вписани в Червената кнога на България (1985). От срещащите се видове 47 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 e включен 1 вид, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 15 вида, в SPEC3 - 45 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 31 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 30 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Суходолието на Хърсовска река е едно от най-значимите места в страната за червения ангъч /Tadorna ferruginea/, късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/, черната каня /Milvus migrans/, малкия креслив орел /Aquila pomarina/ и белоопашатия мишелов /Buteo rufinus/, където тези видове гнездят в значителни количества. По Хърсовска река са се срещат представителни гнездови популации и група от видове, характерни за откритите пространства и преходните местообитания на границата на гората – градинската овесарка /Emberiza hortulana/, синявицата /Coracias garrulus/, горската чучулига /Lullula arborea/, полската бъбрица /Anthus campestris/, червеногърбата сврачка /Lanius collurio/ и челночелата сврачка /Lanius minor/. В района преди много години са гнездили белоглавият лешояд /Gyps fulvus/ и скалният орел /Aquila chrysaetos/. Реещите се птици използват суходолието на Хърсовска река като миграционен коридор – част от западно-черноморския прелетен път Via Pontica. Независимо че не са правеницялостни проучвания на миграционните потоци в района, е установено че от тук прелитат ята бели щъркели /Ciconia ciconia/, а също и грабливи птици, включително световно застрашеният степен блатар /Circus macrourus/.

Хърсовска река е заобиколена от земеделски земи и е частично изолирана от други територии поддържащи подобни местообитания, с изключение на ОВМ “Лудогорие”. Поради наличие на селища по границите на мястото достъпа до определени части от него е силно улеснен. Територията е чувствителна към дейности причиняващи безпокойство на птиците, особено на тези гнездящи по скалите – скално катерене, делта- и парапланеризъм, иманярство, както и туристически дейности през гнездовия период. Ловът и бракониерството също водят до безпокойство на птиците. В района се все още съществува като практика отстрелването на грабливи птици и сови за трофеи или под предлог че са вредни, както и вземането на млади птици от гнездата им. Сечите в горите, включително голите сечи, както и горските пожари влошават качеството на горските местообитания и безпокоят птиците по време на гнездовия период. Интензивното земеделие, включващо употребата на изкуствени торове, пестициди, инсектициди и дори отрови има директно отрицателно влияние върху птиците и тяхната хранителна база.

Целите на защитената зона са:

• 
  запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видовете и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  
• 
  запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
  
• 
  възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видовете, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

Предмет на опазване:

• 
  6110 *Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi
  

Отворени ксерофилни пионерни съобщества върху плитки варови­кови или алкални почви с преобладаване на пролетни едногодишни и сукулентни растения, най-често Sedum album, S. acre, S. hispanicum om съюз Alysso alyssoidis-Sedion albi. Фор- мират неголеми петна в карсто­вите райони в ниските – до 700-1000 т н.в., континентални региони на страната. Подобни съобщества могат да възникнат върху изкуствени субстрати – депозити от кариери, но те не бива да се вземат под вни- мание. От тях също трябва да се изключат и терофитните средиземноморски степи – клас Thero-Brachypodietea, които се срещат в най-южните части на страната. Растения: Alyssum alyssoides, Acinos arvensis, Arabis recta, Arenaria serpillifolia, Cerastium spp., Erophila vema, Jovibarba heuffelii, Holosteum umbellatum, Med­icago minima, Minuartia setacea, Poa bulbosa, Paronychia cephalotes, Saxrfraga tridactylites, Sderanthus annuus, Sedum spp., Sempervivum spp., Teucrium mon-tanum, Syntrichia ruralis, Grimmia pulvinata. Ниските карстови райони в цяла България – Предбалкана, су- ходолията на Лудогорието, каньоните в Дунавската равнина, ниските планини в Западна България (Софийско). 40А0, 6210, 6240, 6250, 62А0, 91Н0, 91М0. Навсякъде това местообитание заема малки площи и образува комплекси в зависимост от съотношението на голите скални раз­крития и местата с тънката почвена покривка с много- годишните тревни съобщества от клас Festuco-Brometea и с отворените ксеротермни гори и храсталаци, които на та- кива места са домини­рани най-често от Quercus pubescens, Fraxinus ornus, Carpinus orientalis, Paliurus spina-christi.

Общата площ на местообитанието в границите на зоната е 37,94 ха.

• 
  6210 *Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)
  

Съгласно данните от проект "Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", показват, че това местообитание не е налично в землището на с. Тодор Икономово.

Общата площ на местообитанието в границите на зоната е 609,61  ха.

• 
  
  Изтегляне 3.12 Mb.
  
  Сподели с приятели: