Доклад за оценка за съвместимост обединение "визия 21" дззд гр. Попово, септември, 2015 г
Пространствено развитие на общината
Изтегляне 2.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.3.2.2. Транспортна и техническа инфраструктура.
- 2.3.2.3. Водоснабдителна мрежа
- 2.3.2.4. Канализационна мрежа
- 2.3.2.5. Електроснабдителни мрежи
- 2.3.2.6. Телекомуникационни мрежи
- 2.3.2.7. Газопреносна мрежа
2.3.2. Пространствено развитие на общината2.3.2.1. Урбанизирани територии.За територията на гр. Попово и землището му има изработен и влязъл в сила ОУП, одобрен с Решение № 39/30.09.2010 г. на Общински съвет Попово. ОУП - гр. Попово цели със средствата на устройственото планиране да създаде условия за повишаване качеството на жизнената среда, усъвършенстване на градската структура, оптимизиране на комуникационната система и на взаимодействието на града с крайградските територии, усъвършенстване на зелената система и екологичните условия на града. В рамките на землището на гр.Попово предвижданията на ОУП-гр.Попово също се запазват, но се предвиждат и допълнителни зони за развитие по основните входно-изходни направления – главно по връзките на града с бъдещото трасе на АМ „Хемус”. Това са направленията Попово-Бяла (път II-51), Попово-Русе (път III-202) и Попово-Разград (път III-204). По тези направления са предвидени нови смесени многофункционални зони, тъй като се очаква активизиране на тези връзки след изграждането на магистралата. По отношение на устройствения им статут – всички населени места имат действащи стари регулационни планове. Част от тези регулационни планове са изработени в 20-те и 30-те години, а друга част – през 70-те и 80-те години на миналия век. Като цяло, ОУПО-Попово предвижда запазване на строителните (регулационни) граници на населените места. Демографските прогнози за развитие на всички населени места в общината са негативни, поради което не се налага увеличаване на жилищните територии. Селищните територии в рамките на строителните граници се устройват основно с режим Жм-о, с изключение на терените с обществени функции (кметство, училище, детска градина, църква и др.), които се устройват с режим Оо-о, както и съществуващи зелени площи и дерета – с режим Тоз-о. Съществуващите гробища към селата се обособяват с режим Тгп-о, като почти навсякъде са предвидени разширения. Обособени са и съществуващите стадиони и спортни терени – с режим Тса-о. На територията на съществуващите стопанските дворове се обособява устройствена зона за производствено-складови дейности – Пс-о, като в по-големите села с активни стопански дейности се предвижда разширението им. В много от селата по основните входно-изходни пътища са предвидени земеделски зони с допустима промяна на предназначението (Сср-о) – за обезпечаване на бъдещи нужди на развитието на населените места (както за жилищни, така и за стопански дейности). По този начин, въпреки много пестеливото увеличаване на урбанизираните територии в рамките на общината, се залага известна гъвкавост в плана – при възникване на инвестиционни намерения в населените места или необходимост от допълнителни терени за тяхното пространствено нарастване. Имаки предвид основните структуроопределящи фактори в общината, спецификата на природните дадености, потенциали, икономическо състояние и перспективи, както и състоянието на населените места, предопределят три пространствени направления в настоящия общ устройствен план за пространствено развитие на територията на Община Попово.
2.3.2.2. Транспортна и техническа инфраструктура.Пътна мрежа Основен фактор за бъдещото развитие на пътната мрежа в Община Попово ще окаже преминаването на автомагистрала „Хемус“ през територията на общината. АМ „Хемус" е със стратегическо значение както за развитието на община Попово, така и на цяла Северна България. Изграждането й е обект на голям публичен интерес. С изграждането на АМ „Хемус“ ще се осигури бърза и удобна връзка в посока изток-запад. Предвидените пътни възли на магистралата с път II-51 около Ковачевско кале, с път III-202 и път III-204 ще осигурят комфортни връзки на регионалните пътища с интензивен трафик и важно икономическо значение. Предлага се в програмата да се включат следните дейности: Републиканска пътна мрежа:
Общински пътища:
Железопътна мрежа Железопътната мрежа на страната, вкл. територията на Община Попово, е с висока степен на изграденост и електрификация и е в състояние да задоволи значително по-високо търсене на транспортни услуги. Железопътният пътнически транспорт има сериозен потенциал за развитие, който до голяма степен зависи от модернизацията на железопътната мрежа, гарите и достъпа до тях, създаването на удобства за пътниците. В републикански мащаб 80% от гарите и особено спирките извън населени места за без заслони и довеждащ транспорт и не създават усещане за предимствата на железопътния превоз, като евтин и удобен транспорт. Необходимо е да се интегрира по-добре железопътната инфраструктура с общинските инфраструктурни планове. Гарите и спирките трябва да се превърнат в удобни и привлекателни места за пътуване с паркинги и удобства за престой и изчакване на транспорта – ж.п. и автомобилен. По отношение на сградния фонд, гари и обслужващи постройки за товарните превози е необходимо да се подобри поддръжката им, санитарно-хигиенните норми, да се осигури достъпност за лица с намалена подвижност, сградите да отговарят на изискванията за енергийна ефективност и привеждането им в съответствие с европейските директиви. Като необходимост може да се посочи извършване на подновяване и средни ремонти с релси тип 60 за достигане на проектните скорости от 130 км/ч. През територията на община Попово преминава 2-ра железопътна линия, която в тази си част попада в „разширената“ TEN-T мрежа и нейното развитие е включено в редица основни стратегически документи, които ДП НКЖИ изпълнява. Към момента ДП НКЖИ няма подготвени проекти, свързани с промяна на съществуващото трасе на железопътната линия, попадаща в обсега на община Попово, но с цел развитие на железопътната мрежа е идентифициран проект „Възстановяване на проектните параметри на железопътния участък Горна Оряховица –Каспичан“ – с индикативна стойност 466 млн. лв., потенциални източници за реализация на проекта са национално финансиране и/или държавен заем от МФИ и период за изпълнение до 2022г. По отношение на сградния фонд, попадащ на територията на общината в ДП НКЖИ няма подготвени проекти за реконструкция и модернизация на гари и спирки. Дейностите, които се предвиждат се свързани с текущото им поддържане и експлоатация. 2.3.2.3. Водоснабдителна мрежаНАСОКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ВОДОПРОВОДНАТА МРЕЖА На външната водопроводна мрежа и съоръженията към тях
На разпределителната водопроводна мрежа
ПРОЕКТНА ГОТОВНОСТ
2.3.2.4. Канализационна мрежаОбщи насоки за развитие на канализационната мрежа и очаквани резултати
С изпълнение на предвидените дейности, ще бъдат постигнати следните резултати:
Насоки за развитие на канализационната мрежа на гр.Попово
Насоки за развитие на канализационната мрежа на агломерация Попово Агломерация Попово включва населените места, отпадъчните води от които могат да се включат в ПСОВ – Попово. Освен гр.Попово с кварталите Невски и Сеячи, това са още селата Кардам, Дриново и Светлен. На база наличните проектни разработки, основните насоки за развитие на канализационната мрежа на агломерацията за постигане на 90% свързаност на населението, са следните:
Насоки за развитие на канализационната мрежа на останалите населени места
Обхват на проучванията на канализационните зони:
ПРОЕКТНА ГОТОВНОСТ
2.3.2.5. Електроснабдителни мрежиУсреднени стойности на натоварването за:
През зимните месеци подстанцията е натоварена 30 % . Натоварването през най-силните периоди на консумация показва, че подстанцията има големи запаси за ново присъединяване на потребители. Това, а и рехабилитираните далекопроводи, обуславя липсата на необходимост за развитие на електроенергийната мрежа на Община Попово в часта изграждане на подстанции и далекопроводи. Очакваното развитие на промишлените и другите видове дейности на територията на община Попово, респ. очакваните нови електрически товари като следствие от това, налагат съответстващо развитие на електроенергийната мрежа в часта изграждане на нови ТП и свързването им към мрежата СН. 2.3.2.6. Телекомуникационни мрежиНай-масово разпространена е телефонната съобщителна система, като всички населени места и урбанизирани територии са телефонизирани. Приложената схема за телефонизация показва трите основни групи телефонни кабели извън населените места:
Показани са трасетата на кабелите и техният тип и капацитет. Всички кабели са подземни и осъществяват връзка между телефонния център в гр.Попово и селищните телефонни централи по отделните села. Част от кабелите имат характер и на транзитно преминаващи – предназначени за връзка със селища извън територията на община Попово или за други специфични нужди. БТК АД засега не предвижда развитие на основната междуселищна мрежа. Далекосъобщителният оператор е на мнение, че съществуващата изграденост на междуселищната мрежа е в състояние да поеме нуждите както понастоящем, така и в перспектива. Мобилните оператори са покрили територията на общината и насоката за развитие е подобряване нивото на сигнала и количеството и качествоно на предлаганите услуги. Възможно развитие е модернизацията на селищната мрежа , както и изграждането на локални оптични мрежи в населените места. Извършва се модернизация и разширяване на аналоговата съобщителна мрежа и развиване на цифрова съобщителна мрежа на територията на Община Попово. Това ще позволи рязко да се повиши качеството на предоставяните услуги, което ще рефлектира върху бързината и ефективността на бизнес услугите. Специално внимание се обръща на осигуряването на информационната инфраструктура и информационното обслужване, което се осъществява от държавно-публичните структури, от организации, формирани на пазарен принцип, така и от неправителствени организации. През територията на община Попово преминава и международен оптичен кабел, който е част от Балканският оптичен пръстен (Balkan Fiber Optic Ring - BFOR). Той е създаден с цел да изгради нова телекомуникационна инфраструктура на територията на България и съседните страни, която да се управлява от едно място и предоставя надежни услуги на световните оператори, използващи транзитен пренос през Балканите между Европа и Азия. Българската част от BFOR свързва Румъния, Турция и Гърция по най-краткия възможен маршрут. Трасето на оптичния кабел на територията на Република България е с направление Русе – Сливен – Свиленград, като пресича цялата територия на Община Попово от север на юг и преминава през няколко населени места, включително и през гр.Попово.
През територията на Община Попово преминават проектните трасета на два големи транзитни преносни газопровода:
Трасето на газопровода, е съобразено с разположените на територията на страната защитени зони и територии, и произтичащите от тях ограничения, формулирани в Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии. Трасето е съобразено с необходимите отстояния от съществуващите обекти (населени места и селищни образувания, инфраструктурни обекти, паметници на културата и др. обекти), формулирани в действащите нормативни актове. Предвижда се газопроводната тръба да бъде стоманена, с диаметър Ø1422mm (56”), дебелина от 22÷30 mm и проектно налягане DP=100 barg. Този диаметър може да претърпи последващи промени в следствие преговорите с консорциума, експлоатиращ находището Шах Дениз ІІ, като диаметърът може да се редуцира до 48” (1228,8 mm) или до 42” (1075,2 mm). Поради причина, че проектният диаметър на газопровода при всички случаи ще надвишава 1000 mm, се прилагат изискванията за минимален размер на сервитута на газопровода, предвидени в чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредбата № 16 от 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти и т. 5 от Приложение № 3 към същата разпоредба. Поради това промени в ширината на сервитутната ивица не се налагат. По цялата си дължина газопроводът ще бъде положен подземно, с минимално покритие 1.00 m. По трасето на газопровода се учредяват сервитутни зони съобразени с технологичните нужди за изграждането му и експлоатацията на съоръженията. Сервитутната зона на трасето е съобразена с разпоредбите на чл. 64 от Закона за енергетиката и обхваща както правото на прокарване на линейната част на съоръжението, така и правото на преминаване на хора и техника за времето на цялостната експлоатация на газопровода и ограниченията в ползването на имотите, предвидени за прокарване на трасето. Ширината на сервитутната зона на Газопровода в земеделски територии е 36m несиметрично разположена на 12 m и 24 m спрямо оста на тръбата, а в горски територии и земеделски територии заети от трайни насаждения, сервитутната ивица е симетрична, с размер 30 m или 15 m+15 m. Размерите на сервитутните зони са съобразени с изискванията, предвидени в Наредба №16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти като е използвана възможността, съгласувано с Министерство на икономиката и енергетиката и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, същите да бъдат намалени под минималните. Към газопровода ще се изградят технологични съоръжения и площадки. В траншеята на газопровода, покрай газопроводната тръба ще бъде изпълнен оптичен кабел, положен в HDPE-тръба. Дължината на газопровода през територията на Община Попово е 39.5 км, а засегнатите площи са 1398,5 дка. Според основното предназначение на засегнатите имоти площите са - Територия на транспорта- 6 дка, Земеделска територия – 1269.5 дка, Горска територия – 121,5 дка, Територия, заета от води и водни обекти – 1,5 дка
Проектът „Южен поток” представлява строителство на газопровод, преминаващ през акваторията на Черно море, предназначен за доставка на руски природен газ за страните от Централна и Южна Европа. Трасето на газопровода условно е разделено на: морски участък - през акваторията на Черно море и сухопътни участъци. Участъкат на газопровода „Южен поток”, разположен на територията на Република България, е част от преносния газопровод „Южен поток”, преминаващ през териториите на страните от Централна и Южна Европа. Трасето на газопровода се състои от основна тръба и лупинги – стоманени тръби с DN1400. Връзките между двете тръби в района на крановите възли са със стоманени тръби с диаметър DN1000. Проектният срок на експлоатация на газопровода е 50 години. На територията на Община Попово трасето на газоповода навлиза при километър 160,5 от началото на българския участък. Преминава през земеделски земи около 700м, след което навлиза в горски участък. При км 162,5 газопровода излиза от гората, пресича газоповод DN700 (северния полупръстен на националната газопреносната система на Република България) и продължава успоредно на него от южната му страна през обработвеми земи. Пресича малка река и общински път TGV2125 (км 163,5 – между селата Маково и Еленово). Заобикаля от юг село Еленово, пресича газоповода DN700 и продължава успоредно от северната му страна. Пресича общински път RAZ1111 (км 165,8 – между селата Дриново и Еленово). Минава северно от с.Дриново, пресича републикански път ІІІ-204 (Попово-Разград) на км 170,1 и два електропровода ВЛ 110kV. При км 173,1 североизточно от с.Кардам се разполагат площадките на съоръжения. Трасето заобикаля от север с.Кардам, пресича река Черни лом (км 174,6) и продължава през земеделски земи. При км 177,5 пресича газопровода DN700 и продължава успоредно от южната му страна. Пресича републикански път ІІІ-2002 (км 178 – между Попово и Зараево) и продължава на запад през обработваеми земи. Пресича републикански път ІІ-202 (км 180,9 – между Попово и Гагово) и общински път TGV1121 (км 182,1 – между Попово и Паламарца). При км 182,7 трасето се отдалечава на юг от газопровода DN700 заобикаляйки помпена станция южно от с.Паламарца. От км 184,5 трасето се разполага успоредно и на проектен газопровод „Набуко” DN1400. Пресича газопровода DN700 на км 185,3 и чупи на запад, като върви успоредно на северната му страна. Пресича Калакочдере на км 186,5 и след 300м трасето чупи на северозапад за да заобиколи на безопасно разстояние с.Ковачевец, след което отново продължава на запад през земеделски земи. При км 190,1 са разположени площадки на съоръжения. Трасето продължава на запад, пресича дере и върви през земеделски земи минавайки северно от с.Водица, пресича общински път TGV1137 (км 193,6 – между Водица и Цар Асен), газопроводното отклонение от северния полупръстен на националната газопреносната система на Република България за гр.Русе - стоманена тръба DN500 (км 196,1) и общински път TGV1138 (км 196,5 – между Водица и Осиково). При км 197,2 отново се доближава до газопровода DN700 и газопровода „Набуко”. Върви успоредно на гадопровода DN700 от северната му страна и навлиза в горска територия южно от с.Осиково. След около 2 км трасето излиза от гората и от територията на Община Попово. По цялата си дължина газопроводът ще бъде положен подземно, с минимално покритие 1.00 m. По трасето на газопровода се учредяват сервитутни зони съобразени с технологичните нужди за изграждането му и експлоатацията на съоръженията. Сервитутната зона на трасето е съобразена с разпоредбите на чл. 64 от Закона за енергетиката и обхваща както правото на прокарване на линейната част на съоръжението, така и правото на преминаване на хора и техника за времето на цялостната експлоатация на газопровода и ограниченията в ползването на имотите, предвидени за прокарване на трасето. Ширината на сервитутната зона на Газопровода в земеделски територии е 36m несиметрично разположена на 12 m и 24 m спрямо оста на тръбата, а в горски територии и земеделски територии заети от трайни насаждения, сервитутната ивица е симетрична, с размер 30 m или 15 m+15 m. Размерите на сервитутните зони са съобразени с изискванията, предвидени в Наредба №16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти като е използвана възможността, съгласувано с Министерство на икономиката и енергетиката и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, същите да бъдат намалени под минималните. Към газопровода ще се изградят технологични съоръжения и площадки. В траншеята на газопровода, покрай газопроводната тръба ще бъде изпълнен оптичен кабел, положен в HDPE-тръба. Дължината на газопровода през територията на Община Попово е 42.8 км. Изтегляне 2.56 Mb. Сподели с приятели:
|