Доклад за овос на инвестиционно предложение: „ Реконструкция и модернизация на инсталация за преработка на излезли от употреба оловно-кисели акумулаторни батерии до олово и оловни сплави

Атмосферен въздух

До сега на площадката на „Ел Бат”АД е извършван мониторинг на прахогазовите емисиите с периодични собствени и контролни измервания от акредитирана лаборатория. Резултатите показват съдържания на вредни компоненти, които са в границите на допустимите норми.

Причинители на замърсеност на атмосферния въздух в даден район могат да бъдат както местни индустриални източници и битови замърсители, така също и по-далечни външни източници посредством евентуален трансрегионален пренос на вредни вещества в атмосферата.

Качеството на атмосферния въздух в общината зависи от емисиите на вредни вещества от: промишлени предприятия, битови източници, транспорт и неорганизирани източници.

Развитието на промишлеността в района на гр. Долна баня е свързано предимно с хранително – вкусовата промишленост, като основно място заема винзавод – ЕТ “Ивена Комерс”, дърводобива и дървопреработването, представени от две по-големи фирми, които са с амортизирано оборудване и обслужват предимно местни потребители и шивашката промишленост.

Основни източници на емисии в атмосферния въздух са парокотелните инсталации, работещи на мазут и домакинствата, отопляващи се на твърдо гориво и нафта. Автомобилното движение също е източник на емисии, макар изследването на товарооборота и пътникопотока да определя гр. Долна баня като малък транспортен център с местно значение от IV-та комплексна група. Част от пътищата не са благоустроени и са източник на запрашване.

По данни цитирани в Общинския план за развитие на община Долна баня, 2007-2013г., се установява, че концентрациите на някои от основните замърсители определящи качеството на въздуха – серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, амоняк и др. са многократно по-ниски от пределно допустимите концентрации. При извършване на анализи за замърсяване на въздуха през 2003г. са констатирани минимални завишени концентрации на серен диоксид във вечерните часове на зимния сезон, което се дължи на изгарянето на твърди горива в домакинствата, малката височина, на която се изпускат емисиите и неблагоприятните метеорологични условия (по висок процент на тихото време и инверсиите).

През 2006 г. е проведено замерване на концентрациите на характерни замърсители - азотен доиксид, амоняк, серен диоксид, сероводород, фенол, общ суспендиран прах и олово (оловни аерозоли), в района на бензиностанция на ЕТ”Сакса”(Констативен протокол № 2006-21, октомври`2006, Enviro Tech Ltd.). Резултатите от замерването са представени в табл. 3.2.1. Представените данни показват, че отчетените концентрации на всички замърсители са значително по-ниски от пределно допустимите норми (Наредба №14/ДВ 88 от 1997г., изм. и доп. ДВ 8/2002 и ДВ 14/2004; Наредба № 9/ ДВ 46 от 1999г.).

Еднократни концентрации на атмосферни замърсители

(измервания на 22.03.2006 год.)

От представеното може да се заключи, че качеството на въздуха в района на Долна баня е добро.

3. Води

Средното съдържание на йоните на метали във водата на р. Марица при пункт Радуил е съответно: общо желязо- 0,166 мг/л; манган-0,02 мг/л; олово-0,0016 мг/л; мед-0,015 мг/л; никел-0,002 мг/л и цинк-0,124 мг/л, а за пункт Белово е: общо желязо- 0,18 мг/л; манган-0,014 мг/л; олово-0,012 мг/л; мед-0,10 мг/л; никел-0,007 мг/л и цинк-0,04 мг/л, като стойностите на тези показатели отговарят на изискванията за I категория по общо желязо за посочените пунктове -0,5 мг/л; манган-0,1 мг/л; олово-0,02 мг/л;мед-0,02 мг/л; никел-0,05 мг/л и цинк-1,0 мг/л.

Водоснабдяването на обекта за битови нужди се осъществява чрез сондажен кладенец, напорен съд и водопровод, който отвежда водата към битовата сграда. При направените пробни сондажи до 50 м вода не е открита.

Площадката, на която е изграден обектът има естествен наклон надолу. Над горния й край, на около 1 км преминава централният водопровод за гр. Ихтиман. Поради голям брой течове от него на площадката се получава пропиване и оттичане на филтрационни води.

Разглежданият район е разположен в Долнобанско-Костенецката котловина, където подземните води са акумулирани главно в квартернерните отложения, като междупластови в плиоцена и в карстифицираните варовици на терциера. Подхранването им се осъществява от оградните планини по пукнатините в областта на горните течения на реките, от непосредствено подхранване на последните в равнинната част и от инфилтрираните валежи. Височината на подхранващите вериги и установените глинести прослойки обуславят напора в тях, като пукнатинните води по дълбочина на движение са с плитка и дълбока циркулация. Според хидрогеоложкото райониране на България обектът попада в Средногорския район на Междинната област.

Хидрогеоложката основа се характеризира с алувиални и пролувиални наслаги, голямо съдържание на подпочвени води с високо и равномерно водоотдаване (Хидроложки Атлас на България, 1977). Хидрохимичната характеристика и оценка на кладенеца на Марица (К. Цанков и др., Хидрохимичен справочник на подземните води на Република България, 1980-1991, София, 1993г.) има следните средни стойности: температура - 13.81^оС, рН - 7.5, НСО₃ [mg/l]-327.3, SO₄ [mg/l] - 147.3, Cl [mg/l] - 29.99, NO₃ [mg/l] - 9.516, NO₂ [mg/l] - 0.0738, PO₄ [mg/l] - 0.1400, Ca [mg/l]- 85.06, Mg [mg/l] - 24.52, Na+K [mg/l]- 72.08, NH₄ [mg/l]-0.1738, обща минерализация [mg/l]- 695.8, Fe [mg/l]- 0.2394, твърдост [meq/l]- 6.191, О₂ [mg/l]-7.643, О_к[mg/l]-2.251.

Наличието на разломна тектоника в Рила и на границата й със Средна гора е довело до разседи и избликване на много минерални извори в определени зони:

- Момин проход - намира се на 3 км северно от гр. Костенец, в долината на р. Банщица на 530 м. н.в. Минералните му води са били известни и използвани още от римляните. Дебитът на изворите е 920 л/мин., температурата на водата достига 65.5 ^оС с радиоактивност 548 емана, което я нарежда на второ място в България след Нареченските бани и на трето място в Европа. Лекува заболявания на опорно-двигателния апарат, на белите дробове, алергични, гинекологични и др. заболявания.

- Долна баня - Изворите са с температура 37-60^оС и дебит 100-500 л./мин, а минерализацията им е 500 до 1000 мг/л. Топлите минерални извори на няколко километра в югозападна посока към с. Радуил са с температура 56.3 ^оС и дебит 200 л/мин. Водата е сулфатно-натриева, флуорна и радиоактивна. Препоръчва се при лечение на ревматични, стомашно-чревни и други заболявания.

- Костенец - на 9 км югозападно от гр. Костенец и на 3 км от с. Костенец се намира утвърден курорт, разположен в северните поли на Източна Рила на 835 м.н.в. в долината на Стара река. Минералната вода е с дебит 100-500 л/мин и температура от 37 до 60^оС, минерализация до 500 мг/л. Използвана още в древността и до днес, тя е подходяща за лекуване на заболявания на черния дроб, жлъчката, бъбреците, кожни болести, ревматизъм, травми и др.

- Пчелин - Минералната вода е с температура над 60 ^оС и дебит от 500 до 1000 л/мин, с минерализация от 500 до 1000 мг/л.

В ДОВОС да се представи карта с местоположението на най-близо разположените до площадката топли минерални извори.

4. 
   
   Каталог: ovos
   
   
   
   Изтегляне 1.41 Mb.
   
   Сподели с приятели: