Доклад за овос на инвестиционно предложение: „ Реконструкция и модернизация на инсталация за преработка на излезли от употреба оловно-кисели акумулаторни батерии до олово и оловни сплави
Изтегляне 1.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Ландшафт
- Природни обекти - Защитени територии
Земни недраРайонът, в който се разполага проектираният обект на „Ел Бат”АД, се характеризира с планинско-котловинен релеф. Съгласно геоложката карта на България (мащаб 1 : 500 000), геоложката основа е представена от различни скални породи в трите съществено отличаващи се една от друга области на района - северозападната част на Рило-родопския масив, западна Средна гора и хълмисто-равнинната част на Костенско - Долнобанската котловина. В обхвата на северозападните склонове на Рила геоложката основа се представлява главно от гранити и грано-диорити. Равнинната част , юго-източно от Долна Баня и поречието на р. Марица , се представя от неогенски теригенно-въгленосни седименти ( конгломерати, брекчи, пясъчници ) и докембрийски метаморфити ( гнайси, шисти и др. ). В южните и юго-източните склонове на Ихтиманска Средна гора ( където впрочем е разположен разглежданият обект ) са застъпени основно гранодиорити и монцонити.
Промишлената площадка на „Ел Бат”АД се намира в Долнобанската котловина ( 520 - 680 м.н.в. ), която съгласно схемата за комплексно физикогеографско ( ландшафтно ) райониране на България ( Ив. Иванов, М. Георгиев и др., 1968 г. ) попада в Крайщенско -Тундженската зона, Крайщенската област и в най - източният край на Каменишко - Долнобанската подобласт. Според ландшафтно-типологичната схема на страната ( П. Петров, 1977 г. ) типът на ландшафта на Долнобанската котловина е “ Ландшафти на ливадно-степни дъна на котловини с рохкави четвъртични отложения с висока степен на земеделска усвоеност “, подтип “ Умереноконтинентални лесо-ливадостепни южни котловини “, характеризиращ се с планинско-котловинен релеф; терен изграден от плиоценски седименти и кватернерни наслаги; алувиални и алувиално-ливадни в терасата на р. Марица, делувиални и делувиално- ливадни по склоновете югоизточно от Долна Баня с плитки и ерозирали канелени горски почви; преходноконтинентален характер на климата, обуславян в резултат на оградните планински склонове и проникващото откъм юг по долината на р. Марица средиземноморско климатично влияние. Основните групи ландшафти, заемащи котловината са:
Изградени са от земеделски ландшафти на полски култури, трайни насаждения и по-слабо на технически и зеленчукови култури. В равнинната част, в терасата на р. Марица, преобладават преди всичко полските и донякъде зеленчуковите култури, а в по-ниските и с малък наклон планински склонове - трайните насаждения - малини югоизточно от гр. Долна Баня и орехи непосредствено около обекта. Понастоящем голям процент от земеделските площи, в т. ч. и последните две, са занемарени и пустеещи. Б. Пасищни ландшафти Заемат най-долните части на средногорските склонове, между пътя и горските масиви. Растителната покривка е представена от пасищни треви и единични дървета и храсти. В. Горски ландшафти Общо взето районът е планински. Долнобанската котловина е оградена от склоновете на планините Средна гора, Рила и Шумнатица. По-конкретно върху Средногорските склонове в района на обекта, над пасищата, горските ландшафти заемат територии от естествени гори и горски култури. Те са изградени главно от широколистна ксеротермична горска растителност с издънков произход ( благун, цер и зимен дъб ) и иглолистни горски култури ( бял бор, черен бор, лиственица и дуглазка ). Г. Селищни ландшафти Това са селищата Костенец, Долна Баня и Пчелин, очертани в границата на селищните им регулации и отстоящи съответно на около 7, 3 и 5 км. от обекта. Д. Водни ландшафти В тях са включени преминаващите през котловината реки: Очушница, Марица, Бистрица, Куртдере, Стара река, Рибница и многобройните им по-млки притоци. Областта е известна и с наличието на топли минерални извори. Е. Ландшафти за отдих и туризъм В по-широк аспект Долнобанската котловина е забележителна и с това, че се счита за курортно-туристически и рекреационен район. В подножието на планинските склонове на Рила и около селищата има вилни зони, почивни домове и младежки туристически лагери. От тук започват и различни туристически маршрути към многобройните планински туристически хижи, планински върхове и природни забележителности. Ж. Антропогенни ландшафти Конкретно, самият обект заема участък над пътя между Долна баня и Пчелин, представляващ част от нарушен терен от селскостопански постройки, понастоящем изоставени и напълно разрушени.
В района за реализация на инвестиционното предложение на „Ел Бат“ АД, попадат следните защитени територии: Национален парк “Рила” Паркът е една от най-ценните и най-големи защитени територии в Европа – втора категория според Международния съюз за защита на природата (IUCN). Обявен е през 1992 година със Заповед 114 на Министъра на МОСВ. Прекатегоризиран със Заповед 397 от 1999 г. Заема площ от 81 046 хектара, от които 53 481 хектара гори и 27 565 хектара безлесна зона. Разположен е в Рила планина (между 41°53´ и 42°19´ северна ширина, 23°07´ и 23°55´ източна дължина), в западната част на България. Паркът включва безлесните части по билото на планината и част от горските иглолистни комплекси под него, в четирите главни дяла на планината: източен, среден, югозападен и североизточен. Той обхваща около 30% от целия планински масив. Средната височина на върховете от основните била е около 2700 m. Тук се намира и най-високият връх в България и на Балканския полуостров – Мусала (2925 m.). По-голямата част от територията на парка е покрита с вековни гори от обикновен смърч, бяла мура и бял бор. Установените досега видове висши растения представляват 38,35% от висшата флора на България. Голямо е фаунистичното богатство на парка - 2934 вида безгръбначни и 172 вида гръбначни. Птиците са 99 вида. НП Рила обхваща и просторни билни тревни съобщества, повече от 100 върхове с надморска височина над 2000 m, скални стени, пропасти, пещери, дълбоки каньони и водопади. На неговата територия са разположени около 120 езера, от които 70 са от ледниковия период. В границите на НП Рила попадат 4 резервата. Най-близко до района за реализация на инвестиционното предложение се намира резерват Ибър. Обявен е през 1985 г. с цел опазване на формациите от клек, както и находищата на реликтни растения и редки животински видове. Площта му е 2248,6 хектара. Обхваща северните склонове на билото на планината между върховете Ибър и Белмекен. Установени са над 400 вида висши растения: рилска иглика, алпийска роза, трансилванска камбанка. Богата е и фауната на резервата - над 50 вида птици, сред които скален орел, голям ястреб, балканска ушата чучулига и др. Глациални реликти има сред земноводните, влечугите и бозайниците. Разнообразието на фауната се допълва от кафявата мечка, вълка, сърната, лисицата, дивата свиня. Резерватът е и местообитание на локален ендемичен подвид на лалугера.
И трите защитени местности са обявени през 2003 година с цел опазване на територии с характерен ландшафт, който е резултат на хармонично съжителство на човека и природата, съответно със Заповеди на МОСВ, съответно № РД 1067 (Голямото градище), РД 1068 (Малкото градище) и РД 1064 (Свети Спас). В защитените местности Голямото и Малкото градище се намират руини от стари крепости, а в ЗМ Свети Спас - останките на историческия манастир Св. Спас. Други защитени местности в района са:
|