Доклад за овос на Инвестиционно предложение на "Оловно-цинков комплекс" ад г. Кърджали за


Роза на ветровете за района на г. Кърджали (тихо време 58,7 %)



страница11/32
Дата06.02.2017
Размер5.46 Mb.
#14353
ТипДоклад
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   32

Роза на ветровете за района на г. Кърджали (тихо време 58,7 %)


Честота на вятъра Скорост на вятъра по посока ( % ) по посока (m/sec)



Слънчевата радиация е основен климатообразуващ фактор и главен източник на топлинна енергия за природните процеси протичащи върху земната повърхност, в атмосферата и хидросферата. За района на Кърджали общото времетраене на слънчево греене в района възлиза средно на 2249 часа годишно (при максимално за страната 2330 часа), като максималната му продължителност е през юли и август.
Максималният самопречистващ потенциал на атмосферата (по сумата на валежите) е през зимния (ноември – януари) и пролетно-летния сезон (май – юни). Най-високата относителна влажност на въздуха е от ноември до февруари. Тогава и средният брой на дните с мъгла е най-висок

По данни от ХМС Кърджали преобладаващата честота на ветровете е по посока север (32,4 %) и юг (21,5 %), което определя района с характерна двупосочна роза на ветровете (фиг. 3.1-1). Тихото време (скорост на вятъра под 1 m/sec) е с висок относителен дял в годината – средно 58,7 % от дните в годината. Тихото време преобладава през зимните месеци (63 – 66 %), когато могат да се очакват и инверсионни състояния на атмосферата с мъгли.


5.1.2. Оценка на влияние на климатичните фактори върху атмосферното замърсяване в района
Приведените по-горе данни и описаните особености на отделните климатични елементи – температура и влажност на въздуха, разпределението на валежите по месеци и сезони, ветровата характеристика за района и др., трябва да се имат предвид във връзка с разпространението на въздушните замърсявания и въздействието им върху останалите компоненти на околната среда.

За оценяването на климатичните условия като фактор за замърсяването на въздушния басейн се прилага методиката за балово оценяване (три- или седемстепенна скала), която се основава на две основни групи показатели – благоприятни климатични фактори, които способстват за самопречистването на атмосферния въздух и неблагоприятни климатични фактори, които са пречка за очистване на атмосферата.. Основните климатични фактори, от които зависи замърсяването на въздуха са ветровият режим, режимът на въздушната влага и валежите, както и вертикалната стратификация на атмосферата, определяща температурните инверсии.


Към групата на благоприятните климатични фактори се причисляват:

а) Брой дни в годината с вятър над 14 м/сек (изразен в %), като при повече от 20 % е благоприятно, от 5 до 20 % е средно благоприятно и под 2 % е неблагоприятно; За района на Кърджали броят на дните с вятър над 14 м/сек е 8,1 дни или 2,2 % – т.е. този фактор е малко благоприятен, по скоро неблагоприятен.

б) Брой дни в годината с валежи над 10 мм, като при повече от 23 дни е благоприятно, от 23 до 18 дни е средно благоприятно и под 18 дни е неблагоприятно; За Кърджали дните с валежи над 10 mm е 20, така че този фактор е средно благоприятен.

в) Отношение на брой на дните с валежи през студеното полугодие към брой на дните с валежи през топлото полугодие, като при стойност над 1,2 е благоприятно, от 1,2 до 0,8 е средно благоприятно и при стойност под 0,8 е неблагоприятно; За г. Кърджали броят на дните с валежи през студеното и през топлото полугодия са съответно 73 и 56 дни, т.е. тяхното отношение има стойност 1,3, така че влиянието на този фактор се оценява като благоприятно.

г) Годишна сума на валежите, като при повече от 800 mm е благоприятна, от 800 до 600 mm е средно благоприятна и при сума на належите под 600 mm е неблагоприятна; За района сумата на валежите е 687 mm – т. е. този фактор е средно благоприятен.
Към групата на неблагоприятните фактори се причисляват следните:

а) Брой на случаите (в % по месеци и в годината) с тихо време, като при по-малко от 25 % е благоприятно, от 25 до 45 % е средно благоприятно и при повече от 45 % е неблагоприятно. За района на Кърджали тихото време средно за годината е 58,7 %, т.е. този фактор се оценява като неблагоприятен.

б) Брой на дни в годината с температурни инверсии, като при повече от 150 дни е неблагоприятно, от 80 до 150 е средно благоприятно и под 80 дни е благоприятно. По налични данни районът се характеризира с благоприятна ситуация по отношение на инверсионни явления – само 20,3 дни средно в годината (около 5,5 %) се характеризират с температурни инверсии, при това с незначителна мощност на височината на приземната инверсия, достигащи максимално до 200 m. Този извод обаче не може да се счита за еднозначен, тъй като от друга страна котловинният релеф на района и високият процент на дни с тихо време (58,7 %) са предпоставка за термични инверсии. Поради това приемаме компромисна оценка на фактора температурни инверсии за района като средно благоприятен.

Съгласно методиката, обобщената балова оценка показва наличие или отсъствие на предпоставки за потенциална опасност от антропогенното замърсяване на въздуха в разглеждания район при наличие на производствена дейност, свързана със значими емисии в атмосферата. Като изключим не еднозначната оценка за фактора термични инверсии, съпоставените по-горе данни за климатичните условия в района позволяват да се направи формална качествена оценка, че комплексът от климатични и метеорологични характеристики за района на Кърджали може да се оцени като “средно благоприятен” по отношение на разсейването на вредни емисии, изхвърляни в атмосферата с отпадъчни газови потоци от стационарни източници с достатъчно голяма височина. Благоприятна в това отношение е и преобладаващата посока на ветровете в района – двупосочна роза на ветровете север – юг, т. е. към слабо населените територии в района. Същевременно обаче от значение за формиране на негативен потенциал е наличието на локален приземен пренос на въздушни маси по поречието на р. Арда в посоките изток-запад, съдействуващ за натрупване на замърсители в атмосферния басейн на града през определени периоди от годината.


5.1.3. Оценка на атмосферното замърсяване в района по налични данни

Оценката на мониторинговите имисионни резултати не показва тенденденция на намаляване нивото на средногодишните концентрации в атмосферния въздух на всички следени показатели в Кърджали. В таблица 5.1-4 са съпоставени средно-месечните стойности на показателите за качество на атмосферния въздух в г. Кърджали за минали периоди от време (петгодишен период 2002 – 2005 г.). Обобщените резултати показват, че нарушения на ПДК-нормите за атмосферен въздух са констатирани за олово и кадмий – съответно в 12 средномесечни проби за олово и 11 средно-месечни проби за кадмий за целия 5-годишен период. По останалите компоненти не са констатирани нарушения.



Допълнителни данни за имисионната ситуация в района на ОЦК АД за периода 2002 -2006 г. (таблици № 1) и по-късни периоди 2007 - 2008 г. (таблици № № 2- 5) са представени в Текстови приложения № 2.

За оценка на качеството на атмосферния въздух са използвани имисионни данни от по-късни периоди. В таблица 5.1-5 са актуализирани обобщените данни от мониторинговите пунктове на г. Кърджали за съдържания на прах в атмосферния въздух за периода до 2008 г. В таблица 5.1-6 са представени данни за качеството на атмосферния въздух по отношение на газообразни замърсители (SO2, NO2 , CO) и финни прахови частици (ФПЧ10), получени от подвижна мониторингова станция в три кампании на извършени измервания в с. Островица (съответно от 21.05 до 24.05.2007 г., от 28.05 до 31.05.2007 г. и от 04.06 до 07.06.2007 г. включително ), намиращо се на около 2 km южно от Комбината, на другия бряг на язовир “Студен кладенец”. Представените резултати показват съответствие с ПДК нормите за финни прахови частици, въглероден оксид, азотен диоксид и средно-денонощната норма за серен диоксид. Констатират се нарушения само на средно-часовата ПДК-норма за серен диоксид в 5 случая от общо 217 измервания.


Таблица 5-1.4 СТОЙНОСТИ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА КАЧЕСТВО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

В ГРАД КЪРДЖАЛИ, ЗА ПЕРИОДА 01.01.2002 г. - 31.12.2005 г


месец

ПДК ср.г. 0,15

ПДК ср.г. 0,50

ПДК ср.дн. 125

ПДК ср.дн. 0.00002




ПДК ср.дн. 0,25




ПДК ср.ч. 350







прах нетоксичен g/m/3

олово, съединения g/m/3

серен диоксид g/m/3

кадмиев окис mg/m3




2002г.

2003г.

2004г.

2005г.

ср.г.

2002г

2003г

2004г

2005г

ср.г.

2002г.

2004г.

2005г.

ср.дн.

2002г.

2003г.

2004г.

2005г.

ср.дн.

I

0.15

0.10

0.09

0.08

0.15

1.83

0.74

0.52

0.75

0.50

59.15

52.46

53.93

125.00

0.000129

0.000016

0.000015

0.000032

0.00002

II

0.18

0.06

0.10

0.07

0.15

1.30

0.57

0.87

0.58

0.50

25.28

41.61

34.02

125.00

0.000094

0.000010

0.000021

0.000017

0.00002

III

0.08

0.09

0.06

0.09

0.15

0.41

0.27

0.34

0.70

0.50

7.98

28.33

17.12

125.00

0.000020

0.000015

0.000016

0.000015

0.00002

IV

0.06

0.10

0.06

0.08

0.15

0.15

0.18

0.20

0.81

0.50

11.42

22.37

17.89

125.00

0.000020

0.000010

0.000009

0.000017

0.00002

V

0.06

0.08

0.04

0.06

0.15

0.14

0.18

0.19

0.46

0.50

7.42

14.94

2.91

125.00

0.000029

0.000009

0.000008

0.000012

0.00002

VI

0.07

0.06

0.05

0.06

0.15

0.11

0.17

0.22

0.40

0.50

5.93

11.04

9.34

125.00

0.000014

0.000008

0.000016

0.000014

0.00002

VII

0.06

0.07

0.06

0.05

0.15

0.06

0.15

0.37

0.29

0.50

2.37

30.45

10.83

125.00

0.000006

0.000015

0.000026

0.000008

0.00002

VIII

0.08

0.09

0.06

0.06

0.15

0.20

0.20

0.26

0.30

0.50

11.68

14.46

5.75

125.00

0.000035

0.000007

0.000012

0.000009

0.00002

IX

0.08

0.08

0.08

0.06

0.15

0.32

0.24

0.47

0.44

0.50

5.59

22.66

11.97

125.00

0.000026

0.000013

0.000026

0.000013

0.00002

X

0.07

0.08

0.06

0.07

0.15

0.22

0.21

0.28

0.47

0.50

9.81

35.98

8.23

125.00

0.000013

0.000014

0.000019

0.000014

0.00002

XI

0.08

0.09

0.07

0.09

0.15

0.23

0.21

0.38

0.29

0.50

27.63

36.16

25.91

125.00

0.000010

0.000019

0.000012

0.000010

0.00002

XII

0.07

0.09

0.08

0.08

0.15

0.13

0.18

0.83

1.25

0.50

40.06

54.16

40.75

125.00

0.000010

0.000004

0.000030

0.000035

0.00002

общо

ср.

год.

0.087

0.082

0.067

0.071

 

0.423

0.274

0.411

0.561

 

17.861

30.385

19.888

 

0.000034

0.000012

0.000018

0.000016

 

Таблица 5.1-5

Средномесечни данни от пунктовете за мониторингов контрол в г. Кърджали за качество на атмосферния въздух – нетоксичен прах



Година/месец

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

2008 г.

(Общ суспен-

диран прах)

2008 г.

(ФПЧ 10 )

I

0,0916

0,0807

0,179

0,093

0,160

85,97

II

0,0956

0,0710

0,227

0,077

0,166

77,56

III

0,0608

0,0932

0,063

0,073

0,059

32,84

IV

0,0554

0,0789

0,075

0,056

0,070

37,64

V

0,0443

0,0633

0,063

0,047

0,105

55,51

VI

0,0548

0,0565

0,054

0,062

0,072

36,68

VII

0,0568

0,0462

0,057

0,068

0,060

37,17

VIII

0,0588

0,0582

0,010

0,058

0,076

40,37

IX

0,0784

0,0644

0,013

0,051

0,067

35,10

X

0,0594

0,0655

0,044

0,072

0,080

41,87

XI

0,0668

0,0863

0,091

0,094

0,089

49,36

XII

0,0795

0,0840

0,098

0,144

0,092

46,955

Средна стойност

0,0668

0,07068

0,0894

0,0745

0,0950

51,0104

ПДК

0,15

0,15

0,15

0,15

0,15

0,15


Таблица 5.1-6

Средно-денонощни имисионни стойности за качество на атмосферния въздух в с. Островица






Замърсители

Брой

Дата


ФПЧ10 , μg/m3


SO2, μg/m3


NO2, μg/m3


CO, mg/m3

измервания

в денонощие

21.05.2007 г.

14,4

-


1,1

(3,0) 1/



14,8

(17,6) 1/



1,37

(1,40) 1/



11

22.05.2007 г.

10,1

-


42,9

(553,5) 2/



15,8

(19,7)


1,79

(1,42)


24


23.05.2007 г.


12,3

-


34,7

(306,5)


18,5

(20,3)


1,42

(1,50)


24

24.05.2007 г.


10,9

-


6,5

(21,5)


18,4

(18,6)


1,40

(1,40)


12


28.05.2007 г.


-

-


23,2

(72,8)


19,9

(20,8)


1,36

(1,40)


12

29.05.2007 г.


14,1

-


2,0

(5,5)


18,3

(20,8)


1,32

(1,40)


24

30.05.2007 г.


12,8

-


10,1

(47,5)


18,6

(20,3)


1,30

(1,50)


24

31.05.2007 г.


15,6

-


6,7

(16,8)


18,9

(20,8)


1,41

(1,50)


12

04.06.2007 г.


-

-


38,0

(96,3)


20,6

(21,9)


1,23

(1,40)


14


05.06.2007 г.


18,8

-


51,9

(585) 3/



19,9

(20,8)


1,29

(1,50)


24


06.06.2007 г.


10,5

-


27,1

(290)


19,4

(20,8)


1,35

(1,50)


24


07.06.2007 г.


21,0

-


155,8

(735) 4/



19,7

(20,8)


1,42

(1,50)


12


ПДКср.ден.

ПДКср.час.



50

-


125

350








1/ В скоби – измерена максимална средночасова стойност за денонощието;

2/ Две измервания над ПДКср.час.; 3/ Едно измелване над ПДКср.час.; 4/ Две измервания над ПДКср.час..

Оценката на мониторинговите имисионни резултати не показва тенденденция на намаляване нивото на средногодишните концентрации в атмосферния въздух на всички следени показатели в Кърджали. В приложение към Доклада за ОВОС (виж Текстови приложения № 2 – таблиците № № 2 - 5) са дадени среднодневни и средномесечни данни от пунктове за мониторингов контрол за качество на атмосферния въздух (олово, кадмий, серен диоксид и ФПЧ10).


За оценка на качеството на атмосферния въздух в г. Кърджали са използвани и обработени данни за 2008 г. от Автоматична измерителна станция ”Студен кладенец”, която се поддържа от РЛ – Хасково към ИАОС – София. Резултатите са използвани за изготвяне на Доклад за качество на атмосферния въздух в г. Кърджали за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. (виж Текстови приложения № 2) относно нивото на атмосферните замърсители – финни пахови частици с размери под 10 микрона (ФПЧ10), серен диоксид, олово, кадмий, арсен и никел.

В доклада са представени данни от АИС ”Студен кладенец”, разположена в зона,

в която контролираните замърсители се формират предимно от индустриални източници: ОЦК АД – за серен диоксид и тежки метали, ”Горубсо- Кърджали” АД и ”Ес енд Би индъстриъл минералс” – за прах, автомобилен транспорт, локални парови централи, пътна инфраструктура и битово отопление.

Представените в следващата таблица 5.1-7 данните за замърсяване с ФПЧ10 показват най-интензивно прахово замърсяване през м. ноември и декември – 26 случая на превишения, или 46,4 % от извършените 56 измервания, като максимална средно-денонощна стойност е отчетена през м. ноември (2,8 пъти над СДН).

В таблица 5.1-8 са съпоставени средно-дневните и средно-годишни нива за ФПЧ10 със съответните средно-дневна и средно-годишна норми съгласно Наредба № 9/1999 г.

Констатира се нарастване на броя на превишенията над СДН през 2008 г. Средно-годишните стойности за 2007 и 2008 г. остават в границите на СГН от 40 g/m3.

По отношение замърсяването със серен диоксид за периода 01.01. - 31.12.2008 г. са регистрирани 68 броя превишения на средно-часовата норма (СЧН = 350 g/m3), от които 62 превишения, или около 90 %, са през есенно-зимния сезон ( м. IX – м. XII ). Превишенията на средно-денонощната норма (СДН = 125 g/m3) за 2008 г. са 11 бр. – всички през месеците октомври, ноември и декември.

На 06.11.2008 г. е изпълнена инструкция за уведомяване на населението поради измерени три последователни стойности на серен диоксид над т. нар. ”алармен праг” от 500 g/m3 SO2.

Таблица 5.1-7

Замърсяване на атмосферния въздух с фини прахови частици (ФПЧ10) по данни от АИС ”Студен кладенец”




Месец,

2008 г.

Брой регистрирани данни през месеца

Брой превишения

на СДН */

g/m3

Измерена максимална стойност,

g/m3

Измерена средна стойност,

g/m3

Януари

-










Февруари

-










Март

-










Април

-










Май

-










Юни

-










Юли

-










Август

14

2

54,78

36,21

Септември

30

1

59,21

32,15

Октомври

31

8

77,51

42,02

Ноември

25

12

138,83

56,95

Декември

31

14

106,29

51,21

Средна стойност на ФПЧ10 от измервания за периода:

43,72

Общ брой регистрирани данни за периода: 131

Общ брой регистрирани превишиния на СДН за периода: 37 (28,2 %)

*/ СДН – средноденонощна норма за (ФПЧ10) 50 g/m3 (Наредба № 9 -ДВ бр.46/1999 г.)
Таблица 5.1-8

Нива на запрашеност (ФПЧ10) в атмосферния въздух на г. Кърджали за периода 2006 – 2008 г.

Показатели */

2006 г.

2007 г.

2008 г.

1. Брой регистрирани измервания

през годината


291


303


131

2. Брой превищения над средо.-денонощната норма (СДН = 50 g/m3)


56


55


37

3. Измерени средно-годишни

стойности (СГН = 40 g/m3)


38,68


41,88


-

*/ Средноденонощната норма СДН = 50 g/m3 следва да бъде спазвана от 31.12.2008 г.; допустимият максимален брой превишения за една календарна године от 35 броя следва да бъде спазвана след 31.12.2008 г.;

Средногодишната норма СГН = 40 g/m3 следва да бъде спазена след 31.12.2008 г.
Резултатите от мониторинга на оловни аерозоли за периода 2005 -2008 г. са съпоставени със средногодишните концентрации на олово в таблица 5.1-9. През последните две години регистрираните стойности за олово в атмосферния въздух превишават средно-годишната норма, съответно 1,6 и 1,08 пъти. Най-високите регистрирани стойности през 2008 г. са през месеците февруари (3,49 g/m3), август (3,93 g/m3 Pb) и декември (2,95 g/m3 Pb).
Таблица 5.1-9

Средногодишни стойности за съдържания на оловни аерозоли в атмосферния въздух (по данни от мониторингов пункт ”Студен кладенец” )



Година


Брой проби

Средногодишна концентрация

(Pb, g/m3)

Средногодишна

норма

(СГН Pb , g/m3)

2005 г.

178

0,56

0,50

2006 г.

131

0,55

0,50

2007 г.

131

0,80

0,50

2008 г.

165

0,54

0,50


Може да се коментира позитивно факта, че средногодишната концентрация през 2008 г. е с около 40 % по ниска от тази през 2007 г.

Резултатите от мониторинга на кадмий за периода 2005 -2008 г. са обобщени в следващата таблица 5.1-10. През целия период 2005 -2008 г. средногодишните стойности превишават средногодишната норма от 1,6 до 7,3 пъти. Средно-денонощната норма за кадмий през годините 2005 -2008 г. е превишавана в 26 до 49 % от годишния брой на измерванията, като максимална стойност е измерена през 2007 г. (63 пъти над СДН). Констатира се тенденция на нарастване, както на броя превишения на средно денонощната норма, така и на максимално измерената средно-денонощна стойност. Поради това от 5005 г. насам нарастват и превишенията на средно-годишната норма за кадмий в атмосферния въздух.
Таблица 5.1-10

Средноденонощни и средногодишни стойности за съдържания на кадмий в атмосферния въздух (по данни от мониторингов пункт ”Студен кладенец” )



Година


Брой проби

Брой проби с превишение на СДН */

Максимална измерена средноденонощна стойност


Среднодишна стойност








бр. (%)


mg/m3

Пъти над СДН */


mg/m3

Пъти над СГН **/

2005 г.

178

46 (26 %)

0,000195

9,75

0,000016

1,6

2006 г.

131

38 (29 %)

0,000266

13,3

0,000027

2,7

2007 г.

131

73 (56 %)

0,001278

63,9

0,000073

7,3

2008 г.

165

80 (49 %)

0,000333

16,7

0,000042

4,2

*/ СДНCd = 0,00002 mg/m3;

**/ СГНCd = 0,00001 mg/m3

Наблюдава се тенденция за понижаване на максимално измерваната средно-денонощна стойност през 2008 г., спрямо тази през 2007 г.

Данните в доклада показват, че по отношение на останалите контролирани замърсявания (никел и арсен) в атмосферния въздух на г. Кърджали няма констатирани превишения на средно-денонощните норми.

Максимално измерените средно-денонощни стойности за никел през 2007 и 2008 г. са съответно 0,000480 mg/m3 и 0,000058 mg/m3 Ni, при СДН = 0,001 mg/m3.

Максимално измерените средно-денонощни стойности за арсен през 2007 и 2008 г. са съответно 0,000045 mg/m3 и 0,000077 mg/m3 As, при СДН = 0,003 mg/m3.
В заключение, в Доклада се прави изводът, че ОЦК АД е основен производствен източник на емисии със съществен дял в имисионната ситуация на района за 2008 г. по отношение на серен диоксид, олово и кадмий. На предприятието са наложени текущи месечни санкции за замърсяване на атмосферния въздух с прах, серен диоксид, олово и кадмий, както и еднократна санкция за неизпълнение на условия от Комплексното разрешително.

Както е известно, съдържащите тежки метали (олово, кадмий) в прахо-газови емисии при сега действащите производства се формират основно от технологичните операции в Оловния завод на ОЦК АД. Предлаганото за реализация ИП за Ausmelt- технологията, по същество има екологичен характер, с основна задача да ограничи емисиите от серен диоксид и съдържащ тежки метали прах до регламентираните в Комплексното разрешително за оловния завод стойности (КР № 124/2006 г.). Относителният дял на Цинковия завод по отношение на прахо-газовите емисии е много по-малък.


5.1.4. Характеристика на потенциалното въздействие по време на строителстото и по време на експлоатацията на обекта
По време на строителството и изграждане на инсталациите няма да има източници на организирани емисии. Могат да се очакват неорганизирани прахо-газови емисии с отделяне на прах и изгорели газове от строителна и транспортна техника по време на изкопно-насипните строителни работи. Не се очаква тяхното въздействието да излезе извън територията на комбинатската площадка. Замърсяването на приземния атмосферен слой на района в близост до обекта ще бъде много слабо и за ограничения период от времето за изпълнение на строителнат програма.
Основният поток отпадъчни газове по време на експлоатация на ИП ще се изхвърля от 120-метровия комин на сега действащото оловно производство, но при значително редуциран дебит на газовете и съществено облекчена емисионна ситуация (виж по-нататък т. 6.1.1 и 6.2.2). В ИП се предвижда изграждането на нова модерна система за сярна киселина от SO2-газовете на Ausmelt-инсталацията (ДКДА-сестема № 2) с гаранции за постигане на остатъчно съдържание на серен диоксид в газовия посок в комин под 0,01 об. % SO2 , респективно под 286 mg/Nm3. Предвижда се висока степен на очистване и на бедните на серен диоксид газове от Ausmelt-пещ № 2 в бисулфитна скруберна инсталация, така че общите емисии на SO2 от оловния завод ще бъдат значително под допустимите норми (виж т. 6.1.1 и 6.2.1). Направената сравнителна имисионна оценка по дисперсионния модел Plume показва незначително въздействие върху качеството на атмосферния въздух в района (виж по-нататък т. 6.2.1)
5.1.5. Предварителна прогноза за въздействие от реализацията на инвестиционното предложение

Въз основа на представената по-горе информация за климатичните характеристики в района на ОЦК АД, където е ситуирана площадката на инсталацията за производство на олово, информацията представена по-горе в т. 2.3.2 относно модернизацията на технологията и предвидените за инсталиране пречиствателни съоръжения за намаляване на газовите емисии, може да бъде направена обективна прогноза за въздействие върху въздуха от реализацията на инвестиционното предложение.


Предврителната прогноза за въздействие върху въздуха може да се резюмира по обощени показатели. Териториалният обхват на въздействие ще бъде локален, в в границите на промишлената площадка, при незначителна степен на въздействие. Продължителността на въздействие ще бъде до около 7200 часа годишно през целия периода на експлоатация. Честотата на въздействиетоще бъде ежедневно. Не се очакват кумулативни и трансгранични въздействия върху компонентте на околната среда.
Обективна предпоставка за тази прогноза са резултатите от направената по-нататък в т. 6.2.1-3 на Доклада имисионна оценка за двете ситуации – на сега действащите производства и след реализация на инвестиционните предложения Съпоставката на резултатите от имисионната оценка за двете ситуации – на сега действащите производства и след реализация на инвестиционните предложения. Получените по модела Plume имисионни концентрации за ситуацията след реализация на инвестиционните предложения ще възлизат на 6 % за олово, на 17 % за ФПЧ, на 25 % за серен диоксид и 68 % за кадмий от ПДК за атмосферен въздух. Тези стойности се отнасят за най-неблагоприятния случай на едновременна работа на всички емисионни източници при максимално натоварване, режим, който на практика не се реализира в производството. Реалната емисионна ситуация ще бъде значително под допустимите норми, от което следва и имисионната картина на практика да бъде значително по-благоприятна.
5.2. Води – повърхностни, подземни и отпадъчни

5.2.1. Повърхностни води

Хидрографската мрежа в района на г. Кърджали, където е разположена площадката на ОЦК АД, е силно развита. Наред с големите реки – Арда, Перперек и Върбица, районът е прорязан от множество по-малки реки и долове, често с големи наклони на надлъжните профили. Река Арда има постоянно водно течение, силно влияещо се и от годишните сезони. Тя протича през г. Кърджали, като навлиза в града от запад, след който течението й се обхваща почти изцяло от чашата на язовир “Студен кладенец”.

Басейнът на р. Арда е част от Източнобеломорския район на територията на България, включващ и басейна на река Марица. Преди язовир “Кърджали” р. Арда е с годишен обем на отточните води в границите на 600 - 625 мил. m3. Дължината й до границата възлиза на 241 km, а площта на нейната водосборна област е 5 201 km2. Независимо от ниската й средна надморска височина, поречието на Арда има най-висок отточен модул от всички български поречия (14 l/s.km2). Водосборът на повърхностните води в района на ОЦК АД се осъществява от р. Арда, чиято дължина до границата възлиза на 241 km. По-големите притоци на р. Арда са реките Върбица, Перперек, Крумовица.

Река Върбица (държина 98 km и водосборна площ 1148 km²) е най-големият и пълноводен приток на р. Арда. Влива се в горния край на язовир “Студен кладенец”. Речната мрежа на р. Върбица е с ясно изразена лява симетрия – левите притоци са пълноводни и добре развити, докато десните – са по-къси, доловете са със стръмни склонове. Най-близката хидрометрична станция, където се следи оттокът на р. Върбица, е при моста на ж.п. спирка Джебел, на разстояние 9,95 km от устието й. Отточните модули на реката и притоците й са в порядъка от 13,6 до 17,2 l/s.km². Обемът на средните води на реката край гр. Момчилград възлиза на 17,7 m³/s.

Водосборът на р. Перперек (ляв приток в язовир “Студен кладенец”) води началото си от два дола – в района на с. Черна нива и с. Даскалово, които са с тесни легла и малки наклони. До сливането им текат през поземления фонд, след което реката навлиза в горски фонд. Недалеч от с. Черноочене леглото и се разширява. Под селото на отделни места е направена корекция на речното корито и е извършено залесяване. До с. Перперек протича в югоизточна посока, след което прави завой в югозападна до вливането и в чашата на язовира. Реката има непостоянен дебит, с максимални води през зимно-пролетния сезон и при продължителни валежи и лятно-есенен минимум. Притоците на р. Перперек са долове с тесни легла и стръмни брегове, които в по-голямата си част са обрасли с дървесна растителност. Имат непостоянен дебит и през летните месеци пресъхват. Максималните им води са през пролетта. Ерозионните процеси във водосборите им действат в незалесените горски площи и в земеделските земи. Последните са с големи наклони и са основен източник на наносни материали, които се отлагат в леглото на р. Перперек.
Съществен хидрографски елемент на района са двата язовира на р. Арда – язовир “Кърджали”, разположен над г. Кърджали и язовир “Студен кладенец”, намиращ се под града. Максималният заверен обем на язовир “Кърджали” е 532 мил. m3 при мъртъв обем около 117 мил. m3 и залята площ около 16 km2. Аналогичните характеристики на язовир “Студен кладенец” са 489 мил. m3 максимален завирен обем, 150 мил. m3 мъртъв обем и 25 km2 залята площ.
Водите на язовир “Кърджали” се използват преди всичко за енергодобив, промишлено водоснабдяване, риборазвъждане и риболов, отдих и развлечения. От язовир “Кърджали” е и промишленото водоснабдяване на ОЦК АД. Водите на язовир “Студен кладенец” се използват за енергодобив, напояване и промишлено водоснабдяване.
5.2.2. Подземни води – хидроложки и хидрогеоложки условия за района

Съгласно хидрогеоложкото райониране на България, площадката на ОЦК АД попада в подобласт Източни Родопи и представлява вътрешно структурно понижение, изградено от палеогенни седименти и вулканити. Родопският масив се изгражда общо взето от слабо водоносни скали. В зависимост от геоложкия строеж, видовете скали и условията на залягане могат да се отделят четири типа подземни води – пукнатинно-грунтови, пукнатинно- карстови, пукнатинно-пластови и грунтови. Преобладават пукнатинните, пресни с плитка циркулация води. Защитени са от повърхностно замърсяване чрез серия бентонитови глини, които са практически водо-непропускливи, и чрез серия зеолити, които са слабо водопропускливи.

В долното течение на р. Арда е формирана речна тераса от кватернерни алувиални и длувеално-делувиални отложения, представени от глини, разнозърнести чакъли с глинест запълнител и пясъци, с дебелина достигаща до 10 m. В алувиалните отложения на реката и делувия е формиран ненапорен водоносен хоризонт, който се подхранва от повърхностни води. Водите на този хоризонт са в хидравлична връзка с повърхностните води. Техният режим и качествен състав следва хода на климатичните елементи, но отместени по време. През зимата и пролетта обилното снеготопене и валежи, по-ниските температури и малкият дефицит на влажността обуславят главния максимум на количествата и нивата на тези води. Температурата им се стреми към изравняване с температурата на почвата и въздуха. Кватернерът се подхранва също при валежи и при снеготопене през замърсения почвен слой на територията на Комбината.
Динамика на подземните води

Подземните води в кватернерния водоносен хоризонт на територията на Комбината са полунапорни, което се дължи на геоложкия строеж на земната основа. Схематично тя може да се разглежда като два слоя – единият силно пропусклив в основата (от чакъли и пясъци с глинест запълнител), разположен под ниво 4,3 до 6,1 m от терена, и втори слабопропусклив слой над първия (от песъчливи глини).

Главната посока на движение на подземните води е по направление север – юг. Градиентът (J) на грундовия поток на територията на заводската площадка е от 0,0082 до 0,015. В предходни разработки е определен сравнително еднороден коефициент на филтрация за площадката – Кф = 3,4 - 7,6 m/d, и проводимост на пласта от 14,8 до 31,5 m2/d, средно 22 m/2d. Общият филтрационен разход на грундовия поток, пресичащ територията на комбината, при приета средна ширина L = 1150 m, е около 190 m2/d.

Хидрогеоложките условия се дефинират от подземни води носени от чакълите и валуните с песъчлив запълнител. Мощността на водоносния хоризонт не е постоянна, като глините регистрират добър покриващ екран. Отдолу, около и под 10-тия метър, се разкрива пласт бентонитова глина, която служи за водоупор и отделя кватернерния водоносен хоризонт от залягащите под него водобилни зони. В по-голямата част от района на площадката има условия за излизане на динамичното ниво от контурите на хоризонта и оформяне на напорен приток.



Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   32




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница