Физико-геоложки явления и процеси

Физико-геоложки явления и процеси

На територията на площадката на ОЦК АД и в близост до нея няма разкрити подземни природни богатства. Геоложката основа, в обхвата на северния бряг на река Арда в района на фирмата, не трябва да се разглежда като потенциален източник на инертни строителни материали. Такъв добив не е предмет на разглежданото ИП и не е целесъобразен по отношение опазването на околната среда. На около 3 km в изток-североизточна посока се намира бентонитово месторождение, което се експлоатира и преработва от “Бентонит” АД – г. Кърджали. Тази дейност също няма отношение към Инвестиционното предложение.

Прогнозна оценка за въздействие върху земните недра по време на строителството и по време на експлоатацията на обекта на ИП е направена по-нататък в т. 6.2.3

5.3.3. Характеристика на потенциалното въздействие по време на строителстото и по време на експлоатацията на обекта

Новите инсталации и реконструкции на действащите такива в Оловния завод, съгласно ИП, ще се ситуират в рамките на площадката на ОЦК АД, за която фирмата притежава нотариален акт за собственост № 12/1998 г. По време на строителството се предвиждат изкопно-насипни работи за фундиране на сгради и съоръжения на неголяма дълбочина, с които практически няма да се наруши състоянието на геоложката основа и подземните води. По време на строителството не се предвижда използването на външни пътни връзки, както и не се очаква да бъдат засегнати площи извън територията на Комбината.

По време на експлоатация на обекта, всички съоръжения, при които има потенциална опасност от течове на технологични разтвори (главно в обхвата на площадката за ДКДА-система № 2), се предвижда да бъдат снабдени с киселинно-устойчива обваловка и система (сборен зумпф с помпа) за връщане на разтворите в основната схема.
5.4. Земи и почви

5.4.1. Характеристика на съществуващото състояние на земите и почвите в района на ОЦК АД

Инвестиционното предложение “ Модернизация на оловно производство чрез въвеждане на технологията “AUSMELT” ще се реализира на промишлената площадка на ОЦК АД, която е разположена източно от г. Кърджали. Площадката заема площ на северния бряг на язовир “Студен кладенец” със средна надморска височина 230 m. На това сравнително малко пространство се среща неголямо почвено разнообразие.

Според почвено-географското райониране на България, районът попада в Южнобългарската ксеротермална зона, Среднобългарска подзона на канелените горски почви и смолниците и агроекологичните райони на канелените горски почви. Според ерозионните условия почвите са средно и силно ерозирани. Според бонитировачното групиране на селскостопанските земи, почвите в района са в четвърта и по-малко в трета бонитетни групи (IV – лоши земи с бонитет 20 - 40 бала и III – средни земи с бонитет 40 - 60 бала).

В района на г. Кърджали, според многобройните проучвания на прилежащите терени, съществуват два типа почви – канелени горски силно излужени, средно песъкливо глинести, слабо еродирани почви, както и алувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести почви. Около площадката на ОЦК АД , в обхвата на която ще се реконструира обекта съгласно ИП, се намират и антропогенни почви. Алувиално-ливадните почви са разположени около язовир “Студен кладенец”, поречието на р. Арда и притоците й. Както образуването на тези почви, така и свойствата им, са свързани с разливите на реките и динамиката на нивото на язовира. На фиг. 5.4-1 е представена почвена карта на района, в който попада производствената площадка на ОЦК АД.

В резултат на интензивна ерозия и денудация канелените горски почви в района са почти изключително плитки и недоразвити, слабо и средно каменисти, леки по механичен състав – глинесто-песъкливи и леко песъкливо-глинести (съдържания на физическа глина 10 - 30 %), по-рядко до средно песъкливо-глинести (30 - 40 % физическа глина); с нездрава и разпрашена троховидно-зърнеста структура; бедно и слабо хумусни (около и малко над 1 % хумусно съдържание); с алкална до неутрална и слабо кисела реакция (рН от 6,3 до 7,5, само в единични случаи с рН до 5,5 или над 8,0), образувани върху стари алувиални и делувиални отложения, доломити и варовици.

По данни от кадастъра на г. Кърджали почвите са изключително канелени горски излужени, ерозирани, като тези в по-заравнената и широка част са слабо и средно еродирани, а тези в по-стръмната и по посока на реката и обекта, представляват комплекс от средно и силно ерозирани канелени горски и плитки ерозирани и каменисти канелени горски почви. Първите са обработваеми, а вторите са пасища, обрасли с единични дървесни видове и храсти.

Мощността на хумусния хоризонт в обработваемите земи е 25 - 28 cm, а на почвения профил – около 60 - 90 cm, като хумусният хоризонт, в резултат на ерозията и дълбоките обработки, е нарушен и вторично оформен, включващ и част от преходно-алувиалния В-хоризонт. Структурата в орницата е разпрашено-зърнеста до буцеста в дълбочина.

Излужените канелени горски почви в района на г. Кърджали са слабо плодородни, поради което върху тях не се среща разнообразие от селско-стопански култури.

Същественото за слабо ерозираните средно излужени канелени горски почви е, че имат твърде незначително разпространение – по-малко от 1 % от почвената покривка на района, главно върху терени с наклони между 3^о и 6⁰. Мощността на хумусно-елувиалния хоризонт и тази на почвения профил е съответно 23 - 25 cm и 75 - 80 cm. Механичният състав на повърхностния хоризонт е средно песъчливо-

глинест. Почвената реакция варира от средно кисела до неутрална – рН (във вода) е в границите между 5,6 и 7,0.

По данни от поземления кадастър тези почви в селскостопанския фонд са категоризирани като земи от шеста категория. По отношение на устойчивост на химическо замърсяване, съгласно Инструкция № РД-00-11/1994 г., поради лекия механичен състав, слаба запасеност с органични вещества, средно кисела до неутрална реакция, понижена буферност, тези почви се отнасят към четвърти и трети клас на устойчивост.

Тези почви заемат заливните и надзаливни тераси на реките Арда, Върбица и плитките малки рекички и дерета на север от язовир “Студен кладенец”. Образувани са от алувиални отложения на реките с участието на ливадна растителност при постоянното и достатъчно овлажняване на речните наноси. Спадат към типа “наситени” (Eutric) – имат светъл хумусен хоризонт и рН ~ 5,2 или V ~ 50 % във всички хоризонти на дълбочина до 75 cm от повърхността. Профилът им е непълен. На повърхността е разположен органичен хумусен хоризонт със средна мощност 20 cm. Дебелината на почвите около реките силно варира, поради непостоянния дебит на реките и буйното им движение през дъждовните периоди. Почвата е податлива на ерозия, което трябва да се има предвид при изпълняване на строително-монтажни работи..

Тези почви са разположени почти по цялата територия на “ОЦК” АД. Спадат към почвените типове урбаногенни (Urbic antrosols) и техногенни (Technogenic antrosols). Образувани са вследствие на антропо-генизиране на канелените горски и алувиално-ливадните почви и в известна степен са замърсени с тежки метали и други токсични вещества от изкопно-насипни работи и отпадъци от строителен и битов характер. При самото антропогенизиране почвения профил на естествените почви е слабо променен, а антропогенизацията се изразява главно в промяна на почво-образователния процес. Поради това тези антропогенни почви имат свойства близки до естествените. Повечето от "новите" субстрати имат добре обособен генетичен профил. Тези нарушени при изкопно-насипни и строителни дейности почви, обратно – не притежават генетични хоризонти. Съставени са от различни по състав, произход и свойства пластове в зависимост на насипваните материали.

Засолени, преовлажнени и вкислени почви в района на г. Кърджали няма.

От научните разработки на Института по почвознание “Н. Пушкаров”, и особено на тази от 1994 г., следва изводът, че почвите са замърсени главно с тежки метали – олово, цинк и кадмий, като основен принос за замърсяването им са имали прахо-газовите емисии от производствата на ОЦК АД. Основното замърсяване трябва да се търси по посока на преобладаващите ветрове, които за района са в посока север и юг. С това изследване се установява, че тежки метали се съдържат главно в два подрайона – подрайон Кърджали с 14 съставни землища и подрайон Гледка с 10 съставни землища. Многобройните анализи показват, че в землището на г. Кърджали около 40 % от пробите са със съдържание на тежки метали под ПДК и около 60 % – над ПДК, което налага определени ограничения в земеползуването. Трябва да се изтъкне обаче, че определена роля за нивото на замърсяване имат и фоновите съдържания на тежки метали и почвената киселинност, тъй като от нея зависят ПДК на тежки метали в почвите (Наредба № 3/1979 г. за норми за допустимо съдържание на вредни вещества в почвата, изм. ДВ, бр.39/2002 г.). В района на г. Кърджали преобладават почви с неутрална и слабо алкална реакция, което означава, че допустимата норма за оловото е 80 mg/kg, за цинка – 340 mg/kg, а за кадмия – 3 mg/kg. Последните изследвания относно агрохимичните показатели на почвите и съдържанието на тежки метали в тях, извършени във връзка с изготвяне на проект за ремедиация на силно замърсени почви от ОЦК АД, показват:

- По своя механичен състав изследваните почви в района може да се групира в три групи, независимо от местата на изследваните профили – леко песъкливо-глинести, средно песъкливо-глинести и глинесто-песъкливи;

- Най-често се срещат почвите с леко песъчливо-глинест механичен състав (само на едно място в района на с. Гледка в близост до язовира е установено почвено различие с песъклив строеж);

- Механичният състав на почвите предполага добра буферна способност и устойчивост към замърсяване, т. е. тежките метали би трябвало да се задържат в повърхностните почвени слоеве на необработваемите земи и в орния слой на обработваемите земи.

Данните от изследването за съдържание на хумус и основни хранителни елементи в почвите са представени по-долу в таблица 5.4-1.