Доклад за овос на Инвестиционно предложение на "Оловно-цинков комплекс" ад г. Кърджали за

Производствени отпадъчни води

При сега действащите производства на ОЦК АД средно-денонощният дебит на отпадъчните производствени води в промишлено-дъждовната канализация към ПСОВ (общо за цинково и оловно производства) възлиза на 10 368 m³/day (респективно 3 784 320 m³ за година), при максимален часов дебит 916 m³/h (или до 22 000 m³/d ), заложени в условие 10.1.2.1, т. 5 на КР № 124/2006 г. Техният среден състав на вход в ПСОВ е: 3,28 mg/l Pb, 2,51 mg/l Cu, 1,65 mg/l Cd, 157 mg/l Zn, pH = 2,5. - Дъждовните води, включвани в общия поток към ПСОВ, са с дебит до 140 m³/h (периодично през дъждовните периоди) и среден състав: max. 20 mg/l Pb, max. 4 mg/l Cu, max. 0.15 mg/l Cd, max. 140 mg/l Zn.

Този поток се формира от водите, които отпадат от различни охладителни системи и инсталации, а именно – охлаждащи води от първа и втора система за производство на сярна киселина и охлаждащите води на цинков електролит и др. Той не се подлагат на пречистване в ПСОВ и се зауства заедно с пречистените води след ПСОВ в язовир ”Студен кладенец”.

Охлаждащите води възлизат средно на 7 568 640 m³ за година, така че общият годишен поток зауствани в язовир “Студен кладенец” води възлиза средно на 11 352 960 m³ годишно.
Точката на заустване не попада в санитарно-охранителна зона около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около източници на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни или хигиенни нужди.

Битово-фекални отпадъчни води

В битово-фекалните води не се отчита повишена концентрациа на олово и кадмий от списъка I и II на Наредба 6/09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води.

Средното съдържание на тежки метали при нормален дебит от 2,8 l/sec (средно 10 m³/h) е: 0.2 mg/l Pb, 0,1 mg/l Cd, 2,5 mg/l Zn, 0,4mg/l Cu.
Въздействие върху качеството на водоприемника

В района има три пункта от националната мрежа за мониторинг на водите:

- Пункт № 30061279 – р. Арда след г. Кърджали;

- Пункт № 30061537 – язовир “Студен кладенец”;

- Пункт № 74 – каптиран извор “Студен кладенец”, на 0,3 km северно от с. Студен кладенец (изворът идвира от палеогенски риолити).
Съгласно заповед на Министъра на околната среда и водите за определяне на проектните категории на повърхностните води в България, категориите на водите в района са както следва:

- Язовир “Кърджали” – II категория;

- Река Арда до г. Кърджали – II категория;

- Река Арда от г. Кърджали до границата – III категория;

- Язовир “Студен кладенец” – III категория

- Язовир “Ивайловград” – III категория

От 1997 г. за разглеждания район са определени следните 12 пункта за контрол на качеството на повърхностните води от Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг (НАСЕМ) – р. Арда в опашката на яз. ,,Кърджали”, яз. ,,Кърджали” преди язовирната стена, р. Арда след яз. ,,Кърджали”, р. Арда след град Кърджали, яз.,,Ст. кладенец” преди язовирната стена, р. Арда след яз.,,Студен кладенец”, р. Върбица при с. Върли дол, р. Върбица преди яз. ,,Студен кладенец”, р. Арда при моста за с. Орешари, р. Арда преди яз. ,,Ивайловград”, яз. ,,Ивайловград” преди язовирната стена и р. Арда след яз. ,,Ивайловград”.

По налични стари данни, провежданият мониторинг показва добро състояние на наблюдаваните повърхностни води в поречие Арда. Добро е състоянието и на язовир ,,Студен кладенец” като водоприемник на отпадъчните води на ОЦК АД и преливни води от хвостохранилището на “Горубсо-Кърджали” АД. При всички пробовземания след 1996 г. той е отговарял на проектната си III-та категория по съдържание на тежки метали. Регистрираните наднормени замърсявания се дължат на биогенни вещества (формите на азота, фосфати) и на нефтопродукти, които нямат връзка с дейността на ОЦК АД. За сравнение и съпоставка са представени и данни (2004-2007 г.) за качество на водите на язовир “Студен кладенец” (виж текстово приложение № 2), предоставени от НАСЕМ към МОСВ. Приведените стойности показват, че по отношение качеството на водите в язовир “Студен кладенец”, повишени съдържания има за цинк, което се потвърждава въздействие от промишлена дейност, в т. ч. и от производствата на ОЦК АД. Съдържанието на цинк в р. Арда след град Кърджали (т.е. в опашката на язовира) варира от 0,02 до 0,401 mg/l . При язовирната стена съдържанията варират от 0,032 до 0,401 mg/l Zn, като се подържа относително високо ниво за целия период (средно 0,21 mg/l Zn от 10 измервания). Тези стойности са в границите на допустимите ПДК-норми дори за II-ра категория водоприемник, но както показва оценката по долу, са високи по отношение на Европейските норми.

**/ Зависи от твърдостта на водата , съответно при 50 и 100 mg/l CaCO₃. (Project PHARE BG 2003/005-630.05, August 2007).

Приведените данни показват завишени концентрации по цинк във водите на язовир “Студен кладенец” по отношение на Холандските норми и на нормите за води за риборазвъждане и риболов. По отношение на българските норми за категории на водоприемниците, които са твърде високи и доста стари, язовир “Студен кладенец”, по посочените основни замърсители от групата на тежките метали, отговаря на изисквания на неговата категория.

Силно замърсени на тежки метали са всички взети проби от седиментите (утайките). Същестен принос в замърсяването на утайките, наред с дейността на ОЦК АД преди пускане в действие на ПСОВ през 1995 г., имат и стари замърсявания от обогатителните фабрики в горното течение на р. Арда. За това свидетелстват много високите съдържание на тежки метали в утайките от язовир “Кърджали”, който е над града.

В таблица 5.2-5 са представени допълнителни данни от конкретно посочени пробоотборни точки срещу левия и десния бряг на язовир Студен кладенец. Силно повишените стойности за съдържания на тежки метали в точките срещу площадката на ОЦК АД и хростохранирището на “Горубсо-Кърджали” АД показват съществено въздействие на техните производства върху качеството на водоприемника, оказано през минали периоди от време. По отношение на ОЦК АД, най-съществено въздействие е оказано през годините до изграждането на ПСОВ през 1995 г.

По -нататък в т. 6.1.2 на Доклада за ОВОС е дадено разпределението на промишленото водопотребление (виж фиг. 6.1.2-1) и съответнте отпадъчни потоци (таблица 6.1.2-2), което се предвижда да бъде постигнато съгласно инвестиционното предложение.

Очаква се съществено намаляване на дебита на замърсените промишлени отпадъчните води в сравнение с досегашната ситуация на оловно производство, с което ще се облекчи режимът на работа на ПСОВ и ще се предотвратят условията за инцидентни случаи на превишени норми в точката на заустване. Това дава предпоставки за подобряване ситуацията в района на язовир ”Студен кладенец” и свързаните с него местообитавания на защитените представители на фауната, в т. ч. и птиците (виж по-горе т. 3.5 по-нататък т. 5.5.3).
5.3. Земни недра – геоложка основа и подземни богатства

5.3.1. Геоложка основа

Геолого-петрографския строеж за района на г. Кърджали, където е разположена промишлената площадка на “ОЦК” АД, е резултат на тектонични и вулканични процеси през терциера и архайската ера. Източните Родопи през еоцена са били покрити от еоценско море, което е отложило варовици и пясъчници. Нахлуването на еоценското море е било предшествано и съпроводено от оживена вулканична дейност с изригване на големи маси лава. Поради това в района се срещат скали от трите основни типа – вулканични, седементни и метаморфни. Вулканичните скали са представени от андезит и риолит, вулкански туфи; седиментните – от варовици, варовити мергели, мергели, пясъчници, туфи, туфобрекчии, пясък и чакъл, а метаморфните – от мрамори, гнайси и гранито-гнайси.

Основните скали оказват съществено влияние за формирането на различни почви, с различна дълбочина, киселинност и механичен състав. Почвените типове са представени от алувиални, алувиално-ливадни, алувиално-делувиални, излужени канелени горски почви и рендзинни почви. Извършените геоложки проучвания в района (архивни данни) са установили следните геолого-литоложки разновидности.
Палеоген

Палеогенските отложения в района се представят от варовици, бентонитова глина и мергелно-песъклива серия. Варовиците са бели до бежово-розови на цвят, много плътни, без карстови явления в тях. Те са подложка, върху която залягат песъкливо-мергелни отложения, покрити с бентонитова глина.

Мергелно-песъкливата серия е представена от синьо-зелени мергели, плътни с пясъчни прослойки с дебелина от 0,2 – 0,3 m.

Бентонитовата глина е светло-жълта на цвят, в твърдо-пластична до твърда консистенция, на места със среден пясък. Дебелината достига до 1,5 m.

Палеогенските седименти се разкриват по цялата площ на действащото хвостохранилище на фирмата. Те са представени от етажа на приабона и се явяват в два хоризонта – конгломерати и пясъчници:

• 
  Първият хоризонт на приабонските седименти (горния хоризонт) е представен от конгломерати, разкриващи се в по-голямата част от площта на хвостохранилището. Мощността на конгломератите в зависимост от дълбочината на геоложкия срез се движи от няколко метра до към 30 m. Изградени са от скални късове от андезити, туфи, брекчи, кварц споени с песъчливо варовита спойка. Конгломератите са интензивно изветрели до около 3 m, след което в дълбочина постепенно заздравяват.
  
• 
  Вторият хоризонт на приабонските отложения (долния хоризонт) е представен от пясъчници и се разкрива в най-ниските части на терена. Те са изградени от дребни пясъци споени от варовита спойка. Мощността им е неустановена.
  

Кватернерните отложения залягат върху палеогенските отложения и са представени от алувиални и делувиални материали.

Алувият е представен от средни до едри чакъли, на места с валуни, с песъкливо-глинест до глинесто-песъклив запълнител. Те залягат непосредствено върху мергелно-песъкливите отложения на палеогена и са с дебелина от 1,5 m до около 5 m.

Делувиалните отложения са представени предимно от алтернация на прахови и песъкливи глини и пясъци. Глините са бежови до кафяви на цвят с твърдо-пластична до твърда консистенция. В горните слоеве на глините се срещат варовити включения. Пясъците са средно до едрозърнести, на места с чакъли и в по-голямата си част са заглинени. Делувият е с дебелина от 2,6 m до около 6 m.

Кватернерните отложения в района на хвостохранилището са по-слабо представени. По скатовете те са представени от склонови наноси – песъчлива глина със скални ръбести късове. В района на основната стена са отложени алувиални пясъци до песъчливи чакъли с мощност около 3 m.

В графично приложение 4.Б са представени данни от Геоложкия доклад за терена под огледалото на хвостохранилишето. По дълбочина (от кота 245,00 до кота 215,00) разположението на слоевете е както следва:

- Почвен слой – чернозем примесен с различни по големина и количество ръбести скални късове;

- Песъчливи кафяви глини, примесени с различни по големчина и количество ръбести скални късове, нарядко с валуни и блокове средно плътни;

- Разнозърнест чакъл, нарядко с валуни и блокове с пясъчно-глинест запълнител;

- Изветрял и глинясъл конгломерат;

- изветрял жълтеникав пясъчник.
Тектоника

Различните структурни комплекси в Източнородопския блок са засегнати от многобройни разломявания, който показват определени етапи от разпадането на блока и Родопския масив изобщо. По място и интензитет на проява разломните структури се групират в няколко зони – Оряховско-Бачковска, Михалковска, Забърдска, Широколъшка, Смилянска, Рудоземска, Добромирско-Кирковска, Кобилянско-Кърджалийска, Авренска, Белоречка и Камилдолска.

Тектонски движения по големите разломни зони се установяват и през кватернера. Обикновено това са разсядания с неголяма амплитуда, проявени като структурни стъпала в континенталните кватернерни отложения. Те са съвсем млади – плиоценско-кватернерни разломни дислокации.