Идентифициране на рисковите фактори за увреждане здравето на хората, извършвана при отчитане на компонентите на околната среда, вида на рисковите фактори и условия (предпоставките за вредно в

Характеристика на експозицията

При строителните работници и монтажници по изграждането на обекта експозицията също е директна, но ще има временен характер с нисък интензитет.

За прецизиране експозицията на работещи и население е необходимо след достигане на сравнително постоянно производство на оловния завод съгласно ИП на ОЦК АД - Кърджали“ да бъдат извършени измервания по компоненти за евентуални замърсявания на околната среда в района.
Емисии от дейностите по строително-монтажните работи

Източниците на неорганизирани емисии са:

• 
  Изгорели газове от ДВГ и прах от машините, свързани със строежа и преустройството на инсталациите и транспорта по пътя;
  
• 
  Шумово замърсяване от използваното строително и техническо оборудване.
  

На този етап е трудно да се даде точна хигиенна количествена оценка на замърсяването с прах от строителната дейност. В случая ще се засегне прилежащи територии на предприятието. Праховата експозиция ще е под ПДК за общ прах и няма да доведе до професионално обусловени увреждания във времето за извършване на строително-монтажните работи.

Област Кърджали заема площ в югоизточната част на Р.България, която възлиза на 2,9 % от територията й. Тя е част от Южен централен район за планиране (NUTS BG 22). На запад граничи със Самоковска област, на север с Хасковска и Пловдивска области, на юг и югоизток достига държавната граница с Република Гърция. В административно-териториалните граници на Област Кърджали са включени седем общини – Ардино, Джебел, Кирково, Крумовград, Кърджали, Момчилград и Черноочене.

През 2008 г. област Кърджали запазва специфичната си картина с интензивните процеси на миграция и емиграция. Икономическите процеси в региона имат по-значими положителни промени, свързани с нови инвестиции, регистриране на нови обекти с обществено предназначение и търговия с храни. Паралелно с това отчитаме негативни промени в демографските показатели като едни от основните параметри на здравното състояние на населението. За 2007 г. естественият прираст е с отрицателна стойност. В таблица 6.4-1 са показани основните демографски показатели за област Кърджали през 2007 г. Все още процентът на смъртността е висок.

До 2000 г. населението на област Кърджали е намаляло с почти 20 %. След 2001 г. се наблюдава лека тенденция към снижаване интензитета на миграционните процеси. По последни демографски данни на Териториално-статистическо бюро –Кърджали, през 2007 г. жителите на област Кърджали са 157 463 души, 41,28 % от които живеят в селата.

Община Кърджали е най-голямата в областта по население (68 676 души). Следват община Кирково (22 605 души), община Крумовград (18 594 души), община Момчилград (16 562 души), община Ардино (12 686), община Черноочене (9 952 души) и община Джебел (8 388 души).

Демографски показатели на област Кърджали

Основни показатели за прираст на населението за област Кърджали

• 
  Проучване на здравното състояние на населението от община Кърджали и гр. Кърджали, за ретроспективен период с оглед оценка на наличие или отсъствие на детерминиращи фактори от околната среда;
  
• 
  Проучване на здравното състояние на населението от близко разположените до площадката на ОЦК с. Вишеград и с. Островица за ретроспективен период.
  
• 
  Допълнителни данни за здравния статус на живеещите в селата Глухар, Пепелище, Звезделина, Островица и Вишеград.
  
  
  

I клас: Инфекциозни болести и паразитози;

II клас: Новообразувания;

III клас: болести на ендокринните жлези, на храненето, обмяната и разстройства на имунитета;

IV клас: болести на кръвта и кръвотворните органи;

V клас: психични разстройства;

VI клас: болести на нервната система и сетивните органи;

VII клас: болести на органите на кръвообращението;

VIII клас: болести на дихателната система;

IX клас: болести на храносмилателната система;

X клас: болести на пикочно-половата система;

XI клас: усложнения на бременността, раждането и после родовия период;

XII клас: болести на кожата и подкожната тъкан;

XIII клас: болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан;

XIV клас: вродени аномалии;

XV клас: някои състояния, възникващи през перинаталния период;

XVI клас: симптоми, признаци и недобре определени състояния;

XVII клас: травми и отравяния.

Съпоставка на смъртностт (брой и на 100 000 души от населението) за област Кърджали с тази на страната през перидода 2007-2008 г.

- Болести на дихателната система – имат най-голям дял за посочения период, но абсолютният брой на регистрираните заболявания от този клас намалява;

- Болести на органите на кръвообращението – заемат трето място през последните две години;

- Болести на нервната система – по честота на възникване са на първо място през 2004 г. и на шесто през 2007 г.;

- Болести на храносмилателната система – винаги са заемали пето място по заболеваемост за населението на област Кърджали, като абсолютният брой на регистрираните случаи респективно намалява.

Сравнени със средните за страната, делът на всички тези цитирани класове болести е с по-ниски стойности.

РИОКОЗ - Кърджали е една от осемте зони, работещи по дългосрочната интервенционна програма СИНДИ за профилактика на хроничните неинфекциозни болести. Проследявайки заболяемостта по анилизираните основни класове болести през последните години, тенденцията е по-благоприятна, независимо, че несъмнено върху тях оказва влияние замърсяването на околната среда от преработката и производството на цветни метали в района на гр. Кърджали. Независимо от негативните демографски показатели, дължащи се особено на специфичните за населението от област Кърджали, обществено-икономическите фактори, миграционните процеси и други, през последните години се наблюдава положителна тенденция особено за населението от община Кърджали. За 10-годишния период на дейността по програмата са отчетени положителни тенденции по редица фактори на риска на живот.

- Болести на храносмилателната система;

- Болести на опорно-двигателната система, кожата и млечните жлези;

- Болести на пикочо-половите органи.

Нозологичната структура на регистрираната онкологична заболяемост за анализираните област Кърджали и страната през разглеждания 3 годишен период не е претърпяла съществени изменения, като се забелязва незначимо покачване на заболяемостта.

Относно гореспоменатите три водещи нозологични групи, стойностите за област Кърджали са многократно по-ниски от тези за населението на страната. В библиографски източници, за област Кърджали отсъстват данни за повишена онкологична заболяемост в резултат на вредно въздействие на фактори на околната среда, като най-често се анализира обременеността с тежки метали за населението с липса на достоверни данни за свързана с нея онкогенеза.

През целия период 2002-2004 г., в показателите за област Кърджали и за страната се наблюдава покачване на онокологичната заболяемост, което има аналогичен характер с показателите за други области и по-скоро не се дължи на фактори от околната среда, а има социална причинност.
Обобщена характеристика на здравното състояние на населението. Препоръки за здравно екологичен мониторинг
Здравното състояние на населението от област Кърджали се характеризира с нива на демографските показатели, които са по-добри от тези за населението на страната. Динамиката на показателите за регистрираната онкологична заболяемост показва възходяща тенденция от 2002 до 2004 г. Социално значимата ракова заболяемост по локализация се състои от болести на храносмилателната, дихателната и пикочо-половата системи.

Анализът на демографските и здравни индикатори ни дава основание за прогнозна оценка на степента на възможно влияние от ИП върху здравното състояние на населението в района. Може да се направи извода, че при спазване на посочените технологични изисквания при експлоатацията на модернизираното оловно производство с доставка на оборудване от водещи в бранша фирми, и от друга страна на провеждането на регулярен екологичен мониторинг, не се очаква негативно влияние върху здравето на населението и значими негативни отклонения в представените по-горе показатели за заболеваемост и демографски дадености.

Общият брой на населението от този микрорайон е 2256 жители. От тях 205 са деца на възраст от 6 до14 години. Тази възрастова група е избрана за пример по две причини:

- Детският организъм на възраст от 6 до 14 години е подложен на доста активни физиологични промени, което води до по-голяма чувствителност към въздействието на факторите на околната среда;

- Децата на възраст 6 - 14 години обикновено посещават организирани детски колективи (училища), което предполага сравнително лесно оценяване на здравния им статус.

Проучването е по дани от справка за минал период от 09.11.2005 - 18.11.2005 г. (виж Текстови приложения № 3). Като база за сравнение е взет района на кметство с. Енчец с чиста околна среда и население 913 жители, от които 187 са деца на възраст от 6 до14 години.

От извършения химически анализ, на атмосферния въздух изготвен от Дирекция "Лабораторни изследвания " - РИОКОЗ Кърджали за периода 9.11-18.11.2005 г. се вижда, че:

• 
  Измерените стойности на амоняк, сероводород и инхалабилна фракция прах
  

• 
  Изследванията за тежки метали – олово и кадмий сочат, че в с. Глухар има превишение на граничната средно денонощна концентрация на кадмия, посочена в Наредба № 14/1997 г.
  

От представените данни е видно, че разликите в процентно отношение между заболяванията на децата от изследваната група и на децата от контролната такава са статистически малки. Единствена забележима разлика има в процента на ОРЗ, но тази нозологична единица има най-ниска доказателна тежест поради мултифакторния характер на заболяването.

Таблица 6.4-7

Заболявания, които имат нозологична връзка със замьрсяванията на атмосферния въздух, в % от общия брой случаи	Обследвана група – 205 деца	Котролна группа от с. Енчец – 187 деца
Бронхиална астма	2	0,5
Спастичен бронхит	0,9	0,5
Алергичен дерматит	1,9	0,5
Остри възпалителни заболявания на дихателната система (ОЗЗ)	30,2	19,3
Анемии	1,4	0,5
Злокачествени заболявания	-	-
Общ процент на заболелите деца от нозо- логичните единици, имащи отношения към замърсителите на атмосферния въздух	37,1	23,4

Здравословното състояние на възрастното население от изследваните села се характеризира със следните показатели:

• 
  През последните 10 години (1994 -2004г.) в селата Островица и Вишеград са починали 69жители на възраст от 24 до 95 години От тях: мъже - 43; жени - 26.
  
• 
  Смъртността от нозологични единици имащи евентуално отношение към факторите на околната среда е както следва:
  

• 
  Село Островица: починали от карцином 5 жители, от остра дихателна недостатъчност – 10 жители;
  
• 
  Село Вишеград: починали от карцииом – 2 жители, от остра дихателна недостатъчност – 11 жители.
  

• 
  Регистрираните заболявания от астма в този район са 13, а заболелите от алергичен дерматит са 16.
  

• 
  В сравнение с другите микрорайони заболеваемостта от алергични заболявания и тези на дихателната система в района на обследвания участък е по-висока.
  

От проведените допълнителни изследвания за селата Островица, Вишеград, Глухар. Пепелище, Широко поле и Звезделина могат да се направят следните изводи:

• 
  Качеството на атмосферния въздух в проучваните населени пунктове по
  

основни групи промишлени замърсители – амоняк, сероводород и инхалабилна

фракция прах, серен и азотен диоксид, не се различава от качеството на

въздуха в другите населени места от община Кърджали;

• 
  В с. Глухар има превишение на.граничната средно денонощна концентрация на кадмия, посочена в Наредба №14/1997г.;
  
• 
  Здравното състояние на детското население на възраст от 6 до 14 години
  

на проучваните населени пунктове не се различава по основни нозологични показатели от здравното състояние на контролната група;

• 
  Общият брой на регистрираните случаи заболявания, имащи нозологична връзка с замърсяванията на атмосферния въздух, е недостатъчен за да се установи наличие на директна етиологична връзка;
  
• 
  Данните за смъртността на възрастното население по причини не се различават от тези за население на област Кърджали и за цялата страна.
  

Съпоставка на здравното състояние на населението от разглежданите селищ със здравните показатели на населението на гр. Кърджали
Съпоставката за общата болестност на възрастното население на гр. Кърджали и зона Вишеград дава възможност за определении констатации и изводи относно нивата на болестността за населението в района.

- Прави впечатление, че групата на инфекциозните болести и паразитози е многократно по-ниска при селското население отколкото за живеещите в гр. Кърджали;

- Същата констатация се отнася и за групата на новообразуванията на болестите на ендокринните жлези, храненето и обмяната;

- Независимо от констатацията, че психичните разстройства са високи за населението от зона Вишеград като средногодишни величини те се доближават до градското население на Кърджали. Същото се отнася и до болестите на нервната система;

- При селското население групата болести на кръвообръщението е значимо по-ниска от градското население.

Високи нива на заболявания при селското население, в сравнение с населението на г. Кърджали, имат болестите на дихателната система, на костно-мускулната система и групата на симптоми, признаци и недобре определени състояние. Също така травмите и отравянията главно от битов характер са незначимо по-високи от тези за г. Кърджали.

Каталог: ovos

Изтегляне 5.46 Mb.

Сподели с приятели: