Въздействие на опасните вещества върху околната среда

6.2.7. Въздействие на опасните вещества върху околната среда

Не се предвижда използване на опасни вещества по време на строителството. За изкопни работи няма да се използват взривни материали, така че не се налагат специални предпазни мерки.

Въздействието на опасните вещества върху околната среда е силно ограничено, както за условията на сега действащите производства, така и при бъдещата работа на Комбината, и поради следните специфични предпоставки:

• 
  На територията на ОЦК АД не се използват или съхраняват опасни вещества или препарати, равни или превишаващи количествата съгласно Приложение 3, Глава VII на ЗООС. Това се отнася и за реагентите от категорията на опасните вещества, които ще се използват при бъдещата работа на новите инсталации (нова инсталация за топене на олово, нова система за сярна киселина);
  
• 
  Не се използва и не се предвижда в ИП използването на суровини, материали или продукти, които попадат в Наредбата за опасните химически вещества, препарати и продукти, подлежащи на забрана за употреба и търговия;
  
• 
  Не се използват и не се предвижда да се използват също и органични разтворители, които са в обхвата на Директива 1999/13/ЕС за ограничаване емисиите на летливи органични съединения;
  
• 
  Не се предвижда използването на азбест и материали съдържащи азбест.
  
  
  

8. 
   Въздействие върху културното наследство
   

В непосредствена близост до обекта, както и на негова територия, няма регистрирани паметници на културата. Изложените по-горе съображения относно емисиите след реализация на новите обекти и реконструкции съгласно ИП (виж по-горе т. 6.1.1 и т. 6.2.1 ) ни дават основание да считаме, че няма предпоставки да се очакват преки негативни въздействия върху културното наследство в района – исторически, археологически и архитектурни паметници. Строително-монтажните работи ще се извършват в обхвата на основната площадка на ОЦК АД – очакваните емисии са значително под границите на допустимите норми, имат ограничен обхват, така че реализацията на ИП няма да доведе до неблагоприятни въздействия върху компонентите на околната среда, в т. ч. и въздействия върху състоянието на културното наследство в района.

Като препоръка трябва да се напомни, че ако при извършване на изкопни работи се забележат следи от керамичен или друг археологически материал, да се предприемат действия в съответствие с разпоредбите на чл. 18 от Закона за паметниците на културата и музеите (с посл. изм. ДВ бр. 30/2006 г.), т. е. незабавно да се преустанови работа и се уведомят служителите от Регионалния исторически музей в гр. Кърджали.
Прогнозна оценка за въздействиетовърху културното наследство:

Териториален обхват на въздействие: локален;

Степен на въздействие: незначителна;

Продължителност на въздействието: за периода на експлоатация;

Честота на въздействието: ежедневно;

Кумулативен ефект: не се очаква.

2. 
   Ползване на природните ресурси
   

При експлоатация на обектите, в качеството на природни ресурси съгласно ИП ще се използват главно оловни и сулфидни концентрати, както и малки количества от смлян варовик и кварцов пясък (виж по-горе т. 2.5). От предвидените за използване други природни ресурси (първични и преработени) следва да се посочат – вода за технологични нужди и горива – въглища, леко (нискосернисто) котелно гориво.

Инвестиционното предложение на ОЦК АД за “Модернизация на оловно производство чрез въвеждане на технологията “AUSMELT”, има за цел да се приведе производството в съответствие с изискванията. Несъответствията се отнасят главно до високи емисии на серен диоксид и съдържащ тежки метали прах газовете от агломерация и шахтово топене. От 2003 г. ОЦК АД е в процес на поетапно модернизиране с екологична насоченост, което се реализира в две основни направления:

- Модернизация на цинково производство с оглед привеждането му в пълно съответствие с изискванията за ефективна работа на ПСОВ и постигане качество на заустваните в язовир “Студен кладенец” отпадъчни води;

- Модернизация на оловното производство с оглед решаване на проблема с повишените емисии на серен диоксид и съдържащ тежки метали прах.

От комунално-хигиенни позиции, с оглед определяне на потенциално засегнатото население и територии особено значение има разположението на съществуващата дейност и Инвестиционното предложение. Промишлената площадка на ОЦК АД е разположена на територията на ниските Източни Родопи, което определя и преходно-континенталния климат с елементи на планински. Площадката се намира в промишлената зона на град Кърджали с отстояние от крайните зони на града по-малко от 3000 m. Съществуват и други населени места, които са разположени значително по-близо до ОЦК, за които здравния риск е значително повишен. Такива са селата Вишеград и Островица, разположени на около 1500 m южно от ОЦК, от другата страна на язовир “Студен кладенец”, всяко от тях съответно с 277 и 273 жители. Специфична е “розата на ветровете” в района, като последните са с най-голяма честота и скорост в посока от север и юг, а “тихото” време през годината е повече от 50 %.

От здравни позиции, с оглед определяне на потенциално засегнатото население и територии особено значение има разположението на съществуващата дейност и Инвестиционното предложение. “ОЦК” АД, Кърджали е изграден и въведен в експлоатация през 1955 г. на настоящата собствена площадка. С развитието й разрастването на г. Кърджали отстоянието на площадката на ОЦК от крайните зони на града е намаляло и сега е по-малко от 3000 m.

Според нормативната база, всички населени места са със специфичен хигиенно-охранителен статут и подлежащи на здравна защита, като водещи са хигиенните изисквания за отстояние. Последните са регламентирани в Наредба № 7 на Министерство на здравеопазването за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (обн. ДВ бр. 46/ 1992 г., изм. и доп. бр. 46 от 1994 г., бр. 89 от 1996 г. и бр. 101 от 1996 г., бр. 101 от 1997 г., бр. 20 от 1999 г.).

С Приложение № 1 на Наредба № 7 се дават изисквания за отстояние, приложими за конкретния случай. Производствена дейност според т. 140 “Добив на цветни метали направо от руди и концентрати (в т.ч. олово, калай, мед и никел) и производство в количество над 2000 тона годишно” изисква хигиенно-защитна зона от 3000 m.

Според кадастралния план на района на гр. Кърджали, разстоянието от ОЦК до най-близките населени места в района – с. Островица, с. Вишеград, кв. Гледка, Веселчане, Доброволец, Седловина, Пропаст, също не отговаря на изискванията за хигиенно-защитна зона по т. 140 от Приложение № 1 на Наредба № 7.
6.4.1. Определяне на потенциално засегнатото население