Доклад за овос на инвестиционно предложение „

В района не бяха забелязани представители или следи от присъствие на вида Spermophilus citellus – лалугер, който е под специална защита в защитената зона.

По литературни данни и местни източници ихтиофауната в тази част на коритото на р. Голяма Камчия, разположено в близост до района на инвестиционното предложение е сравнително бедна на видов състав. Това по всяка вероятност се дължи на значителното човешко присъствие, ниското съдържание на кислород във водата и значителната й степен на замърсяване. С най-голяма честота, макар и в много малко количество се срещат представители на видовете: бабушка (Rutilus rutilus), кротушка (Gobio gobio), уклей (Chalcalburnus chalcoides), уклейка (Alburnus alburnus), костур (Perca fluviatilis) и др. Нито един от тези видове не е предмет на защита в защитената зона „Голяма Камчия”, BG0000501.

Както се вижда от представените в таблиците списъци в изследваният район се срещат 38 вида безгръбначни, 4 вида земноводни, 7 вида влечуги, 9 вида бозайници и 38 вида птици. От направената справка се установи, че значителна част от видовете, обитаващи района попадат в Приложения І и ІІ на ЗБР като защитени. С най-голям дял са птиците, част от които са и в Директивата за птиците (79/409 на ЕИО) като защитени. От останалите групи животни, малка част от замноводните и влечугите попадат в приложенията на Директивата за местообитанията (92/43 на ЕИО). От бозайниците само 1 вид попада в приложенията на същата Директива, за който се изисква строга защита.

Богатството на фауната в района силно е повлияно от антропогенната дейност. Видовият състав е много ограничен и включва преди всичко синантропни видове. Територията се намира в страни от миграционният път на птиците и не представлява интерес за прелетни и реещи се птици. Местните гнездящи видове са с ниска численост, поради засиленото антропогенно присъствие и няма да бъдат засегнати съществено от реализирането на инвестиционното намерение.

Инвестиционното предложение не засяга елементи от националната екологична мрежата Натура 2000. В непосредствена близост се намира защитена зона за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна „Голяма Камчия” с код BG0000501. Същата отстои на 1800 м. от обекта на инвестиционното предложение и, както се вижда от стандартния формуляр и от обекта и целите на защита тя не включва специфични хабитати и местообитания, намиращи се на територията, обект на изследване.

Промяната на предназначението на имотите в землището на с. Мараш и реализирането на инвестиционното намерение няма да окаже съществено негативно влияние върху флората и фауната на ЗЗ „Голяма Камчия” и прилежащите райони.

За защитените птици и бозайници не съществува опасност от унищожение на индивиди или унищожаване на местообитания при строителните дейности и при последващото ползване на имотите. За някои от представителите на земноводни и влечуги съществува реална опасност от физическо унищожаване на единични индивиди, вредите от което биха били нищожни. По време на строителството ще се наложи изкореняването на непроходима храстова растителност и изсичането на няколко болни дръвчета, загубите от което са пренебрежимо малки.

През време на строителството по никакъв начин не трябва да се допуска промяна на речното корито на Голяма Камчия, както и замърсяване на реката и бреговата ивица със строителни, отпадни и изкопни материали.

Следователно, в заключение може да се отбележи, че при реализирането на инвестиционното намерение ще бъдат унищожени антропогенни екосистеми и ще бъдат преобразувани в друг тип, също антропогенни. При това няма да бъдат засегнати или фрагментирани ценни за България и за Общността местообитания и хабитати, както и ценни видове растения и животни.

Теренът, обект на инвестиционното предложение се намира в близост до Защитена зона от националната екологична мрежа Натура 2000 BG0000501-Голяма Камчия с обща площ 216,69 ха. Същата е одобрена от Министерския съвет с решение № 122 от 02.03.2007 г. и е включена в списъка на защитените зони, съгласно Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, обнародван в ДВ бр. 21 от 09.03.2007 г.

ЗЗ е разположена в Североизточния район на планиране, върху територията на областите Шумен и Варна. Тя включва 2,166.90 дка площ и е дълга 245 км. И средна надморска височина 76 м. Зоната попада в границите и съответната компетенция на общините Шумен, Смядово, Върбица, Велики Преслав, Дългопол и Варна.

Съгласно чл. 8, ал. 1, т.2 на Закона за биологичното разнообразие целите на опазване на защитена зона BG0000501- Голямата Камчия са:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмета на опазване на защитената зона е опазване на:

• Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus (Pannonic woods with Quercus petraea and Carpinus betulus – 91 G0).

• Балкано-панонски церово-горунови гори (Pannonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests – 91 M0).

В защитена зона „Голяма Камчия” е разположена защитената местност „Марашка кория”, обявена със Заповед № РД 958 от 25.07.2003 г. и разположена на площ от 26,88 хектара. Целите на обявяване на защитената местност е опазване на вековна гора от летен дъб на възраст от 250-350 г.

Значителни части от вътрешността на защитената зона са заети от водни площи (стоящи и течащи води), покрити с каменисто-пясъчно дъно, мътни води и около 40% залесеност на поречието главно с дъб, габър, бук и върба. Останалата част от зоната представлява обработваеми земеделски площи. От това произлиза и основната роля на „Голяма Камчия” – да служи като екологичен коридор по линията Камчия – Емине сред заобикалящия я селскостопански ландшафт.

Съгласно стандартния формуляр предмет на опазване в Защитената зона са 14 вида бозайници, 4 вида риби, 4 вида земноводни и 7 вида безгръбначни. Няма описани видове птици и растения, предмет на защита.

Популациите на описаните видове, предмет на защита, като правило са с ниска численост и малка плътност, като основната част от тях са редки или много редки в ЗЗ. Единствено популациите на рибите, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС са типични за района, имат добра представителност и отлична степен на защита.
3.6. Защитени територии.

Инвестиционното предложение не попада в защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии.

Територията на инвестиционното намерение е разположена в близост до р. Камчия, от южната страна. В по-голямата си част от юг обекта граничи с левия бряг на реката, по дължина. Тя се явява като основен и най-мощен ландшафтообразуващ природен фактор за района.

Релефът на имотите, включени в инвестиционното намерение и плана е изцяло равнинен. Територията им е включена в района на първата надзаливна тераса на р. Камчия. Заливната тераса на реката граничи с територията на обекта. Земите северно от предвидената за оценка територия се включват в склона между първа и втора надзаливна речна тераса и втора речна тераса.

Освен земеделска земя, към обекта са обхванати парцели, които са силно антропогенизирани. Те се намират в северната част на обекта и включват бивши оранжерии и свинеферми. Степента на антропогенизация на ландшафта зависи от начина на ползване на територията и от местоположението.

Реализацията на инвестиционното намерение е предложено да се извърши на три етапа. Същите подробно са описани като територии и подобекти в предходни части на настоящото задание.

Първия етап основно включва изграждане на хотелска част за около 1000 човека, рехабилитационен и СПА център, паркинг и ваканционно селище с 45 броя къщи за 200 човека.

Втори етап включва изграждане на ваканционно селище с прилежащата обслужваще и инженерна инфраструктура с около 100-110 къщички за 500 човека, ресторант, строителни и детски площадки, зелени площи и др.

Трети етап включва изграждане на около 50 къщи за 250 човека, рибарско селище, голям централен парк и крайречна паркова територия, водни площи и други.

Всички природни компоненти с различни свойства и качества, които заемат литосферата, хидросферата и атмосферата на територията на оценявания проект, заедно с населяващите ги биоценози ( фито и зооценози, включително и почвата, образуват ландшафтния комплакс. Взаимовръзките между неговите компоненти и тяхното непрекъснато изменение във времето, водят до промяна в състоянието, динамиката и развитието на ландшафтите.

Обособяването на ландшафтните единици е следствие от определянето на територии с еднаква геоложка основа, релеф, климат, почви, води, биологично разнообразие и степен на антропогенизация.

В ДОВОС, за да се оцени правилно въздействието и реализацията на предложеното инвестиционно намерение е необходимо да се определят точния вид на включените в площа, предмет на инвестиционното намерение и около нея ландшафти на тяхната степен на антропогенизация и устойчивост на въздействие. В Доклада трябва да е описана тяхната динамика във времето преди реализацията на проекта.

Сложните взаимовръзки между тях и взаимозависимости, подчертаното отражение на геолого-геоморфоложкия елемент и въздействието на човешката дейност, определят ландшафтите и тяхното състояние.

Въз основа на закономерностите за зоналността, азоналността, принципите за генетичност и водещата ландшафтнообразуваща роля на геолого-геоморфоложката компонента, и схемата на комплексното ландшафтно райониране на България ( И.Иванов, М.Георгиев и П.Петров 1968), страната се поделя на пет физикогеографски зони, а зоните на 17 физикогеографски области. Районът, където се намира разглеждания обект, попада в регионалната ландшафтна структура на:

І. Ландшафтна зона на Дунавската равнина

3. 
   Ландшафтна област на Източната Дунавска равнина
   

В по-ниските части на района преобладават черноземните почви, а в по-високите значително са разпространени и сивите горски почви. В тази област на Дунавската равнина климата е най-сух, в сравнение с другите области, което е едно от условията за преминавана на лесостепната растителност в степна и за преобладаващото обитаване типични степнии животински видове.

Съгласно схемата на ландшафтното регионално райониране на България ( Петров, География на България, 1997 година ), създадена на базата на териториално съчетаване на типовете, подтиповете и групите ландшафти, и съобразно височинната поясност, райнът на площадката на обекта попада в следната ландшафтна структура:

А. Севернобългарска зонална област на Дунавската равнина

ІV. Поповско- Шуменско- Франгенска подобласт

28 Шуменски район

На базата на кратка комплексна характеристика на основните геоелементи, които характеризират Поповско- Шуменско- Франгенска подобласт и Шуменски район може да се дадат следните количествени показатели: абсолютна височина – от 0 до 502 м; гъстота на разчленението – от 0,0 до 2,5 км на 1 км²; дълбочина на разчленението – от 0 до 300 м на 1 км²; съвременни вертикални движения – от +1 до +2 мм за 1 година; средна януарска температура – от -2,2 до +1,9^оС; средна юлска температура – от 20,4 до 23^оС; сума на валежите за месеците с температура над 0^оС – от 465 до 569 мм; сезонни и годишни суми на валежите: зима – 107 мм, пролет – 143 мм, лято – 197 мм, есен – 137 мм, година – 584 мм; коефициент на влажност на въздуха - от -0,61 до +1,04; модул на оттока – от 0,5 до 4,0 л/сек на 1 км²; отточна височина – от 15,8 до 126,4 мм, годишна сума на валежите – от 493,0 до 675,0 мм; сумарно изпарение – от 477,2 до 548,6 мм.

Съгласно класификационната схема на ланшафтите в България ( Петров П., География на България, 1997 г. ) ландшафтът в района на площадката се определя като

Състоянието на съвременните ландшафти в региона на Шумен може да се оцени като относително стабилно. Не се прогнозират промени в структурите на ландшафтите и функционирането на отделните групи ландшафти от реализацията на инвестиционното предложение.

Съгласно ландшафтната подялба на България, разглежданата територия попада в регионалния ландшафтен комплекс на Северен (Плациден) район, на Източно- Дунавската равнина. Диференциацията на ландшафтите е плод на обособяване на местата с еднакви и подробни природни компоненти.

На основание описаното по-горе и във връзка със спазване генетичния и комплексен принцип и принципите на относителната еднородност и териториална цялост, обекта попада в клас равнинни ланшафти, подклас крайречни, тип селскостопански, подтип ливадни растителни асоциации и широколистна горска растителност, група – върху кватернерни речни наслаги, вид с основно алувиално – ливадни почви.

Имотите на обекта са разположени източно, западно и южно от съществуващ асфалтов път, като теренът е равнинен с надморска височина от 82 до 85 метра. Релефът в имотите около него също е равнинен, със същата надморска височина и не е застроен.

Топографията на околните територии е хълмисто -равнинна с надморска височина от 77 до 200 метра. Северозападната част на площта е заета от стръмните южни склонове и Шуменското плато. Главната и почти единствена отводнителна артерия, протичаща в южната част на района е р. Голяма Камчия, която образува широка долина. В климатично отношение районът се отнася към умерено-континенталния тип, характеризиращ се със горещо лято и сравнително студена зима. Средната януарска температура е -1,2 ^оС, а средната юлска е 22,6^оС. Валежите са 550-680 мм/год. В района преобладават североизточните, северозападните и западните ветрове.

За площта обхващаща проекта при анализа на природни компоненти, в доклада за ОВОС подробно ще се опишат подвидове, разновидности и тяхната характеристика, състояние и динамика.

Състоянието на ланшафта за обекта е необходимо да бъде определен съгласно методи, специфични за този вид природен компонент.

Ландшафтните таксони се определят на основата на използваните методологии:

• 
  метода на водещата компонента
  
• 
  метода на налагане на отрасловите карти
  
• 
  метода на изучаване на антропогенизираните ландшафти е метода на теренните изследвания.
  

С помощта на ландшафтно-индикационния метод на изследване трябва да се направи оценка на степента на антропогенизация. Според него ландшафта включен в плана е от ІІІ степен – слаба антропогенизация.

Ползвайки приетите и действащи стандарти БДС 17.8.1.02 – 89 Г58 – Ландшафти класификация, вида на ландшафта в парцела предмет на проекта се определя по точки както следва

т.4.1. – умерено- континентален

т.4.2. - автоморфен

т.4.3. - равнинен, долинен

т.4.5. - слабо разчленен

т.4.6. - ливаден с ливадна растителност

т.4.7. - смесен тип

т.4.8. – частично антропогенизиран

Характерно за района е сравнително богатото разнообразие на видове ландшафти, преди всичко във вертикално отношение и по-малко във хоризонтално отношение. Това се дължи на многообразието на ландшафтните компоненти и различните вариации на съчетанието им за сравнително малка площ.

Във визуално отношение вида и изгледа на съществуващия ланщафт на територията на проекта е в добро състояние. Върху него въздействие в по-малка степен в насока антропогенизацията му, оказва частично влияние селищната единица – с. Мараш.

Това влияние е в известна степен изразено относно изменения на почвата и растителността. Влияние оказва съществуващи стопански постройки и тяхното бъдещо разрушаване. По отношение на животинския свят селището на с. Мараш оказва известно влияние на съществуващата територия и ландшафт като вероятно смущава необходимата самота за някои видове. За други обаче създава среда и възможност за затваряне на хранителната верига.

Особено положително и благотворно влияние върху ландшафта и биоразнообразието оказва р. Камчия като воден обект и воден, хидроландшафт.

Ландшафтите за различните етапи на реализация на обекта не се различават коренно. Тези ланшафти, които са в непосредствена блозост до речния воден ландшаф на р.Камчия имат изразен речен брегови характер. Такива са парцелите, предвидени за паркове в ІІІ етап, за рибарско селище ІІІ етап, за ваканционно селище ІІІ етап.

Територията за изграждане на централен голям парк към ІІІ етап попада в терен, който е с естествена растителност и начин на ползване друга селищна територия. Поради това ландшафтния таксон клони към вид с широколистна растителност.

Ландшафта включен в парцелите в които се разполага хотелската част и СПА центъра е от друг тип и подтип. Поради това че в него са разположени стопански постройки и е ползван с такова предназначение за стопанска дейност - оранжерии и свинеферма, той е в по-голяма степен антропогенизиран от съседните ландшафти. Той попада в клас равнинни ландшафти, подклас леко склонови, тип стопански, подтип за земеделско ползване, група антропогенизирани, вид с нарушени почви. Този ландшафт е включен към І етап.

Останалите ландшафти от І и ІІ етапи за които се предвижда да бъде изградено ваканционно селище се включват към основния описан селскостопански тип ландшафт.

І. Ландшафтна зона на Дунавската равнина

3.Ландшафтна област на Източната Дунавска равнина

Областта на Източната Дунавска равнина е най-просторна, с най-голяма надморска височина и със сравнително най-дълбоко разчленение, в сравнение със западната и Средната области. Тази зона е изградена от терциерни и крадни варовици, варовити пясъчници и мергели, които ненавсякъде са препокрити с льосови и льосовидни наслаги. Релефа е равнинно-хълмист, а неговото разнообразие се дължи на съчетанието на простора на Поповските, Разградските и Самуиловските възвишения и дълбоко всечените каньоновидни долини на басейна на р.Русенски Лом и добре обособените Шуменско и провадийско плато и от хълмистия и карстов релеф на Лудогорието и Южна Добруджа. В по-ниските части на района преобладават черноземните почви, а в по-високите значително са разпространени и сивите горски почви. В тази област на Дунавската равнина климата е най-сух, в сравнение с другите области, което е едно от условията за преминавана на лесостепната растителност в степна и за преобладаващото обитаване типични степнии животински видове.

Съгласно класификационната схема на ландшафтите в България ( Петров П., География на България, 1997 г. ) ландшафтът в района на площадката се определя като

Клас Равнинни ланшафтите

Тип Ландшафти на умерено- континенталните гористи плата и възвишения в равнините

подтип Ландшафти на гористите хълмове

Група Ландшафти на гористите хълмове върху варовикови скали

Съгласно схемата на ландшафтното регионално райониране на България ( Петров, География на България, 1997 година ), създадена на базата на териториално съчетаване на типовете, подтиповете и групите ландшафти, и съобразно височинната поясност, районът на площадката на обекта попада в следната ландшафтна структура:

А. Севернобългарска зонална област на Дунавската равнина

ІV. Поповско-Шуменско-Франгенска подобласт

28 Шуменски район

А. Севернобългарска зонална област на Дунавската равнина

ІV. Поповско-Шуменско-Франгенска подобласт

28 Шуменски район

На базата на кратка комплексна характеристика на основните геоелементи, които характеризират Поповско-Шуменско-Франгенска подобласт и Шуменски район може да се дадат следните количествени показатели: абсолютна височина – от 0 до 502 м; гъстота на разчленението – от 0,0 до 2,5 км на 1 км²; дълбочина на разчленението – от 0 до 300 м на 1 км²; съвременни вертикални движения – от +1 до +2 мм за 1 година; средна януарска температура – от -2,2 до +1,9^оС; средна юлска температура – от 20,4 до 23^оС; сума на валежите за месеците с температура над 0^оС – от 465 до 569 мм; сезонни и годишни суми на валежите: зима – 107 мм, пролет – 143 мм, лято – 197 мм, есен – 137 мм, година – 584 мм; коефициент на влажност на въздуха - от -0,61 до +1,04; модул на оттока – от 0,5 до 4,0 л/сек на 1 км²; отточна височина – от 15,8 до 126,4 мм, годишна сума на валежите – от 493,0 до 675,0 мм; сумарно изпарение – от 477,2 до 548,6 мм.

Съседните на обекта специфични ландшафти, които са различни са дефиринцирани в зависимост от разположението им във височина и степен на антропогенизация. Това са:

1. 
   Ландшафти, разположен северно от обекта – склонов, селскостопански ландшафт на равнина
   
2. 
   Ландшафт, разположен западно от обекта – равнинен, селскостопански с агрофитоценози на ливадно-алувиални почви, крайречен на първа насзаливна тераса.
   
3. 
   Ландшафт, разположен южно от обекта – аквален-речен ландшафт, с водни биоценози на р. Камчия, средно течение, заливна тераса и речно русло.
   
4. 
   Ландшафт, разположен източно от обекта е същият, който е от запад на обекта.
   

Поради това че реализацията на проекта и спецификата му – създаване на жилищна територия ще повлияе основно на определената в плана площ, съседните околни ландщафти няма да бъдат засегнати в голяма степен.

Вида на бъдещия ландшафт зависи от предвидените положения и мероприятия в инвестиционното намерение и от изменението на природните компоненти вследствие реализацията на обекта.

Бъдещият реализиран ландшафт ще се характеризира с устойчивост във времето и постоянност. Визуално той ще бъде с много добър естетически вид. Състоянието на растителността се очаква да се подобри, като се обогати с по-разнообразни, природосъобразни видове и с много по-голямо количество.

Нарушената почвена покривка, ще се възстанови и обогати чрез наторяване и внасяне на хумусна почва за рекултивация. Това ще подобри местообитанията за някои животински видове, които са съвместими с бъдещия селищен ландшафт.

Степента на антропогенизация на новия ландшафт ще бъде частично по-голяма от съществуващия такъв на планираната територия.

Нарушената почвена покривка, ще се възстанови и обогати чрез наторяване и внасяне на хумусна почва за рекултивация. Това ще подобри местообитанията за някои животински видове, които са съвместими с бъдещия селищен ландшафт.

Степента на антропогенизация на новия ландшафт ще бъде частично по-голяма от съществуващия такъв на планираната територия.

№ 069035, № 069036; № 069043, № 069055, № 069056; № 069057; № 069058; № 069059; № 069060; № 069061, № 069062, № 0690663; № 069064; № 069065; № 070001; № 070002; № 070003; № 070004; № 070005; № 072004; № 073011; № 120001; № 120002; № 120003; № 120004; № 120005; № 120006; № 120007; № 122001; № 122002 и № 220004 в землището на с. Мараш, общ. Шумен с ЕКАТТЕ 47161.

Не са известни и докладвани на ежегодните археологически конференции от последните години паметници на културата или археологически паметници в рамките на имотите, отбелязани в проучването на терена, извършено Регионален исторически музей-Шумен през м. март. 2009 г. с цел да бъдат регистрирани недвижими паметници на културата (РИМ-Шумен, Изх. № 198/30.03.2009).

Терените на изброените с номерата си имоти са обработваеми площи, необработваеми площи и частично е застроен теренът на парцел № 220004.

Задължително е при започнали строителни дейности да бъдат спазвани изискванията на чл. 18 на ЗПКМ. При откриването на паметници на културата под обработваемото, или необработваемо ниво, ще бъдат уведомени съответните институции, и ще се осъществява непрекъснат контрол от РИМ-Шумен и при необходимост други институции.

Като прогноза, не се очаква влияние върху културно-историческото наследство при реализиране на инвестиционното намерение.

-Първи етап: изграждане на хотелска част, рехабилитационен и СПА център и ваканционно селище на обща площ80 дка и общ капацитет 1200 човека.

-Втори етап: изграждане на ваканционно селище със спортни площадки, търговска площ, ресторанти, жилищно хотелски комплекс и паркинги на обща площ 129 дка и общ капацитет 530 човека.

-Трети етап: изграждане на ваканционно селище, рибарско селище, зелени площи и зони за отдих на обща площ 253 дка

Реализирането на инвестиционното предложение за изграждане на СПА центрове с хотелска част, ваканционни селища, спортни площадки (басейни, футболни и тенис игрища), зелени площи, паркинги, търговска зона, парк за отдих и развлечение, рибарско селище, амфитеатър в землището на с. Мараш ще има категорично положително въздействие, тъй като ще осигури ангажирането на значителна работна сила при неговото изграждане за продължителен период (в продължение на 6 години) и ще се открият над 150 работни места за персонала, който ще бъде ангажиран в последствие с неговата експлоатация и поддръжка.

Положителен ефект върху населението ще има и ползването на балнеолечебните процедури, с цел промоция на здравето (първична балнеопрофилактика) и възстановяване на работоспособността, както и за лечение на редица заболявания (вторична балнеопрофилактика).
3.10. Рискови енергийни източници (шум, вибрации, радиации).
Състояние на терена към настоящия момент

Към момента на терена, предвиден за бъдещия инвестиционен проект шумовото натоварване е както характерното за селскостопански имоти в района. Появата на известни завишения на шумовия фон е свързано сработата на селскостопанските машини при сезонните обработки на почвата. Нивата на шумовото натоварване са инцидентни през пролетния и есенно-зиминия период и не надвишават . Времетраенето им не надвишава няколко работни дни през светлата част на деня.

При посещение на место не е установена никаква строителна или водоползвателна дейност.

Като прогноза, не се очакват нива на шума над допустимите децибели.

Преценката на ефекта при реализиране на инвестиционното намерение следва да бъде направена след анализ на демографската картина и настоящето му здравно състояние.

По време на строителството не се очаква неблагоприятен ефект върху здравето на населението.Ще има известна запрашеност, вредни газове от транспортните машини, но обекта е на високо, не е в самото село и процесът е краткотраен, непостоянен.

По време на експлоатация не се очаква неблагоприятен ефект върху населението.Реализацията на инвестиционното намерение ще допринесе до подобряване неустойчивото икономическо състояние на целия район.

С подобряване на материалното състояние на населението се очаква подобряване на общото здравно състояние на населението.

В Доклада за ОВОС ще бъдат разгледани здравно-хигиенните аспекти на околната среда и здравния риск.

Понастоящем в района на с.Мараш няма физични фактори на околната среда, които да са в наднормени нива.

Б.Въздействие върху околната среда.

Базирайки се на данните на настоящето задание и количествата на генерираните отпадъчни газове, отпадъчни води, твърди отпадъци е енергетични замърсители в резултат на експлоатация на инвестиционното предложение в ДОВОС да се оцени значимостта на въздействието върху компонентите на околната среда, на материалното и културно наследство.

Значимостта на въздействията да бъдат определени като:

1.преки- ПР

2.непреки- НПР

3.кумулативни- КУ

4.краткотрайни- КТ

5.среднотрайни- СТ

6.дълготрайни- ДТ

7.постоянни- ПО

8.временни- ВР

9.положителни- ПОЛ

10.отрицателни- ОТР
Значимостта на въздействията в ДОВОС да бъдат определени спрямо всички компоненти на околната среда:

- Атмосфера;

- Атмосферен въздух;

- Води;

- Ландшафт;

- Природни обекти;

- Биологично разнообразие;

- Историческо наследство;

- Рискови енергийни източници;

- Здравно състояние;

Значимостта на въздействието да бъде оценена спрямо факторите, които замърсяват или увреждат околната среда.

Във ДОВОС следва да се представят обобщени данни за обхвата на потенциалните въздействия (емисии във въздуха, отпадъчни води, отпадъци), върху компонентите на околната среда, на материалното и културно наследство от инвестиционното предложение, по време на строителство и експлоатация съгласно таблици.

Обхвата на потенциалните въздействия е отбелязан като:

- въздействие само за площадката-С

- локално въздействие, до 10 км-Л

- регионално въздействие-Р

- национално въздействие-Н

В ДОВОС всички въздействия ще бъдат представени в матрична форма.