Доклад за социално-икономическата ситуация и оценка на потребностите в сферата на социалните услуги област Кюстендил
Изтегляне 1.56 Mb.
|
3.2.6. Вътрешна миграция От 2007 г. механичното движение на населението включва лицата, които са променили настоящия си адрес в рамките на страната и извън нея. Заселените в чужбина са изселени от страната, а изселените от чужбина са заселени в страната. През 2009 г. в преселванията са участвали 4 836 души, които са с 613 повече в сравнение с предходната година. В резултат на преселванията областта е намаляла с 941 души, което е с 298 души повече от предходната година. Механичният прираст на населението за 2009 г. е -630 души, от които - 287 мъже и -343 жени.
СТОЛЕТНИЦИ ЗА 2009 г.
Разликата между ражданията и умиранията представлява естественият прираст на населението. От 1997 година той непрекъснато е с отрицателни стойности. Най- голяма стойност е регистрирана през 1997 година, като през 2004г. стойността му пада до 1371 души. Като се анализират данните за естественото движение на населението, може да се обобщи, че сериозен проблем в демографската ситуация е не само ниската раждаемост, но и сравнително високата смъртност / застаряването на населението/ на територията на областта. Въпреки това, тенденциите по отношение на механичния и естествения прираст в областта са устойчиво негативни в периода 1999 г – 2003 г., като по-силно е изразена миграцията. За периода 2003 – 2004 се наблюдава относително стабилизиране и намаляване на отрицателните стойности на прираста. 3.2.7. Население по общини
3.2.8. Прогноза за населението до 2030 г. по области и пол
Заб.: 1. През 2009 г. в НСИ е актуализирана демографската прогноза за развитието на населението по пол и области в перспектива до 2030 г. 2. Тенденциите в перспективното развитие на населението в областите по пол и възраст са обвързани със съответните проекции в националната прогноза (I вариант - реалистичен) общо за страната, която удовлетворява концепцията за конвергентност на страните от ЕС. 3. НСИ може да предостави на потребителите прогнозите по области по пол и възрастови групи, вкл. и по единични възрасти Най-малки села по общини: Най-големи села по общини: Бобов дол: Локвата -10 Бобов дол: Мламолово - 820 Бобошево: Циклово – 2 Бобошево: Слатино - 576 Кочериново: Цървище – 61 Кочериново: Стоб – 880 Кюстендил: Леска – 1 ; Цървендол – 2 Кюстендил: Слокощица – 1752; Жиленци – 1176 Невестино: Чеканец – 2 Невестино: Невестино – 642 Рила: Падала – 36 Рила: - Пастра – 267 Дупница:Крайни дол – 57 Дупница: Яхиново – 2186 Сапарева баня: Паничище13 Крайници – 2020 Трекляно: Брест – 2 Сапарева баня: Сапарево 1459 Трекляно: Трекляно – 358 3.2.9. Население по етнически състав
Според етнически състав, населението от областта не е разнообразно. Съгласно официалните данни от последното преброяване на населението, доминираща е българската етническа група – 93%. Групата на ромския етнос е 5,10% като ромското население е съсредоточено в по-големите общински центрове – Кюстендил и Дупница. Останалите етнически групи съставляват едва 0.98%.Една част от ромският етнос се е самоопределила като българи, поради което не може да се установи точният им брой. Междуетническите взаимоотношение могат да се определят като толерантни и няма изявено етническо напрежение. 3.2.10. Възрастова структура на населението
През периода 1997 –2004 година се наблюдават значими промени във възрастовата структура на населението в областта, които са свързани с неблагоприятните тенденции в развитието на демографските процеси. Продължаващият процес на остаряване на населението продължава, като броят и относителният дял на лицата на възраст до 15години непрекъснато намалява, а от друга страна се почти запазва броят и делът на лицата над 65 годишна възраст. Докато през 1997 година делът на лицата до 15 години е 16.69 %, то през 2004 година той достига ниво от 13.63%. При анализа на горната таблица, се очертава като най-неблагоприятна тенденция намаляването на населението под трудоспособна възраст. За периода 1997 г. – 2004 г., общо за областта, населението под трудоспособна възраст е намаляло с почти 27%. Това показва, че в близките години относителният дял на населението над трудоспособна възраст ще се увеличава и социалните разходи от държавния бюджет ще бъдат относително по-големи, а населението в трудоспособна възраст ще бъде все по-малко. Изводи за основните демографски проблеми в областта, с подчертаване на тези, които имат пряко отношение към социалната политика и системата на социалните услуги и към потребностите на населението от социални, здравни и др. услуги. 3.3. Икономическо развитие на област Кюстендил Югозападният планов район има най-голямо икономическо развитие и най-висок БВП, но най-големи вътрешно-регионални различия. Област Кюстендил се нарежда след областите София град, София Област и Благоевград и е преди област Перник. Най-високи показатели за брутна добавена стойност /БДС/ за Кюстендилска област имат следните сектори на икономиката:
Най- малка БДС се наблюдава в строителството и във финансово-кредитния сектор. Тенденция към устойчиво намаляване на БДС се наблюдава най-изразително при секторите :
Тенденция към устойчиво увеличение на БДС се наблюдава в секторите :
3. 4. Промишленост 3.4.1. Отраслова структура на промишлеността Отрасловата структура на промишлеността в област Кюстендил е съставена отчетиринадесет основни сектори, от които водещи и доминиращи са:
Най-високите приходи са от отрасли, в които не е развита конкуренцията – снабдяване с електроенергия и газ, производство на химическата промишленост, а по-конкретно фармацефтиката. Други водещи отрасли по приходи са : търговия и ремонт, текстилна промишленост, добив на енергийни суровини, транспорт, съобщения и строителство. Според критерия “Новорегистрирани фирми в областта”, се отчита най- голям брой фирми в отрасъла “Търговия и услуги” и устойчиво увеличение през последните четири години на фирмите в отраслите: “Хотели и ресторанти”, “Преработваща промишленост”, “Транспорт, складиране и съобщения” и “Селско, ловно и горско стопанство”, което показва, че тенденцията за развитие в региона е в тези сфери. Стабилността и устойчивостта на фирмите, в условията на пазарна конкуренция, също е от особено значение за развитието на икономиката в областта. Показател за мащабността и жизнеспособността на стопанските субекти е и броя на наетия персонал – създадени работни места. Сравнително-големите предприятия, с над 250 души наети, са относително малко на брой, като са съсредоточени в общините Кюстендил, Дупница и Бобов дол. За периода 2000 – 2003 г. общият им брой е намалял близо с 40%. Наблюдава се стабилна тенденция към увеличаване на предприятията с нает персонал от 101 – 250 човека, като отново това е в общините Дупница, Кюстендил и Бобов дол. За анализирания тригодишен период се наблюдава общ спад през втората година, но съществен подем в икономическия статус на отраслите общо за областта. Наблюдава се увеличаване на дела приходите, на дела на работни заплати и възнаграждения и устойчивост на създадените работни места. Констатира се, обаче увеличаване дела на загубите и намаляване дела на печалбата.
Чуждестранна пряка инвестиция е всяко вложение, което включва дългосрочни отношения, отразяващи дълготрайния интерес на резидент на чуждестранна икономика (чуждестранен пряк инвеститор) в предприятие – резидент на българската икономика (инвестиционно предприятие). Пряката инвестиция включва както първоначалната транзакция между двата субекта, така и всички последващи транзакции между тях. Обемът на преки чуждестранни инвестиции в региона бележи чувствителен растеж, като през 2003 г. се наблюдава увеличение на чуждестранните инвестиции над 100%, сравнено с 2000 г., което е показател за намаляване на инвестиционните рискове и увеличаване на икономическата стабилност. Най-висока степен на трудова заетост – наети по трудови и служебни правоотношения лица, е постигната в трите общини Кюстендил, Дупница, Бобов дол, като най-ниска се очертава в общините Трекляно и Бобошево. С преструктурирането на икономиката настъпиха промени в отрасловото развитие на преработващата промишленост. От специализация в машиностроителна, електротехническа и електронна промишленост – в развитие на леката промишленост предимно в шивашката, обувната, хранително-вкусовата и дървопреработвателна промишленост. Основни изводи:
Основните проблеми за развитие на предприемачеството могат да бъдат обобщени като недостатъчна мениджърска култура, незначителни или липсващи познания в областта на маркетинга, липса на информация и подкрепа в осъществяването на експортни операции и др. 3.5. Анализ за а състоянието на безработицата в Кюстендилски регион /данни от Бюрата по труда, Кюстендилска област/ През 2009 г. икономиката в региона функционира в условията, създадени от неблагоприятното въздействие на световната финансова и икономическа криза върху състоянието на бизнессредата, в която са принудени да работят фирмите.С преструктурирането й настъпиха промени в отрасловото развитие на преработващата промишленост. От специализация в машиностроенето, електрическа и електронна промишленост – в развитие на леката промишленост, предимно в шивашка и обувна, работещи на ишлеме и хранително-вкусова. Предвид липсата на сериозни местни и външни инвеститорски интереси, се отразяват колебливо на икономиката в района, В района са застъпени почти всички отрасли на националното стопанство. В производствената сфера са селско и горско стопанство, вкл. дърводобив; добивна и преработваща индустрия; производство и разпределение на ел. енергия, газ и вода; строителство. Застъпени са и всички отрасли на обслужващата сфера. Преработващата промишленост в района е неравномерно разпределена. Водещи и доминиращи отрасли са търговия и ремонт, енергоснабдяване и газоснабдяване, хотелиерство, транспорт и съобщения, бизнес-услуги и недвижими имоти, хранително-вкусова промишленост. Като цяло фирмите освобождават част от персонала си, предвид новите условия в които работят, налагащите се условия на криза принуждават, както държавните, така и частните фирми да освобождават част от наетите лица поради липса на финансови ресурси На пазара на труда постъпваха освободени от почти всички отрасли на икономиката, както от частния, така и от обществения сектор. Демографско развитие и заети лица по общини Задълбочава се тенденцията на постепенно намаляване на населението, живеещо в района, обслужван от ДБТ-Кюстендил. По данни НСИ, живеещите в района към 31.12.2008 г. са: - за община Кюстендил - 63714 /намаляват със 629 спрямо 2007 г./; - за община Невестино - 3377 /намаляват със 156 спрямо 2007 г./; - за община Трекляно - 1076 /намаляват се с 35 спрямо 2007 г./.
Общ брой на населението по общини е следната:  Демографският срив е особено подчертан в общини Невестино и Трекляно - населението в над трудоспособна възраст е преобладаващо Средно списъчният брой на наетите лица по трудово правоотношение е 14727 и се намаляват с 19.8 % спрямо предходната година Наблюдава се намаление на заетите и в двата сектора – обществен и частен. В общественият сектор техния брой възлиза на 5493 което е с 13.2 % по-малко от предходната година. В частния сектор заетите са 9234, с 23.2 % по-малко от предходната година. Относителният дял на жените в общото число на заетите е 58.3 % / 8594 / и се увеличават с 0.9 % спрямо предходната година
Безработица-състояние През 2009 година се наблюдава увеличение на безработицата в района на Д”БТ” – Кюстендил с 1.38 пункта в сравнение с 2008 година. Това увеличение спрямо предходната година се дължи най-вече на неблагоприятното въздействие на световната финансова и икономическа криза върху състоянието на бизнессредата, в която са принудени да работят фирмите от региона. През годината върху развитието на безработицата влияние оказваха и социалните фактори – частичното отваряне на трудовия пазар в европейското икономическо пространство, приключване на сезонните дейности в селското и горско стопансктво; строителството; ресторантьорството, отоплителния сезон, свързан с подпомагането от службите за социално подпомагане, започването на учебната година, свързано с получаването на безплатни учебници за деца от социално слаби семейства, настаняването в общежития, в детски градини, ясли и т.н. Голямо влияние през годината оказаха и намаляване средствата за преференции от страна на работодителите, Националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”. В края на отчетния период в Д”БТ” са регистрирани 3956 лица – със 1198 /+43.3 % / повече от края на 2008 година. Разпределение на броя на безработните и процента на безработица по общини и месеци:
Равнището на безработица, като най-синтезиран показател на заетостта и безработицата, средно за периода е 9.95 %, с 1.38 пункта по-висока в сравнение с 2008 година.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||