Доклад за състоянието и развитието на мсп в България 5 Основни насоки за действие в подкрепа на малкия бизнес според политиката на Европейската комисия в областта на мсп
Защита на интелектуалната собственост
Изтегляне 1.02 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Резюме на изпълнението на Национална стратегия за насърчаване развитието на МСП 2002-2006 Д
- НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ РАЗВИТИЕТО НА МАЛКИTE И СРЕДНИTE ПРЕДПРИЯТИЯ за периода 2002–2006 година
- ОП “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013”
- Закон за търговския регистър.
- Закона за обществени поръчк
- Банка за развитие в подкрепа на МСП
| Защита на интелектуалната собственост – много предприятия се създават просто около една нова идея, изобретение или иновация в областта на маркетинга на един продукт или услуга. Веднъж новостта бъде ли изложена пред света, тя мигновено се нуждае от законова защита – и това става чрез мерките в областта на защитата на интелектуалната собственост.
Резюме на изпълнението на Национална стратегия за насърчаване развитието на МСП 2002-2006 Държавната политика към МСП е съобразена с изискванията на ЕС в тази област. Концентриран израз на тази политика представлява НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ РАЗВИТИЕТО НА МАЛКИTE И СРЕДНИTE ПРЕДПРИЯТИЯ за периода 2002–2006 година. Нейна основна цел е създаването на благоприятна среда за развитие на конкурентоспособни МСП. Приоритетите, посочени в Стратегията, включват: • опростяване на административната и нормативната среда за МСП; • подобряване на финансовата среда; • подкрепа на иновациите и технологичното развитие; • европеизация и интернационализация на МСП; • подобряване достъпа до информация и услуги; • осигуряване на условия за развитие на МСП в регионален аспект; • насърчаване на предприемаческия дух и умения. Анализът на изпълнението на Стратегията4 показва редица позитивни промени, но и съществуването на множество проблеми, които продължават да затрудняват развитието на МСП. Сред постиженията трябва да се отбележи хармонизирането на българското законодателство с европейското в областта на регулирането на предприемачеството и насърчаването на МСП. Беше приет Закон за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия, с който се въвеждат нови дефиниции за микро-, малко и средно предприятие в унисон със съответните понятия в Европейския съюз. Правителствената подкрепа за сектора на МСП се свързва и с активизирането на Изпълнителната агенция за насърчаване на МСП (ИАНМСП). Напредък има и по отношение на подобряване достъпа на МСП до актуална информация за законодателни промени, за стратегическата и програмна рамка за усвояване на средства от европейските фондове, за технологията на разработване на проекти. Добра възможност за развитие на сектора на МСП предлага ОП “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013”. През последните месеци Министерството на икономиката и енергетиката работи по програма за представяне на ОП “Конкурентоспособност” сред бизнеса и най-вече сред МСП във всички райони на страната. Анализите показват, че е необходимо да се предприемат сериозни мерки за повишаване капацитета на предприемачите за успешно усвояване на средства от структурните фондове на ЕС. За тази цел усилията трябва да се насочат към предоставяне на повече, по-актуална и разбираема информация и разясняване същността и ролята на структурните фондове на ЕС; към целенасочено обучение за разработване и изпълнение на проекти и стратегическо планиране и към работа в партньорство. Наред с хармонизирането на законодателството и активизирането на институциите се отбелязва и известно подобряване на правната и административната среда за бизнес и предприемачество. Проучванията отчитат, макар и слабо, подобрение в мнението на мениджърите на МСП за бизнес климата, започнало след 2002 година. С цел облекчаване стартирането на бизнес и в контекста на най-добрите европейски практики беше приет Закон за търговския регистър. Той е разработен в изпълнение на правителствената Стратегия за създаване на централен регистър на юридическите лица и електронен регистърен център на Република България. Преуреждането на търговската регистрация от съдебна в административна ще доведе до опростяване на процедурите и подобряване качеството на услугата и до разтоварване на съдебната система от несвойствени дейности. През април 2006 година беше приет и Закон за изменение и допълнение на Закона за обществени поръчки. Промените са съобразени с препоръките и директивите на Европейския съюз и ще доведат до по-голяма прозрачност в тази област. Правителството полага усилия за подобряване на данъчната среда – започналата през 2003 година реформа в данъчната и осигурителната администрация доведе до създаването на Национална агенция по приходите, която успешно заработи от 1 януари 2006 г. Очакванията са това да доведе до улесняване на бизнеса и гражданите, до създаване на устойчива система за събиране на публичните вземания в съответствие с изискванията на ЕС и препоръките на Международния валутен фонд. В резултат на стабилизирането и консолидирането на банковия сектор настъпва подобрение в достъпа на МСП до финансиране. Кредитната експанзия на търговските банки води до засилване на конкуренцията за набиране на нови клиенти, от което печели бизнесът. Забелязва се разнообразяване на основните типове кредити (оборотни и инвестиционни). Конкуренцията води до подобряване в условията на кредитиране, облекчаване в изискванията за обезпечение, повишаване в гъвкавостта на погасителните планове и отпадане на изискването за разписан бизнес план. Разширява се институционалното и проектното финансиране за МСП. Независимо от това МСП продължават да изпитват затруднения при набавянето на финансов ресурс за развитие на бизнеса. Все още остават неосъществени възможностите за държавно подпомагане на МСП чрез различни гаранционни схеми или чрез съфинансиране. Открит и дискусионен остава въпросът за създаване на Банка за развитие в подкрепа на МСП. Проблемът за повишаване конкурентоспособността на българските МСП придобива изключително голямо значение, особено в условията на пълноправното членство на Бължария в ЕС. Процесите на глобализация и интеграция, както и изискванията на силно регулирания европейски пазар предлагат не особено благоприятна среда за дейност на българските МСП. Конкуренцията от страна на производителите на масови стоки с ниска добавена стойност, сходна стокова структура и безспорни предимства в трудоемките производства създава заплаха за българските МСП. Това налага преориентиране на дейността на МСП от широко застъпените в световен мащаб производства с ниска добавена стойност към определени малки ниши, заемани на основата на специфични конкурентни предимства и иновативни продукти с по-висока добавена стойност. Перспективите за оцеляване на МСП и по-нататъшното им участие в международната търговия и запазването на тяхната жизнеспособност ще зависят от навременното отразяване на всички възможности във фирмените стратегии, непрекъснатото съобразяване с бързо променящите се пазарни условия, усиленото търсене на нови пазарни ниши и партньори. В условията на засилена пазарна конкуренция предприемачите трябва да си дават ясна сметка кои са конкурентните им предимства, къде са основните им слабости, какви заплахи съществуват на обединения пазар и какви възможности им предоставя той. Предприемането на целенасочени мерки и изграждането на фирмени стратегии, съобразени със стандартите на взискателния европейски пазар, имат решаващо значение за справянето с натиска на пазарните сили в ЕС. Областите на въздействие върху конкурентните позиции на предприятията са многообразни, като някои от тях имат приоритетно значение. Става дума за предприемане на мерки в такива сфери като: иновативно развитие, създаване на клъстери, въвеждане на европейски стандарти за опазване на околната среда и енергийна ефективност, усъвършенстване на мениджмънта и маркетинговите стратегии, подобряване качеството на човешките ресурси в България. Определено едно от предизвикателствата, които в момента стоят пред страната, е провеждането на подходяща политика за насърчаване на частните предприятия да осъществяват научна и изследователска дейност. Само тогава ще може да се забележи обръщане на отрицателните тенденции и повишаване на иновационния потенциал на българската икономика. Добра практика, която трябва да се използва по-широко, е създаването на клъстери. Те представляват успешен модел за обединяване усилията на различни субекти с цел растеж и конкурентоспособност. Обединяването на малките фирми в клъстери е един от начините за справяне с конкуренцията, оцеляване на пазара и повишаване конкурентоспособността на МСП. Проучванията сочат, че от около 100 идентифицирани концентрации на индустрии в страната потенциалните клъстери са не повече от 40. За тяхното изграждане е необходима подкрепа от страна на държавата и на местната власт. Не на последно място, за успешното развитие на бизнес, за формиране на предприемачески дух в обществото съществено значение има прилагането на целенасочена политика в тази сфера. Това е сложен процес, който изисква координиране на усилията на всички ангажирани участници – държава, образователни институции, представители на бизнеса и самите учащи се. Държавната поликтика в тази сфера вече не е със спорадични прояви, а действа с конкретни редовни програми, стимулиращи създаването на малки предприятия в различни региони на страната (чрез директно финансиране и обучение в предприемачество), насърчаващи обучението в предприемачество сред учениците и създаване на центрове по предприемачество във висшите учебни заведения в страната. Ясното разпределение на отговорностите на всички партньори, както и създаването на ефективна система за тяхното мотивирано участие са необходими условия за успеха на тази политика. Възпитанието в дух на предприемчивост и делова активност ще даде възможност на гражданите да работят за постигането на растеж и просперитет в страната в духа на европейските ценности. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|