Доклад за състоянието и развитието на мсп в България 5 Основни насоки за действие в подкрепа на малкия бизнес според политиката на Европейската комисия в областта на мсп
Таблица 2: Брутна добавена стойност към цена на производствен фактор в предприятията от преработващата промишленост (Код D от НКИД) сравнени с база България = 1
Изтегляне 1.02 Mb.
|
Таблица 2: Брутна добавена стойност към цена на производствен фактор в предприятията от преработващата промишленост (Код D от НКИД) сравнени с база България = 1
Източник: собствени изчисления по данни на EUROSTAT Таблица 3: Брутна оперираща рентабилност и брутен опериращ излишък на предприятията от преработващата промишленост (Код D от НКИД) сравнени с база България = 1.0
Източник: собствени изчисления по данни на EUROSTAT Таблица 4: Разходи за труд на един зает и производителност на труда в предприятията от преработващата промишленост (Код D от НКИД) сравнени с база България = 1
Източник: собствени изчисления по данни на EUROSTAT Таблица 5: Сертификати за системи за управлениепо качество ISO 9001:2000 за периода 2001-2005 г.
Източник: The ISO Survey of ISO 9001:2000 and ISO 14001 Certificates – 2005 Таблица 6: Сертификати за системи за управление на околна среда ISO 14001 и ISO 14001:2004 за периода 2001-2005 г.
Източник: The ISO Survey of ISO 9001:2000 and ISO 14001 Certificates – 2005 Таблица 7: Брутни инвестиции в машини и оборудване в предприятията от преработващата промишленост (Код D от НКИД) сравнени с база България = 1
Източник: собствени изчисления по данни на Eurostat – данни за 2004 са налични в Eurostat за България, но не и за страните за сравнение Колкото по-влошено е състоянието на предприятието, толкова повече във времето се отлага внедряването на нова технология или организация на производството. Причините за това са най-вече в затруднен достъп на МСП до финансиране – това е основната пречка пред бизнеса за покриване на европейските изисквания.9 МСП предимно използват собствени средства, за да осигурят нужното им финансиране и едва 1/3 от МСП използват банкови кредити. Останалите видове финансови инструменти, като изключим лизинга, почти не се използват или не са налични, особено рисковото инвестиране. Причините, поради които МСП не използват широко банковите кредити са: високите лихвени проценти (54% от МСП), високите изисквания за обезпечение по кредитите (40.3%), „тежка” документация” (19.6%). Около 1/3 от фирмите категорично заявяват, че нямат нужда от банкови кредити10. От друга страна, около 68% от основанията за отказ на банките да предоставят кредити е липсата на достатъчно обезпечение. В този случай осезаемо би било евентуалното присъствие на мощни гаранционни фондове на пазара. За периода делът на МСП, имащи нужда от допълнително финансиране постепенно спада , но през 2006 година изведнъж отново нараства до 68%, като вероятната причина е именно нуждата от подготовка по изпълнение на изискванията на ЕС в последния момент. Българските предприятия предлагат продукция с ниска добавена стойност и въпреки ниските разходи за труд предприятията не са в състояние да генерират собствени ресурси за инвестиции и съответно разширяване на производството, макар че има известен напредък в тази посока. Те не допринасят със създаването на особено благосъстояние в сравнение с предприятията от ЕС-25. Работната сила е с ниска производителност на труда. Преминаването към производство на продукция с по-висока добавена стойност трябва да бъде основен приоритет, за да може вследствие да се повиши възможността за собствени инвестиции и на второ място да се създадат условия за повишаване разходите за труд. Това ще повиши оборотите на българските предприятия и ще допринесе за поддържане растеж на брутния опериращ излишък и засилване възможността на предприятията сами да се грижат за своите инвестиционни нужди и да покриват задълженията си. В същото време ще създаде възможност и за естествено повишаване разходите на труд. Експортният потенциал на МСП е нисък и те генерират дефицит по текущата сметка. Това се дължи предимно на слабите възможности за обновление на технологичното оборудване и въвеждане системи за управление по качеството. Затрудненията в тази посока идват от ограниченията за използване на инвестиционни кредити, поради липса на необходимото обезпечение. 3. Научна и развойна дейност. Иновации Ключов фактор за постигане на висока конкурентоспособност на българската икономика, респективно на българските предприятия е последователно прилагане на политика за стимулиране на иновативните процеси между всички елементи, изграждащи иновационната система, редом с всички други политики осигуряващи устойчиво икономическо развитие. Иновацията е процес, при който дадено изобретение, научно изследване или добра идея достига и се реализира на пазара. Успешната иновация се реализира с обединените усилия на изобретатели и изследователи (генераторите на идеи), на инженери, изработващи инженерните проекти, на адвокати по интелектуалната собственост и специалисти по маркетинга, на финансови специалисти и специалисти по производството, продажбите, рекламата и дистрибуцията и не на последно място на предприемачите, които реализират иновационния процес. В икономиката на знанието особено значение оказва човешкият фактор. Търсенето на специалисти с висше образование се увеличава като цяло, но най-бързо нарастват потребностите от работна ръка с квалификация в специалностите, които са от важно значение за създаване на нови знания и трансформирането им в иновационни продукти и процеси. Човешкият фактор е в основата на всяко развитие. До скоро се считаше, че човешкият потенциал е конкурентно предимство за България. За съжаление това предимство постепенно намалява. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||