Участъци с лошо състояние на водните тела

1.Река Чепеларска от гр.Чепеларе до вливане на р. Забърдовска – лошото екологично състояние се дължи на заустване на непречистени битови отпадъчни води от гр.Чепеларе и други населени места в река Чепеларска. В пункт „Река Чепеларска след гр.Чепеларска” през 2016г. се установява превишаване на стандартите за качество по показателите: БПК, азот амониев, азот нитратен, азот нитритен, азот общ, фосфати и фосфор общ.

1.Река Маданска – лошото екологично и химично състояние се дължи на заустване на руднични и битови отпадъчни води от гр. Мадан и други населени места. При извършваните анализи за химично състояние (приоритетни вещества) се констатират отклонения от стандартите за качество на околната среда по показателите олово, кадмий и никел, което определя и лошото химично състояние на водното тяло. Показателите, по които се установява превишаване на стардатрите за качество за добро екологично състояние са дънна макробезгръбначна фауна, азот нитратен, азот нитритен, фосфати, манган и цинк. В пункта на река Маданска- гр.Мадан кв. Батанци за 2016г. е изчислена средногодишна стойност по показател манган 225 µg/l при СКОС 50 µg/l, цинк 4839 µg/l при СКОС 100 µg/l, кадмий 27,3 µg/l при СКОС 0,25 µg/l, олово 35,3 µg/l при СКОС 1,2 µg/l и никел 5,39 µg/l при СКОС 4 µg/l. Основен емитер за водното тяло е рудник „Крушев дол” на „Горубсо Мадан” АД, чиято производствена дейност е добив и обогатяване на метални руди.

2. Извор на р.Върбица до гр.Златоград – този участък е в лошо екологично и химично състояние, като основен емитер е хвостохранилище „Ерма река”, стопанисвано от „Горубсо-Златоград” гр.Златоград, както и изтичане на руднични води от рудник „Южна Петровица” и други изоставени рудници в района. В пунктовета на р.Ерма преди ХХ„Ерма река” и р.Върбица преди гр.Златоград се констатира превишаване на стандартите за качество за добро състояние по макрозообентос, електропроводимост, манган, мед, цинк, кадмий, олово, никел и цианиди- свободни. Средногодишните стойности за 2016г. в пункта на р.Върбица преди гр.Златоград по показатели са: за манган 603 µg/l при СКОС 50 µg/l, цинк 528 µg/l при СКОС 100 µg/l, кадмий 2,9 µg/l при СКОС 0,25 µg/l, олово 2,26 µg/l при СКОС 1,2 µg/l.
2.3. Състояние на питейните води

2.3.1. Подход при оценката на повърхностните питейни водни тела

Оценката на състоянието на повърхностните питейни водни тела е извършена в зависимост от категорията на водоизточниците в тях. Категорията на водоизточниците се определя на базата на резултатите от извършвания мониторинг и нормите в Приложение 1 на Наредба № 12 от 2002 г. за оценка на качеството на повърхностните води за питейно-битови цели. Съгласно тази наредба водоизточниците се класифицират в три категории в зависимост от качеството на водите – А1,А2,А3, като А1 е за най-доброто качество.

Във втория ПУРБ на ИБР за повърхностните питейни водни тела са приложени критерии за групиране с цел оптимизиране на мониторинга и достоверно използване на резултатите при оценката на състоянието. В резултат на този процес са обособени 2 групи водни тела:

• 
  ВТ, които се наблюдават самостоятелно (резултатите от мониторинга не могат да бъдат прехвърляни към други водни тела).
  

-попадат в категория А3 или излизат извън категориите на Наредба 12.

• 
  ВТ, които се обособяват в групи, в рамките на които се избират представителни водни тела, провежда се мониторинг на ротационен принцип в периода на ПУРБ и резултатите се използват за оценка на състоянието на всички тела от групата.
  

-обща типология;

-речни басейни / подбасейни;

-наличие и характер на дифузен натиск (селско и горско стопанство, въздушни емисии).