Стопански субекти без изградени ЛПСОВ

„Арси козметикс“ЕООД, с.Елховец, общ.Рудозем, обл.Смолян– цех за козметика, на обекта съществуват 3 бр. цистерни, които се използват за събирането на отпадъчните води. Дружеството събира и предава за пречистване в ГПСОВ-Рудозем формираните отпадъчни води, съгласно сключен договор с „В и К” оператор.

На територията, контролирана от РИОСВ-Смолян работят 8 бр. обекти, от дейността на които се формират отпадъчни води с приоритетни и приоритетно опасни вещества. Всички обекти са от рудодобивната и рудопреработвателната промишленост.

В Таблица 2 са обекти емитиращи приоритетни и приоритетно опасни вещества (съгласно приложение 1 към чл.1, ал.2 от Наредба за стандарти за качество на околната среда - това са 8 обекта. 6 от тези обекти са с издадени Разрешителни за заустване на отпадъчни води. Всички са включени в списъка за задължителен емисионен контрол, утвърден от министъра на околната среда и водите съгласно изискванията и подлежат на контрол с емисионно пробонабиране два пъти годишно. Това са 4 рудника и 2 хвостохранилища. Освен тях в таблицата са добавени и ХХ“Лъки 2 Комплекс“ и „Върба-Батанци“АД. Въпреки, че хвостохранилището в Лъки преустанови заустването на отпадъчни води в р.Лъкинска, /поради промяна на начина на експлоатация на съоръжението/, РИОСВ-Смолян продължава да извършва контролен мониторинг на р.Лъкинска под съоръжението 1 път годишно. От дейността на находище „Върба-Батанци“ периодично се заустват непречистени води, поради което са извършени 7 извънредни проверки на обекта през 2016г.

На територията на РИОСВ-Смолян работят 21 бр. обекти, формиращи биоразградими промишлени отпадъчни води. Обектите са с производство от сферата на хранително-вкусовата промишленост-преработка на мляко и производство на млечни продукти, преработка на риба и преработка и консервиране на зеленчуци. В Таблица № 5 са дадени обектите и извършените проверки през 2016 год..

През 2016 год. са извършени 30 планови проверки и 23 бр. извънредни проверки във връзка с последващ контрол по дадени предписания, жалби или самосезиране.

За превишения, установени с лабораторните анализи на взетите проби отпадъчни води, на индивидуалните емисионни ограничения по разрешителни за заустване и занижена поддръжка и лоша екскплоатационна готовност на ЛПСОВ, по Закона за водите на операторите са съставени 9 бр. АУАН и са издадени 9 бр. влезли в сила НП на стойност 10 500 лева.

По дадени предписания от РИОСВ-Смолян се извърши пълна реконструкция на пречиствателните съоръжения за отпадъчни производствени води от МПП“Родопчанка“-с.Бял извор към „Перперикона“ООД-с.Бял извор, МПП“Алада“-с.Бял извор към ЕТ“Мохамед Банашък“-с.Бял извор и МПП-с.Жълтуша към „Персенски“ООД-с.Жълтуша на територията на Община-Ардино.

Вследствие на взетите мерки се подобри качеството на заустваните отпадъчни води в р.Бялизворска и р.Еньовско дере, както и състоянието на реките.

„ПАЛ БГ“ЕООД-София изгради допълнителна биологична лагуна за допречистване на отпадъчните води от „Цех за рибопреработка“ в местност „Стойкова ливада“, землище на с.Беден, Община-Девин. Изграждането на допълнителна лагуна позволи достигането на индивидуалните емисионни ограничения по показатели БПК₅, ХПК и неразтворени вещества по разрешителното за заустване, като за превишение на ИЕО по показател мазнини е наложена месечна имуществена санкция в размер на 93 лева.

„Рожен милк“ООД-с.Гълъбово, Община-Баните предприеха извършване на реконструкция и разширение на съществуващата локална пречиствателна станция за производствени отпадъчни води от МПП-Давидково, като се предвижда завършването да стане в началото на 2017 год. и се отчете ефекта от работата на съоръжението.

След преодоляването на редица проблеми с придобиване на терен за площадка за локална пречиствателна станция за отпадъчни води от МПП“Родопея“-Смолян към „Родопея Белев“ООД-Смолян през м. октомври 2016 год. стартира строителството, като до края на 2016 год. съоръженията и сградите се изградиха в груб строеж. През 2017 год. предстои въвеждането на станцията в експлоатация. След въвеждането в експлоатация на ЛПСОВ, значително ще намалее биологично натоварване на вход ГПСОВ-Смолян.

През 2016 год. като най-сериозни замърсители на водните обекти с отпадъчни руднични води са два рудника:

-Рудник „Джурково“ на „Лъки Инвест-Джурково“ЕООД, гр.Лъки, замърсен воден обект – р.Джурковска, поречие на Марица

-Рудник „Крушев дол“ на „Горубсо-Мадан“АД, гр.Мадан, замърсен воден обект – р.Маданска, поречие на Арда.

На „Лъки Инвест-Джурково“ЕООД, гр.Лъки и , „Горубсо-Мадан“АД, гр.Мадан експлоатиращи съответно Лъкинското и Маданското рудни находища е наложена месечна имуществена санкция, която се променя през годината в зависимост от надвишенията на индивидуалните емисионни ограничения, заложени в Разрешителното за заустване.

Пречистването на отпадъчните руднични води и при двата рудника е механично утаяване в подземните пространства, което не винаги дава добри резултати. На повърхността към рудник „Джурково“ са изградени допълнително още два утаителя-хоризонтален и вертикален, които също не дават много добър ефект.

От страна на „Лъки Инвест-Джурково“ЕООД, гр.Лъки в края на 2016 год. започна проучване на варианти за изграждане на пречиствателна станция, като по график същата се предвижда да бъде въведена в експлоатация до края на 2018 год..

„Горубсо-Мадан“АД, гр.Мадан са предприели действия за проучване варианти за изграждане на сорбционна станция за улавяне на тежките метали от отпадъчните води от р-к „Крушев дол“, като основната пречка е осигуряване площадка поради тежкия терен и липсата на подход.

На дружествата са наложени месечни имуществени санкции в размер на 4459 лв. за „Горубсо-Мадан“АД, гр.Мадан и 3947 лв. за „Лъки Инвест-Джурково“ЕООД, гр.Лъки. Допълнително, за залпово замърсяване на р.Джурковска през м.юли 2016 год. от р-к „Джурково“, на „Лъки Инвест-Джурково“ЕООД, гр.Лъки е наложена еднократна имуществена санкция в размер на 11 856 лева.

Пречистването на рудничните води от р-к „Димов дол“ е решено с изграждането в подземните пространства с двукоридорен утаител, като на този етап е установено еднократно превишение на индивидуалните емисионни ограничения през м.юли 2016 год., за което на „Рудметал“АД-Рудозем е съставен АУАН и издадено НП в размер на 1000 лв..

На „Лъки Инвест „Говедарника““-гр.Лъки е дадено предписание до края на 2017 год. да се реконструира пасивната система за пречистване на отпадъчните руднични води от р-к „Дружба“ и се подобри нейната работа, вследствие установени незначителни превишения на ИЕО по показател цинк по разрешителното за заустване.

Отпадъчните руднични води от находище „Върба-Батанци“ по травербани се насочени подземно към Рудоземска обогатителна фабрика, където се включват във флотационния процес по извличане на концентрата.

Превантивно, в случай на авария по напорния тръбопровод, през 2016 год. на площадката на у-к „Батанци“ се изградиха аварийни утаители 2 бр. с общ обем 350 м³
Обобщена информация за най-чести нарушения на екологичното законодателство

Общо извършените проверки през изминалата година са 271 на 123 обекта, при 432 осъществени през 2015 г. През 2016 г. са осъществени 100 извънредни проверки, като се наблюдава тенденция към намаляване на броя им спрямо 2015г. /137/. По подадени сигнали и жалби са извършени 23 проверки за замърсяване на повърхностни водни обект. Увеличен е броят на извършените проверки по жалби и сигнали на физически и юридически лица и на броя на дадените предписания. Причините за увеличаването им е, че от страна на общините не се решават текущи проблеми (или се решават със закъснение) свързани със Закона за устройство на територията, амортизирани канализационни мрежи и/или канализационни клонове в населените места и др. Осъществени са и 2 броя съвместни проверки (с емисионни пробонабирания на отпадъчни води) с експерти на БД ИБР гр. Пловдив и РЛ – Смолян в изпълнение на утвърдените със Заповед РД-651/29.09.2015 г. на министъра на околната среда и водите указания за действия при подадени жалби и сигнали за замърсяване на повърхностни водни обекти. Извършените съвместни проверки са на обекти: река Арда след „Рубелла-Бюти“АД, гр.Рудозем за измиране на риба и на водоем "Колибата", гр.Смолян за замърсяване с мазут. В резултат на извършените проверки е стартирана една административно-наказателна процедура за надвишение на нормите в Наредба№6/2000г. срещу „Рубелла-Бюти“АД, гр.Рудозем.

В цялостен аспект замърсяващите обекти са с разнороден характер (предвид големия териториален обхват) – хвостохранилища, рудници, млекопреработвателни предприятия, животновъдни ферми, цехове за преработка на риба, канализационни мрежи, промишлени предприятия и други. Извършени са 24 проверки по Плана за годишен контрол на обекти с издадени разрешителни за заустване на отпадъчни води, невключени в утвърдения списък за задължителен емисионен контрол, 34 комплексни планови проверки с експерти от други направления.

За отчетния период са издадени 63 предписания, всички изпълнени в срок. Издадените предписания са основно с цел осигуряване на ефективна работа на пречиствателните съоръжения и преустановяване на изпусканията на отпадъчни води, водещи до замърсявания на повърхностни водни обекти.

За установени административни нарушения по Закона за водите са съставени 17 акта и издадени 17 наказателни постановления. Увеличен е броя на съставените АУАН спрямо 2015 год. /11/, като основната причина е неспазването ИЕО за отпадъчните води от страна на операторите на инсталации.

За превишение на индивидуалните емисионни ограничения по разрешителни за заустване, съгласно чл. 69 от ЗООС са издадени 4 наказателни постановления за налагане на текущи санкции на:

- рудник „Крушев дол“, гр.Мадан на „Горубсо-Мадан“ АД – 4459лв.

- рудник „Джурково“, с.Дряново, общ.Лъки на „Лъки Инвест – Джурково“ЕООД - 11856лв.

- автомивка „Маркони“, гр.Рудозем на „Маркони Транс“ЕООД – 206лв.

- ПСОВ“Пампорово“, к.к.Пампорово на „В и К“ЕООД – гр.Смолян – 589лв.

От предходната 2015г. 2 цеха за рибопреработка имат наложени имуществени санкции, които продължават да текат и през отчетната 2016г., а именно на „ПАЛ-БГ“ЕООД и на ЕТ“Ник 60 Недялко Колаксъзов“.

Отменени са 4 текущи имуществени санкции санкции:

-на „Рудметал”АД за подобряване качеството на заустваните руднични води от р-к „Димов дол” в р.Елховска;

-на „Горубсо Златоград”АД-Златоград за подобряване качеството на заустваните отпадъчни води, вследствие увеличение обема и площта на водното огледало от надграждане на стената и шахтовия преливник на ХХ”Ерма река”;

-на „Маркони транс“ ЕООД, гр.Рудозем- автомивка гр.Рудозем;

-на „В и К“ ЕООД, ПСОВ „Пампорово“.

Нерешени проблеми за инспекцията в направление „Води“ остава заустването в градския колектор на гр.Смолян на големи количества непречистени отпадъчни води от МПП“Родопея“, което допълнително възпрепятства добрата работа на ГПСОВ-Смолян.
4. Подземни води

4.1. Мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води.

На територията на РИОСВ-Смолян са разположени 6 подземни водни тела (по-голяма или по-малка част от тях).

Националната мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води в района на РИОСВ-Смолян през 2016 година обхваща 11 хидрогеоложки пунктa :

1. BG3G00000PgMP078 - Извор "Бралото", кв. Райково, гр. Смолян, общ. Смолян,

2. BG3G000А+PtMP099 - Извор - НИМХ № 39а, с. Беден, общ. Девин

3. BG3G00000PtMP100 - Извор - НИМХ № 336, с. Мугла, общ. Смолян

4. BG3G000A+PtMP101 - Извор "Главата", с. Ерма река, общ. Златоград

5. BG3G000A+PtMP104 - Извор "Мързян-1, 3", гр. Неделино, общ. Неделино

6. BG3G000A+PtMP105 - Извор "Свети Иван", гр. Смолян, общ. Смолян

7. BG3G00000PtMP077 - Извор "Свети дух", гр. Чепеларе, общ. Чепеларе

8. BG3G00000PtMP081 - Извор "Серафимовско дере", гр. Рудозем, общ. Рудозем

9. BG3G0000PG3MP168 - Извор “Палагачевия извор”, гр. Смолян

10. BG3G0000PG3MP170 - Извор, с. Поляна, общ. Рудозем

11. BG3G00000PTMP190 - Галерия травербан №1, с. Аламовци, общ. Златоград

Карта: Мониторинг на химичното състояние на подземните води в района на РИОСВ-Смолян – 2016 год.
4.2. Оценка на състоянието и характеристика на подземните водни тела.
Подземните води се оценяват въз основа на информация, която ИАОС изпраща на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски басейн”. Пробите са анализирани в ИАОС - Регионална лаборатория – Смолян. За всеки отделен мониторингов пункт има определена схема за пробонабиране и анализиране, както следва:

1. І група - основни физико-химични показатели - разтворен кислород, рН, електропроводимост, нитратни йони, амониеви йони, температура, перманганатна окисляемост, обща твърдост, калций, магнезий, хлориди, натрий, калий, сулфати, хидрокарбонати, карбонати, сух остатък – анализират се всички показатели във всички пунктовете за подземни води сезонно (четири пъти в годината) или на полугодие (два пъти годишно).

2. ІІ група - допълнителни физико-химични показатели – нитритни йони, фосфати, общо желязо, манган – анализират се всички или отделни показатели само в част от мониторинговите пунктове сезонно (четири пъти в годината) или на полугодие (два пъти годишно).

3. ІІІ група – метали и металоиди – олово, кадмий, арсен, живак, мед, цинк, никел, хром - общ, хром – тривалентен, хром – шествалентен – анализират се всички или отделни показатели в ограничен брой от мониторинговите пунктове веднъж годишно през трето тримесечие.

4. ІV група – органични вещества – не е предвидено наблюдение на показатели от тази група.
За оценка на химичното състояние на ПВТ са използвани данни от изпълнения през 2016г. мониторинг на химичното състояние на подземните водни тела. Оценката на химичното състояние на ПВТ е извършена съгласно подход за оценка на химичното състояние на подземните водни тела и е дадена в две категории – добро и лошо. Подходът е разработeн в съответствие с изискванията на Директива 2000/60/ЕС, Директива 2006/118/ЕО. за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване, Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води, Ръководство № 18 за състоянието на подземните води и оценка на тенденциите, Ръководство №17 за предотвратяване или ограничаване на преките и непреките отвеждания, и Ръководството за докладване по РДВ през 2016 г.

При тест „Обща оценка на химичното състояние на ПВТ” - резултатите се сравняват с прагови стойности (ПС) (определени по реда на чл. 118б от Закона за водите) на отделните показатели, а също и със стандарт съгласно Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 10.10.2007г. (изм. ДВ, бр. 28 от 19.03.2013г..) за проучване, ползване и опазване на подземните води, а при тест «Влошаване на качествата на подземните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване” - резултатите се сравняват с максимално допустима стойност (за Обща алфа-активност и Обща бета-активност – съответно контролно ниво) по Наредба №9/2001г.(изм. ДВ. бр.102 от 12 Декември 2014г.) за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Във връзка с изпълнението на проект „Проучване на трансграничните подземни водни тела между България и Гърция BG-GR GWB” в рамките на Програма BG02 „Интегрирано управление на морските и вътрешни води” съфинансирана от Европейското икономическо пространство (Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014г.), изпълняван от БДИБР в партньорство с други институции са определени 3 бр. подземни водни тела, получени от обединението на няколко подземни водни тела и части от тях, а именно:

Таблица: Оценка на химическото състояние на подземни води в района на РИОСВ – Смолян – 2016 год., в обхвата на БД „ИБР“(редове от 1 до 6) и БД „ЗБР“(редове от 7 до 9)

Това ПВТ няма мониторингови пунктове за наблюдение от националната мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води и няма мониторингови пунктове черпещи вода за питейно-битово водоснабдяване на територията на РИОСВ-Смолян.

На територията на РИОСВ-Смолян се разполага една съвсем малка част от това ПВТ. Това ПВТ няма мониторингови пунктове за наблюдение от националната мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води и няма мониторингови пунктове черпещи вода за питейно-битово водоснабдяване на територията на РИОСВ-Смолян.

В открития карст водата е силно уязвима на замърсяване.

В мониторингови пунктове при гр. Смолян (извор "Свети Иван" и извор „Бралото”) от извършените наблюдения върху химичното състояние не се фиксират концентрации на РС (2016 год.) над стандарт и над ПС и средногодишни концентрации (2016 год.) над стандарт за качество на питейни води (максимална стойност) и над ПС.
Общата оценка определя „добро” химично състояние на ПВТ BG3G00000Pt043 през 2016г.
4.3.4. Подземно водно тяло BG3G000PtPg049 / Пукнатинни води - Източно Родопски комплекс/
ПВТ има площ от 6593,09 км². Водоносния хоризонт е изграден от риолити, андезити, пирокластични риодацити, туфи, туфити, туфозни пясъчници и алевролити, варовици - кавернозни, варовити пясъчници, мергели, конгломерати, пясъчници, глини, гнайсошисти, гранитизирани гнайси, гранитогнайси, гнайси, мигматити, шисти амфиболити, мрамори, калкошисти. Покриващите ПВТ пластове в зоната на подхранване са различни типовe кафяви и канелени горски почви, изветрели в различна степен разнообразни вулкански, вулкано-седиментни, метаморфни и магмени скали.

От извършените наблюдения върху химичното състояние през 2016 год. се констатира:

В мониторингов пункт при гр. Чепеларе (каптиран карстов извор "Свети Дух") от извършените наблюдения върху химичното състояние не се фиксират концентрации на РС (2016 год.) над стандарт и над ПС и средногодишни концентрации (2016 год.) над стандарт за качество на питейни води (максимална стойност) и над ПС.

В мониторингови пунктове при с. Беден (извор - НИМХ № 39а, каптиран карстов извор "Вриса") и при с. Мугла (извор - НИМХ № 336, карстов извор) от извършените наблюдения върху химичното състояние не се фиксират концентрации на РС (2016 год.) над стандарт и над ПС и средногодишни концентрации (2016 год.) над стандарт за качество на питейни води (максимална стойност) и над ПС.

Хидротехническите съоръжения на територията на РИОСВ-Смолян и контролирани от инспекцията са:

1.Хвостохранилище „Рудозем-2“, гр.Рудозем, Община-Рудозем, Област-Смолян. Хвостохранилището е собственост и се експлоатира от „Върба-Батанци“АД-Златоград;

2.Хвостохранилище „Ерма река“, с.Ерма река, Община-Златоград, Област-Смолян. Хвостохранилището е собственост и се експлоатира от „Горубсо Златоград“АД-Златоград;

3.Хвостохранилище „Лъки-2“, гр.Лъки, Община-Лъки, Област-Пловдив. Хвостохранилището е собственост и се експлоатира от „Лъки инвест ЛОФ“ЕООД-гр.Лъки;

Хвостохранилищата са съоръжения за пречистване на отпадъчни води, формирани от преработката на оловно-цинкови руди при процес на флотация, като същевременно се явяват и депа на твърдия отпадък, така наречения „хвостов шлам“. Само по себе си хвостохранилището функционира в комплекс с две други съоръжения-багерна помпена станция и транспортен тръбопровод за хвостовия шлам(хвостопровод), когато транспорта на хвостовия шлам се извършва напорно при разположена на по-ниска кота флотационна фабрика.

По вида на изграждане хвостохранилище „Рудозем-2“и хвостохранилище „Ерма река“ са „долинен” тип, а хвостохранилище „Лъки-2“ е „брегови” тип. При „долинен” тип, съоръжението се изгражда в долината на река или дере, като долината се прегражда със земно-насипна стена, докато при „брегови” тип от трите страни се изгражда земно-насипна стена, а реката или дерето остават в страни.

Контрола от страна РИОСВ-Смолян се осъществява върху ефекта на пречистване на отпадъчните води, формирани при флотацията и факторите, които оказват влияние върху пречиствателния процес:

-площ на водното огледало;

-фронт(плаж) на намиване;

-необходим воден обем за осигуряване на достатъчен времепрестой за утаяване на гвърдата фракция;

-спазване технологията на флотационния процес и количеството влагани реагенти, способстващи за по-пълно извличане на металния концентрат.

През 2016 год. се извършиха планови и извънпланови проверки на хвостохранилищата:

-ХХ“Лъки-2“-една планова проверка(КП);

-ХХ“Рудозем-2“-две планови и една извънредна проверка по подаден сигнал;

-ХХ“Ерма река“- две планови и една извънредна проверка

При извършените проверки на хвостохранилищата през 2016 год. е установена добрата работа на съоръженията по отношение пречистването на отпадъчните води, като не е констатирано превишение на ИЕО и/или ПДК по контролираните показатели.

През 2016 год. е извършено задигане на земно-насипната стена на ХХ”Ерма река” с 5м до кота 585 м.(н.в.) и задигане на шахтовия преливник с 3 м до кота 580,5 м.( н.в.), което ще осигури най-малко за още 10 год. обем на съоръжението при нормална работа на „Ермореченска обогатителна фабрика” към „Родопи еко проджект”АД-Златоград.

През 2015 год. приключи надграждането на земно-насипната стена на ХХ”Рудозем-2”, задигане на аварийния преливник и скатните преливници, а към средата на 2016 год. се възстанови нормалния фронт на намиване откъм стената. По този начин също се осигури минимум 10 год. експлоатация на съоръжението при нормална работа на „Рудоземска обогатителна фабрика”.

През 2016 год. от страна на „Лъки инвест”АД-Лъки се стартира процедура по инвестиционно намерение за одобрение и издаване на съответните строителни книжа за извършване на реконструкция на ХХ”Лъки-2”. Очаква се строително-монтажните работи по реконструкцията да приключат към края на 2018 год., като ще се осигури нормална работа за минимум още 10-15 год.
5.3.Разрешени през годината проблеми

Решените проблеми по експлоатацията на хвостохранилищата „Рудозем 2“ и „Ерма река“ са:

1.След надстрояването на земно-насипните стени се осигурява достатъчен обем за ефективна работа на съоръженията за период от минимум 10год.;

2.Подобряване пречиствателният ефект, вследствие на по-големия обем и увеличената площ на водното огледало;

3.Монтиране на нови контролно-измервателни системи за следене устойчивостта на съоръженията, допустимата филтрация и заустваните пречистени отпадъчни води във водоприемниците;
6.План за управление на риска от наводнения

В края на 2016 г. беше завършен и утвърден от Министерски съвет План за управление на риска от наводнения (ПУРН) в Източнобеломорски район 2016-2021 г., разработен в съответствие с изискванията на Директивата за наводненията и Закона за водите. Въз основа на анализ на наличната и на допълнително събрана информация за наводнения беше извършена Предварителна оценка на риска от наводнения. За територията на РИОСВ Смолян бяха установени голям брой минали наводнения със значителни неблагоприятни последици за човешкото здраве, стопанската дейност, околната среда (потенциални замърсители и защитени територии) и културното наследство, вследствие на преливане извън бреговете на реките и др. След оценка на последиците и степенуване на риска на територията на РИОСВ Смолян са определени 7 района със значителен потенциален риск от наводнения (РЗПРН) – 2 в басейна на р. Марица, включващи части от реките Девинска, Чепеларска и Сивковска, и 5 в басейна на р. Арда, включващи части от реките Черна, Бяла и Куртин лом, Върбица и Аламовска, Неделинска, Маданска, Елховска, Чепинска и Арда в Рудозем.

За територията на РИОСВ Смолян има данни за наводнение през януари 2016 г. в гр. Смолян.

При сценарии с различна вероярност от настъпване за идентифицираните РЗПРН са изготвени Карти на заплахата от наводнения, показващи обхвата на залетите територии, и Карти на риска от наводнения със засегнатите обекти, инфраструктура и вида на засегнатите територии.

За решаване на установените проблеми и за постигане на поставените в ПУРН на ИБР цели за намаляване на риска от наводнения е изготвена Програма от мерки. На територията на РИОСВ Смолян са предвидени общо 131 конкретни мерки, сред които са: почистване и стопанисване на речните легла; отстраняване на запушвания от съборени мостове, сгради и други; премахване на незаконни постройки, подприщващи съоръжения, огради, складирани материали и други в границите на речните легла; реконструкция и поддържане на корекциите; изграждане на нови корекции; дейности за защита на речните брегове и корита от ерозия; залесяване на бреговете и заливаемите тераси с подходящи дървесни видове; забрана за голи сечи във вододайните зони; ограничаване и/или недопускане на нови негативни промени в хидрологичните особености на водните тела; отстраняване на локални щети по бреговете и диги, защитни съоръжения след наводнение; оценка на щетите по сгради и инфраструктура; разширяване на „тесните места” като мостове и др.; създаване на управляеми полдери и малки буферни басейни в заливни тераси на реките; оценка на устойчивостта и годността за ползване на засегнати от наводнения сгради и инфраструктура; реконструкция и ремонт на язовири.

Разположението на предвидените мерки е представено на приложената към доклада карта.

ПУРН и Програмата от мерки са публикувани на сайта на БД ИБР в секция ПУРН на следния адрес: http://earbd.org/indexdetails.php?menu_id=611

За проекта на ПУРН в съответствие с изискванията на ЗООС и Наредбите за ЕО и ОС са изготвени Екологична оценка и Оценка за съвместимост. Проектът на ПУРН е съгласуван от МОСВ със Становище по ЕО №9-4/2016 г., като са предвидени Мерки за наблюдение и контрол на въздействието върху околната среда и човешкото здраве при прилагането на ПУРН за периода 2016-2021 г. РИОСВ заедно с ИАОС и БД ИБР е идентифицирана като отговорен орган за ежегодно изпълнение на мярка Провеждане на мониторинг на биологични и физико-химични показатели за качество, определящи екологичното състояние на водите във водните тела, засегнати от дейности по изпълнение на мерки от ПУРН. Индикаторите включват биологични, хидроморфологични и физикохимични елементи за качество и установени отрицателни въздействия върху околната среда и/или човешкото здраве в резултат на прилагане на мерки от ПУРН.

Предвидени са също и Мерки и условия за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия при изпълнението на ПУРН, които включват:

• Съобразяване на дейностите с режимите на защитените зони и на защитените територии;

• Изготвяне на ОВОС/ЕО за инвестиционни предложения;

• Разработване и прилагане на програма на мониторинг на качеството на водата от засегнати след наводнения водовземни съоръжения за ПБВ

• Забрана върху ползването на водите за питейно-битови цели при констатирано замърсяване на добиваната вода вследствие на наводнение;

• Съгласуване при актуализиране на докладите на ПСНРП и на ПСВРП за политиката за предотвратяване на големи аварии и докладите за безопасност; в аварийните планове на ПСВРП в РЗПРН да се взема предвид уязвимостта от наводнения и да се предвидят мерки за намаляване на евентуалните последици, като се изисква и становище от БД;

• Строителните работи и дейностите по отстранявания на затлачвания на речното корито и почистване на речни участъци и дерета да се извършват за кратък период извън размножителният сезон на животинските видове, които са предмет на опазване;

• При залесяване в защитени зони, да се предвиждат залесителните дейности само с местни видове, вкл. такива, формиращи крайречни местообитания;

• Всички структурни мерки, свързани с изграждане на нови диги и корекции извън населени места, освен при доказана необходимост и липса на алтернативно решение, да се реализират извън границите на защитените зони и след оценка по т. І.А.2.;

• Да не се допуска замърсяването на речните легла със строителни материали и гориво-смазочни материали от строителната техника;

• Всички съпътстващи дейности при прилагане на структурните мерки в защитени зони да бъдат ситуирани при възможност извън природни местообитания или местообитания на видовете, вкл. птици, предмет на опазване в защитените зони;

• С цел недопускане на значително кумулативно отрицателно въздействие всички ППП/ИП, които могат да окажат хидроморфологичен натиск върху повърхностните водни тела в обхвата на РБУ и не са свързани с изпълнение на мерки от ПУРН и ПУРБ, да бъдат консултирани с БД и съобразени с териториалния обхват и период на изпълнение на предвидените в ПУРН мерки, които са приоритетни;

• Изпълнението на мерки за отстраняване на затлачвания на речното корито, да се осъществява само в коритата на реките, при доказана необходимост по надлежния ред, без да се засягат крайречната растителност, да се прилагат извън размножителния период на водозависимите видове;

• На етап идеен проект възложителите да консултират с БД възможността за заместване на инженерно-технически структурни мерки, за които в ДОСВ е идентифициран потенциал за значително засягане на природни местообитания и местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони, с по-щадящи мерки;

• На етап проектиране при реализация на структурните мерки от ПоМ в защитени зони да се съобразява разпространението на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в защитените зони;

• Мерките за създаване на управляеми полдери и малки буферни басейни в заливни тераси на реките и контролирано временно наводняване на селскостопански площи да не се прилага в участъци, където биха засегнали защитени територии и видове;

• При инвестиционни предложения за изграждане на диги и корекции на реки, да се оценява като алтернатива използването на стари речни корита;

• Изготвяне на методика за управление на крайречната горска растителност във връзка с осигуряване на проводимостта на реките, подобряване на свързаността и запазване на крайречните горски местообитания, подобряване на състоянието им и опазване на биологичното разнообразие.